Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Прокълнатото пиано

Аделина пак се беше залепила за стъклото и гледаше безучастно как децата си играят на площадката. Те викаха, крещяха, блъскаха се и си посипваха главите с пясък. Детски му работи. А това дете, с неговите три години и половина сякаш беше подпряло всички тегоби на този свят с крехките си раменца. Няма ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-08-24T03:51:21+03:00 1.1K 7

Първа раздяла, една сълза...

Имах момент на слабост,
в които само за една,
непозната, различна, кокетна,
минутка, в която ме завладя...
Имах момент, в които ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-08-24T03:00:44+03:00 1.3K

Сляпото момиче

Обичам вечер късно да "гледам" звездите, не, аз не ги виждах, аз просто усещах тяхното сияние, обичах тишината, която ме обгръщаше вечер, застанала до прозореца. Аз не можех да видя нито звездите, нито луната, нито слънцето денем, не виждах никого около себе си. Отдавна бях свикнала със самотата и т ...

Innit0

Проза » Разкази

2011-08-23T22:30:02+03:00 1.4K 4

Рибарят

Беше дете, когато го направи за първи път. Пое въздух и тръгна по тънката сребърна пътека, разстлана пред него от лунна светлина. Или беше Луната тази, която му прошепна да върви, без да се страхува? Рибарят вече беше стар. Бръчките прорязваха лицето му и солта на морските води блестеше в тях, засъх ...

dimitrina-sabcheva

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-08-23T21:15:33+03:00 1.8K 8

Доверие и карма

Част 1. Оправданото доверие
От няколко дни бе в познатото си настроение, но все още не се решаваше да започне да пише. И което бе най-странното в случая – не знаеше защо. Обикновено спираше на улицата или в къщи и веднага започваше. А сега не се получаваше. Далечните спомените за един прекрасен танц ...

ВТ

Проза » Разкази

2011-08-23T21:01:46+03:00 817 1

Сън

СЪН
Поредната самотна вечер. Единствената компания, с която разполагам е цигарата, няколко хубави балади и милионите звезди на небето. Опитвам се да заспя, но не мога. Постоянно си мисля за нея и не мога да спра. Това ме плаши, но и ме радва. Замислих се… Абе сигурно ще е хубаво някога да взема да н ...

Bezchustven

Проза

2011-08-23T18:50:28+03:00 1.5K 8

Банановата кора

Иван крачеше забързано към станцията на метрото. Имаше среща на перона с новата си приятелка Рени, с която се бе запознал преди два дена на един купон. Двамата се бяха харесали от пръв поглед. Бяха разговаряли часове наред, гледайки се влюбено в очите, а накрая си бяха разменили телефоните и се бяха ...

Heel

Проза » Разкази

2011-08-23T18:24:19+03:00 851

Честита истина!

Ето за това, мразя да пиша на компютър, защото когато ми падне батерията на лаптопа, всичко отива по дяволите. Друго си е с лист и химикал...
Хайде стига с тоя фарс... стига с парадите на суетата. Нека бъдем откровени, истински и честни... поне за миг. Обявявам датата 5ти май за ден на искреността ( ...

l1l1t

Проза

2011-08-23T18:19:49+03:00 904 2

Relleno

Морето...
С него тя оправдаваше пред себе си това свое неочаквано бягство от пълното с нажежени среднощни мисли легло. Чисто физическа празнота бе зейнала около нея, в нея, вътре в нея. Да, точно там, където си помислихте. Бе свикнала с тази празнота точно толкова, колкото и знаеше, че запълването ù ...

Bus73r

Проза » Еротична

2011-08-23T17:37:51+03:00 1.5K

Доган - глава девета - Евреинът

Точно преди гората на Папаз дере се намираше една изоставена дъскорезница. Постройката едва се крепеше на изгнилите дървени трупи и със заповед на кмета бе оградена с телена ограда и поставен надпис „Преминаването забранено”. Тъй като от години никой не се доближаваше до нея, селският управник върше ...

icohim

Проза » Повести и романи

2011-08-23T17:13:36+03:00 961 3

Cuba Libre 2

Cuba Libre
Глава втора
Хотел “Бризас” в Санта Лусия се състоеше от десет двуетажни вилички, всяка с по десет стаи. Те бяха пръснати в огромен парк, гъсто засаден с много палми, фикуси и филодендрони, бугенвилии и хибискуси. Край асфалтираните алеи имаше цветни лехи с най-различни екзотични декоратив ...

