39 920 резултата
- Ние мразим омразата и обичаме любовта - безметежно се ухили Хи Пи.
- Ъъъ... - почеса си носа Черната Пантера Ра. - Това не е ли малко противоречиво...?
- Оммм... - напяваше Ла Ма.
- Оммм... - мантреше и Но Щен Вълк.
- Ха! - възкликна Хи Пи. - Краставите кучета се намират. ...
- Ъъъ... - почеса си носа Черната Пантера Ра. - Това не е ли малко противоречиво...?
- Оммм... - напяваше Ла Ма.
- Оммм... - мантреше и Но Щен Вълк.
- Ха! - възкликна Хи Пи. - Краставите кучета се намират. ...
586
Никой не обича самотните. Защо? Не е честно, наистина. Та те са хора като всички останали, нали? Те също стават сутрин, мислейки за изненадите на новия ден, за нещата, които имат да вършат и за куп други дреболии, които постепенно окупират целия им ден.
Добре, но с какво са по-различни те от другите ...
Добре, но с какво са по-различни те от другите ...
655
5
ИЗ „АЗБУКА НА МНИМИТЕ БЪЛГАРИ”
КОЛКО СТРУВА ДУШАТА ЕДИН НА ПАТРИОТ?
Снощи един политик от нова една партия в предизборното студио призова:
„Братиа българе, пътриоти ли сте, що ли? Докога ше търпим тез, дето ни ограбват? Който е пътриот и душа има българска, без време да дойди при нас в партия НППЗБ. ...
КОЛКО СТРУВА ДУШАТА ЕДИН НА ПАТРИОТ?
Снощи един политик от нова една партия в предизборното студио призова:
„Братиа българе, пътриоти ли сте, що ли? Докога ше търпим тез, дето ни ограбват? Който е пътриот и душа има българска, без време да дойди при нас в партия НППЗБ. ...
1047
1
А как искам да се сгуша нежно до теб, да слушаме "нашата песен" и да ти говоря... да ти говоря... за дните, в които те нямаше... За дните, когато беше далеч от мен... Когато бях най-самотна, а ти беше някъде там... а може би с някоя друга... Искам да стоя сгушена до теб... опряла глава до сърцето ти ...
757
Защо да вярвам в любовта? Като се замисля, тя не ми донесе нищо добро. Грабеше от мен, късаше ме на парчета, зашиваше ме с конци, лекуваше раните, а след това още в тях дълбаеше с ръце. Като се замисля, ми донесе само разочарования. Една огромна болка, която понякога изпитвам, щом силите ми не дости ...
973
1
- И не я питайте нищо, сестро, раната ù още кърви! Болно ù е.
- Няма, чичо Ставри. Няма! Ще я сложим даже при сестра Ана. Тя е глухоняма. А, напоследък е нещо болнава, та Елица нека се грижи за нея!
- А, така, чедо! Тя това го най умее. Ще се оживи бедното ù сърце. Добро е то! Аз си знам!
Старецът с ...
- Няма, чичо Ставри. Няма! Ще я сложим даже при сестра Ана. Тя е глухоняма. А, напоследък е нещо болнава, та Елица нека се грижи за нея!
- А, така, чедо! Тя това го най умее. Ще се оживи бедното ù сърце. Добро е то! Аз си знам!
Старецът с ...
678
9
۞
Живели някога две слънца, братче и сестриче. Слънчо и Лъчиста ги нарекъл техният баща. Ала далеч, далеч от него търкулнали се те и стигнали чак до Земята. Докато си играели, Слънчо и Лъчиста започнали да се хвалят един пред друг. Слънчо казал:
Аз съм мъжкото начало и съм толкова силен… Виж! Разтап ...
Живели някога две слънца, братче и сестриче. Слънчо и Лъчиста ги нарекъл техният баща. Ала далеч, далеч от него търкулнали се те и стигнали чак до Земята. Докато си играели, Слънчо и Лъчиста започнали да се хвалят един пред друг. Слънчо казал:
Аз съм мъжкото начало и съм толкова силен… Виж! Разтап ...
1261
1
3
Сянка се бе облакътил на перилата на кораба и отнесено зяпаше морските вълни, той много обичаше да гледа танца на морето и винаги отделяше време за това, когато беше там.
Още някой се бе подпрял на перилата, всъщност Черната Пантера Ра се беше разпльокала, провесила предни лапи през преградата и чес ...
Още някой се бе подпрял на перилата, всъщност Черната Пантера Ра се беше разпльокала, провесила предни лапи през преградата и чес ...
663
Когато бях жаден, ти ми даде да пия.
Kогато бях гладен, ти ми даде храна.
Kогато бях бездомен, ти мe приюти.
Когато ми беше студено, ти мe взе в прегръдките си и ме стопли.
