Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Из "Хроника на нашата любов"-2

Вчера най-после ти скъса с мен. Мъчило те е отдавна. Защо просто не дойде да ми кажеш: „не мога повече, край!”? Ти и вчера нямаше да ми го кажеш категорично. Каза ми: искам предишните ни отношения. Кои предишните – запитах се аз и за малко да се усмихна, представяйки си как отново ще те чувствам мой ...

Мимче

Проза » Други

2011-07-13T22:40:42+03:00 1.2K

Казака

С колегата Асен слязохме от влака на гара Черепиш. Ноември, към 20:00. Да ти бръкнат в окото, не можеш видя. Валеше. Тръгнахме към манастира, където ни чакаха. Умело водех колегата в тъмницата.
Стигнахме до портата, потропахме.
Чуха се стъпки след пет минути.
- Кой е?
- Двама миряни, отче (с тия мир ...

Damaskin

Проза

2011-07-13T22:39:24+03:00 2.9K 15

Затвори очи

Ти спиш, толкова си красива... притихнала. Вмъквам се в съня ти. Да се разходим, хванати за ръка, по онези скали до морето. Да уловим звездите, за които мечтахме, отразени във водната повърхност. Виж светлината им, искаш ли да ти я подаря?! Приседни до мен на брега... Вдъхвам уханието на косите ти, ...

lunnocvete

Проза » Други

2011-07-13T22:32:35+03:00 814 1

Йохан

Запознах се с Йохан преди около десетина години в едно квартално кафене. Пихме по бира и се заприказвахме. Германец, женен за българка. Идвал в България всяко лято през отпуската за по един месец и много му харесвало.След първите встъпителни думи попита дали случайно не владея немски. - Не – отговор ...

Nelsan

Проза » Разкази

2011-07-13T21:16:12+03:00 896 2

Градът

Градът бавно отвори очи и се протегна лениво. Един-два задрямали гълъба се сепнаха и излетяха стремглаво, без да знаят накъде, само и само да бъдат по-далеч от източника на тревога, който се бе прокраднал тихомълком в сърцата им. Листата на дърветата във всички паркове зашумяха и се разтрепериха в и ...

Wizard

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-07-13T20:36:28+03:00 1.1K 2

Люба

Люба
Дни, седмици, месеци се нижеха бързо. Сия беше на седмото небе от щастие. Имаше млад мъж до себе си. Задоволяваше всичките му желания, а те не бяха много. Искаше да се любят всяка свободна минута. Неговото желание съвпадаше напълно с нейното. Чувстваше, че е накрая на активния си сексуален живо ...

gudman

Проза » Еротична

2011-07-13T20:15:24+03:00 2K

Поет от отчаяние

Прозвището "поета", което му бяха лепнали, идеше от дълбините на крехката му детска възраст. Бяха му възложили отговорната задача да изрецитира няколко куплета на едно училищно тържество и тъй като това бе първата му сценична изява, искаше да бъде безупречен. Нещо повече - тайно мечтаеше да впечатли ...

hristam

Проза » Разкази

2011-07-13T00:31:15+03:00 1.4K 9

Среща с мъртвите

СРЕЩА С МЪРТВИТЕ
Когато четем някоя книга или дори отделен разказ, нерядко мнението ни по засегнатите в нея въпроси, малко или много се различава от това на автора. Според мен това е съвсем нормално. В крайна сметка всеки има, по-скоро трябва да има, собствено мнение, което в никакъв случай не е зад ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

2011-07-13T00:06:43+03:00 3.6K 12

Из Приказки от Никъде - Миниатюри

- Хей, Гар Ван - каза една вечер Ко Та Рак. - Чувала ли си поговорката "Вълкът козината си мени, но нравът - не"?
- Ами, да - сви рамене сенчестата. - Защо питаш?
- И Но Щен Вълк я чу днес - ухили се котакът. - И знаеш ли той какво каза?
- Какво? - послушно попита Гар Ван.
- Каза, цитирам "И нравът ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-07-12T07:49:25+03:00 1.1K 2

До болка непознати

Той я мамеше, а тя го знаеше. Мамеше я от дълго време. Не, не, от самото начало на брака им го правеше. Седемнадесет години вече. Алина и Петър - семейство образец за типичен и смазващ, криворазбран патриархат. Тя се правеше, че не знае за всичко това. От срам ли, от страх ли, от отчаяние, че няма к ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-07-11T09:50:38+03:00 989 4

Дюнер

Избиха ме нервите, събрах си багажа и заминах за Пловдив. Видях се с Асен, напушихме се като тъпанари, той ме изпрати до автогарата, където обърнахме по биричка и след час яхнах рейса. Седях до някакъв дядо, който изобщо не беше заинтересован от персоната ми, което беше добре – и на мен не ми дремеш ...

