Проза и разкази от съвременни български писатели

42.4K резултата

Класьор за мечти (Из „Опушено небе”)

Двойната леща на лупата на Соломон чупеше светлината. Лъвовете върху сантимите пъчеха гърди с гордостта на гравюри, изписани в петербургските печатници. Разклащаха жълти, червени или виолетови гриви. Зъбеха се на събирача на марки. Щипците на филателиста ги улавяха за опашките и грижливо, сякаш живо ...
2.7K 31

Пеперуди от хартия

Седях в малкото ателие, осветено от следобедното слънце, и замислено наблюдавах цветното платно. Станах от столчето и отстъпих четири крачки назад. Гърбът ми опря в стената. Затворих очи, вдишах дълбоко от наситения с изпарения въздух и останах така няколко секунди, след това отново се съсредоточих ...
2.1K 3

Нелиса във виртуалната джунгла

Нелиса във виртуалната джунгла
Да не повярваш какви нови болести се нароиха, откак има Интернет!
Уж при виртуалното общуване няма как да се предават по въздушно-капков или по полов път, ама въпреки това се разпространяват като истинска вирусна инфекция...
Но най-добре да почна съвсем отначало.
Първо ...
1.6K 5

Инкубус

Алексей Михайлов лежеше в стаята си и зяпаше тавана. Мислите му препускаха към дните на детството.
,,Хайде, пускаш и почваш, ние сме отвънка!“
Беше на единадесет. Приятелите му говориха за онова нещо. Павел дори му пусна клипа и го остави.
,,Като свършиш, обади се!“ - беше казал ухилен и излезе.
Но ...
2.6K 1 1

Пейка

Откога не си сядал на пейка?! В зеленото на тревите, в бриза на полъха. Отпуснати сетива, някоя приказка, в детска страна? Вестник, пъстра новина. В града на стария площад. Под сенки на вековни дървеса. Забъбрил лудо смисъл, миг споделени вълнения и любовно докосване…
В отчуждените скорости и нищожн ...
1.3K 2

Питонът Тошка, петлето Павелчо и костенурката Милка

Високият блок е на четиринадесет етажа. Едроплощен кофраж, три входа по пет апартамента на плоча. Всякакви хора живеят в него; когато се разминават пред малката зелена алея встрани или покрай паркираните автомобили отзад, дори не се поздравяват. Три улични кучета, жълто, черно и мръсно бяло, са се п ...
2K 7

из "Печен картоф"

Живяла веднъж майка-омайница, чието дете се разболяло тежко. Щяло да си отиде без време, проклела го била друга една човешка жена. Затова омайницата всяка вечер ходила на бистър извор и пеела да примами месеца, да слезе при нея и да излекува детенцето й. Ала месецът не слизал и не слизал. Стоял безм ...
1.2K 3

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (5-а част)

роман на ужасите
Крофщайн учеше усърдно и ставаше все по-добър. Умът му бе невероятен, a със знанията си отново смайваше професорите. Практическите задачи ги извършваше със завидна лекота, характерна за гениалните личности. "Орденът на ренесансовите сатанисти" даваше всичко за обучението и развитиет ...
933 3

Камъни

Камъни
Ние сме камъни. По нас се разхождат различни хора. Сега е пусто. Идва момиче. Върви бавно и спокойно. Сякаш за нищо не мисли. Почива си. Вглъбява се. Докъде ли ще стигне? Когато се уплаши, ще спре. Всички така правят. Е, има и луди, които продължават. Точно това ни трябва. Малко дух. Ние сме ...
1.2K 2

Понякога...

Понякога искам просто да ми кажеш, че не искаш да си тръгна, че имаш нужда от мен, че ще ти липсвам...
Понякога искам просто да спреш да мислиш за това, какво ще направя, за плановете ми, за останалите...
Понякога искам да усетя ревност, която да ме накара да се влюбя още повече...
Понякога искам да ...
2K 3 3

Софийска сага 12

Софийска сага 12
Глава девета
Другарят Кирчо Стамов беше бесен. Викаше, псуваше, беше вече споменал цялата женска част от рода на нещастните си сътрудници. Майки, сестри, лели и баби, всички бяха минали под ножа. Миналата нощ бяха изпуснали турския дипломат. Не бяха забелязали кога беше напуснал дом ...
1.1K 1

18+ Нейната картина

Беше го убедила да ú предостави плътта си като платно. Обожаваше да рисува и да изразява себе си чрез картините си. Винаги ръцете ú създаваха това, което чувстваше, като преобладаващ цвят беше черното. Но днес избра друг – червен.
Той се беше излегнал по корем на голямата спалня - с ръце над главата ...
2K 6

