Проза и разкази от съвременни български писатели

42.4K резултата

Небивалици

Безгрижието се натовари с грижи и тръгна към борсата на труда.
Борсата на труда имаше хартия, кафе, захар, но не и труд в касата си.
Гората проклинаше нелегалните дървосекачи, които я продаваха за хартия.
Тръстиката хич не искаше да се превръща в меласа и в захар.
На кафето не му се нравеше да го ст ...
937 1

Градът на котките

Първото си е първо. Така че първото впечатление за града, в който беше дошъл да живее беше, че котките са на уважение и почит. Хората ги обичаха и се грижеха за тях като за собствени деца. И затова навсякъде на определени места пред къщите и блоковете, а даже и в Морската градина, непрекъснато им но ...
1.1K 4

Ограбен живот - шеста част

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - шеста част
Посрещнах слънцето, седнал на пластмасовия стол на терасата, пепелникът до мен преливаше от фасове. Цяла вечер се лутах из спомените си, връщах лентата назад, но не стигнах до никъде. Не бях мигнал цяла нощ, чувствах се изтощен до краен предел, емоцион ...
1.2K 10

България накъсо - 6

Българското правителство прилича на пиян екипаж на пиратски кораб, който плава във вражески води, вдига ненужен шум от веселбата и изразходва излишно боеприпаси за фойерверки, а се задават и буря и битка...
Наскоро писах на едни приятели в чужбина, че ние сме свободна и правова държава и те изпокапа ...
1.5K 10

Прозрението

Докато слушаше песента, най-накрая получи прозрение. В този момент осъзна, че от всичко, което се беше случило досега, единственото, което имаше значение беше тя. Замисли се за всичко преживяно и видя цялата истина. Разбра, че тя винаги е била там за него. При всяко добро и лошо той се обръщаше към ...
605

Следи

Лена:
Следи. Той винаги ми оставя следи. Мънички късчета хартия, парче от стъкло, изсъхнали листа. Във всичко това имаше смисъл, наш личен замисъл. Знаех, че ги оставя, за да не се чувствам сама, за да си спомням, че той е там и мисли план. План, който да ме освободи от робството и тиранията на друг ...
1.2K 3

Спаси ме, любов!

Спаси ме, любов!
Тя погледна нагоре. Гранитносивите облаци стискаха слънцето в студената си прегръдка. Хладен вятър играеше с жиците, а листата шумоляха някак тъжно. Младата жена допи кафето си, усмихна се на възрастната сервитьорка, и си тръгна.
"Колко красиво е небето, Господи - помисли тя с тиха ...
1.2K 5

Партия шах

Владо реши, че трябва да повишава интелектуалното ниво на приятелите си. Освен че ни обсипваше със занимателни факти, прочетени в интернет, той се стараеше и на практика.
Един ден се позвъни на вратата ми, отворих. Там стоеше Владо. Чорлав и много ентусиазиран. Влетя вътре, с размах разтреби масата, ...
1.5K 9

Ограбен живот - пета част

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - пета част
Надвечер влязохме в барчето с Младен в прекрасно настроение. Беше пълно и Валя едва смогваше на бара. Огледах се за Нора, но не я видях.
- Вале, к’во става? Къде ти е помощничката?
- Не знам, трябваше да е тук още в пет – получи нова поръчка – Виж к’во ...
1.1K 11

Осъдена

Ден след ден вървя, лутам се. Отдала съм се на това, което търся. Пътят е стръмен, ужасно тесен. Ясно е, че трябва да го извървя съвсем сама. Чувствам се ужасно, предадена, изоставена, пречупена, разбита. Вече се питам дали продължавам да вървя или съм попаднала в пропаст. Не зная, усещам само болка ...
1.2K 2 2

Нереална виртуалност, просто сън в реалност

1.
От север облаците запълзяха и се посгъстиха. Върховете на високата трева се заклатиха, а въздуха стана хладен. Замириса на дъжд и на идваща буря – определи Наратин след тътена, който разтури приятната тишина на долината и се огледа за подходящо прикритие. Такова обаче нямаше никъде из голото поле ...
975 1

Разказвачката на приказки

За първи път чух за нея една вечер, докато с дъщеря ми избирахме коя приказка да ù прочета.
- Не, не искам тази! - капризно бърчеше носле при всеки мой опит. - Искам онази, дето леличката в парка ни я каза!
Почувствах се абсолютно безпомощен пред непоклатимата детска логика, според която от един бащ ...
1.5K 11

18+ Ограбен живот - четвърта част

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - четвърта част
Стоях на маса за двама във едно непретенциозно ресторантче с добра кухня и гледах към вратата, очаквайки както се досещате Нора. В джоба си имах трийсет лева ( десет мой и двайсет заем от Младен). Сутринта като тръгнахме на работа го бях помолил да ...
2K 1 14

