39 917 резултата
Карах децата на училище и слушах какво си говорят на задната седалка. Мери попита Сашко: "Ти направи ли едно добро?" Сашко се замисли и изпъшка тежко: "Ох, забравих!" Мери, сякаш за да го уязви, подметна чисто статистически: "Аз направих три!" Това още повече съсипа Сашко. Мери три, той нито едно! А ...
1172
1
„Залез слънце. Градът се огрява в цвят синьо. Чашата със следи на алкохол и червило, полата на гърба на стола, светлината, шепотът на колите, съблазнителният поглед на голата жена, всичко това композира една балада за саксофон, бавна и топла”.
- Харесва ли ти?
- Да, много е красиво.
- И ти си много ...
- Харесва ли ти?
- Да, много е красиво.
- И ти си много ...
779
1
Изпих тялото си. На екс. Като текила. И после повърнах. Прекалено много ми загорча. Направо се пречупих от условности. Прелъстена от примамливостта им душата ми се прегърби, сякаш има недъг. Прекалено тежки са обещанията, които нямаш навика да изпълняваш. Като тонове ненужна смет. Задушават ме. Зави ...
884
12
СИЛВИЯ
Бързи стъпки от женски токчета отекнаха по тротоара. Силвия бягаше. Червената ù пола се развяваше развълнувано и вятърът заплашваше да я отнесе, тъй като се държеше само на една голяма сребърна игла, нежно бодната отляво на талиятя ù. Дългите ù руси коси правеха красиви вълни. Силно вталеното ...
Бързи стъпки от женски токчета отекнаха по тротоара. Силвия бягаше. Червената ù пола се развяваше развълнувано и вятърът заплашваше да я отнесе, тъй като се държеше само на една голяма сребърна игла, нежно бодната отляво на талиятя ù. Дългите ù руси коси правеха красиви вълни. Силно вталеното ...
949
3
ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ
И ето отново настъпи зима, тихо, неусетно. Настани се по малките криви улички на града, сякаш винаги си е била там, сякаш нищо не се е променило, плавно настъпваща и отминаваща като разцъфването и повяхването на едно цвете.
Е, разбира се, макар и на пръв поглед нищо ново, всичко бе изме ...
И ето отново настъпи зима, тихо, неусетно. Настани се по малките криви улички на града, сякаш винаги си е била там, сякаш нищо не се е променило, плавно настъпваща и отминаваща като разцъфването и повяхването на едно цвете.
Е, разбира се, макар и на пръв поглед нищо ново, всичко бе изме ...
5072
3
Виждаш ли колко крехки могат да бъдат мечтите? Виждаш ли как в гонитбата си губиш хиляди от тях? Колко тънки, като протрито стъкло, могат да бъдат... Колко парчета се разпиляват и колко остават от тях? От мелодия позната лъха нежност и красота, а животът се мени, животът се върти, животът преминава ...
1105
1
Т А Т К О
Животът ти напомня смокинов цвят.
Един безкраен опит да прескочиш една фалшива реалност. Споменът за щастливото ми детство изхвърля песента на грозното патенце, чиито строфи безпогрешно редиш.
Благодаря, че ми показа пътя към дома.
Сега обаче имам нужда от теб, от извехтелия ти балтон, от ...
Животът ти напомня смокинов цвят.
Един безкраен опит да прескочиш една фалшива реалност. Споменът за щастливото ми детство изхвърля песента на грозното патенце, чиито строфи безпогрешно редиш.
Благодаря, че ми показа пътя към дома.
Сега обаче имам нужда от теб, от извехтелия ти балтон, от ...
1126
4
Декември. Сняг. Вали. Трупа, не спира. Все повече и повече грехове трупа. Вървя. Назад! По бялата пътека оставям черни следи. Омърсявам я. Както всяко невинно нещо бива унищожено рано или късно. Леден въздух, пълен с отчаяни въздишки. Зачервени от болката пръсти. Зимни невъзможни мечти. Замръзнали н ...
609
3
За Коледния конкурс на Откровения
Мили приятели откровенци!
Не мога да не споделя с вас това, което ми се случи покрай миналата Коледа във втората ми родина, Испания.
Ще цитирам стих от емигрантската поезия на моя приятелка, за да поясня написаното от мен
И макар далеч от теб, Родино, ...
Мили приятели откровенци!
Не мога да не споделя с вас това, което ми се случи покрай миналата Коледа във втората ми родина, Испания.
Ще цитирам стих от емигрантската поезия на моя приятелка, за да поясня написаното от мен
И макар далеч от теб, Родино, ...
