Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Софийска сага 7

Софийска сага 7
Глава пета
България беше потънала в сълзи. Плачеха жени, плачеха старци, плачеха млади мъже и деца. Плачеше целият народ. Плачеха и тези, които само след година щяха да сменят черните траурни ленти с червени и да размахват шмайзери. Ръцете, които доскоро се изпъваха напред и нагоре и ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.3K

Разковани дъски -10

Не е толкова важно Силата да е с Теб, а акъла!
Нищо не знам. Но го знам до съвършенство!
Ако всички мъже изпратят жените си на самотен остров, то той вероятно ще се нарича "Островът на съкровищата"
Казах, че ще пропиша, а не, че ще пропищя...
Нямам думи! И то какви! ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.9K 11

И по цигулката се стичаше кръвта му

- Вълнуваш ли се, Хал? В понеделник летим за България - Елизабет се усмихна нежно иззад очилата си и извади от дамската си чанта самолетните билети.
-Малко - усмихна се Хал - Все още се чувствам като в безвъздушно пространство.
Всъщност предстои ми пътуване към самия себе си, но в някакво друго изме ...

Довереница

Проза » Разкази

1.4K 12

За кучетата и хората - Хъмфри

Бабата въздъхна. Знаеше, че краят е близо, усещаше го. Чудеше се, какво ще прави с верния си приятел Хъмфри. Той, сякаш почувствал тревогата ù, се сгуши в леглото до нея. По телевиязията имаше детски концерт с Коледни песнички. Баба Василка се унесе и заспа.
Линейката забоксува в преспите. След няко ...

sld78

Проза » Разкази

1.1K

Нека ти разкажа (eros story)

… Помня погледа в очите ти – една небивала страст, която струеше от блатистия им цвят и накъдрените ти от желание вежди. Помня още розовия профил на устните ти, леко отворени, и блясъка на посребрените ти слепоочия. Помня онзи миг, така, сякаш бе вчера и ме изпълват едни талази от странни вълни, едн ...

Лепидоптерия

Проза » Еротична

2.1K

Начало преди началото на бъдещата ми книга

Силният дъжд се блъскаше в прозорците на бледосиньо боядисаната къща със своята ослепителна сила, на път да ги разбие. Капките се спускаха тихо по тях и падаха опиянени в градината, където се събираха отново и образуваха кални локви наоколо из просторния двор. Тази картина бе напълно позната на окол ...

EdwardC

Проза » Повести и романи

1.3K 3

Частица

Обещания се дават и се нарушават!
Приятелството се гради трудно, а се губи лесно!
А колкото до сърцата - всяко разбито сърце пази белезите
и наивно парченцата лепи...

fenikss

Проза

1.2K

Тайната на гигантския скелет-18

- Разбира се. Да се подготвим. - двамата влязоха отстрани на олтара. В това време внесоха ковчега с останките на сестра Мария и го поставиха на голяма стойка пред олтара и трона. Церемонията започна. Монасите запалиха свещи, а отец Иван и брат Хиларкон разтвориха олтара и запяха. Зоупокойната литург ...

marasheih

Проза » Повести и романи

1.4K

Софийска сага 6

Софийска сага 6
Глава четвърта
Лятото на 1943 година беше много дъждовно. Валеше почти всеки следобед. Светкавиците се кръстосваха над кестените по "Цар Освободител". Гърмеше като на фронта, с тази разклика, че нямаше убити и ранени, а само хора, мокри до кости. Понякога така силно гърмеше, сякаш бо ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.4K 1

Малки изповеди 2

Малки изповеди – 2 част
Разбрах, че съм била самотна, когато тръгнах на училище. Там срешнах приятелите си и разбрах, какво е да си обичан, да има на кого да дадеш любовта си, да бъдеш приет.
Нисичко русо момченце, до което ме сложиха да седна, заекваше и беше кротко и мълчаливо. Аз бях щура и палав ...

tiha

Проза » Разкази

1.6K 3

Един съботен изгрев...

