Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Само предателство не стига Глава ІІ

Глава ІІ
1
- … и тогава заминах за Прага. Трябваше да почна като барманка в едно заведение, ама нещо не се получи. Братовчедка ми имаше там един, нещо като гадже и той предложи да се снимаме в един порно филм. Ти нали знаеш, че Прага е столицата на порното в Европа? Та предложи той и аз много не му ...

Rocknroll

Проза » Повести и романи

1.2K 2

Малко дълги изречения

Неумолимо мечтите прииждаха, проправяйки си път, хапещи забързани, преодолявайки препятствията и отломките на спомените, бързаха към равнината на възприятията. Бяха спечелили битката със съня, преминаха, стъпквайки сред останките на сънищата, гордо развели знамената на будното съзнание, остро напори ...

Rewired

Проза » Други

2.5K

Жътварят

Утро. Стоманени облаци са притиснали града и го мачкат в студена прегръдка. Апатия и отчаяние се редуват по лицата, мяркащи се в сумрака. Сиви лица, криещи се в сиви палта. Всички цветове са избледнели, като на стара цветна фотография, лежаща забравена в някое чекмедже от толкова дълго време, че пъс ...

UmbraNoctis

Проза » Фантастика и фентъзи

2.1K 8

Любовта, като търговска операция

Ама определено не звучи добре. И определено тя или той го отричат. За съжаление обаче и любовта и бракът са на везните на взаимното споразумение.
Започва се още в първите дни от връзката... Тя е красива, добре поддържана, добре облечена, добре разглезена и скъпа за издръжка. Още с поръчката можете д ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

1.5K 1

Улица "Стародавна"

Улица “Стародавна”
Когато се учех да ходя по нея, тя беше вече павирана. Паветата бяха малки правилни сиенитови кубчета, заровени в жълтеникав пясък. Естествено разбрах, че са сиенитови много по-късно. Но и това бързам да уточня, аз ходех по тротоара, а не по платното, където минаваха много интересн ...

gudman

Проза » Други

939 2

Търси се

---
Изчезна ми прашката!
Катеричка (в/с) нея
орехи чука -
трупа зимнина. ...

stenli499

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

871 4

Убивал ли си някога сърна?

Нощта отдавна бе спуснала черното си було. Студеният вятър бръснеше лицето на Горан, който се прибираше след работа. Вдигнал яката на шубата, си тананикаше, къде от студ, къде от задоволство, че утре ще ходи на лов. Обичаше лова! Това бе малкото, което си позволяваше. Доставяше му удоволствие да ход ...

alexgrau

Проза » Разкази

2.4K 32

ІІІ и ІV глава

III.
Фийби прекара следобеда в препрочитане на любимата си книга – „Отнесени от вихъра”. Бе обещала на майка си, че тази вечер ще направи вечерята вместо нея, затова трябваше да остави завладяващото четиво. За нейно огромно съжаление изобщо не я биваше в готвенето и като цяло във всички физически де ...

Rebecca

Проза » Повести и романи

1.7K 6

Зад кулисите... с Донка

Точно като в рекламите преди около месец, търсейки си перилен препарат, се запознах с една жена. Поприказвахме си, разменихме си някой и друг съвет и... така. След няколко дни се засякохме на колбасите. Третия път вече си говорехме като стари приятелки.
- Заповядай на 17.11. в 18 часа в НДК, ще пред ...

svetlanal

Проза » Разкази

1.9K 10

Глиган

Той е грозен. Младите ловци винаги искат да убият за пръв път не друг дивеч, а точно
него - глигана. Еленът е красив с пищно разклонените си рога, сърната плаче, заекът пищи... Не,не! Само глиган - той, грозният, само той трябва да падне под първия изстрел на младия ловец.
Васил се промъква през гъс ...

chergligan

Проза » Разкази

1.3K 5

Мисията - част втора

Островът
- Хайде събуждайте се - нахлу с тези думи в каютата Ко Та Рак, който беше дневален по това време. - Ще кацаме.
- Къде ще кацаме?! - сънено измърмори Но Щен Вълк.
- Как "къде"?! - възкликна котакът. - На Острова естествено.
- Аве какво кацане бре?! - изсумтя Агент Т. - Корабите акостират, а ...