gudman

Проза » Разкази

2011-08-23T14:22:47+03:00 1.1K 2

Да срещнеш Любовта

Къде беше? Как беше попаднал на това място – в гъста, тъмна гора, притихнала като стар хищник, който прави своя последен скок върху нищо неподозиращата жертва? Как... как се бе оказал гол върху студения горски килим? Що за лудост бе това? Да се озове насред студените ноемврийски вечери в страшната г ...

gilrohir

Проза » Повести и романи

2011-08-21T23:05:25+03:00 887

Любовни игри

Пак ще бъда хулена и обсъждана, но има един въпрос, който не ми дава покой и, по-лошо, не ми позволява да спя спокойно. За второто неразположение мога да виня и перманенното неудовлетворение, обзело тялото ми, но за това с ръка на сърце мога да кажа: и аз имам вина.
Любовни игри... Защо ги играем, д ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

2011-08-21T22:27:08+03:00 1.5K 1

Тиквички с чесън (История с тиквички или spiritualis sex)

Написах нещо...
За вас- лъжа... За мен - истина!
Надявам се да ви хареса!
Б.
– И къде ще ме отвлечеш сега?! ...

kalin8

Проза » Разкази

2011-08-21T19:54:13+03:00 1.4K 12

Декадент

Голямо мартини.
10.20.
Тривиалното безделие на кръстосаните крака на жените по целия свят е много досадно. Аз отварям всеки път, когато видя нещастник, което запълва 21 часа от денонощието ми.
Ти си такъв.
Имаш нещо черно по устните. Не, не ми казвай, че твоите устни са магистрали, по които евтини а ...

vampire_blood_kiss

Проза

2011-08-21T16:16:58+03:00 2K 13

Cuba libre

CUBA LIBRE!
Самолетът на Джет Еър току що беше кацнал, когато разбитото от дълга употреба автобусче се приближи до стълбичкат, по която слизаха първите летовници.
Последен на вратата на малкия Еърбъс се показа мъж на около 45 години, облечен целият в бяло, както се обличат богатите европейци, присти ...

gudman

Проза » Разкази

2011-08-21T16:04:26+03:00 1.3K 6

Ръбове и кривини. Тъжни.

"- Там ли си? – попитах.
- Да, там съм – отвърна Алиса."
И после. На друго място, по друго време, с една друга Алиса и с още някой, който е рус:
- Там ли си? - пита тихичко.
- Там съм - отвръщам още по-тихичко, а тя се усмихва, може би дори се изкикотва. Тихо. ...

Vyrtina

Проза

2011-08-21T15:43:05+03:00 1.2K 4

Лутане

Избистряше думите, за да извае красотата на чувството за свобода, за летеж над дребното. Но дали той – обикновеният човек, би могъл да направи това? Дали би съумял да проникне в същността на малките неща, за да има правото да ги погледне и от високо? След дълго мислене, най-важно му се струваше вним ...

Eia

Проза » Други

2011-08-21T15:12:05+03:00 1.2K 16

Смъртта на майка ми

Не спах цяла нощ, очите ми бяха ококорени през цялото време и бях толкова притеснена от събитията напоследък. Откакто майка ми се разболя, светът ми се промени окончателно, вкъщи се премълчаваха много неща, когато и да попитам какво става - всички мълчаха. Може би искаха да ме предпазят или пък иска ...

Innit0

Проза » Разкази

2011-08-21T14:25:05+03:00 1.9K 12

В съня ми

В съня ми: тя беше прекрасна. Пееше ми песен, дори не знам каква. С поглед право в мен и моят - в нея. Изтръпнах само при мисълта, че може би пее само за мен.
В съня ми: я слушах в захлас, не можех да откъсна очите си от нея. Мислех си колко е съвършена и как силно искам да е моя. Но се ядосах, защо ...

stifito

Проза » Разкази

2011-08-21T10:38:16+03:00 978 1

Стигмата на розата

„Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза,
а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”
(Самюъл Колдридж)
От клонака, притихнал, наблюдаваше Серафим. По тревата още личаха брашнените му стъпки. От къщата на баба му Стойна се разнясяха клетви. Старата жена го бе под ...

