Проза и разкази от съвременни български писатели
Време разделно
Преди го ...
Боян
За ББ и трусовете
- Къде сте, Гадинки малки – мърмореше ББ. – Хайде, пока ...
Господ да ми е на помощ (Тя)
От толкова много кандидати за ръководител на отдела, от целия град и околностите, при наличието на толкова връзкари и при тая корупция да вземат да назначат точно него. И ...
Да се родиш като човек е лесно, но да живееш като такъв е много трудно!
Учителката кимна с глава към своята ученичка. Двете сини панделки се поклатиха от вълнение, когато детето тръгна уверено към черната дъска. Копринената синя чавдарска връзка грижливо бе вързана на възел под бялата плетена дантелена якичка. Кафявите очи блестяха от нетърпение.
В класната стая ...
Парчета от детството
и песен недопята...
Пак съм дете.
С къси панталони. Преправени от стар дочен панталон на тате. С презрамка през лявото рамо и копче от балтон. Нямам представа къде сме. Знам само, че скоро сме се преместили. И ние, както всички останали, живеем в барака на някакво място, което наричат ...
Изповед на една бивша комсомолка
Войната беше свършила отдавна. Гладът, мизерията и смъртта бяха останали далеч в миналото. Ленинград беше почти възстановен от разрушенията. Само на „Невски проспект“ беше останал надписът-предупреждение „При артстрелба тази страна на улицата е опасна“. Млади и стари ...
Какво е любовта?
Ами така...
Плаши ме, че Той знае кое е по-доброто!
А то не винаги съвпада с моите молитви...
Плаши ме несигурността,
която не се определя от липсата на вяра. ...
Интелектуалката, фитнес батката и странният
Тази неделя, онези години
Турски жълтици
Мат!
В кръчмата…
На масата!
В ъгъла…
Но само четирима… ...
Ами сега?
Но има нещо, в чиято достоверност съм се убедила от съвсем млада възраст, и това са зодиакалните знаци. Интересът ми бе провокиран от моя приятелка, голям спец в тази област, откакто я помня. Естествено, не приех веднаг ...
Дългата нощ на Кенида I - Когато се събудиш, преди да правиш друго, е разумно да провериш кой си
А то - тялото - пречеше. Защото без ум всяка плът, кост, ст ...
Червеното море на Ясемин
Медальонът в огледалото
В стаята беше приятно сумрачно, време само за сън, при положение, че навън и без това валеше. Явно Боряна беше на същото мнение, защото все още се намираше в леглото, въпреки че часът отиваше към дванайсет на обяд. Беше крайно време да става, ако не искаше да проспи деня. Към дванайсет и петнайсет ...
Нещо като разказ
Софийска сага 18
Глава петнадесета
Нека оставим Симон да чертае бъдещето си в Париж и да погледнем настоящето на Бонка в Мароко.
Един французин беше формулирал в едно изречение понятието Мароко. „Това е страна, където слънцето няма топлина, цветята нямат мирис, жените нямат свян и мъжете нямат чест“ ...
Фасовете на непушача
18:00
Флора най-обичаше след уморителен и дълъг ден да се прибере вкъщи, да си пусне духащата печка, да си съблече всички дрехи, освен бельото, и да се сгуши до печката. Лягаше с гръб към нея и все едно някой нежно я обгръщаше в топлите си прегръдки. Някой, който нямаше да я при ...
Окъс(н)ели разкази - 12
„Интересна работа?!” - Мисля си, докато кошът на авто-вишката ме издига нагоре –„Ако беше за ...
Краят на слепотата(14)последна част
Сусана
Целият апартамент ухаеше на пуканки. Беше събота вечер. Емилио никога не спомена повече за случая с ваната, а Сусана не сподели дори с Мария Хосе.
–Какво става с теб? Не излизаш с приятелки. Накрая в манастир ще отидеш!
Сусана много пъти вземаше решение да му разкаже, но с ...
Красотата на една несбъдната мечта
Картината на Господ
Една тъжна история
"Още един ден мина от моя скучен живот. Въпреки че всички казват, че животът е нещо много забавно и пълно с изненади, за мен той е нещо скучно и монотонно. Живея в град, където нищо интересно не се случва." Това беше моята обичайна фраза до деня, в който всичко се промени.
Бях уморена ...
Утринта...
Софийска сага 17
Глава четиринадесета
Ноември беше студен и ветровит. Парижани се стараеха да бъдат на улицата колкото се може по-малко. Отгоре на всичко това, непрекъснато валеше дъжд. Тук никога не валеше като из ведро. Водните капки бяха като прашинки, които бавно падаха и всичко се просмукваше о ...
Краят на слепотата(13)
Докторът пристигна на летище Барахас по-рано. Седна в чакалнята и отвори таблета. Трябваше да убие времето, докато пристигне самолета от Тенерифе. Прочете пощата си,написа няколко мейла и се прехвърли на книгата, която четеше,когато имаше време. Трябваше да върне няколко страници ...
Къде е проклетата котка?
Ако знаех какво ще се случи през следващите трийсет дни, щях: да си направя застраховка „Живот” (ако имаше начин - и „Живот след смъртта”), да отида на психиатър, да се изповядам и да си взема последно „Сбогом” с личния си лекар...
Оранжеват ...
Дилема
После станахме приятели…
Вика ме, да се видим, да си побъбрим…
И се видяхме, и си побъбрихме…
И ме разсмя… ...
Върхът
Земята наоколо пустееше. Един равен песъчлив терен, осеян с малки шубраци тук и там, докъдето погледът ти стигаше. Имаше нещо заплашително сред това място. Сякаш всеки миг се очакваше нещо да се случи.
Той бавно се надигна от земята и объркано загледа пейзажа. Не помнеше как се е озовал тук. ...
Жълта рокля
Ясемин отвори сивата желязна порта и с нетърпение погледна в пощенската кутия. Усмивката ù изчезна, щом видя, че е празна. Пак беше празна! Детето отпусна рамене и кафявата кожена ученическа чанта се изхлузи от гърба ù. Шарената апликация на усмихнатия мечок ù се видя също тъжна.
...
Една любов 1
Кратък обзор на една кратка идилия
Невероятна ваканция част 1
Среща
Но да се върна към него ме накара не спомена за публикацията, а един разказ на ...