Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

На детската площадка

Стар трафопост. Отвътре долита пиянски смях, от време на време някой се появява на вратата и се изпикава пред възмутените погледи на майките от детската площадка. Бащите един по един отиват да се разправят, но не се връщат. От време на време някой от тях се появява, за да се изпикае, без да реагира ...

popolo

Проза

2011-07-31T14:26:57+03:00 686 1

Сянката на Невидимия

Сянката на Невидимия
на дъщеря ми Алис...
да помни уюта на сянката...
Навлякъл прозрачните дрехи на Самотата, той не дразнеше с невидимото си присъствие околния свят. Животът му - безинтересен филм, лишен от субтитри, на който така и не разбра смисъла, кротко го доглеждаше отегчен, в очакване на кра ...

ДВАТА_ВЪЛКА

Проза » Разкази

2011-07-31T14:20:49+03:00 4K 56

* * *

Веригите свиреха.
Буталата тракаха безшумно.
Тишината на безумието
ме обземаше спокойно...
а стоманените ъгли на студено-сивите машини ...

brdowski

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-07-31T14:10:28+03:00 691

Доган - глава първа - Сънят на Хаджи Исмаил

Хубав дъжд валеше из селото. Сушата, която мореше околността от няколко месеца, най-накрая си отиваше. Земята попиваше жадно водата на сякаш продънилото се небе. И бе предоволна. Хаджи Исмаил не бе успял да се прибере, когато заваля и сега стоеше под шопрона на двора и слушаше шумоленето на капките ...

icohim

Проза » Повести и романи

2011-07-31T14:04:47+03:00 832 2

Смело сърце

Тя излезе навън и погледна небето. Мислите ù плуваха като лодка в морето всред тъмните сенки на нощта и изчезваха бавно като умираща звезда, там някъде дълбоко в нейната душа. Очите ù, избистрени от поредната доза сълзи, бродиха безцелно из мрачните долини, търсейки нещо истинско, на което да се дов ...

silent-heart

Проза » Други

2011-07-31T13:52:35+03:00 960

Никога няма да те имам

Душата ми е празна и пуста като пустиня. Защо всеки път, когато ме отблъснеш, повтарям грешките си и правя още по-невъзможно това да се върнеш? Не можах ли да запазя поне приятелството ти? Още ли не съм се научила да губя с достойнство? Макар че разумът изгуби абсолютно всяка битка със сърцето... Ми ...

krasitoo

Проза » Други

2011-07-31T13:48:30+03:00 1.2K 1

Природи и породи - II

Професорът положи неимоверни усилия, за да се овладее, но сърцето му започна да прескача и някаква тъпа болка обхвана гръдния му кош. Това го накара да спре галопирането из кабинета и да се отпусне на най-близкото кресло. Чак слепоочията му туптяха и той обхвана челото си с ръце. Страстно отдаден на ...

Eia

Проза » Разкази

2011-07-31T00:30:50+03:00 1.3K 20

Сбогуване с ТЕС - ІІ

Сбогуване с ТЕС – ІІ
От месец бях в Либия и обикалях многобройните обекти на ДСО „Техноекспорт строй“. Едни бяха пред завършване, други едва започваха, трети имаха нужда от допълнителна техника и хора, така че се налагаше на место да се прецени и реши рационалното разпределение на наличната механиза ...

ХристоЗапрянов

Проза » Други

2011-07-31T00:02:45+03:00 3.5K 6

Той

За миг бяхме сами.
Лека музика се долавяше.
Лежеше той, аз бях до него.
Ръцете ми изучаваха тялото му, минаваха през всяка извивка.
Очите му бяха затворени, сякаш сънуваше. ...

portykal4ety

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-07-30T23:16:27+03:00 1.1K 1 1

Не е ли наистина твърде наивно счупеното да лепим?!

Бе един от онези слънчеви юлски следобеди, в които бях преценила, че ще е далеч по-ползотворно да си остана вкъщи, от това да прекарам деня навън с така наречените си „приятели”. И така, ръчкайки нервно дистанционното на телевизора, търсейки нещо по-различно от поредната турска боза, попаднах на въз ...

highcontrast

Проза » Други

2011-07-30T18:32:05+03:00 1.7K 2

Опитай се да ме събориш!

