Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Урок по съблазняване

- Хайде, де, позволи ми най-после да покажа на света какво криеш под тази маскировка!
Мразех, когато ми говори така. Приятелки сме от деца, но сме съвършено различни, без това ни най-малко да наруши силната връзка помежду ни. Тя и досега си остава най-красивото момиче, което някога съм виждала, и то ...

hristam

Проза » Разкази

2012-03-28T15:44:55+03:00 1.2K 3

Разковани дъски - 9

Не знам дали Любовта на мъжа към жената минава през стомаха, но тази - на жената към мъжа, задължително минава през банкомата!
Предлагам всеки нов министър да бъде посрещан с хляб и морска сол... И да бъде изпращан с хавлия и плажно масло...
Червеят на съмнението никога не гризе ябълката на раздора. ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-03-28T15:37:35+03:00 1.7K 12

Пена

- Хей, магарета недни, ставайте! Татко ви откога ви чака в курията! Хайде, че като взема оная, дряновата, ще ви се стъжни пред зъркалите! - крещеше с все сила Пена на двамата си сина.
Момчетата скочиха като ужилени, навлякоха набързо дрехите си и слезнаха от горния етаж в кухнята. На масата ги чаках ...

galiakara

Проза » Разкази

2012-03-28T15:33:51+03:00 1.2K 1

Уикенд на село

"Ммм, ма как може?! Да си спя на село една-две нощи и да не ме оставя, да се насладя на тишината и спокойствието! Да ми звъни в 6 часа сутринта и то в събота!"
Така си мислех, докато посягах към телефона и бях убеден, че мойта съпруга пак не я е хващало сън в града и ми е измислила нови задачи. Дори ...

Daytona

Проза

2012-03-28T15:23:17+03:00 939 1

Горите на Залеза - 4

5.6.5.6.5.6.5
Пътеки, растения, светлина, прохлада, подновени стъпки, завой, жужене, благоухание на нещо, лято, нетърпение, замайване, зелено, хълмове, част от пурпур и някакъв пред-залез… Описания, пак описания, пейзаж след пейзажа, и все безсмислени. Самота. Топлота. Каквото и да е.
Хаволан незаин ...

moirane

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-03-28T14:49:49+03:00 1.1K 1

Парижки вечери

Да, той искаше да напише нещо, идеята току-що беше узряла в главата му; думите се ронеха като листа от пролетен цвят, свежи и чисти. Но някак си бяха дошли в неподходящ момент. Някак този, седящ в момента странник, не можеше да ги задържи и се изплъзваха, изтичаха като река, поглъщани от уличната пр ...

transytania

Проза » Литературни очерци

2012-03-28T14:20:57+03:00 1.6K

Разни късокра(т)ки хрумки

(Пейзажни)
Стил
Автобус с уши,
с тиранти —
градска тролейбусна мода. ...

Lovewear

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-03-28T14:15:52+03:00 1.3K 15

Спомени, спомени, спомени

Минало, настояще, бъдеще и един световъртеж в безкрая. И ние, една малка песъчинка на брега, докато в един момент се скрие в безкрайните морски вълни.
Каква пустота в живота, без смисъл и застой! Тогава сякаш времето спира. Остава само отчаянието и безразличието. Къде отиде, приятелю, твоята жизнено ...

mari45

Проза

2012-03-28T14:12:59+03:00 1K

Дребнавост

В кухнята на Лара течеше усилена подготовка за вечерята, до която оставаше не повече от час. Предишната седмица тя беше поканила своя брат на гости заедно със съпругата му. Дрънчаха съдове и прибори, на котлона цвърчеше тиган, а до него пара пускаше сребриста тенджера. Във въздуха се разнасяха и пре ...

iboyadjiev

Проза » Разкази

2012-03-28T14:06:50+03:00 807

Вакуум

Четвъртата чаша Джак също имаше вкус на Джак.
Никога не можеш да си сигурен, докато не провериш. Барманът ме погледна с разбираща усмивка. Вече бях напълно убеден, че някъде има училище за бармани, в което преподават точно такива усмивки. В трети бар, трети ден, виждам едно и също. Съчувствие. Явно ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2012-03-28T14:03:52+03:00 680

