Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Огледалото 12

Нейтън се върна в библиотеката, а отец Себастиян тръгна към издателството, за да осъществи идеята си.
Няколко часа по-късно духовникът се върна във видимо добро настроение. Нейтън все още четеше.
- Как си, моето момче? – попита отецът с усмивка – Интересно ли е четивото?
Нейтън въздъхна.
- Интересно ...

reinbow

Проза » Повести и романи

794 1

Промяната

Промяната
неизбежно дойде след успеха на „Опит за летене“ - новият сезон започна със смяна на директора! Явно, партийното ръководство на града е отчело, че бившият директор няма особена заслуга за националното признание на спектакъла, макар че именно той покани Юлия Огнянова на гастрол…
Всъщност, но ...

Volter

Проза » Разкази

1.1K 1

Красиво момиче, запалило цигара

Красиво момиче, запалило цигара. Стои пред вратата на ресторант. Минавам без да бързам покрай нея... да наистина е красива. Завъртя се и видях другата й ръка с телефон на ухото. Разбира се с телефон... виждали ли сте някога само момиче да не говори по телефона... аз не. Неволно чувам разговора, дока ...

ceci4

Проза » Разкази

1.4K 3

Измерване

Измерване
Ние сме трима приятели – две момчета и аз.
Хората ни наблюдават. Когато ги няма, един от нас се превръща в наблюдател, например аз. Наблюдавам отношенията между мен и всеки един от тях – отношенията са различни. Единият иска да не го търся – той винаги ще бъде около мен. Ще бъде в пламъка ...

ljubomira

Проза » Други

1.2K 2

Радиостанция „Дюлино“

Радиостанция „Дюлино“
Когато направих левия завой, нямаше как да знам, че само аз щях да оцелея. Мислите ми се разхождаха по отстоящия само на два часа път див плаж. Чувах симфония от разбиващи се в скалите вълни. Пясъкът изгаряше белите ми стъпала, слънчевите лъчи рисуваха по трептящата морска повъ ...

azazel

Проза » Фантастика и фентъзи

1.5K 2

Криле

Често стоя загледана в света, седнала до прозореца на скромния си дом. Мисля си колко щастие пропиляват хората, колко спокойни са всички, колко са усмихнати и честно казано завиждам. Завиждам на всички, които имат такава искрена усмивка, на тези, които имат повод да са щастливи. Егоистично е, да, зн ...

dark-lady2

Проза » Разкази

748 2

Американците идват

Американците идват
На Кольо от сутринта му беше криво. На него по принцип винаги си му беше нещо криво, та затова му викаха Кольо Кривия, но тая сутрин се чувстваше толкова криво, колкото отдавна не бе му се случвало. В основата на цялата работа беше тази чума жена му. Още не беше отворил очи, дето ...

Greg

Проза » Разкази

1.5K 7

Поетично

ПОЕТИЧНО
Деловодителката сложи входящ номер на стихотворението и попита:
- Имате ли ваш екземпляр да ви дам номера?
Поетът се обърка и изчерви, защото не знаеше какво се очаква от него.
- Какъв номер? ...

exuded

Проза » Хумористична

935 1

Нали така трябва!

- Човек на много неща може да се научи за една година -
каза дърводелецът на сина си, който току що се бе завърнал от училище
и бяха започнали да разговарят в двора.
- Добре де, опитвам се колкото мога но в класа ми има един дето е по-добър от мен и колкото да се опитвам да го настигна, не мога...
- ...

WhiteDesert

Проза » Други

853 1

Свръхпроизводство като основен проблем на капиталистическата система

Вече се бях отказал от отвратителния навик да бързам. Ходех си спокойно и бавно все едно стъпвах по долари, въпреки че в онзи момент имах дрехите по себе си (те поне ми даваха представителен вид) и нито петак в джоба. Една от причините беше, че си имах нова майка, или по-точно нейна заместничка, коя ...

charliemlad

Проза

1.1K 8

Диалог

Той:
Тук ли си?
Тя:
Да.
Той: ...

sunchine

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 1 6

Помниш ли?

