Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Душата му тежеше цял атом

Душата му тежеше цял атом. Когато я вземeх, за да почине гърбът му от натоварването, се превививах на две, но винаги гледах да замажа положението. " Паднаха ми очилата! " или "Днес ми се ще да съм ниска!", или " Искам да видя зеленото на тревата отблизo! " Никога не му казах колко болезнено интензив ...

myav

Проза

1K

Бяло

БЯЛО
В топлия и уютен хол се бяха настанили мъж и жена на видима възраст около седемдесетте, запазени, приятни хора с възгледи и очила. Мъжът чете вестник, жената плете – класика за гоблен. Парното работи, навън вали сняг, в кухнята се кръчка свинско със зеле. Животът на това семейство е толкова спо ...

exuded

Проза » Хумористична

953 1 1

Бохеми

Не е ли тъжно, че изчезнаха писмата и снимките? Всичко вече е "чат" и файлове в проклетите компютри. Новото поколение вече няма да знае какво е чувството да чакаш писмо, какво лично и топло преживяване е да си пишеш с някое момиче, или момче писма. Колко по-истински са думите. Няма да познават онова ...

charliemlad

Проза » Разкази

1K 3

Огледалото 3

Той вече знаеше какво трябва да направи. С уверени стъпки тръгна към дъното на залата, където се намираше остъклена кабинка, а в нея се виждаше фигура. Нейтън почука на стъклото и с жест помоли човекът отсреща да излезе. Появи се възрастен мъж с дълга кожена престилка, черни ръкавели и каскет. С инт ...

reinbow

Проза » Повести и романи

981 11

До последен дъх - 2

В измития от дъжда вечерен въздух, се носеше аромат на зелена трева. Дейвид пое дълбоко дъх. Обичаше тази земя с цялата си душа, но сега вече по друг начин-много по-дълбоко и по реално.
Черният мерцедес навлизаше в ранчето. Смътни чувства, неясни спомени се пробудиха в него. На това място тук той бе ...

Blagoslava77

Проза

1.1K

Екшън в антракта

1979
е година на поредния Национален преглед на българската драма и театър. По време на тези прегледи салоните се пълнят предимно с актьори, критици и партийни другари – Комитет за култура, ЦК на БКП, Политбюро, евентуално някой върли почитатели на театъра, ако успеят да се вредят. Един от нашумелит ...

Volter

Проза » Разкази

1.2K

Три мекици със захар

Пред малкия оранжевочервен павилион опашката бе нараснала значително. Ранобудни граждани се бяха наредили, за да си купят топли, току-що извадени от фурната закуски. Те стояха сънени и търпеливо чакаха реда си, всеки замислен в проблемите и ежедневните си грижи. Слънцето едва-що бе изгряло. То хвърл ...

merlin

Проза » Разкази

1K

Мирис

Младият господин дойде на преглед без предварително записване. Приех го веднага, защото никой не чакаше отвън. Каза, че името му е Милен Попов и че е обиколил всички невролози в града, но на психиатър все още не е ходил. Моментално забелязах, че е невротизиран – имаше тик на лицето и ръцете му трепе ...

Ambrouse

Проза » Разкази

872 6

Аре стига, бе! - 3

Аре стига, бе! - 3
Както и да е! Доближих масата.
– Аре стига, бе! Много ми е интересно кой пръв ще ви застреля... дали аз или мъжът ти Криси? – изкрещявам в лицето й.
И двамата мълчаха. Съпругът ми пусна ръката й. Посъвзе се малко. Явно му дойде самочувствието защото високо извика:
– Миме! Не е тов ...

sirDIMITRI

Проза » Хумористична

1.9K 1 12

Сърце в дрипи

Сърце в дрипи
Малко момченце върви по пешеходната алея. Самичко. Дрипаво и мръсно, със скъсани сандалки. Около него в двете посоки се движат хора облечени празнично, смеят се и си говорят, купуват сладолед и пуканки на подскачащите около тях малчугани. Момченцето ги гледа с интерес. Викат го от коли ...

