Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Очакване

Тик-так. Тик-Так. Часовниковият механизъм в стомаха ми отброява ритмично. Разглобява времето на отрязъци и ги изстрелва към единението на стрелките. Мигове. Събирани оливини по черните брегове на вулканите. Крия ги по джобовете. А те падат ли, падат. И поникват в надежда. В стъклени светове от любов ...

BronL

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-01-14T07:42:26+02:00 659

Страната на чудесата и новата планета

Когато Кати е болна не и се прави нищо друго освен да спи. Така тя сякаш казва на грипа "Не ми е добре. Не ми се говори. Аз и да искам не мога да говоря, тъй като ме мъчи ужасна кашлица и затова нека да си направим взаимно една услуга - говори Кати на болестта - ти ме оставяш напълно, или ако не иск ...

candy_girl_13

Проза » Други

2015-01-13T15:14:38+02:00 898 1

Съдби 3

Съдби
Трети епизод
Вече трети ден ударите на тъпаните, извивките на кларинети и зурни, придружени с виковете на жените огласяваха околностите на Мурадовата къща. Цялата украсена с гирлянди от живи цветя и знамена, тя се беше превърнала в център на града. Мало и голямо обикаляше около празнично нагиз ...

gudman

Проза

2015-01-13T11:48:38+02:00 1.2K 4

Малкият продавач на сърца и камбанки

Малкият продавач на сърца и камбанки
Вървим с племеницата Мили в предпразничния Неапол. Светулките на гирляндите мигат. Събрали са целия коледен огън от пъстрите дюкянчета. Небето над нас сияе. Продавачите стоят около красивите коледни ясли – наречени „презепе”. Тълпи от туристи и неаполитанци са тр ...

Аквалия

Проза

2015-01-13T09:31:18+02:00 968 2

За теб малчо

Хей, как си? Как я караш? Добре ли си? Как са вашите?
Как мина денят ти?...
Здравей, Сладичко... или може би вече не трябва да те наричам така?
Здравей непознати.
Какво се случи? Та ние умирахме един за друг.. Единствено поглед ни трябваше да разберем как се чувстваме, само един глупав поглед . Ако ...

chochi8

Проза » Други

2015-01-13T09:28:32+02:00 702

Колко ми липсваш...

Стоя тук, в тази празна стая със слушалки и телефон в ръка. Сама, чакаща едно съобщение, което няма да дойде.
Времето лети неусетно, музиката е бавна, но сякаш много бързо свършва. Отново, както всяка вечер преди да заспя се питам: Какво ли прави сега? С коя е? Къде е? Как е?
Сама се измъчвах всяка ...

Naddence

Проза

2015-01-13T09:14:09+02:00 725

Надпревара с времето

Понякога Мария стоеше изправена до прозореца и докато наблюдаваше преминаващите и забързани хора,които навлизаха в своето ежедневие,изпитваше силно желание да разкрие душата им,да вникне поне за малко в техния живот,за да опознае самата себе си.Имаше дни...Безкрайни дни,когато ненавиждаше всичко,кое ...

Blagoslava77

Проза

2015-01-12T23:07:41+02:00 836 2

Залез - изгрев

На любовта...
Нощта течеше с водите на планинския поток, успял някак си да си прокара пътека чак до тук – далеч, много далеч от неговото изворно сърце. Край него час преди залеза бяха спрели Огнена и дракона.
Потока шумеше, тръстиката му пееше песни.
Бяха летели дълго, идваха от изгрева, пътуваха на ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2015-01-12T22:42:41+02:00 805

Слушай внимателно

Изисква се голям талант да си слушател. Да чуваш, когато някой мълчи. Странно ли звучи? На мен не ми е странно, особено като се има предвид, че не един и двама са крещящи тишини. Ама хората не умеят да слушат. Никак при това. Все говорят и говорят, а тишината им е някак неудобна като че ли. Всеки пр ...

candy_girl_13

Проза » Други

2015-01-12T00:31:17+02:00 954 1

Ти загуби щастието!

Искаш да разбереш какво чувства към теб? Искаш да разбереш истината?
Тя няма да го каже. Може би няма и да го покаже, след всичко, което й причини. Единственият начин е, ако погледнеш в очите й. Надзърни в тези сини, дълбоки като океан, очи и тогава ще откриеш отговорите на всички твои въпроси...Ням ...

