Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Андерсен в Дрезден

Градът спеше. Отдавна беше заспал. Уличните фенери рисуваха сенки върху белия сняг. Сивите къщички сякаш се бяха сгушили една в друга, предпазвайки се от студената тишина.
И само стъпките му чупеха тишината. Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден. Красив град! – каза си той н ...

l1l1t

Проза

2011-08-18T16:48:23+03:00 848 7

Щом ти си единствена в сърцето му

Щом ти си единствена в сърцето му, защо е с мен, не за веднъж, а две години наред?
Какво правя в дома му? Какво правя в леглото му? Защо заспивам до него, сгушена в прегръдките му? Щом ти си жената, защо ме кара да се чувствам специална? Защо ме изслушва? Защо твърди, че преди това не е бил щастлив? ...

lility

Проза » Други

2011-08-18T16:18:29+03:00 1.2K 2

Необичайно осъзнаване

Приготвяйки се за трансплантацията, професор Йотов усети странно чувство на завист към пациентката си. Страстната жажда за живот, готовността да се бори, усетът за осмисляне на съществуването, които заразително бликаха от цялата същност на жената, просто го възхитиха. Ех, ако притежаваше и той този ...

Eia

Проза » Други

2011-08-18T13:24:50+03:00 988 19

Власт, страст и безумие!

ВЛАСТ, СТРАСТ И БЕЗУМИЕ!
Вечерният смог бе обгърнал града в своята прегръдка. Всичко живо бързаше за някъде.
Чуваха се клаксони на автомобили, викове на изморени, дори и ядосани хора, след дългия работен ден.
В отдалечен край на града, пред изискан ресторант, спря автомобилът на
Робърт. Той слезе и ...

alexgrau

Проза » Разкази

2011-08-18T11:57:54+03:00 1.6K 10

Сричкови приказки - а как се пише гравицапа?

„Гра!“, каза главната гарга и рипна от клона. Всичките други гарги я последваха – защото нямаха представа какво да правят, ако трябва да решават сами. А главната, най-голяма и най-стара гарга, махаше с крила неуморно, сякаш преди две години се е научила да лети, а преди година е овладяла напълно тов ...

kcekce

Проза » Други

2011-08-18T11:04:42+03:00 1.1K 1

Монолог на лудата

Мирише на дъжд. Облаците са се надвесили точно над прозореца ми и чакат. Очакват момента, в който ще завали в очите ми. Тогава те ще се сблъскат и ще се излее гнева на почернялото небе. Вятърът със злоба удря листата на дървото, а клоните му се блъскат в стъклото... сякаш търсят помощ. Устата ми е п ...

in4enceto_91

Проза

2011-08-17T23:32:31+03:00 1.4K 1 3

Въплъщението на сатаната (9-та част)

"Въплъщението на сатаната"
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)
.............
Събуди се с усещане за леко неразположение. Този път обаче събитията от отминалата нощ го връхлетяха почти веднага. Можеше да си спомни абсолютно всичко, с най-подробните детайли, но осъзна, че не иска да го направ ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2011-08-17T23:14:46+03:00 955 4

Обзорен и задълбочен репортаж на космическия кореспондент

ОБЗОРЕН РЕПОРТАЖ НА КОСМИЧЕСКИЯ КОРЕСПОНДЕНТ
Задълбочен и пълен анализ на съществата от планетата-“Експеримент-111”, наричана от обитателите си - ЗЕМЯ.
ДОКЛАД ОТ ЕКИП ПЪРВИ - НЕВИДИМИ НАБЛЮДАТЕЛИ.
Трети период от съществуването на Галактиката.
Намираме се на планета “Експеримент-111”, която влезе в ...

sav11

Проза » Разкази

2011-08-17T23:04:00+03:00 766 2

Чърчил и щората

Повдигна плахо щорите и с ужас се взря в осветяваното на моменти нощно небе.
Немците сриваха Лондон, а той нямаше какво да направи, освен да стиска устни, да примигва при всеки гръм и да се моли щетите да са по-малко.
Пръстите му неволно потърсиха неизменната, успокояваща пура, но кутията беше празн ...

satanas

Проза » Разкази

2011-08-17T20:42:20+03:00 775 4

Бог ни забрави в Мрак и ние подпалихме Рая =02.=

02.
Синът на Али – Саид, е точно на моята възраст. С него се познаваме от малки, израснахме заедно и ходехме в едно училище, докато не го затвориха, защото учителят умря, а никой друг не можеше да пише или да чете. Тогава бяхме четиринадесетгодишни и Саид искаше да става доктор, но понеже в цял южен ...