Аз съм като стъкло, начупено на парченца, лепено милиони пъти и дори да го начупиш на още толкова, няма да ме заболи кой знае колко. Или може би аз съм свикнала на болката дотолкова, че всяка нова само гъделичка раните. Или може би ме боли много повече, но отказвам да го приема. Аз съм като хартия, ...

lility

Проза » Други

2011-07-30T18:28:20+03:00 1.1K

Книгата "Срещи с доброто и любовта"

Време е да надникнем в най-скритото кътче на нашата душа, която е изпълнена с много противоречия. Дали ще успеем да се преборим с пороците, които преобладават в нея?
В миг на прозрение, нека си спомним думите на великите пророци, които възвестиха идването на Христа. Кой е Той? Великият вожд на човеч ...

mari45

Проза » Повести и романи

2011-07-30T18:25:01+03:00 717

Природи и породи - I

В дома на професор Матев сякаш витаеха духовете на Хипократ и Гален. По стените на кабинета му, върху дървени рафтчета с цвят на черешово дърво, до многобройните, небрежно поставени учебници по медицина, искряха какви ли не цветни шишенца, епруветки и колби. У случайно надникналия затрептяваше вълше ...

Eia

Проза » Разкази

2011-07-30T14:01:28+03:00 1.2K 1 15

* * *

Любовта просто идва, не пита:
"къде си, какъв си, защо си".
Любовта просто идва, не пита:
"къде е, каква е, какъв е, защо е".
Любовта просто идва, не пита ...

brdowski

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-07-30T11:47:31+03:00 700

Сбогуване с ТЕС - I

СБОГУВАНЕ С ТЕС (ДСО „Техноекспортстрой)
Когато започнах да пиша този разказ се опитах да заменя недолюбваното от читателите, а и от мен самия, „първо лице” и започнах да го пиша в „трето лице”, но... просто не се получи. Звучеше ми като измислен, а всичко описано в него действително се е случило.
Е ...

ХристоЗапрянов

Проза » Други

2011-07-29T23:51:08+03:00 2K 1 3

Десет зелени джанки

Митко бавно затвори тежката дървена порта на двора и излезе безшумно с колелото. В неговото детско съзнание единственото, което го вълнуваше, беше да играе от сутрин до вечер с приятели и да кара колело по прашните улици на селото. Баба му и дядо му му подариха „бегач”, когато навърши десет години. ...

icohim

Проза » Разкази

2011-07-29T22:51:13+03:00 1K 7

Пародийно...

ПОСВЕТЕНО
Мразя всички хора, защото са гадни, гнусни и само цапат всичко.
Мразя и всички новородени и мъртви, защото се вдига много шум около тях.
Мразя себе си, защото се променям, ставам все по-дърта и грозна, а аз не го искам.
Мразя родителите си, защото са ме родили такава. ...

Ена

Проза » Други

2011-07-29T22:42:21+03:00 1.7K 31

Из "Парадигми" 6

Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр. 6
Не всеки бере плодовете от своя труд. Питайте производителите на зеленчуци.

tkapitanov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-07-29T22:39:44+03:00 976

Скерлю

Идва есен. Макар и в края на лятото, сякаш се усеща студената ù ръка. Вечерите започнаха да стават хладни. Изораните ниви се чернееха пред погледа на Бойчо. Тука, в тоя край, нивите се прекъсваха само от някоя друга възвишинка и хоп току на средата им се мержелееха селата, с червените си керемиди. Е ...

kulinarnimisli

Проза » Разкази

2011-07-29T22:39:01+03:00 770

Амулетът 21

Бостън – наши дни
Хари Коен затегна възела на вратовръзката си. Огледа се в огледалото и очевидно доволен от видяното се завъртя на пръстите на обувките и тръгна към изхода на тоалетната. Навън го лъхна топлият и влажен въздух на горещия юнски ден. Вече леко съжаляваше, че е напуснал прохладното пом ...

aplamen

Проза » Повести и романи

2011-07-29T12:34:22+03:00 937

Грозно ежедневие...

