Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Cuba Libre 5

Cuba Libre 5
Вечерта беше тиха и пропита с влага. Горещината на деня беше превърнала въздуха в пара и дишането беше трудно. Студените натурални сокове и леките ледени коктейли не само не утоляваха жаждата, но като че ли я засилваха. Единствено зеленият чай с много лимон и без захар намаляваше това н ...

gudman

Проза » Разкази

913 1

Розовите очила

Със самочувствието ми отново подновихме старата ни като света вражда. Седяхме на една разнебитена пейка в парка и си крещяхме, обезумели от гняв един към друг, докато хората, минаващи покрай нас, се правеха, че нито ни виждат, нито ни чуват.
Палех цигара от цигара в опит да се укротя, но проклетото ...

NNY

Проза » Разкази

1.1K

С аромат на студ...

Сещаш ли се за онзи специфичен аромат на студ и запалени печки? Шаловете са метнати през врата, чашите с чай димят, а дъхът на хората рисува фигури. Влюбените са притиснати един до друг по-силно, бездомните са се свили в ъглите, кучетата се боричкат, а децата се хвърлят в купчините шарени листа. Зем ...

Octavarium

Проза

1.2K

Изхакани мисли - 16

Мъката на монаха – вътрешен глас мръсник...
Лош ден за яйцето – удари на камък.
Детето направо беше „одрало кожата” на майка си. От задника...
Единственото, което глупакът никога не отрича, е своята гениалност.
Наглост: да кажеш на оня, който чака на бесилото, че му е широко около врата... ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 6

О, времена

О, времена! Няма ги великите философи! Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят на готово. Тръгват след някого и не мислят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най- верния път. Нали делата говорят за даден човек? А кой да ти мисли з ...

mari45

Проза

815

Дете

I
- Къде си? Моля те, не се крий, няма да ти се карам... Покажи се – жената обикаляше двора и продължавашe да вика сина си, но той не се показваше.
Изведнъж страшен писък огласи двора и улицата. Хората от съседските къщи наизлизаха да видят какво става
- Мило, що викаш, ма, к’во е станало? - попита ...

dimanasteva

Проза » Разкази

728 6

18+ Волна п(т)ичка

- Мамо! Мамо! И да не ме забравиш като вчера...
- О, не се безпокой, миличка. Ще съм тук точно навреме. Обещавам!
Сигурно е излъгала, защото дори не се замисли върху думите си. Изрече ги механично, но все пак убедително. Погали я с най-нежната си милувка, сякаш за да ù се извини за непукизма си. Oпъ ...

Cveti_e_LuDa

Проза » Еротична

3.6K 3 18

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (1-ва част)

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (1-ва част)
роман на ужасите, да се чете от лица под 18 години!
Още от зората на човечеството хората са водели епически битки със злото. В многообразието от писмени документи, съхранявани в архивите, множеството фрески по катедралите, картини на различните х ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

1.3K 13

Среща

„Език свещен на моите деди ,
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.”
Иван Вазов ...

georgovabc

Проза » Разкази

991 1

Събудих се

Събудих се. Имам време да се поизлежавам малко. Нали това е моят прекрасен живот и, както хората казват – живей го както ти си решиш. Затова ще се поизлежавам малко, тук, в пухкавата си завивка от копринен плат, който винаги ти доставя онова кадифено усещане, което всички хора описват. После ще стан ...

madgirl-

Проза » Разкази

1.3K 3

Клуб на анонимните алкохолици. Част 2

Поредният участник стана, сваляйки ямурлука, направи няколко плавни движения, от което му изпукаха прешлените и каза с налудничава усмивка:
- Преди два дни сключих брак с любимото ми дърво - старият чинар, под който в морната жега пием ракия, а в хладните вечери ни приютяваше в хралупите си.
След по ...

satanas

Проза

755

Самият живот

Да, виждам ги, без да мога да си обясня как и защо се случва. Зная, че и те ме виждат, но това е единственият контакт помежду ни. Не се опитват да ми кажат нещо, поне до този момент. Обикновено се случва, когато край мен има техни близки, усещам го. Но не съм го споделяла с никого, дори и когато се ...

hristam

Проза » Разкази

1.2K 3

11 септември

11 септември - крахът на нормалния свят или надежда за по-добър?
Преди два дена се отбелязаха десет години от атентатите в САЩ. Те завинаги промениха устоите на света. Защо човешката природа стигна до терора? - Тя изначално е добра. Омразата завладя като ураган душата ни... и постепенно губим човешк ...

somita

Проза » Други

879

Навремето попитали

Навремето попитали Сократ, какво според него е най-нужно на човека:
- Успех - отговорил той.
Повторно го попитали, дали смята и сполуката за необходимост. Сократ отговорил:
- Сполуката и успехът според мен са две противоположни неща. Ако някой, без да търси, се натъкне на нещо, което му е нужно, тов ...

mari45

Проза

780

Окъс(н)ели разкази. Част2.

