Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Момчето и невестулките

Момчето и невестулките
Изхлузи се от осветеното на последната лампа до училищната ограда и цопна в ароматния октомврийски мрак. Вкусна миризма – на пожълтял буренак, лизнат от нощния бриз. Всеки път го поемаше жадно през носа, изжабуркаше го в устата, та йодът от морето да дезинфекцира бацилите от п ...

veselinv

Проза » Разкази

2014-10-22T13:54:37+03:00 1.2K 6

Белязани от съдбата 1

1
- Ани? - повика я Маги.
Анна се отърси от вцепенението си и погледна към нея. Маргарита бе нацупила сладките си устни и я гледаше обидено.
- Извинявай, бях се замислила. Би ли повторила отново това което каза?
- Кое точно? От петнайсет минути гледаш през мен и не ме слушаш. ...

SisiNikol

Проза » Повести и романи

2014-10-22T13:43:04+03:00 967 2

Из малките улички на провинцията

Калина седна на пейката и нервно запали цигара. Огледа се наоколо. Беше 22 часа, нощта на Хелоуин. И нямаше жива душа на центъра на града. „Скапано, задръстено село!”, мислеше си Калина, която и без това си беше ядосана, „Дори на този ден кьорав човек няма по улиците, всички са се изпоприбрали, да н ...

Rois

Проза » Разкази

2014-10-22T13:24:12+03:00 772 1

Празноумни дългодумия

Ненародоиздевателствайте.
Неамериканопапагалствайте.
Нечуждопреклоннодупедавствайте.
Нееврогейскилесбопедофилоподражателствайте.
Нелъжедемократствайте. ...

MarinTachkov

Проза » Други

2014-10-20T18:44:22+03:00 756 2

Ная в лоното на Афала Част 5

Линк към Част -4 >>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332498
Баня има горе до сепаретата - обади се веднага Паламуда - Тоалетна също. Четири сепарета съм спретнал. Сам съм ги правил. Е не са петзвезден лукс, но може и да са по-добре от сервизните помещения в някоя общинска болница – сам ...

rygit

Проза » Повести и романи

2014-10-19T17:49:49+03:00 1.8K 2

Посветена на политиката

Вече два часа клечим като квачки у полог с моята ексцентрична приятелка - леля Мита.Чакаме смирено реда си , за да предадем чувалчето с бюлетините.Предвидливата леля Мита носи две сгъваеми столчета, върху които сме наместили меките си задни части и смъркаме от пластмасови чашки топла водица боядисан ...

ZAGORA

Проза » Хумористична

2014-10-19T17:46:10+03:00 979 2

Награда за съвестта

НАГРАДА ЗА СЪВЕСТТА
На рожден ден се правят подаръци, а на юбилей се връчват и награди. Ако не е по задължение или за подмазване, събитието кефи и юбиляря и поканените, и се превръща в един низ от целувки, наздравици и ръкостискания.
Ако обаче трябва да поканиш някого или да уважиш нечий юбилей по з ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-10-19T12:25:47+03:00 1.3K 4

Лула

ГЛУПАВА ЛУЛА
Разказ
От ден като този не можеше да се очаква много. А и не биваше; навън валеше, беше към седем часа вечерта в края на октомври и всичко в семейство Тодорови говореше за поредната скучна, панелна, досадна, но неизбежна и необходима вечер, с вечните пържени картофи с яйца или в най-доб ...

exuded

Проза » Разкази

2014-10-19T11:28:03+03:00 831 1 1

Откъс от страст

... Тя веднага се изстреля в банята. Погледна се в огледалото и какво да види? Разрошената й руса коса стърчеше навсякъде и никой гребен не бе в състояние да я укроти в момента. Очите й разширени, трепереща, изчервена, гола и гореща. Подпря се на студената чешма, пусна водата и пое дълбоко въздух, з ...

mirkischeto

Проза

2014-10-19T11:24:14+03:00 959

Според тая сага...

Според тая сага...
Петър Първи, най-таченият руски цар, зарад териториалните претенции на съседна страна е казал на нейните пратеници:
- Господа, тези земи принадлежат на народа! Питайте него! Ако той е съгласен и ви разреши, вземете ги! А аз, господа, може да съм цар, но освен един гол... друго нищ ...