Събуждам се. Обзема ме едно приятно чувство на безгрижност. Нали знаете, типично за съботен ден като днешния. Протягам се сънено. Неприятни хладни тръпки ме полазват веднага щом премествам уютната завивка настрана. Бавно се надигам от леглото и след миг босите ми крака докосват дървения под. Този пъ ...

slaveya98

Проза » Разкази

1.2K 2

Умора

Дори само да се гледаме, бе изморително. В очите на другия се четяха толкова много и различни чувства, толкова спомени - добри и лоши, толкова неизказани думи. Пред себе си виждахме цял един свят - съвършено различен от нашия собствен. Свят, който имаше своя история и привлекателност. Свят, който мо ...

cryingangel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K

Окъс(н)ели разкази-8 част.

"Банска разкръстица"-комп. рисунка Б. Калинов
Малките три улички събират износените от времената калдъръми в нещо като малък площад, на който се чувстваш като бягащо животно под прицела на хайка авджии…Те виждат, а ти - не! Отвсякъде ъглести зидове… Скрити в тях порти… И ти се иска да се скриеш някъ ...

kalin8

Проза » Разкази

782 3

Авторът винаги има право(14) Магиите

Авторът винаги има право
(14)
Магиите
Мила Мария,
Забелязала съм нещо много интересно в Испания през последните години. От понеделник до петък- хубаво време, слънцето те приканва навън с насмешка, защото знае, че твоят работен ден е дълъг почти колкото неговия и не можеш да мръднеш навън. Идва дълго ...

bojilova1

Проза » Разкази

1.5K 11

малки изповеди 1

Малки изповеди
Моята малка внучка спи. Толкова е сладка! Аз, разбира се, не съм безпристрастна. Още повече, че тя, по личното ми мнение, прилича на мен. Има моите зелени очи на вещица и същата черно- червена коса. Синът ми не е съгласен с мен и ми се смее и се мръщи на тези твърдения, но важното е, ...

tiha

Проза » Разкази

1.3K 1

Със изпочупени криле

Със изпочупени криле (За момичето, чийто криле бяха отнети)
Хиляда жерава летят към мен. С усмивка гледам полета им, душата ми се смее. Приближават се и чак тогава виждам… Хиляда жерава летят към мен, ала са всичките със изпочупени криле.
Гледаш ме. Усмихваш се. А в очите ти чета зимата на коравото ...

Josette

Проза » Други

1.3K 1

Рожден ден

2 Септември 1996, Йоханесбург, Джермистън
Исках да спя и да не мисля за нищо, но не се получаваше. Главата ми бучеше, не беше главоболие... Само усещах напрежение, някаква натрапчива мисъл... и бавно ми се проясни какво притеснява съзнанието ми - фактът, че не зная една английска дума, а утре е първ ...

daisypatton

Проза » Разкази

1.5K 2

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 6-та част

Не след дълго стигнахме до един плаж извън града. Веднага щом слезе от мотора, Бекс се затича към океана и тичайки се събличаше. Ако чичо Фил умееше да се облича бързо, то това момиче се съблича адски бързо. Хвърли обувките си на страна, а после и панталона. Разкопка ципа на елечето, хвърли и него и ...

paolinamp

Проза » Повести и романи

1.9K 1

Просто себе си

Ще споделиш ли с мен своето утре? Ще ми дадеш ли кътче в мечтите си, някое малко островче в океана на чувствата ти? Ще приютиш ли моето плахо безвремие в прегръдките на твоята вечност? Ще разделиш ли с мен слънцето си, небето си, тъгата и безгрижието си? Ще дадеш ли смисъл на безсмислиците ми и живо ...

gabu64o

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 2

Тайната на гигантския скелет-17

В дясно бе осветена друга огромна зала. В нея бяха поставени най-различни животни. Препарираните им тела бяха подредени прилежно.
- Динозаври! - Ванката се бе ококорил - Вижте, това е мамут! Огромен е! А и бивните му са невероятни!
- Ванка, а това тук е съблезъб тигър! - дръпна го Георги - Виж само ...

marasheih

Проза » Повести и романи

1.4K

Морско приключение

МОРСКО ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Били беше добро момченце. Ставаше винаги в осем и тичаше в банята си измие очичките и зъбките, за да блеснат като огледало. Закусваше дъхави мамини палачинки със сладко от вишни и никога не изцапваше любимата си пижамка на камиончета. После отиваше в стаята и си играеше тихичко до ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Приказки и произведения за деца

2.2K 3

Доброволец

Тази сутрин беше първата от втората ù седмица като доброволец.
Днес отиваше да прекара с децата в Дома един делничен ден - сутринта ще сервират и закусват заедно, после с дежурните ще почистят, а следобед - домашните. Като миналата седмица. И не съвсем. Днес ще се разбере колко е изкарала Венито на ...

koral

Проза » Други

797 2

Кръговрат

Кръговрат
Събудих се рано от поредния скандал, който вдигнаха съседите. Как не им омръзна всяка сутрин да се карат. Станах и отидох да си направя кафе, слушайки заучените им реплики. Дано този път приключат по-бързо, за да си почина от тях поне днес. Но сякаш прочетоха мислите ми през стената и запо ...

