Проза и разкази от съвременни български писатели
Краят на пътя
На голямото кръстовище пред светофара на Щастието се наредиха да чакат четирите Съдби. Чакаха години наред да светне в зелено, за да бъдат привикани и изслушани. Говореше се, че веднъж на 900 години цветът става зелен, а през останалото време се редуват жълтото и червеното следвани от ...
Разковани дъски - 41
Еманципация: Вече е по-вероятно да срещнеш Баталната Жена...
След години, народните приказки за България ще започват така:
"Имало едно ПЛЕМЕ..."
Като се замисля, май хората, които останаха без телевизия с ...
Обречена любов
Притисках я в прегръдките си, целувах очите, челото, носа ù. Господи, колко беше малка и беззащитна! Имаше нужда от моята закрила, нищо че се опитваше да изглежда силна и независима. Усещах слабостта ù, нуждата ù да бъде обичана и пазена. Как само исках аз да бъда този, който ще й ги ...
До една мушмула спря се и...
Генчо от наше село, Генчо бе... не си ли го спомняш? Викахме му Генчо – Сутиенчо, защото не се римува с друго. Срещна ме оня ден в подлеза и не мога да си го изкарам от мислите. Имаше следи по лицето от алкохола и възрастта. Имаше и белези някакви, от що ли, не знам. Беш ...
Мисъл
заспивам със сълза,
а през деня
мисля за теб и любовта.
Колко радостна мога да бъда, ...
18+ Фабрика на лудостта
I Част
1
“Всички са луди”, тази мисъл за първи път се роди в главата ми в един априлски следобед. Времето бе топло и слънчево. Започваше онази част от годината, в която хората решават, че вече не е нужно да седят по цял ден затворени у дома си пред печката. Всичко кипеше от живот ...
Една нощ в съвременното село
Глухите грохоти на отмиращите гръмотевици озвучаваха местността. Разтърсващата буря, благодарение на която бе напоена напуканата от дългата суша почва, си замина. Навярно и лъчите, които се мъчеше да спусне на потъналата в зеленина зе ...
* * *
Забравените думи
Ирина тръгна с първия влак за Свищов. Детето ù, единственoто ù, беше болно. Обикновено създаваше контакти когато пътуваше, винаги срещаше прелюбопитни хора в купето и разказваше чудни истории за пътуванията си. Този път опря лакът о дръжката на седалката и залепи длан на чело. Взира ...
Виртуална магия
Не че съм компютърен маниак, но се случва да прекарвам доста време пред монитора. Предимно чета вестници, надниквам в някой форум, а напоследък и в един сайт за запознанства. Ей така, само от любопитство. Иначе не търся връзки - нямам нито време, нито сред ...
Някой ден (нещо като продължение)
Когато-тогава
Когато тишината от неговото присъствие започне да ми е по-приятна от това да се чудя как да изкопча поредната дума или отговор.
Когато усмивката му започне да е моето „Добро утро’’, дори от снимка.
Когато споменът за гласа му или неговото чуване станат ...
Грешни спомени - 6
Мак бе открила Кам в стаята му и веднага му бе съобщила за инцидента и състоянието на неговата повереница.
Той като опарен бе изхвърчал от стаята си и бе спрял само за миг за да пита къде е настанена.
И ето го сега ...
Дъхът на вятъра
- Кажи ми нещо- я подкани той.
- Копче - вече усмихнато му отговориха кафявите й очи, ко ...
Дъга върху крило на самолет
Обичам те
Сагата за Маркус Гром. 4
- ... Какво значени ...
Началото на края
Алогичен ужас
Такъв тип събития се наричат алогични, а последвалият ужас - алогичен.
Почти всички събития в нашата околна природа имат своя логика и последователност. Те са изцяло предвидими и когато се случат на никой не му прави впечатление. Например, винаги след деня следва нощта; винаги след ...
