Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Инфо

Много съм ларж!
Откъдето и да ме погледнеш - хвани ме, обърни ме, поогледай, поопипай, все едно купуваш грънци, все тая. Направо съм си писана, изписана. Грънци ли казах? За пръстен с диамант мислех, щото си падам по джунджурийките, пък виж ме какви ги говоря! Но това, с джунджурийките е друга тема. ...

toxin

Проза

1.5K 15

* * *

Искаш от мен да ти кажа всичко.
Искаш от мен да ти кажа това, което искам аз самата.
Искаш да го чуеш точно толкова, колкото искам аз да го кажа. Само дето нямам право на това.
Това, дето искам да ти кажа ти го знаеш, знаеш го, усещаш го с костите си, с цялото си същество. Но искаш да го чуеш гласно ...

cucinka

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 1 3

Адвокатски неволи

АДВОКАТСКИ НЕВОЛИ
В адвокатската кантора цареше хаос. Четири или пет класьора лежаха на земята, а между кориците им небрежно бяха напъхани малки папки с различни цветове и някакви найлонови джобове, от които се подаваха полусмачкани листа. Кламери и малки листчета за бележки, десетина телбода и още ...

exuded

Проза » Хумористична

1.2K 4

Писмото

Доче, гълъбче!
Вярно е, че съм умрял, душице моя, ама като те знам каква си притеснителна и стеснителна, и реших да ти драсна два-три реда, че да не се тровиш за мене. От Пъклото ти пиша, слънце, да ти кажа, че тук е рахат и половина. Не само защото тебе те няма, скъпа моя, да ми трополиш на главата ...

nikikomedvenska

Проза » Хумористична

3.4K 4 8

Високочестотни видения (3)

Беше петък - 12 декември 1986г. Късно вечерта, изчаквайки всички да заспят, той си легна и започна да прави дълбоката савасана. Беше умъртвил /чрез редуване/ пръстите на двата си крака и пълзеше постепенно все по-нагоре по тялото си, умъртвявайки всяка негова част. Неусетно достигна до кръста. Това ...

vega666

Проза

1.5K 3 8

На опашката

НА ОПАШКАТА
Внушително едър мъж на средна възраст чоплеше тиквени семки и наблюдаваше опашката пред хлебарницата. Правеше го спокойно, уравновесено и някак съсредоточено, сякаш очакваше изведнъж да се случи нещо необичайно.
Но нищо не се случваше.
По това време хората идваха да си купят топъл хляб о ...

exuded

Проза » Хумористична

1.1K

Сянката - глава 15

Зак стоеше пред голямото огледало в спалнята си и пооправяше за последно външния си вид, преди да се отправи към Заседателната зала, където планираше да се опита да възстанови позициите си или поне донякъде. Вече беше пил известно количество успокоителни, заради неспиращото треперене на ръцете му и ...

Na-Anira

Проза » Повести и романи

1.1K 1

Високочестотни видения (2)

Тези математически резултати го върнаха като с машина на времето назад, в годините на гимназията, когато се явяваше на състезания по математика и решаваше задачи за международни олимпиади. Спомни си интересен епизод от онова време. На едно състезание по математика между училищата бяха предложили сле ...

vega666

Проза

1.3K 2 11

Чат рум

– Била ли си влюбена?
– Стига, бе! Че кой не е бил?! – киска се Надето и продължава да ми разказва за сестра си, която от две седмици бере ягоди някъде на майната си в Англия, а аз се правя, че я слушам. Гъска! Много важно, че сестра ù бачка в Англия. Притрябвали са ми лигавите ù ягоди! Но вървя с н ...

nikikomedvenska

Проза » Разкази

3.7K 1 20

Отчаяние

Какво ли е чувството тялото ти да е на едно място, а духът на друго?
Ужасно. Ужасно е. Ужасно е да обичаш, да знаеш, че си обичан и да не можеш да я прегърнеш...
Да оцениш вечерята, която ти е направила..
Да я прегърнеш..
Да легне до теб върху ръката ти... ...

sunchine

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 2

Високочестотни видения (1)