iri4ka

Проза » Разкази

590

Огледалото 2

Ръждясалите вериги на отдавна изядената от времето детска люлка тихо проскърцаха. Нейтън се приближи до стария орех и му се стори, че те сякаш плачат по изгубеното минало.
Тридесет години. Толкова бяха изминали, от както майка му го бе люляла тук за последен път. Беше на пет, когато баща му загина в ...

reinbow

Проза » Повести и романи

1.1K 8

Столът

СТОЛЪТ
- Какъв е смисълът това твое старо палто да бъде винаги върху стола, вместо в гардероба? – попита го внезапно и той първо дори не разбра въпроса, после свали очилата си бавно и се загледа в стола. Столът беше хубав, от старите, които живееха вечно, леко поолющен, поскърцващ, но на практика не ...

exuded

Проза » Разкази

795 2

Сянката - глава 8

Глава 8
Зак полудяваше от гняв и смътно си даваше сметка за отминаващия ефект от успокоителните, които бяха замаяли главата му и го караха да се чувства сънен и уморен. Гневът в него беше по-силен и той блъсна чашата с вода от бюрото, която Стела беше поставила.
-Какво си направила?! – не се сдържаш ...

Na-Anira

Проза » Повести и романи

1K 2

Оазис

„Зрънце бях –
дълбок сън живях
погали ме глас
златен житен клас
силна жажда ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K 1 1

Любовното обяснение на един Опел до Ферари

Здравейте, прекрасна непозната (извинявам се, но не ви запомних регистрационния номер)!
Срещнах ви пред един търговски център и вие направо ми разбихте сърцето, пардон - двигателя, който е след основен ремонт! Само като видях изкусително страстния дизайн на купето ви, ми завря антифриза в охладителн ...

duffmckagan

Проза » Други

906 5

До последен дъх

До последен дъх
Безкрайна е вълната наречена любов -
обхожда цялата земя
не я плаши вятър, небе, дълбочина.
гр. Перник, 2007г. ...

Blagoslava77

Проза » Повести и романи

1.2K 1

18+ Добро момче

1
Дани се опитваше да положи равномерен слой фъстъчено масло върху първата от филиите си. Беше напълно погълнат от задачата. Рейчъл му хвърли нетърпелив поглед.
– Дани, трябва да побързаш, иначе ще изпуснеш автобуса! – каза Рейчъл.
– Добре – отвърна момчето, после изгледа майка си и добави: - Днес и ...

Heel

Проза » Разкази

1.4K 1 6

Креват, пълен със застарели моми

- Седни, ще сложа кафе.
Лампите бяха дразнещо ярки и се чувствах така, сякаш двама ирландци бяха лъснали чепиците ми. Чепиците ми, боже мой, каква дума. Стегнати, лъснати обувки. Ризата ми беше разгърдена, панталонът - вехт, но сив. Истински плейбой. Жената стоеше със скръстени ръце и чакаше нещо да ...

Bardejov

Проза » Еротична

1.7K 2

Трима под юргана

Трима под юргана
Включвам електрическото одеяло и бързо се шмугвам под юрганчето. Босите ми крака са ледено студени. Как да заспи човек в тази студена и тъмна спалня. Някой драска по вратата. Ставам да отворя и котаракът на дъщеря ми с бясна скорост нахлува и се скрива под леглото. Нямам никакво нам ...

iri4ka

Проза » Разкази

703 2

Един от онези дни

Не съществува по-добро средство за предотвратяване обезличаването на индивида от притежанието на някаква тайна, която той желае или е длъжен да опази. За беда, същата тази живителна тайна го обрича на изолация и самота. Така погледнато, самотата не е състояние на липса на хора около теб, а по-скоро ...

Seul-contre-la-ruine

Проза » Други

837

За моето момче!!!