Ограбен живот - продължението - десета част
вулгарен роман - десета част
Отворих уста за да каза нещо, но се отказах. Какво да му кажа? Че не е правилно, че е престъпление, че ще влезе в затвора…това ли? Пълни глупости! Ако зависеше от мен, виновните за всичко това щяха да са мъртви на момента! Библията, казват н ...
Фикции
(той си знае... че е за него)
Някога с теб си говорехме за фикции... Ти сигурно си забравил... Говорихме точно за измислиците и съзнателните отклонения... Дори скапаните фикции, които срещам като правна норма в началото на всеки учебник, дори тези скапани фикции ми напомнят за теб.
А тогава м ...
Емилия и Анна- писмо до Емилия
Мили приятели, искам да ви разкажа истината за моята героиня. Жената описана от мен наистина съществува. И тук искам да споделя с вас, поразителното впечатление което ми направи тя, по време на единствената ни среща в реалния живот. Ще разберете от писмото до нея.
Здравей Емилия,
Изв ...
Комуняга
Комуняга не значи комунист. Онзи, вторият е умирал за идеите, а първият – за ползването им за собствена изгода.
Комунисти рядко се срещат на живо, но в книгите са бол: като се почне от Библията, та до моите разказчета, например.
Комунягите са „над път и под път”, особено по нашите географ ...
Песента на Гораните
Eмилия и Анна - епилог
Епилог
Самолетът на авиокомпания “Бритишеруейз” Ербъс 380А, летящ по линията Лондон-София, току що беше кацнал на летище Враждебна в София. На гишето за паспортен контрол, млад мъж представи представи паспортите си. Английският беше на името на Борис Барклей, а в българският беше запис ...
Емилия и Анна 11
Глава единадесета
Дните минаваха монотонно. В болницата липсваха средства и трябваше да се правят икономии от всичко. Министерството настояваше за мероприятия за намаляване на персонала. Главната лекарка, д-р Игнатова, отказа да прави предложения за уволнение. Мотивът- в Гериатрията им ...
Мечтите на глупака
БАМ! Това беше първата дупка, част от множество предстоящи. Тази е за добре дошли, другите да не заспиваме. Предното колело се удари в нея с тенденция да остане вътре, а ние пътниците отскочихме в унисон с обкръжаващата ни среда. Кондукторката, зла жена, защото дори и умна, красив ...
***
Нощен живот (2)
Телефонът звънна. Михаела едва отвори очи и протегна ръка към нощното шкафче.
- Ало? - каза едва, едва тя.
- Айде ставай! Трябва да дойдеш с мен в мола.
- Що? ...
Глобяването
~Summary:
Нищо не е каквото изглежда (2)
След като я закара до тях, Брайан се прибра, помисли и реши, че няма да се откаже от новия си имидж. Бързо си взе ключовете и отиде в един от известните барове на града. Там имаше много момичета, не по-малко красиви, "но не и с нейния чар" - мисли си той. Отвсякъде премигваха цветни светлини, ...
Емилия и Анна 10
Глава десета
Тази нощ беше най-дългата в живота на Анна. Не можа да затвори очи даже за миг. Мисълта й се блъскаше в стените на отчаянието, на болезнената й ненавист към Емилия, на наранената гордост на жена и обичта, която изпитваше към внучетата си. Но докато малката Анна беше далеч ...
Рождени дни
Днес моята испанска бабет имаше почетен гост от Англия. Синът на девера ѝ. Покойният съпруг на бабет е англичанин, тя е живяла 25 години там, двете ѝ деца там са родени.
–Утре ще дойдем с брат ми-беше ме предупредила дъщерята, готина и точна, взела най-хубавот ...
Тайната на книгите
В калта
Ако сега, драги мой читателю, взема че те стисна с два пръста за врата и те бухна в една много черна и миризлива, рядка кал, ти вероятно би си го върнал с бой и клетви за плитко заравяне. Ако обаче тази процедура си я извоювал със здравната си осигуровка, то нещата най-вероятно ще стоят така ...