azura_luna

Проза » Разкази

2011-08-21T10:33:49+03:00 1.9K 34

Доган - глава осма - В кръчмата

Папаз дере беше едно от местата високо в планината, където трудно можеше да се намери забавление под всичките му форми, но въпреки това хората не намираха свободно време да скучаят. Всеки имаше своята работа и задължения винаги и трудно можеше да се види къща, където някой да е полегнал и облегнат н ...

icohim

Проза » Повести и романи

2011-08-21T09:56:43+03:00 886 4

Пробуждане

Очаквах лятото да настъпи. Беше краят на юли, а аз още го очаквах, защото за мен лятото не беше нищо друго освен непоносима жега, но не и на брега на морето. Бях израснала там, на синия праг на възможностите ми, защото никога нямаше да мога да се откъсна от него. От морето. Моето море. Жадувах да вд ...

dimitrina-sabcheva

Проза » Други

2011-08-21T09:28:29+03:00 1.6K 4

Дано поне болката си заслужава

Погълват ме спомени. Спомени, приличащи на същински ад. Погълват ме вътре в себе си и ме прегръщат с грубите си ръце. Стискат здраво, притискат ме силно и не успявам да се отдръпна. Боли, но съм претръпнала към тази болка. Тъгата ме гали и ми шепне думи, които вече знам. Решения, които вече съм взел ...

lility

Проза » Други

2011-08-21T09:20:20+03:00 881 1

Одеялото

Произведоха одеялото в малко предприятие в китно планинско градче. То бе пухкаво и меко, цветовете му грееха. Бе толкова гордо със себе си и така се надуваше, че едва не падна от рафта на фирмения магазин, където го поставиха. Скоро го купиха младо семейство с малко дете, дошли на почивка в градчето ...

slan4ogled

Проза » Разкази

2011-08-20T18:10:39+03:00 1.4K 2 18

7979

... Идваш... отнякъде...
Връхлиташ като ураган
в живота ми отново и отново.
А после, също тъй внезапно,
си отиваш, ...

glezla

Проза » Други

2011-08-20T14:53:10+03:00 1.1K

Ангелско сияние

Гледах те..гледах те толкова много време и не смеех да погледна очите ти. Чувствах как мислите ми бяха обзети от твоя облик, от твоята светлина. Усештах как сърцето ми излизаше от мен и се втурваше към теб с цяла сила... Просто те исках... Исках нежните ти устни, влюбените погледи, ръцете от жар и с ...

iveto22

Проза » Разкази

2011-08-20T14:51:28+03:00 827

Изгубени души

Беше тъмно и тихо, толкова тихо, че ясно чуваше дишането му и лесно долавяше морните удари на сърцето му. Автобусът трябваше да дойде всеки момент и да прибере у дома младите им заблудени души.
И той щеше да дойде празен и слабо осветен. Някъде на предните седалки щеше да лежи полужива проститутка-н ...

Disillusional

Проза » Еротична

2011-08-20T14:25:21+03:00 2K

Струваше ли си?

Живеех с мисълта, че ти си моето забранено щастие, онази любов, за която ще копнея, докато съм жива. Премълчавах чувствата си ден след ден, коя бях аз, да те обичам, чие беше онова щастие, за което толкова копнеех - моето или твоето?
Пропилявах дните си, заблуждавайки се с любовта на други, давах тр ...

Innit0

Проза

2011-08-20T14:07:01+03:00 1.3K 6

При пожар позвъни на...

С Пенчо сме стари приятели. Ако има нещо откачено у него, то това е въдичарството. Идваше някакъв специален момент, нещо като бръмчаща муха, когато той внезапно зарязваше всичко и започваше трескаво да приготвя въдиците си за риболов. А те, тези негови въдици, бяха безброй. Един ден се опитах да ги ...

merlin

Проза » Разкази

2011-08-20T13:31:46+03:00 1K 2

Из "Дневник" (разкази от типа "тиквени семки"))

"Денят, в който реших да действам"
Из "Дневник" -
разкази от типа "тиквени семки"
След като бях известно време безработна (почти 25 години), реших да си почина и да намеря някакво занимания за развлечение на менталните си сетива. Уви, манталитета в това населено място беше повече хоризонтално-лежере ...