NNY

Проза » Разкази

2011-07-10T17:08:28+03:00 1.3K 1

Ескизи в междуконтиненталните пространства на разума

Зимата се умори и си тръгна.
Няколко дръвчета се престрашиха да ми признаят, че вече не ги е страх и... цъфнаха.
Нощта направи комплимент на деня и се сви.
Ветровит беше потокът от мисли и... вечен. Зеленият поглед на пролетта спря сърцето ми - и нищо друго.
Небето нададе звезден писък. Нощ - и нищо ...

pureblack

Проза

2011-07-10T13:35:26+03:00 1.3K 6

Добре ли съм?

Добре ли съм, мили мой? Защото се усмихвам насила, понеже вътрешно съм цялата разкъсана и ограбена. Защото в очите ми виждаш блясъка, но в душата ми той отдавна е изгаснал, намокрен от сълзите ми.
Добре ли съм? Защото се смея и излизам, и уж живея, а нямам никакво желание за това? Защото се опитвам ...

lility

Проза » Други

2011-07-10T13:24:53+03:00 956

Из "Парадигми"

Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр.1
Когато си малък, всички ти повтарят, че ако папкаш, ще има изненада. Но никой не ти казва, че изненадата идва, когато пораснеш, и тя се нарича... корем.

tkapitanov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-07-10T00:36:38+03:00 1.1K 2

Реквием за една греховна любов - глава седма

Реквием за една греховна любов
Глава седма
Лятото навлизаше в горещата си фаза. Само нощите бяха приятни, благодарение на близката планина. Витоша доставяше свеж въздух и прохлада през тихите летни вечери. Край езерото „Ариана” се белееше новият рибен ресторант. Столичани бяха посрещнали с радост по ...

gudman

Проза » Повести и романи

2011-07-10T00:25:06+03:00 1.6K 1 13

Когато искаш да мълча - говоря

Иска ми се да имаше кой да ме чуе. Или да ме види. Дори да не издавам звук, всичко в мен крещи, че страдам. И те търся до мен. Замествам те с боклуци, с лутане, с безцелни погледи навън към хората. Да чувах животинските ти навици, за да се муся като глезла. От спомена за теб посягам в празното с дви ...

MoccaDavis

Проза

2011-07-09T23:27:01+03:00 811

* * *

Епизод I:
Маски...
- Сладък си...
- ... Имаш прекрасна усмивка...
- ... Искаш ли да се видим? ...

Apokaliptiks

Проза

2011-07-09T20:07:27+03:00 1K 1

Накъде отива светът?! Сълзи и усмивки

Накъде отива ли? Аз знам!
Отива натам, където...
13-годишни деца с високи токчета и оскъдно облечени пеят "I'm a nympho" в нощните барове. Около тях 30-годишни предрусали безделници се клатят в същия ритъм...
Мислиш, че не е нормално деца в 4-ти клас да са опитни пушачи, но съм сигурна, че ако ги пи ...

Aleks-Green

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-07-09T19:50:15+03:00 2.5K 3

Време е

Разбирам. Може би не му е трябвала моята любов. Всъщност защо въобще си помислих, че му е нужна? Защо въобще повярвах, че знача нещо за някого? Защо изобщо дадох сърцето си на човек, който го разби на милиони парчета? Защо съм толкова наивна? Защо не мога да се позная? Защо се промених така, до неуз ...

lility

Проза » Други

2011-07-09T18:41:47+03:00 736 2

Споделена нощ

с благодарност към В.Х. за идеята
Мария трепереше. Вече цял час ходеше по улиците, а бебето в количката започна да проплаква все по-често. Даваше му водичка и се усмихваше едва забележимо на чаровното личице. Знаеше, че скоро ще трябва да смени памперсите и да нахрани детенцето си. Може би в някоя т ...