VNikolov

Проза » Други

1.5K 3

ани

Ани
Напиваше се за пореден път. Само това му остана. Млад беше – само на 33 – нисък – нещо, което винаги го беше измъчвало, слаб, направо спечен от алкохола и много работа, цигарите и безсънието. И от самотата, която го разяждаше, но нямаше да си го признае. Работеше, обичаше да работи и работеше вс ...

tiha

Проза » Разкази

1.2K 1

Aз и ти

Такива сме и ние с теб. Аз мога винаги да пия чай, но вечно ще предпочитам кафето. Ти можеш винаги да пиеш кафе, но вечно ще предпочиташ чая. И все пак, когато сме заедно, пием или кафе, или чай...
16.04.2012г.
Санди

cryingangel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K

Класа

Класата е в гордо изправената глава, в начина, по който вървиш напред. В мимиките на лицето ти, в това, което правиш и говориш. В това да умееш да прощаваш, да разбираш, да подкрепяш. И дори да си облечен в най-обикновени одежди, дори да носиш в себе си само дребни стотинки, дори да имаш само един-е ...

lility

Проза » Други

1.6K 1

Тайната на гигантския скелет - 16

Сутринта всички се събраха в градината. Масата бе отрупана с храна.
- Добро утро на всички. - брат Григориус се доближи и седна. - Донесох ви по един амулет. Той е символ на Атлантида. В него има частица от Шангри Ла. Водата е живителна. Може да лекува нелечима болест или да вдигне умиращ, да даде д ...

marasheih

Проза » Повести и романи

1.3K

Прокълнатият

Онова лято реших да се възползвам от идеята на моя позната и да прекарам отпуската си на вилата ù в китна планинска местност. Тя самата имаше други планове за лятото, така че аз щях да бъда съвсем сама – нещо, за което отдавна мечтаех, защото имах нужда точно от такава пълна почивка.
Ето защо отхвър ...

hristam

Проза » Разкази

1.1K 1

Шестолиние - 2

Човекът е мелодия, която непрекъснато се променя. Всяко настроение разбърква до неузнаваемост местата на нотите и душата зазвучава по начин, твърде различен от предишния. Понякога ритъмът се запазва, друг път става динамично по-бърз, а нерядко прилича на реквием. Но във всеки един от случаите музика ...

muhaninja

Проза » Други

1.3K 7

Недосънувани сънища

Недосънувани сънища
Един и същи сън не ми дава покой вече повече от месец - аз съм млада жена, на около 20 години, живея в нещо като имение или поне аз така го приемам. Времето е друго, защото дрехите са различни, старовремски и при мен през нощта понякога идва някакъв мъж. Не мога да видя в тъмнина ...

tiha

Проза » Разкази

1.2K

Копнеж

Вълнувах се. Вътре в мен имаше огромна клетка, току-що разбита, от която хвърчаха стотици птици. Но не от тези красивите. Тяхната красота отдавна се бе стопила в този метален затвор. Те бяха огромни черни гарвани, блъскаха се в ребрата ми, разкъсваха мускулите, отскубваха вените ми и пиеха от тях. З ...

ameninaquenaodorme

Проза » Други

837

18+ Борба за оцеляване

драма, трилър
***
Ходя по улицата - бавно и измъчено. Шляя се на посоки, накъдето ми видят очите, гладен, обезверен, отпаднал. Навън е студено, вали някаква противна смес между сняг и дъжд. Тротоарът е мокър, леден. Сградите са грозни, мрачни, печални. Небето е сиво и тежко, то сякаш ме притиска все ...

donkooooo

Проза » Разкази

1.7K 6

Изневярата

Петя хълцаше неутешимо. Опитвах се да я успокоя дотолкова, че да може по-спокойно да ми обясни причината за тази криза.
- Двайсет години семействата ни поддържат приятелство. И ние с нея никога не сме се скарвали за нищо. Защо? Сълзите я задавяха и не можеше да продължи...
Обади ми се рано сутринта. ...

galiakara

Проза » Разкази

1.5K 1

Любов...