Беше през далечната 1968г. Леля му замина да живее в Париж и остана завинаги там. Но той още не знаеше това. Затова стаята й се пазеше заключена в очакване тя да се завърне. Малка стая с матирана стъклена врата. Той обичаше да излиза през една капандура на покрива на старата къща. Лягаше по гръб и н ...

vega666

Проза » Разкази

1.8K 5 14

18+ Старата ръжда любов не хваща

Чарли се беше отпуснал във фотьойла, слушаше си Франк Синатра и отпиваше от уискито. Димът от цигарата се извиваше в мрака, а той беше благодарен на Фортуна за всичко това. За това, че спечели на рулетката в казиното на "Мария Луиза", за това, че пие хубаво уиски, а не някой боклук, от който може да ...

charliemlad

Проза » Разкази

2.6K 4

Аленочервено

Аленочервено
Пълнолунна ноемврийска нощ. 1943. Един тъмен силует се открояваше на декора на причудливия свят от неземни черни сенки, който тъмата на нощта бе разстелила над треперещата от студ земя. Беше тихо. Дори пронизващият зимен вятър сякаш бе затаил дъх. Сам гарванът, кацнал на голите клони на ...

MoonFlower5

Проза » Разкази

2K

Настане вечер, токът угасне...

Да прощава Ботев за плагиатството, но това бе естественото състояние на мястото, където Марин Маринов живееше. Затвор или лудница? – изниква логичният въпрос. Всъщност - нито едно от двете – поне в общоприетия смисъл. Да, обстановката бе крайно задушевна. От който и прозорец да погледнеше той, сивее ...

IGeorgieva

Проза » Разкази

1.1K 6

Въпроси...

Казват, че детството свършва тогава, когато човек осъзнае, че животът му един ден ще приключи; когато човек си даде сметка, че един ден ще изчезне от лицето на земята, че ще умре.
Моментът, в който всяко човешко същество достигне до този етап от своето развитие, съзнаване и опознаване на света около ...

TheFallen333

Проза » Други

823 3

Няма да ти се размине

- Ще си направя маникюр- крещеше тя. - Френски. Напук. Ще си направя маникюр, за да мога да избода очите на тъпо копеле като теб. Повярвай ми.
След тези думи идваше ред на пронизителните писъци.
- Добре, ще ти кажа какво искам да направя! Ти си боклук, който трябва да бъде изтрит от лицето на земята ...

Bardejov

Проза » Разкази

1.2K

За причините, следствията и шоколада

Казват, че всичко се случвало с причина. Че няма нищо случайно, че всяко нещо и всеки човек, който пресече прага ни, носи някакъв смисъл. Нещо малко или голямо, нещо уж незначително, но ако погледнем отвъд видимото и фасадата, ще открием неподозирани истини. Поглеждам се с критичното око на наблюдат ...

in4enceto_91

Проза » Други

1.1K

Полет

ПОЛЕТ
Жена му отиде до пазара да купи коприва. Хубаво готвеше копривената чорба, той все я питаше какво й слага, че така приятно мирише, но тя пазеше тайната. Ще се забави – тръгна към кооперативния пазар, там винаги има коприва, по-евтина е. Този пазар е далече, но билетите за трамвая са безплатни ...

exuded

Проза » Разкази

743

Сянката - глава 14

С огромно извинение за огромното закъснение!! Не стига, че учене, пък и да взема да се разболея... но вече съм по-добре и да се надяваме, че ще мога да качвам редовно по-нататък от историята! Благодаря на всички за търпението!
Глава 14
Намирах се в студена и мрачна килия до едно момче, което ме прег ...

Na-Anira

Проза » Повести и романи

964

Лов

Знам какво видях. И съм сигурен, че всичко стана точно така, както съм сигурен, че виждам и теб в момента. Но ако кажеш на някой, ако ми довлечеш полиция или от ония нахални журналя, ще отрека всичко, даже и това, че изобщо съм те виждал, разбираш ли ме?
Познавам мъжа ти, откак се помня – къщите ни ...

nikikomedvenska

Проза » Разкази

3.2K 1 8

Снежният капан и ние

15.03.2015
Марийка Събева
Снежният капан и ние
Мъка ми е като гледам по телевизията наводнените къщи и дворове, затрупаните с дълбок сняг къщи, страдащите от студ и глад хора. Съчувствам на хилядите хора, попаднали в снежния капан. Сърцето ме боли за тях. Как живеят в тези непоносими условия? Как оц ...

