Проза

41,8 резултата

Неон

Гледам сивите хора, отдавна забравили цвета на щастието. Хората бързат в металния си свят, който за мен притежава очарованието на пейзажна картина. Аз виждам хълмовете, които ни обграждат, а те са забили поглед в паветата под краката ни. Единствено аз сред тълпата съм вперила поглед неуморно в безоб ...
565

На Лия

Чудя се кого да измамя, за да бъда близо до теб, Лия. Чудя се кой глупак да накарам да ме заведе при теб и после да го направя кръстник на сватбата ни.
Откакто си тръгна, посивях безпардонно. Търкалям ти образа в празните часове и крада от целувките ти докато целувам други. Май си онова ненадейно вл ...
1K 2

Изповед

Имахме една любов необяснима, недоизказана и неоспорима.Филмови сцени бяха срещите ни и цели
пиеси обясненията ми, а очите ти - синьо-зелени, присвити и доволни, щом ме погледнеха, губих
всяка моя мисъл. Всеки жест ми се виждаше малко и звездите дори не бяха достатъчни за теб. То
бяха прегръдки, дъл ...
783 2

За теб, за мен, за нас… Завинаги!

За теб, за мен, за нас… ЗАВИНАГИ!
На всички, които вярват във вечната любов -
за да я открият и ценят.
На онези, които обичат и са обичани –
за да бъде вечно. ...
1.9K 1 7

Понеделник сутрин

Добро утро, свят. Днес се чувствам малко позакъсняла, но за къде – не знам. Как така закъснявам, когато всичко върша точно като по часовник. Моят часовник обаче е различен - стрелките му да се местят достатъчно бавно, за да ги стигна. Времето тук тече бързо, а моето се влачи по корем. Дали ще мога н ...
624 1

Да използваш всяка възможност

Свърши житейският път на господин Мъ и се въздигна той на небесата. Пребиваването му на Земята беше преминало достатъчно спокойно, без някакви особени премеждия, уредено от материална гледна точка. Уредено, защото Мъ беше чиновник, изучил през кариерата си всички тънкости на професията и дори си има ...
940 2

Жега

Навън беше адска жега. Слънчевите лъчи бавно изгаряха налягалите на плажа. Наблизо, в хотела, беше отседнала млада жена. Тъкмо по това време тя си почиваше в стаята.
Беше тъмно. Плътни пердета покриваха прозорците. Беше задушно. Единственото спасение в това време беше климатикът. За съжаление, в тоз ...
948 2

No pasaran

Ако не беше 68-ма, сигурно нямаше да се състои 89-та!
*
Чета за полицейски изстъпления по време на футболен мач…
И настръхвам при мисълта за конна полиция срещу хора!
* ...
1.8K

Излъжи, че ме обичаш

Не предполагах, че мога да се влюбя така.
Не и когато имам зад гърба си два развода и поредица неуспешни връзки. Не и когато смятах, че съм достатъчно разумна, за да допусна някой така да ме обсеби. Не и когато бях сигурна, че съм заключила здраво вратата към сърцето си и съм изхвърлила ключа.
Защо ...
1.2K

Под звездите

> Това е един разказ за несправедливостта, за насилието над жените и последиците от това, за вярата като такава и за същността на църквата като институция.
Малкото момиченце ходеше по пътя босо и облечено в дрипи. Беше на не повече от седем години. Вървеше бавно, сякаш без посока, а в дясната си ръч ...
1.6K

446 113 трупа = 3 пъти "ало"

-Триста двадесет и пет, триста двадесет и шест, триста двадесет и... Къде е? Някой виждал ли е овцата? Ехо?! Изгубих една овца, помогнете...
-Четеристотин осемдесет и девет, четеристотин и деветдесет...
- Откъде се взе? Обърках сметките заради теб!
- Кой си ти?
- Не ти влиза в работата. Аз съм този, ...
1.1K 1

Щедростта на душата

Сузане заедно с майка си летеше за България. Току-що бе отпразнувала осемнадесетия си рожден ден. Завърши един от престижните столични колежи готвеше за кандидат-студентски изпити, когато получи Поканата. Беше от Българската национална телевизия. Учтиво я молеха да участва в едно от най-популярните ...
1.1K 4

Умнотийки 2

Актуа(на)лно
МЛАДе НИКОЛАЙчо, оплю набързо Трайчо.
Трайчо си не трая и го изгониха от Рая.
Умки - остроумки
Казаха му, че е боклук, и той се нареди на опашката за сливи. ...
4.2K 11

Горите на Залеза - 3

4.5.4.5.4.5.4
“Поздрави, Алар Хаволан.”
АРеСкенът със собствено име Абел Вазитрон поздрави с първите процеси, протекли по мисловните му вериги, и стартира собствената си диагностична програма за запознаване със средата.
“Времето днес е хубаво.”
Демийо се усмихна на констатацията и се придвижи по хор ...
1.3K

Толкова топлина, а колко любов...