Qndov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-10-19T11:19:44+03:00 783

Белязани от съдбата

2
Още с влизането си в заведението разбра, че Маги я няма. Придвижи се към бара и сковано се подпря на плота.
-Къде е шефката ти?-запита тя бармана.
Младият,тъмнокос Светльо я изгледа захласнато и чаровно ѝ се усмихна.
-Представа си нямам.Старата госпожа никога не ми дава обяснения. ...

SisiNikol

Проза » Повести и романи

2014-10-19T11:11:28+03:00 1.2K 2

Самотата дебне наоколо

Самотата дебне наоколо
Умореният октомврийски ден събра окапалите круши от земята и помаха на залеза за сбогом. Вечерта пристигна на тъмен кон и препусна по смълчаните улици. Почука по вратите и прозорците на къщите. Чуха я и хората, животните и птиците си легнаха да спят. Лепкав мрак пови града. По ...

svobodey

Проза » Разкази

2014-10-19T11:03:06+03:00 1.2K 3

Ная в лоното на Афала Част 4

Линк Към Част 3 >>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332379
Взех си десет дена отпуск и отпътувахме към морето. За мое учудване северното Черноморие се оказа доста забутано място, нищо дето казват, че морето било прозорец към света. Аз лично видях един доста счупен прозорец, или поне та ...

rygit

Проза » Повести и романи

2014-10-17T21:32:33+03:00 1.7K 2

Семейна сага глава 11

Семейна сага 11
Глава единадесета
Летните горещини на 1936 години бяха необикновени. Паветата се нагорещяваха почти до червено. През целия ден, никакъв свеж полъх не идваше откъм близката планина. Едва привечер, след 19 часа, в града се чувстваше хладинката на Витошките гори. Двете рахитични рекички ...

gudman

Проза » Повести и романи

2014-10-17T19:39:56+03:00 1.1K 4

Иконостас

ИКОНОСТАС
Стена от сграда!
Между две улици.
Стръмно е, та покрай стената има стълбище.
Пред нея, за ръкохватка е закачена метална тръба. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2014-10-16T22:00:06+03:00 862 3

Световен автор

Световен автор
Провинциалният град Х., макар и със затихващи функции, все още се гънеше в напъни да блесне с нещо по-така. Като се почне от неоспоримият факт, че все пак из него щъкаха десетки хиляди жители и се стигне до още по-неоспоримия факт, че като връх – титаничен и блестящ като изумруд върху ...

latinka

Проза » Хумористична

2014-10-16T18:27:36+03:00 910 2

Имало едно време

Имало едно време момче и момиче. Те се запознали случайно, започнали да излизат случайно и се влюбили случайно. Били много сладки, прекарвали времето си заедно, правели всичко заедно, били щастливи заедно. Момичето се влюбило адски много, толкова обичало момчето, че всичко давало за него. Искала сам ...

Gabincetty

Проза » Разкази

2014-10-16T18:25:56+03:00 811 1

Иманяр

Четири дни сурата исидорова кучка ви зловещо на гроба му. Четири дни селото се тресе от ужас, но никой не посме да се обади. На петия ден село осъмна без воя на кучката, ама ужасът продължаваше да стега гърлата и сърцата на селянете. Само Цецо Циганино – полуслеп и почти глух от дъртост – продължава ...

Апостолиция

Проза » Разкази

2014-10-15T14:32:25+03:00 1.3K 1

Погребение

Погребение
Когато Стамат Каракушки взе, че умря, цялото село изпадна в потрес. Не че Стамо е умрял, а защо баш сега!? В момент, когато беше напълнил бидони и бъчви със сливи, когато джибрите точно превряха и ставаха за варене на ракия, той, моля ви се, да вземе да умре! В първия момент някои от селя ...

latinka

Проза » Хумористична

2014-10-15T14:30:42+03:00 922 1 6

Преди и сега

ПРЕДИ И СЕГА
Преди да стане чак такъв, българският политик бил обикновен. Гризел си ноктите, ял джанки и пущал газове, дори похапвал хляб.
Когато работата му пораснала, той се качил на един клон и видял цялото село. Разбрал, че селото е малко. Качил се още по-високо и видял, че над селото има планин ...

