Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Всичко, което исках

Видях го... Беше първия път, когато го виждам. Едва дишах. Беше толкова прекрасен! Загледах се в лицето му и никога не исках да спирам да го гледам. Бе дори по-красив. Помислих си "Как ще издържа, без да го целуна?", но въпреки това не се сдържах и хукнах към него.
- Алекс! - затичах се.
- Мел! - за ...

papergoddess

Проза » Разкази

2014-10-31T13:56:48+02:00 1.4K

Чуденка

Кръстосвам мърлявите софийски улици, а мразовитите пориви на вятъра ме завихрят в беса си. То, и без това от няколко месеца си ходя подгизнала до ушите... Ама какво пък? На мен ми е слънчево отвътре. Ама явно само на мен. Бродят призрачни хора наоколо. Едни такива свъсени физиономии, сключени вежди, ...

superelche

Проза

2014-10-31T08:15:09+02:00 769 3

Време, което тече

Време, което тече..
Отдавна си престанал да броиш дните.
Няма значение дали е понеделник или събота, януари или ноември.
Приел си, че всичко е време. Време, в което съм или си.
Време, в което пътища се пресичат , а след това се разделят. ...

LISA

Проза

2014-10-30T13:00:10+02:00 1.1K 3

Ная в лоното на Афала Част 9

Линк към Част 8
>>>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332938
Част 9
И с право се нервеше Ная, защото от болницата бяха казали, че това нейното положение е много опасно. И ако при раждането тя нещо кръвне - край! Може и да умре от кръвозагуба. А ако не е успяла да роди и бебетата, и те с ...

rygit

Проза » Повести и романи

2014-10-30T12:59:08+02:00 2.5K 1

Добре!

Има дни, в които изобщо не ми се прибира вкъщи. Всъщност се прибирам, правя две крачки навътре, по коридора, и някак си рязко ми се приисква да избягам. И да не се прибирам поне следващите два дни.
Като тая вечер. Отварям вратата. Кучето връхлита, въртейки се неистово в кръг, докато котката вече се ...

superelche

Проза » Хумористична

2014-10-30T12:46:33+02:00 774 1

Подслон (Из "Откровено за лудостта")

Накуцвам с лявото крило... не ми достигат стъпки... да докосна клавишите... А от тишината боли – тя ослепява... сигурна съм!
Ти знаеш ли кой си, когато никой не те гледа, когато никой не се взира в думите ти... знаеш ли... Защото променящите се лица всъщност са посоките, по които нощем намирам пътя ...

beti

Проза

2014-10-30T01:59:03+02:00 852 10

Вярвате или не...11

Вярвате или не...11
Ако всеки трети вместо съвет ми даваше пари,
аз щеше да съм най-богатия човек.
Не ме яд затуй, че всички лъжат!
Яд ме е гдето си мислят, че им вярвам! ...

Qndov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-10-30T00:35:04+02:00 808

Белязани от съдбата 3

Барманът постави и пред двамата по една чаша с гъсто, черно кафе и погледна съчувственно към Ивайло.
- Тежка нощ?
Той тихо простена и вдигна ръце към главата си.
- Напомни ми никога повече да не се водя по ума на този дявол тук.
Константин Корсаков весело се разсмя и се пресегна към чашата си. ...

SisiNikol

Проза » Повести и романи

2014-10-30T00:06:19+02:00 1.1K 3

Дневникът на един социопат: глава 2

Глава 2: Любов, която може да убива
Три години по-рано...
Беше 9 часа вечерта. Улиците бяха пълни с хора, усмихнати, весели. Изглеждаха щастливи... за няколко дни бяха забравили проблемите, които имат и просто се радваха на почивните дни около Коледа. Целият град беше украсен - шарени лампички по дъ ...

theNephilim

Проза » Повести и романи

2014-10-29T23:28:20+02:00 1.6K

Приемам идеи

Моят брак е точно това, което наричат средностатистически.
Тоест нормално законно съжителство между мъж и жена с неизбежните от това последствия.
Не искам да прозвучи, сякаш се оплаквам- далеч съм от подобна мисъл. Толкова добре се знаем с жена ми, че освен любовници имахме време и приятели да си ст ...

hristam

Проза » Разкази

2014-10-29T23:06:36+02:00 1K 7

За едно откритие

Непозната и неизучена, тя бе като нова наука. Когато човек спреше погледа си върху ѝ, в него се зараждаше желанието да я изследва, да се зарови в същността ѝ, да разбере всичко за нея - всяка съкровена тайна, всяка мисъл, всяко желание. Да я завладее и да си я присвои. Да възкликне величествено "Аз ...

