Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Домогвач (за конкурса)

Домогвач
Усещам погледа му, в началото на събуждането си и в края му. Мисли се за непроницаем, а това го прави уязвим. Вярва си, че притежава ресурса на неустоим съблазнител и се надява да го (из)Ползва, ако му се предостави сгоден случай. До тук: играе сам срещу себе си, разгръщайки потенциала на м ...

линасветлана

Проза

1.7K 2 19

Наситено лилаво

Пазиш ли сенките за очи? Не че нещо, но си спомням как избрах цветовете, как поръчах опаковката им,как си представях наситеното лилаво по клепачите ти... Тогава знаех как точно се казваш - избирах ти имена - Клер дьо Монд, принцесата на луната, Мари, перачката на дантели, Изабел, която никога не сън ...

dressy

Проза » Други

1.2K

Осемдесет и пети километър

ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТИ КИЛОМЕТЪР
В седем и половина часа сутринта електричката беше почти празна. Влезлият вътре мъж огледа вагона, примижа срещу пробиващите през прозореца лъчи на изгряващото слънце, избра си седалка откъм сенчестата страна, седна, опря чело на прозореца и затвори очи.
Той беше небръснат ...

TytoALBA

Проза » Разкази

1.7K 7

Утопия

Имало едно време… Хм, това май не е добро начало. Нека се изкажа по следния начин: имало едно време в бъдещето, където самото то не било представено в най-добрата му светлина. Ще се постарая да ти го опиша точно както ми го разказаха, а ти се помъчи да си го представиш: навсякъде царяло сивота, един ...

bancheva

Проза » Приказки и произведения за деца

1.5K 1

Мигът

Мигът
Тъжно е,
но се случва.
Ние сме двете - аз и ти. Много се обичаме. Ние можем да обичаме - аз и ти. Всяко наше потръпване е като космическо. Двете усещаме нещо извън... нас, но ние с теб не сме велики. Сега сме елементарни като едноклетъчните. Казват, че Бог е велик, душата и още...и още...велич ...

Wali

Проза

1.4K 3

Рецепта за уюбов

Някога, някога, толкова някога, колкото 10 лета в Перник, на улица "Забой" 12 живяла жена, която никога не била бита от мъжа си. Не стига това, ами поплювкото твърдял, че я обича, правел ù романтични жестове, на всичкото отгоре помагал в домакинството. Затова съвсем разбираем бил срамът, с който гор ...

popolo

Проза » Разкази

1.2K 10

Това, което убива (за конкурса)

Семейство Мирчеви вечеряха заедно за пръв път от месеци насам. По предложение на главата на семейството Стоян Мирчев. Неговият син Станимир се чувстваше странно в компанията на родителите си, освен това изобщо не бе гладен, да не говорим, че бързаше за среща с гаджето си, с което се бе запознал пред ...

Ambrouse

Проза » Разкази

1.3K 14

Пъкъл III

ПЪКЪЛ III
- Дай едно петаче на бедния нещастник, за да те поживи Господ – окаяника с чуканче вместо ляв крак впива белите си ириси в двамата спътници и сякаш се взира в най-дълбоките кътчета на душите им – направете едно добро дребно милосърдие и ще заслужите благодатта Му, мили хора!
Ще заслужи бла ...

йеромонах

Проза » Разкази

817

Сиромаси

- Сиромаси на Кеба имаш ли? – пита Гришата и подава ръка.
- Не – отговорих с неудобство. За първи път чувам това заглавие!
- Потърси я! – и хвърли банкнота от сто долара под носа ми… На връщане от Испания спрях в Белград да гледам мач на „Цървена звезда“ - през полувремето сърбите я пускаха… Искам я ...

Volter

Проза » Разкази

1.5K

Обичах и трите

Новите приложения в телефонните апаратите объркаха живота ми.
...
В живота си човек има няколко любови. Всяка една от тях стои в точно един дял от мозъка на човека. С точно определен нюанс на цвят, ухание, усещане, романтика и мисъл. Това е последната констатация на Николай.
Той обичаше Десимира, но ...

rumona

Проза » Разкази

1.5K 1

Посоки

Накъде беше тръгнала? Досега не бе си помисляла, че е възможно да загуби акъла си от обич към един мъж и заради него, насред зима, да пропътува стотици километри… Да живееш толкова години на тази земя и да не си опознал дори себе си, странно, много странно! Мислеше се за изключително разумна, дори з ...

