Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.1K резултата

Надпревара с времето

Понякога Мария стоеше изправена до прозореца и докато наблюдаваше преминаващите и забързани хора,които навлизаха в своето ежедневие,изпитваше силно желание да разкрие душата им,да вникне поне за малко в техния живот,за да опознае самата себе си.Имаше дни...Безкрайни дни,когато ненавиждаше всичко,кое ...
Blagoslava77 (Благослава Георгиева)
Blagoslava77
Проза
904 2

Залез - изгрев

На любовта...
Нощта течеше с водите на планинския поток, успял някак си да си прокара пътека чак до тук – далеч, много далеч от неговото изворно сърце. Край него час преди залеза бяха спрели Огнена и дракона.
Потока шумеше, тръстиката му пееше песни.
Бяха летели дълго, идваха от изгрева, пътуваха на ...
ГФСтоилов (ГФСтоилов)
ГФСтоилов
Проза » Разкази
833

Слушай внимателно

Изисква се голям талант да си слушател. Да чуваш, когато някой мълчи. Странно ли звучи? На мен не ми е странно, особено като се има предвид, че не един и двама са крещящи тишини. Ама хората не умеят да слушат. Никак при това. Все говорят и говорят, а тишината им е някак неудобна като че ли. Всеки пр ...
candy_girl_13 (Мария Костадинова)
candy_girl_13
Проза » Други
1K 1

Ти загуби щастието!

Искаш да разбереш какво чувства към теб? Искаш да разбереш истината?
Тя няма да го каже. Може би няма и да го покаже, след всичко, което й причини. Единственият начин е, ако погледнеш в очите й. Надзърни в тези сини, дълбоки като океан, очи и тогава ще откриеш отговорите на всички твои въпроси...Ням ...
Naddence (Надежда Т)
Naddence
Проза
822 1

Последни думи за теб

Много психолози и изявени философи, въпреки своя негативизъм вярват, че у всеки човек има нещо добро. Или дори този всеки да не притежава някое кой знае какво положително качество, то поне има нещо което да го трогне. За доказателство психолозите прилагат интервюта на серийни убийци, диктатори и как ...
booksforreal (Антония Петкова )
booksforreal
Проза » Други
950

Лабиринт на любовта - 3

Илиян беше напуснал Мария,но не защото не я обичаше или не искаше да сподели живота си с нея,а защото имаше дъщеря на име Клавдия.
-Татко!Ти не си щастлив с нас,нали?.попита тя, но след като не получи отговор продължи.-Татко,ще ни напуснеш ли?
-Да,скъпа!-взе куфара и тръгна към изхода,но изведнъж сп ...
Blagoslava77 (Благослава Георгиева)
Blagoslava77
Проза » Повести и романи
754

Сладки приказки на кафе и едни кафяви очи

- Малко съм притеснена - Стефани започна по този начин изповедта си пред своята най-добра приятелка и продължи - имам някакви симптоми, които ми приличат на някаква начална фаза на болест, чиято терминология ми е крайно непозната и бягам от нея с двеста, когато усетя, че се задава.
- Хм... това звуч ...
candy_girl_13 (Мария Костадинова)
candy_girl_13
Проза » Други
1.2K 1

Що е Любовта?

Любовта е Троянски кон, оставен пред Крепостта на здравия разум от Надеждата... за Вечно Щастие!
gurhito (Гюрхан)
gurhito
Проза
892 2 1

Коледна приказка

„Сняг. Пухкав сняг е обсипал цялата повърхност три седмици преди Коледа. Домашната печка поема дървата едно след друго. Температурата в къщата е близа до тази в сауна и създава на стопаните и необходимия коледен уют. Всички са някак по-добри, не отдават значимото на дребните неща, които биха ги разд ...
Gondorrr (Харви Дент)
Gondorrr
Проза » Разкази
1.2K 1

Иванов ден

Ситният, пръхкав снежец заваля още вчера, кога се играеше мъжкото хоро в ледената вода на реката. Вятърът, спуснал се по склона на Бели рид с шейната си, зафуча майтапчийски и грабна, доколкото можа, звуците от гайдите, гъдулките, та даже и от тъпана... Потръпнаха само застаналите на брега хора, няк ...
kalin8 (Борис Калинов)
kalin8
Проза » Разкази
996 1