Dusty-Stranger

Проза » Разкази

2014-10-29T22:31:46+02:00 592

Легендата за Небесните Повелители - Първа глава

- По-ързо, Светулчице, по-бързо! - подкани белия си пегас принцеса Сияйна. - Все някога ще стигнем до Лунното кралство.
Крилатият кон се спусна ниско над облаците и продължи да кръжи, но единственото което се откри пред очите им беше необятното небе.
- Тук някъде е - замърмори си разочаровано принце ...

SisiNikol

Проза » Приказки и произведения за деца

2014-10-29T22:29:22+02:00 973

Семейна сага- глава тринадесета

Семейна сага
Глава 13
Новата 1943 година посрещнахме весело, с вкусни мезета, печено пиле и традиционното ашуре. Постни сармички с канела и стафиди украсяваха празничната маса, около която се беше събрало цялото семейство. Точно в 12 извадихме суровачките и честитихме на татковци, майки, на баба и д ...

gudman

Проза » Повести и романи

2014-10-29T13:42:10+02:00 1.1K 4

Пореден спор между възрастни съпрузи

- Иване, от твоите мачове, човек един филм не може да гледа!
- Ш-ш-ш-т! Тихо! Играе Бербатов!
- Играел Бербатов! Какъв е тоя? Да не ти е брат?
- Ами, тя и Гала не ти е сестра, ама е гледаш цяла седмица!
- Аз, Гала я гледам от дъжд на вятър, а ти, като се залепиш като кърлеж за телевизора, никой вече ...

Qndov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-10-29T07:52:54+02:00 952 1

Розалинда

Неотдавна живяло едно щастливо момиче на име Розалинда. Тя била родена и огледана във ферма обградена от плантации за отглеждане на рози. Именно това вдъхновило родителите на момичето да го дарят с това уникално име. За тях то значело много, тъй като в рода от поколение на поколение се предавало едн ...

tbs

Проза

2014-10-29T07:42:12+02:00 587

Любовта. Деструктивно

кога свършва любовта?
поглед на криво
лоша дума
когато се чувстваш не на място
излишен там, където винаги си пасвал ...

Dess-troyer

Проза

2014-10-29T07:39:47+02:00 792 2

Нищо особено

Петима!
Около трийсетина годишни.
И все там са! До изкъртената пейка!
Кучето ги хареса! То разбира от хора!
И ни сприятели! ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2014-10-29T07:39:01+02:00 693

Каръкът на Кънчо

КАРЪКЪТ НА КЪНЧО
Всичко е според зорът, заключи Наско Партизанина след поредната загуба на националите и като загаси нервно телевизора излезе да запали на терасата.
То, във футбола че има и карък, има, ама толкова пъти подред - едва ли, продължаваше да се коси Наската, а мисълта нали е неуправляема, ...

lordly

Проза » Разкази

2014-10-29T07:38:03+02:00 1.1K 2

Прометей и Анадиомена

Крум нямаше никакво намерение да се застоява в този форум. Типично женски теми, за кърмене, пюрета, гинеколози. Това беше на пръв поглед, а под повърхността – един голям змиярник от съскащи потребителки, всяка, от която си мислеше, че нейния светоглед и начин на разбиране на нещата е най-верен, и вс ...

Rois

Проза » Разкази

2014-10-29T07:36:35+02:00 786 5

Венецианската маска (5)

Първоначалната тиха паника отстъпи място на трезв размисъл - доколкото една жена може да разсъждава трезво, след като са я чукали припряно и не е достигнала оргазъм. Опасен за кого? За мене, за него или по принцип? Как можеше Бонд да е опасен изобщо? Та нали принадлежеше към една от най - мощните дъ ...