Втора част на "Окъс(н)елите разкази"
Поздрав за всички в мрежите "за споделяне"...
Б.
…” I ste si me4taja za krasivija mig, v kojto ste Vi sre6tna…”
(Дословно цитирано от страница във Facebook). ...

kalin8

Проза » Разкази

802 4

Училището ни зове... утре

- Извинявам се много, но ще ви събудя. Не се озъртайте. Ученическата чанта съм. Не сте ме чували досега, нали? Не се налагаше да говоря. Но сега... Сега ме чуйте.
- Не се чувствам обикновена ученическа чанта. Специална съм. Да. Специална, защото съм и на специална ученичка - чанта. Сега в училище и ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1.2K 1 1

Аз за твое добро...

Траурът бе обхванал цялата рода. Покойникът – възрастен мъж на около 70 години – бе предал Богу дух рано сутринта след двегодишно боледуване, като по всеобщо съглашение с тази си съобразителна постъпка облекчи до голяма степен някои членове на фамилията си, принудени да се грижат за него през тези д ...

4orap

Проза » Разкази

1.2K

Проклятието на старата къща

разказ на ужасите
........................
Най-лошото бреме е бремето на самотата! Защото самотата обрича душата на безпътица, на отчаяние, подтиква я към греховни и порочни мисли и я тласка към сигурен колапс. В това бреме попадам и аз, загнезден между четирите бели стени на таванската стаичка - ед ...

donkooooo

Проза » Разкази

1.6K 11

Сега и някога

Грозен. Жесток. Фалшив.
Зелените му очи изглеждаха отровни. Токсични. При всяко едно примигване почти изчезваха. Бяха малки и бледи. Устните му, жалките, наподобяваха небрежно начертана линия. Тънки, свити и злобни. Ръцете му се извиваха като клоните на мрачното дърво отвън. Отблъскващ е.
Нейните ми ...

Cveti_e_LuDa

Проза » Разкази

1.1K 3

Една последна среща

Една последна среща
Този свят е пъстро кафене –
хора, съдби…
Ден след ден животът си тече,
в него – аз и ти. ...

iwo04

Проза » Разкази

1.3K 5

Параболична крива

Хората разказват какви ли не истории... и такива, каквито са чули от други, и действителни, в които са главни герои. На мене ми се ще да ви разкажа една история, която ми я бе споделил друг, но страшно ме впечатли, а защо... оставям на вас да прецените.
С него бяхме приятели от детинство. Неразделни ...

mmsf

Проза

2K 2

Живот без ореол над главата

Френът на трамвая изскърца. През запотеното предно стъкло Иван съзираше пробягващите фигури на минувачите. Всеки сгърнат в тъмното си палто, вдигнал високо яката си, без да забелязва наближаващата мотриса. Незнайно защо в душата на този млад мъж се прокрадваше някаква тревога. Събуди се много рано и ...

narduca

Проза » Разкази

1.3K 2

Вратовръзката

Зяпах през прозореца скучния пейзаж – редуващи се хълмове с ниски храсти, малки селски нивички с царевици – някои с изрязани стебла, други още жълти и сухи, като бойци на пост. Есента бе минала с голямата метла и полето бе покрито с довяни от различни посоки листа. Дърветата протягаха мързеливо клон ...

inakrein

Проза » Разкази

3.1K 21

Последен ритъм

PLASHKOFF

Проза » Разкази

1.3K 5

Актуално и евентуално

За алкохола, вредата и ползите. Направих едно проучване и стигнах до извода, че в повечето случаи двама души като седнат на чашка, не сироп за кашлица, разбира се, след втората обиколка стават първи приятели. Много редко се случва да се стигне до скандал и побой. Започва се със:
- Свободно ли е? Мог ...