Отшелник (глави 5 и 6)

V
-Хм....-мислеше си Соломон.
Дали не прекалих малко с това момче? Изглежда го вдъхнових доста, досега не бях виждал човек да бяга толкова бързо и за толкова голямо разстояние. Но дали ще успее да издържи...
Галейки наболата си брада, Соломон извади телефонът си и започна да търси един контакт - Над ...
The-Exile (Алекс)
The-Exile
Проза » Повести и романи
655

Грозна ли съм

Катастрофата изглеждаше доста странна, поне на пръв поглед. Прав, пуст път, чист асфалт, хубаво време, а малката тойота някак си бе успяла да се забие в крайпътно дърво. Може би някой бе засякъл колата, а после бе избягал. Това изглеждаше най-логично. Или пък шофьорът бе употребил алкохол?
Водачът н ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Проза » Разкази
1.1K 7

Драмата на една наркоманка

Беше Петък сутринта и слънцето още не се беше издигнало високо в небето. Лъч светлина се протягаше измежду струпаните сиви облаци, като озаряваше през открехнатия прозорец бледото лице на Ашли. Тя беше на 17 години, със слабо почти измършавяло телосложение, а празният и поглед блуждаеше по тавана. Б ...
shisu (Ралица Марангозова)
shisu
Проза » Разкази
1.3K 1

Редакцията

- Остави го на бюрото, когато имам време ще го погледна. А сега изчезвай.
- Да, г-не.
Младежът плахо сложи ръкописа и тихо затвори вратата след себе си. Постоя още няколко мига вгледан в нервните действия на редактора, когато усети побутване и се наложи да се отмести от матираното стъкло.
- Вътре ли ...
satanas (Милен Милотинов)
satanas
Проза » Разкази
1.2K

Съдби 2

Съдби
Втори епизод
Карахисар, древен град в антична Фригия, който носеше името си от старата крепост на върха на черните скални образования, останали от вулканични изригвания преди милиони години. Тази гора от черен базалт с причудливи форми, се извисяваше насред обширно равно поле осеяно с макове. ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Повести и романи
1.3K 3

Едно неизпратено съобщение!

Здравей, Джейн!
Така ще започна,малко официално, много банално и име измислено.
Знам, че в момента си повдигнала онази игрива,тънка веждичка в знак на учудване.Става ми смешно, като си го представя.И сигурно, отново през главицата ти се стрелва мисъл обявила ме за луда.
Но и така става.Луда.Тъжна, и ...
donakaran (Десислава Кънева)
donakaran
Проза
780 8

Мечта

Роза Димитрова бе пенсионерка отдавна, толкова дълго, че вече не броеше годините. Обяви това за безсмислено, когато отпразнува четвърт век от пенсионирането си по болест. Първоначалното отчаяние бе изчезнало. Разумният режим и задушевните разходки с приятелки я възкресиха за живота дотолкова, че дне ...
IGeorgieva (Ирена Георгиева)
IGeorgieva
Проза » Разкази
2K 8

Влюбена

- Диме, влюбена съм.
- Случва се, Сонче. Човешко е.
- Ама, Диме, внучката ми ще стане на пет, а на мене краката ми се подкосяват като на влюбена ученичка като го зърна.
- Сонче, Сонче, ама ти си знаеш, че си влюбчива. Кажи ми сега, той на кого ти прилича?
- Не ми се подигравай, Диме, само ти ми прил ...
Ida-L (Лидия)
Ida-L
Проза » Разкази
2.6K 3 13

Индиферентен

ИНДИФЕРЕНТЕН
Ще рече безразличен, ама към всичко. Аз, дето се обръщам подир всяка една пола, убий ме не вярвах, че такъв човек може да има. Чувал бях, че Буда го е бил постигнал, но било е отдавна и не у нас. Не вярвах, но ето че срещнах Капчо.
Тъй го наричат още от детската градина, щото все се кап ...
lordly (Лордли Милордов)
lordly
Проза » Хумористична
1.4K 2