Юри

ЮРИ
Юри е „хахо”!
От двайсетина години…
От тогава, когато му оставал само един изпит…
За да завърши медицина. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2012-03-28T11:08:32+03:00 730 1

Не поглеждай по посока на съдбата

Не бива да се бавя, развиделили се ще е късно, ще бъда разпознат.
Алоген с погнуса навлече вълнената дреха на простолюдието, захвърляйки бялата тога. И за последно повдигна Иглата на диаметрията.
Десетсантиметрово острие, а в основата му тясно иглено ухо. Алоген изчисти съзнанието си от тинята на тр ...

selsal

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-03-28T01:49:40+03:00 1.3K

Музиката на тишината

Момчето седна задъхано на своята дървена пейка, сякаш захвърлена между дърветата в края на градския парк. Пейката беше малко изкривена, може да се каже дори изпоначупена с тези две-три изкъртени летви по нея - само на няколко крачки по-нататък имаше друга, по-хубава, но момчето сядаше винаги на тази ...

кремик

Проза » Разкази

2012-03-25T22:40:27+03:00 2.1K 10

Как готви един мъж

Поканихме на гости наши стари приятели, с които съвсем случайно се засякохме на пазара. Бяхме се позагубили през последните години и срещата ни беше добър повод да се видим и поприказваме.
Моичкият като се паникьоса: какви мезета щели сме да приготвим, какви питиета, а основното ястие какво щяло да ...

galiakara

Проза » Хумористична

2012-03-25T22:32:39+03:00 1.7K 6

Джони и Сара

И така бе приключил и последният и ден от седмицата. Тя ходеше с боси крака по шосето и държеше в дясната си ръка обувките си. Краката и сякаш залепваха по горящото шосе, но на нея не и правеше впечатление, тя беше твърде изморена от всичко, което бе извършила. Докато чакаше влака, седеше на спиркат ...

alexilaiho666

Проза » Други

2012-03-25T15:57:25+03:00 1.1K

Изкушението на фонтана (Плейнхилс 2)

Плейнхилс
Епизод 2
Изкушението на фонтана
Плейнхилс е симпатичен не особено голям град. Разположен от двете страни на река Мориц, течаща между средно високи хълмове. Градът има всичко необходимо, за да задоволи нуждите на стоте хиляди души, живеещи в него, красива природа, добро работно развитие, ху ...

MarkZlatomirov

Проза » Други

2012-03-25T15:28:46+03:00 926

Дарбата

Вече не помня как точно разбрах, че имам тази дарба.
Никога не съм се отличавала с нещо по-специално. Обикновено, по-скоро затворено дете, като момиче - същата работа. Повече с книга в ръка, отколкото с гадже под ръка. Не казвам, че ми е липсвало внимание, винаги съм била харесвана. Но истинската, г ...

hristam

Проза » Разкази

2012-03-25T14:37:08+03:00 1.2K 5

Царят е мъртъв! Да живее царят!

Имало едно време един цар. Той живеел и властвал във време на трудности и неволи. Във време, в което да доживееш до трийстата си година било истинска рядкост, да не говорим, че ако си престолонаследник, „истинска рядкост“ значело да достигнеш пълнолетие.
Но изпитанията за наследниците на златната ко ...

iboyadjiev

Проза » Разкази

2012-03-25T13:31:53+03:00 942 2

Гробището на демоните (4-та част)

ужаси
Докато отново прекосявах с автобус необятната грузинска натура, аз се опитах да направя равносметка на всичко, свързано със странното гробище в Джебота. Исках да слея нещата, които чух, видях, дори сънувах, в някаква логическа последователност и да си съставя една обща картина на местността.
В ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2012-03-25T13:13:59+03:00 1.2K 6

"Ремонт"

Душата на човека се подчинява на много строги собствени закони. И се оказва, че всички физически закони почти никога не могат да удовлетворят душата. Така се появяват и неписаните закони, които често се оказват и по-сполучливи, и по-устойчиви на времето. Ето как две близки същества се оказват в епиц ...

suhache

Проза » Разкази

2012-03-25T12:15:48+03:00 1K 4

Какво ли прави Радка?

Пустият му Халил! Днес за втори път му бях дала да се подготви за упражнението и за втори път се ската! Писах му двойката и хич нямам угризания! Щом си поел ангажимент, трябва поне да дадеш сигнал, че нещо те е възпрепятствало да го изпълниш, а не просто да изчезнеш! Много несериозна работа!
Като он ...