rarebird

Проза » Разкази

2011-07-09T12:52:52+03:00 2.2K 16

Из Приказки от Никъде - Миниатюри

- Ние мразим омразата и обичаме любовта - безметежно се ухили Хи Пи.
- Ъъъ... - почеса си носа Черната Пантера Ра. - Това не е ли малко противоречиво...?
- Оммм... - напяваше Ла Ма.
- Оммм... - мантреше и Но Щен Вълк.
- Ха! - възкликна Хи Пи. - Краставите кучета се намират. ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-07-09T12:39:58+03:00 1.1K

Никой не обича самотните

Никой не обича самотните. Защо? Не е честно, наистина. Та те са хора като всички останали, нали? Те също стават сутрин, мислейки за изненадите на новия ден, за нещата, които имат да вършат и за куп други дреболии, които постепенно окупират целия им ден.
Добре, но с какво са по-различни те от другите ...

swee7yy

Проза » Други

2011-07-09T12:34:50+03:00 1K 5

Колко струва душата на един патриот? (Из "Азбука на мнимите българи")

ИЗ „АЗБУКА НА МНИМИТЕ БЪЛГАРИ”
КОЛКО СТРУВА ДУШАТА ЕДИН НА ПАТРИОТ?
Снощи един политик от нова една партия в предизборното студио призова:
„Братиа българе, пътриоти ли сте, що ли? Докога ше търпим тез, дето ни ограбват? Който е пътриот и душа има българска, без време да дойди при нас в партия НППЗБ. ...

aiqv

Проза » Разкази

2011-07-09T12:31:58+03:00 1.4K 1

Историята на сърцето...

А как искам да се сгуша нежно до теб, да слушаме "нашата песен" и да ти говоря... да ти говоря... за дните, в които те нямаше... За дните, когато беше далеч от мен... Когато бях най-самотна, а ти беше някъде там... а може би с някоя друга... Искам да стоя сгушена до теб... опряла глава до сърцето ти ...

GodDes

Проза » Други

2011-07-09T12:10:00+03:00 1.1K

Защо да вярвам в любовта?

Защо да вярвам в любовта? Като се замисля, тя не ми донесе нищо добро. Грабеше от мен, късаше ме на парчета, зашиваше ме с конци, лекуваше раните, а след това още в тях дълбаеше с ръце. Като се замисля, ми донесе само разочарования. Една огромна болка, която понякога изпитвам, щом силите ми не дости ...

lility

Проза » Други

2011-07-08T22:10:42+03:00 1.2K 1

Хартиени лодки (3-та част)

- И не я питайте нищо, сестро, раната ù още кърви! Болно ù е.
- Няма, чичо Ставри. Няма! Ще я сложим даже при сестра Ана. Тя е глухоняма. А, напоследък е нещо болнава, та Елица нека се грижи за нея!
- А, така, чедо! Тя това го най умее. Ще се оживи бедното ù сърце. Добро е то! Аз си знам!
Старецът с ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-07-08T15:28:49+03:00 889 9

Приказка за двете слънца Слънчо и Лъчиста

۞
Живели някога две слънца, братче и сестриче. Слънчо и Лъчиста ги нарекъл техният баща. Ала далеч, далеч от него търкулнали се те и стигнали чак до Земята. Докато си играели, Слънчо и Лъчиста започнали да се хвалят един пред друг. Слънчо казал:
Аз съм мъжкото начало и съм толкова силен… Виж! Разтап ...

magdalina7

Проза » Приказки и произведения за деца

2011-07-08T15:24:28+03:00 1.6K 1 3

из "Приказки от Никъде" - Миниатюри

Сянка се бе облакътил на перилата на кораба и отнесено зяпаше морските вълни, той много обичаше да гледа танца на морето и винаги отделяше време за това, когато беше там.
Още някой се бе подпрял на перилата, всъщност Черната Пантера Ра се беше разпльокала, провесила предни лапи през преградата и чес ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-07-08T14:49:13+03:00 1.1K

Ти беше там

Когато бях жаден, ти ми даде да пия.
Kогато бях гладен, ти ми даде храна.
Kогато бях бездомен, ти мe приюти.
Когато ми беше студено, ти мe взе в прегръдките си и ме стопли.
Когато бях болен, ти ме посети. ...

martines1

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-07-08T14:44:18+03:00 1.3K

Въплъщението на сатаната (5-та част)

