Проза и разкази от съвременни български писатели
Аре стига, бе! - 13
Както и да е!
Тръгнах към стаята си. Крачетата ми като че ли подхвръкваха. Ходех леко и бях бодра. Загледах ги – ах, тези палави крачета.
Това е истината.
Бяха палави, подвижни и стискаха здраво. ...
Китарата и старата липа
Трети ден музикантът се мъчеше да напише песен и се разхождаше напред-назад из стаята, нервно драскаше нещо на нотния лист, после грабв ...
Нали туй ти казвам и аз
Завръщане
Ето, на тази поляна с баба беряхме билки. Аз съм на 10 или по-малка, а може би по- го ...
Тестът (за конкурса)
- Какво си открила, миличко? – Мила вдигна за кратко поглед от компютъра, усмихна се на дъщеря си и продължи с превода на статията, която й трябваше за утрешния семинар със студенти в ...
Момичета - част 1
Лъжкинята (за конкурса)
- Е, къде се е чуло и видяло здраво сърце за счупено да се заменя? Този човек сигурно е някой луд. Я, ти, който и да си, от къ ...
Присъда за поета
Дървото /не е за конкурса/
Дежа вю
Случвало ли ви се е нещо да се повтори в живота ви и да навести объркано съзнанието ви като завръщаща се сянка на безметежен, обвит в синкава мъгла сън от миналото? Е на мен ми се случи нещо подобно.
Същия телефонен разговор с бившия ми съученик Георги. Същата покана за лов на диви прасета. ...
Матрица
Приемай хората и събитията такива каквито са! Всеки е прав за себе си, всеки има своя морал, не пробутвай закоравялите си ценности на другите, тъй като за тях ...
Разковани дъски - 67
на гол тумбак - чифте смартфони...
Поради липса на пари вече заделяме бели кахъри за черни дни.
Семейните ценности на българите отдавна са по... заложните къщи.
През първото полувреме българските национали ще нападат наляво, а през второто - на тревата. ...
Дезидерида
Мисли за Вероника
Чудя се дали някога ви се е случвало да се влюбите от пръв поглед. Защото на мен ми се случва постоянно. Това при мен е като някаква прокоба и всичките ми такива влюбвания продължават дълго, и винаги са несподел ...
Воинът властител - 2 глава
Оставаше по-малко от минута, но Наташа вече знаеше, че е почти седем. Чакаше само алармата на часовника да ѝ даде знак да стане от леглото. Това бе единственото му предназначение – да даде началото на графика. Как иначе би могла да нарече живота си?
Наташа стана, подтиквана по-скоро от досада ...
Тъмна стаичка с прозорче
Да чакаш на ръба
Вече съм на 68 години. Опитвам се да бъда полезен. И понеже моята торба е
пълна с опит, аз го раздавам на младия свят тъкмо започнал да я пълни.
Преди някой ден бях на гарата и си чаках както всеки делничен ден
автобуса. Но този път беше различно. До мен се доближи едно младо ...
В минало време
Ето ни, ти и аз, приятелю, в края на пътя.
Няма думи, които да ти кажа, няма думи, които да върнат времето назад и да сложат отново ръката ти в моята. Твърде късно е за това сега. Твърде късно е за всичко.
Гледам името ти върху студения камък и си мисля колко грешно изглежда там. Защото ти н ...
Един човек, а всъщност всичко...
Който те обича такъв, какъвто си...
Крив, сърдит, чувствителен...
Може да разбере кога не си добре, въпреки че твърдиш, че си " добре "...
Може да те успокои само с една дума.. ...
Асистент (за конкурса)
Откакто се записах в медицинско училище, цялото село, начело с моите родители, започнаха да гледат на мен като на бъдещ магистър в областта на медицинските науки. Когато си идвах през ваканциите, към къщи се устремяваше дълга върволица от пациенти – един в ...
Вещица (за конкурса)
Фотосесия /за конкурса/
Цециту и Лениту вече два часа стояха пред лаптопа и се взираха в зелените точки на Фейса. Не ...
Богове на измамата (извън конкурса; за настроение)
Или щастие в личния живот
Неговият реален свят сам по себе си представляваше осеяна с папагалски пера кухня, в която се намираха клетка с окапал, полугол, но все още жив папагал, мръсна готварска печка, полупразвн хладилник, непочистена кафе машина, обедено-компютърно бюро и самия ...
Импромпту в Лю-мажор
Сладко море
Бисквитено пристанище над млечното море.
Захарни песъчинки и карамелени миди на дъното.
Желирани русалки и какаови пирати.
Медени кораби, пътуващи сред сладкото море. ...
Както обикновено /за конкурса/
- Има ли значение къде си бил? Нали вече не си там?
- Ами ако се върна?
- Там ли? Върни се.
- Наистина ли не те интересува? ...
Реквием за една лъжа
Как избрах да стана акушерка? Майка ми, тя даряваше ж ...
Трактат за лъжата /за конкурса/
Смехотворни скечове (1)
Уличен коментар
Да, да, мога да го разпозная, защото приличаше на немска овчарка. Обаче не съм сигурна, тъй като в същото време, въобще и не приличаше на немска овчарка.
Уличен коментар
Хем прилича на олигофрен, хем не е! Що е то? ...
Пристрастен
Съсипан, усмивката е химера, сразен и умислен, устремен към теб, това съм, когато те няма.
Не мога да те изгубя, не и теб! Не нап ...
Как, къде, кога
Самотният невинаги е свободен
Знаеш ли, малко ми е измамна тази твоя съвършенност. Не пиеш, по жени не ходиш, не...секунда, защо посегна към цигарата?!
Виж, скъпи, не ...
Живот без маски (за конкурса)
(за конкурса “На една лъжа разстояние”)
На вас не ви ли се струва, че в последно време са останали по-малко истински човешки емоции? Около нас има все по-малко и по-рядко истински чувства, все по-малко действителни лица, а всичките лица са се скрили зад лъжливи маски.
И така, нахлузи ...
Красив негодник
С очи, лъжливо искрени.
С ръце, спиращи дъха в прегръдка.
Давай, обгърни ме, лъжливо искрен с мен бъди и по този начин голотата в мене облечи.
Красиво искрен с мен, негоднико, бъди.
Престраши се да кажеш ''ОБИЧАМ ТЕ'' глава 1 част 3
Върви, не се влачи! -измърмори ядосано
-Хей, Коу, ще ми кажеш ли къде отиваме ?
-До вещицата Луиза, за да ти направи заклинание и да ми се махнат проблемите от главата ми задето ти промих мозъка !
- ...
Пунтанел (за конкурса)
Добрият човек
Познавах един добър човек. “Добър”, но не в смисъла на съвременното общество, според което човек е добър и благороден, ако има шест милиона долара и даде от тях две хиляди лева за благотворителност. Става въпрос за истински добър човек!
Какво прави човекът истински добър тогава?
За доб ...
Марги - 12
-Госпожице, развали ми се прическата…
-Госпожице, мама нали ще дойде?...
Призивите ми за малко тишина и спокойствие са с необходимия според педагогиката интимно-доверителен тон, затова и нечути потъват в гълчавата като котешко мяукане сред лъвски прайд. Децата са превъзб ...