Косата ти е прекрасна и черна, като нощта, в която се запознахме.
Очите ти са като огледало, в което мога да се гледам всеки ден.
Устните ти са неустоими, като плод валшебен.
Самата ти си като ангел, който като видя, сърцето ми тупти с такава скорост,
че просто няма как да пропусна да ти кажа - ОБИЧ ...

mnml

Проза » Писма

1.2K

Краят на слепотата(10)

10.
Мария Хосе и Фелипе
–Колко съм щастлива!- сгуши се в него Мария Хосе.-Връщане назад няма, а си го мислех, признавам. Скъпи!!!
–Къде си мислила да се връщаш, при Емилио ли?-притисна я Фелипе.-Нали щях да те намеря, миличко! От мен не можеш да избягаш! Мари, нека задгърбим всичко и да се радваме н ...

Enena

Проза » Повести и романи

1.9K 12

Разрушаване на Море от НЕ-вода и несъществуващи врати. Изгубване на частица от себе си

Разрушаване на Море от НЕ-вода и несъществуващи врати. Изгубване на частица от себе си
Вървя по улица (голяма). Околовръстно шосе с четири ленти. От лявата страна на пътя има гора. Отдясно също има растения, но няма гора като че ли. Пътят има завой наляво. Вървя, но не сам. С мен е баба ми. Говорим ...

boro^man

Проза » Други

1.3K

Отиде си Мадлен Кожухарова (madlen_kozhuharova)

Днес си отиде Мадлен Кожухарова ( ). Последните 20 години от живота си тя беше посветила на стиховете - някои от които са публикувани и тук, както и в 4 стихосбирки. На 12 януари тя навърши 93 години.
Нека всички, които я познаваха или харесваха стиховете и си спомним за нея...
Внук Александър

Hadjidimitrov

Проза » Други

1.3K 8

Екзекуторът

Още от преди да се родя родината ми е воювала със съседните страни. Така е и до днес. Всички мъже в града, в който живеех, бяха или военни, или се готвеха да станат такива. На жените не им бе позволено да влизат в армията. Тяхно задължение бе да задоволят нуждите на армията, като работят в завода за ...

paolinamp

Проза » Разкази

1.2K

* * *

Дъждът спря изведнъж и аз, кълна се, почти чух как градът отдъхва. Излязох на терасата, мъгла попиваше мокрите улици и натежаваше със солени капки, готова да експлодира от тъга по мъглявата си меланхолична съдба. Първите звукове след бурята - едно кап, кап, кап недалеч от мен, грациозните стъпки на ...

posh`

Проза » Други

1.5K 4

Всеки е различен

Няма еднакви хора! Всеки един човек е различен! Може би понякога животът ни поставя в такива ситуации, в които всеки решава, че е по-добре да вледени сърцето си за останалите. Може би животът ни изпречва огромни пропасти, че понякога всеки по своему решава, че е по-добре да спре да се залъгва с идеа ...

lility

Проза

1.5K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Софийска сага 7

Разковани дъски -10

И по цигулката се стичаше кръвта му

За кучетата и хората - Хъмфри

Нека ти разкажа (eros story)

Начало преди началото на бъдещата ми книга

Частица

Тайната на гигантския скелет-18

Софийска сага 6

Малки изповеди 2

Един съботен изгрев...

Умора

Окъс(н)ели разкази-8 част.

Авторът винаги има право(14) Магиите

малки изповеди 1

Със изпочупени криле

Рожден ден

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 6-та част

Просто себе си

Тайната на гигантския скелет-17

Морско приключение

Доброволец

Кръговрат

ани

Aз и ти

Класа

Тайната на гигантския скелет - 16

Прокълнатият

Шестолиние - 2

Недосънувани сънища

Копнеж

18+ Борба за оцеляване

Изневярата

Любов...

Краят на слепотата(10)

Разрушаване на Море от НЕ-вода и несъществуващи врати. Изгубване на частица от себе си

Отиде си Мадлен Кожухарова (madlen_kozhuharova)

Екзекуторът

* * *

Всеки е различен

Опашка