39 936 резултата
Пристигаме на колибата в село. Не сме идвали повече от седмица. Още не съм прибрал багажа.
Влиза комшията отсреща.
Влиза и вика:
- Сядай! Остави багажа и сядай!
Придърпваме столове и се курдисваме един срещу друг: ...
  585 
Ти винаги и за всичко бързаше, Явора. Светът ти изглеждаше толкова малък, а животът - толкова ясен, че прескачаше времето като лекоатлетка на пистата. То много се ядосваше от това неуважение към него и сподавено ръмжеше, но ти се правеше, че не го чуваш и си продължаваше напред. Не искаше много от т ...
  712 
Надежда
Навън е тъмен есенен ден. Едри капки дъжд се стичат по прозрачното стъкло. Гъста мъгла се е надвесила над града.
В стаята ми се промъква хлад, който като нежната ръка на ледена кралица милва кожата ми.
Пред мен стои твоята снимка. Спомням си добре деня, в който си замина. Бе топло циганско л ...
  916 
Миризмата на студен, декемврийски, зимен въздух полазва кожата ми сякаш с дълги, нишести, отровни пипала на насекомо. Впива се безмилостно остро и безочливо в нея и я попарва с вледеняващата си целувка. Горещият ми дъх мигновено се превръща в бяла плътна пара, която се вглежда в мен и ме изпива. Дър ...
  1254 
Знаеш ли, казах ти вече, че те обичам. Влюбвам се в теб, макар и да не съм сигурна, че знам какво е точно. Но както ти споменах, болно ми е като не те чуя, става ми ужасно мъчно. Когато ми се обадиш, се чувствам прекрасно, сякаш всички лоши мисли изчезват. Обичам да слушам гласа ти, да ми говориш за ...
  1119 
Движим се в различни коловози – ние и децата ни. Всеки върви по своя път, усещайки или не своята уникалност. С опита разбираме, че животът се повтаря отново и отново и искаме да предпазим децата от нашите грешки. Успели ли са нашите родители да ни предпазят? А може би искаме да сбъднем нашето несбъд ...
  587 
РАЗГОВОР С ЕДИН РИМСКИ ПАТРИЦИЙ
Бях в командировка в Либия. Придружаваше ме един от заместниците ми – Станко Христов. След като си свършихме работата в Киренайка, при което значителна част от дебелата тетрадка на Станко бе изписана, заминахме с кола за Триполи - на 1000 км. от Бенгази.
Когато присти ...
  1130 
Снегът превръщаше цялата долина в еднообразно бяло поле. На някои места имаше ниски храсти, оголели през зимата до грозно стърчащи чукани, но сега и те бяха затрупани и превърнали се в малки снежни купчини.
Снежната виелица завари пътника точно насред нищото. Вятъра го блъсна грубо и силно в гърба и ...
  695 
- Седни, сине! Седни тук, на канапето! - подкани Керана.
Павлето леко се приведе и седна. Жената прекоси одаята и излезе. На вратата се показа Вяра, с поднос в ръце. В него се виждаха три стъклени чинийки, със сладко от череши. Не бяха забравени чашите и каничката с вода. Имаше и шишенце с вишновка. ...
  538 
Спомни ли си тези моменти, когато не си достигал мига да бъдеш промяната!
Засичащи образи, напразни стремежи, надежди нетърсещи!
Това те мени, прави те пъзел, който трябва да има успеха да бъде сглобен, за да стигнеш цял до края си.
Препитваш и многократно търсиш отговор, а гръмкото ехо ти отговаря, ...
  746 
Тази вечер луната е така червена, сякаш е изпила кръвта на всички влюбени. Изтръгнала е сърцата им бавно и мъчително, за да удължи агонията от смъртта.
А звездите светят по-ярко от всякога, сякаш всички изгубени души търсят брод и спасение в нищото.
А луната като Дявол ги омайва и примамва в своята ...
  646 
Искам да си построя щит. В тази криза пари за замък няма.
Иска ми се да се скрия. Да се скрия от някои хора, лични и нелични... Да се скрия от света озлобен и освирепял. Всичко е една измама. Човешките сърца потънали са в дълбока яма. Кои от тях тогава работещи остават? Работещи няма. Работеща остав ...
  647 
Краят
Тя вървеше съвсем сама по същия път, който така добре познаваше и по който двамата бяха минавали стотици пъти през изминалото лято. Нощта беше паднала преди няколко часа, но тя продължаваше да върви, без да спира, без да знае къде отива. В нощ като тази, лунната светлина сякаш изсмукваше румен ...