Кога за последен път си позволи да поспреш за миг и да помиришеш цъфнало цвете? Кога за последен път се зачете в поезия? Кога се порадва на красотата? Кога зарадва душата си? Ти си се превърнал в ходеща мишена без сърце и душа... Жертва на материалното. ДА! Грозен си, празен отвътре... Парите ли пра ...

idioticD

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-07-29T12:21:56+03:00 1.5K 4

Нестандартна романтична вечеря

нещо като купена храна от некоя закусвалня
свещи но не заради самата романтика
а защото няма ток
непринудено облекло
малка масичка ...

brdowski

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-07-29T12:04:05+03:00 928 1

Песента на щурците

Дъждът падаше бавно и спокойно. Капките се стичаха по двата големи прозореца на малката къщичка, която не бе боядисана, а червените ѝ тухли, вече остарели, бяха изгубили отдавна своята свежест и цвят. Спокойствие вдъхваше всеки от тихите звуци наоколо. Небето бе мрачно и сиво, но не и градината на к ...

sdacu

Проза » Разкази

2011-07-29T12:03:15+03:00 1.1K 2

Едно тъпо разказче

Седим и си чакаме. Времето е изгубило всякакво значение. Колко минаха? Седмица ли – две?
- Ах, майчинката му – изцепи се Кире. - Ей, дефектния! Бръкни в хладилника и дай да се ъпдейтна с едно студено!
Нищо не казвам. Гледаме филм. По лицата, изморени и отегчени, се чете досада, скука и скрита тревог ...

kasius

Проза » Разкази

2011-07-29T09:56:18+03:00 1.1K 6

Миниатюри

- Такааа - потри ръце ефрейтор Верг. - Време е да тръгваме да ги търсим.
- Оки - кимна ефрейтор Фи Тил. - Обаче хайде този път, преди да хукнем, да помислим малко.
- Добреее - почеса се по тила Верг. - Ако аз бях вълк, къде бих се скрил?
- Къде живеят вълците? - опита да му помогне Сержант.
- В трет ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-07-29T09:46:06+03:00 939

Уморих се

Уморих се да бъда предавана, точно от хората, в които най-много съм вярвала. Уморих се да търся своето щастие сред непознати места и по стръмни улици, а все да го няма, все да не идва. Уморих се да крия тъгата си, зад очи привидно усмихнати със ослепителен блясък. Уморих се да слагам маската на безр ...

lility

Проза

2011-07-28T14:20:07+03:00 2.2K 1 4

Невидимата

Беше започнал да подготвя заминаването си поне от 1-2 седмици. Как не се сетих още тогава! Спомням си, че ме попита: “Смяташ ли, че е добре да обявя временно прекъсване на симпозиумите, заради предстоящите избори?”. Казах му, че това, което той прави, има много по-голяма стойност от политиката. Него ...

670301

Проза » Разкази

2011-07-28T14:17:38+03:00 867 2

Третият закон на Толкин

Виолетовият маг седеше в засада, притаен зад един храст в близост до Ливадата на Сенките, и чакаше тролът да мине покрай него, за да отърве от присъствието му жителите на графство Горъм.
Виолетовият маг се казваше Роджър. Роджър фон Щайнер, за да бъдем точни. Знаеше колко тъпо звучи това, когато го ...

Wizard

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-07-28T14:11:01+03:00 1.2K 2

Любов ли е?

И сякаш се бяхме срещали отдавна, но всъщност това беше първият път, когато се видяхме... погледите ни се губеха един в друг, а аз усещах как бавно започвам да се влюбвам... Докато вървях към вкъщи, не спирах да мисля за усмивката, очите му и малкото думи, които си бяхме разменили... Легнах с мисълт ...

idioticD

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-07-28T14:08:29+03:00 1.3K 3

Космическа

... Мислех си за теб като за един
некартографиран космос,
във който звездите на любовта
бяха неясно поставени
и често се губеха в далечината. ...

brdowski

Проза

2011-07-28T13:45:11+03:00 743 3

Из "Парадигми" 5

Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр. 5
Алкохолът определено ни прави по-красиви. Защо иначе, когато пийнем, всички ни наричат хубостници?

tkapitanov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-07-28T08:34:18+03:00 941

Съдбовни години - роман - трета глава

Болката, която беше причинена от Димитрина, може би дълго време щеше да го дебне. Беше ясно, че тя не би могла да бъде жената на живота му. Рано или късно щеше да се случи всичко това. Имаше нужда от другарка до себе си… Реши да не мисли повече за нея, въпреки че не беше много лесно. А бяха приятели ...