Другият свят

Другият свят
- Беля, не разбирам. Нищо ти няма. Какво те притеснява?
- Не знам.
- Всичко ти е наред - кръвна картина, ЕКГ, ЕЕГ. Какво още да ти направя? Рентген? Искаш ли?
- Не! Дишам си. ...
1.2K 1

Дъждът

Дъждът
Аз съм дъждът. Идвам изведнъж, желан или не. Понякога съм тих и нежен, топъл пролетен дъжд и звънвам като музика над стрехите. Друг път съм студен и с остри камшици плющя по земята и хората. Понякога ми се сърдят – причинявам неудобства, мокря „до кости“, правя кални локви. Но много по-често ...
1.3K 8

Приключенията на малкото щурче

В липовата полянка живяло малко щурче.
Вечер се наслаждавало на Луната, която бдяла винаги по едно и също време над главата му. Приятелките му светулките решили в нощта, когато Луната е пълна, да му направят изненада.
Полянката била липова, защото от двете ù страни две огромни липи я обграждали с кл ...
3.2K 24

Роза

Тя претърпя бури, ветрове, но остана непоклатима. Жарко слънце я изгаряше, друг път проливни дъждове се изсипваха отгоре ù. Понякога мислеше, че няма да издържи повече и ще се прекърши. Понякога волята ù отслабваше и страховете ù я превземаха. Но тя чакаше. По-добрия ден…
Спомняше си как като малка ...
1.5K 1 1

Красавицата на квартала

Наскоро видях една жена в парка да люлее на люлка внучето си. Познах я веднага. Беше " красавицата на квартала". Изящен профил, лек грим, плътни устни, бръчиците около които не ги правеха по-малко красиви; все същата дълга, макар и вече боядисана коса, която отмяташе с характерен жест; позакръглена, ...
1.1K 1

Прозорецът

Вдъхновено от фотографията „Коте зад стъкло” на Ирето
Невзрачната двуетажна къща беше като срамна кръпка между новопостроените лъскави сгради на тихата уличка. Дворът тънеше в зеленина, притисната от високите зидове на съседите. Всяка пролет филизите плъпваха навътре и пощурели от дъждовете заличава ...
2.5K 61

Желаеше истината

Желаеше себе си от истината, която ти казваха другите, без да помислиш "Дали е така?". Да помислиш, че са прави. По-важно е да робуваш на себе си с една неистинна представа за образа, който беше си изградил. И ти престана да виждаш и чуваш хората, които желаеха да бъдат с теб. Сви се в своята черупк ...
1.2K 1

Окъснели разкази - 10 част.

Втората част на този разказ.
Рисунката е на Евгений Иванович Чарушин - "Болтливая сорока"
Б.
Както си и мислех, сврачите гнезда в парка се оказаха три на брой… Ето ти нова задачка!
Пуснах крадливата гостенка надвечер, защото си мислех ( И правилно, както се оказа!), че тя ще долети в дома си в по-кр ...
701 3

Ти остана неразбран

Ти си там. Но не при мен, далеч си. И не подозираш за нещата, които искам да ти призная, нали… Има ли значение? Едва ли. И все пак ще ти кажа. Имам нужда от теб. Искам те, до мен, при мен, с мен. Искам да те гледам, да ти се усмихвам и да ти се любувам, а ти скромно да навеждаш глава. Искам да слуша ...
1.4K 1

Една приказна звездна нощ

Една приказна звездна нощ
Лятната нощ легна уморена над градчето, клепачите ù натежаха, косите ù се разпиляха по улиците, а мътните светлини на фенерите опитваха да покажат на минувачите пътя. Градът още шумеше, смущавайки съня ù. Забързани, хората бяха забравили за смяната на деня и нощта. Лутаха с ...
1.1K

Сбъднати желания

Калоян се качи високо в планината и тръгна по една обрасла с треволяци пътека. Не след дълго намери това, което търсеше – пуста полянка. След като се увери, че наблизо няма други хора, коленичи и започна да комуникира с някаква негова си висша сила. Нищо друго не му оставаше, понеже не беше вярващ х ...
1.2K 1

Софийска сага 11

Софийска сага 11
Глава осма
Новата 1952 година не донесе нищо хубаво на Славка. В театъра се бяха появили млади балерини от балетното училище. Мадам Шони беше пенсионирана и изпратена да обучава пионерчетата от балетната школа към Двореца на пионерите в Кърджали. Държавният музикален театър имаше но ...
1.1K 1 3

Веднъж срещнах

Веднъж срещнах един просяк, който извади от коша парченце хляб. Спрях го и го запитах какво е работил в миналото, а той ми отговори, че е бил инженер, а сега не може да си намери работа. Вкъщи децата му гладували.
- Търсят все млади, за да могат да ги лъжат по-лесно шефовете им - отговори той.
Сведо ...
1K

