Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Дълбоко скрита тайна

Как щеше да дочака утрото? Венета седеше в тесния кухненски бокс с чаша кафе пред себе си. Отвори втората кутия цигари. Погледът ù се рееше през прозореца. Апартаментът беше на шестия етаж и имаше хубав изглед Стараеше се да мисли за нещо друго, не точно за утрешната среща, но не можеше. Трябва да с ...

galiakara

Проза » Разкази

1.3K 2

Пробуждане

Сетивност...
Мисъл...
Буден съм.
Но очите си не бързам да отворя. Стаил дъха си, те докосвам сгушена на рамото ми, истинска и топла. Усещане, получено и споделено. От слепотата на нощта проглеждам. Срамежлива, че ни вижда зад пердето с потръпващия хлад, зората нежносиня иде. От червеното в косата ти ...

Taso

Проза » Други

1.6K 11

Агонията (Ледените шушулки)

ЛЕДЕНИТЕ ШУШУЛКИ
Днеска е Пèтльовден. В къщите, където има малки момчета, се коли петел и портите се намазват с кръвта му, за да си помислят главорезите на цар Ирод, че вече не са съперници на невръстния му наследник за трона. Такава е легендата. Истината е, че днес е втори февруари, а той е същият ...

purko59

Проза » Други

891 6

Записки под дъжда

... ако можех, щях да замръзна - да съм прост наблюдател на живота си... така няма да бъда потисната от наложителността да взема каквото и да е решение, нито ще усещам болка... ще гледам живота си отстрани и всичко ще се случва неслучило се, защото никога няма да правя каквото и да е... искам да зам ...

SunnyLove

Проза » Други

911 2

Спомени за пролетта

Алберт обичаше да бъде самотен. Може би за това обожаваше да чете Рилке. Отчаяната хладна страст на австрийския поет го изпълваше с печал винаги когато сядаше да се наслаждава на някоя книга със стихове на олющената дървена пейка в малкия парк край река Сона.
Излизаше винаги рано следобед, когато шу ...

pandorum

Проза » Разкази

1.8K 2

Омразата

Нямаше име. Не знаеше кой е. Не помнеше нищо. Единственото нещо, за което мислеше в момента, беше белега на дясната му ръка. „Какво беше това?“ не спираше да се пита. Никога не беше виждал такова нещо през живота си. Или пък беше... И той не знаеше вече. „Ако можех да си спомня нещо, поне името си.. ...

xpired

Проза » Разкази

1.4K

Омърсена любов...

Срещата им беше неочаквана. Не бяха се виждали най-малко петнадесет години, от времето, когато се омъжи за Емил...
Израснаха в съседни дворове. Владо беше с година по-голям от нея, но разликата не се чувстваше. Може би защото момичетата съзряват по-рано. Харесваше й приятелството му. Не беше от разг ...

galiakara

Проза » Разкази

1.6K 7

Кратък разказ за женен мъж и чужди гърди без скрито нравствено послание

Кратък разказ за женен мъж и чужди гърди без скрито нравствено послание
Господин А. както обикновено чакаше автобуса след края на работния ден. С всяка минута спирката се пълнеше с други хора, които също бързаха за вкъщи. Едни се прибираха при съпрузите си, други при любовниците си, трети при родите ...

iboyadjiev

Проза » Разкази

1.7K 5

Черeшов пай

Тя чу приглушените му стъпки и го посрещна със загатваща милувка по чароматните му устни. Той остана в оковата на минутата сладострастие. Проблясъкът в очите му отрази черошовия цвят изпод черната дантела на чорапите й. Тя полази с пръсти върху нея, като не спираше да се взира в него стихийно, обра ...

Anima-mundi

Проза » Еротична

1.7K 2

Искам

всичко насред нищото.

ikiva

Проза » Други

1.8K 1 2

Краят на слепотата(11)

Доктор Раес
Докторът стоеше между чакащите на летище Барахас.Пристигаше професорът от Петерсбург.От далече го позна и вдигна ръка. За миг го свърза със спомена за Инна, но махна с ръка и го отпъди от съзнанието си.
Трябваше да разрешат няколко по-особени случая, за които се изискваше повече практика ...