Bersek

Проза » Разкази

1.1K

Червената шапчица

Веднъж, докато се спуквала от скука, Червената шапчица се сетила за старата си баба. "Трябва да навестя дъртата, че току виж ме лишила от наследство" - помислило си доброто дете. Тя изгърбила майка си да сготви какво да е, сложила буламача в кошничката и тръгнала към баба си, която живеела в малка г ...

popolo

Проза » Приказки и произведения за деца

1.3K

Любовта в живота ни

Любовта е онази невидима сила, която всеки човек в живота си познава. Онова магическо чувство, което може да ти донесе както щастие, така и тъга. Онази трепетна надежда, която запламтява в сърцето ти. Макар че повечето хора загубиха вярата си в нея. Ала замислете се: Какъв би бил света без любов?! М ...

lility

Проза » Други

1.3K 2

Сняг

С Н Я Г
Беше през зимата, надвечер. През зимата рано се стъмва. Бях излязла на двора да си приготвя дървата за печката и точно тогава заваля. В началото бавно и рехаво, после полетяха безброй снежинки. Стана приказно бяло, като в приказките на фона на падащия сумрак. Сетих се, че чета „Сняг”- на Орх ...

StefkaGaleva

Проза » Други

1.2K 3

Начало на едно вълшебно приятелство

Имало едно време едно малко, русо, красиво и добродушно момиченце. Живеело е с баба си и дядо си.
То било на 8 годинки и обичало да слуша музика. Обичало е и да слуша, легнало на полянка, как свирят птичките. Та дори тя самата обожавала да пее - тя пеела прекрасно.
Обичала и да се разхожда с приятел ...

i-viki

Проза » Други

1.2K 5

* * *

... За кратко се почувствах в сладък унес на безразличие. Хората сега изглеждаха еднакви, просто трафик, като пионки, които се разминават. Колко малко му е нужно на човек, за да забрави... Отрони се една последна сълза от очите ми и в миг се усетих спасена, вече претръпнала на подобни емоции. Забрав ...

transytania

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1K

Просто хора

Кой сме ние? Какво сме? Същества, дарени с привилегията на разума, а може би същински полубогове? Но ние кървим и ни боли, и раждаме се, и умираме. Нима това е белег на божественото, нима в нас няма нещо животинско? Всеки наш дъх ни принизява, защото сме проклети да носим бремето на глупостта, на яр ...

AnTiHrIsTa

Проза

1.2K 4

Ще ти припомням...

Тогава,когато аз си тръгна,
ще има ли сълзи в твоите очите?
Когато тя те вика,
моят глас ще чуваш ли?
Ако някой ден завърна се, ...

iwa-kondewa

Проза » Писма

1.4K 2

Между етажите

Сняг, студ...
Вход без прозорци.
Заспивам...
Студът пее своята приспивна песен.
Дали умирам?... ...

DubTrip

Проза » Други

748

Десте

Сега ще се започне отново. Това не е обратно броене, а нещо друго, което се случва някога и някъде, но не зная къде и долавям само резонансите. Може би съм полузаспал или полубуден – нямам представа как е със здравето Негово Величество, но така пее тишината нощем и онзи паяк в ъгъла изглежда почти ж ...

radi.

Проза » Разкази

1K 3

Поредното разочарование...

Всеки път, когато срещнеш някого, се надяваш, че този път ще бъде друго, по-различно, по-добро, но не... Натъкваш се на поредното разочарование, дори по-зло... Някой ти казва, че те иска, но явно не достатъчно...
Как да наречеш такъв човек? Този който мисли, че всичко е игра, този който изрича думи, ...

Tiffanyyy

Проза » Други

1.2K

Маската

М А С К А Т А
Има такъв филм. Знам. Има и един куп маски за лице. Козметични. Има и още повече... изкуствени, пластмасови, на всички видове животни, цветя, герои, или просто измислени. Много са. Но мен ме занимават или тревожат, нашите, нашите най-човешки маски. Или... нечовешки.
Обясняват ми: живот ...