Morana

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-08-17T20:28:16+03:00 810 3

Пътуване към себе си

Слагам очилата. Да, онези, същите... Розовите... Не са просто розови очила, а са онези, които прикриват цялото ми лице. Под тях кожата ми изглежда розова, а над тях целият свят преминава през всички нюанси на този прелестен цвят. Взимам ключовете от колата. Заминавам...Единственото, което знам е, че ...

tanq007

Проза

2011-08-17T16:55:25+03:00 747

Там, където няма смях

Там, където няма смях. Кое е това място?!... Гробищният парк. Там има само тягостна тишина, или ридания. Но смях... Никога не можеш да чуеш смях. Смехът е част от живота, но не и от смъртта. Затова той остава зад вратата на гробищния парк. А влезеш ли в него - или си вече мъртъв, или отиваш при няко ...

duffmckagan

Проза » Други

2011-08-17T15:45:13+03:00 1K 7

Заблудена

Заблудена
Копнеж по истина
Обвила ме е кротка надежда
като в пашкул на какавида,
приличаща на тънка вълнена прежда. ...

jointmania4ka

Проза » Разкази

2011-08-17T10:00:39+03:00 1.6K 3

* * *

Тримата се разделили след като и слънцето вече било напълно потопено в обятията на безкрая. На фона на спусналата се тъмнина, Лотар препуснал с коня по широката долина. Ефросина останала напълно разбита и ощетена. Надеждата, която била почувствала преди миг я напуснала веднага. Тя се свила на кълбо ...

irena-docheva

Проза

2011-08-16T18:00:48+03:00 1.1K 2

Бог ни забрави в Мрак и ние подпалихме Рая =01.=

Първа глава: Падението
И ви сътворихме, после ви дадохме образ, после казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!” И те се поклониха освен Иблис. Той не бе от покланящите се.
Рече [Аллах]: “Какво ти попречи да се поклониш, когато ти повелих?” Рече [Иблис]: “Аз го превъзхождам. Ти ме сътвори от огъ ...

Morana

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-08-16T16:27:48+03:00 993 7

Луцифер

- Нека бъде светлина! - каза Той.
Волята Му беше закон за мен. Аз бях първото творение, неповторимият! Аз бях Луцифер - Носителят на светлината!
Затворих очи, разкъсах гърдите си и дадох на света първия лъч... надеждата... Дадох част от себе си...
Болката беше непоносима, но фактът, че изпълнявам Бо ...

satanas

Проза

2011-08-16T12:53:17+03:00 990 5

Онемялата Съдба

Ставаха рано. Ставаха много рано, за да хванат най-подранилите клиенти и да не изпуснат никого. Работеха много здраво. Вечер затваряха ресторанта последни от редицата заведения, накацали успоредно на главния път, свързващ големия град с по-малките градчета и околните села. Не държаха на доброто кафе ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-08-16T12:51:05+03:00 999 6

Морето

Аз се давя в морето. Покрай мен минава лодка, подават ми ръка да се кача и да се спася. Страх ме е да изляза от водата. Стояла съм толкова дълго, че солената вода вече ми е сладка. Стар ме е, че ако изляза, няма да има за какво да живея. Няма да ги има вълните, с които съм се борила, няма да я има с ...

Freedom12

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-08-16T12:01:45+03:00 1.1K 2

Пияна

Искам да хвана и да се напия...
да пия до припадък,
да отпивам с ярост и да пълня с воля тази проклета чаша...
Искам да те няма!
Искам да не мисля, дори да знам, че не мога. ...

pepito_95

Проза » Писма

2011-08-16T11:55:46+03:00 1.4K

Звукът на тишината (Приказка за любов и вълшебство)

Замъкът на Лотар също бил обвит от чувство на тъга. От мига, в който той напуснал езерото, вече не се чувствал добре. Обикалял безсмислено по дългите коридори и сам си задавал въпроси, на които не намирал отговор. Някакво съмнение го измъчвало и го карало да е неспокоен. Лотар се преобразил, превърн ...

