Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Пътуванията един към друг

Този път няма да е литературно творение. Не е и любовна история. По никакъв начин не може да се сравни с романтичните романи на великите писатели. Нека бъде просто разказ. За мен,за него и за нас. За нашата много неочаквана среща. За Варна, за Шумен, за Бургас и за пътуванията, за да достигнем един ...

justsay

Проза

2015-01-07T21:41:08+02:00 909

Ще го самоубия тоз мъж

ЩЕ ГО САМОУБИЯ, ТОЗ МЪЖ
(интимен разговор с Дешка Дашната)
Даде два дена топло след Коледа и ей ни пак по пейките, но не с кафе, а с винце в ръце. Нещо бях подранил за Съвета на кварталните зевзеци и ей я с кучка на каишка, Дешка Дашната.
От юноша й бях мераклия, та затуй й отсипах в пластмасова чаш ...

lordly

Проза » Хумористична

2015-01-07T21:25:23+02:00 1.4K 8

Ная в лоното на Афала Част 11

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=333303 >>>
Линк към Част 10
11 Част
- Ами ако домакините ми позволят да вляза с теб във водата в полунощ, може и да се получи. Аз не обещавам, че със сигурност ти ще можеш да видиш нещо. Но ако искаш поне да погледнеш през този телескоп, трябва да ми обе ...

rygit

Проза » Повести и романи

2015-01-07T21:19:09+02:00 2K 2

Съдби 1

Съдби
Първи епизод
На старата чаршия повече от половината дюкяни бяха затворни. Дървените кепенци бяха спуснати като по време на великденските празници, когато дюкянджиите арменци и гърци ги затваряха поне за седмица. Въпреки празниците алъш веришът почти не намаляваше, защото тези които обикновено ...

gudman

Проза » Повести и романи

2015-01-07T18:22:54+02:00 1.2K 1 6

Отшелник (глава 2)

II
И що за лента беше това? Необичайно кратка и необичайно сива, освен за последните 2-3 седмици. Как започна всичко това? Как едно необикновено момче се докосна до тайна, пазена толкова ревностно през вековете и така намери смъртта си?
Всичко започна с една необикновена случка.
Отново началото на е ...

The-Exile

Проза » Повести и романи

2015-01-07T00:29:23+02:00 572 1

Студено

СТУДЕНО
- Студено стана тези дни – казва моята събеседничка. Седнали сме на една пейка близо до пазара.
- Нормално е, зима е – казвам, за да поддържам разговора. Не сме се виждали едва от вчера, няма кой знае какво да си кажем. Нина, както се казваше жената до мен, се беше увила като матрьошка и изг ...

exuded

Проза » Разкази

2015-01-06T23:59:24+02:00 778 1

Благодаря ти за високата оценка

Благодаря ти за високата оценка
"За мен идеал за съпруга е мълчаливата и работлива интелектуалка, която се грижи като предана робиня за мъжа си и която, дори и да го превъзхожда интелектуално, не би дръзнала да оспорва мнението му. С една дума - жената, която обожествява съпруга си. Тя е като сянкат ...

svetlanal

Проза » Разкази

2015-01-06T23:23:55+02:00 2.1K 41

Неизпратено писмо до Теб (Когато все още ни имаше)

Поглед.
Усмивка.
Допир.
Прегръдка.
Целувка. ...

highcontrast

Проза » Писма

2015-01-05T10:35:16+02:00 1.9K 3

Мислите на една 18-годишна

Здравей, мило дневниче,
Пак съм аз. Днес се прибирах вкъщи след страхотно изкарана ваканция с приятеля ми в София. Мразя това чувство на пустота, когато се прибера у дома след като съм била някъде другаде за известно време и съм си прекарала чудесно. Някак си осъзнавам, че всичко започва наново – уч ...

normalisboring

Проза » Други

2015-01-04T22:07:59+02:00 1.3K 5

Любовта не е ограничение

Любовта не е ограничение на действията. Да не можеш да правиш това тук и така или онова там и иначе. Тя те прави безразсъдно смел и мотивиран да постигаш невъзможното.
Любовта не е ограничение, да обичаш и да си влюбен само в един човек и точка. Тя те кара да обичаш целия свят, дори и така несвършен ...

