Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Дъхът на българското

Колата се движеше по неравния път към малко селце по крайбрежието на Черно море. Бащиното превозно средство подскачаше нагоре-надолу при всяко малко препятствие и чувството, че след малко ще се разпадне, не ме оставяше. Звукът на двигателя не вещаеше нищо хубаво още от самото му запалване, но нуждат ...

gerrinickolova

Проза » Разкази

787 3

Животът на едно бездомно куче

Казвам се Джони. Бях на 7 месеца и 14 дни, когато дойдох тук. Преди това живеех на бул. Арсеналски 2 в гр. София под едно величествено и красиво дърво, което лятото пропускаше до мен по-малко слънчеви лъчи, а зимата през клоните му се промъкваха малко снежинки.Не знам дали имам братя или сестри, не ...

evelina12142

Проза

941 4

Защото ме нямаш

Последна среща. Някак го разбираме без никой да е казвал и дума за това. Тиха си, а аз някъде дълбоко в мислите си крещя. Гъстият дим от някаква пура застава пред нас като че да покаже още веднъж с мистичния си облик пропастта, която толкова безотговорно изкопахме. Пропастта между нас.
Поглеждам към ...

kalints

Проза » Други

1.2K 1

Делниците на безработния драскач

Изведнъж всички си тръгнаха. Всеки по своя път. Излизаха от заведението един по един, един по-рано, друг малко по-късно. Всички бяха човеци. Всеки със своят маршрут, по който ще се прибере. Къде? При неговите проблеми, в неговия дом с неговата жена, майка или деца. Мислех за това, докато отпивах.
Су ...

charliemlad

Проза

994 1

Едно вълшебство на ден

Седя и гледам картината. Тя е голям формат, цветовете са подбрани така, че моето подсъзнание мърка от удоволствие. Искам да поседна под дървото, да се облегна на топлия дънер и да разсъждавам над всички вълшебства на света.
Прикрита от клоните виждам нещо като беседка, от която се вижда толкова, че ...

BojidarZim

Проза

914

Съдби- епизоди 14 и 15

Съдби
Четиринадесети епизод
Тази есен беше необикновенно топла. Даже прелетните птици я усетиха и отложиха с две седмици своето пътуване към топлите страни. Из полето тревата беше пожълтяла от летните горещини, но тук там се бяха запазили малки зелени островчета. Гората беше облекла есенната си прем ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.1K 1

Нощ - част 2

За моя огромна изненада мъжът спира колата, пуска волана и вече, отървал се от нападките ми, се обръща към мен и ме пита:
- А знаеш ли какво искам аз, знаеш ли? - гласът му звучи сдържано, но гневът е ясно откроен.
Аз отново нямам отговор, но въпросът не е единственото, което ме спира да отговоря. В ...

Elanni

Проза » Еротична

1.5K 2

Истината и само истината

Истината и само истината
Събудих се днес с настроение. Петък е. Ден на майстора. През прозореца е блеснало едно слънце. Палаво, закачливо и любовно. Някаква птичка солист изнасяше ранен концерт на терасата. И ми стана едно хубаво и спокойно. Почувствах се като свещеник, току-що зърнал Христос. Бях о ...

Greg

Проза » Хумористична

1.8K 1 12

18+ Татко, ти си боклук

Татко, ти си боклук
Скъпите заведения, разбитите улички, дупки, бараки, кучешки лайна, магазини за алкохол и заложните къщи гледаха Дария и се редуваха, докато тя минаваше покрай тях. Само преди ден беше изгубила единствената си приятелка - нейната мила майка, която до последния си ден стоеше над ше ...

charliemlad

Проза

1.4K 4

18+ Страх и ужас в полите на Витоша

Страх и ужас в полите на Витоша
Беше четвъртък вечер. Стояхме вкъщи с Ирена и гледахме телевизия. Нямаше нищо интересно. С интерес гледах как лакира пръстчетата на краката си, пушех цигара и слушах новините.
- Рени, отивам до магазина. Искаш шоколад, нали?
- Е, преди малко изядох един, обаче...
- Ясно. ...

charliemlad

Проза » Разкази

1.2K 1 3

The Narrow Path 🇬🇧

Path of coexistence
Edge of a razor blade
An impossible journey
The blood drop is split in two
to explore both planes, ...

