Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Черно-бели сънища

Битие 37:5
"А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха."
Здравейте, г-н Д.!
Отдавна имах намерение да се свържа с Вас, но все не съумявах да събера достатъчно смелост. До днес. Тази сутрин реших, че няма повече да отлагам, защото независимо от всичките положени от мен усилия, не ...

Явор_Костов

Проза » Разкази

1.3K 2

Разковани дъски - 22

Връх на глезотията в лукса - да се къпеш в мляко. От пиле мляко.
Ускорен растеж: малко циганче на 10 години, а лъже като дърт циганин...
Бъдещият банков обирджия дори и не подозираше, че го чакат велики дела!
- Ако знаеш колко съм Ти навит! - рече винтът на резбата...
Мисля, че ако някой изпрати на ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 7

Да, това е понятие

- Да, това е понятие за признание и собственост на притежателя.
- Охо... Но аз имам друго виждане.
- Какво е според теб?
Ами, аз съм против частната собственост. Само семейството си остава такова. Но неговите членове трябва да имат право на собствена свобода, а не свободия. Основна единица, която да ...

mari45

Проза

1.2K

Небесни гробища (8)

Дворецът спеше.
Голото тяло потъна.
Под веждите му нямаше и оттенък на разум - две капки разтопено стъкло лежаха там. Къпеше се безмълвно в късна доба в студената вода, ала не тя, а нещо друго сковаваше жестоко плътта му. Сърцето му биеше равно, плашещо спокойно под тихата прегръдка на водата. Зад о ...

evgeni1987

Проза » Фантастика и фентъзи

903

Лазура - 4 част

Не можеше да заспи. Вън фучеше и виелицата сякаш с това "фиуу, фиуууу" ú говореше нещо. Стана, пусна си тиха музика, затвори очи и се видя в онова селце Боженци. Как Митко пое дланта ú в своята и дълго я разхождаше из селото, а после пак ръка в ръка, излезли извън селцето, го наблюдаваха сгушено в д ...

Djein_Ear

Проза » Разкази

1.2K 10

Вечер над града

Последните виолетови отблясъци на деня чезнеха в далечината над булеварда, малко по малко неоновите светлини озаряваха нощта, хората бързаха да се приберат по домовете си или тепърва излизаха, за да се отдадат на забавления, изпълваха тротоарите, носеха торби с продукти, раници, цветя, дипломатическ ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

1.4K 10

В миг на вдъхновение

Запленена дали?
Тъмна стая, огряна от пламъчето на живота, светлинката, която беше така близо и така далече.
Догаряща свещ, изпълнена с надежда, копнееща, но примиряваща се с живота. Дете с големи сиви очи и медно руси коси с надежда поглежда към майка си. Какво да види? Красива жена, изпълнена с тр ...

WORDS

Проза » Разкази

1.7K

Лазура - 3 част

Лятото беше в разгара си. Нощите станаха хладни. Чувстваше се, как като тънко стъкло, ще се пропука и ще нахлуе есента. Все още имаше топли дни, но в квартирата на Лазура не влизаше слънце, не виждаше нито изгревите, нито залезите. През дневната виждаше парче небе, но блока отсреща скриваше залезите ...

Djein_Ear

Проза » Разкази

1.4K 6

Инвестиция с просперитет

Здравей, съседе – казал собственикът на едно капанче на морето. Чух, че имаш нова инвестиция по "евро-парите".
– Да-а-а, спечелих проект и внедрих химическа тоалетна в заведението си.
– Вярно, бе! Защо да не взема и аз да го направя! Сигурно печелиш повече, от кое?
– Да, почнах да правя и кебапчета ...

BELOBRAD

Проза

799

Един час преди Коледа – 3

В Генералната квартира на Дядо Коледа цареше обичайната суматоха. Старецът се опитваше да разсмива гостите си с изтъркани лафове и безсолни шеги, които считаше за особено остроумни. Любовта, Здравето, Късмета и Успеха го слушаха с видим интерес, кимаха любезно и от време на време хвърляха скришни и ...

valia1771

Проза » Разкази

1.2K 7

Какво е...