Eia

Проза » Разкази

1.5K 2 16

На сбогом

И когато сте там на гарата какво се прави? Как се справяте с неловкия проблем, когато не уреждате следваща среща? Ти стоиш и гледаш земята, а той гледа непомръдващия автобус, с надежда да запали двигателя и да каже, че бърза да се качи. И стоите с неловките реплики, вече подадени от гузни усти, и ча ...

SanyaOgnyanovska

Проза » Други

954

Простички мисли на един обикновен човек - 11

Един човек си тежи на мястото, когато използва ръцете си за прегръдка, а не за да пази равновесие, или да се държи с тях за нещо.
Молитвите не са ли различни телефонни номера на Бог, на които можеш да му звъниш за съвет или с молба за помощ по всяко време?
Понякога се включва "телефонният секретар", ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 1 9

Поледица

Поледица
(Не е за конкурса, защото тази любов може да се окаже напълно възможна...)
- Хайде, какво става? – гласът ù беше притеснен. А и обхватът беше лош.
- Чакай там! – сопна ù се той. Хич не му беше до нея.
- До кога? – настоя тя, сред пукне и паразитни шумове. ...

gitarist

Проза » Разкази

1.3K 3

Пъкъл II

ПЪКЪЛ II
Цялата траурна процесия мудно се затътри след олющената от времето катафалка, теглена от две кранти с гръден кош като радиатор. Крантите трябваше да са дорести жребци, а лакът на катафалката – бляскав и прясно положен. Но стария арменец беше стиснат и така си и отиде от тоя свят. Като после ...

йеромонах

Проза » Разкази

830

Непознатият

Навън се бе стъмнило отдавна. През прозореца се виждаше притихналият град, потънал в своя сън. Полунощ отдавна мина и светлините, които до преди час виждах през прозорците на сградите, бяга загасени. Стъклата бяха започнали да се заскрежават и зимният студ се канеше да рисува върху тях, като че са п ...

Boyan

Проза » Разкази

890

Крачка през пропастта (за конкурса)

(за конкурса “НЕВЪЗМОЖНАТА ЛЮБОВ”)
Любовта – това за него означава взрив, това е торнадо, това е истинска природна стихия. С викове, с вопли, с преобръщане на всеки и всичко с краката нагоре и обратно. В краен случай, поне за него е така. Може би за вас това представлява някакво постепенно развитие ...

TytoALBA

Проза » Разкази

1.5K 10

За Марина и любовта (за конкурса)

Марина винаги казваше, че се е родила мечтателка. Не винеше родителите си, които я бяха отгледали с пустините на Дюн, сенките на Амбър, войните на Вор, историята на Артър Дент и числото 42, премеждията на звездният навигатор Пиркс, приказките от Средната земя и Света на Диска, магията на Авалон, дяв ...

Clara

Проза » Разкази, Други

2.3K 11

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк - 2

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк. Загадка в ресторанта
Продължение
– Нали не те притеснява моето погалване – прошепнах в упоение от нейната красота и чувственост. Ръката ми вече много нежно галеше кадифената кожа до женското ѝ съвършенство.
– Неее, не! – съвсем леко и с нюанс на любовна ...

Bezzhichen

Проза » Разкази

1.6K 2 15

Светове

Беше привечер, началото на октомври, но по нищо не личеше, че е есен. Беше необичайно топло и задушно. Но никой не намираше нищо странно в това, защото вече няколко години подред есента закъсняваше, след нея зимата и сякаш всичко отдавна бе забравило обичайния си ред.
Ива седеше притихнала на стария ...

bellaself

Проза » Други

2.2K 2 3

Красавицата и звяра- част 1

Пролог
Не вярвах в приказките от малка. В действителност, не ги харесвах дори. А майка ми се опитваше да ме приспива с тях. Когато бях на 4 се отказа. Казах `и, че съм започнала да сънувам дракони и тя си помисли, че те ми влияят лошо. Не, не беше така. Просто ми бяха блудкави, а аз мразех такива не ...

