Проза и разкази от съвременни български писатели
Инфо
Откъдето и да ме погледнеш - хвани ме, обърни ме, поогледай, поопипай, все едно купуваш грънци, все тая. Направо съм си писана, изписана. Грънци ли казах? За пръстен с диамант мислех, щото си падам по джунджурийките, пък виж ме какви ги говоря! Но това, с джунджурийките е друга тема. ...
* * *
Искаш от мен да ти кажа това, което искам аз самата.
Искаш да го чуеш точно толкова, колкото искам аз да го кажа. Само дето нямам право на това.
Това, дето искам да ти кажа ти го знаеш, знаеш го, усещаш го с костите си, с цялото си същество. Но искаш да го чуеш гласно ...
Адвокатски неволи
В адвокатската кантора цареше хаос. Четири или пет класьора лежаха на земята, а между кориците им небрежно бяха напъхани малки папки с различни цветове и някакви найлонови джобове, от които се подаваха полусмачкани листа. Кламери и малки листчета за бележки, десетина телбода и още ...
Писмото
Вярно е, че съм умрял, душице моя, ама като те знам каква си притеснителна и стеснителна, и реших да ти драсна два-три реда, че да не се тровиш за мене. От Пъклото ти пиша, слънце, да ти кажа, че тук е рахат и половина. Не само защото тебе те няма, скъпа моя, да ми трополиш на главата ...
Високочестотни видения (3)
На опашката
Внушително едър мъж на средна възраст чоплеше тиквени семки и наблюдаваше опашката пред хлебарницата. Правеше го спокойно, уравновесено и някак съсредоточено, сякаш очакваше изведнъж да се случи нещо необичайно.
Но нищо не се случваше.
По това време хората идваха да си купят топъл хляб о ...
Сянката - глава 15
Високочестотни видения (2)
Чат рум
– Стига, бе! Че кой не е бил?! – киска се Надето и продължава да ми разказва за сестра си, която от две седмици бере ягоди някъде на майната си в Англия, а аз се правя, че я слушам. Гъска! Много важно, че сестра ù бачка в Англия. Притрябвали са ми лигавите ù ягоди! Но вървя с н ...
Отчаяние
Ужасно. Ужасно е. Ужасно е да обичаш, да знаеш, че си обичан и да не можеш да я прегърнеш...
Да оцениш вечерята, която ти е направила..
Да я прегърнеш..
Да легне до теб върху ръката ти... ...
Високочестотни видения (1)
18+ Старата ръжда любов не хваща
Аленочервено
Пълнолунна ноемврийска нощ. 1943. Един тъмен силует се открояваше на декора на причудливия свят от неземни черни сенки, който тъмата на нощта бе разстелила над треперещата от студ земя. Беше тихо. Дори пронизващият зимен вятър сякаш бе затаил дъх. Сам гарванът, кацнал на голите клони на ...
Настане вечер, токът угасне...
Въпроси...
Моментът, в който всяко човешко същество достигне до този етап от своето развитие, съзнаване и опознаване на света около ...
Няма да ти се размине
След тези думи идваше ред на пронизителните писъци.
- Добре, ще ти кажа какво искам да направя! Ти си боклук, който трябва да бъде изтрит от лицето на земята ...
За причините, следствията и шоколада
Полет
Жена му отиде до пазара да купи коприва. Хубаво готвеше копривената чорба, той все я питаше какво й слага, че така приятно мирише, но тя пазеше тайната. Ще се забави – тръгна към кооперативния пазар, там винаги има коприва, по-евтина е. Този пазар е далече, но билетите за трамвая са безплатни ...
Сянката - глава 14
Глава 14
Намирах се в студена и мрачна килия до едно момче, което ме прег ...
Лов
Познавам мъжа ти, откак се помня – къщите ни ...
Снежният капан и ние
Марийка Събева
Снежният капан и ние
Мъка ми е като гледам по телевизията наводнените къщи и дворове, затрупаните с дълбок сняг къщи, страдащите от студ и глад хора. Съчувствам на хилядите хора, попаднали в снежния капан. Сърцето ме боли за тях. Как живеят в тези непоносими условия? Как оц ...
Те са по-истинското ни АЗ
Показват ни света какъвто е, друг път какъвто искаме да го видим.
Вървят по стъпките н ...
Последна отпуска
- Всичко правиш днеска без душа. Чувствам напоследък често да отсъства тя.
- А! Забравих ли да те уведомя? В отпуск пуснах я и отлетя
- И как я караш ти сега - ей така живееш си и без душа?
- Някак си се чувствам по-добре, тя самата не поиска да ме разбере: ...
Небетата на Гергана
Мълчи ми се. Така страшно ми се мълчи, че искам да съм се родил ням. За какво ми е тази уста, като никой не ме чува? Затова от два месеца дума не съм обелил – само клатя глава, а пък другите, ако щат, да ме разбират.
Тук съм вече от година и нещо. Казват му Дом за изоставени деца, а ...
Идеалното момче?
Дописки
Ако ще е гарга - да е рошава; ако ще е чаша - да е студена вода!
ДТ©
Коледа
От години за Асен 25-ти декември не беше най-светлият християнски празник, а просто омразна дата, на която трябваше да изрича куп нелепи лъжи към сина си - Димчо, за да оправдае липсата н ...
Маски
Храмове и свещеници
Дружбата им бе споена с кръв, хоросан и злато – особена смес, която бе изградила общността им като хилядолетен храм на приятелството и предаността.
Скараха се обаче и започнаха да събарят храма.
- Този е предател, лош човек и опасна личност – говореше единият.
А другият убеждаваше: ...
Прогноза за времето
Този път синоптиците като по чудо бяха познали. Слънцето едва беше се скрило за последната панелка и задуха студеният северен ...
Знаех си, че така ще стане
Какво да ви кажа? Някои събития могат да се предвидят. Примерно - ако всеки път, когато пресичате улицата с твоя възлюбен, ти го подръпваш да не бърза и го призоваваш да се оглежда, а той си прави оглушки и се мисли за експерт по пресичане на градски улици с твърде натовар ...
Едно голямо нещо
При всички положения от нея щеше да стане голямо нещо.
Бе висока и без да е стройна, притежаваше такава импозантност, че лесно можеше да бъде сбъркана със самосвал или комбайн. Прическата ù винаги подчертаваше фигурата по такъв начин, че да служи за доказателство: голям чайник има н ...
Последния полет на малкия Карло
Бащата на Карло бе загинал през Втората световна война и той живееше сам със своята майка Флорентина в Неапол.
Костите на любящия татко и съпруг Ампелио лежаха някъде из пясъците в далечна Африка, но духът му всяка нощ идваше в съня на Флорентина. Понякога я милваше и ...
От третия опит
Купих си пистолет! Хубав – един такъв черен, тежък, лъскав. Дето се вика – пистолет та цъка! Пълнителят – пълен…дюкме. Иначе среден, не от големите. Циганина дето ми го продаде, ми каза, че няма проследяване и ми намигна. Демек ако ще върша няк’ва работа с него, да съм спокоен, че ням ...
Четящото момиче
Заровила се е в книгата. Сякаш не може да излезе, запленена е. Докато чете, косата ù пада: забулва и нея, и книгата, все едно за да скрие поредния свят, в който се е пренесла; за да може да го има само за себе си; да го лиши от натрапници… все едно го пази като съкровище.
Около нея х ...
Обичам те
Както ти казах ти си единствения човек, който ми е давал толкова нежност и любов, а аз... едва ли ги заслужавам. И в най-смелите си мечти не съм и предполагал, че това изобщо може да ...