Сърцето се блъскало, блъскало, умирало от болка, а не знаело защо и попитало ръцете:
- Вие знаете ли какво е любов?...
- Любов ли - вероятно е това, което ни кара да галим и прегръщаме...
- Не, не е това - казало сърцето и попитало краката:
- А вие знаете ли какво е любовта? ...

Hathor

Проза » Други

2.2K 1 2

За последен път в съня ми

Изгря в съня ми непоканен. Беше положил глава на протегнатата ми ръка. Пълната луна осветяваше зелените му очи. За първи път го виждах, но го познах. Това беше Той. Знаех, че е сън.
Докоснах устните му. Бяха топли, примамващи. Целунах го леко. Не ми стигна, исках още. Тялото ми отдавна копнееше за н ...

suleimo

Проза

1.8K 10

Лазура - 2 част

Отдавна се беше свечерило и дворът тъмнееше в сенки, а Лазура, седнала на прага, вторачила поглед в далечината, не сещаше, че денят си е тръгнал, че слънцето отдавна залезе и се спусна мрак. Мислите ú летяха в друго време и в друг свят. Пред очите ú бяха годините на младостта ú, когато детето ú беше ...

Djein_Ear

Проза » Разкази

1K 3

Подаръкът

Гледах я, седнала на пейката в парка, и не можех да повярвам на очите си. Не бях я виждал повече от двайсет години. Моята голяма любов.
Бяхме още ученици, почти деца, когато започна всичко. Що бой съм отнесъл заради нея! Беше най-красивото момиче в цялото училище, и, разбира се, винаги в центъра на ...

hristam

Проза » Разкази

1.3K 5

Когато филмите се оглеждат в живота

КОГАТО ФИЛМИТЕ СЕ ОГЛЕЖДАТ В ЖИВОТА...
Първата любов ръжда не хваща!... Никой не знае защо е така... Може би, защото е най- чиста, без примеси, 100 каратова... Може би, защото често е неосъществима, нелогична или вечна, единствена, зряла... Тази, която носи удовлетворение и пълнота, радост, щастие и ...

gOra

Проза » Разкази

1.3K 1

Пепел от цигара

Стана, запали цигара и се взря в разпилените снимки.
От пожълтелите фотоси го гледаха образите на познати и приятели, съхранени в съзнанието му точно по този начин.
Неузнаваеми към момента, но така близки на хартията.
Годините на буйна младост стискаха с всичка сила снимките, сякаш се бореха с неумо ...

satanas

Проза » Разкази

1.1K

Любов

Някъде из България...
След изморителния и дълъг ден Ралица взе топъл душ, след това намаза тялото си с благоуханни кремове, облече ефирната си нощница и се сгуши в леглото си. Обеща си да не заспива, а да изчака любимия си, който за поредна вечер закъсняваше. Разбира се, Павлин отново имаше заседани ...

Darkness23

Проза » Разкази

1.3K 3

Забежка

. Забежка
Беше августовска жега и по изгорялата трева стърчаха само голи стръкчета на горски цветя. По това време на годината дворът на ранчото ми обикновено прелива от жълти, зелени, червени цветни лехи и кипариси, хвърлящи вълшебната си сянка на двора.
Но в оня момент тревата беше изгоряла от слън ...

M1234567891

Проза » Разкази

2.1K 8

Не е виц

НЕ Е ВИЦ
Неотдавна, по време на царския режим, с приятел се отбихме в кафенето на министър Лучано, намиращо се в центъра на София, на улица Раковски. Известно е, че любимецът на Симеон беше построил редица заведения, едно от които бе това.
Влязохме двамата, с намерение да изпием по кафе и да си попр ...

D2345678

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 1

Букви във вятъра

По ненаписаните мисли на един мой приятел.
Голите клони на премръзналите дървета трептяха в мъждивия ореол на самотната улична лампа, втрисани от ледения вятър, който насипваше със съсък ситния сняг връз преспите по побелялата улица. Млада жена стоеше до прозореца и разтриваше премръзналите си ръце, ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

1.4K 9

18+ Проблясъци

Връхчета на пръсти по корема ми. По корема и малко по-надолу. Бавен е, нежен, внимателен. Търси нещо все по-надолу… Така не искам да го спирам, старае се толкова много. Диша в ухото ми. Не тежко, но на пресекулки. Знам, че едва преглъща. Знам, че всичко по него изтръпва все повече с всеки милиметър ...

