39 917 резултата
Откровение
Ето, белият лист безмълвен стои и чака да започна да пиша... Писалката леко се приплъзва по него и изписва буквите... Редовете ми шептят да пиша за теб... Но какво да напиша!?!Всеки ден ме оставяш все по-сама... Това ми казват те... Всеки ден отваряш рана върху раната... без да разбираш,ч ...
  1267 
- Ако обичате, дайте ми онзи букет рози!
- Заповядайте, 27 и 50!
- Хм... отказах се. А може ли да видя петуниите?
- Разбира се... 33 и 80!
- Хм... ще взема този прекрасен букет кокичета. ...
  585 
Вече пътувахме към фермата за коне на чичо Владо. Баща ми беше много запален по конните състезания, впоследствие с израстването си аз също се привързах към този спорт. Харесвах конете и недоумявах едно нещо...
Защо "Кон" ...? Толкова грациозни и красиви животни а с толкова грубо име. Мислех си как з ...
  912 
Беше пролетен ден. Един необикновен ден. От онези, в които се знае, че ще вали. От онези когато слънцето се скрива изведнъж и започва да вали. Главната улица на град Пловдив бе пълна с хора както винаги, имаше хора минаващи, хора влюбени и хора чакащи. Гледката беше като сцена от романтичен филм, ко ...
  821 
Здрасти,
много дълго обмислях какво да ти напиша. Дори да не го прочетеш, дори след това да го изтриеш - някои неща са факт.
Колкото и време да е минало, аз не съм променила усещанията си и сигурно няма и да ги променя. Направих много грешки и повечето са били абсолютно съзнателно. Обмисляла съм хил ...
  1679 
Глава 2
Пазителите
- Е, как ще стигнем до град Мавро? – усмихна се минута по-късно Диймън.
- Чакай, така и не ми каза какво разбра за... – прекъсна го ентусиазирано Грогмън, но търсача само го погледна заядливо.
- Сега нямаме време за обяснения. Ще разбереш веднага след като стигнем. ...
  728 
За теб
Винаги, когато съм с друг, ще си мисля за теб, във всеки друг ще виждам твоите очи, ще чувствам твоята кожа, ще чувам твоя глас. Мислех, че ще те те забравя лесно, но мога ли да го направя наистина?!? Мога ли да забравя начина, по който ме галеше, думите, които ми казваше, погледа, с който ме ...
  893 
Този разказ е писан по мотиви от творба на писателя Деян Енев в курс по творческо писане и е един вид производна на неговия разказ ,,Заложна къща". Дано ви хареса.
Калин Бандеров седеше на бюрото в кабинета си и решаваше кръстословица.
Погълнат от ребуса, без да вдига очи, чу как звънчето на вратата ...
  1481 
Не биваше да бъдат там. Смътно осъзнаваха този факт, но всъщност не разбираха защо. Освен това беше интересно.
-Колко яко.
Гошко се тръшна в креслото зад руля. За да хване кормилото с двата края, трябваше да разпери ръце.
-Виж, върти се много лесно.
-Ако Киро дойде... - започна Пешо, обаче нямаше ид ...
  1653 
Здравей! Аз съм твоята Лили! Мъничка, предадена, объркана, ограбена. И уплашена, и влюбена. Познаваш ме добре, нали? Всеки ден се оглеждаш в наивните ми очи. Всеки ден докосваш ледените ми ръце. Всеки ден виждаш усмивката на лицето ми.
Аз съм твоят тъжен поет, когото все нямаш време да четеш. Чуваш ...
  1012 
-Какво ви дъл-дължа? Все пак сте се за-запознали с материалите по делото, за-загубили сте си времето… - с леко заекване и поглеждайки някак свенливо попита младата жена, седнала срещу бюрото на адвокат Вескова.
-Казах ви, че делото е водено некомпетентно от колегата и са изпуснати всички срокове за ...
  953  12 
Ако трябва да съм честна, нищо не разбирам от кризи. Икономически, финансови - не са ми ясни, пък не са ми и интересни, че да си ги пояснявам. Има само една „криза”, която много ме вълнува и, как да кажа, доста по-позната ми е. Не става въпрос за политика, управление, финанси или ДДС (все пак доста ...
  737 
НЕПРЕДВИДЕНА СРЕЩА
Трябваше да отида в Техеран във връзка с годишното събрание на ИБТК (Ирано-Бългериан Транспорт Къмпъни). С мен пътуваха още трима души - Александър Бумбаров (Бумбето), Васил Вушев (доверения юрист на Славчо Първанов) и Томчо Томов (гл. счетоводител на СО МАТ)
Поради липса на дирек ...
