40 409 резултата
Не ща да знам нито кой съм, нито коя, нито пък откъде, въобще нищо не искам да знам!
А дали Луната утрото ще венчае в собствената си суета?
Добростан и Доброво - две съседни във вековете селца, китни, без дълбока утрешна сълза, без самота... Едно без друго, като два камъка, отлюпили се от скалата.
И ...
А дали Луната утрото ще венчае в собствената си суета?
Добростан и Доброво - две съседни във вековете селца, китни, без дълбока утрешна сълза, без самота... Едно без друго, като два камъка, отлюпили се от скалата.
И ...
1066
4
О Г Л Е Д А Л О Т О
Не можех да разбера от какво са белите пръсканици по лявото огледало на “Ланчията”. Вече няколко дни, откакто това явление впечатлява не само мен, но и колегите ми. По огледалата на техните автомобили няма нищо – моето изцапано. Взеха да се шегуват с мен и автомобила, който купих ...
Не можех да разбера от какво са белите пръсканици по лявото огледало на “Ланчията”. Вече няколко дни, откакто това явление впечатлява не само мен, но и колегите ми. По огледалата на техните автомобили няма нищо – моето изцапано. Взеха да се шегуват с мен и автомобила, който купих ...
916
4
С последни сили се добра до оазиса и животоспасяващата вода. Потопи се в нея, пиейки жадно, на големи глътки, рискувайки да се удави, а през полуотворените му очи се прокрадваше надеждата.
И този път оцеля. Трудно, но оцеля.
Постоя известно време във водата, за да възвърне силите си, след което бавн ...
И този път оцеля. Трудно, но оцеля.
Постоя известно време във водата, за да възвърне силите си, след което бавн ...
520
1
Висока и стройна, с дълга и права кестенява коса, кафяви и дълбоки очи... това беше Виктория. Имаше малко труден характер, беше инат, но все пак беше добър човек и можеше да разбере всеки. Понякога беше наивна и прекалено добра с останалите, а понякога прекалено нервна...
В началото на тази история ...
В началото на тази история ...
737
С мен станаха осем.
Наместиха ме на свободното легло.
В ъгъла, до прозореца.
Тук всички идваха от интензивното.
От него се ходеше или на оня свят, или тук. ...
Наместиха ме на свободното легло.
В ъгъла, до прозореца.
Тук всички идваха от интензивното.
От него се ходеше или на оня свят, или тук. ...
774
7
Някои хора казват, че е трудно да си приятел в трудните моменти. Тогава трябва да пренебрегнеш щастието си, за да си съпричастен.
Други казват, че е по-трудно да си приятел в щастливите моменти. Тогава трябва да забравиш мъката си и да нарисуваш усмивка на лицето си, за да запазиш чуждата.
Но когато ...
Други казват, че е по-трудно да си приятел в щастливите моменти. Тогава трябва да забравиш мъката си и да нарисуваш усмивка на лицето си, за да запазиш чуждата.
Но когато ...
724
Софийска сага 13
Глава ДЕСЕТА
Селото беше сгушено под голите баири от жълтеникави скали. Тук не растеше даже и магарешки бодил. Водата беше неизвестно богатство и никой не беше го виждал в тоя край. Хората от селото имаха два бунара със силно варовита вода и с тях живееха от векове. Събираха дъждовн ...
Глава ДЕСЕТА
Селото беше сгушено под голите баири от жълтеникави скали. Тук не растеше даже и магарешки бодил. Водата беше неизвестно богатство и никой не беше го виждал в тоя край. Хората от селото имаха два бунара със силно варовита вода и с тях живееха от векове. Събираха дъждовн ...
651
1
3
1982-1984 – пускане на устройството, модел „Newborn Baby” с базови възможности – сигнализация за крашове, полуавтоматично захранване и поддържане на хардуера. Залагане на неограничени възможности за персонификация и ъпдейт от облачния сървър.
1984-1986 – инсталиране на пакет „Езици“, подобрено разпо ...
1984-1986 – инсталиране на пакет „Езици“, подобрено разпо ...