Burns

Проза » Други

3.3K 1

Вест

Вестта
за раждането на дъщеря ми получих по време на дневно представление в Момчиловград. На връщане помолих шофьора да спре пред десететажния блок 10, квартал Веселчане, и поканих колегите да отпразнуваме събитието.
Шевовете на боксониерата се пръскат, столовете на съседите не стигат – има седящи, ...

Volter

Проза » Разкази

1.1K

Проба, проба

Решението на Вяра дойде съвсем импулсивно. Може би подсъзнанието й се бе намесило, но факт е, че изведнъж в главата й щукна идеята да събере на едно място двете си гаджета. Трябваше да направи избор и събирането бе единственият правилен ход, така поне й се струваше.
Вяра беше студентка първи курс и ...

Heel

Проза » Разкази

1.2K 1

Не бързай да предвиждаш какъв ще бъде краят

Амбър се събуди от (третата) сутрешна аларма, която сякаш нашепваше "Закъсняваш! Закъсняваш!" и скочи от леглото си бързайки да се отправи към поредният забързан ден в нейното иначе претоварено всекидневие. Тя беше заета жена, с добра кариера, със своя си начин на живот и въпреки хаоса в него, тя ви ...

candy_girl_13

Проза » Други

966

Хигиена

ХИГИЕНА
(Сюжет за епична криминална драма)
Големият злодей Маркос наблюдаваше множеството, скрит в сянката на комина на една висока сграда. Часът беше единайсет без двайсет, датата – седми септември, а човекът, който след малко щеше да бъде убит, си купуваше хот-дог от един денонощен магазин. Не ръм ...

exuded

Проза » Хумористична

1.6K

Срутени вселени

Пламъкът загасва. Свитата цигара потъва в пепелника, смачкана от пръстите му и остатъчния дим се разнася из полумрачната стая. Остава острия мирис на изпушеното. Облягам се назад на дивана, но не го усещам. Не усещам и пода под краката си. Сякаш левитирам на два сантиметра от повърхността. Но не е с ...

Rois

Проза » Еротична

1.3K 2

Целувката на Лунното цвете

Целувката на Лунното цвете
Вървеше през просека в гъста гора мъж, красив, надменен и самоуверен. От бързане дишането му бе накъсано и очите вперени напред, знаеше – ще мръкне скоро. Приседна, отмалял - трябваше да си почине. И се стресна – позаспал е. До него, до сами рамото си се вгледа... и видя Л ...

ParvaNova

Проза » Други

1.1K 1

Огледалото 7

Бети седеше в ресторанта и очакваше Нейтън с нетърпение. Загадъчния тон, с който я помоли да се видят на тяхното любимо място леко я притесни, но пък разпали и любопитството ú. Тя за трети път нервно погледна часовника на стената, когато вратата на заведението се отвори и през нея влезе очарователна ...

reinbow

Проза » Повести и романи

849 3

Сините очи прекрасни

'Къде беше ти? - не знам. Но аз бях там. Заслепена от любовта, коварна. Дойде ти и всичко промени... Любовта всъщност - това си ти! Заблудата ми бе голяма. Дадох любовта си няма. Но с вик понесе ме напред и тръгнах аз към теб! Все напред, все напред ме носи тя и горчилката ми отдавна вече излетя... ...

pamitam

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

767 2 3

Рози

Затварям очите си и попадам в онези мечти, които винаги изпълват човек с топлина.
Мечтая, както всички останали. Да бъда щастлива! И около мен да има красиви, червени рози, които са разцъфнали в божествената си красота, която майката природа е създала. Да вървя в градината с единствената си дълга, б ...