Когато бях болен, ти ме посети. ...
Kогато бях гладен, ти ми даде храна.
Kогато бях бездомен, ти мe приюти.
Когато ми беше студено, ти мe взе в прегръдките си и ме стопли.
Когато бях болен, ти ме посети. ...
866
Отново в болницата
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)
.......................
Още преди да отвори очи, разбра, че и този ден ще бъде особено тежък. Поради прекия контакт с изгрялото слънце, кожата на лицето му се пържеше в огъня на страховитата болка, която потушаваше до известна степен ин ...
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)
.......................
Още преди да отвори очи, разбра, че и този ден ще бъде особено тежък. Поради прекия контакт с изгрялото слънце, кожата на лицето му се пържеше в огъня на страховитата болка, която потушаваше до известна степен ин ...
960
11
АВТОПОРТРЕТ
Чешит!
Ами голям!
За по-нежно му викахме Чешо.
После се появи и едно „дон”, та стана дон Чешо. ...
Чешит!
Ами голям!
За по-нежно му викахме Чешо.
После се появи и едно „дон”, та стана дон Чешо. ...
887
4
Елица тънеше с всеки изминал ден, все повече и повече в разруха и поквара. И в дългове. И в безпаметност. Часовникът, отмерващ щастието ù, беше спрял завинаги. Стрелките му невярващо бяха замръзнали от неподправен ужас върху циферблата, показвайки часа на злополуката. За Ели всичко беше свършило в о ...
774
5
Първа мисъл:
Да бъдеш ангел-пазител е все едно да бъдеш футболен вратар. С тази разлика, че футболният вратар трябва да спасява неспасяеми топки, а ангелът-пазител - неспасяеми грехове! И още една разлика: футболният вратар стои на гол-линията на вратата, ангелът-пазител - на голлинията на живота... ...
Да бъдеш ангел-пазител е все едно да бъдеш футболен вратар. С тази разлика, че футболният вратар трябва да спасява неспасяеми топки, а ангелът-пазител - неспасяеми грехове! И още една разлика: футболният вратар стои на гол-линията на вратата, ангелът-пазител - на голлинията на живота... ...
1826
4
“Ръмят светулки.
В звездочел юнак
превърнаха
бостанското плашило!”
Беше среден ръст, някъде около метър и седемдесет. Хубав мъж. Побеляващата му коса предаваше някаква тежест на запазеното, почти момчешко, бледо лице. Но най-необикновеното в него, бяха очите му. Бадеми. Няма по-точно описание. Като ...
В звездочел юнак
превърнаха
бостанското плашило!”
Беше среден ръст, някъде около метър и седемдесет. Хубав мъж. Побеляващата му коса предаваше някаква тежест на запазеното, почти момчешко, бледо лице. Но най-необикновеното в него, бяха очите му. Бадеми. Няма по-точно описание. Като ...
1199
8
Мое скъпо момиче, здравей,
Не умея да пиша писма. Нощта е дълга. Дежурен съм. Навън самолетите се прибират един по един. Познавам песента им.
Всеки има своя. Лятото е в разгара си. Щурците и те владеят положението. Само звезди надничат в прозореца. Трябва да се прибере последният. Далечен грохот про ...
Не умея да пиша писма. Нощта е дълга. Дежурен съм. Навън самолетите се прибират един по един. Познавам песента им.
Всеки има своя. Лятото е в разгара си. Щурците и те владеят положението. Само звезди надничат в прозореца. Трябва да се прибере последният. Далечен грохот про ...
916
12
Петнадесет минути почивка
Когато отвори очи, първото, което забеляза, беше оцветената в интензивночервено лента на сензитъра. След като от около един хронологичен месец всяка сутрин за кратко му примигваше в червено, а той не предприе никакви мерки, очакваше се, че накрая всичко ще свърши с императи ...
Когато отвори очи, първото, което забеляза, беше оцветената в интензивночервено лента на сензитъра. След като от около един хронологичен месец всяка сутрин за кратко му примигваше в червено, а той не предприе никакви мерки, очакваше се, че накрая всичко ще свърши с императи ...
1257
18
Прозвуча ми като обещание.
Прошепна го, произнесе го само с устни. И сякаш отпреди го знаех, чувствах, че ще го каже. Добре си бях научила урока - да не вярвам на думи, които не чувам - едва казани, от страх, че ще останат голи - ей така, просто прошепнати - без смисъл, без чувство, без обич. Хвърле ...
Прошепна го, произнесе го само с устни. И сякаш отпреди го знаех, чувствах, че ще го каже. Добре си бях научила урока - да не вярвам на думи, които не чувам - едва казани, от страх, че ще останат голи - ей така, просто прошепнати - без смисъл, без чувство, без обич. Хвърле ...