Katalina11

Проза » Повести и романи

947 3

Българска кръв

Българска кръв
Това беше денят, в който Санди Билика доведе в пенсионерския клуб оная чужденка. Влезе и се огледа преди да отиде на масата на Киро Горския.
- Кироооо – викна от вратата Санди – виж таз мома тука, иска нещо, ама не й се разбира. Га че е англичанка, ама такваз ли е, не е лиии..., кой я ...

strina

Проза » Разкази

1.7K 2

Точно тази

Лятото, със своята пъстрота и виталност, ни изтласква от тихия залив на нашите дни и ни кара да преоткрием нови, или добре забравни стари щастливи мигове от живота ни. Но и то бързо ще отмине, като прочетена на един дъх страница от нашия живот....
Такова бе и това лято, в което един благородник съвс ...

ahilesov

Проза » Разкази

2.1K

Котка черна пътя й пресече

Черната котка се шмугна покрай Стела и изприпка до бордюра. Завъртя глава и се озърна със зелените си хипнотични очи, очевидно възнамеряваше да пресече. Да пресече пътя й. Стела се скова от напрежение, но само за момент. После инстинктите й за самосъхранение я подтикнаха да се втурне напред и да се ...

Ambrouse

Проза » Разкази

972 3

И си говоря сама...

От известно време не мога да спя.
В мен бушува странен, опустошителен и все пак безмълвен ураган.
От известно време не мога да спя.
Равна, постоянна, извечна като времето скръб се таи в гърдите ми. Куха болка бавно разяжда душата ми.
От известно време не мога да спя. ...

teodoralindemann

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 1

Конспект на любов зад спуснати щори

КОНСПЕКТ НА ЛЮБОВ ЗАД СПУСНАТИ ЩОРИ
Веднъж срещнах в завода ужасен тип: зъл, отмъстителен, женкар, егоист, праволинеен ненормалник и самомнителен. Опознавах го постепенно и се чувствах така, сякаш някаква гадна болест бавно прогресираше в мен и ме караше да се смалявам, да отпадам, да се побърквам. ...

exuded

Проза » Разкази

761

Шок /за конкурса/

Така ме цепеше главата, та две не виждах. Снощи се напихме яко с едни приятели и как съм се прибрал вкъщи, не помня. Губеха ми се моменти, дори часове. Спях ли, сънувах ли и това не знаех, но телефонът звънеше, та се късаше. Метнах възглавницата върху пияната си тиква, но той дрънчеше в ушите ми, та ...

RaiaVid

Проза » Разкази

1.7K 12

Реална виртуалност

Реална виртуалност
фантастичен разказ
В осем без две сутринта Камен кротко седеше на седалката във влака. Беше включил лаптопа си и се бе пренесъл в действието на филма "Граничен контрол”. Вагонът беше общ. Срещу него седеше жена на средна възраст, която спеше, подпряла глава на пердето на прозореца ...

donkooooo

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K 2

Белият рицар 3

Първите слънчеви лъчи рaзпръснaхa нощнaтa тъмнинa и остaвихa сaмо черните гърчaви клонки нa мъртвите дърветa нa орaнжев фон. Беше идеaлнaтa мръснa сутрин, първото време след биткa, когaто воиниците трябвaше дa се спрaвят с уморaтa, мръсотиятa, нaрaнявaниятa, инфекциятa и мъртвите. A в повечето случa ...

Труповоз

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

962

Да бъдеш нежен и груб

Да разкъсваш грубо дрехите ми, а после нежно да обхождаш цялото ми тяло.
До болка да прехапеш устните ми, а после нежно да оближеш от тях кръвта.
Да ме разхвърляш с грубите си ръце сред изподраните чаршафи, а после нежно да ме събереш.
Да извиеш грубо цялото ми тяло, за да усмихнеш и задното ми личи ...

dust-in-the-win

Проза » Еротична

1.7K 2

Тишината на една любов

„Всички пътища
имат една посока -
започват и свършват
в Любовта...”
Sg ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

1.9K 2 1

Пъкъл I

ПЪКЪЛ I
„Там ще има плач и скърцане със зъби“
(Матей – 8,12; 13, 24, 51; 25, 30)
Втора част на поредицата „Едем“
Сърби го ужасно. Средния и безименния пръст на левия му крак почти са се слели и са придобили морав цвят от възпалението. Колко дребно насекомо е комарът, а какво поражение може да нанесе ...