Blagoslava77

Проза » Писма

1.2K

Последната нощ

Последната нощ
посвещава се на всички, които се борят с най-коварната болест на нашето време и техните близки
Понякога в живота ни се налага да правим разни неща. Имам предвид неща, които не са редни, които можем да не направим, но все пак ги правим. Например да дадеш цигара на умиращ от рак, който ...

charliemlad

Проза

1.1K 1

Откраднатата глава

Питате чия глава бе открадната? Открадната бе главата на пилота на товарния кораб ZL-15, който от десетина години обикаляше покрайнините на Млечния път, разнасяйки резервни части и оборудване за няколкото новопостроени станции за добив на ценни минерали. Кой я открадна? Ами пиратите, разбира се, че ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи

829 2

Календар (или първия сблъсък на мечтите с реалността)

Календар
/или първия сблъсък на мечтите с реалността./
Дните изминаваха тъй бързо като полета на сокол, опитвайки се да сграбчи своята жертва в острите си нокти. Можете ли да познаете, коя е тази жертва.
Ние. Нашата младост.
Започна чисто нова година, неопетнена. Нов шанс за радости, усмивки и.. раз ...

wer8w

Проза » Разкази

751

Sorry

Откакто стана на двайсет и пет времето се превърна в зло куче, което лае срещу всичко -автомата за кафе, разпилените офис-документи, проклетия ксерокс и дори шефа й –един сладур с усмивка като дъвка. Иска й се ако може от папките да изпадне нещо, което върши работа. Любов. Нова работа. Котка.
Глупос ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Разкази

1.4K 1 3

Делото

Ограбиха ме. Сигурно на всеки се е случвало. Тогава живеех в Кърджали в къщата на баба ми. Една такава двуетажна, близо до пазара, с малко вътрешно дворче. Крадецът беше се катерил по стената над гаража и от там през терасата на вторият етаж беше слязъл по стълбите в двора и влязъл в незаключената к ...

berk

Проза » Разкази

1.4K 15

За теб, човеко

За теб, човеко, пиша.
За колко глупав си всъщност. Как вършиш дела, които те нараняват, които те карат да страдаш, но продължаваш, защото и другите го правят. И ти, човеко - колко си ограничен. Виждаш само част от хората в живота, избирайки да ги последваш, за да си като тях. Колко си се променил, к ...

evgeniya

Проза

687 1

Аре стига, бе! - 5

Аре стига, бе! - 5
Както и да е!
Не направих повече крачки, защото едно жълто такси свирна с клаксона и ме стресна. Инстинктивно отстъпих назад.
– Ей, кукло... внимавай! – извика през спуснатия прозорец на вратата един шофьор.
Спря колата и паркира до тротоара. Излезе навън. ...

sirDIMITRI

Проза » Хумористична

1.7K 7

Епиграми... не за дами

Епиграми... не за дами
И най-добре вързаните гащи се пълнят отвътре!

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K

Деца на остров

ДЕЦА НА ОСТРОВ
- Когато отидем на остров Тасос, ще е по-хубаво от тук – каза жената. Беше със слънчеви очила и сламена шапка.
До нея в гумения басейн се беше разположил мъж, който бе надянал небрежно шорти на палми с кокосови орехи. В ръката си държеше юзче с мастика на кристали.
- Трябва там да е м ...

exuded

Проза » Разкази

732 1 2

Двадесет години по-късно

Седна срещу нея и запали цигара. Дръпна, закашля се и очите му плувнаха в сълзи. Не беше пушил от двадесет години. От същото време и не я беше виждал. Вместо някогашното момиче стоеше една уморена жена, която се появи от нищото, за да разтърси и без това объркания му живот.
Цигарата бавно гореше в п ...

satanas

Проза » Разкази

1.1K 2

От Украйна с любов

Максим се отпусна в коженото кресло, втренчи се за миг в огромния панорамен прозорец, разкриващ безкрайния изумрудено син простор, наля си един пръст коняк в тумбестата чаша и запали цигара. Повтори няколко пъти упражнението и взе телефона.
Набра номера на Генерала и зачака. Звънеше по защитена лини ...

charliemlad

Проза » Разкази

1.1K 2

Юлия

Юлия
потъва в небитието на театралната мелница след закриването на театър „Трудов фронт“ през 1964-та - следват години на изолация, името и́ става опасно за произнасяне и удобно се премълчава…
Как се е справя със здравословните си и житейски проблеми по време на народовластието, момичето внедрено в ...