852
1
Имало някога едно семе. То било посадено в един ветровит ден от топлите ръце на малко, но сериозно момче. Семето не се е почувствало самотно в лепкавата студена тъмнина. Живеело с надеждата, че някога ще покълне и отново ще види светлината. Времето минавало и най-накрая се почувствало достатъчно сил ...
1157
4
Свирач на раковина. Такъв беше. И е. Каза, че е лесно, че ще ме научи и мен. Ако искам. "Не е за всеки. Но за теб може." В какъв смисъл? "В смисъл, че носиш. На носене." - Ухили ми се малко нагло. Не ме познава. Просто му разказах, че съм си купила колие с раковина. Хареса ми. Нещо в нея ме привлече ...
546
2
Професора е 11-годишно момче, което, благодарение на уникалната си дарба да научава лесно всякакви езици, дори и езика на животните, става сътрудник на Специалния отдел за предотвратяване и преодоляване на кризи. „Голямото БУМ!” е разказ за едно от приключенията му, в което Професора спасява света. ...
738
МЕКСИКО
В ПОЛИЦЕЙСКИЯ УЧАСТЪК
Мексико - голям просветен и културен град!
Обширният площад "Сокало" днес наричан и "Пласа де ла конститусион" (площад на конституцията) привлича туристите с красотата си. Особено силно привлича вниманието им Паласио насионал - огромен дворец на източната страна на площ ...
В ПОЛИЦЕЙСКИЯ УЧАСТЪК
Мексико - голям просветен и културен град!
Обширният площад "Сокало" днес наричан и "Пласа де ла конститусион" (площад на конституцията) привлича туристите с красотата си. Особено силно привлича вниманието им Паласио насионал - огромен дворец на източната страна на площ ...
858
3
Бабина история
Като малка обожавах прабаба да ми разказва приказки и истории. С родителите ми прекарвахме цял месец на село. Те ставаха рано, преди слънцето над Добруджа да изпепели тревите и ливадите, и излизаха да помагат на баба и дядо на полето или в градината. Аз се събуждах към 9 часа и когато ...
Като малка обожавах прабаба да ми разказва приказки и истории. С родителите ми прекарвахме цял месец на село. Те ставаха рано, преди слънцето над Добруджа да изпепели тревите и ливадите, и излизаха да помагат на баба и дядо на полето или в градината. Аз се събуждах към 9 часа и когато ...
1562
6
Карлсон, който живее в мазата на покрива ми!
След 23.11 часа имаше известни промени. Мисли по мечтата отново го налегнаха. По-скоро обаянието, замъгляващо прозаичния му поглед в размит фокус на стената, наподобяваше неадекватен субект на първи ред в киносалон. Тия инспирации циклично кръстосваха съз ...
След 23.11 часа имаше известни промени. Мисли по мечтата отново го налегнаха. По-скоро обаянието, замъгляващо прозаичния му поглед в размит фокус на стената, наподобяваше неадекватен субект на първи ред в киносалон. Тия инспирации циклично кръстосваха съз ...
1209
1
И през другите дни по-често лежеше.
Не му разрешаваха още да ходи.
И мълчеше.
Слушаше какво си бъбрят другите.
Но в дните за свиждане не само лежеше, но се завиваше и през глава. ...
Не му разрешаваха още да ходи.
И мълчеше.
Слушаше какво си бъбрят другите.
Но в дните за свиждане не само лежеше, но се завиваше и през глава. ...
1223
9
Пететажна къща
Глава 1
Усещали ли сте миризмата на студа? Аз не съм и честно да си призная, бих желал. Твърдят, че наподобявала миризмата на пушек. Но не този, който се вдига от пожара и който задушава, а този, който се разнася над грижливо запаления огън, в очакване на аленочервената жарава. Убеден ...
Глава 1
Усещали ли сте миризмата на студа? Аз не съм и честно да си призная, бих желал. Твърдят, че наподобявала миризмата на пушек. Но не този, който се вдига от пожара и който задушава, а този, който се разнася над грижливо запаления огън, в очакване на аленочервената жарава. Убеден ...