  535 
Старият бук
Небето е синьо и гладко като копринено кадифе. Няма нито едно облаче. Синева докъдето ти видят очите. Единствено някоя птица нарушава простора от време на време. Рее се високо, бавно и тържествено, след туй се спуска стремглаво надолу, прави кръг над голямата поляна и отново полита нагор ...
  798 
Джо Камбузо с мъка разлепи гуреливи клепачи, дарявайки света с мътен и разфокусиран поглед. Първото нещо, което установи бе, че водното му легло се е спукало. Второто – че никога не е имал водно легло, а просто през нощта пак е валяло в уютната му канавка. Огледа свойски леговището си, проклинайки н ...
  689 
Представи си, че душата ти е прозорец. Когато се родиш, прозорецът е толкова чист, колкото Mr. Proper не си е представял. С годините прозорецът започва да се цапа – първият път, когато си обидил майка си, после - когато си я излъгал, първият път, когато си издал приятел, за да отървеш вината. Дребни ...
  1211 
Вчера ми дойде на гости. Още с влизането ме запита:
-Как си Днес?
-Ами... - позамислих се за малко, - както Вчера!
-Така ли, а помниш ли какво ми обеща? - "От Утре ще бъда друг, ще се променя, обещавам, ще видиш..." - изсипа ми цял водопад от обещания, а сега какво, все същото - каза Вчера.
-Ей, ей ...
  1523  31 
Крещеше когато се раждаше, толкова крехък в ръцете на Бога. Чувах виковете ти от земята и се молех Той да те пусне да слезеш при мен. А ти крещеше и крещеше, сякаш искаше да сгрешиш. Когато се изтръгна от ръцете му виковете ти стихнаха бавно и тръгна да падаш. С бясна скорост идваше към мен. Тогава ...
  710  11 
Понякога ми се иска да познавах някого, който да е изпитвал същото като мен, така би било по-лесно и знам, че този някой би ме разбрал, без да се налага да давам каквито и да било обяснения. Макар да знам, че и с хиляди различни думи да обясниш на някого как се чувстваш, ако не го е изпитал... няма ...
  969 
Защо си сложил тази маска, нима очакваш удар!? Или той те иска и надушва страха ти!
Влюбена сам само заради теб, но в хаоса, уви!
Това вчера беше младостта ти, объркваща и дива!
Нима човекът е роден от глупост, та не вижда глупостта!
Колко дълъг е престоят на едно място, когато търсиш посока! ...
  709 
Нямам нищо по-лично от миговете преди да заспя, тогава съм сама и съм себе си. Понякога заспивам преди да си намеря страницата в книгата (така и не се научих да си я отбелязвам), понякога разучавам сенките дълго, дълго. Ей такава съм - хем различна, хем малко скучновата. Още се усмихвам, още се смея ...
  1008 
Днес срещнах елена Рудолф. Но не онзи, който е собственост на Дядо Коледа. Тялото му беше тъмно кафяво, последвано от тънки малки чертички, вероятно дар от Бога. Рогата му бяха като разклонения на коренче. Обичаше да обикаля и търси деца, но не за да им подари подарък, а съвет. Това беше неговото вс ...
  580 
Откриване на фитнес-зала "Постна пица"
Влезе пожарникарят да огледа, да види дали всичко съответства на наредбите и изискванията за противопожарна охрана. Системата за предупреждение беше съвсем нова и съвсем по правилата на ЕС. Знаеше, че при възникнал пожар, от тези душоподобни устройства ще се из ...
  615 
Дъждът свирепо къпеше улиците на града. Сякаш искаше да го пречисти от греховните мисли в него. Такива бяха мислите на Даниел. Един разглезен, но добър хлапак. Мислите му се въртяха все около нея. Тази дяволско красавица. Искаше му се да я усети отблизо, да вкуси нейния нежен плод. Само това желаеше ...
  2748 
СБЪДНАТО ЖЕЛАНИЕ
Във връзка с търсене на алтернатива за превозите на товари от и до страните от бившия Съветски Съюз, “Bayerischer Lloyd” AG, Regensburg реши да проучи какви са възможностите за използване на водните пътища в този регион. Във връзка с това ръководството поиска и моето мнение.
Обясних ...
  1032 
Безбрежните долини свършваха в безбрежни планини, носещи водите към следващите долини и така до края на света. Който бе само следващо начало.
Сред една от тези безбрежни долини, в един самотен горски оазис живееше мъдрецът. Той знаеше всичко по тази земя. Знаеше, че цветята израстват от земята, за д ...