Eeyorestz

Проза » Други

2015-01-04T21:55:49+02:00 976 1

Ноевият ковчег

Ноевият ковчег
ужаси, фантастика
***
Съзнавам, че много хора, които се намират в състояние, близко до моето, предпочитат възможно най-скоро да покажат на света преживяванията, довели ги до тук. Защото аз, Стивън Мичел, бивш научен сътрудник от Академията във Вашингтон, щата Колумбия, настоящ пациент ...

donkooooo

Проза » Разкази

2015-01-04T21:16:50+02:00 1.5K 1 9

Писмо до Бога

Многоуважаеми Боже,
отдавна зрееше у мен като каунь на припек, като запъртък под квачка мерака да се отнеса към Теб чрез писмо. Просто ме сърбяха ръцете за това!
Да кажеш, че не съм Те канила да ми бъдеш гост, канила съм Те и още как! Да ме опровергаеш, че не съм Те очаквала - и туй не е вярно! Кома ...

ZAGORA

Проза » Хумористична

2015-01-04T21:12:31+02:00 862 1

Грегерии 4

Почти всички работодатели в България гледат да те използват като швейцарско ножче, а да ти плащат - като на каменна брадва!
Колкото повече се опитваш да помогнеш на Обществото... толкова повече стават телетата в железницата!
В цял свят Съдбата е курва, която се казва Даамане: само в Япония... тя е г ...

gurhito

Проза

2015-01-04T21:06:21+02:00 602

Лабиринт на любовта

1част
Мария лежеше под студените сатенени завивки.В погледа й имаше толкова много болка и в съзнанието й долитаха нежните звуци на тъжна меланхолична мелодия,която й напомняше за него.
Можеше ли да го забрави?
Но нима дъждовната капка колкото и бавно да пада тя,може да забрави небето,от което е откъ ...

Blagoslava77

Проза » Повести и романи

2015-01-04T20:58:23+02:00 660

Клонинг

-Искам да науча повече за тази планета, Джон! - кресна императора.
-Бяха изкарали от строя всичките ни сензори. - каза Джон със сведена глава.
- И нищо ли не можахте да свършите? - попита императора едва сдържайки се да не извика.
- Пуснахме биомеханична клетка, клас "Имитатор".
- Чудесно! Сега само ...

niatko

Проза » Фантастика и фентъзи

2015-01-04T20:52:58+02:00 648

Огледална истина

Огледалното тиктакане на часовника безутешно отброяваше ударите на пулса му. Колкото повече се заслушваше в този досаден звук, толкова повече осъзнаваше, че не оставаше много до края на живота му. Всеки удар монотонно се забавяше, а в ушите му часовникът започваше да спира времето.
- Значи това е да ...

Cvii

Проза » Повести и романи

2015-01-04T20:49:55+02:00 931

Коледна приказка

Зима е. Навън всичко е покрито с пухкав сняг. Часът е малко след 8 вечерта и госпожа Гроувър приготвя малката си племенница Саманта за сън. Родителите на момиченцето са излезли на разходка, затова леля му се грижи на него. Сами е вече в леглото и слуша как през полуотвореният прозорец се чуват гласо ...

shisu

Проза » Приказки и произведения за деца

2015-01-03T04:23:52+02:00 1.8K

Отшелник

Отшелник
Бележка от автора:
Настоящата книга е нищо повече от художествена измислица - един, така забавен, първи опит в писането, така че няма тайни общества или план за унищожение на света.
Или има?
"Приятели? За какво са ти приятели в този живот? ...

The-Exile

Проза » Повести и романи

2015-01-03T04:22:19+02:00 823 1

Танцуващи снежинки

Танцуващи снежинки...
Пеперудeно-цветни с непринуден пируети...
Толкова леки... Неочаквано грациозни и бели..
Като въздушен танц на поети...
Танцуващи снежинки... ...

chervenokosa

Проза » Други

2015-01-02T16:52:29+02:00 1.2K 2

Муза на повикване

Писателят унило зяпаше през прозореца сивото декемврийско небе, и се чувстваше в пълен синхрон с мрачната гледка. Сивотата го изпълваше все повече и повече като лепкава отровна паяжина, която улавяше и задушаваше и най-незначителния зачатък на ведрост и оптимизъм.
Напразно се опитваше да се вкопчи в ...

hristam

Проза » Разкази

2015-01-02T16:47:15+02:00 1K 1 7

Приказка без край

Имало едно време в една много далечна страна прочут разказвач на приказки. Селцето, в което живеел, винаги било изпълнено с детски глъч, защото макар вече стар и немощен, той все още успявал да привлече вниманието на децата с чудните си истории. Всеки следобед мъдрият старец обичал да сяда на пейкат ...

vitality2

Проза » Приказки и произведения за деца

2015-01-02T16:36:27+02:00 1.2K

Hypervisual 🇬🇧

Hope is...
Her, in the mind's eye
Dancing barefoot
On a carpet of broken glass
Of reality's mirror ...

