Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Та то свърши...

Тя беше влюбена. Това си личеше от километри. Блясъчето в очите, перманентната и безпричинна усмивка, топлината и нежността от жестовете ù се разпръскваха върху околните подобно на слънчеви лъчи. Да, това беше тя - едно слънчице.
Естествено, всички се бяха досетили коя е причината, стояща зад всичко ...

swee7yy

Проза

1.2K 5

Kопнеж в сърцето

Този копнеж в сърцето ми.
Това объркване в съзнанието ми.
Hе мога да опиша със думи какво си ти за мен сега.
Желание, усмивка, трепет...
Oчите ми те преследват и насън дори! ...

martines1

Проза » Писма

1.5K 2

Старо приятелство

Лъчите на слънцето преминаваха през леко отворения прозорец на стаята ми. Нежно, като милувката на любим човек, галеха лицето ми. Отворих очи и се усмихнах. Вдишах дълбоко от аромата на красивата утрин, мислейки си, че този ден обещава да бъде изпълнен с прекрасни моменти.
Облякох си леки дрехи и из ...

liubomira97

Проза » Разкази

1.4K 5

Душа на заем (2)

Алиса стана от пода и отиде до стаята на майка си. Тя спеше. Али беше решена да приключи с това. Взе ключовете за колата, качи се и потегли. Баща ù тъкмо се прибираше и видя, че колата на жена му потегли с бясна скорост по улицата, той направи маневра и тръгна след нея. Звънна ù, след няколко сигнал ...

Adi3

Проза » Разкази

1.3K 1

Кана лимонада

Когато бях на седем се преместихме в друг град. Там ни чакаха нова къща и ново училище. Мама каза, че и тук ще си намеря приятели. Преместихме се, казваше тя, защото баща ти си намери по-добре платена работа.
Мама подреждаше къщата, а татко работеше денонощно. Още не бях съвсем наясно с часовника, з ...

Romanov

Проза » Разкази

1.4K 5

Копнеж

''Каква прекрасна нощ!''- това бяха първите думи на Ванеса след като излезе на тъмната тераса. Светлините на града приличаха на малки светулки, които ту се появяваха, ту изчезваха в мрака. Чуваше многобройните щурци, които всяка вечер пееха тъжна песен - може би за почти отминалото лято, а може би т ...

silent-heart

Проза » Разкази

1.3K 1

Моето малко момиче!

"Когато мислех, че съм намерила причина да бъда щастлива, изведнъж осъзнах, че търсейки я, всъщност намерих причина да умра!"
Преди седем години си мислех, че съм човек, който е постигнал всичко, за да е щастлив. Сега си мисля, че никога не знаем какво ще ни се случи утре и как всичко онова, което с ...

Innit0

Проза » Разкази

1.5K 2

Нещо от сърце

Това не е още една история как двама се обичат, разделят, плачат и страдат. В тази история има любов, има раздяла, има плач и страдание. Разликата е, че не става въпрос за двама влюбени.
Всичко започна на 12 септември 1996 година. Тогава беше първата ми среща с майка ми – Красимира Тодорова Христозо ...

Freedom12

Проза » Разкази

1.5K 3

Ако можеше

Ако можеше да видиш в душата ми каква война се води и как всеки удар, който ми се нанася, ме скършва на две. Ако можеше да видиш в сърцето ми колко болка се е побрала заради теб, щеше да се чувстваш виновен цял живот. Ако можеше да видиш как убивам всяка частичка от мен в името на теб, щеше да плаче ...

lility

Проза » Други

981 2

С какво жените дразнят може би мъжете

Ето гледай, това е списанието. Гледай какво пишат бе. После ще ми кажеш, сега слушай, това са важни неща, трябва нещо да се прави, трябва да отвърнем на удара.
Диетите. Тя постоянно се подлага на хранителни режими, които никога не довежда до край. От време на време жената решава, че трябва да смъкне ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2.1K 6

Дължиш ми го.

... а аз продължавах да чакам...
Времето си минаваше със скоростта на вятъра - някога по-бързо и неусетно, друг път - бавно, мъчително, та дори дразнещо... Междувременно всички ме питат за тебе. Разбирам ги, те просто са свикнали да ни виждат заедно. Това, че не си около мене, се отразява не само въ ...

swee7yy

Проза

1.4K 4

Между два свята - част 2

Не усещаш нищо друго, освен тласъците на въздушното течение, които те водят през мрака. Пространството около теб се осветява от сияйна вълна и смачква сърцето ти с непоносим ужас, породен от животинските ти инстинкти, които действат в пъти по–бързо от разсъдъка ти, зает да отбележи, че се намираш в ...