698
2
- Какво по д... Кой си ти?
- Добро утро, слънчице!
- Защо си в леглото ми?
- Ти си една прелестна малка забраванка, нали? Нищо ли не си спомняш от снощи?
- Какво да... В бара ли се запознахме? ...
- Добро утро, слънчице!
- Защо си в леглото ми?
- Ти си една прелестна малка забраванка, нали? Нищо ли не си спомняш от снощи?
- Какво да... В бара ли се запознахме? ...
1170
11
За никого не беше тайна, че е нещастен. Но никой не можеше да си го обясни това. И не стигаше в размишленията си по-далеч от „какво му липсва?“ и „има си покрив-храна-мрана“. А на него – на нещастния – много му се искаше някой, ако ще и последния прошляк на улицата, да го РАЗБЕРЕ от-до, в детайли, з ...
825
2
– Кой ми е ял от храната?!
Викът, подобно на изплашен птичи крясък, прониза утринната тишина. Произнесеното обвинение на що-годе сносен британски с подчертан балкански акцент, в мезонет с осем човека под наем, заврян на нула градуса Гринуич дължина; пресичаща ниско реномиран Лондонски квартал – проз ...
Викът, подобно на изплашен птичи крясък, прониза утринната тишина. Произнесеното обвинение на що-годе сносен британски с подчертан балкански акцент, в мезонет с осем човека под наем, заврян на нула градуса Гринуич дължина; пресичаща ниско реномиран Лондонски квартал – проз ...
909
9
Дори по-добро от истинско нещо
Гледаме се в очите. Нищо, че е поне една глава по-висок от мен. Мисля, че се изчервявам, а много ми личи. А той се смее – устните му образуват най-очарователната усмивка, а в очите му има дяволито пламъче. Сърцето ми бие лудо и имам чувството, че този ритъм се предава ...
Гледаме се в очите. Нищо, че е поне една глава по-висок от мен. Мисля, че се изчервявам, а много ми личи. А той се смее – устните му образуват най-очарователната усмивка, а в очите му има дяволито пламъче. Сърцето ми бие лудо и имам чувството, че този ритъм се предава ...
751
1
Какво означава да ти "лепнат" епитета "сладко момченченце"?. Според мен е трудно да се каже, защо хората предпочитат някои деца да ги обозначават като такива или онакива. Така да се каже, те си приличат. Но ние, със своя поглед, виждаме някакви разлики, които се раждат от нашите преживелици или спом ...
647
1
Спомням си времето, когато бях малка и прекарвах ваканциите при баба. Беше декември. Наближаваше Коледа. Снегът нежно бе прегърнал земята и я пазеше от студения вятър, а аз, сгушена до печката в скута на баба, наблюдавах падащите снежинки и слушах нейната приказката...
“ Едно време, преди много, мно ...
“ Едно време, преди много, мно ...
1034
1
Тя беше много силна. Как веднъж не се огъна от нещо тази жена!?! Съдбата не спираше да сипе едно след друго изпитания от горе ù, а тя думица не обелваше. Поемаше от небето, каквото ù бе отредено и то майсторски и после си го носеше кротко, без да се оплаква, но винаги гордо - с високо вдигната глава ...
873
7
III ГЛАВА
Лицето на мъжа беше обезобразено. Множество белези го покриваха. В първия момент тя си помисли, че бяха просто следи от множество битки, но постепенно осъзна, че те по-скоро образуваха някакъв символ. Той говореше, смееше се. В очите му гореше особен блясък. Когато я погледна, тя усети теж ...
Лицето на мъжа беше обезобразено. Множество белези го покриваха. В първия момент тя си помисли, че бяха просто следи от множество битки, но постепенно осъзна, че те по-скоро образуваха някакъв символ. Той говореше, смееше се. В очите му гореше особен блясък. Когато я погледна, тя усети теж ...
499
Лаура и Йоланда
–Докторе, какъв е начинът да ви се отблагодаря? Вие сте вълшебник!
–Но, моля Ви! Това е работата ми! Просто Йоланда е имала късмет. Нали така?-обърна се той към момичето.-Много скоро ти ще четеш и пишеш!