Като театрална завеса

Евангелие според Матей 10:26 „И тъй, не бойте се от тях; защото Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.“
– Никога досега не бях се изгубвал така. Не ми е за пръв път, но преди винаги рано или късно, успявах да се ориентирам и в крайна сметка откривах пътя.
– Никога д ...
smelo_sarce (Явор Костов)
smelo_sarce
Проза » Разкази
1K 1

Недоизречено* (Из "Откровено за лудостта")

Лицето ти е пристан, облакътен на перваза ми като очакване. Ще можем ли да се преборим със страховете си? Винаги си бил по-силен от мен. А аз се пречупвам в очите ти! Толкова дълго съзерцавам себе си в тях, че ако утре всичко се срине, ще те вградя в думи и ще ги занитя по паважа – да не отекват стъ ...
beti
beti
Проза
735 5

България. 2070-та

България. 2070-та година.
Той стоеше затворен в психиатрична клиника. В малка стая с малък прозорец на вратата. Как се озова тук?
Нека се върнем в началото. Отрасна в семейство, в което майка му по цял ден си скубеше косите и говореше несвързани думи, а баща му крещеше, че е Юлий Цезар. Тогава нашия ...
sneakylittlething (Зоя Зюмбюлева)
sneakylittlething
Проза
852 4

Аз съм българче

Гергана – Едно красиво българско име. Но тя не бе пример за традиционна българка - не можеше да играе ръченица, не знаеше нито една народна песен, за бога - та тя дори не можеше да изрецитира ,емблематичното за страната ни, стихотворение на Иван Вазов – „Аз съм българче”. Не бе скромното девойче от ...
wer8w (Вероника)
wer8w
Проза » Разкази
852 1

Жена за обичане

- Каква си ти? - попита ме един ден той - Ставаш ли за обичане?
Дълго се страхувах от този въпрос, защото не знаех каква е жената за обичане според него. Но едно знаех със сигурност - не беше такава, каквато съм аз. Никога не чаках да ми отворят вратата и сакото си обличах сама. Егоцентрична, дръзка ...
gerkata (Гергана Атанасова)
gerkata
Проза
862

Лабиринт на любовта - 2

Тони беше застанал до телефона.Може би той е сгрешил в преценката си към нея,но защо в началото Мария го уверяваше в своята обич към него.
-"Ако любовта не е трайна,какво друго е трайно?"
Тя му отне всичко,неговата вяра в любовта и не само нейната любов.Той я беше поставил на най-високо място в своя ...
Blagoslava77 (Благослава Георгиева)
Blagoslava77
Проза » Повести и романи
1.5K

Терористи

Бомбата
гръмна по време на поредният непоряд като дневален, търкайки на колене стълбището с кофа вода и мръсен парцал…
- Разбра ли за бомбата? - тичайки нагоре по стълбите изфъфли лейтенанта-лилипут, съсед на моето момиче… В неделя е сватбата…
Гледам го втренчено и цедейки парцала се изправям…
- … а ...
Volter (Никола Тенев)
Volter
Проза » Разкази
1.2K 2

Ная в лоното на Афала Част 12

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=336623
Линк Към Част 11
Част 12
- Това какво е ли? Предполагам е най-дълбоката част на Черно море - компетентно заявих аз - В сайта, от който съм я извадил пишеше две хиляди, двеста и няколко метра дълбочина. Площта на това дълбокото петно не е голяма. И ...
rygit (Ригит)
rygit
Проза » Повести и романи
1.9K 2

Мащехата

- За коя се мислиш ти, бе?! Да не съм ти някоя слугиня?! – пискливият глас на младото момиче кънтеше из цялата кухнята. Галя й отговори с цялото спокойствие, на което беше способна:
– Сиана, моля те, не искам да ми прислугваш, искам просто да оправиш бъркотията, която си оставила след себе си в кухн ...
Rois (Събина Брайчева)
Rois
Проза » Разкази
923 4

Отшелник (глави 3 и 4)