PLASHKOFF

Проза » Повести и романи

2011-07-28T08:24:04+03:00 1.1K

Кръглата маса - ІІ

Кръглата маса - ІІ
Три дни по-късно, малко след края на официалното работно време, ми позвъни Майер.
„Цапи, направо на въпроса. Ще ни почерпиш ли с д-р Векерле по една водка? Мезето от нас.”
„Винаги сте добре дошли, но нещо не ми се вярва, че само за по една малка водка ще биете път до петия етаж.”
...

ХристоЗапрянов

Проза » Други

2011-07-28T02:58:56+03:00 1.6K 5

С мирис на праскови (част 2-ра)

След вечерята с майка ми аз отидох в стаята си. Пуснах си телевизия и, както обикновено, нямаше нищо интересно, а Часът е 23:58, не ми се спеше, а нямаше какво да правя. Отидох на прозореца, пуснах си музика, загледах се в луната и започнах да мечтая. Стоях на прозореца близо два часа, а дори не съм ...

alexilaiho666

Проза » Други

2011-07-27T22:07:15+03:00 1.2K 1

Съседката от апартамент №10, Глава 1

Погледнах през шпионката и видях миловидното лице на съседката от апартамент №10. Зачудих се защо ме търси. Познавахме се бегло, общо взето бяхме на „здравей – здрасти”, откакто се бе нанесла в съседния апартамент преди около месец.
Отворих вратата и примигнах от изненада. Двете ù ръце бяха гипсиран ...

Heel

Проза » Еротична

2011-07-27T20:25:18+03:00 1.9K 2

Човек с чувства

Човек с чувства... Съществува ли такъв в днешно време? Има ли някой, който да е запазил човешкото в себе си? Някой, който да не се е продал, спекулирал, интриганствал и какво ли още не. Ако аз видя такъв човек, бих го поздравила. Защото на мястото, където другите държат омразата, скандала, завистта ...

Freedom12

Проза » Разкази

2011-07-27T20:20:22+03:00 1.5K 4

* * *

красивите цветя в нощта умират
самотни са останали в мрака
красивите цветя са разделени
от студени магистрали и мечти
красивите цветя познават самотата ...

brdowski

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-07-27T14:17:31+03:00 692 1

Аромат на любов

Предполагам, че всеки си има някоя странност, която го прави уникален и неповторим. Възможно е човек да се гордее с нея, изтъквайки я като положително качество, или пък малко или много тя да го притеснява, защото го кара да се усеща неудобно различен. А в някои случаи просто се свиква с тази особено ...

hristam

Проза » Разкази

2011-07-27T13:20:18+03:00 1.3K 1 7

Разходка из София

Разходка из София
Майското слънце гали нежната кожа на софиянки. Скрити под шапките с големи периферии, обточени с красиви пъстроцветни панделки, те се разхождат в тази неделна сутрин по алеите на Пепиниерата. За по-сигурно, за да се предпазят от загара, са скрили лицата си под красиви омбрели с дъл ...

gudman

Проза » Разкази

2011-07-27T11:02:01+03:00 2.1K 2 4

Прости ми, че още съм дете

Прости ми!
Моля те, прости ми... За това, че съм искрено емоционална. Прости ми, че си усещал вкуса на сълзите ми повече от всеки друг. Прости ми, че си усещал силата на гласа ми в моментите, в които вместо да кажа тихо "съжалявам", ставам като луда и искам да крещя, докато остана без глас. Прости м ...

Mery_Jeane

Проза » Други

2011-07-27T10:52:34+03:00 2.2K 2 2