Burns

Проза » Други

2015-01-01T22:15:15+02:00 3K

Има и такива хора

Искам да ви споделя, какво ми се случи на 31.12.2014 г.
На работа съм до обяд. Разбира се, нали е празник!? Пуснала съм си тихо музика. Нахлупила съм на главата си една от онези червени шапки с бял пискюл, та да ми е празнично. Коледните лампички светят в такт с музиката. В магазина е топло, а на въ ...

alexgrau

Проза » Други

2015-01-01T19:31:36+02:00 1.4K 11

Стъпки по пясъка

Стъпки по пясъка
(писмо към любими за хора в Новогодишната нощ)
Чудя се от къде да започна... Светлините на елхите светят, гърми се, шампанско и разни зари, бенгалски огън, батерии, светлини, музика, глъчка.
Хората се прегръщат. Изпращат „старата” и посрещат „новата” година с надежда, да е по-богата ...

iren5

Проза » Писма

2015-01-01T19:28:59+02:00 2.1K 9

Виенчанките и д-р Y-v

Виенчанките и д-р Y-v
– О, красота! Не знам дали ще спасиш света, както великият Ф.М.Д. е казал, но аз видя ли това голо и толкова красиво дупе, тази нежна слонова кост на ръчичката, този бюст – достоен за Лувъра, Тициан, Рубенс и Реноар – застивам в благоговение пред боговете, създали теб. О! Жена! ...

Bezzhichen

Проза » Разкази

2015-01-01T19:20:05+02:00 2K 2 26

Кървавия живот на самотата, болката и срама - продължението

Ето ме. Отново, за пореден път съкрушена. Ева. Дълго мислих и все пак реших да пиша. Друго не ми остава. Искам да излея тази болка в мен, обграждащата ме помия…
От дни наред съм в града, в моята малка мизерна дупка, която използвам за убежище, която въпреки всичко, въпреки преживяното в нея, аз пак ...

EvaSapiens

Проза » Разкази

2014-12-31T17:28:31+02:00 1K 2

Вуйчовото

Вуйчовото
Зазоряваше се и летният ден полечка никнеше над Стара река. С многобройните си пръстчета Слънцето гъделичкаше чукарите на Огражден. Пернатите немирници се надпяваха в ранно-утринен концерт.
- Чу-у-ункш, чу-у-ункш! - ситният, слаб човечец яростно бъхтеше магарето по самара. От лакомия го бе ...

svobodey

Проза » Разкази

2014-12-31T17:22:35+02:00 1.2K 2

Време

Време е вече да се възстановят олимпиадите по литература и по математика. Време е вече да се възстанови издаването на вестник „Средношколско знаме“ /може и да не е знаме/ и на списание „Родна реч“. Време е младите да имат избор срещу наркотиците, проституцията, бездуховността и напредването с лакти. ...

exuded

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-12-30T21:22:39+02:00 787 2

Момичето, което чакаше спрелия часовник да тръгне

Тя стоеше с приведена глава вперила поглед в часовника – всеки ден, всеки час. Чакаше търпеливо. Беше един такъв електронен часовник – със зелен циферблат, черни цифри и две пулсиращи точици. Приличаха на две малки черни очи – отварят се – затварят се. Понякога се питаше кому беше хрумнало да съчета ...

esenna

Проза » Разкази

2014-12-30T21:14:56+02:00 1.1K 3

Писмо до любовта

Ти бе стон. Ти бе вопъл. Ти бе самота. Ти бе нищо. Ти бе красота. Ти бе нежност. Ти беше съвършенство. Ти бе всичко.
Ти мени постоянно своите лица. А коя си сега ? Какво си сега? Къде си сега ?
През годините те познавах и такава и инаква. Бях до теб винаги, дори и тогава, когато най-малко имах нужда ...