irena-docheva

Проза » Други

2011-08-14T21:34:43+03:00 2K 5

Моето безсмъртие

1.
Тя вървеше по улицата с безброй магазини. Спираше се и разгледаше стоките на витрините - измамно лъскави, така фалшиви с изкуствения си нереален вид. Не ги намираше за нещо интересно, просто убиваше време.
Или май времето я убиваше?
Повече внимание обърна на витрините. Някои от стъклата бяха мръс ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2011-08-14T17:35:54+03:00 906 2 2

Изстрадана истина

ВНИМАНИЕ! НЕ ВСИЧКИ ЖЕНИ ТИП "БЛОНДИ" СА РУСОКОСИ!
НО И НЕ ВСИЧКИ РУСОКОСИ ЖЕНИ СА "БЛОНДИ". *
Когато сте на улицата като пешеходец или шофирате, винаги имайте едно наум, че между естествено руса жена и "блонди" има голяма разлика и последните често представляват голяма опасност - и за себе си, но и ...

petkonpet

Проза » Хумористична

2011-08-14T17:07:45+03:00 944 8

Въплъщението на сатаната (8-а част)

Тим Стоун
(ужаси - да не се чете от лица под 18 години)
......................
Автомобилът весело препускаше по гладките шосета на Сакраменто, а усмихнатият Тим Стоун великодушно се носеше по сладките струни на доброто настроение и бе предразположен към почти безспирни разговори.
"Заради прекрасната ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2011-08-14T12:44:11+03:00 1K 4

Другарят плъх

Какви красиви бяха улиците на Добрич през далечната хиляда деветстотин четиридесет и трета година. Без досадния автомобилен шум, без всичкия този прахоляк и пушек, който хората гълтаха в сегашните големи градове. И изглеждаше някак приветливо, чисто, подканящо за живот и радост. Дърветата бяха толко ...

icohim

Проза » Разкази

2011-08-14T11:00:42+03:00 1.1K 9

Звездна любов

Йона запали двете ритуални свещи на празнично подредената и украсена трапеза, въздъхна и се отпусна на един от двата стола. Погледът ù отново зашари по старата малка кръгла маса с понапукан и тук-таме олющен лак и се спря на отворения пощенски плик, подпрян на синя порцеланова ваза с букет свежи гра ...

tomich

Проза » Разкази

2011-08-14T10:29:49+03:00 831

Не се отнася за вас

Това да те пуснат да погледнеш зад стените на градеца Бейл, намиращ се в държавата Зейл - на планетата Пейл, едно време си беше направо чудо над чудесата, а пък да ти разрешат да пребиваваш оттатък преградите, беше рядко изключение, допускащо се само за избраните. Още след дипломирането си в Пейлски ...

Eia

Проза » Други

2011-08-14T10:19:09+03:00 1.2K 18

нечий глас

Нечий глас ме извежда от унеса. Виждам бяла пътека, която се простира от единия до другия край на стаята. По средата - кръгло, розово тяло, което вибрира с завишена скорост. За миг спира и в него се очертава красиво същество с царска осанка. Започваме телепатичен разговор:
- Аз съм Хебъл Едуин - зап ...

mari45

Проза

2011-08-14T00:00:15+03:00 709

Приказка за плачещата върба

Това се случило преди много, много години в далечно царство на изток - в страната на Изгряващото Слънце. В малко селце живеела чудна красавица. Била бяла и нежна като пяната на морските вълни, косата ù - дълга, гъста и черна, контрастирала с лицето ù като гарваново крило на сняг, а очите ù... ех, те ...

Нел

Проза » Приказки и произведения за деца

2011-08-13T23:55:23+03:00 2.4K 8

Предопределение

Застиналата вода на блатото тъмнееше. Мъглата нахлу на талази и жадно пое гнилия дъх на тлен. Филип се огледа изумен. „Къде съм?!” Смразяващият хлад на водата плъзна по краката - бавно, поглъщащо. И страхът плъзна - заблъска в гърдите му. Писъкът на паниката събуди разума. „Спокойно, спокойно...” Ба ...

zelena

Проза » Разкази

2011-08-13T12:08:08+03:00 2.4K 44

Дилемата - 8

В четвъртък ми се щеше да кажа на шефа да ме пусне почивка в петък, но знаех, че няма да го направя. Исках да избягам, но никога не бях го правила. Щях да отида на работа в петък дори от небето да падаха горещи камъни. Мислих много за това, което ми каза Лина. Не преставах да се учудвам на всичко, к ...