Отново в болницата
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)
.......................
Още преди да отвори очи, разбра, че и този ден ще бъде особено тежък. Поради прекия контакт с изгрялото слънце, кожата на лицето му се пържеше в огъня на страховитата болка, която потушаваше до известна степен ин ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2011-07-07T22:55:03+03:00 1.2K 11

Автопортрет

АВТОПОРТРЕТ
Чешит!
Ами голям!
За по-нежно му викахме Чешо.
После се появи и едно „дон”, та стана дон Чешо. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2011-07-07T22:28:00+03:00 1.1K 4

Хартиени лодки (2-ра част)

Елица тънеше с всеки изминал ден, все повече и повече в разруха и поквара. И в дългове. И в безпаметност. Часовникът, отмерващ щастието ù, беше спрял завинаги. Стрелките му невярващо бяха замръзнали от неподправен ужас върху циферблата, показвайки часа на злополуката. За Ели всичко беше свършило в о ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-07-07T22:03:47+03:00 986 5

10 мисли на един ангел-пазител

Първа мисъл:
Да бъдеш ангел-пазител е все едно да бъдеш футболен вратар. С тази разлика, че футболният вратар трябва да спасява неспасяеми топки, а ангелът-пазител - неспасяеми грехове! И още една разлика: футболният вратар стои на гол-линията на вратата, ангелът-пазител - на голлинията на живота... ...

duffmckagan

Проза » Други

2011-07-07T21:53:57+03:00 2.4K 4

Мечтателят

“Ръмят светулки.
В звездочел юнак
превърнаха
бостанското плашило!”
Беше среден ръст, някъде около метър и седемдесет. Хубав мъж. Побеляващата му коса предаваше някаква тежест на запазеното, почти момчешко, бледо лице. Но най-необикновеното в него, бяха очите му. Бадеми. Няма по-точно описание. Като ...

Нел

Проза » Разкази

2011-07-07T10:06:13+03:00 1.7K 8

Ден

Мое скъпо момиче, здравей,
Не умея да пиша писма. Нощта е дълга. Дежурен съм. Навън самолетите се прибират един по един. Познавам песента им.
Всеки има своя. Лятото е в разгара си. Щурците и те владеят положението. Само звезди надничат в прозореца. Трябва да се прибере последният. Далечен грохот про ...

zelenvik

Проза » Писма

2011-07-07T09:57:18+03:00 1.2K 12

Петнадесет минути почивка

Петнадесет минути почивка
Когато отвори очи, първото, което забеляза, беше оцветената в интензивночервено лента на сензитъра. След като от около един хронологичен месец всяка сутрин за кратко му примигваше в червено, а той не предприе никакви мерки, очакваше се, че накрая всичко ще свърши с императи ...

Довереница

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-07-07T02:40:59+03:00 1.5K 18

Прозвуча ми като обещание

Прозвуча ми като обещание.
Прошепна го, произнесе го само с устни. И сякаш отпреди го знаех, чувствах, че ще го каже. Добре си бях научила урока - да не вярвам на думи, които не чувам - едва казани, от страх, че ще останат голи - ей така, просто прошепнати - без смисъл, без чувство, без обич. Хвърле ...

fammie

Проза » Разкази

2011-07-07T02:23:49+03:00 928 1

Oгън

И бързо пламващия огън, когато я изпитам отново и отново...

anomis1994

Проза » Други

2011-07-07T00:33:56+03:00 1K

Някъде далеч, на запад...

Седнали сме четирима, като каре за белот, пред малкия сив павилион. Седим, ама седим яко на светло зелени, клатещи се от старост пластмасови столове. Някакви бутилки бира с почти изпито, топло съдържание се мъдрят пред нас, засилвайки обхваналата ни скука. Около размътените ни глави в морната юлска ...

merlin

Проза » Разкази

2011-07-07T00:27:26+03:00 1K

Още една звезда

В небе, изградено от мечти, звездите са просто сълзи на разочарованието. Поне така казваше мама, така и не схванах какво се опитваше да ми каже с това, но знам едно. Виждам светлина в тунела, може да е моето спасение, а може и да е влак, засилил се към мен. Всичко започна така, както и най-вероятно ...

vistor

Проза » Разкази

2011-07-07T00:07:04+03:00 1.8K 3