exuded

Проза » Хумористична

2014-10-15T14:29:55+03:00 727 1 2

Ная в лоното на Афала Част 3

Линк към 2 Част >>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332324
- Ами ми Мишо тя казва, че не всичко е предначертано в абсолютна точност, защото по принцип няма абсолютни неща във Вселената. Винаги и на всякъде има изключения. И точно тези изключения са в основата на свободния избор и вариа ...

rygit

Проза » Повести и романи

2014-10-15T11:22:45+03:00 1.7K 2 2

Ад и рай

Ад и рай
RemaTe
Какво направи всъщност Луцифер? Помисли се, че може да е нещо повече от Бога, възгордя се, но точно в този момент Бог му рече:
- Щом си решил, че всичко ти е известно, слез на земята и сътвори онова, което си мислиш, че правя!
Това се случи около три хиляди години преди Христа, но не ...

SouLmaTe

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-10-15T11:11:17+03:00 767 1

Дали

Празнотата значи ли, че не е било истинско? Ако няма нищо сега, значи ли, че никога не е имало? Възможно ли е да стоиш пред един човек, който някога е изпълвал тялото ти с хиляди различни чувства и да не усещаш нищо. Да го гледаш в очите и да не потънеш там, където преди си се давел. Всеки спомен, к ...

Jana1998

Проза » Други

2014-10-15T11:00:24+03:00 555

Плът

Не виждах очи. Виждах душа. Беше изложена на бурята. Красиво създание насред грозен мрак. Само времето щеше да я направи ходеща плът.

niatko

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-10-15T10:55:55+03:00 712

Ная в лоното на Афала Част 2

Линк към Първа част>>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332243
- Така да бъде! Щом казваш, заради габровски икономии да не слушаме севлиевската музика. Така да бъде! - съгласи се тя и допълни – Защо пък да бягаме от хубавото за няколко лева в повече. Щом Мишо плаща... Нали Мишо!
- Тъй, ...

rygit

Проза » Повести и романи

2014-10-14T16:20:17+03:00 2.1K 2 2

Вдъхновидение

Здравейте, драги читатели!
Аз пак искам да споделя нещо с вас. Този път имам идея как от коментарите в един небезизвестен сайт, да се черпят идеи за любовни, хумористични, прозаични, фантастични и даже криминални произведения. Дори гледам някои така се черпят в небезивестния форум, че чак не изтрезн ...

Anita765

Проза » Хумористична

2014-10-14T10:19:44+03:00 1.7K 12

Послание от Ихтс

[Бележка от преводача: Превод от фрагмент от древен Шумерски еретичен стенен надпис от Урим, датиращ от около 2000 години преди христа.]
Енки, Еа, Ашику. Ларвени имена на Ехтикнад Енлил-Ану, или в развита форма Ихтс: себеизграждаща, трансформативна и надматериална, синтетична конструкция, изпълняващ ...

Humiliation

Проза

2014-10-12T19:24:16+03:00 968

После аз...

Искам да те рисувам с думи.
Да те обичам под звуците на тиха музика.
И под звездите.
Да те търся в хиляди светове и да те намирам.
Във всеки един от тях. ...

idioticD

Проза

2014-10-12T19:19:49+03:00 1.1K

Ная в лоното на Афала Част 1

Голяма скука да ви кажа голяма скука! Ама малко повече се поохарчихме около едни събитията, за които ще ви разкажа по–долу и няма как. Трябваше да отида да заработя нещо извънредно. Един приятел ми предложи за четири месеца да замествам пилот от някакъв екипаж работещ на карго линии към една иранска ...

rygit

Проза » Повести и романи

2014-10-12T11:47:07+03:00 2.2K 2

Мушморок

МУШМОРОК
За същностна на посоченото в заглавие понятие няма еднозначно мнение. В специалната литература преобладават становищата, че е едно хрисимо създание, най-вече от смесен пол, което винаги е на разположение за да го гушкаш, псуваш, подритваш и др. там, каквото ти е на момента кеф.
Това създани ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-10-12T11:40:00+03:00 1.4K 1

Въпроси без отговор

Въпроси без отговор
RemaTe
Попитай ме в какво не вярвам, а не в какво вярвам. Не вярвам, че можем да живеем без любов. Понякога човек е сам, но това не означава, че той самият не иска да живее без любов - момент от живота, случва се на всеки. И в това няма нищо страшно, страшното е съвсем друго - ко ...