female_sg

Проза » Разкази

2011-08-20T13:14:52+03:00 973 1

Молът срещу гробищата

Молът срещу гробищата
Молът - прословутото актуално място за шопинг терапия! Нека се замислим обаче дали нямаме нужда повече от духовна такава?- Ако притежаваме по-големи количества блага, дали това ще запълни вътрешната празнина в нас? - Душата ни е затлъстяла от комерсиализъм, разкъсана е от власт ...

somita

Проза

2011-08-20T12:46:40+03:00 678

Наистина

Наистина, земята е място, където човешката същност страда, защото не може да разбере, че самата тя е виновна за мъките и неволите, болките и страданията. Чрез тях тя гради своята Карма и така живеее във Вечността. Идва един момент, когато се размисля: "Заслужава ли да се живее! И заради какво страда ...

mari45

Проза

2011-08-20T12:41:32+03:00 724

Съдбовни години - роман - глава пета

Диян имаше приятел ключар, на когото имаше доверие, не само че щеше да свърши работа, но и да запази случая в тайна, понеже не знаеше как ще се развият нещата …
По пътя му обясни деликатната ситуация.
Пред него стоеше проблемът как да процедира по нататък със Стела, а именно да съхрани нейното споко ...

PLASHKOFF

Проза » Повести и романи

2011-08-20T12:33:18+03:00 1K 1

Изпепеляваща любов

Изтръпвам...Бавно, ритмично... Истински изтръпвам. Пръстите ми треперят. Пет години отминаха като миг и все още изтръпвам при мисълта за теб, при идеята за теб. Дъждът вали сякаш насила. Едрите капки дъжд се вплитат в косите ми. Попиват в кожата ми. И те са изтръпнали като мен.
Седя по средата на ул ...

l1l1t

Проза

2011-08-20T12:22:00+03:00 1.4K 4

Животец

Като лански трън Паньо се ветрееше из селското стърнище и предизвикваше огъня. А-а, а-а, таман димът го скриеше и надвиснеше ужасът, че пламъците вече са го сдъвкали, той се преметнеше като лалугер и чак в дерето се ошопваше. Отпиваше нови сили и пак протягаше бодилите си срещу стихията:
-Всичко да ...

Eia

Проза » Разкази

2011-08-19T19:59:25+03:00 1.1K 1 14

Обичам те !

Липсваш ми! Всеки час, всяка минута… Защо те обичам ли? Защото си различен от останалите, защото ме караш да се чувствам желана, обичана и неповторима. Всички останали ме третираха като предмет, мислеха си, че там, където ме оставят, там ще ме и намерят, но не и ти, ти не ме взимаш за даденост. Знае ...

gabigoranova

Проза » Писма

2011-08-19T15:06:20+03:00 3.9K 4

Среща от 5-и тип

Среща от 5-ти тип
Гласът на шефа звучеше странно. Иванка никога не беше усещала Главния така възбуден. Когато говореше гласът, му трептеше като на пубертет. Извиваше такива фалцети, че Иванка чак се притесни. Дали имаше някакъв трагичен случай с негов близък, или конкуренцията беше постигнала главоз ...

gudman

Проза » Разкази

2011-08-19T11:25:32+03:00 1.3K 4

Бенедикт XVI - от хитлерюденд до папския престол.

Мадлен най–сетне се добра до прозореца. Извика всички сили в себе си и повдигна изнемощялото си тяло. Подпря се на перваза. Прекрасна утрин! – каза тя на санитарката и впери поглед в небесносиньото море. Пое дълбоко дъх и дробовете и се изпълниха с мирис на кипариси и сол. Мадлен бе красива. Все още ...

l1l1t

Проза

2011-08-19T09:54:55+03:00 689 6

Ей, Цайс?!...

- Ей, Цайс?! - Янко не преставаше вече трети ден да се заяжда с момчето с очилата, което беше дошло от големия град, на гости на баба си и дядо си за лятната ваканция.
- Казах ти, че не се казвам Цайс! – рече ядно Сергей и заби отново нос в книжката, която му беше задължително четиво за по-горния кл ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-08-18T17:25:32+03:00 1.2K 13