VenusofUrbino

Проза » Еротична

2014-10-29T07:34:50+02:00 1.6K 1

Сътрудникът на Маниака

Частният детектив Колев разбра, че е станал сътрудник на Маниака няколко часа, след като получи обаждане от Америка. Обади му се човек, който се представи като Джон Смит и недвусмислено заяви, че няма да позволи истинската му самоличност да бъде установена. Детектив Колев не държеше да знае самоличн ...

Heel

Проза » Разкази

2014-10-29T07:32:54+02:00 974

Многоточието след Скъпо дневниче

Нямаше и година, откакто баща ми почина, а тя си имаше друг. Направо ми се гадеше от него! През вечер се събираха да пият с приятелите му, а тя стоеше в краката му като послушна курва. Носеше се тежкият аромат на застояло. Навсякъде бяха разхвърлени празни бутилки и фасове. Разбирах я донякъде, иска ...

DifferentPrince

Проза » Разкази

2014-10-27T17:29:45+02:00 1.9K 11

Легендата за Небесните Повелители - Пролог

Роза се разхождаше в градината пред малката къщичка със сламен покрив и береше букет за скъпата си майчица която в момента ѝ шиеше прекрасна, бяла рокличка. Шестгодишното момиченце откъсна една теменужка и я добави към другите цветя. Наведе се да откъсне още една когато над главата ѝ прелетя дълга п ...

SisiNikol

Проза » Приказки и произведения за деца

2014-10-27T17:25:08+02:00 1K

Ная в лоното на Афала Част 8

Линк към Част 7
>>>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332825
Част 8
Ирен наистина какво беше това? – повтори въпроса си Ная - Той се радва че съм преодоляла страха си ли? Или има и още нещо? ...

rygit

Проза » Повести и романи

2014-10-26T16:29:21+02:00 2.9K 2

След буря

Мразя фалша и фарса. И мъртвите ви, празни души. Мислите ми се блъскат о мрежи. И черни мъгли ме душат. Черни са воплите, кротко спотаени нощем. И мракът се изражда в игли.
Мислех, че сме пазили святото. Нищожно парче от обетованата земя. А кухи надеждите са били. Времето се разтича по въздишките. К ...

Ralina13

Проза » Други

2014-10-26T16:23:25+02:00 1.5K 7

Странен пътник

- Готов ли си? - сякаш от нищото се появи Класната. Стоеше срещу закъснелия ученик и се усмихваше. Меко. Майчински. Излъчваше странна топлина. Предизвикваше доверие. Беше събрала цялото спокойствие на вселената. Нямаше да настоява. Щеше да изчака да и се довери.
- Ъ? - думите се блъскаха в главата м ...

Daytona

Проза » Разкази

2014-10-26T09:40:37+02:00 1.5K 4

Истинската любов

- Тате, какво е това истинска любов?
- През живота си ще срещнеш много жени. Ще бъдещ щастлив, разочарован, но истинската любов, сине, е само една. Когато се видите след двадесетгодишна раздяла, и приспаният в гърдите ти огън отново запламти, тогава ще я познаеш. Тя не е подвластна на времето. Тя е ...

satanas

Проза » Разкази

2014-10-26T09:31:45+02:00 1.1K 2

Скок в нищото

Скок в нищото
Из "Обединените Арабски Емирства - такива каквито ги видях и преживях"
Хайде на сафари!!
Думите на Шефа погалиха нежно слуха ми и продължиха да го галят, докато не разбрах, че трябва да отскоча до пустинята с някаква група французи за едно денонощие.
Разглезените от високите си заплати ...

DIANGELO

Проза » Разкази

2014-10-26T09:12:00+02:00 1.3K 3

Забравям забраните

Забравям забраните
Стар съм. Главата ми е побеляла като посипана със сняг, забравена на двора тиква. Лицето ми отдавна се е сбръчкало. Ако се махне и разпъне кожата от там две лица ще покрие. Очите са отслабнали. С тях все едно през опушено стъкло гледам. Слухът също ме излага. Заради него приятелит ...

mitval

Проза » Хумористична

2014-10-25T23:10:17+03:00 1.2K 1

Лично до президента

Ще напиша писмо. Лично до президента. Той и аз. На четири очи. Без посредници. Президентът на Република България и аз, обикновеният гражданин и драскач. В него ще опиша успехите и неуспехите си с жените.
- Ти си кръгъл идиот – прошепна Нанита, докато слизаше от мен.- Нима мислиш, че ще ти обърне вни ...