Скъпа Любов,
Помниш ли, когато се запознахме? Ти беше така изненадан от запознанството ни, а аз бях възхитена от теб. Гледах те и се опитвах да разбера как може да има толкова съвършено същество. Изглеждаше толкова невинен, толкова истински. Още тогава разбрах, че ще имаш отредено място в сърцето ми ...

dark-lady2

Проза » Писма

1.1K 1

Жена с името Мария

Когато за пръв път влезе в книжарницата, беше ранна пролет. Навън листата на кестените все още растяха в пъпките си, само белите маргаритки плахо надничаха всред отсрещната зелена алея. Търпеливо изчака възрастната жена, която искаше да разбере прави ли се кръщене в съседния параклис.
- Вие заедно л ...

lubara

Проза » Разкази

1.3K 5

Разковани дъски - 62

Основен закон на завистта:
Усетят ли те, че губиш почва под краката си, бързат да ти я насипят отгоре.
Абе, що гледате така лошо, да не се е случило нещо хубаво в тази държава?
Колкото повече свобода даваш на един простак, толкова повече свобода изземваш от хората, които наистина се нуждаят от нея, ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 7

Знаеш ли?

Държа да ти кажа някой неща, които иначе никога не бих се осмелил и въпреки риска ще го направя..
Знаеш ли, че когато ме попита какъв точно ми е телефона си помислих, че си решила да ми направиш подарък, не знам защо, но си помислих, че искаш да ми купиш нов калъф... и го очаквах с нетърпение.
Знаеш ...

sunchine

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K

Приказка за правдата

Приказка за правдата
Живял нявга един мъж в едно малко планинско селце. Не бил богат, но и не бил беден. Имал една нива, от която се прехранвал и хубава бяла къщичка точно на края на селото – на най-хубавото и тихичко местенце.
Мъжът имал двама сина. По-големият бил висок и строен, бил красив и рабо ...

soundsanin

Проза » Приказки и произведения за деца

2.5K 3

Забвение

Забвение
„Анимационният човек“...
Това е името на току-що завършения ми роман. Правите ли връзката? ... Анимация – гротескна крайност, човек – човешки взаимоотношения.
Да, най-общо казано, книгата ми е за крайностите в човешките взаимоотношения. Избрах за най-удачно да изразя идеята си с гротеската ...

smallevil

Проза » Разкази

1.3K

Кости

Ужасяващ сън сънувах. Около мен се поклащаха скелети. Гледаха ме с празните си очни кухини и се смееха озъбено, тракайки със сухите си кости. Невероятно реалистичен кошмар, сякаш наистина чувах тракане.
Събудих се, облян в пот. Но тракането продължаваше. Втрещих се от ужас, закрещях.
Вятърът блъскаш ...

Ambrouse

Проза » Разкази

696 1

В парка

В ПАРКА
Искаше да излезе на разходка в парка със съпругата си, но тя му отказа.
- Ще сготвя яхния с пиле – любимото ти. Трябва ми време. Ти върви.
Боже, рече си, обожавам пилешка яхния. Златна е жена ми, цена няма. Ще й позволя да ме поглези, а после ще спя до нея за благодарност. Така ще разбере, ч ...

exuded

Проза » Хумористична

948

Сърцето още мъничко за теб тупти

Сърцето още мъничко за теб тупти.
… Цяла съм… пипам си краката – тук са, ръцете ми – и те, главата... всичко, всичко си е тук... светът наоколо – тук е... у дома съм – оцеляла съм... аз съм…
Тогаз – ще продължа да плача, докато имам сълзи, докато… но, не мога – защо, опитвам пак… не става и... разбр ...