Naddence

Проза

2015-01-12T00:24:42+02:00 763 1

Последни думи за теб

Много психолози и изявени философи, въпреки своя негативизъм вярват, че у всеки човек има нещо добро. Или дори този всеки да не притежава някое кой знае какво положително качество, то поне има нещо което да го трогне. За доказателство психолозите прилагат интервюта на серийни убийци, диктатори и как ...

booksforreal

Проза » Други

2015-01-12T00:15:27+02:00 892

Лабиринт на любовта - 3

Илиян беше напуснал Мария,но не защото не я обичаше или не искаше да сподели живота си с нея,а защото имаше дъщеря на име Клавдия.
-Татко!Ти не си щастлив с нас,нали?.попита тя, но след като не получи отговор продължи.-Татко,ще ни напуснеш ли?
-Да,скъпа!-взе куфара и тръгна към изхода,но изведнъж сп ...

Blagoslava77

Проза » Повести и романи

2015-01-12T00:11:40+02:00 708

Сладки приказки на кафе и едни кафяви очи

- Малко съм притеснена - Стефани започна по този начин изповедта си пред своята най-добра приятелка и продължи - имам някакви симптоми, които ми приличат на някаква начална фаза на болест, чиято терминология ми е крайно непозната и бягам от нея с двеста, когато усетя, че се задава.
- Хм... това звуч ...

candy_girl_13

Проза » Други

2015-01-12T00:10:38+02:00 1.2K 1

Що е Любовта?

Любовта е Троянски кон, оставен пред Крепостта на здравия разум от Надеждата... за Вечно Щастие!

gurhito

Проза

2015-01-10T18:03:13+02:00 856 2 1

Коледна приказка

„Сняг. Пухкав сняг е обсипал цялата повърхност три седмици преди Коледа. Домашната печка поема дървата едно след друго. Температурата в къщата е близа до тази в сауна и създава на стопаните и необходимия коледен уют. Всички са някак по-добри, не отдават значимото на дребните неща, които биха ги разд ...

Gondorrr

Проза » Разкази

2015-01-10T17:36:53+02:00 1.2K 1

Иванов ден

Ситният, пръхкав снежец заваля още вчера, кога се играеше мъжкото хоро в ледената вода на реката. Вятърът, спуснал се по склона на Бели рид с шейната си, зафуча майтапчийски и грабна, доколкото можа, звуците от гайдите, гъдулките, та даже и от тъпана... Потръпнаха само застаналите на брега хора, няк ...

kalin8

Проза » Разкази

2015-01-10T17:36:12+02:00 948 1

Отшелник (глави 5 и 6)

V
-Хм....-мислеше си Соломон.
Дали не прекалих малко с това момче? Изглежда го вдъхнових доста, досега не бях виждал човек да бяга толкова бързо и за толкова голямо разстояние. Но дали ще успее да издържи...
Галейки наболата си брада, Соломон извади телефонът си и започна да търси един контакт - Над ...

The-Exile

Проза » Повести и романи

2015-01-10T17:09:03+02:00 611

Грозна ли съм

Катастрофата изглеждаше доста странна, поне на пръв поглед. Прав, пуст път, чист асфалт, хубаво време, а малката тойота някак си бе успяла да се забие в крайпътно дърво. Може би някой бе засякъл колата, а после бе избягал. Това изглеждаше най-логично. Или пък шофьорът бе употребил алкохол?
Водачът н ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2015-01-10T15:03:56+02:00 1.1K 7

Драмата на една наркоманка

Беше Петък сутринта и слънцето още не се беше издигнало високо в небето. Лъч светлина се протягаше измежду струпаните сиви облаци, като озаряваше през открехнатия прозорец бледото лице на Ашли. Тя беше на 17 години, със слабо почти измършавяло телосложение, а празният и поглед блуждаеше по тавана. Б ...

shisu

Проза » Разкази

2015-01-10T14:55:09+02:00 1.2K 1

Редакцията

- Остави го на бюрото, когато имам време ще го погледна. А сега изчезвай.
- Да, г-не.
Младежът плахо сложи ръкописа и тихо затвори вратата след себе си. Постоя още няколко мига вгледан в нервните действия на редактора, когато усети побутване и се наложи да се отмести от матираното стъкло.
- Вътре ли ...

satanas

Проза » Разкази

2015-01-10T14:46:27+02:00 1.2K

Съдби 2

Съдби
Втори епизод
Карахисар, древен град в антична Фригия, който носеше името си от старата крепост на върха на черните скални образования, останали от вулканични изригвания преди милиони години. Тази гора от черен базалт с причудливи форми, се извисяваше насред обширно равно поле осеяно с макове. ...

gudman

Проза » Повести и романи

2015-01-10T06:57:54+02:00 1.3K 3

Едно неизпратено съобщение!