Суета

Станах и тръгнах към дъската, когато учителката извика името ми. Чувствах се сякаш отивах към кладата. Бях две години в този клас и не се бях сближила с никой. Всъщност всички се подиграваха на мой гръб, търсеха поредната възможност, за да ми нанесат поредното унижение, мразеха ме, но и аз ги мразех ...
1.1K 5

Студ в Мадрид (III. 3. Дона))

Трета част
III
Дона
–Нали ще ми държиш таблета, мамо?
Дона пъхна тънкия таблет в бездънната си торба, която носеше безропотно на рамо. Детето изтича напред и залепи чело на една пролука във вратичката, скована от тънки дървени летвички. Над нея пъстрееше голям надпис „Забавление във Фермата“. Добре, ...
996 1

Остани си със здраве

Пустата му Гана! Ходи, ходи и все не знае къде ходи. Скита се като гламава и обикаля кошовете. Няма ли си дом, тая жена, бе! Разправят, че на времето била една от най-богатите жени в квартала. Знаете ли как е забогатяла, а? Станала кредитна милионерка. Пари, коли, магазини със супер стока. Ама на ти ...
1.6K

Мъртвец

Искам да избягам,
де се събудя от този кошмар,
да изкрещя,
да мога просто да избягам
от всичко това... ...
1K 3

Децата на Истанбул II

Отново станах самодива и изгубена тичам през полята. Но всъщност търся по целия свят, надлъж и шир, да събера разпилените парчета от себе си. Дали са долу в подземното царство, или горе в небесата? Какво съм аз – Бог, човек или животно? Опитвам се да разгранича гласа на душата от този на духа, но ка ...
1.1K 1

Неразбраният мъж

Не знам защо жените се имат за много сложни и неразгадаеми откъм емоции и преживявания особи, толкова, че видите ли, ние, елементарните мъже, не можем да ги разберем! А нас много ни разбират! Щото те, жените сложни и задълбочени, а на нас акъла и съсредоточеността ни събрани между краката. Това пак ...
1.1K 7

18+ Ограбен живот - трета част

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - трета част
След една приятно изкарана вечер на кръчма, същата тази, в която Нора ме заведе на първата ни среща. След дългата целувка пред таксито, което трябваше да я откара до тях, след като се разбрахме, че на следващата вечер ще се видим в барчето, аз се прибр ...
1.9K 11

Събиране на задълженията

Когато отвори очи, Милена видя групичка мъже и жени, облечени в бели престилки, които се суетяха пред някаква футуристична на вид апаратура. После нещо избибка и всички се обърнаха към нея. В този момент осъзна, че от носа и устата ù излизат пластмасови тръбички. Стресна се. Зачуди се как се е озова ...
838 4

Прашинка спомен

Онзи ден на улицата се сблъсках с някого. Не обърнах внимание и му се извиних, като едва долових ъгълчето на очите му, едва погледнах в тях. Това "едва" беше достатъчно да намразя и този ден, и този непознат, и това извинение. Очите, в които погледнах, наподобяваха син цвят - някога са били сини, до ...
854 2

Възкресение

Изобщо не разбрах как стана.
Може би защото се бях разсеяла – говорех по телефона. Може би защото беше дъждовно и видимостта не беше добра, а пътят – хлъзгав. Може би бях превишила скоростта, защото по принцип съм малко нервна, когато шофирам.
Усетих само силния удар отпред и последното, което видях ...
1K 3

Влюбването

Музиката, алкохолът наоколо и димът от многото изпушени цигари... Прохладната лятна нощ промени живота на Анастасия коренно... Но откъде можеше да знае това невинно и младо момиче какво го очаква, нима можеше да се предпази от непознатото...?
След тази среща невинното сърце на Анастасия заби по разл ...
1.1K

За нея (продължение)

- Много скоро ще разбереш. Много скоро всичко ще разберете. Всички...
Замълчах за миг. Чувствах се някак си объркана от този отговор. Исках да знам много повече от това. Исках да знам много по-конкретно. Дали нещо ме грози. Дали грозеше всички ни. И каква беше причината тя да избяга от реалността. Т ...
1.3K 1

18+ Ограбен живот - втора част

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - втора част
Прибирах се от работа доста по-късно от обичайното време, когато видях пред вратата на бар”НИКО” на един стол да седи Нора и да ме следи с очи. В този момент се притесних малко, защото за пръв път се засичахме без до нас да има и други хора, но после с ...
1.5K 13

Вярвам, защото боли

Аз вярвам в любовта. Да, все още, аз вярвам, макар сърцето ми да бе разбивано на части и очите ми да са се давели в сълзи. Самотата ме обгръщаше, чувствах само студ и празнота, обсебващи до неузнаваемост те ме потискаха, свалиха усмивката от лицето ми за много дълго време.От всяка глътка въздух ме б ...
1K 1

Винаги си в сърцето ми...