йеромонах

Проза » Разкази

901

Еднообразие

Всички са свикнали с еднообразното ежедневие, всеки ден едно и също. Няма промяна, динамика, живот. Но защо? Защо позволяваме това да се случи? Идва етап от живота, в който хората без да искат определят пътя си. Избират си една пътека и тръгват по нея. Цял живот. Всекидневно се сблъскват с трудности ...

dangerous

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 1 1

Трапчинки и трапове /покрай конкурса/

Магично дете си беше тази Магда! Човек, като я видеше, му се искаше да я гушне и да целуне трапчинките, които и при най-беглата усмивка бързаха да се появят на бузките й! Родителите й не можеха да се нарадват на звездичката, която бяха създали и само баба Цвета се правеше на строга, сигурно защото б ...

Eia

Проза » Разкази

1.1K 1 5

Червено като кръвта (част втора)

II.
Виорел
Всички ми казваха, че е вещица. Виждали я да прави неща, които не били присъщи за едно нормално и порядъчно момиче от нашето общество. Но аз не исках да повярвам в това. Мислих, че просто я клеветят, защото хората имаха навика често да правят това. Но не бях прав... Защото аз самият накра ...

Boyan

Проза » Разкази

1.4K

Белият рицар 2

Влязохa в мъртвaтa горa през мaлкa, почти пресъхнaлa рекичкa. Не рискувaхa дa бъдaт зaбелязaни от случaен пaтрул, преминaвaщ точно оттaм. Кaсaпинът следвaше стъпките, които великaнът беше остaвил по кaлтa. Имaше очи кaто коткa и виждaше всичко, дори в релефнaтa кaл посред рaннa нощ. Белият рицaр нор ...

Труповоз

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1K

4етири

Аз, ти, той и тя. Или иначе казано – 4етири. Няма имена, няма отличителни белези. А просто 4етири. Няма възраст, няма качества. А просто 4етири. Няма емоции, няма постижения. А просто 4етири. Или поне за пред другите. За пред чуждите, които така и не понечиха да ни опознаят. За пред тези, които си и ...

whisper_f

Проза » Разкази

1.1K 2

Борба за смисъл

Какво ни поддържа живи? Ще кажеш храната, водата, слънцето или нещо също толкова банално и примитивно. Помисли пак. Какво ни кара да се борим? Една борба за съществуване, борба за жизненоважни ресурси – в случая, борба за смисъл. Смисъл за живот. Смисъл, търсещ се (и навярно всеобщо намиран) в рутин ...

bancheva

Проза » Други

1K

...Предложение...(Днес)

...Предложение... (Днес)
За семейството предстояха трудни времена, помрачени от хора, които искаха да ни съсипят, да ни разделят, да ни унищожат, но днес беше един от най-щастливите дни, въпреки това. Няма да разказвам, за това което ни прави нещастни, а за това, което ни радва в момента...! Както в ...

Kalia1117

Проза » Разкази

662

Белият рицар 1

Един от най-големите поводи за гордост при хората като вид е, когато се повдигне темата за умението им за самонаблюдение и самосъвършество. Рядко някой от тях се сеща да отбележи, колко често се забравя значимостта на околнaтa средa. Неприятнaтa околнa средa лесно се зaбелязвa, с нежелaние се описвa ...

Труповоз

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.1K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Домогвач (за конкурса)

Наситено лилаво

Осемдесет и пети километър

Утопия

Мигът

Рецепта за уюбов

Това, което убива (за конкурса)

Пъкъл III

Сиромаси

Обичах и трите

Посоки

На сбогом

Простички мисли на един обикновен човек - 11

Поледица

Пъкъл II

Непознатият

Крачка през пропастта (за конкурса)

За Марина и любовта (за конкурса)

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк - 2

Светове

Красавицата и звяра- част 1

Българска кръв

Точно тази

Котка черна пътя й пресече

И си говоря сама...

Конспект на любов зад спуснати щори

Шок /за конкурса/

Реална виртуалност

Белият рицар 3

Да бъдеш нежен и груб

Тишината на една любов

Пъкъл I

Еднообразие

Трапчинки и трапове /покрай конкурса/

Червено като кръвта (част втора)

Белият рицар 2

4етири

Борба за смисъл

...Предложение...(Днес)

Белият рицар 1

Опашка