Цяла седмица от тъмно до тъмно съм на работа. Минусови температури, вятър, киша... После, докато напазарувам и сготвя... Това мойто живот ли е? През вечер простирам или събирам прането в тоя студ, а моят ми крещи:
- Затвори балкона, че умрех от студ!
- Айде да се сменим, аз ще държа дистанционното, ...
2.9K 30

Клошари

Всеки ден минават…
Той!
Дрипав! Окъсан!
С каручка, теглена от кон, по-кльощав от него.
И Тя! ...
806 4

Ескизи на очакването

Децата се подхилваха, че Андрейчо не сваляше и в клас каскетчето с черна обточваща лента над козирката. У село се заговори, че Григор Кръстев - Гришата, е убит от граната, попаднала в теснините на окопа. Жалееше баща си. Не му бе до смях, но децата в ранна възраст са жестоки, сякаш лешоядчета. Болка ...
2.3K 1 35

Залез

Тя стоеше на моста с ръце, вкопчени в парапета, и гледаше залязващото слънце. От мястото, на което стоеше, изглеждаше сякаш слънцето потъва в реката. Вятърът беше толкова силен, че бучеше грубо в ушите ù, правейки невъзможно да чуе каквото и да е било друго. Дългата ù черна коса се вееше пред очите ...
801

Прекъснати мечти

Денят преваляше. Зимният вятър сякаш не можеше място да си намери. Сърдит, разфучан, леден, помиташе всичко по пътя си. Небето - свлечено над покривите. Дори бездомните кучета се бяха изпокрили в този студ. Ако не светеха лампите по къщите, човек можеше да си помисли, че се е озовал в някакъв фантас ...
1.1K 4

С Мишо Бирата ми бе по-лесно за оправяне или Вътрешен монолог на един български държавник

(Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.)
Почва да ми писва от всичко. Честно ви казвам. Вие знаете, че аз винаги говоря истината пред камерите и абсолютно никога не си сменям мнението за каквото и да е. Защото се уважавам. Но наистина вече ми писна. И от народа, и от медиите, от вси ...
937 4

Краят на слепотата(7)

Лаура и Йоланда
Лаура непрекъснато търсеше агенции, които предлагаха жени, обучени да се грижат за хора с увредено зрение. Имаше проведени вече няколко интервюта, но все си мислеше, че не може ей така, с лека ръка, на предаде дъщеря си на когото и да е. Беше изчела всичко, което успя да намери, за с ...
1.6K 11

В отвъдното всичко е толкова скучно

„Начало и край
е игра на вечността.
Kрай и начало
движение безплътно -
светлината е пътя.” ...
918 1

Жизнено необходимо

Бяха се събрали за годишния си бал.
Повечето се знаеха отдавна и дори успяваха да се позабавляват. Но днес една подхвърлена реплика предизвика разгорещена дискусия.
- Погледни ги само! - намусено каза Недоволството на Съмнението, сочейки трите сестри Вяра, Надежда и Любов - Омръзна ми да ги гледам в ...
1.2K 6

Горите на Залеза - 2

***
Беше поредица от силно реалистични картини. Защо ли си бе спомнил родните Сплавни пояси на Латрийва, така наречената Планетарна троица. Двете големи почти колкото самата си планета сателити, свързани с нея с помощта на пластичен пръстен в разностранен триъгълник, променяха непрекъснато посоката ...
1.1K

1968

Дезинформацията е характерна за всеки ретрограден режим!
Тя е средство за превръщане на индивида в маша на властта!
Ние не знаем, само „подозираме” какво става в държавата!
*
Година на студентски бунтове в Америка, Европа, Азия… ...
915 2

* * *

Вечерта беше прекрасна, топла, първата пролетна вечер. Тежкият градски въздух ставаше сладък и някак олекваше под лятната мелодия, която се носи. Слънцето си отиваше зад западните хълмове и оставяше безброй мърдащи същества под небето, като мравки, излизащи от мравуняците си след тежка зима. И у мен ...
1.5K

5 минути

Животът ми изтича във времето, години преминават покрай мен като забързани коли по магистрала. Пътувам към своето бъдеще, към един по-добър ден, когато няма да страдам, когато ще съм щастлива. Но времето никога не ми стига, то ми се изплъзва и в огледалото забелязвам как остарявам и посивявам. Безвъ ...
1.5K 5

Просто хора...

