Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Здравей

Здравей,
да знам, че не съм писал отдавна. Просто искам да разбера как си. Как минават дните ти? Какво премина в сърцето ти? Какво го докосва и какво го кара да препуска с онази опустошителна бързина, която после се превръща в болка и сълзи?
Не зная, защо беше тази игра на карти, всъщност игра на пр ...

BorkoSimeonov

Проза » Писма

1.3K

Юношество

Юношество
Юношеството настъпва неусетно. Довчерашното дете изведнъж се променя. Оглежда се в огледалото. Това за него е ново. Преди не се е интересувал как изглежда в собствените си очи, както и в очите на околните. За външността му винаги се е грижила майка му. Тя го е обличала по свой вкус. Моята ...

gudman

Проза » Литературни очерци

1.8K 2

Естествен финал

Преди пет години, журналист, отколешен приятел, работил в различни централ- ни медии, подхвърли:
- Животът ти протече интересно - вземи го разкажи!
Дори се закани:
- Ако не го направиш, ще се заема аз…
Не бях се замислял как протича живота ми, но ми се стори нелепо друг да пише за мен, все едно ме н ...

Volter

Проза » Разкази

1.2K

Диагноза

Тя! Няма я. От небето ме гледа.
Чернокоса жена с кестеняви очи, моята майка.
Не я познавам, но обичам.
Как може да се обича непозната?
Непогалена, нецелуната. ...

zelenvik

Проза » Други

1.5K 5

Адвокат Станой

АДВОКАТ СТАНОЙ
Станой бе грозен и клепоух адвокат, който печелеше делата си от глупост. Винаги, когато го наемаха, имаха едно наум – този адвокат е пълен идиот, но винаги успява да спечели делото, защото беше агресивен в малоумието си и твърде спокоен в производството на грешки. Либерален демократ.
...

exuded

Проза » Хумористична

1.1K

Сашко и Сашка

В топлата лятна вечер в една къща, един младеж се оглеждаше критично в огледалото. Подготвяше се за първа среща с едно момиче. Той не можеше да каже дали е влюбен, но знаеше, че щом я зърнеше и сърцето му почваше да бие лудо.
В другия край на улицата едно момиче вадеше закачалките една подир друга, ...

Alina1

Проза » Разкази

1K

Точно тази река

... Понякога искам да изчезна... но не напълно, виждаш ли, например така... влизам в тази, точно тази река, която минава от ляво на тебе сега... пристъпвам бавно... крачка, после още една. В началото е студено, мускулите ти отказват да се подчиняват, но постепенно свикваш... крачка, после още една, ...

Aija

Проза » Други

958

Песента на русалките

За пръв път разговарях с него в самото начало на юни. Бяха първите дни на месеца, когато предчувствието за настъпващото лято се носеше из въздуха на талази. Плажът бе още пуст, само тук-таме се виждаха препичащи се по пясъка летовници, но чадърите вече бяха разперили пъстри криле, капаните по Крайбр ...

Mariq_Vergova

Проза » Фантастика и фентъзи

1.8K 1 9

Имигрантска история на ужасите (1-ва част)

Имигрантска история на ужасите (1-ва част)
разказ на ужасите
***
До последния момент се чудех дали да нарека този разказ "Емигрантска история на ужасите" или Имигрантска история на ужасите", след това осъзнах, че това не е от особено значение. Дали си емигрант или имигрант е въпрос на гледна точка, ...

donkooooo

Проза » Разкази

1.1K 5

Значка за вярна служба

Ето го Райчо, върви към него, малко зад останалите, и не смее да го погледне. Веднага познаваше кой изнася продукция от комбината. Искаше да му помогне, ама как, като беше тука да пази от кражби.
- Не може, Райчо. Нали вече говорихме. Вади от джобовете. И много здраве на Ленчето и на Борис. Той как ...

IGeorgieva

Проза » Разкази

1.2K 10

* * *

И изведнъж се стряскаш. Отваряш очи. Поглеждаш към часовника и е 03:53... Той пак е там. В сънищата, събуждаш се и е в мислите. Затваряш очи и виждаш лицето му. Отваряш ги и там е само празната стая. И ти във нея, потънала в илюзии за него. И тогава вече знаеш. Ти ще бъдеш. Теб ще целуват нежните му ...