През вечерта всеки е себе си... Тогава човек разбира какъв е бил и какъв е сега! Мисли за изминалия ден… В мислите на всеки човек в края на деня са за любимия човек: някои си признават, а други отричат. Някои си лягат и заспиват с усмивка потънали в размисли за своя възлюбен, а други (като мен), сто ...

justbehappy

Проза » Други

1K

Сянката - глава 7

Глава 7
Отворих очи. Бях в нечие широко двойно легло и стреснат се огледах. Отново промяна в местоположението... и чак тогава си спомних всъщност, че се бяхме преместили докато аз бях в неопределено заспало състояние.
Зак!
Грабнах бързо телефона си и набрах номера, който бях измъкнал от спомените на ...

Na-Anira

Проза » Повести и романи

1.1K 2

Охлювна песен

ОХЛЮВНА ПЕСЕН
„Посещението на министъра в една голяма степен ще окаже действително оживление и по-нататъшно подобрение на града ни...” Това прочете главният редактор на местния вестник в уводната част на основната статия, посветена на знаменателното събитие.
- Ти си странен човек, Тодоров – рече на ...

exuded

Проза » Хумористична

1.2K 1

Любовта ни събра

Любовта ни събра
Пиех си спокойно кафето и мислех за днешните дизайни. Кройките бяха хубави, а платовете-невероятни. Самите модели бяха просто уникални. Да, определено обичах работата си и бях щастлива, но нещо винаги ме измъчваше. Празнината в сърцето ми, да, точно тя, все още беше просто болезнена ...

dqvolcheto666

Проза » Разкази

830

Старецът

Старецът живееше в дървената си къщичка до брега на морето.Какво ли не бяха преживели тези дълги бели коси покриващи сухото му лице.Какво ли не бяха видели тези негови присвити от разочарование и тъга кафяви очи.Какво ли не бяха работили тези негови изнурени ръце.
Той бе живял своя живот в търсене н ...

Rossini

Проза » Разкази

1.1K

Жената като котка

Казват, че жената е като котката - винаги отива при този, който я погали.
Само че не всеки знае колко своенравни и непредсказуеми са и котките и жените. Понякога тя се спира при най-неподходящия, водена или от любопитство, което често я погубва или водена от съдбата, което в крайна сметка завършва п ...

ahuta

Проза

747 1

* * *

Тъмнината на зимната вечер бавно обгръщаше всичко наоколо и белотата на снега постепенно чезнеше под угасващите последни слънчеви лъчи. По съседските къщи тук- там започваха да светват прозорчета подобни на свещички в голяма и просторна черква, а плътната маса на падащия на парцали и налитащ върху п ...

parvanski

Проза » Разкази

680 1

18+ (18+) Мокро

Мокро
Слънцето печеше силно, толкова силно, че можех да изпържа яйце на главата си. Вървях като призрак по брега. Прозак ме направи призрак.
"Даже и времето е ненормално в тая държава" - мислех си, докато пресмятах как няколко месеца е адски студ, няколко месеца е жега и няколко месеца през годината ...

charliemlad

Проза

1.5K 11

Огледалото

Събуди го неприятен хлад обгърнал тялото му като наметало. Посегна да се завие, но странен шумолящ звук го накара да отвори очи. Това, което видя направо го накара да скочи от мястото, където лежеше. Огледа се, разтърка невярващо очи и отново се огледа. Какво беше това място? Как се беше озовал тук ...

reinbow

Проза » Повести и романи

970 13

Камбаната

Беше късна есен. Схлупено, потънало в забрава, а може би и в размисъл, малкото Видинско село - Черно поле се бе притаило, горе, на опашката на лъва и от неговата най- северна част идеше гъст дим. Бай Ставри вареше компоти. Освен есенни компоти, Бай Ставри вареше и зимна ракия- душегубка. В Русия и в ...

Lebovski

Проза » Разкази

1.9K 3

Мълчанието е злато

Много ù личеше. Изобщо не умееше да лъже.
– Несторов, трябва да отида... – каза, навеждайки
се да вземе съвсем умишлено съборения от нея
химикал от неговото бюро на пода, и продължи –
обадиха се от градината, че Мишето... ...