StefkaGaleva

Проза » Други

1.5K

Нощни спомени

Вселената разстилаше безкрайната си черна мантия, осеяна с милиарди мъждукащи светлинки, пред илюминатора на каютата. Малкото прозрачно парче материя, заедно с хилядите си събратя, се намираше на десния борд на металния корпус, който представляваше космическият крайцер „Тор“. Корабът се носеше в орб ...

Bheil

Проза » Разкази

1.2K 3

Недовършената изповед на един стопаджия

Забелязах го отдалече. Това ми даде възможност да натисна спирачката достатъчно рано, за да закова колата на прилично разстояние от него. Като всеки начинаещ стопаджия, беше избрал възможно най-неудобното място за спиране. Дълъг, прав участък със сериозен наклон надолу, на който всеки нормален шофьо ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

934 1

Среднощни приказки

- Обичам го! - шепнеше в нощта едно самотно момиче.
- Знам, но трябва да свикнеш, че той си замина и ти трябва да продължиш... – отговори ù луната.
- Да продължа ли? Че аз дори не знам къде искам да стигна – отвърна объркано момичето.
- Просто не спирай да вървиш! – каза луната.
- Той ме чака някъде ...

candy_girl_13

Проза » Други

792

Писмо

Няма стих, няма зайченца по полянки и невинни облачета! Не зная дали прозаична еротика е това, или еротична проза, или жалко недоразумение, но най-вече е писмо до теб...
За това, слушай ме...
Мога да бъда едновременно вулкан и горски кротък водопад. Мога да съм нежна, като пролетен вятър, но и дива ...

avalon777

Проза » Еротична

4.6K 7

Тук съм отново

Седнала съм на стълбите, свита, държа цигарата, но не пуша. Обгърнала съм се в дим и мисли, както винаги след вечеря. Тази нощ дали ще е като другите? Старият грамофон мълчи, не помня работеше ли. Помня, че любимата ми плоча на “Чикаго” не става вече. Изподрана е, а други не ми се слушат. Долу, в ля ...

Tattul

Проза » Други

1.8K 4

Обич / преработено/

Намирате карта на Хасково.
Гледате пътя за Кърджали.
Долу, вдясно - бензиностанция, по-долу, пак вдясно, има нещо подобно на черен квадрат.
Квадратът е бил сръбски военнопленнически лагер, след това там бяха канцелариите на АПК "ЮГ - Хасково.
Където е цифричка 4 и под нея е Харманлийска река, тръгва ...

ZEMEDELEC

Проза » Разкази

2.4K 1 19

Снимка

Брей, как ме ядоса тази жена! Защо го направи?
Толкова добре си живеем с моя мъж! През седмицата никакъв го няма; идва си малко преди полунощ. Децата - щастливи. Гледат телевизия. Играят си на компютъра. И в съботите и неделите го няма. Децата - пак щастливи. Могат да не си оправят леглото цял ден, ...

670301

Проза » Разкази

1K 3

Път

Много път нагоре имам,
за да стигна нулата.....

DubTrip

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

865 3

Защото те обичам

Едва ли аз съм момичето с най-красивите очи на света, в които Той би могъл да се взира с часове. Но аз съм тази, чиито очи блестят, излъчвайки нежност и топлина всеки път, когато Го гледат.
Едва ли аз съм момичето, което може да Го целува най-прекрасно. Но аз съм тази, която го прави по свой собстве ...

liubomira97

Проза » Други

2K 2 8

Приказка за дъжда, оазисите и още нещо...

Преди много години в далечно царство живяла чудна хубавица. Косата ú се спускала свободно по раменете ú и никой друг нямал толкова красива коса - буйна, жива, а къдриците ú светели на слънцето като златни нишки. Много от хората, завиждали на красавицата, така и не разбирали, че косатаú е толкова хуб ...