Здравей, Джейн!
Така ще започна,малко официално, много банално и име измислено.
Знам, че в момента си повдигнала онази игрива,тънка веждичка в знак на учудване.Става ми смешно, като си го представя.И сигурно, отново през главицата ти се стрелва мисъл обявила ме за луда.
Но и така става.Луда.Тъжна, и ...

donakaran

Проза

2015-01-09T16:16:25+02:00 762 8

Мечта

Роза Димитрова бе пенсионерка отдавна, толкова дълго, че вече не броеше годините. Обяви това за безсмислено, когато отпразнува четвърт век от пенсионирането си по болест. Първоначалното отчаяние бе изчезнало. Разумният режим и задушевните разходки с приятелки я възкресиха за живота дотолкова, че дне ...

IGeorgieva

Проза » Разкази

2015-01-09T16:14:24+02:00 2K 8

Влюбена

- Диме, влюбена съм.
- Случва се, Сонче. Човешко е.
- Ама, Диме, внучката ми ще стане на пет, а на мене краката ми се подкосяват като на влюбена ученичка като го зърна.
- Сонче, Сонче, ама ти си знаеш, че си влюбчива. Кажи ми сега, той на кого ти прилича?
- Не ми се подигравай, Диме, само ти ми прил ...

Ida-L

Проза » Разкази

2015-01-09T16:11:41+02:00 2.5K 3 13

Индиферентен

ИНДИФЕРЕНТЕН
Ще рече безразличен, ама към всичко. Аз, дето се обръщам подир всяка една пола, убий ме не вярвах, че такъв човек може да има. Чувал бях, че Буда го е бил постигнал, но било е отдавна и не у нас. Не вярвах, но ето че срещнах Капчо.
Тъй го наричат още от детската градина, щото все се кап ...

lordly

Проза » Хумористична

2015-01-09T16:07:49+02:00 1.4K 2

Като театрална завеса

Евангелие според Матей 10:26 „И тъй, не бойте се от тях; защото Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.“
– Никога досега не бях се изгубвал така. Не ми е за пръв път, но преди винаги рано или късно, успявах да се ориентирам и в крайна сметка откривах пътя.
– Никога д ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

2015-01-09T16:04:32+02:00 998 1

Недоизречено* (Из "Откровено за лудостта")

Лицето ти е пристан, облакътен на перваза ми като очакване. Ще можем ли да се преборим със страховете си? Винаги си бил по-силен от мен. А аз се пречупвам в очите ти! Толкова дълго съзерцавам себе си в тях, че ако утре всичко се срине, ще те вградя в думи и ще ги занитя по паважа – да не отекват стъ ...

beti

Проза

2015-01-09T16:01:25+02:00 705 5

България. 2070-та

България. 2070-та година.
Той стоеше затворен в психиатрична клиника. В малка стая с малък прозорец на вратата. Как се озова тук?
Нека се върнем в началото. Отрасна в семейство, в което майка му по цял ден си скубеше косите и говореше несвързани думи, а баща му крещеше, че е Юлий Цезар. Тогава нашия ...

sneakylittlething

Проза

2015-01-09T15:54:44+02:00 811 4

Аз съм българче

Гергана – Едно красиво българско име. Но тя не бе пример за традиционна българка - не можеше да играе ръченица, не знаеше нито една народна песен, за бога - та тя дори не можеше да изрецитира ,емблематичното за страната ни, стихотворение на Иван Вазов – „Аз съм българче”. Не бе скромното девойче от ...

wer8w

Проза » Разкази

2015-01-08T23:03:34+02:00 807 1

Жена за обичане

- Каква си ти? - попита ме един ден той - Ставаш ли за обичане?
Дълго се страхувах от този въпрос, защото не знаех каква е жената за обичане според него. Но едно знаех със сигурност - не беше такава, каквато съм аз. Никога не чаках да ми отворят вратата и сакото си обличах сама. Егоцентрична, дръзка ...

gerkata

Проза

2015-01-08T23:01:53+02:00 833

Лабиринт на любовта - 2

Тони беше застанал до телефона.Може би той е сгрешил в преценката си към нея,но защо в началото Мария го уверяваше в своята обич към него.
-"Ако любовта не е трайна,какво друго е трайно?"
Тя му отне всичко,неговата вяра в любовта и не само нейната любов.Той я беше поставил на най-високо място в своя ...