670301

Проза » Разкази

2012-03-25T11:40:29+03:00 936 1

Умнотийки 5

АктОа(на)лно
И в горната мина светлото бъдеще иде,
заплатите стари в картите днеска ги слагат,
машини отлични банката каза, че връща,
кой мултак утре кръв ще не ще, ще повръща... ...

sani-ti

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-03-25T11:15:04+03:00 1K 3

Спомени от детството - единадесета част

Третият пристан на моето детство / и чак до сега/ е село Ж. Там е родното място на родителите на майка ми - маминка Мария и дядо Гавраил. От Ш. до там през 50-те години придвижването беше много трудно. Помня, че сме преспивали в град О., в С. Сменяли сме влак с автобус и обратно. В Котел сме чакали ...

yogimax

Проза » Други

2012-03-25T10:43:20+03:00 770 1

Хак ми е!

Винаги съм била обсебена от еретичната мисъл, че шефът е нормално човешко същество като всички нас: има същото анатомично устройство, аналогични мисли и чувства. Само дето провидението му е дало власт, за да му гледа сеира. Недоумявах защо се превиват на няколко ката пред шефа и правят всичко (не)въ ...

feia

Проза » Хумористична

2012-03-24T19:53:05+02:00 2.3K 42

Професия ¨Плачещи момичета¨

Ако не ви допадне този текст, значи сте кръгъл идиот, а ако след прочит ви хареса, значи сте по-голям идиот дори от онзи, дето не му допадна.
***
Ех, винаги съм харесвала сбърканите уводи. Онази специфична негативна нотка, промъкваща се зад безизразното лице на читателя, карайки го да си помисли:
¨А ...

Момичето...

Проза » Други

2012-03-24T11:18:52+02:00 2.4K 7

Никотинова любов

Никотиновите му пръсти пресичаха по лицето ù. Спряха се на устните. Тя долови мириса на изгорял тютюн и загуби съзнание.
Беше отказала цигарите в жестока дългогодишна битка с тях. Заклела се бе, че никога няма да им посегне.
Почина.
Клетвата бе престъпена.
Тя всяка нощ крадеше мириса им, впил се в к ...

fitipalti

Проза » Разкази

2012-03-24T11:13:19+02:00 1.1K 1

Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат

- Господин Кмет, имате писмо от Краля – секретарката отвори вратата на кметския кабинет и пусна вътре кралския куриер, носещ голям плик с червен печат.
Кметът стана от стола си, изгледа напрегнато невъзмутимия вестоносец и взе от ръцете му плика. Снажният куриер се обърна назад без да изрони дума и ...

iboyadjiev

Проза » Разкази

2012-03-23T14:13:17+02:00 949

Дневник с неизвестен притежател

Ден… може би десети… на кого му пука?!
Още един пореден ден не съм на себе си. И какво от това? Само да не стана раздразнителна. Вече се появяват първите признаци… всъщност не е така, просто чак сега им обръщах внимание.
Ден като всеки, нали? Тръгваме на път аз и… въображаемият ми приятел, който още ...

delusion

Проза » Други

2012-03-23T12:42:51+02:00 953

Ще те обичам винаги

Има моменти, когато ми се иска да заплача, моменти, в които ми се иска да не мисля за нищо, да виждам само най-хубавото от живота....
Иска ми се да казвам "КАКВО ОТ ТОВА" на нещо, което боли безумно!
Иска ми се да казвам "КАКВО ОТ ТОВА", когато очите пълни са със сълзи!
Искам да забравя незабравимот ...

petrovi4

Проза » Писма

2012-03-23T11:30:15+02:00 1.5K

Умнотийки 4

АктОа(на)лно
Вървят си магистралите по пътя към гроба,
археолозите ровят, парички дрънкат им в джоба
и хляб ще имате, и работа, чухте ли, Ора,
нО за кокала тлъст, с вас нема да спОра! ...