Valens

Проза » Разкази

1.8K 3

Нашият влак

Чаках те на тази забравена гара, чаках те там, където никой не е скоро минавал и си спомних нашето време, което потъва в забрава.
Чаках те на същото място, чаках те по същото време отдавна отминало и отказвах да повярвам, че те няма.
Там бях само аз и нашия влак, отдавна извървял последния си път, п ...

Blagoslava77

Проза » Писма

1.2K

Ега ти Фейсбука

Ега ти Фейсбука
Значи не съм от хората, които обичат новите технологии. Може би това се дължи на зодията ми, която е леко консервативна. Може би се дължи на ината ми, който и Китайската стена може да пробие. Абе с една дума аксиоми, който има спомени от математиката знае какво е това, за другите ще ...

Greg

Проза

2.2K 1 22

Вълкът

Като дете дядо ми често разказваше приказки или разни истории, които сполучливо съчиняваше или беше чул от други хора. Запомнил съм една, която по онова време ме беше силно впечатлила. И досега я помня, като ярък пример на човешкото геройство и твърдост. Ще се опитам да предам думите му, а ако не ус ...

merlin

Проза » Разкази

1.2K 4

Проститутката, която регулираше движението

Проститутката, която регулираше движението
Стивън Бене летеше надолу. От години злоупотребяваше с алкохола. За седем години беше написал само два сценария за MGM. През тези седем години преживя три развода.
Банковият служител паркира колата пред къщата на Стиви. От километри личеше, че е прост чинов ...

charliemlad

Проза » Разкази

989 5

Мигове сътворение - Глава 9

Глава 9: Ничия земя
Изгревът посрещна Проходът отдавна буден, с претъпкани от хора улици, огромни опашки пред пунктовете за преминаване, както и безчет забързани каруци и карети по различни задачи. Тънки струи дим се виеха през доста комини, където догаряха последните въглени от нощните огньове. Мал ...

eomer

Проза » Фантастика и фентъзи

1.6K 2

Вярвате или не...16

Вярвате или не...16
Трифон Зарезанки
Заряза лозето и потопи празника във вино.
На кръстовището катаджия изпрати книжката му на ,,кино".
Пред катаджията застана хрисим. ...

Qndov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

984

Чужда сила

''Вървях по двора. В ръцете си носех купа пуканки. Имах куче, което си стоеше в колибата на двора. Когато пристъпих да мина през колибата, кучето се спусна, за да ме ухапе. Познаваше ме от толкова дълго време, няма как да не ме е познало. Говорих му, давах му пуканки, но то продължи да лае. Мислих с ...

pamitam

Проза » Други

621 1

Обет

не ме е страх от теб
не ме плашиш с тъмните си улици
научила съм всяка дупка
всеки електричен стълб
знам как да избегна светофарите ...

Dess-troyer

Проза

760

Сянката - глава 6

Честит Свети Валентин!!!!!!!!

Na-Anira

Проза » Повести и романи

1K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Душата му тежеше цял атом

Бяло

Бохеми

Огледалото 3

До последен дъх - 2

Екшън в антракта

Три мекици със захар

Мирис

Аре стига, бе! - 3

Сърце в дрипи

Огледалото 2

Столът

Сянката - глава 8

Оазис

Любовното обяснение на един Опел до Ферари

До последен дъх

18+ Добро момче

Креват, пълен със застарели моми

Трима под юргана

Един от онези дни

За моето момче!!!

Сянката - глава 7

Охлювна песен

Любовта ни събра

Старецът

Жената като котка

* * *

18+ (18+) Мокро

Огледалото

Камбаната

Мълчанието е злато

Нашият влак

Ега ти Фейсбука

Вълкът

Проститутката, която регулираше движението

Мигове сътворение - Глава 9

Вярвате или не...16

Чужда сила

Обет

Сянката - глава 6

Опашка