Enena

Проза » Повести и романи

1.7K 12

Гробището на демоните (5-та част)

роман, ужаси
Планина. Стръмен склон. Аз тичам! Задъхвам се. Нещо ме гони! Но какво е то? Не е човек, а много по-страшно. Звяр? Демон? Не мога да си поема въздух. Тичам, но сякаш стоя на едно място. Нещото идва. Вече е зад гърба ми, не го виждам, но чувствам неговата близост. То протяга ръка да ме хв ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

1.3K 9

Не ме събуждайте

Не ме събуждайте след тая зима. Не ме събуждайте за роля в тоя фарс. Не искам вече тия маски черни. Не искам да играя роля във вашия театър. Не ми понася вече вашата кална суета. Твърде много стяга тази ваша тясна примка. Не ме събуждайте, не искам вече от таз отрова жлъчна да отпивам и тежко да я п ...

AnTiHrIsTa

Проза

1.2K 3

Ромео и Жулиета

Двата знатни веронски рода – Монтеки и Капулети, от незапомнени времена живеели в сговор и добросъседство. До момента, в който една страшна тайна свила гнездо помежду им: веднъж жена Капулети, по баща Мазерати, изпитала греховно влечение към мъж Монтеки, по баща неизвестен. Мъж Монтеки бил самото съ ...

popolo

Проза » Други

1.1K 2

Искам отново да повярвам

Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш в хората, само че бъди предпазлив. ~ Габриел Гарсия Маркес
Когато често са ни наранявали, лъгали или предавали, ставаме все по-затворени и по-предпазливи в отношенията си. Хора, които са преживели болката от разочарованието, зна ...

tonikxx

Проза » Други

1.1K

18+ Из "Проект изследовател - Полет 12.11.2010"

12.11.2010
Полет
Мисля, че се намирам в самолет, или може би беше голяма стая!? Не знам какво точно беше, но имаше врата. Доближих се до нея и я отворих. Отвори се навътре. Вътре в това помещение се усещаше някакъв контрол на поведението. Знаех, че не трябва да доближавам тази врата, особено пък да ...

boro^man

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K

Страст

Две чакащи нещо тела, две искащи нещо души. Погледи жадни, тръпнещи в лятната нощ. Мисли - сякаш еднакви. Бързо разменят се думи - средство, за да се стигне до влажната цел. Приближават се бавно, навеждат се уж случайно, два силуета на мъж и жена. И ето, моментът настъпва: да гориш бавно в рая, кръв ...

Desito_m

Проза » Еротична

1.6K

Агонията (Капчица живот)

КАПЧИЦА ЖИВОТ
Лош, добър – свърши януари. Победихме го. Не се знае още де – дали ние него, или той нас. Ще се види. Абе той много хубаво тръгна в началото. Пусна снежец, украси дърветата, разхубави земята, зарадва децата, щипна ги по бузките, ама, ей тъй, само за настроение. Пък сетне! Че като се на ...

purko59

Проза » Други

971 7

НАТЮРМОРТ

И Дъки беше художник…
И той имаше тапия!
Е, спореше се и как е влязъл, и как е завършил…
Но какво значение има това? Че един ли беше така влязъл, че само той ли беше? Ами! Маса народ! Най-добрите!
И като взе тапията, запретна ръкави и започна… ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

816 1

С уважение към многоликата глупост

Знае се, че ние, хората от тълпата, сме си доста посредствени. Превъртат ни управляващите, както им е удобно, на шиша - но учудващото е, че трябва и да им ръкопляскаме. То, ръкопляскането, си е наша, родна черта, с която най-вероятно не бива да се гордеем и затова ще се опитам да прeнасоча тази дели ...

milanov1

Проза » Други

1.3K

Мисля си...