  581 
Отново прозвуча в главата ми онзи познат рефрен от тъжната песен, която някога баба ми пееше. Тъжна и стара колкото света. Пред очите ми изплува онази лашкана от вълните самотна лодка, която се носеше без път и посока. Очите ми се премрежиха от напиращите сълзи и аз леко ги притворих. Чух неволен см ...
  1390 
ОБРЕЧЕН
"Не издържам повече! По-добре..." - думите замряха на устните на прокажения. Очите му разпознаха малка фигура на хоризонта, която тичаше радостно към него.Той почти забрави за болката в цялото си тяло. Тамар! Сърцето му заби лудо.
Откакто почина съпругата на Симон, то стана смисъла на негови ...
  861 
В НАЧАЛОТО
Година 3003
Отчаян от самотата, която следваше всяка моя стъпка, това бе за мен едно откритие, което нямаше равно на себе си. Сякаш някой ме бе хвърлил точно там, където... аз се опитвах да стигна. Този път поне щях да опитам. Огромни чудати дървета обгръщаха месността. Зеленината бе пост ...
  714 
Миг ли, два ли, докато усетя, какво иззвъня, телефон или звънец, и тя връхлетя. Подвижна купчина от кости и кожа. Зачудих се как се държи и очаквах да се строполи, но по пода изтрака нещо като бастунче и едновременно с тоя звук започна една тирада от думи, от които в началото почти нищо не разбирах. ...
  682 
Нещастен е онзи, който мижи срещу Слънцето!
  602 
Умопомрачение
Това бе нощ като всяка друга, и въпреки това напълно различна и необикновена. Чувството за вълшебство, което се носеше из въздуха, беше осезаемо. Лежах в леглото си, без да мога да заспя. Горещият въздух, който влизаше през отворения прозорец, ме беше накарал да се отвия и сега усещах ...
  869 
Аз съм водата в очите ти, така солено езеро, в което твоят образ се къпе и открива там онзи поглед на желание, с мощта на призрак пръска сетивата ти.
Птица ли е или горяща комета, запътила се към танц, разтрисащ атмосферата, това е оглушителната тишина на мисълта ти.
С гръм и трясък съдбата приземи ...
  633 
Крещя... Но май във себе си. Някак е пусто, а отвън още не вали.
Тъжно е как загубих истинската си същност в чашата с водка и малко сироп... От онези сиропи – от сълзи, които пием всяка вечер след работа. Уморени, забравени, малко отпаднали в сивото на деня си...
Бягам ли? По пътеките на цигарения д ...
  815 
Художникът, накуцвайки, стативът си под мишница изнесе, платно опъна и градската чаршия оживя. Калдъръмът се развълнува, задиша на пресекулки, а сетне кихна и дори се разсмя. Врабчо клъвна от едно геврече отронена троха и навреме отлетя. Котакът, засукал мустак, не издържа и ядосан - изръмжа. А лате ...
  869  25 
Със сълзи на очи пиша всяка дума,
с трепереща ръка пиша всеки ред,
но с вяра в сърцето,
че все пак ще ни останат хубави и добри спомени,
спомени, които ще ни топлят в хладните нощи, ...
  1250 
Съобщиха ни за ужасно престъпление, което се е случило в центъра на Варна. Извършено е било смразяващо кръвта убийство в апартамент в тридесетгодишна кооперация.
„Същинска касапница!”, коментираха очевидци на престъплението. По техни думи жертвата е била нападната, докато се е запътвала към кухнята. ...
  801 
Бързият от София е като часовник – винаги пристига с десет минути закъснение. Чудя се, защо не променят разписанието, та хората да знаят кога да го чакат. Да, ама той пак ще закъснява и така – докато извъртят часовника, казва Арам, комшията. Арам ми е комшия по сергия – вляво от мен, скрит зад окаче ...
  912 
ДОЛИНАТА НА ЛЮБОВНАТА КРАВА
На младини Голямото Раче беше наивно до глупост (не че и сега не е, но тогава или не го съзнаваше, или не смееше да си го признае. Сега си признава и чак ù е смешно). Ала тогава беше толкова лековерна, че трябваше греда в окото да ù се забие, за да види това, което и слеп ...
  1051 
Не знам, а смисъл има!
Поставена на непоклащаща се стойка, нечуплива, застанала високо, Кармата нашепва с моя собствен глас: Не убивай!
Не зная дали някой ни чува, когато желаем с копнежите си някакво щастие
или пък енергията на любовта, която напира да бъде доверена, се връща от пространството, кат ...
  572 
Предложения
: ??:??