IvoAndreev

Проза

1.3K

Софийска сага 50

Глава петдесета
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини, рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятърът гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класн ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.4K 6

Софийска сага 50

Глава петдесета
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятъра гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класнит ...

gudman

Проза » Повести и романи

780

Истината

От вчера вали. Вали бавно, тихо, монотонно, както в душата му и настроението му в последната година. Много малко неща го радваха вече Остаряваше ли, или беше нещо временно, Камен не знаеше. Все си казваше, че трябва да се вземе в ръце и да гледа по-ведро на света около себе си, но така се получаваше ...

smile1

Проза » Разкази

1.3K 2

Жажда за живот

Той седеше с прегънати колена върху първото стъпало пред входа на къщата си. Кротък старец, почернял като изгорен лист хартия, слаб и непохватен, но с необичайно живи очи. Всички вени по ръцете му тъмнееха от старост и от усилията да държи бастуна от белено дърво. Приличаше на птица, уморена от дълг ...

svdonchev

Проза » Разкази

2.2K 3

Поетът както мечтател

"Какво е поет?" Един обикновен човек, който пише поезия, така биха ви отговорили повечето хора в днешно време. Нормално е, все пак кой чете поезия в наши дни? За много хора компютрите, дискотеките и музиката са много по-важни. Всички ние се възхищаваме на тези творци, но никой от нас не се замисля к ...

Aleto12

Проза » Други

2.2K 2

Приятелки

Анелия хлопна входната врата и огледа. Уютният ú някога апартамент тънеше в хаос. Поддържаше го, но сега нямаше сили да се занимава с нищо. Тръсна се на кревата и се сви на кълбо. Нямаше да плаче. Мразеше това. Погледна косо към прозореца. Слънцето огряваше стаята, беше неделя, но това не я интересу ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

1.6K 6

Мамульовският кмет в акция

Отначало плъзна слух, че край Пилювите дупки се навъртат нощем самодиви. После баба Таратана нададе вой; щяла да съди държавата в Страсбург, че ù изчезнали яйцата от полога, та си викам: „има още нещо”. Но когато умря Колю Нихтянов, ситуацията стана съвсем сериозна и трябваше да се вземат мерки. Про ...

radi.

Проза » Разкази

1.2K

Черешата

Той не харесваше черешата в двора. Беше изкорубена, много разклонена и пречеше на гледката към планината. Даваше много плод, но толкова червиви бяха плодовете ú, че не ги докосваше изобщо. Понякога му се искаше комшийските деца да я нападат и обират до шушка, както правеха със съседските дръвчета, н ...

hristam

Проза » Разкази

2.1K 10

Знаеш ли?

- Знаеш ли какво ще се случи?
- Не... но дори и да знаех, какво да направя?
- Искаш ли да знаеш? Да направиш нещо?
- Какво да направя. Може би няма да е нужно да правя нищо.
- Тогава как ще се случи? Без да правиш нищо? ...

Бубчето

Проза » Други

1.6K

Междугалактическо

Високопланинското село Стойка бе известно единствено с факта, че там, преди сто и двайсет години, се е родил професор Тодор Калчев, с когото, разбира се, местните се гордееха. Но „професорско” или не, селото вероятно щеше да си остане бяло петно на историческата карта, ако през една мъглива ноемврий ...

Ambrouse

Проза » Разкази

1K 2

Писмо

Скъпи сърцеразбивачо,
откъде би трябвало да започна? Може би от мига, в който те видях за първи път. Изглеждаше ми толкова наивен и добър, дори не ми направи никакво впечатление. В теб виждах едно дете, на което му даваха близалка, ти бе точно това в моите очи - наивно хлапе, което се доверява на вс ...