Liudmil

Проза » Разкази

1.5K 2

Мисията - част първа

Пролог
- Търся ефрейтор Кот... нещоси - заяви пощальонът.
- Аз съм - кимна Ко Та Рак.
- Това писмо е за вас - подаде му го пощальонът. - Подпишете тук.
- Хъм - изсумтя Ко Та Рак, щом прочете писмото. - Вадят ни от "пас". ...

Bersek

Проза » Разкази

1.1K

18+ Cuba Libre 4

CUBA LIBRE 4
Тази сутрин слънцето зажули още в 6 часа. Денят обещаваше да бъде най-горещият от изминалите 3 дни. На закуска летовниците пиеха ледени сокове и почти не поглеждаха към останалата храна. Плодове и сокове компенсираха обилното потене. Освен горещината хората се измъчваха и от непоносимат ...

gudman

Проза » Еротична

1.4K

Подарък от оня свят

Откакто съобщиха по телевизията, че печелившият от второто теглене на тото „6 от 49” е от Златарево, градчето вреше и кипеше. Не преставаха клюките и интригите ни денем, ни нощем. Още на следващия ден след новините по телевизията, в градчето започнаха да се навъртат непознати индивиди – дебеловрати ...

Nelsan

Проза » Разкази

1.5K 5

Слънчеви калинки

Когато денят се слее със слънцето, се случват странни неща.
Замислените хора се откъсват от кабела, свързващ ги със сивото ежедневие и се впускат в безжична и безгрижна безтегловност. Сякаш търсят края на нещо, което отдавна са забравили да започнат. Сякаш мислите им, късчета от медни проводници, из ...

shadow_mist

Проза » Други

1.1K

Игнатий

Игнатий
Едва се качи в автобуса. Тича, тича след пухтящото му туловище, докато шофьорът случайно не я зърна в огледалото. Но нали си беше веселяк, махна с ръка и не я смъмри за закъснението. А ги чакаше дълъг път през Балкана.
- Ела, седни, тъкмо се чудех с кого ще си бъбря! - усмихна се Радко. Беше ...

HrisMelodia

Проза

1.7K 5

Думи на благодарност

Нека винаги има моменти в живота ни, за да правим добро и си благодарим взаимно.
Да простим на близките си, на приятелите си и най-вече на себе си и да поискаме прошка от другите.
Да сложим настрана всичките си оплаквания, да затворим очи и да мислим за всички прекрасни начини, по които смe били бла ...

martines1

Проза » Други

3.2K 2

Управия

- Момче, момче, уж си агрономче, пък по акъла на Партийния се водиш, дето и хабер от земеделие си няма! На жълта, песъчлива почва памук не се сее и всеки старец в селото туй ще ти рече – възмущаваше се дядо Деньо на текезесарската управия.
- И аз съм учил, че най-добре памукът върху чернозем вирее, ...

Eia

Проза » Разкази

1.4K 15

Новото поколение

Вчера дъщеря ми каза:
- Аз мога да поправя целия свят.
- Е, как така? - питам.
- Виж сега, мамо. Всичко се намира в мен, ама всичко – хората и животните, и растенията, и цялата вселена. Виждам ги с моите очи, докосвам ги с моите ръце, чувам с моите уши, вкусвам с устата си, усещам със сърцето си – з ...

nevenakirova

Проза » Други

746 5

Искам винаги да бъда дете

ИСКАМ ВИНАГИ ДА БЪДА ДЕТЕ
Това се случи преди много години... Детенцето беше самичко и много мъничко – една светла и невинна прашинка в огромния океан на мръсния живот. Вървеше по пътеката и си говореше на своя детски, неразбираем за околния и груб свят език. То беше толкова малко и толкова красиво ...

m1ivanova

Проза » Разкази

1.1K 1 5

Мара Македонка

Тя беше от Петричките села. Твърдоглава и упорита, на моменти дори откачена. Не можах да повярвам, когато я зърнах между момичетата на Лъвов мост. Бях пиян и ми трябваше жена. Чувствах се както затворник и си търсех жена, че ако може и евтино. Нито щях да си говоря с нея, нито щях звезди да ù свалям ...