ParvaNova

Проза » Други

1.8K 8

Старата приятелка

Прибираш се в къщи. Да в къщи, не у дома, а просто в къщи. Тук не е твоят дом, та ти си отишъл на хиляди километри, за да правиш кариера, и може би да изпълниш нечие желание или просто да задоволиш своето любопитство.
Та прибираш се и какво правиш в пустия апартамент? Нищо не можеш да направиш нищо. ...

sunchine

Проза » Други

1.6K 1 1

По истинска история

Трудно ми е да започна долния разказ, но ще помоля за коментари - положителни, отрицателни, укорителни, порицателни, но вашето мнение. Стана така, че близки мои братовчеди не искат да ме видят и да ме чуят повече. Обвиняват ме в това, че съм искала да уморя нашата обща баба. Баба от известно време и ...

energi4nata

Проза » Други

1.4K

Кожено палто

КОЖЕНО ПАЛТО
Положението вече бе съвсем нетърпимо или, както казват: вместо просто да се влошава, ставаше безнадеждно. Беше му напълно невъзможно да намери три хиляди лева, за да купи онова грозно, дебело, безформено и претенциозно палто на жена си. Нямаше никакво значение, че в края на зимата отстъ ...

exuded

Проза » Хумористична

1K 1

Честно, не се ли събуждаме по задължение?

Поредния фас беше смачкан в пепелника. Поставих се на негово място - животът, ежедневието, всичко, те взема, смачква те, но ти си гений (никой не го знае освен теб) и продължаваш напук да димиш.
Димът се разля във въздуха и закри част от екрана на лаптопа.
Бирата беше горчива. Жените не са "курви", ...

charliemlad

Проза

969 2

На гости у Бога

На гости у Бога
Отидох на Бога аз на гости - поканил беше ме отдавна - загубила се беше от
години таз покана.
Пътуването беше тихо - сякаш просто си седиш, хем знаеш че вървиш.
Очаквах да съзра го във палати, да хвъркат във градините пернати… ...

ParvaNova

Проза » Други

1.1K 12

Дамата с косата

Колко жал ми стана.
Замислих се за нейно височество смъртта.
Каква съдба има тя?
Замислих се, смях се и накрая
естествено обърках се. ...

MrGyurov

Проза

1.1K

18+ Игра на съдбата

Беше мрачна и дъждовна съботна утрин. Чувствах се леко депресирана и всяко занимание, с което се захванех, моментално ме отегчаваше до болка. Книгата, която захванах, успя да задържи вниманието ми за не повече от половин час. В крайна сметка реших да разчистя гаража, изхвърляйки всички ненужни вещи. ...

Heel

Проза » Разкази

2.4K 5

* * *

* * *
Другите те обвиняват в това, в което сами са виновни!

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K

Риба за двама

„Ай, хайрлия да е” – прошепна заклинанието бай Първан и хвърли за пореден път въдицата във водата. Стръвта цопна жизнерадостно и остави след себе си съвършен кръг. Той бе по-голям от друг път и приличаше повече на обещание, отколкото на кръгла нула. Сърцето на бай Първан отбеляза този факт с няколко ...

IGeorgieva

Проза » Хумористична

1.6K 16

Да бъдеш пожелана

Никой, никой освен времето не се докосна до свежестта и младостта ù, до невинната ù руменина.
Никой не усети свежия аромат на очакването ù, на желанието ù да бъде обичана, пожелавана и докосвана. Да се слее с някого. Да бъде част от него и той от нея.
Времето, само времето я ухажваше оставяйки следи ...

Valens

Проза » Разкази

1K 5

Да се загубиш...

Нaли знаете оновa чувство, когaто сте под душa, топлaтa струя водa се стичa по голaтa кожa, отпускa ви, сгрявa ви. Стaвa ви приятно и все едно нищо друго не съществува. Остaвaте сaм с мислите си и нищо друго. Тишина. Чувa се сaмо шумa от течaщaтa водa. Затваряте очи и губите представa зa времето. То ...