18+ Робиня 2

Стефан оправи за последен път вратовръзката си и тръгна за работа. Целуна Маги на излизане, провери дали веригите на ръцете и краката ù са добре поставени и излезе от стаята, като не забрави да я заключи отвън.
Маги остана сама. Така, окована и заключена в стаята, прекарваше дните си вече четвърти м ...
4.7K 2 2

Убиец

ГЛАВА 1
Казвам се Каролин и съм на двадесет и седем години. Живея в САЩ, по точно - в Охайо. Имам квартира точно в центъра на града. Живея там със своя приятел Дейв. С него сме заедно повече от четири години. Но напоследък започвам да се съмнявам в него. Защо ли? Сега ще ви разкажа защо...
Беше поре ...
1.3K 2

В очакване на Александър

- За кого гледаш?
- За него.
- Липсва ли ти?
- Трябва ми.
- Но вие почти не се познавате... ...
928 2

Привечер след Задушница

Да си призная, май не съм си в ред. Направо от дежурство, уморен и мръсен, както съм с униформата и тежкия сак, стиснал букетчето с есенни цветя в ръце, се влача по разбитото шосе към едно страшно за мнозина място. Още помня как в моето детство гробищата бяха откъснати от квартала, самотни в безбреж ...
2.4K 4

Завръщането на Вотан

Завръщането на Вотан (или - Как Вотан е станал бог)
(Художествена легенда)
Вотан беше най-малкият син на Велме, а големият му син се казваше Вили, средният – Ве. Те живееха в красива просторна дървена къща, разположена в древен дъбов лес. В тази дъбова гора излязоха сега тримата сина на Велме да изв ...
1.8K 1

Ехо от джендема

Двоумих се и то не малко…
Да ида ли, да не ида ли?
И ми се искаше и ми беше обидно…
Но тръгнах…
Чакаше ме път. ...
1K 3

Нещата от живота

Пролетта показа хладната си страна.
Вятърът прогонваше хората от парка и само единици продължаваха разходките, въпреки него. Набраздяваше вечната река с равномерни вълни, чийто шепот се сливаше с откъслечните фрази на минувачите.
Младеж, паднал на колене, разиграваше любовни сцени пред аплодиращата ...
886 3

Агонията (Сватбен Зарезан)

СВАТБЕН ЗАРЕЗАН
Зъл беше Пèтльовден, зъл беше февруари, чак до Св. Трифона. Рано стана той тази сутрин, влезе в мазето при буретата, опита с канчето от всичките. И петте му харесаха, взе една добра стомна и наля по малко от всяка, за да стане букет, с който да закичи всеки вид от лозовите коренчета, ...
1.1K 13

Писмо до Дядо Коледа

Уважаеми дядо Коледа,
Искам да ти споделя, че не си ми симпатичен, тъй като не си падам по дърти пергиши, а и още си спомням онази Нова Година, в която дойде да ми донесеш кукла (поредната, мамка му) и изнуди баба да ти налее коняк от оня, специалния... И тя, защото сте си набори, а дядо пак беше хв ...
2.2K 3

Софийска сага 10

Софийска сага 10
Глава седма
„Шумете дебри и Балкани, шумете…“
Сред развалините на София, по улици и площади, беше пълно с брадясали мъже и грубовати жени, обути в стари туристически обувки или трофейни ботуши, набързо смъкнати от някой убит войник или полицай. Размахваха юмруци и шмайзери, и викаха ...
1.1K 4

Опушено небе

Заболя кожарят Велико. Сви се като ощавена кожа. На Стоянка останаха четирите сирачета и мъжовите дългове. Трохите от залъка събираше, за да изучи по-големичкото от момичетата. Погледнеше ли в черноочкото Кате, виждаше умните очи на Велико.
- Бащичко - казваше му тя, с надеждата, че малката ще им до ...
2.1K 31

Монсеньор Биенвьоню от Тулуза

Монсеньор Биенвьоню от Тулуза
Тежестта на омразата бе по-силна от дебелите решетки, които деляха крехкото тяло на Мишел от външния свят. Беше като гниеща рана, чиято отрова бавно, но сигурно пъзли из тялото, следвана от отчайващ студ, сковаващ костите. Нямаше лъч светлина, който да я прокуди, нито н ...
1.5K 2

На ръба

- Скачам!
- Хайде, давай! Чакам.
- Сериозно говоря. Решил съм го!
- Да… А аз съм Свети Петър.
- Ще скоча като нищо, чуваш ли ме! ...
1.3K 7

Беднякът

Първа глава
Беше студена декемврийска вечер. Наближаваше 21 часа, а гражданите в този провинциален град бързаха да приключат последно пазаруване за Коледните празници.
Между тях се движеше беден самотник, в джоба на който имаше дребни монети, които не биха му стигнали дори и за хляб. Погледът му изл ...
1.3K 2