III
Поредният ден, поредният звън на алармата и поредния изнурителен ден в училище... Или поне така си мислех. Всичко вървеше нормално, тоест скучно, докато не дойде време за голямото междучасие. Отидох в столовата като всички, но не бях гладен и просто реших да продължа да чета книгата, която взех ...
The-Exile (Алекс)
The-Exile
Проза » Повести и романи
619 1

Press F1 for more help

Кой е най-ужасният затвор?
Най-ужасният затвор е усмивката. Тази измамна малка змия. Тези очи, преграда към душата. Тези студени ръце. Да заредиш тялото си с бензин е да го отровиш. Привлича те огъня, омразата, изгарящите грозни чувства... защото добротата вече е преструвка. Никой вече не харесва до ...
danidimitrov (Даниел Димитров)
danidimitrov
Проза » Други
1.3K

Студено-2

СТУДЕНО-2: КАПИТАНИ НА ФРЕГАТИ
Тази сутрин Нина не дойде на работа. Случвало се е и друг път, но обикновено ми казва предварително. Ние нямаме болнични, не ни осигуряват, работим на граждански договор, както му казват, малко сме нелегални, но не сме недоволни. Напротив. Не е напълно вярно, че хора к ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
699

Любов в бутилка

Любовта на някои хора е като бирата – пийнеш една-две в края на горещите, летни дни. Не е силна, но те разхлажда. А колкото повече пиеш – толкова повече се губи вкусът и‘. През денят няма да забележиш, че стои в хладилника, но когато вечерта дойде, а ти се прибереш изморен, се надяваш, че тя все още ...
xer0z (Павлета Павлова)
xer0z
Проза » Хумористична
1.5K 4

Пътуванията един към друг

Този път няма да е литературно творение. Не е и любовна история. По никакъв начин не може да се сравни с романтичните романи на великите писатели. Нека бъде просто разказ. За мен,за него и за нас. За нашата много неочаквана среща. За Варна, за Шумен, за Бургас и за пътуванията, за да достигнем един ...
justsay (Зорница Маринова)
justsay
Проза
934

Ще го самоубия тоз мъж

ЩЕ ГО САМОУБИЯ, ТОЗ МЪЖ
(интимен разговор с Дешка Дашната)
Даде два дена топло след Коледа и ей ни пак по пейките, но не с кафе, а с винце в ръце. Нещо бях подранил за Съвета на кварталните зевзеци и ей я с кучка на каишка, Дешка Дашната.
От юноша й бях мераклия, та затуй й отсипах в пластмасова чаш ...
lordly (Лордли Милордов)
lordly
Проза » Хумористична
1.5K 8

Ная в лоното на Афала Част 11

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=333303 >>>
Линк към Част 10
11 Част
- Ами ако домакините ми позволят да вляза с теб във водата в полунощ, може и да се получи. Аз не обещавам, че със сигурност ти ще можеш да видиш нещо. Но ако искаш поне да погледнеш през този телескоп, трябва да ми обе ...
rygit (Ригит)
rygit
Проза » Повести и романи
2K 2

Съдби 1

Съдби
Първи епизод
На старата чаршия повече от половината дюкяни бяха затворни. Дървените кепенци бяха спуснати като по време на великденските празници, когато дюкянджиите арменци и гърци ги затваряха поне за седмица. Въпреки празниците алъш веришът почти не намаляваше, защото тези които обикновено ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Повести и романи
1.3K 1 6

Отшелник (глава 2)

II
И що за лента беше това? Необичайно кратка и необичайно сива, освен за последните 2-3 седмици. Как започна всичко това? Как едно необикновено момче се докосна до тайна, пазена толкова ревностно през вековете и така намери смъртта си?
Всичко започна с една необикновена случка.
Отново началото на е ...
The-Exile (Алекс)
The-Exile
Проза » Повести и романи
605 1

Студено

СТУДЕНО
- Студено стана тези дни – казва моята събеседничка. Седнали сме на една пейка близо до пазара.
- Нормално е, зима е – казвам, за да поддържам разговора. Не сме се виждали едва от вчера, няма кой знае какво да си кажем. Нина, както се казваше жената до мен, се беше увила като матрьошка и изг ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
826 1