1912
21
- Затвори вратата след себе си – каза тя, без да надигне тежкия си поглед от изстиналото, безвкусно кафе.
- Гониш ли ме – попита той нехайно, докато ровеше из купчината дрехи, нахвърляни без порядък по земята.
- Не – въздъхна тихо – имам много работа и не искам да ми пречиш – усмихна се тя на собств ...
- Гониш ли ме – попита той нехайно, докато ровеше из купчината дрехи, нахвърляни без порядък по земята.
- Не – въздъхна тихо – имам много работа и не искам да ми пречиш – усмихна се тя на собств ...
1150
5
Проклинам се! От все сърце се изумявам и карам на сърцето си. Как можа да се въвлече в оковите на любовта? Как можа да се влюби точно в него? Защо не избра Георги, Павел или Петър от моето училище, от моя град? Защо трябваше той да е избраникът на душата ми?
Щастлива съм! Чувам гласа му и се потапям ...
Щастлива съм! Чувам гласа му и се потапям ...
926
2
Поглед. Тъмнина.
Верослав, обзет от безсилие се взираше в нищото. Летеше ли? Не можеше да определи какво изпитва... Не знаеше дали изобщо изпитва нещо. Бродеше. Но на къде? Усмихваше ли се? Имаше ли изобщо лице? Какво беше усмивката. Забравил беше. Удавена мечта. Самота. Чуваше шепнещ глас. Проза. Д ...
Верослав, обзет от безсилие се взираше в нищото. Летеше ли? Не можеше да определи какво изпитва... Не знаеше дали изобщо изпитва нещо. Бродеше. Но на къде? Усмихваше ли се? Имаше ли изобщо лице? Какво беше усмивката. Забравил беше. Удавена мечта. Самота. Чуваше шепнещ глас. Проза. Д ...
906
608
2
Човешката глупост
е разпръсната по света.
Говорим повече от сто различни езика и наречия.
И сред цялата тази врява от крясъци, предразсъдъци,
си пробива път древният общ език на Глупостта. ...
е разпръсната по света.
Говорим повече от сто различни езика и наречия.
И сред цялата тази врява от крясъци, предразсъдъци,
си пробива път древният общ език на Глупостта. ...
1406
6
Дядо Коледа на съд
Адвокат Петър Петров катереше стълбищата към кантората си с усилията на алпинист, покоряващ Еверест. Определено му липсваше кислород и всеки момент можеше да почне да халюцинира. За кой ли път се зарече да си вземе кантора на партера, а не на втория етаж, на който се помещаваше не ...
Адвокат Петър Петров катереше стълбищата към кантората си с усилията на алпинист, покоряващ Еверест. Определено му липсваше кислород и всеки момент можеше да почне да халюцинира. За кой ли път се зарече да си вземе кантора на партера, а не на втория етаж, на който се помещаваше не ...
1439
12
Той си беше лошо момче, тя пък – добро момиче, поне така казваха хората. Само че тя намираше доброто в него, той пък будеше дяволската ù страна. Допълваха се. След кратък флирт, предпочетоха да си запазят приятелството. Тя знаеше, че и да се опита, той не би могъл да има сериозна връзка, поне все ощ ...
1053
1
КОЛЕДА е времето, което събира близките хора. Във въздуха витае миризмата на коледни сладки, примесена с вълшебството отново да споделиш с ближния си минало, настояще, планове за бъдещето. Снегът се сипе тихо и застила земята искрящата си пелерина. Тишината завладява всичко и като че ли ти се иска д ...
736
1
Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете от време навреме си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така ще ...
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете от време навреме си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така ще ...
562
4
Потапям главата си в нереалния свят, в света на спомените ми и те виждам на пейката в парка. Тичам към теб, гушнала под ръка подаръка за рождения ти ден. Прегръщам те, а кутийката пада на земята, бях я забравила, виждах само теб. Навеждаш се и я взимаш, усмихваш се, отваряш я и слагаш на ръката си т ...
1231
8
Спокойно, миличка, няма страшно, всичко ще бъде наред. Нали знаеш колко си силна, утре ще си като нова, нищо няма да помниш. Спокойно, миличка, хайде, сложи главичка на краката ми и си почини. Само да се съмне, ще излезем навън и слънцето ще те погали, ще те прегърне и ти ще спреш да трепериш. Ти об ...
1094
9
Разходката в миналото му бе прекъсната от първите снежики, носещи хлад и спокойствие. Наслаждаваше се как светът около него се променя, как се покрива с нежна пелена на забрава. Искаше му се така, както снегът покрива света му, така и той да можеше да започне на чисто. Но вместо да се надява, той на ...
