Проза и разкази от съвременни български писатели
Крадецът на кости
На най-високия хълм над морето на най-южния нос на Северния Континент живееше Бонифаций Папиров в голямата си каменна къща. Около нея се забелязваха основите на пет други изгорели постройки, свидетелстващи за злочестата съдба на предишните му домове. Самият Бонифаций – висок, мърша ...
Разпятието
Ана скочи в леглото и дори след като се събуди, думите изпълваха съзнанието й. Откакто се помнеше сънуваше един и същи сън, сън който прекъсваше на едно и също място и оставаше в нея чувството за нещо недоизказано… нещо забравено. ...
Посветих го на теб
Студеният вятър, нахлуващ през дрипавата ми душа.
Белия път, обсипан със ситните ми стъпки водещи до теб.
Малкия ми дом, построен от спомена за теб.
Скърцащия звук от затръшнатата врата. ...
Навигатор
Тотално съблазнена
Вторник
Чакалня
Всеки човек има право да закъснее. Железниците не отчитат този факт, затова са железни – пускат влака точно в часа на тръгване, нещо фучи, звук се издава отнякъде, железните колела тръгват нервно, скърцат като изкуствени зъби, не им пука дали някой е закъснял. Нито дори, че този някой е имал ...
Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк
Самолетът излетя по разписание и се отправи по маршрута си, но това стана след малко неудобна ситуация в началото – точно до моето място едната стюардеса се спъна, поля ме с малко кафе, което не беше нещо, което да не ми се е случвало, но падайки, полата ...
Не може да имаш всичко на този свят
разказ
Гърмът на поредната бомбичка накара стъклата в апартамента да потреперят. Котката подскочи около метър във въздуха и с космическа скорост се скри под дивана. Въздухът се изпълни с дим и миризмата на сяра и бертолетова сол. Това беше най-силния гърмеж, който ...
Чудесата, които се случват след Коледа
Топлото време след Коледа разтревожи любителите на зимата. Вместо да са бели, ски пистите се зеленееха, а дървета оцветяваха пейзажа още с есенните си окраски. Разказваха, че заради топлото време ягодите някъде бяха дали плод. Бадемът под прозореца ми напъпи и ...
Онова, което ни се полага по право - Част Шеста
Гостът се казваше Стефан и носеше огромна раница на гърба си, а жена му Елисавета – по-малка, но влагаше доста усилия в това. Той беше висок, голям, широкоплещест, а тя – ниска, стройна и руса.
Стефан бе поканен за лова, който беше започнал още от петнайсети ...
Последната репетиция
- Но защо?
- Просто я целуни!
Младият актьор извади смартфона от джоба си и погледна колко е часът. Наближаваше полунощ, а режисьорът на дълго подготвяния спектакъл все още държеше него и колегите му в театъра за последната репетиция преди премиерата в идния ден. Момчето погледна ръковод ...
Двама под небето-2
Събота следобяд се състоя погребението. Много омърлушени лица присъстваха. Съпругата на покойника плачеше и бършеше очите си със салфетка, но не успяваше да скрие мъката си. Синът им стискаше ръката на майка си и я успокояваше с думи. Хората ги гледали. Андрей също се мъчеше да остане равнодушен н ...
Змеят Груди
Всяка глава имаше различни хра ...
Сънят със светулките
Островът не се продава
- Добър ден.
- Добър ден и на вас, господин...
- Карон, моля, Карон.
- Господин Карон, заповядайте, седнете. Така, слушам ви. ...
В тютюмахата
Песента на сърцето
Онова, което ни се полага по право - Част Пета
Някак изтиках единайсети клас. На изпращането на сестра ми за пръв път носих костюм. Грозна картинка.
След това се преместихме, както всяко лято, във Врабчевци.
През първия ваканционен ден отидох до постройката, където баща ми трупаше боклуци, твърдо уверен, ч ...
Двама под небето
Хладно беше навън и валеше дъжд. Сивите облаци се бяха сгъстили горе и не пропущаха слънчева светлина. Изглеждаше все едно, че се свечерява.Наталия се запъти към спирката, от където щеше да се качи на автобуса. Тя вървеше бавно, сякаш се наслаждаваше на дъжда и мрачното време. Не носеше чадър, а с ...
* * *
Понякога трябва да погледнем залеза, за да разберем, че изгрева не си струва.
Понякога трябва да отворим очи, преди да ги затворим.
Понякога е нужно само да ти изкрещят истината в лицето.
Понякога осъзнаваш всичко в един миг, ...
Уютен дом
До ...
Живот- част 1
Нейното семе ...
Голямата работа
Хвана вратата на заведението, ругаейки:
- Една работа не можете да свършите като хората. Имам чувството, че съм наел малоумници. Ей тоя клошар виждате ли го? – посочи към мъж в дрипи. – Ще ви изхвърля и ще отидете при него. Заплатите им били малки. По триста и петдесет л ...
Да Коледа в България
и да се роди отново Исус в сърцето ми!
Подаръци от Дядо Коледа не искам аз
не защото не вярвам в него но за да не го моря!
И така щом стигне вечерта и трупа нежно снега стига ми само да погледна нагоре в небето и звездите и ще си пожелая най-доброто за всички по- ...
В очакване
Той.
Дъждът тихо потропваше по перваза, оставяйки усещането, че десетки гълъби сноват по него в очакване на трохи хляб. Опитах се да подремна още малко, но не успях дори да затворя очи. Вълнение, можещо да се с ...
Пролетта на сърцето ми - Втора част
Втора част
Скоро след това той се върна. Както си бе обещала, отиде при него, заговори го, даде му номера си. Малко след като тя отиде на работа получи смс от него. Нещо простичко като усмивката му, комплимент за новата ѝ прическа, но значещо толкова много за нея. Започнаха да ...
Нестинарка
Снимката
Навремето Ангел имаше приятел на име Тодор. Не, че сега вече няма, не са се скарали, но тогава си бяха други времена. Някак си всичко беше по – лесно. Родителите им работеха, изкарваха пари, изхранваха ги, обличаха ги, а от тях се искаше само да учат.
С Тодор израснаха в едно село близо до ...
Вени
Силвия
Зилке
Цветята на баба Мария
По Коледа стават странни неща
Моля за вашето внимание. Току-що по новините казаха, че са задържали за 72 часа и са обвинили в многоженство, нанасяне на тежки материални щети и леки телесни повреди, една авторка от сайт Откровения. Тя даде интервю и помоли откровенци да се застъпят за нея. Ето и обръ ...
Пролетта на сърцето ми
Първа част
Пролет, април, раззеленяващ се Балкан, ухание на цъфнали дървета и цветя – това бе първият ѝ спомен за него. Всеки ден тя минаваше по един и същи път за работа. Всеки ден минаваше покрай къщата с красивата градина, къщата, в която живееше мъжът, който щеше да се пре ...
Тълкувания
Рап – Резачка Ария Пее
Чалга – Ченгенето Ахка: Любов! Галфоните Аплодират
Комунисти – Каста на Осигурeните Материално,
на Управлявалите Некадърно Икономиката, ...
Деветият живот
Нистинари (Прекалено дълго - не става за конкурса)
Двама
В крайна сметка той не е толкова лош човек, каза си тя и отиде да се гримира. Сложи пудра на нослето, една малка пъпчица бе тръгнала да набъбва, не му беше сега времето да я изстисква, въпреки че желанието я човъркаше отвътре, намаза я с крем, после с пудра, после пак с крем. Направи това още ...