DanyD

Проза » Повести и романи

2011-08-13T11:23:20+03:00 1.5K 5

"Ще ти го върна, копеле!"

Имаше нещо в това момиче, което никой със сигурност не можеше да определи лошо ли беше, или добро. Тя беше като хамелеон, променяше нрава си, в зависимост от средата, която я заобикаляше. Дори и очите ù променяха блясъка си. Доста широк спектър от настроения можеше да различи в тях човек. От пълно б ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-08-12T20:44:46+03:00 1.1K 9

Звукът на тишината/Приказка за любов и вълшебство/

Лотар се прибрал в имението си. Въпреки прохладата и почивката, която си подарил край брега на езерото, се чувствал притеснен. Нещо го карало да е неспокоен. Разхождал се из дългите коридори на замъка си и не намирал утеха. Бил напрегнат и с объркани мисли. Сякаш нещо го боднало доста болезнено, но ...

irena-docheva

Проза » Други

2011-08-12T20:17:37+03:00 2.3K 3

Защо да бъдеш дим, когато можеш да изгориш като огън - Jason Becker

Цигареният дим влизаше в очите му, но това явно не пречеше на шофирането.
Чуваше някъде зад себе си полицейските сирени, но воят им никак не го притесняваше.
Изхвърли угарката през прозореца и побърза да извади нова цигара от кутията. Всмука жадно, настървено.
- Шибаното пушене ще ме убие - каза на ...

satanas

Проза

2011-08-12T11:56:13+03:00 788

Влак

Влак
Първа глава
Влакът спира и разпилени като вятъра съдби събира. Това се случи и с нас. Той чертае нашите все още неизвестни любовни пътища. Първата ни среща се състоя, но дали ще се повтори? Влакът символизира първоначалното ни събиране, защото сме от различни страни. Ти ми разказа за себе си по ...

somita

Проза » Разкази

2011-08-12T11:53:49+03:00 675 1

Изгубено време

Изгубен в свойте си мисли...
Аз пътувам, забравен във времето!
Без да търся смисъла, който съществува -
само в онези умове на безпричинните утра на самоунищожението.
Обичам да гледам празния залез. ...

vseki.sledvasht

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-08-12T11:39:29+03:00 1.5K 2

Бурята ù

Рокличката уморено висеше на закачалка в гардероба, обувките – захвърлени в ъгъла, гримът – размазал се по унилото лице, къдриците – загубили блясъка си, вече започнали да се изправят. Куклата си беше отишла. Пред огледалото стоеше просто едно човешко момиче – щастливо и тъжно едновременно.
Беше тол ...

Disillusional

Проза » Други

2011-08-11T22:42:07+03:00 1K

Доган - глава седма - Сюлейман ефенди

Папаз дере имаше хубава и плодородна земя. Това, разбира се, бе и една от причините арендаторите да спорят и да се карат за всяко едно ъгълче от обработваемите площи на селото. Хората също често изпадаха в противоречия за наследствени и невърнати след „режима” земи. А и често се дразнеха на арендато ...

icohim

Проза » Повести и романи

2011-08-11T22:37:36+03:00 1.2K 6

Върви

Не зная как да започна. Дали с това,че лъжите ти ми носят убийствена болка, или с това, че не си достатъчно добър играч?! Дали с това, че отдавна не си същият човек, или с това, че започвам да се замислям, че може би винаги си бил такъв?!
Толкова ли е трудно да ме разбереш. Да разбереш защо очите ми ...

lility

Проза » Други

2011-08-11T20:19:00+03:00 876 1

Като проява на обичта

- Като проява на обичта, неразделна част от Любовта, са искреността и правдата. Те вървят ръка за ръка и са в съгласие и хармония с благоразумието, мъдростта, предвидливостта и предпазливостта- продължава мисълта ми Светлината, която се появи отново.
Спомням си за голямата любов на учениците му към ...

mari45

Проза

2011-08-11T20:11:23+03:00 776

Вън от Рая

Изобщо не усетих как стана. Това, дето го разправят - за тунела и светлината в края, може и да е истина, но при мен нямаше нищо такова. Нямаше и кой знае какво особено физическо усещане. Дори не беше болезнено, изненадата надделя над всички други усещания.
Светлината избухна, после се превърна в мал ...

hristam

Проза » Разкази

2011-08-11T19:57:33+03:00 1.1K 4