Blagoslava77

Проза » Повести и романи

2015-01-08T23:00:32+02:00 1.4K

Терористи

Бомбата
гръмна по време на поредният непоряд като дневален, търкайки на колене стълбището с кофа вода и мръсен парцал…
- Разбра ли за бомбата? - тичайки нагоре по стълбите изфъфли лейтенанта-лилипут, съсед на моето момиче… В неделя е сватбата…
Гледам го втренчено и цедейки парцала се изправям…
- … а ...

Volter

Проза » Разкази

2015-01-08T22:57:59+02:00 1.2K 2

Ная в лоното на Афала Част 12

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=336623
Линк Към Част 11
Част 12
- Това какво е ли? Предполагам е най-дълбоката част на Черно море - компетентно заявих аз - В сайта, от който съм я извадил пишеше две хиляди, двеста и няколко метра дълбочина. Площта на това дълбокото петно не е голяма. И ...

rygit

Проза » Повести и романи

2015-01-08T22:53:52+02:00 1.8K 2

Мащехата

- За коя се мислиш ти, бе?! Да не съм ти някоя слугиня?! – пискливият глас на младото момиче кънтеше из цялата кухнята. Галя й отговори с цялото спокойствие, на което беше способна:
– Сиана, моля те, не искам да ми прислугваш, искам просто да оправиш бъркотията, която си оставила след себе си в кухн ...

Rois

Проза » Разкази

2015-01-08T14:55:11+02:00 886 4

Отшелник (глави 3 и 4)

III
Поредният ден, поредният звън на алармата и поредния изнурителен ден в училище... Или поне така си мислех. Всичко вървеше нормално, тоест скучно, докато не дойде време за голямото междучасие. Отидох в столовата като всички, но не бях гладен и просто реших да продължа да чета книгата, която взех ...

The-Exile

Проза » Повести и романи

2015-01-08T00:00:30+02:00 582 1

Нещичко за уважението

Когато уважаваш всички хора - и глупаците ти се присмиват зад гърба...
Когато мразиш всички хора - и умните се страхуват от теб!

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-01-07T21:57:54+02:00 773 1

Press F1 for more help

Кой е най-ужасният затвор?
Най-ужасният затвор е усмивката. Тази измамна малка змия. Тези очи, преграда към душата. Тези студени ръце. Да заредиш тялото си с бензин е да го отровиш. Привлича те огъня, омразата, изгарящите грозни чувства... защото добротата вече е преструвка. Никой вече не харесва до ...

danidimitrov

Проза » Други

2015-01-07T21:49:42+02:00 1.2K

Дописки

Нищо не се носи на Оня свят - не, разбира се, оставя се на децата, внуците и техните деца...

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-01-07T21:48:25+02:00 840

Студено-2

СТУДЕНО-2: КАПИТАНИ НА ФРЕГАТИ
Тази сутрин Нина не дойде на работа. Случвало се е и друг път, но обикновено ми казва предварително. Ние нямаме болнични, не ни осигуряват, работим на граждански договор, както му казват, малко сме нелегални, но не сме недоволни. Напротив. Не е напълно вярно, че хора к ...

exuded

Проза » Разкази

2015-01-07T21:44:57+02:00 652

Любов в бутилка

Любовта на някои хора е като бирата – пийнеш една-две в края на горещите, летни дни. Не е силна, но те разхлажда. А колкото повече пиеш – толкова повече се губи вкусът и‘. През денят няма да забележиш, че стои в хладилника, но когато вечерта дойде, а ти се прибереш изморен, се надяваш, че тя все още ...

xer0z

Проза » Хумористична

2015-01-07T21:41:51+02:00 1.4K 4