–А на компютъра ще може ли?-подскочи малката.
–Разбира се!-потупа я той по рамот ...
–Докторе, какъв е начинът да ви се отблагодаря? Вие сте вълшебник!
–Но, моля Ви! Това е работата ми! Просто Йоланда е имала късмет. Нали така?-обърна се той към момичето.-Много скоро ти ще четеш и пишеш!
–А на компютъра ще може ли?-подскочи малката.
–Разбира се!-потупа я той по рамот ...
1171
8
Едно момче завладя целия ми свят.
Едно момче плени сърцето ми.
Едно момче върна усмивката на лицето ми.
Едно момче ме погледна в очите и спря дъха ми.
Едно момче ме научи да обичам. ...
Едно момче плени сърцето ми.
Едно момче върна усмивката на лицето ми.
Едно момче ме погледна в очите и спря дъха ми.
Едно момче ме научи да обичам. ...
999
Запъхтяно се обръщам назад и се поглеждам в огледалото. И несресано някак се заобичвам с очи. Разпилени пера върху коленете ми. Напомнят за ожулени криле.
Усмивки ухаят по пътя към прилива. Напомнят за прикрито разлистване и теменужки в чужди коси... А тя ме гледа отсреща. Неловко, страхливо... С въ ...
Усмивки ухаят по пътя към прилива. Напомнят за прикрито разлистване и теменужки в чужди коси... А тя ме гледа отсреща. Неловко, страхливо... С въ ...
921
8
1
И така той написа своя велик роман. Или повест. Или разказ. Така де... и така той написа своя велик шедьовър. Колко хубаво би било да прочета това като финално изречение в утрешния брой на „Градски хроники“ (стига да беше вярно), но едва ли ще ме споходи такъв късмет. И все пак можеше да бъда тлъс ...
И така той написа своя велик роман. Или повест. Или разказ. Така де... и така той написа своя велик шедьовър. Колко хубаво би било да прочета това като финално изречение в утрешния брой на „Градски хроники“ (стига да беше вярно), но едва ли ще ме споходи такъв късмет. И все пак можеше да бъда тлъс ...
885
Беше краят на лятото. Смокините в двора бяха налели плод. Денят си отиваше. А той отпуснат лежеше на шезлонга в градината.
Не беше изминало и денонощие, откакто се запознаха, а ето, че той вече не можеше да спре да мисли за нея нито за миг. Още усещаше полъха на парфюма ù и потрепването на миглите ù ...
Не беше изминало и денонощие, откакто се запознаха, а ето, че той вече не можеше да спре да мисли за нея нито за миг. Още усещаше полъха на парфюма ù и потрепването на миглите ù ...
1121
2
27
> Розалия и момчето
Очите ù блуждаеха някъде в отвъдното. Тя взе чаша вода. Взе малкото шишенце в треперещата си ръка. То беше пълно със смъртоносна течност. Наля няколко капки от нея в чашата. Поднесе чашата към устните си и бавно изпи течността. След секунди тялото ù се изви като прекършена от бур ...
Очите ù блуждаеха някъде в отвъдното. Тя взе чаша вода. Взе малкото шишенце в треперещата си ръка. То беше пълно със смъртоносна течност. Наля няколко капки от нея в чашата. Поднесе чашата към устните си и бавно изпи течността. След секунди тялото ù се изви като прекършена от бур ...
705
1
Отвори очи с приятното усещане, че е сам в леглото. Протегна се блажено, чувстваше тялото си едновременно сладко отмаляло и възродено, като след... Боже, ами да! Нима си е тръгнала? В стаята още се усещаше едва доловимия ù аромат на нещо свежо и екзотично.
Спомни си, че се запознаха в бара снощи, но ...
Спомни си, че се запознаха в бара снощи, но ...
947
6
- Ей тази рецепта ми изяде главата – рече Васил Доктора и остави хартийката на масата. После допълни:
- Заради нея останах без работа.