Mimoziince

Проза

582

Аре стига, бе! - 12

Аре стига, бе! - 12
– Готино Миме, искаш ли да си поприказваме... но след един час? – запита ме с нескрит интерес докторът. – Сега ще отида в реанимацията. Ела в кабинета ми след един час... става ли?
Отворих широко красивите си големи очи и нежно казах:
– Да!
О, Боже? ...

sirDIMITRI

Проза » Хумористична

1.8K 17

Скъпи мои приятели

Скъпи мои приятели, не видях пирамидите. Не летях в Космоса. Не се и разходих по повърхността на Луната. Никога няма да успея да обиколя земята и да видя различните хора, които я обитават.
Скъпи мои приятели, никога няма да плувам с делфините. Няма да бъда създател на невероятни изобретения, нито ще ...

DeadPul

Проза » Други

903

Обратният път 8 продължение

Първи си отиде дядо и по бащина линия. Човекът на чието име беше кръстена,човекът когото толкова много обичаше. Отиде си в първата година след като отвори вратата. Просто ей-така без видима причина беше се залежал сякаш в миг изгубил желание за живот. Два дни преди да затвори завинаги очи помолил да ...

HAATOR

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K 3

Септична яма - Част 2.1

Седях в обширната всекидневна на долния етаж, отпуснал телеса в плетения люлеещ стол, една много удобна придобивка, гледах горящия пън в камината и очаквах пристигането на Генерала. Навън, есенното октомврийско слънце хвърляше последен поглед към селото, преди да потъне зад високия хълм, служещ за ж ...

boky10

Проза » Повести и романи

1.9K

Детска рисунка

Слънцето изгря. Червените лъчи на пробуждането му, се сляха с червените вадички от едно заспиване. Алени пътечки от кръв обрисуваха лъчи, излизащи от кълбо. Само едно кълбо от цвят бе останало от нечия глава. Досущ като детска рисунка. Кръг в края на листа с лъчове излизащи от него. С очички и уста ...

Myth

Проза » Разкази

996

Лудата

Дъждът се изливаше от потъмнялото небе и посрещачите се бяха скупчили под навеса на гарата. Хората с нетърпение поглеждаха към релсите, в очакване на влака, в който бяха техните близки. Не бях закъсняла и облекчено си поех дъх. Бях мокра, въпреки че се опитах да се предпазя с чадър, който се оказа н ...

tankatanka79

Проза

1.2K 1 6

The Memory Jars 🇬🇧

The Memory Jars
(всички 3 части)
Part 1
I love exploring old attics - they are like frozen pieces of universe, often the last piece of a perfectly preserved but forgotten generation. It's kind of a hobby to travel across the states, and check out the house sales, but you know, the kind where they le ...

eomer

Проза » Разкази

3.4K

Неразказани спомени от детството

Годината е 1950. Завърших първи клас в родния Шумен. През същата година баща ми завърши в София стоматология. Назначиха го в Тутракан. Дотогава там не е имало зъболекар и хората са пътували до Русе, за да си лекуват зъбите. Майка ми преподаваше в прогимназията математика, аз постъпих във втори клас, ...

yogimax

Проза » Други

1.3K 1

Ако никога не беше я познавал – моята малка тайна

Здравейте, от години не бях влизала тук. Реших днес да направя изключение и да кача нещо мое. Благодаря за вниманието, предварително!
Ако никога не беше я познавал – моята малка тайна
Дълбоко в себе си всеки пази своите малки мръсни тайни. Колкото и да е трудно да се говори за тях, днес реших да раз ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

1.5K 1

Среща

СРЕЩА
Заведението беше претъпкано. Дойде с приятеля си някъде към единайсет часа, а вече нямаше места, седнаха на бара и поръчаха.
- Защо си се облякъл като бастун? – Приятелят му бе искрен и любопитен човек. Често го биеха за това, но той обичаше побоищата, чувстваше се на място.
- Ти не си по-добр ...

exuded

Проза » Разкази

898 3

И все пак, Соломоне

"Жената е по-сладка от живота и по-горчива от смъртта"
/ДРЕВНА МЪДРОСТ, ПАК ОТ ОНЯ МИ ТИ СОЛОМОН, ОТ КОЙ ДРУГ../
Един ден пак реших да се женя. По точно да обмислям. Ей така, както си стоях и реших. Така преди време се каних да скоча след голямо мислене от една скала в Тюленово, защото повечето ми д ...