670
1
652
Седнали сме четирима, като каре за белот, пред малкия сив павилион. Седим, ама седим яко на светло зелени, клатещи се от старост пластмасови столове. Някакви бутилки бира с почти изпито, топло съдържание се мъдрят пред нас, засилвайки обхваналата ни скука. Около размътените ни глави в морната юлска ...
733
В небе, изградено от мечти, звездите са просто сълзи на разочарованието. Поне така казваше мама, така и не схванах какво се опитваше да ми каже с това, но знам едно. Виждам светлина в тунела, може да е моето спасение, а може и да е влак, засилил се към мен. Всичко започна така, както и най-вероятно ...
1346
3
Елица беше красавицата на випуска. На туй отгоре беше и отличничка. Всички ù предричаха бляскаво бъдеще. Учителите не преставаха да я хвалят и да се гордеят с нея като техен възпитаник. Беше незаменим приятел и отдушник на всички с проблеми. Усмивката ù сякаш беше най-ярката отличителна черта и без ...
730
6
Заставам на отворения прозорец и затварям очи. Вятърът ми носи мириса на заобикалящото ни. Отварям ги и поглеждам небето. Луната огрява лицето ми, а звездите се отразяват в очите ми, придавайки им онзи сладък блясък на щастие. Поемам дълбоко въздух, за да забравя всичко лошо, което ми се е случвало ...
515
Преразказ на ,,Приказката за стълбата”
(грешен и не съвсем по приказката)
Всички съвпадения на лица и събития са случайни.
-Кой си ти? - попита го Народа.
Беше по време на Избори. ...
(грешен и не съвсем по приказката)
Всички съвпадения на лица и събития са случайни.
-Кой си ти? - попита го Народа.
Беше по време на Избори. ...
4690
7
ТИХО!!!
Не искам да те чувам. Знам, че си се върнал. Въздухът наоколо вече ми го каза. Дошъл си си отново... при мен!
Странно как, щом никога не си си тръгвал!?
... но си се върнал – за поредното убийство.
... след което възкръсвам – във времево неопределеното – някога. ...
Не искам да те чувам. Знам, че си се върнал. Въздухът наоколо вече ми го каза. Дошъл си си отново... при мен!
Странно как, щом никога не си си тръгвал!?
... но си се върнал – за поредното убийство.
... след което възкръсвам – във времево неопределеното – някога. ...
717
Невидимият Глас
Панчо дишаше кале в житното поле до Осеново и се наслаждаваше на природата. Тогава се появи Гласът. Гласът без звук. Нечуем Глас. Каменна лавина, изпотрошаваща костите на сол – това бе Гласът. Мрачното мълчание на космическата пустош – това бе Гласът.
- Здравей, сине мой! – каза Глас ...
Панчо дишаше кале в житното поле до Осеново и се наслаждаваше на природата. Тогава се появи Гласът. Гласът без звук. Нечуем Глас. Каменна лавина, изпотрошаваща костите на сол – това бе Гласът. Мрачното мълчание на космическата пустош – това бе Гласът.
- Здравей, сине мой! – каза Глас ...
574
В далечното Кралство на Четвъртия Етаж, в Графство Вкусна Миризма, живеели две крави близначки. Едната била зелена и се казвала Спанак. Другата била оранжева и се казвала Морков. Те имали малка къщичка от разноцветни тухлички в Какаовите хълмове, където често идвал за следобедни разходки престолонас ...
818
1
Глава шеста
Таксито летеше към Университетската болница с бясна скорост. Професорът беше обещал сериозен бакшиш на шофьора и той не спазваше никакви знаци. Натискаше клаксона и газта до дупка. Ако го някой го спреше, имаше оправдание, караше лекар-хирург за спешен случай. Таксиметраджията се оказа п ...
Таксито летеше към Университетската болница с бясна скорост. Професорът беше обещал сериозен бакшиш на шофьора и той не спазваше никакви знаци. Натискаше клаксона и газта до дупка. Ако го някой го спреше, имаше оправдание, караше лекар-хирург за спешен случай. Таксиметраджията се оказа п ...
1095
1
3
Стоях пред огледалото и търсех, търсех нещо, което да обикна, което да ме направи щастлива. Стоях си там и не чувах, не виждах, не осъзнавах, че... не съм сама. Че някъде някой се смее или плаче, че има мечти и че няма как да ги постигне, че му липсват приятели, че е болен. Че някъде друг е щастлив ...
762
Болката е ужасяващо голяма
страх изплува там.
И опрощение няма...
..................
*** ...
страх изплува там.
И опрощение няма...
..................
*** ...
982
1
Момент, от които не боли,
момент, от които няма сълзи
и в който всичко е само усмивчици...
Това е желанието на всеки,
това е онова, което си пожелаваме - ...
момент, от които няма сълзи
и в който всичко е само усмивчици...