Колко често си мислите за мъртвите си близки? Колко често си спомняте аромата им, усмивката им? Още ли пазите в сърцето си всеки един миг, прекаран с тях? Все още ли ви липсват? Познавам болката от загубата и знам, че нищо не би могло да излекува раната, нищо не би могло дори да притъпи ужасяващата ...
1.1K 1 1

Думите, за който все не намирах време, мамо...

Не помня да те е нямало или да има нещо преди теб! Най-ранният ми спомен, най-чистият – това си ти. И нищо на света не би могло да развали връзката между майка и дъщеря. Винаги си била до мен.. но уви, дори думата „винаги” е малка, за да опише времето си отделила за мен. Когато Аз самата не вярвах в ...
1.2K 1

Ограбен живот - част първа

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман
Жанр - криминален
,,Когато понякога казваме,
че не съжаляваме за миналото си,
ние се опитваме да оправдаем нашето бездействие,, ...
1.5K 1 14

Комуникации

Семейство Пенчеви се караха рядко, но когато се караха, ставаше страшно, най–вече за съседите, които не бяха свикнали да слушат викове със сила над сто децибела. Не че Калоян Пенчев и жена му Албена не се обичаха. Напротив, много се обичаха даже, просто бяха твърде различни по характер и темперамент ...
1.1K 4

По мед и масло

Зажаднял за работна среда, в която сам да съм си шеф, реших да започна собствен бизнес. Взех под аренда тоалетната на пазара в Люлин, сложих транспарант над входа „Последен напън“, седнах отпред и зачаках оборот. Първият ден направих 3 лева, вторият – 2!! Откъдето и да го погледнеш, пълен провал. То ...
935 7

Среща

Апатия Патова е цялото ми име.
...
Приятно ви е? Не ме ли познахте? Срещали сме се!
...
Не сме се? ...
1.1K 2

Затруднението на Бог

Когато края на света стигна до ръба си,
геноцидът го бутна откъм гърба, смеейки се –
радваше се, че му е сложил края.
Дъното, посрещна края с ново начало,
а геноцидът, се разтвори в пустотата на пространството, ...
852 1

* * *

Един човек ми каза, че ако не говоря с теб и
не ти кажа какво чувствам, ще започна да
си говоря сама и сама себе си ще унищожа!
След това си помислих, че не искам цял живот
да си задавам този глупав въпрос, чийто отговор ...
776 1

Празник в древния Тримонциум

Празник в древния Тримонциум
Ооо! чудна нощ и дали не сънувам, и денят ще да тури край на моя сън. Две думи още мили мой Катанецо и после лека нощ. Ще се видим догодина във Вакарел.
Древен град на три тепета, Тримонциум! Джамбаз тепе, Небет тепе и Таксим. Град познал победите на Филип Македонски/ са ...
1K 9

Модерато кантабиле

Модерато кантабиле
Теменужена вечер беше обгърнала многовековния град. Скалите на шестте тепета отдаваха събраната през деня топлина, а лек полъх приятно галеше лицата на тези които се разхождаха из градския парк. Дървета и храсти облекли новите си летни премени се кипреха около асфалтираните алеи в ...
929 4

Дебатът

– Видя ли ги тия бе, какви глупости дрънкаха? – каза Стамат, докато вадеше пижамата си от гардероба. – Нямало, разбираш ли, еволюция, ами животът се бил зародил от някакъв разум!
– Звучеше логично.
Мъжът затвори вратичката и се извърна.
– Че кое му е логичното? Ти как си го представяш този разум? До ...
1.2K 8

Прекалено "по човешки"

Твърде много време прекарваме в страхове. Дали ще стане това, дали ще се разболея от онова, ами ако еди-какво си се случи?...
Твърде често мислим за лошите неща, които ни връхлитат и забравяме, че този, „лошият“ живот, е същият, който ни е донесъл и безброй хубави мигове.
Твърде много се оплакваме, ...
1.2K 1

Момина крепост

Вече три дни валеше, без да спира. Водата на реката, на брега на която бяхме разпънали палатките си, се чуваше как приижда от върха на планината с глухо, заканително бучене. Камъните, които реката влачеше по пътя си, се търкаляха и огласяха със страховито ехо планинските клисури. Тягостно мълчание и ...
763