MariaSabeva

Проза » Литературни очерци

1.3K

Те са по-истинското ни АЗ

Кафяви, зелени и сини. Смеят се, обичат, презират, понякога блестят от любов, друг път от тъга. Бързат, пропускат, изследват, отвращават се, срамуват се, дебнат, очакват... И са красиви, особено, когато се радват.
Показват ни света какъвто е, друг път какъвто искаме да го видим.
Вървят по стъпките н ...

heartandsoul

Проза

803

Последна отпуска

Последна отпуска
- Всичко правиш днеска без душа. Чувствам напоследък често да отсъства тя.
- А! Забравих ли да те уведомя? В отпуск пуснах я и отлетя
- И как я караш ти сега - ей така живееш си и без душа?
- Някак си се чувствам по-добре, тя самата не поиска да ме разбере: ...

ParvaNova

Проза » Други

900 2

Небетата на Гергана

На Руми Николова
Мълчи ми се. Така страшно ми се мълчи, че искам да съм се родил ням. За какво ми е тази уста, като никой не ме чува? Затова от два месеца дума не съм обелил – само клатя глава, а пък другите, ако щат, да ме разбират.
Тук съм вече от година и нещо. Казват му Дом за изоставени деца, а ...

nikikomedvenska

Проза » Разкази

3K 2 25

Идеалното момче?

Той е най-добрият ти приятел, който те гледа така, както никой друг досега не те е. Той няма нищо общо с това, което по принцип харесваш. Косата му е с прекалено много гел; начинът, по който се облича, е смотан; а шегите му понякога са толкова остри, че гърлото те заболява и се налага да му обърнеш ...

Mademoiselle-S

Проза » Разкази

750

Дописки

Претенциозни:
Ако ще е гарга - да е рошава; ако ще е чаша - да е студена вода!
ДТ©

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2K

Да си построиш търпение

Да си построиш търпение
- Какво строиш? - попитал пътникът един зидар.
- Търпение - отговорил и втора тухла сложил.
- Че каква ще е пък тази сграда, я недей се тъй излага?!
- Търпение, ще разбереш, само имай мъничко търпение. ...

ParvaNova

Проза » Други

821 3

Коледа

Оставаха още няколко дни до поредната шибана Коледа. Още една Коледа на напразни надежди и неизпълнени обещания.
От години за Асен 25-ти декември не беше най-светлият християнски празник, а просто омразна дата, на която трябваше да изрича куп нелепи лъжи към сина си - Димчо, за да оправдае липсата н ...

Kalinski

Проза » Разкази

2.7K 4

Маски

Денят бе по-студен от обикновено. Вятърът блъскаше силно по прозорците на гарата. Идваше на пориви, оставяйки мъчителни паузи между всеки от тях. Слънцето плавно се скриваше зад хоризонта, давайки път на тъмнината. В този кратък момент на залеза, когато последните лъчи си отиват бавно като далечен с ...

HellFirebg

Проза » Разкази

869 4

Храмове и свещеници

ХРАМОВЕ И СВЕЩЕНИЦИ
Дружбата им бе споена с кръв, хоросан и злато – особена смес, която бе изградила общността им като хилядолетен храм на приятелството и предаността.
Скараха се обаче и започнаха да събарят храма.
- Този е предател, лош човек и опасна личност – говореше единият.
А другият убеждаваше: ...

exuded

Проза » Хумористична

970 1

Прогноза за времето

Слънчево и приятно, такова беше времето. Птиците му се радваха хората се разхождаха и събираха последните есенни лъчи. Беше последният ден от поредицата топли и слънчеви дни.
Този път синоптиците като по чудо бяха познали. Слънцето едва беше се скрило за последната панелка и задуха студеният северен ...

sunchine

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 2

Знаех си, че така ще стане

Знаех си ,че така ще стане
Какво да ви кажа? Някои събития могат да се предвидят. Примерно - ако всеки път, когато пресичате улицата с твоя възлюбен, ти го подръпваш да не бърза и го призоваваш да се оглежда, а той си прави оглушки и се мисли за експерт по пресичане на градски улици с твърде натовар ...