svobodey

Проза » Разкази

1.7K 2

Гласът на учителя

Гласът на Учителя затихва. Дали ще срещна по пътя си човек, с такъв нежен глас? Малко се съмнявам, защото на земята е грубата материя, а тя тегне в нас. Но съществува все още една нежност, нежността на майката към детето. В люлчината и майчината си песен, тя влага цялата си нежност. Само тя е истинн ...

mari45

Проза

879 1

Нереално време

,,Събуди се. Това е сън. Преди да паднеш, защото знаеш колко трудно е да се изправиш. СЪБУДИ се...''
Ситна студена пот бе избила по челото ми. Дишах запъхтяно, на пресекулки, и се оглеждах в мрака.
Луната разпръскваше светлина в тъмната стая и обливаше лицето ми със сребърните си лъчи.
Ръката ми обг ...

elenasim1

Проза

1.2K 12

Из архивите на Чико Чиков

Из архивите на Чико Чиков
Чико се събуди, протегна се два, три пъти, почеса се под лявата мишница и още на едно място и реши да се замисли. Добре де, то е лесно да кажеш “ще мисля”, ама за какво да мисли, като нито му се мисли, нито пък знае да мисли, а още по-малко му се иска да мисли. "Сложна рабо ...

gudman

Проза » Разкази

1.3K 2

Упражнение по творческо писане

На пръв поглед в нея няма нищо специално. Не е толкова красива, че да се обръщат след нея, нито толкова грозна, че да я сочат с пръст. Висока не е, нито пък ниска. Косата ú не е руса, но толкова светла, че да не е и брюнетка. Ходи винаги сплетена на плитка, както хиляди други обикновени момичета с т ...

NikitaYan

Проза » Разкази

2.2K 3

Аз съм там , където свършва светлината...

“Light thinks it travels faster than anything but it is wrong. No matter how fast light travels, it finds the darkness has always got there first, and is waiting for it.”
~~Terry Pratchett
Бруталният махмурлук режеше мозъка му на парчета. Вървеше бавно, в такт с музиката, която пищеше от слушалките. ...

l1l1t

Проза

908 6

Песента…

Една миниатюра, която бих прикрепил с удоволствие към "Тиквичките"... Просто е част от този разказ.
Така го чувствам.
Ще се радвам , ако усетите това, което искам да кажа...
Б.
Усещането ù се появява някак без да искаш. ...

kalin8

Проза » Други

723 5

Бог ни забрави в Мрак и ние подпалихме Рая =03=

03.
Домът на Али имаше зенана - отделна част от къщата, която се обитава само от жени и мъжете не влизат там. Бях чувала, че в по-богатите къщи зенана се спазва стриктно, но не предполагах, че някога ще видя със собствените си очи, а мисълта, че сега лежах в постеля точно в средата на една такава зе ...

Morana

Проза » Фантастика и фентъзи

868 1

Събота не започва от понеделник (II част)

Опита се да скрие с пеньоара липсващото, като ме гледаше по начин, който красноречиво говореше - Ей ме цялата, сега искаш ли ме?
Стоях втрещен и я гледах, без да сваля поглед от обезобразените крайници.
-Мисля, че трябва да направим нещо, нали?
Тя се опита да се приведе по-близо, но столът попречи - ...

Bardejov

Проза » Разкази

1K

Понякога ми липсваш ето така..

Сега в пустинята бушува дъжд.
Сред облака, върху земята,
в дъжда, с пчелите -
Ето моето любимо място.
Бе зимата красива и голяма. ...

kobli

Проза » Други

1.7K 4

Продължавам да пиша

Продължавам да пиша на машината. Изведнъж в стаята грейва светлина. Чувам шепот. Затварям очи и се концентрирам. Виждам Исус - стои до мен и е поставил ръката си върху дясното ми рамо. Започваме телепатичен разговор:
- Мозъчната ципа е мембрана, по която импулсите чукат и по индукция се предават. Тя ...