Lebovski

Проза » Разкази

1.1K 4

Глупавия

ГЛУПАВИЯ
В длъжностната характеристика на Глупавия пишеше: „Да разнася пощата и писмата до всички организации, предприятия и учреждения в общината, да помага при разпределянето на получените пратки, бандероли и кореспонденция.” Глупавия бе съвестен служител, вършеше всичко, което му кажат, никога не ...

exuded

Проза

874 1

* * *

Бог не ù прости
Момичето е мъртво, Бог не ù прости, тя е мъртва като Исус, тя плати за греховете си! Момичето е мъртво, седи в ъгъла черната ù душа, вече сили да моли няма и съвсем се загуби в тъмното, тя е мъртва защото Исус, не ù прости, мъртва е и няма да се върне... Помните ли жалката ù душа? Тя ...

maria97

Проза

669

Разстоянието не разделя

И когато някой ти каже, че думите не значат нищо, знай, че понякога те са по-силни от разстоянието, делящо устните, които ги изговарят...!

zlatanas1504

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

912 1

За добро утро

Сънувам те, усмихнат, а аз сгушена в топлата ти прегръдка.
Пробуждам се, усмихната, а ти спиш тихичко до мен.
Измъквам се от топлотата, отивайки да и придам аромат, ала става ми студено и връщам се веднага.
Сгушвам се отново и усещам аромат, ухае ми на обич.
Усмихнах се отново. ...

dust-in-the-win

Проза » Други

995

Смисъл

Животът е борба. Животът е болка. Животът е стремеж. Той е полет и падение. Песен и плач. Сълза и усмивка. Животът едва ли може да бъде описан с няколко възторжени изречения. Той е всичко това, което се случва всеки ден. Именно - това, което се случва. Значи, животът определено е действие. А бездейс ...

Daytona

Проза » Разкази

1.7K 3

За Една Мечта

За една мечта
Вдишваш надълбоко чуждата отрова. Задушен от завистта на заблудени мечтатели. За всяка твоя мечта са опънати по десет бесила. Но вървиш напред с високо вдигната глава и усмивка за заблуда на врага. Единствената ти сила е желанието да излезеш от калта. Замерват те с камъни, чупят костит ...

P.Halliwell

Проза » Други

1.3K

Овчарят

ОВЧАРЯТ
Погледнато отвисоко, селото почти не се виждаше. Задушени от буйната Еманкова гора, малките бели къщици приличаха на разхвърляни сред поляна цветя. Прашен път се извиваше зад сивата църква над селото и се губеше в далечината.
Съмваше се. Дядо Стоимен, селският овчар, се забърза. Хората сигур ...

exuded

Проза » Разкази

923 2

Истински живот

Аз съм Едмунд Шулц и цял живот съм бил жертва на административни грешки.
Самото ми раждане е резултат на административна грешка. Родителите ми дълго време не можели да имат деца и прибегнали до оплождане ин витро. В документите обаче, поради случайното разсейване на младежа, който записвал данните н ...

AndrewValentine

Проза » Разкази

817 1 1

Мандарини през юли

Беше тиха и спокойна юлска вечер. Жегата, която ни изпоти минимум три пъти през деня и заради която изядох една кофа сладолед, тъкмо си бе отишла с последните слънчеви лъчи. Въпреки това все още се усещаше задухът, който те кара да искаш да лежиш и да не правиш нищо. Беше ме обзел един такъв мързел, ...

belayanoch

Проза » Разкази

848 1

Фея

- Катя, хайде по-бързо! От петнайсет минути ме залъгваш, че си тръгнала. Тези номера вече не минават! Знам, че още си във вас. - гневният глас на Мира излизаше от телефонната слушалка и кънтеше досадно в главата на момичето.
Катерина от своя страна за пореден път оглеждаше стаята си с надеждата да н ...

bellaself

Проза » Разкази

1.4K 1

Незабележима истина

Отворих очи. Пред тях се намираше олющен таван на не голяма стая. В следващия момент пред погледа ми се появи красиво женско лице, което ми се усмихваше сладко.
- Много време беше заспала. Или може би беше в безсъзнание? Както и да е. Сега се събуди и вече можеш да вземеш решение.
- Коя си ти? - поп ...