498
1
Ян притеснено разтърка челото си. „Къде ли ги водеше майка им? Как щяха да живеят с брат му занапред в тази дива страна?” – мислеше си той, когато самолетът им се приземяваше на софийското летище. Майка им – Пенка, беше българка, омъжила се за холандец още през далечната 1990 година. Ян и брат му Ге ...
2050
1
55
Срещата ни беше окъсано албумче със снимки.
Безцветни фрагменти от цветно щастие.
Застопорени погледи... замръзнали в снимка за да не забравят обещанията си...
Обещания за присъствие, скрити в очите... даващи им блясък за изпълнението си...
Вечността, спряла се в обектива, се кикоти ехидно в ръцете ми. ...
Безцветни фрагменти от цветно щастие.
Застопорени погледи... замръзнали в снимка за да не забравят обещанията си...
Обещания за присъствие, скрити в очите... даващи им блясък за изпълнението си...
Вечността, спряла се в обектива, се кикоти ехидно в ръцете ми. ...
688
1
Дойде време и аз да украся коледната си елхичка и винаги, когато правех това, си мислех за желанията, които ме обземаха през всяка предстояща Коледа. В момента обаче установих, че нямам нито едно такова...
Вадех и разопаковах грижливо играчките и ги оглеждах. Колко Коледи изживяха и с всяка една се ...
Вадех и разопаковах грижливо играчките и ги оглеждах. Колко Коледи изживяха и с всяка една се ...
843
6
Зимата знае, ама и аз знам. Навън е минус 10 градуса, но за всеки градус аз съм облякъл съответно по един кат дрехи. Общо 10 ката! Непробиваем съм! С руска тежка картечница да ме стрелят, само ще усетя леко, приятно гъделичкане от куршумите.
Единствено малко ми е затруднено ходенето - пристъпвам кат ...
Единствено малко ми е затруднено ходенето - пристъпвам кат ...
840
4
Те никога не са били предназначени да бъдат един за друг,
но те се обичат...
Те не са имали възможност да се видят за в бъдеще,
но те си принадлежат един на друг.
Те са предназначени да бъдат разделени, ...
но те се обичат...
Те не са имали възможност да се видят за в бъдеще,
но те си принадлежат един на друг.
Те са предназначени да бъдат разделени, ...
847
1
1
Слънчевата длан бавно се плъзгаше по нежната повърхност на женската шия, която придържаше тежестта на една червенокоса главица, опряла се внимателно на дървената рамка. Прозорците дават въздух, дават красота, дават и потайност. Крият те от погледите на играещите на площадката деца, потулват любопитс ...
854
1
Това е част от моя болен разказ, в който става въпрос за за за за за (малко заеквам :) тинейджър, който наскоро се е преместил в ново училище. Опознавайки новата среда, той преживява разни доста странни приключения. :D
Развълнувани от случилото се, Ник и Алекс се yсамотиха в една от душ кабините на ...
Развълнувани от случилото се, Ник и Алекс се yсамотиха в една от душ кабините на ...
1020
1
Един ден ще изгрее слънце и за мен.
Един ден ще бъда щастлива!
Един ден, когато си тръгнеш далече от мен...
В този ден ще осъзнаеш колко те обичах
и какво значеше за мен, ...
Един ден ще бъда щастлива!
Един ден, когато си тръгнеш далече от мен...
В този ден ще осъзнаеш колко те обичах
и какво значеше за мен, ...
540
Коледна надежда
Всичко започна с една малка снежинка...
Беше късна вечер – може би като всички останали. Затворих очи и отново се помолих. Точно в тези няколко минути, със сключени ръце аз мечтаех за един по-добър свят, за едно здраво и силно семейство.
Нощта бавно прииждаше, а „стражите”, които паз ...
Всичко започна с една малка снежинка...
Беше късна вечер – може би като всички останали. Затворих очи и отново се помолих. Точно в тези няколко минути, със сключени ръце аз мечтаех за един по-добър свят, за едно здраво и силно семейство.
Нощта бавно прииждаше, а „стражите”, които паз ...
736
Твоят свят е моето лично творчество. Ти си моето стихотворение. Не се ли подчиниш, ще се затрудниш в прочитането му. Да сложа запетая и да те спъна или многоточие... нерешена съдба. Моето творение и каквото кажа, това ще е. Върти се и играй, марионетке моя! Просто една кукла и злият кукловод. Води с ...
664
2
КРЪСТЪТ
Ако се вгледаме внимателно в звездното небе, неволно потръпваме пред неговата величавост. Изправени сме пред невъзможността да си представим безкрайността на Космоса, на необхватността и многообразието на процесите и явленията в него. Обхваща ни чувството на малоценност, на незначителнос ...