Paramore1918

Проза » Разкази

671 1

Ciao, bella

Има една звезда. Тая шибана звезда може да ти изключи телевизора, а се намира на половината разстояние от Земята до Луната.
На колко ли разстояние се намираше моята Стела? Oт София до нея са точно 1054 км. Чисто географски...
Стела на италиански е "звезда". Стела от сонетите на Филип Сидни. Умрял е ...

charliemlad

Проза

1.4K 10

Огледалото 11

Нейтън посегна да прегърне приятеля си и тогава се сблъска със неприятната действителност. Вместо приятелски поздрав, Брус извади полицейска палка, опря я в гърдите му и се развика.
- Кой си ти? Как влезе тук? Напусни незабавно!
Нейтън вдигна ръце.
- Брус, не ме ли позна? Аз съм Нейтън, твоят прияте ...

reinbow

Проза » Повести и романи

956 8

Няма значение

Няма значение
какво ти се е случило в автобуса,
кой как те е нарекъл,
какво има в торбите ти на връщане от пазара,
дали ти се е счупило токчето, ...

evgeniya

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

985 3

То

То
След толкова много години още не беше сигурна дали Я беше изгубила, или...
Беше толкова отдавна, а сякаш беше вчера... Все още усещаше зеещата дупка в гърдите си, на мястото на сърцето. Все едно беше изтръгнато. И болеше... Неистово болеше.
Така и не намери думи да обясни как точно и колко силно. ...

sisidara

Проза » Разкази

1.2K 3

18+ Пиш

Той си изпи водката, стана и си тръгна. Останахме само аз и тя. Тя беше от онези глупави жени, които натоварени с комплекси от бащите, а после и мъжете си (каквито е намерила по негово подобие) не осъзнаваше каква красавица е. Тесните ѝ дънки се впиваха в сладкото дупе. Беше кръстосала краката си. Ч ...

charliemlad

Проза

1.4K 8

Добро утро, български народе!

Пиша тези редове развълнувана от публикацията на Виктор "Тук и там" и последвалите коментари. Ще се радвам, ако материалът бъде публикуван.
Защо ти, Самотни Вълко (Севделине), защо ти не написа този материал? Не го наричам разказ. Не-е-е! Това не е разказ. Това е болка, изречена с букви. Това е крещ ...

snevra

Проза » Други

1.7K 21

Господин Хикс

Познавах един човек, който не пиеше. Ако щете ми вярвайте, но не пиеше. Често го засичах преди да го заговоря. Засичахме се в Джъмбото. Ще го нарека господин Хикс. Не че нямаше име. Имаше си и то звучно, но ми го каза под секрет, а и ми показа, и други неща, но тайно, та си извадих извод да не изрич ...

Lebovski

Проза » Разкази

900 6

ЗАЗ

ЗАЗ
- най-голямата автомобилна порнография от епохата на Хрушчов - въздушно охлаждане, бензиново парно, шум на трактор, но пък не чакаш 15 го̀дин ред с 25% вноска от стойността, и е три пъти по евтина от заветната за всеки българин ЛАДА…
Та, имах късмет да се сдобия с този колос на съветското машино ...

Volter

Проза » Разкази

1.2K 3

Сезонът на сакура

Тя: "Човеко, бъди достоен за цялата красота, която виждаш и не виждаш!!!"
Той: "Върви по дяволите с тази красота".
* * *
Залезът бе тъжен, наситен със спомени и обещания за утро.
Тишината му бе верна. Пророни сълзи. Нощта ги погълна. ...

zelenvik

Проза » Други

1.7K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Огледалото 12

Промяната

Красиво момиче, запалило цигара

Измерване

Радиостанция „Дюлино“

Криле

Американците идват

Поетично

Нали така трябва!

Свръхпроизводство като основен проблем на капиталистическата система

Диалог

Помниш ли?

Жена с името Мария

Разковани дъски - 62

Знаеш ли?

Приказка за правдата

Забвение

Кости

В парка

Сърцето още мъничко за теб тупти

Старата приятелка

По истинска история

Кожено палто

Честно, не се ли събуждаме по задължение?

На гости у Бога

Дамата с косата

18+ Игра на съдбата

* * *

Риба за двама

Да бъдеш пожелана

Да се загубиш...

Ciao, bella

Огледалото 11

Няма значение

То

18+ Пиш

Добро утро, български народе!

Господин Хикс

ЗАЗ

Сезонът на сакура

Опашка