mari45

Проза » Повести и романи

745

Лудостта е поносима, когато и двамата са абсолютно чалдисани

ЛУДОСТТА Е ПОНОСИМА, КОГАТО И ДВАМАТА СА АБСОЛЮТНО ЧАЛДИСАНИ
„Ха-ха!” – изсмя се графът на развален испански.
„Простак” – каза графинята и се изплю в кафето му.
І
Графът седеше на източния бряг на река Йордан и съсредоточено съзерцаваше педикюра си. Беше облечен в потник и парашутки. Върху голото му ...

m1ivanova

Проза » Хумористична

2.8K 2 3

Еволюция

Чухте, нали? Толкова много се изписа и изприказва за това явление – бунт в Английските предградия.
Но как? Защо? Какво искат? Казаха, че ще им спрат помощите.
До преди 1-2 века властващите манипулираха простолюдието с религията.
Днес новата религия – парите!
А кога в религия ще се превърне любовта м ...

nevenakirova

Проза » Други

662

Белегът

БЕЛЕГЪТ
Този белег тук, на гърдите ми, не е от нож. От остър морски камък е. Морето беше сърдито тогава и хич не му беше до посетители и гости. Ама аз бях нагъл и млад – и влязох. Не че не ме беше страх, още повече, че не умеех да плувам, ама една опитна и необуздана сирена при всеки тласък на вълни ...

purko59

Проза » Разкази

1K 11

Дали напразно си живял?

Силвия отвори гардероба си. Не можеше да избере тоалет, с който да отиде на партито. Не, че изгаряше от желание да присъства, но така или иначе, трябваше да изглежда добре.
Тя бе красива, млада жена! Мъжете, дори и жените, биха я описали с две думи (тип манекен).
Буйната ù червена коса, се бе разпил ...

alexgrau

Проза » Разкази

1.7K 12

Старият орех

Старият орех ли?! Ей го там, за нищо вече не става. Отгледал отдавна последните си рожби, сега само ненужен стърчи, отправил взор към небето с изсъхналите си клони. Е, да, препират се свраките по него, ама и те остарели. Тук там каца по някоя млада, влюбена гургулица, пооправи си перата, па се нагла ...

pepsi1975

Проза » Разкази

1.1K 6

Между два свята - част 1

Един ден излизаш и вървиш. Стигаш до непозната улица и се оглеждаш неспокойно, след което, може би тласнат от любопитство, може би от съдбата, тръгваш по нея. Цари относителна тишина, далечни шумове, присъщи на всяко едно селище напомнят за съществуването на поредния идентичен с определението за съв ...

Liudmil

Проза » Разкази

1.5K

Виртуална любов

Виртуална любов
На З.А
Не се познавахме. Никога не бях чувал за нея. За виждане не можеше да става и дума. В сайта прочетох няколко нейни разказа. Бяха силно еротични. В профила си пишеше, че е на 17. Не повярвах. На тази възраст едва ли може така силно да е развито еротичното чуство. А при нея, то ...

gudman

Проза » Еротична

2.7K 3

Усети дъха на тъгата

Обикновен човек, със своите страхове, надежди, грехове и мечти, Карл живееше в един сибирски град. Правилата на Москва и Европа не важаха тук. Това бе едно от последните непокварени от глобализацията места. Място, на което би могъл да дишаш и да знаеш, че правиш това не от навик или машинално, ами к ...

Prilepche

Проза » Разкази

750 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Та то свърши...

Kопнеж в сърцето

Старо приятелство

Душа на заем (2)

Кана лимонада

Копнеж

Моето малко момиче!

Нещо от сърце

Ако можеше

С какво жените дразнят може би мъжете

Дължиш ми го.

Между два свята - част 2

Мисията - част първа

18+ Cuba Libre 4

Подарък от оня свят

Слънчеви калинки

Игнатий

Думи на благодарност

Управия

Новото поколение

Искам винаги да бъда дете

Мара Македонка

Гласът на учителя

Нереално време

Из архивите на Чико Чиков

Упражнение по творческо писане

Аз съм там , където свършва светлината...

Песента…

Бог ни забрави в Мрак и ние подпалихме Рая =03=

Събота не започва от понеделник (II част)

Понякога ми липсваш ето така..

Продължавам да пиша

Лудостта е поносима, когато и двамата са абсолютно чалдисани

Еволюция

Белегът

Дали напразно си живял?

Старият орех

Между два свята - част 1

Виртуална любов

Усети дъха на тъгата

Опашка