Ако се вгледаме внимателно в звездното небе, неволно потръпваме пред неговата величавост. Изправени сме пред невъзможността да си представим безкрайността на Космоса, на необхватността и многообразието на процесите и явленията в него. Обхваща ни чувството на малоценност, на незначителнос ...
685
КЕЛЕШ
Аз! Не става дума за друг! Келеш съм си! И ако в нещо се съмнявам, то не е дали съм или не съм, а дали съм не какъв да е, а голям келеш. Как да не се съмнявам? Има ли някой да не иска, не само да е голям, ами и да е най голям? Няма значение в какво.
Гризе ме това пусто съмнение. Отвътре! Изяжд ...
Аз! Не става дума за друг! Келеш съм си! И ако в нещо се съмнявам, то не е дали съм или не съм, а дали съм не какъв да е, а голям келеш. Как да не се съмнявам? Има ли някой да не иска, не само да е голям, ами и да е най голям? Няма значение в какво.
Гризе ме това пусто съмнение. Отвътре! Изяжд ...
1148
2
КОЯ СИ ТИ, М Е Р И Л И Н?
Вътрешният телефон зазвъня настойчиво. Дрезгаво ропта, докато отсреща не вдигнаха слушалката, но разговорът по „червената” линия продължи и Волев остана да чака мълчаливо реда си.
- Слушам! В пет точно ще бъда при Вас - прозвуча гласът отривисто и с досада се включи по дире ...
Вътрешният телефон зазвъня настойчиво. Дрезгаво ропта, докато отсреща не вдигнаха слушалката, но разговорът по „червената” линия продължи и Волев остана да чака мълчаливо реда си.
- Слушам! В пет точно ще бъда при Вас - прозвуча гласът отривисто и с досада се включи по дире ...
1572
2
Снежинките се сипеха бавно от небето, наоколо беше бяло и невинно. Нищо не предвещаваше лошия завършек на вечерта.
Беше седем и половина, навън бе мрачно и студено, но аз не обърнах голямо внимание на времето. Исках колкото се може по-бързо да изляза от вкъщи и да стигна до мястото на уречената ми с ...
Беше седем и половина, навън бе мрачно и студено, но аз не обърнах голямо внимание на времето. Исках колкото се може по-бързо да изляза от вкъщи и да стигна до мястото на уречената ми с ...
971
2
Ех, колко бързо тече времето и ето, пак е зима. Снегът белее чист, пухкав, даващ надежда за добра година. Днес денят дойде така ненадейно, че хвърли в паника петлите. Сега те надуват гърдите си и гласовете им се носят от къща на къща, удрят се в заснежените покриви, заливайки все още смълчаните селс ...
2955
24
Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете от време навреме си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така ще ...
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете от време навреме си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така ще ...
633
3
Малко преди Коледа
Една капка се търкулна по стъклото надолу и се сля с останалите, които бяха застанали на ръба на рамката на малкия прозорец. Детските очи примигнаха зад прозрачната повърхност. Те гледаха заснежената пътека навън и очакваха да видят любимия силует да се зададе по нея. Снегът беше ...
Една капка се търкулна по стъклото надолу и се сля с останалите, които бяха застанали на ръба на рамката на малкия прозорец. Детските очи примигнаха зад прозрачната повърхност. Те гледаха заснежената пътека навън и очакваха да видят любимия силует да се зададе по нея. Снегът беше ...
1316
21
СМРАЗЯВАЩАТА ПЕСЕН НА ЕДНА МАЙКА
първа част от жесток разказ
Идеологиите и религиите не могат да бъдат причина
да се попречи на една нечовешка жестокост.
“Кого обичате най-много?” ...
първа част от жесток разказ
Идеологиите и религиите не могат да бъдат причина
да се попречи на една нечовешка жестокост.
“Кого обичате най-много?” ...
1676
9
Забранено за лица под ...81 години
Бай Вълчо огледа трите боядисани в зелено пейки в градинката на старческия дом, избра си най –слънчевата от свободните и се отпусна с пъшкане на единия ѝ край.
–А, здрасти...-заговори ѝ той като на човек.- Аз съм Бай ти Вълчо Мустака от Овчарово. Не ме знаеш, нов с ...
Бай Вълчо огледа трите боядисани в зелено пейки в градинката на старческия дом, избра си най –слънчевата от свободните и се отпусна с пъшкане на единия ѝ край.
–А, здрасти...-заговори ѝ той като на човек.- Аз съм Бай ти Вълчо Мустака от Овчарово. Не ме знаеш, нов с ...
1477
22
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