Eeyorestz

Проза » Писма

2014-12-30T21:02:10+02:00 1.2K

Равносметка

Нощта се спуска бавно и всичко потъва в мрак. Прозорецът е отворен и вехтото,изтъняло перде придобива причудливи форми под напористото командване на хладния бриз. А там, заобиколен от четирите напукани стени на малката, пожълтяла стаичка, е старецът – лежи в очакване на сетния си час, а в главата му ...

iva00

Проза » Разкази

2014-12-30T20:57:21+02:00 896

Онези дни

Колкото и да си доволен от живота си, винаги ще ги има онези дни, в които апатията разяжда душата ти и тъгата е толкова фина, като паяжинка, че дори не можеш да определиш точния ù нюанс и да намериш подходящото парче, слушайки което да я заситиш със себе си. Да те погълне и да изплюе на повърхността ...

posh`

Проза » Други

2014-12-29T10:32:48+02:00 1.3K 2

Архитектура на душата

Нашата любов не беше нито първата, нито последната такава в света, но нещото, което ми направи впечатление, бе, че тая любов е всъщност тъй рядко срещана и често бъркана с друга.
Бяхме невероятно неповторимо съвпадение, запечатано във вечните спомени на миналото, настоящето и бъдещето, заплело се в ...

mementoxmori

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-12-29T10:29:06+02:00 1K

Звезди в очите

- Искам широко отворени очи и помнете, наблюдавате изключителен, удивителен, топ талант - екзалтирано повтаряше режисьорът. - Погледът ви блести, устните са полуотворени в захлас, можете да ги докосвате с език, но да не виждам зъби, освен идеални – онагледяваше инструкциите си той. - Към финала енту ...

IGeorgieva

Проза » Разкази

2014-12-29T10:27:43+02:00 1.1K 7

Цената

ЦЕНАТА
Пустата му любов. Какво ли не прави тя с хората. Не подбира млади и стари… Като легне в сърцето на човека и там остава… На сърцето не можеш да заповядаш. То не се бои от одумване и хорски приказки. Обича ли – обича…
Беше малко след полунощ. На масата в притихналата къща гореше свещ. До нея, с ...

dancheto65

Проза » Разкази

2014-12-29T10:23:28+02:00 947 3

Моят блян

Самуил току-що се изпразни в мен. Все още бях в световъртежа от чувства и емоции и не усещах тялото си, когато стана от мен. Измъкна презерватива и го изхвърли в кошчето до леглото му. Облече светлите си дънки, които на места бяха протрити, които слагаше, когато беше у дома. Изскимтях. Липсваше ми, ...

EvaSapiens

Проза » Еротична

2014-12-28T14:05:46+02:00 9.3K 2 3

Eлизабет.

- Eлизабет. – Всяка нощ той бълнуваше това име.Майка му се бе притеснила - колко ли можеше да обича това момиче? Колко е силна първата любов? Коя бе тя, защо бе толкова специална за него?
Елизабет определено бе красавица, но не като онези. Онези изкуствените. Тя не слагаше почти никакъв грим. Не се ...

wer8w

Проза » Разкази

2014-12-28T13:59:11+02:00 761

Ловецът и девойката

Тя се разхождаше по ситния пясък, който слънцето беше топлил през целия ден. Приливът тихо прииждаше, а луната, която се отразяваше в кристалната вода, сякаш плавно се изливаше на брега. Той стоеше на брега с ръце в джобовете и крачоли, запретнати до коленете. За миг той усети нежния ù парфюм като о ...

shisu

Проза » Разкази

2014-12-28T13:56:01+02:00 1.4K 5

Молитва

" Молим се - за живот, пари, любов.
С наведени глави изричаме слова,
чиито смисъл дори не разбираме.
Мъчим се. Разпнати на собствените
си кръстове, като страдалци. ...

qnko6677

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-12-28T13:53:25+02:00 1.5K 3

Мечтомер

Касиерката на банковия клон не се изненада, когато видя през вратата да влиза мъж, облечен като Дядо Коледа – до празника оставаха само десетина дена и по улиците щъкаха много дядоколедовци и снежанки, повечето от които имаха меркантилни занимания и съответно често се нуждаеха от банкови услуги. Сут ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-12-28T13:39:11+02:00 758 2