Aleto12

Проза » Писма

1.5K

Небесни гробища (7)

С проскърцащ такелаж, военният кораб "Вълноборец", покрит обилно със скреж, си проправяше път на запад.
Брадите на моряците блестяха на топящото се в мъглата слънце. Замръзналата фигура до борда отново насочи поглед напред. Трудно бе за вярване, че вижда каквото и да било, но и никой не знаеше докъд ...

evgeni1987

Проза » Фантастика и фентъзи

1K

18+ Робиня на Страстта

... Зениците ù се разшириха от учудване. Някак спонтанно тя се засмя, бялата ù усмивка блесна чаровно. А после... Само миг, преди тя да си помисли дори каквото и да било... Докато все още държеше ръката ù, изведнъж, той ненадейно се пресегна зад нея и я подхвана през кръста със свободната си ръка. П ...

EkaterinaKamazovska

Проза » Еротична

2.5K 6

За творците

Някой знае ли какво е да си влюбен в творец? В непостоянна и необятна личност?
Любовта към творците е трудна. Те вечно търсят своята муза, вдъхновението си. Днес могат да ви обичат с цялото си сърце и душа, цялото им същество ще бъде отдадено на вас в този момент и ще бъдете единственото и най-важно ...

stefitopz

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2.4K 1 3

Под юргана на жените от моя род

Гледам как две гълъбчета се ухажват и се чудя как е устроен животът! Те, пернати някакви, безсловесни, ама и те се обичат, чифтосват, поколение отглеждат. Какво остава при нас, хората. Въпреки, че крайния резултат е един – да отгледаме челяд.
По този повод си спомних как аз се омъжвах, после спомени ...

latinka

Проза » Разкази

1.3K 3

Каменни трохи (откъс от Глава I)

Глава I
Разпределението (откъс)
Въпреки че приятели и познати се шегуваха с пословичната му разсеяност, Луис помнеше пътя до библиотеката. Имаше достатъчно време, затова предпочете да отиде пеша. Все още не го напускаше смазващото усещане за безпомощност, породено от пътуването му в Тунела. Задължит ...

dominosf

Проза » Фантастика и фентъзи

1.5K

Софийска сага 49

Глава четиридесет и девета
Времето беше свежо. Откъм Витоша полъхваше приятен ветрец и метеше разхвърляните по земята хартии и празни цигарени кутии. Въздухът беше по-чист, отколкото в Париж, а софиянки бяха започнали да се обличат по-смело. Млади момичета, почти деца, щъкаха по улиците, облечени в ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.1K 1

Целувката

Неоновите реклами се отразяваха в лъсналия от ситния дъжд асфалт. Ромолеше тихо, и влагата се просмукваше навсякъде, но той не я усещаше. Леките капки, които кацаха на лицето му сякаш го очистваха и мъжът, загърнат в коженото си палто с вдигната яка, с ръце в джобовете, незабележимо се усмихваше.
– ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

1.6K 10

Скрита страст

Павел седна на един камък край пътя и заби поглед в земята. Зарови с палеца на крака си в прахта. Очите му се движеха трескаво, но той не виждаше нищо, само мислите му бяха оплетени, като рибарска мрежа. Не можеше да ги подреди, не мислеше реално, колкото и да се стараеше да ги въведе в ред.
Беше вл ...

smile1

Проза » Разкази

1.2K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Черно-бели сънища

Разковани дъски - 22

Да, това е понятие

Небесни гробища (8)

Лазура - 4 част

Вечер над града

В миг на вдъхновение

Лазура - 3 част

Инвестиция с просперитет

Един час преди Коледа – 3

Какво е...

За последен път в съня ми

Лазура - 2 част

Подаръкът

Когато филмите се оглеждат в живота

Пепел от цигара

Любов

Забежка

Не е виц

Букви във вятъра

18+ Проблясъци

Софийска сага 50

Софийска сага 50

Истината

Жажда за живот

Поетът както мечтател

Приятелки

Мамульовският кмет в акция

Черешата

Знаеш ли?

Междугалактическо

Писмо

Небесни гробища (7)

18+ Робиня на Страстта

За творците

Под юргана на жените от моя род

Каменни трохи (откъс от Глава I)

Софийска сага 49

Целувката

Скрита страст

Опашка