"В едно - не твое време - да бъдеш, който си"
Едуард Къмингс
"Близо пет хиляди души се бяха наредили на опашка пред магазина. Те представляваха една щастива тълпа от засмени лица. Те бяха новото поколение, чакащо стари стоки. Магазинът беше хранителен и отваряше врати за първи път в града. Намаления ...
894 2

... три дни по-късно...

Стоях неподвижен в центъра на змийското гнездо. Изход никакъв...
Всяко минимално движение би предизвикало вниманието им върху мен.
,,Ще им позволя да ме ухапят. И след това...'' Помислих си.
Виждах очите им в мрака. Следяха ме...
Вероятно присъствието ми тук ги изненадваше. Протегнах бавно ръка към ...
1.4K 16

Фанфари за домакинската литература

След като повече от година го писах онзи роман, изпитах неистово желание да го публикувам. И който търси, намира - в случая намерих онзи сайт. Там започнах да пускам романа на части. Явно се е образувало силно застойно огнище в мозъка ми, защото по това време, за ужас на себе си, почнах да пиша и ст ...
922 1

Шведска приказка 5

Шведска приказка
Част пета
Слънцето печеше безжалостно. Скрити под огромните пъстроцветни чадъри, летовниците дремеха след безсънните нощи прекарани по дискотеки и лунни бани. Стар швед беше приклекнал до Моника, жадно пиеше с поглед голите ù гърди и разказваше оживено събитието на деня. Четиричленн ...
1.6K

Умнотийки 1

Погледна го с едното, а той му извади и двете.
Толкоз му е акъла, че потече от устата му.
Не ме карай да ти разкажа играта, че ще искаш да се хванеш на хорото.
Всичко сам си го правеше, докато го развали.
Бързаше да постигне нещо и му загуби края. ...
948 4

Импресия

Долетяла е отнякъде като пролетен вятър, като майска роса е поръсила ливадите, дошла e за да погали сламеноруси детски коси, за да целуне свежи момински устни, за да стопли душите на стари и млади, на всички хора по света.
Тя е навсякъде и във всичко. Във въздуха и във водата, в усмивката на слънцет ...
990 3

Влюбване

Постой още мъничко така. Да го погледам… Да потъна в цвета на бадемовите му очи, да вкуся от красотата им. Да докосна с върха на пръстите си косата му, да я погаля. Да вдишам от аромата му и да го запомня. Да седя така до него и да го гледам непрестанно без да знае. В мислите си да му хващам ръката, ...
1.2K 1 1

Белият ангел

Слънцето се отразяваше по повърхността на малката рикша на Тамир. Беше едва средата на Април, а улиците се бяха пропили с неприятната миризма на пот и тежко сандалово дърво. На където и да се обърнеше виждаше търговци, които нервно пренареждаха стоката си отново и отново, с надеждата някой да се спр ...
599 4

Непознатото

Уилям Блейк пише: "Има познати неща и непознати неща. И между тях са само вратите. "
Винаги е по-удобно да живеем със познатото. Знаем, че не е опасно, знаем, че няма да ни навреди. А ако сме нерешителни и ни е страх да поемем риск, ще си живеем сред тези еднаквости завинаги.
Ще оставим ли вратите з ...
855 4

Шведска приказка 4

Шведска приказка
Част четвърта
Часът беше едва 4 следобед, но масите в сладкарница “Албатрос” бяха почти заети. Освен дежурните “гларуси” и дневните “момичета”, заведението беше пълно с едрогърдести германки, изгорели от слънцето чехкини, любопитни рускини, измъкнали се от опеката на “ръководи-теля” ...
1.6K 2

Смелост?!

Смелост?!
Пропуснати моменти, изгубени дни, минало без спомени.
Аз съм страх, само страх…
Тихо говориш ми. Поглеждам встрани, не вдигам очи. Казваш ми, че останала съм без мечти, че седя и плавам по ленивите дни. Друго очакваш ти??? Не спираш!!!
Устата ти все шепти: ПРОБВАЙ! ОПИТАЙ И ТИ! Поне веднъж ...
980

Някога... на запад

Едно време, когато у нас се развиваше социализмът, нещата не бяха чак пък толкоз зле, както си мислят някои. Хората не бяха толкова невежи и закрепостени. Не липсваше и информация за събитията и живота из страните от "загниващия" капитализъм. Имаше едни супер мощни транзистори, наречени ВЕФ, които б ...
1.1K 4