BeBeLove

Проза » Разкази

698 1 3

Катастрофа

КАТАСТРОФА
С Васил се запознахме в депото – и двамата работехме като хигиенисти. Надницата беше добра, бяхме доволни и се разбирахме отлично. Обядвахме заедно в близката закусвалня – най-често по едно шкембе с оранжада, то вече никой не пие тази напитка, но на нас ни харесваше. Там му разказах за Та ...

exuded

Проза » Разкази

926 3

Пристанала

ПРИСТАНАЛА
по едноименното стихотворение на Христо Ботев
/сценарий за късометражен филм/
СЦЕНА 1-ЕКСТ. КИТНО ПЛАНИНСКО СЕЛЦЕ. ДЕН.
Лято е. Сгушеното в планината селце се пробужда. Чува се ...

svobodey

Проза

1.4K

Дяволският остров

Морето и океана сближиха ни двама. С теб сме щастливи и няма измама! На този кораб опознах любовта. Но, пред очите ни няма земя! И те питам любов: -Докога?
Нима така ще свърши живота... Под звездите и синята луна. Забравени от всички! Корабът плава. Дали пък не е тръгнал към ада?...

Blagoslava77

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K

Да се изгубиш на Луната

- Извинете, мога ли да стигна от тук до хотел "Бяло злато шест" без да излизам?
- Не - отговори той и продължи да си върши работата.
Май всички лунни хора са грубияни. Надявах се, че някой от тунелите отсреща може да ме изведе при хотела, но резкият му и студен отговор изпари всякакви надежди.
- Не ...

feelings_hunter

Проза » Разкази

1.2K 4

Аре стига, бе! - 11

Аре стига, бе! - 11
Както и да е!
Наближих болничната стая и тъкмо да влезна вътре дочувам:
– Госпожа... госпожа, моля за вниманието Ви!
Обърнах се и видях един мъж да ме приближава. Бе облечен в сив костюм. Кафявата му вратовръзка – въобще не се връзваше нито на сивото сако, нито на жълтеникавата м ...

sirDIMITRI

Проза » Хумористична

1.6K 8

Приказка за принцеса синеока и жаба пъстроока

ПРИКАЗКА ЗА ПРИНЦЕСА СИНЕОКА И ЖАБА ПЪСТРООКА
Живеел нявга един крастав жабок. По цели дни той плувал и подскачал сред бистрия поток. И скок-подскок, покрай вира дълбок, краставий жабок съзря в далечината на гората принцеса непозната, поседнала сред тревата, да вдишва аромата на цветята в гората.
Та ...

Galifray

Проза » Приказки и произведения за деца

1.4K 2

Самураят

Той бе неудачник. И си го знаеше. Още от малък свикна с провалите. Свикна с обидите и подигравките. Винаги последен успяваше да си завърже обувките в детската градина, а когато измислиха обувките без връзки, постоянно бъркаше лява с дясна и отново бе на опашката. Всички рисуваха по добре. Неговите р ...

Lebovski

Проза » Разкази

1.1K 1 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Здравей

Юношество

Естествен финал

Диагноза

Адвокат Станой

Сашко и Сашка

Точно тази река

Песента на русалките

Имигрантска история на ужасите (1-ва част)

Значка за вярна служба

* * *

Аре стига, бе! - 12

Скъпи мои приятели

Обратният път 8 продължение

Септична яма - Част 2.1

Детска рисунка

Лудата

The Memory Jars 🇬🇧

Неразказани спомени от детството

Ако никога не беше я познавал – моята малка тайна

Среща

И все пак, Соломоне

Глупавия

* * *

Разстоянието не разделя

За добро утро

Смисъл

За Една Мечта

Овчарят

Истински живот

Мандарини през юли

Фея

Незабележима истина

Катастрофа

Пристанала

Дяволският остров

Да се изгубиш на Луната

Аре стига, бе! - 11

Приказка за принцеса синеока и жаба пъстроока

Самураят

Опашка