sani-ti

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-03-23T11:28:43+02:00 993 9

Оцеляване

- Здравейте. Това, което съм дошъл да ви кажа, вече го знаете, но е мой дълг да ви го съобщя заради новодошлия. – шестимата погледнаха недоверчиво новия. - Вие не съществувате. Вие сте само герои на този кратък разказ. Затворени сте в тази стая за наше изключително удоволствие и забавление. Тази ста ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2012-03-23T11:05:46+02:00 812

Отгледана от вълци (1)

Никога не съм предполагала, че ще ме убие именно жертвата ми...
Отгледана съм от вълци. Естествено, не буквално вълци, а просто безсърдечна група от хора, които се грижат единствено един за друг и все пак са безкористни към глутницата. Не че има нещо лошо в това, но понякога може да ти изиграе груба ...

ixora

Проза » Разкази

2012-03-23T10:58:40+02:00 1.1K 2

Да стигнем миналото

За Варна сте нали? Е, имаме доста да пътуваме. Дано не ме сметнете за нахална, но виждам, че и Вие скучаете, затова ще Ви разкажа една история. Не е криминална, нито пък е новина, не претендирам да е интересна, но ми щеше да я споделя с някого, а от опит знам, че няма по-добър слушател от непознат в ...

pinkrose

Проза » Разкази

2012-03-22T13:00:40+02:00 1.2K 1

Сребърно перо

Кралят и кралицата на две вечно враждуващи кралства решили да венчаят децата си, за да сложат край на безсмислената война, чието начало никой не помнел. Когато чула новината, дъщерята на краля си изплакала очите от мъка.
Вестта за венчавката минала през цялото кралство и стигнала до ушите на коварен ...

delta_f

Проза » Приказки и произведения за деца

2012-03-22T12:57:54+02:00 1.6K 4

Ако се събудиш, преди да си заспал

1.
Съдбата всеки от рождение си я знае, но нима ще може да промени с нещо предопределения си край? – мислеше си Тай, няколко дни преди Коледа, подпрял се на изтъркания плот на бара на Сезар, и лениво гледаше в неоновото пано на нищото срещу себе си.
Пред него имаше чаша с нещо мътно и достатъчно сил ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-03-22T12:54:52+02:00 2K 2

Окъс(н)ели разкази - 5 част. Фолк-история.

„… Изпрати ми, майкоооо… Седем-осем леевааа! Да си купя, майкооо… Едно кило мастикаааа!...” - Извива глас фолк-певачка от „жисиема” на Рангел, наричан още Рамадан или Орхан…
Сега не се сещам как точно, но си е все тая… По една проста причина - Рангелчо си е пич отвсякъде! Мургавичък, но пък в сравне ...

kalin8

Проза » Разкази

2012-03-22T12:39:05+02:00 661 6

Минувач

Преминавам към следващия етап. Това засега се оказва по-трудно от оцеляване. Дочух нощес – онази врата проскърца и някой от екипа оповести, че съм още жив, което си е своеобразна досада, но явно не е удобно да се прекрати. Съгласен съм с подобна постановка и се подписвам, за да има нещо черно на бял ...

radi.

Проза » Разкази

2012-03-22T12:35:38+02:00 928 3

Малкото камъче преобръща каруцата

На масата седяха трима души: две жени и мъж. Мъжът се казваше господин А-А, една от жените беше негова съпруга, а втората жена беше тяхна семейна приятелка и се казваше госпожа В-В.
Госпожа В-В често идваше на гости на семейство А-А и троицата се заседяваше до късно вечерта. В-В беше разведена от ня ...

iboyadjiev

Проза » Разкази

2012-03-22T12:18:06+02:00 1.3K 1

Монолози IV

Никога не съм знаела как да обичам щастливо. Нещастната любов ме беше прелъстила безвъзвратно още първия път, когато се влюбих. Не го приемам непременно като нещо лошо. Важно е да чувстваш, а не какво чувстваш.
Когато бях на петнадесет, баща ми ме изпрати в Италия, за да се науча на любов. Не беше в ...

Рима

Проза » Разкази

2012-03-21T14:52:22+02:00 1.2K 3

Умнотийки 3

АктОа(на)лно
Капката преля и БОЙКОв гняв министрите заля.
Слушам, викнаха презглас, виновникът - без нас!
Умки - остроумки
Пилците ги преброиха наесен, но той още не се беше излюпил. ...

sani-ti

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-03-21T14:39:49+02:00 1K 6