Животът е кофти работа. Не можеш да разбереш подиграва ли ти се, или ти прави услуга. Получаваш си уроците, получаваш си и шамарите и накрая пак твоята глава е обърканата. Чувства, емоции, сърца и мозъци, борбата между тях и разни подобни. Думи, действия - често са толкова различни неща. Питам се то ...

mqy4e

Проза » Други

997 1

Реките на Вавилон

Реките на Вавилон
THE RIVERS OF BABYLON
Кратък увод.
Обект "Исхаки 14" е част от грандиозната програма на Ирак - чрез изграждане на модерно отводняване и напояване с водите на Тигър и Ефрат да превърне отново в Рай сега превърнатото в пустиня древно междуречие на Месопотамия. Намира се на около стот ...

petertpetrov

Проза » Разкази

1.7K 3

Кучето Джаф и заекът Байо

“”
- Уаф! Уаф! – обади се кучето.
- Пу! – заекът, треперещ, си плю в пазвата. – Триста зелки! Не ме плаши така, Джаф!
- Спокойно, зайо Байо. Само тренирам рефлексите ти.
* * * ...

Александър7

Проза

1.9K 1

Да живееш в облаците

Живея на 19-тия етаж на голям жилищен блок. Околните сгради са по-ниски. Ето защо си представям, че съм в облаците. И че държа онова зелено ковчеже с тайнствена закопчалка, която все се мъча да отворя. Да, ама без ключ.
Веднъж, не си спомням как точно се случи, ключалката щракна, и го отворих. Не си ...

670301

Проза » Други

858 2

Най-добрата

Вчера на земята
роди се най-добрата!
Искам да ù завидя,
не мога!
Душата се кланя ...

Magnificent-wind

Проза » Други

1.4K 1

Само това...

На...
Цялата история и всичко случило се бе странно, но и обичайно като случка от неговия живот. Всичко започна от това, че неговите приятели не можаха да възстановят всички запаметени данни в повредения му телефон. Между загубеното бе и датата на един рожден ден. Обаче помнеше добре нейната зодия и ...

ВТ

Проза » Разкази

1K 3

Destum ~ II глава

II ГЛАВА
Тойотата се носеше по прашния път с около 100 км/ч. Жаркото слънце превръщаше въздуха в мараня, земята - в напукала се твърд, а животът в пустинята Сахара - невъзможен. Професор Есмунд Фарамунд се бе насочил към границата между живота и смъртта, между пустинята и саваната.
Професорът беше 4 ...

Jeny1y0y

Проза » Фантастика и фентъзи

805 1

Сама

Може би е само болката... или кънтящият звук в ушите ми. Може би е сърцето, отказващо да бие. Може би е само тишината и самата аз или нищото, в което съм. Някъде там между безчуствието и спомените, там където той не съществува. Място без страх от предстоящето и настоящата болка. Място, където бих мо ...

independentT

Проза » Други

680

Рапсодия в синьо

По пладне манастирът задряма. Листата на дъбовете се вкопчиха едно в друго, сякаш пръсти. Не пропускаха слънчевите лъчи. Сенчесто бе и в сърцето на Панчо, който ровеше с пръчица в пясъка. Линиите, които изчерта, напомняха думи, тежки като сираческа съдба. Погледнеше ли към зеления чадър над главата ...

azura_luna

Проза » Разкази

3K 26

Агонията (Отчаяни мечти)

ОТЧАЯНИ МЕЧТИ
И този ден повтори предишните. Нищо ново. Вилнее зимата, стара и сърдита вещица, и до каквото се докосне, превръща го в ледена статуя, неподвижна, безсмислена, безкръвна. Вилнее болестта на тати и неусетно, бавно, упорито и сигурно стопява силите му, ръфа тялото му и надеждите му тихо ...

purko59

Проза

1.2K 10

Който иска - може / новела/

Чувстваше се като кълбо от нерви. Опита се, седейки на бюрото да си направи масаж на врата, да се отпусне с равномерни вдишвания. Не помагаше. Не можеше да се пребори в момента с яда си. Знаеше, че ако не се успокои, ще получи онова досадно главоболие, което в последно време често я спохождаше. Но к ...

galiakara

Проза » Други

1.4K 1

Среща

Телефонът. Дори не поглеждам.
- Ало?
- Здравей, миличка!
Изтръпнах. Сърцето ми лудо заби, краката ми се подкосиха. Глас, толкова мил и запечатан в сърцето ми. Глас, нечуван толкова дълго. Кога минаха 5 години?
- Ели? ...