Volter

Проза » Разкази

1.2K

И тъй напиши, което видя, което е и което има да става след това. Апокалипсис 1:19

„Световната майка се изгуби; тя се издигна като светла мъгла над градината и изчезна от очите на людете. Но никой я не повика да се върне, защото всички бяха прегладнели.”
Николай Райнов
Сибирското и монголско население възприема Вселената като жив организъм. Полярната звезда е небесен нокът и шаман ...

WIK

Проза » Други

1.4K

Да кажеш обичам те

Има моменти, в които искам да избягам. Знам, че сърцето ми мечтае за безкрайни хоризонти, за звездно небе някъде другаде, за безцелни пътувания и преоткриване на всичко. Има моменти, в които просто искам да бъда вкъщи. Да затворя вратата след себе си, да се облегна на нея и да знам, че е това. Безоп ...

Dess-troyer

Проза

1.2K 1

Да се изпикаеш на закона

Да се изпикаеш на закона
Размотавах се по шорти. Беше 9 сутринта. Навън имаше мъгла. От онези смърдящи на кал и бензин софийски мъгли.
Направих си кафе и пуснах телевизора. Боже! Какви крака има тази водеща. Знаят, че сутрин мъжете имат ерекция, а пускат водещите с чорапогащничета и къси полички. И ...

charliemlad

Проза » Разкази

1.2K 3

Огледалото 6

Рано сутринта, леко уморен, но в прекрасно настроение от изминалата нощ, Нейтън бързаше към издателството. С влизането повика Майкъл да докладва до къде е стигнал с поставената му задача. Редакторът видимо притеснен кършеше безпомощно ръце.
- Господин Девъро, направих всичко, което ми беше по силите ...

reinbow

Проза » Повести и романи

917 4

Обещай ми нещо, сестричке...

Влетях в стаята, колкото се може по-бързо. Малката ми сестричка стоеше сгушена в ъгъла до леглото си с ръце закриващи мъничките й уши. Бистри, топли сълзи бяха окъпали нежното й личице. При този й вид сърцето ми се сви.
- Хей, малката! – подвикнах й аз с престорен веселяшки глас.
- Батко, страх ме е ...

alexltmsyf

Проза » Разкази

1.5K 4

;|

@@@
Правото е способ за законна кражба.
Справедливостта увисна на въжето на закона.
Като магистрат бе нула. Като юрист - две нули.
Няма лош адвокат, има лоши клиенти. ...

exuded

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

730 1

Сянката - глава 13

Глава 13
Пътувахме в силната рок-музика на Рин и плашещото му пеене, заради което дори да се опитах да поспя, нямаше да успея дори да затворя очи. Не след дълго мъчение обаче спряхме на една бензиностанция и когато Те-хьон отвори вратата на колата, радиото млъкна. Въздъхнах тежко и се облегнах назад ...

Na-Anira

Проза » Повести и романи

1.1K

Аз обичам алкохолик

Водата никога не свършва. Нито мъглата. Те са тук, откакто съм се родила.
Ледено-пепелявият цвят на въздуха, мухълът в ъгъла, походката е в танц неопределен... пиянското хъркане... очи, които не виждат, очи потънали навътре, пуснали дебелите пердета...
Маската на самотно дете в голяма празна стая, а ...

Milimili

Проза

993 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Дъхът на българското

Животът на едно бездомно куче

Защото ме нямаш

Делниците на безработния драскач

Едно вълшебство на ден

Съдби- епизоди 14 и 15

Нощ - част 2

Истината и само истината

18+ Татко, ти си боклук

18+ Страх и ужас в полите на Витоша

The Narrow Path 🇬🇧

Вест

Проба, проба

Не бързай да предвиждаш какъв ще бъде краят

Хигиена

Срутени вселени

Целувката на Лунното цвете

Огледалото 7

Сините очи прекрасни

Рози

Последната нощ

Откраднатата глава

Календар (или първия сблъсък на мечтите с реалността)

Sorry

Делото

За теб, човеко

Аре стига, бе! - 5

Епиграми... не за дами

Деца на остров

Двадесет години по-късно

От Украйна с любов

Юлия

И тъй напиши, което видя, което е и което има да става след това. Апокалипсис 1:19

Да кажеш обичам те

Да се изпикаеш на закона

Огледалото 6

Обещай ми нещо, сестричке...

;|

Сянката - глава 13

Аз обичам алкохолик

Опашка