  1144 
Няма по-неприятна ситуация от тази да напуснеш театър по никое време.
Нямах обяснение за неадекватните действия или бездействия на един директор. Бях изумен: Донев, вместо да бъде наказан за симулация, всъщност беше „възнаграден”! Не разбирах защо вместо служебна благодарност, аз пък бях професионал ...
  1005 
Потвърдена диагноза
Беше часът на сутрешната визитация. Главният лекар, придружаван от дежурния и сестрите на смяна, обикаляше по болничните стаи и лично преглеждаше листовете с изследвания. Доктор Василев, завеждащ отделението по белодробни заболявания, едър достолепен мъж към шестдесетте, следваше ...
  1133  17 
Здравейте, аз съм български студент по руска филология. Ще ви разкажа една много интересна история, която се случи с мен през май месец. Тази история стоеше в перифериите на реалността.
В края на семестъра ме пратиха на конференция в Петербургския университет, за да представям Софийския – университе ...
  1522 
"Дали да се обадя?" - питаше се гласно Иван. Отдавна скъсаха с връзката си, но той все още мислеше за Мая. Тя го изостави. Отиде с първия му приятел, Павката. Как можа да направи това? Явно, не го е обичала истински! А първата ù дума беше: ”Обичам те, любов моя.” И така винаги, когато се срещнеха, к ...
  613 
Историята на едно момиче
(по действителен случай)
Животът ù е каша, както е и в главата ù... Денят е слънчев, весел, усмихнат... А лицето ù е тъй мрачно... Помръкнало... Защо... Сякаш не се радваше да види слънце... Сякаш не искаше светът да се преражда... Хах... Искаше... Но знаеше, че тя няма да с ...
  1087 
РАЗЛИЧНИТЕ - част седма
(за ревността)
В никакъв случай не бих си позволил да правя психологичен разбор на ревността. За това са писали още древните. Писали са психолози, сексолози и още много други специалисти. Аз само ще разкажа един пример.
Повече от жените в сайта търсят мъже, които не ревнуват. ...
  828 
Донко Найденов- donkooooo и Екатерина Маркова - up-1- level
1
Гари се прибираше от работа! Това не бе нещо необичайно за него а напротив - повтаряше се почти всеки ден. Ходенето до работата и до вкъщи бяха за него едни досадни мероприятия, губещи ценното му време. В самото начало, преди четири годин ...
  1201  11 
БОЛКА
Боли!
Боли, когато режа!
Боли, когато удрям!
Но най-много ме боли отвътре! ...
  1113 
Убивам времето, като просто
вилнея се някъде там, по края
на зазоряващото слънце и
на отиващия си мрак...
И не зная как да запълня ...
  839 
За нас, за сметаната и за още нещо...
Вчера сутринта Елена Нинова (enena) ми се обади на мобилния телефон:
– Имам радостна новина, Петенце. –Излязло ми е решението за пенсия в България!
–Е-е-е! Браво!..Най –сетне! Колко ще вземаш?
–Много!.. Цели 136 лева на месец!.. И четири стотинки отгоре! ...
  1022  14 
Гоненица
Опитах се да те догоня както дете, гонещо вятъра. Опитах се да те преплувам както плувецът- океана. Опитах се да погледна на света ти както слепец, прогледнал току що - прекрасен.
Липсваш ми както на цветето му липсва слънцето... Както на русалката - морето... Както на човека - въздухът... ...
  738 
Ако пушех, сега пепелникът щеше да прелива с угарки и пепел. Щях да се разхождам нервно насам-натам пред огледалото и да жестикулирам. Ако някой бе отворил вратата в този момент, щеше да ме помисли за онези лунатици, които не бива да будите, докато не се насочат кротко към леглото си за остатъка от ...
  635 
Помня, че имаше време в, което бях готова да направя всичко за теб. Сега почти нищо не се е променило. След толкова изминали месеци чувствата са все същите, дори по-силни. Старите рани са на местата си, само че са по-дълбоки. Сега между нас има граници. Такива, които аз изграждам, и не защото не изп ...
  944 
Бостън – наши дни
Бенджамин Брук се чувстваше много уморен. Не толкова физически. Нито пък му тежеше товарът от 68-те години. По-скоро бе уморен от продължаващия вече четвърта година фанатичен опит да съживи “Бриз” и отново да вдигне компанията на крака. Председателят на борда не искаше да се пенсио ...