Това е желанието на всеки,
това е онова, което си пожелаваме - ...
851
1
Обожавам този град - дневните говорилни,
уличните аромати, скандалните погледи на
непознати - вечер със светлините,
тайнствения шум от ъглите. Когато вървя,
разпознавам меланхолията по лицата - като ...
уличните аромати, скандалните погледи на
непознати - вечер със светлините,
тайнствения шум от ъглите. Когато вървя,
разпознавам меланхолията по лицата - като ...
937
5
Излезе.
Бавно. Смутено.
Извини ми се.
От вратата. Преди да я затвори.
Притеглих цигарите. Не обичам да казвам не. ...
Бавно. Смутено.
Извини ми се.
От вратата. Преди да я затвори.
Притеглих цигарите. Не обичам да казвам не. ...
625
1
Гледам едно петно на стената до леглото ми и не мога да спра да се взирам в него, осъзнавайки, че всъщност не го виждам. Хиляди мисли се блъскат и гонят в главата ми. Толкова чувства напират едва удържимо, че дори се чудя докога ще съм способна да ги възпирам. Дишането ми е учестено, а и... виждам к ...
722
4
Опряла ръка в стъклото, гледам как дъждовните капките се стичат по него. Небето е покрито с облаци и само светкавиците го раздират. Светът ми се преобръща само за миг и всичко свършва толкова нелепо. С пръсти рисувах красивата картина на щастието… и изведнъж разсипах тъмните си боички върху нея. Неп ...
494
1
Реквием за една греховна любов
Глава пета
През 2000 година празнуваха 65-ия рожден на Борис в Париж. Отново използваха едно негово служебно пътуване, за да посетят града, който първи беше приютил любовта им. За тях Париж беше символ, беше един вид люлка на чувството, което се беше появило преди 20 г ...
Глава пета
През 2000 година празнуваха 65-ия рожден на Борис в Париж. Отново използваха едно негово служебно пътуване, за да посетят града, който първи беше приютил любовта им. За тях Париж беше символ, беше един вид люлка на чувството, което се беше появило преди 20 г ...
725
3
Един човек уловил една светулка и тъкмо щял да я убие, ей така, за забавата, когато тя му проговорила с човешки глас:
- Хей, моля те, не ме убивай!
- И защо? - почудил се човекът.
- Ако ме пуснеш на свобода, ще ти отговоря на един въпрос, какъвто и да е. Ако някога си се чудел за нещо, което няма ка ...
- Хей, моля те, не ме убивай!
- И защо? - почудил се човекът.
- Ако ме пуснеш на свобода, ще ти отговоря на един въпрос, какъвто и да е. Ако някога си се чудел за нещо, което няма ка ...
931
4
-Вън от двора ми! Да не си стъпил тук, мръснико гаден! – крещеше, че чак се пенеше дядо Панчо, размахвайки кривака си подир Аньо.
-Ама синът ти, ама Лазо ме покани, че зърно от вас ще купувам бе, селски… Успокой се, няма да те обирам – успя да се обади Аньо.
-На тебе нивга и нищичко няма да продам! ...
-Ама синът ти, ама Лазо ме покани, че зърно от вас ще купувам бе, селски… Успокой се, няма да те обирам – успя да се обади Аньо.
-На тебе нивга и нищичко няма да продам! ...
1497
40
Б У Р Я Т А
През 2007 година разказът получи
Втора награда в раздел Проза на
Националния Конкурс по случай
Основаването на Българските читалища ...
През 2007 година разказът получи
Втора награда в раздел Проза на
Националния Конкурс по случай
Основаването на Българските читалища ...
802
4
От няколко дена валеше.
Ситно, студено.
Навън беше прогизнало.
Изгубих представа за времето, пък и не ме интересуваше. Бях потънал в работата си и почти не излизах навън.
Идвах тук, когато трябваше да решавам нещо трудно, което искаше да съм сам и нищо да не ме отвлича. Мястото беше забутано дълбоко ...
Ситно, студено.
Навън беше прогизнало.
Изгубих представа за времето, пък и не ме интересуваше. Бях потънал в работата си и почти не излизах навън.
Идвах тук, когато трябваше да решавам нещо трудно, което искаше да съм сам и нищо да не ме отвлича. Мястото беше забутано дълбоко ...
1047
3
Спомняме ли си онези дни от нашето детство, в които бяхме толкова безгрижни и невинни малки деца, честни, с лъчезарни лица? Спомняме ли си всеки миг, който
сме прекарали в игри по тъмните улици в нощта, под звездното небе?
Когато сме били малки, не сме осъзнавали така живота, както сега. Тогава свет ...
сме прекарали в игри по тъмните улици в нощта, под звездното небе?
Когато сме били малки, не сме осъзнавали така живота, както сега. Тогава свет ...
661
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