Bardejov

Проза » Разкази

2014-10-24T23:23:07+03:00 1K

Завръщане от Италия

Лятото заминах при баща ми в Италия.Той имаше много хубава къща на брега на едно езеро. Заспивах омаяна от щурците и уханието на цветята, което се носеше навсякъде около мен. Чувствах се така, сякаш бях прегърната от топлите и уханни, нежни и въздушни ръце на лятото. Събуждах се от прохладата на утр ...

yurukova

Проза » Разкази

2014-10-24T23:20:02+03:00 1.1K 1

Скъпо дневниче,...

Аз съм старият дневник, с избелели от времето корици. Дъждовете са размили буквите и ветрове са разкъсали страниците. По спомени, ще разкажа за себе си. Захвърлен в крайпътна канавка, в студена есенна вечер, окайвам себе си! Спомням си за белите страници. Със златни букви, върху абаносовочерни кориц ...

DifferentPrince

Проза » Разкази

2014-10-24T22:35:36+03:00 1.8K 17

Ная в лоното на Афала Част 7

Линк към Част 6
>>>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332798
7 част
- Айдеее… хвъркатия многознаев пак се намеси – иронично ми се озъби Ная. ...

rygit

Проза » Повести и романи

2014-10-24T22:02:24+03:00 1.7K 2 2

Платон - ретроградна любов

Страхът да бъдем интимни създаде прозата - студена е истината:
- Опитай се да ми кажеш, че ако правим любов, това ще разруши идеята за самата нея! И аз ще ти отговоря съвсем откровено, че точно това което не правим, няма как да разруши каквото и да е - но наистина ще разруши всичко.

SouLmaTe

Проза

2014-10-24T07:58:03+03:00 740 2

Ная в лоното на Афала Част 6

Линк към Част 5
>>>>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332610
6 част
- От тях правели пастърма. Казват, че била вкусна. На мен ми се гади само като чуя. Истинските рибари по принцип не са убивали пък и до ден днешен не убиват без причина току така делфин. Еее - изключая откачалките. А о ...

rygit

Проза » Повести и романи

2014-10-24T07:56:38+03:00 2.5K 1

Замълчи завинаги

"Дразниш ме. Замълчи завинаги"
Защо?
По-добре, защо не си кажем истината?
Защо да замълча?
"Защото ме обиждаш без причина. Аз не виждам причина" ...

bogibo

Проза » Други

2014-10-23T18:08:11+03:00 1K 3

Семейна сага глава дванадесета

Семейна сага
Глава 12
Появил съм се на бял свят малко преди Нова година и Коледа. Един вид Новогодишен подарък. Заето с подготовката на големите празници, човечеството не е забелязало моето появяване. Естествено, много по-важно е да се претака зелето, да се заколи прасето или да се бутилира младото ...

gudman

Проза » Повести и романи

2014-10-23T15:15:55+03:00 1.1K 1

Разбрах

Изтегнат на дивана четеше книга. На неравни интервали от кухнята се чуваше гласът на жена му, но предвид постоянното й мрънкане, гледаше да не обръща внимание, а само от време на време да казва "Разбрах".
- Сифонът тече. Не мислиш ли, че е крайно време да го поправиш, а не след всяко пускане на чешм ...

satanas

Проза » Разкази

2014-10-22T14:07:40+03:00 1.3K 5

Виждам те...

Виждам те в далечината засияла,
като малка искрица в тъмния мрак,
бързаш да стигнеш до театъра,
постановка да гледаш в късния час.
Виждам те, красива в далечината ...

RachellScott869

Проза » Литературни очерци

2014-10-22T14:02:17+03:00 1.3K 1

Жажда за кръв

За пореден път бях ядосан на всички. Без да се замислям за причина, защото може би нямаше такава. Някой отвори вратата на стаята ми. Това беше Диса.
- Махай се! - креснах аз.
На кратко положението беше лошо. На малко по-широко казано планетата на криторянците беше раздирана от войни. Малкото, които ...

niatko

Проза » Разкази

2014-10-22T14:01:16+03:00 1.5K