zara

Проза

1.3K 5

Едно голямо нещо

ЕДНО ГОЛЯМО НЕЩО
При всички положения от нея щеше да стане голямо нещо.
Бе висока и без да е стройна, притежаваше такава импозантност, че лесно можеше да бъде сбъркана със самосвал или комбайн. Прическата ù винаги подчертаваше фигурата по такъв начин, че да служи за доказателство: голям чайник има н ...

exuded

Проза » Хумористична

913

Последния полет на малкия Карло

Последния полет на малкия Карло
Бащата на Карло бе загинал през Втората световна война и той живееше сам със своята майка Флорентина в Неапол.
Костите на любящия татко и съпруг Ампелио лежаха някъде из пясъците в далечна Африка, но духът му всяка нощ идваше в съня на Флорентина. Понякога я милваше и ...

charliemlad

Проза » Разкази

1.2K 1

От третия опит

ОТ ТРЕТИЯ ОПИТ
Купих си пистолет! Хубав – един такъв черен, тежък, лъскав. Дето се вика – пистолет та цъка! Пълнителят – пълен…дюкме. Иначе среден, не от големите. Циганина дето ми го продаде, ми каза, че няма проследяване и ми намигна. Демек ако ще върша няк’ва работа с него, да съм спокоен, че ням ...

emo2

Проза » Хумористична

1.5K 1 7

Четящото момиче

ЧЕТЯЩОТО МОМИЧЕ
Заровила се е в книгата. Сякаш не може да излезе, запленена е. Докато чете, косата ù пада: забулва и нея, и книгата, все едно за да скрие поредния свят, в който се е пренесла; за да може да го има само за себе си; да го лиши от натрапници… все едно го пази като съкровище.
Около нея х ...

rali2000

Проза

1.3K 1 1

Обичам те

Знаеш ли, Красавице, никога нито едно живо същество не е правило за мен и половината от това, което си направила ти.
Както ти казах ти си единствения човек, който ми е давал толкова нежност и любов, а аз... едва ли ги заслужавам. И в най-смелите си мечти не съм и предполагал, че това изобщо може да ...

sunchine

Проза » Писма

2K 1 2

Мечти

Мечтая за безкрайната нощ и за света след това. Мечтая да видя човешката доброта. Мечтая да стоплям, да спася хората от студа. Но не са ли тези мечти беплодни? Не желае ли човекът сам да измръзне в прегръдките на смъртта? Мечтая да дам светлина на тези във мрака и от тях самите да ги спася. Каква ег ...

HellFirebg

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

979

Бедното джудже

Улицата и всичко наоколо бяха оранжеви. Лампите едва премижаваха... и пред мен гледам странен силует. Да е дете? Едва ли. В 3 през нощта... о, не беше дете! Беше джудже, човече! Имаше шапка-идиотка и си влачеше краката, явно имаше някакъв проблем с тях. И аз - мъртво пиян, а и не само, вървя срещу н ...

charliemlad

Проза » Разкази

1.2K 1

Мечтата ми да те убия

Мечтата ми да те убия
Питаш ме защо не искам да си пишем - защото,
когато си пиша с теб, милея най-много за миналото...
Питаш ме защо не искам да говорим – защото, когато
говоря с теб, има огромна вероятност да заплача от гласа ти... ...

soundsanin

Проза » Други

1.4K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Инфо

* * *

Адвокатски неволи

Писмото

Високочестотни видения (3)

На опашката

Сянката - глава 15

Високочестотни видения (2)

Чат рум

Отчаяние

Високочестотни видения (1)

18+ Старата ръжда любов не хваща

Аленочервено

Настане вечер, токът угасне...

Въпроси...

Няма да ти се размине

За причините, следствията и шоколада

Полет

Сянката - глава 14

Лов

Снежният капан и ние

Те са по-истинското ни АЗ

Последна отпуска

Небетата на Гергана

Идеалното момче?

Дописки

Да си построиш търпение

Коледа

Маски

Храмове и свещеници

Прогноза за времето

Знаех си, че така ще стане

Едно голямо нещо

Последния полет на малкия Карло

От третия опит

Четящото момиче

Обичам те

Мечти

Бедното джудже

Мечтата ми да те убия

Опашка