  551 
Лекият дъх на канела изпълваше стаята със сладост. С малки отблясъци слънцето се оглеждаше в чашата на масата и оставяше танцуващи в такт с водата дъги по покривката. Точно когато димът от една от последните цигари се изви като сянка над пепелника и се скри някъде си, се появи и той. С малка доза за ...
  2449 
Понякога просто седях в стаята ми, размишлявайки дали си струва. Преместих леглото, гардероба и креслото, но не се промени нищо особено. Предполагам, че стаята стана малко по-приятна. Но все пак много неща в нея липсваха. Липсваше и нещо огромно, не знаех какво. Намирам за досадно да се говори за ли ...
  487 
Тих и спокоен следобед... Лежим прегърнати и мълчим... Думите са излишни, моментът е вечен... Усещам близостта ти, а ти моята... Най-вече, защото споделяме една завивка - тясно е!... Прекарахме един незабравим следобед... Беше толкова отегчителен - копнея да го забравя!... Моментът наистина ми се ст ...
  1019 
Дните ми преди вторник бяха страхотни. По личната ми скала от черно до розово. Синът ми стана на 7 год. в събота и не знам защо аз почерпих, а не от Градския транспорт? Честито, имаме нов горд собственик на билет.
Празнувахме три дни годишнината на детето, като нашите съжители от далечни земи, почит ...
  965 
Where gravity is dead
Човек започва да гради нещата на основата на някаква бледа представа. Да кажем, че всичко започва с една проста картинка, цветен рисунък на това, което животът ни би трябвало да представлява. И човек, понякога съзнателно, понякога не, се стреми да създаде от този шарен, леко не ...
  693 
Toпли цветни петна. Това виждам, когато затворя очи и ги задържа затворени. А понякога точно от това имам нужда. От танца на едни точици, които безсмислено се подреждат. Или пък не е безсмислено и се редят в строги редици. Не, хаос е и в хаоса се раждат красивите неща. Като аз и ти. Толкова беше объ ...
  1074 
Просто една мечта… Една-едничка… Единствена…
Тя чакаше този момент от много, много време… От толкова много, че не помнеше колко точно… Бе го сънувала стотици пъти… Стотици пъти бе мечтала за него… Стотици пъти си представяше как той най-накрая ще дойде…
Оставаше малко… Тя беше нетърпелива и притесне ...
  1537 
Скъпи приятели!
Споделям тук линка към един видеоклип, който направих в пет сутринта на разпети петък в гр. Алмерия, област Андалусия, Испания.
Всяка година по това време от катедралата се изнася статуята на Христос, който изслушва. Имаше стотици желаещи да я видят, макар, че в Испания и лудите не с ...
  772 
Ще ме търсиш ли, любов, ако утре знаеш, че аз не ще съм повече наблизо, а просто някъде далече? Ще ти липсвам ли, любов, ако разбереш, че няма да ме видиш скоро или никога вече? Ще бъдеш ли тъжен, любов, ако просто ме няма вътре в твоя живот?
Ако си тръгна, ще ме оцениш ли тогава? Ако си тръгна, ще ...
  3300 
Правилната команда
Николай Садов, пилот на междузвездния кораб “Сагитариус”, не беше чувал за планетата Мидия докато не му се наложи да кацне аварийно там поради повреда на компютъра на главния двигател. “Сагитариус” беше най-ново поколение товарни кораби – гигантски корпус, способен да побере огром ...
  1151 
Къщата на трите момичета
Няма ли да свърши тази зима. Навън пак се вихри снежна буря. По улицата не се вижда жива душа. Колите са затрупани със сняг и едва ли скоро ще мръднат от местата си. По силно заснежените тротоари няма даже стъпки на случаен минувач. Всичко се е изпокрило на топло. Уличните к ...
  3952 
На следващия ден шефът ми забрани да ползвам служебната кола, до второ нареждане. Не се изненадах, още след спречкването осъзнах, че той ще ме лиши от привилегии. Въпреки това ме беше яд на простотията му. Казах си, че непременно трябва да си потърся друга работа. Но не бях настроена да сменям работ ...
  579 
Колко е важно е да бъдеш невинен
– Падналите ангели не се пенсионират – каза Наташа – Това чувал ли си го?
– Не – признах чистосърдечно. – Какво означава?
Наташа се поприведе и ме погледна някак отдолу и отстрани. Един кичур от правата и руса коса падна върху половината ù лице. Почувствах се глупаво ...
  791 
Предложения
: ??:??