milichka1

Проза » Разкази

628

Нещо лично

Боже, умирам... мога да се закълна...
Усещам как невидими ръце са се впили в тялото ми и стискат здраво гръдния ми кош. Болката и силата на захват са толкова големи, че не ми достига въздух. Задушавам се... За недостига на кислород допринася и изливащият се порой от сълзи. Каменното ми изражение не ...

viki-dimitrova

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 5

Какво да ти кажа

Какво да ти кажа, политам внезапно и гледам живота си от високо. Всичко е без цвят, без чувство, всичко е еднакво и тежи. Всеки ден, всяка нощ, седмици, месеци, години. Нищо не се променя.
Какво да ти кажа, че съм щастлива, че не съжалявам. Никой не е безгрешен. Грешките учат, понякога се поправят. ...

cruelbaby93

Проза » Писма

1.1K 1

Из "Проект изследовател - Пръстен 17.10.2010"

Пръстен
Всичко е толкова объркано и странно.
Една цивилизация, един свят е на косъм да бъдат унищожени, чрез поробване и смърт.
Намирам се в пределите на странен дворец. Той не е построен с материалите и формата познати на земята. Като че ли самият дворец беше издълбан в скалиста планина. Като външе ...

boro^man

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K

С буца в гърлото

Почувствали ли сте как корените ни теглят назад? Назад, в спомените...
Случи се преди няколко години да се разделя с двора, останал в наследство от баща ми, а на него - от дядо. Тъжно е, когато се разделяш с нещо мило и свидно за душата ти...
Като се пенсионираха, родителите ми се върнаха на село. С ...

galiakara

Проза » Разкази

1.8K 6

Дони, светът скърби за теб!

Разказ на Оши и Пили
Здравейте, ние сме Оши и Пили, най-страхотните хора на земята, а вие имате щастието и привилегията да делите един свят и едно време с нас, за което идните поколения ще ви завиждат.
През дългия си житейски път, по който сме се сблъсквали с какви ли не приключения и опасности, сме ...

The_Crimson_King

Проза » Други

2K 2

Ловец на фантазии

Заобиколена съм от топлина. Цветна топлина.
И топъл цветен аромат. Обвита съм около него.
Усещам го. Онзи майски аромат.
На люляк. На момина сълза. На божур.
Онова бяло. Онова лилаво. И зеленото. ...

ikiva

Проза » Други

1.4K 1

Краста

Сама. Пак сама. Все сама. Не така си беше представяла живота Сима. Не, че бе имала големи мечти и надежди, не. Но беше отраснала в добро и кротко семейство, където майка ù и баща ù вършеха всичко заедно, никой не предприемаше нищо, без да се посъветва с другия. Дори за елементарни неща, като това, к ...

pepsi1975

Проза » Разкази

1.6K 7

Обущарят

ОБУЩАРЯТ
Стоя на сянка в кварталната градинка. Посрещам с поглед всяка жена, която премине край мен. Вече съм на деветдесет и пет. Но меракът ме държи жив.
От малък съм си такъв. На тринайсет години в училище сложих жива жаба в потурите на едно циганско момиче. То се разписка, но най-важното, смъкна ...

korsar

Проза » Разкази

1.1K 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Дълбоко скрита тайна

Пробуждане

Агонията (Ледените шушулки)

Записки под дъжда

Спомени за пролетта

Омразата

Омърсена любов...

Кратък разказ за женен мъж и чужди гърди без скрито нравствено послание

Черeшов пай

Искам

Краят на слепотата(11)

Гробището на демоните (5-та част)

Не ме събуждайте

Ромео и Жулиета

Искам отново да повярвам

18+ Из "Проект изследовател - Полет 12.11.2010"

Страст

Агонията (Капчица живот)

НАТЮРМОРТ

С уважение към многоликата глупост

Мисля си...

Реките на Вавилон

Кучето Джаф и заекът Байо

Да живееш в облаците

Най-добрата

Само това...

Destum ~ II глава

Сама

Рапсодия в синьо

Агонията (Отчаяни мечти)

Който иска - може / новела/

Среща

Нещо лично

Какво да ти кажа

Из "Проект изследовател - Пръстен 17.10.2010"

С буца в гърлото

Дони, светът скърби за теб!

Ловец на фантазии

Краста

Обущарят

Опашка