SouLmaTe

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-10-12T11:38:37+03:00 774

# jealousy.

Бях сигурна, че когато обичаш, не бива да бъдеш егоист... Какво мислих аз? Ревнувах ли?...
Бях щастлива, защото пред очите ми не се откриваше по-хубава гледка от тази, когато го гледах как държи китарата в ръцете си и нежно докосва душата и струните и... "
Диляна Борисова

idioticD

Проза » Писма

2014-10-11T19:58:19+03:00 1.2K

Хора - Вселени

Има хора, които те вдъхновяват. Такива, които оставят толкова траен отпечатък в съзнанието ти, че е трудно да бъде заличен. А и не искаш. Хора, които те заразяват с енергия, с колоритност, с щастие. Техният хоризонт е необятен. Един съвършено различен космос, където „не мога“ е паразитен израз, койт ...

in4enceto_91

Проза » Други

2014-10-11T19:54:27+03:00 1.1K

Пиянска история

Пиянска история
На брега на реката съм. Изтегнал съм се грациозно досущ като талпа.
Един услужлив дъб ми хвърля сянката си и от време на време по някое закачливо листо. Май не съм му безразличен. Птичките пеят, тревичките шумят и прочие. Безразлични са ми, дъбът също.
Втренчил съм поглед в отсрещния ...

Alexandra-Omainiche

Проза » Разкази

2014-10-11T19:24:25+03:00 1.1K

"Бях щастлива" 1 част

- Джулс!
Стреснах се , и когато се обърнах видях Майкъл. Боже, това е Майкъл. Не можех да повярвам. Майкъл беше най – добрият ми приятел. Беше заминал за Филипините за 3 месеца през лятото и ето, че се върна.
- Майкъл!
Скочих и се хвърлих в прегръдката му. Така ми липсваше едно приятелско рамо и то ...

Ifssie

Проза » Повести и романи

2014-10-10T19:32:30+03:00 1.1K

Да си само тяло

"Загадъчна" и "секси" бяха прилагателните, които я описваха на пръв поглед. Тези думи изникваха в съзнанието на всеки мъж, който имаше възможността да я зърне. Някои се възхищаваха тихо, други на глас, а трети бяха достатъчно самоуверени, за да я заговорят. Случваше се и тя да се захласне по някого, ...

mirkischeto

Проза » Литературни очерци

2014-10-10T07:43:18+03:00 1.3K 1

Очи

Девойката се смее. Тя играе. После губи, пада, плаче, става. Пак играе, пак се смее. Но вече знае правилата.
Тя набива на очи, но нехае. Тя играе.
С какви очи е тя! Красиви, големи, кафяви, бистри като че ли синеят, но всъщност са единствено кафяви. Толкова са напоени с живот!
Създадена е от силна, ...

cycletrip

Проза » Разкази

2014-10-10T07:41:50+03:00 788 1

Из "Светулка за двама" (2)

Събуди я телефонът. Светла първо се завъртя на другата страна, после погледна часовника и скочи като изхвърлена от пружина, а в още спящия й мозък писна паниката, че закъснява за работа.
Навличайки в движение някаква дреха, притича до апарата в антрето и изстреля задъхано в слушалката:
-Извинявам се ...

Marmadun

Проза » Повести и романи

2014-10-09T17:36:46+03:00 1K 1

Загуба

Малкото кафяво кученце ходеше пред мен по тясната пътека. От време на време се обръщаше сякаш за да види дали все още вървя след него и отново продължаваше, махаѝки с опашка. Около пътеката нямаше нищо, само тъмнина. Тя имаше разклонения, които водеха до врати. С малкото приятелче отидохме до една о ...

niatko

Проза » Разкази

2014-10-08T23:20:32+03:00 777

Животът пред теб - 2

Чувал съм, че сърната плачела преди да умре, обаче аз познавах едно куче, което ги пазеше от бракониерите. Но един ден се случи така, че той не се върна - бяха го разстреляли и много сърни заплакаха за него в ония дни!

SouLmaTe

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-10-08T23:19:29+03:00 686