Пешеходецът вдигна внимателно листчето и го доближи до очите си, опитвайки се да разчете написаното. Намръщи се:
- Нищо не се разбира. Докторе, винаги ли пишеш така ...
- Заради нея останах без работа.
Пешеходецът вдигна внимателно листчето и го доближи до очите си, опитвайки се да разчете написаното. Намръщи се:
- Нищо не се разбира. Докторе, винаги ли пишеш така ...
797
2
Здравей, безименна,
Пиша ти, забравих защо, не е важно. Намери ли луната? Тази нощ гледах звездите, видях твоите очи и две-три захвърлени усмивки - връщам ти ги! Опитах се да си спомня коя си, не те намерих! В душата днес вали ли (когато плачеш)? При мен е буря от настръхнали снежинки, пък нали е ля ...
Пиша ти, забравих защо, не е важно. Намери ли луната? Тази нощ гледах звездите, видях твоите очи и две-три захвърлени усмивки - връщам ти ги! Опитах се да си спомня коя си, не те намерих! В душата днес вали ли (когато плачеш)? При мен е буря от настръхнали снежинки, пък нали е ля ...
1074
Инияна
Тази история ми я разказа по телефона Камен, съвсем сбито и сдържано, докато довършваше обяда си, затова и аз ви я препредавам такава, каквато я чух, без никакви емоции.
" – В теб има повече женско, отколкото мъжко – започна Камен – затова ти по-добре разбираш жените от мен – не знам, сигурно ...
Тази история ми я разказа по телефона Камен, съвсем сбито и сдържано, докато довършваше обяда си, затова и аз ви я препредавам такава, каквато я чух, без никакви емоции.
" – В теб има повече женско, отколкото мъжко – започна Камен – затова ти по-добре разбираш жените от мен – не знам, сигурно ...
798
1
Било време, когато на власт царувал съветът на портата към живота. Хората се обръщали към него, само когато било наистина наложително. Той държал ключа към трите свята, но хората не знаели тази подробност. Те вярвали, че обръщайки се към него, могат да си решат проблемите, но не подозирали защо и ка ...
729
1
Вълните бясно се удряха в скалната гръд. Вятърът ги гонеше и свистеше оглушително. Аз седях на брега - малка и нищожна, гледах ги унесена от магията на танца им, а сърцето ми биеше лудо във водния ритъм. Косите ми, мокри и попили неимоверната сила на водата, се развяваха, клепачите ми бяха натежали ...
755
Охлювите
Съседният до мен имот е обрасъл с трева и бурени!...
При дъжд и слънце оттам ме нападат армия охлюви – унищожават цветята ми...
Сутрин ги събирам и хвърлям на съседските кокошки – изяждат ги до шушка.
След земетресението също преваля, заранта грейна слънце… ...
Съседният до мен имот е обрасъл с трева и бурени!...
При дъжд и слънце оттам ме нападат армия охлюви – унищожават цветята ми...
Сутрин ги събирам и хвърлям на съседските кокошки – изяждат ги до шушка.
След земетресението също преваля, заранта грейна слънце… ...
710
4
Вървим през площада.
Двамата.
Дядо и внучка.
Подскача около мен, играе на дама по плочките.
Навлизаме в улицата и изведнъж ме дръпва за ръката. ...
Двамата.
Дядо и внучка.
Подскача около мен, играе на дама по плочките.
Навлизаме в улицата и изведнъж ме дръпва за ръката. ...
844
3
Двойната леща на лупата на Соломон чупеше светлината. Лъвовете върху сантимите пъчеха гърди с гордостта на гравюри, изписани в петербургските печатници. Разклащаха жълти, червени или виолетови гриви. Зъбеха се на събирача на марки. Щипците на филателиста ги улавяха за опашките и грижливо, сякаш живо ...
2116
31
Седях в малкото ателие, осветено от следобедното слънце, и замислено наблюдавах цветното платно. Станах от столчето и отстъпих четири крачки назад. Гърбът ми опря в стената. Затворих очи, вдишах дълбоко от наситения с изпарения въздух и останах така няколко секунди, след това отново се съсредоточих ...
1614
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