Нел

Проза » Приказки и произведения за деца

3.7K 2

Всичко започва с понеделниците

Има идеи, че всяко начало е трудно. Аз пък казвам, че не всяко е такова. Зависи от областта. При човешките взаимоотношения, почти винаги началото е най-лесната част. Търсим максимум допирни точки и за тогава различията в каквото и да е са без значение. Трудната част идва след това – да се обединим в ...

Eeyorestz

Проза » Други

784 3

І и ІІ глава

І.
Нощта бе прекрасна, ала улиците пустееха. Тя го забеляза, но не се притесни. Усещаше странно спокойствие, което не предвещаваше нищо добро. Наслаждаваше се на облещилата се луна, която надничаше само за миг иззад облаците и отново запазваше девствеността си. Сякаш криеше нещо.
Фийби усети как топ ...

Rebecca

Проза » Повести и романи

1.8K 16

Да спасим магарето на Матей Миткалото

Срокът на Матей Миткалото на небето изтекъл, и той се върнал в България. И с какво, с какво да се заеме - пак с това, което си знаел и можел:
намерил едно магаре, натоварил го с два сандъка с книги и тръгнал по селата, по сборове и по панаири, да ги продава. И като навлязал в планината, срещнали го ...

Ангар

Проза » Хумористична

1.1K 8

Фалшификаторът

Това моето си е вроден талант. Не съм го изучавал специално. Само го развивах с времето.
Разбрах за него още в училище, когато фалшифицирах първата си медицинска бележка. Ще кажете - проста работа, че кой не го е правил? Да, ама аз така я фалшифицирах, че докторът сам повярва, че я е написал.
Само щ ...

hristam

Проза » Разкази

1.3K 10

Опитах

Понякога на любовта ù трябва малко, много малко, за да бъде истинска, за да бъде сбъдната, зрънце вяра, на която да стъпиш. И след тази първата стъпка може да направиш цяла пътека към небето.
Понякога любовта минава тихо покрай съня ти, разминаваш се с нея за секунди, но тези секунди, могат да знача ...

liusito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K

Управия по нашенски

-Абе тези хора луди ли са! – възкликна Жеко, прочитайки отговорите на поредните си жалби. – Като не е компетентна нито общинската, нито областната администрация, то кой е, да му се не види, да не би сам Господ – Бог?!
Преди няколко месеца най-сетне бе положен асфалт и на неговата улица, която дотога ...

Eia

Проза » Разкази

1.1K

Заедно завинаги

Продължение:
Звънецът звънна. Бях сигурна, че това е той. Цяла нощ размишлявах и накрая бях взела решение.
- Здравей! - каза Джъстин.
- Здравей! - отвърнах аз.
- Какво ще кажеш за една разходка из парка? - попита ме той. ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

807

План "А" или план "Б"

- ОТВОРЕТЕ!!! - някой тежко затропа по вратата.
- Олеле! - тихичко писна ефрейтор Верг.
- Споко - махна с лапа Черната Пантера Ра и попита: - План "А" или план "Б"?
- "А" - отговори Вълк в Сянка.
- "Б" - в същия момент избра Но Щен Вълк. ...

Bersek

Проза

1.2K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Само предателство не стига Глава ІІ

Малко дълги изречения

Жътварят

Любовта, като търговска операция

Улица "Стародавна"

Търси се

Убивал ли си някога сърна?

ІІІ и ІV глава

Зад кулисите... с Донка

Глиган

Мисията - част втора

Червената шапчица

Любовта в живота ни

Сняг

Начало на едно вълшебно приятелство

* * *

Просто хора

Ще ти припомням...

Между етажите

Десте

Поредното разочарование...

Маската

Нощни спомени

Недовършената изповед на един стопаджия

Среднощни приказки

Писмо

Тук съм отново

Обич / преработено/

Снимка

Път

Защото те обичам

Приказка за дъжда, оазисите и още нещо...

Всичко започва с понеделниците

І и ІІ глава

Да спасим магарето на Матей Миткалото

Фалшификаторът

Опитах

Управия по нашенски

Заедно завинаги

План "А" или план "Б"

Опашка