svetlanal

Проза » Хумористична

1.9K 14

Стара история

Не мога да намеря онова толкова дълбоко чувство, което ме кара да вярвам в себе си. Силна съм само на думи и това прекършва в мен всяка надежда. Тръшнах вратата на теб и всичко наше, оставих един живот, в който обичах само теб и за теб живеех. Продължих сама напред вярвайки, че съм силна и мога да с ...

krasitoo

Проза » Други

1.6K 1 3

В сушавото

Беше сушаво чак на душата му, сигурно защото и земята се беше пропукала от жажда. Само по някое гущерче от време на време се шмугваше в пукнатините и нарушаваше мъртвилото на това диво място. Въльо вдигна поглед. Насреща му балканските очертания, заоблени като моминска гръд, неустоимо го изкушаваха. ...

Eia

Проза » Разкази

1.8K 1 24

Изгубена...- край

Някъде в далечината на мрака, който ме обгръщаше, чух детски глас.
- Помощ! Чувате ли? Помощ.
Хълцанията и детското раздиране ме върнаха в съзнание. Боляха ме гърдите, но сега можех да си поема нормално въздух. Опитах да се раздвижа, но не чувствах половината от тялото си. Сякаш се бях вкаменил на п ...

elenasim1

Проза » Разкази

1.3K 22

Тази стара, стара кожена яка

Ранната утринна буря властно нахлу през отворения прозорец. Грабна завесите и, обвила се в тях, затанцува победоносно. Смаяната котка я гледаше с ококорени очи и настръхнала опашка. Даже изръмжа с присвити уши и, извила гръбчето си като дъга, полетя право към зейналата врата на гардероба. Люшнаха се ...

HrisMelodia

Проза » Разкази

900 4

Моята забравена усмивка

Любов голяма, колкото вселената обичахме се ала щастливи не бяхме
бях готова за нея да се боря с всичко изпречило се на пътя ми,
но ти не пожела...толкова ли трудно бе да повярваш в нас?
Добре, тръгвай тогава! Недей ме съжалява! Не ме мисли!
Всичко хубаво, бъди щастлив! ...

Innit0

Проза » Други

1.4K 1 2

Приказка за лека нощ

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ
Имало едно време, не много отдавна...
Незнайно как, край прашен друм до полето, две тънки пръчици избутали буците пръст и се устремили нагоре. В началото никой не ги забелязвал сред крайпътния храсталак. Търкаляло се колелото на времето, търкаляло се... И те, крехките някога пръ ...

zelena

Проза » Приказки и произведения за деца

4.7K 51

Някъде по пътя

Някъде по пътя изгубих себе си. По онези стръмни пътеки. По онези тъмни улички. По онези прашни и страшни места. Сред сивите тълпи от хора. Сред ужасната реалност. Сред мечтите, които се разбиха, както вълните се разбиват в брега. Някъде по пътя душата си разтворих, както двете си ръце, когато го пр ...

lility

Проза » Други

972 3

4 a.m.

4 a.m. упорито твърдеше електронният часовник на нощното ми шкафче.
„Луд умора няма”, усмихнах се.
Дали се сетих за това, защото някой би ме помислил за луда, щом стоя по това време на терасата, без особена цел, просто взирайки се в мастилено-синьото небе? Или просто бях толкова лудо влюбена, че не ...

fammie

Проза » Разкази

957 2

Изгубена... - продължение

Запътих се към моргата. Това бе единственото място, на което се чувствах напълно спокоен и необезпокояван от нищо. Трябваше ми време да помисля.
"Докато ти, всепризнатият хирург, се нагласяш да възстановиш себе си, там горе, на масата, един живот се бори.''
Вътрешният глас ме изяждаше. Трябваше да с ...

elenasim1

Проза » Разкази

1K 7

Незабравимо!

Ще ви разкажа една история! С годините е малко избледняла, но силните моменти ще останат в съзнанието ми, докато съм жива.
Месец декември е. Зимата на 1982 година бе тежка. Толкова сняг не бе валял повече от 40 години (разказват по-старите хора). Малка къща в центъра на селото бе затрупана в преспи ...

alexgrau

Проза » Разкази

1.6K 23

Акордеонът и момчето

Петъчната нощ се промъкна като закъснял пътник и се настани край припламващата камина. Разположи се удобно в мекия фотьойл и потъна в среднощно очакване. В тези приказни часове, когато тялото заспива, повалено от умората на отминалия ден, душата се събужда за среща с вълшебството ...
Тържествен акор ...

HrisMelodia

Проза » Разкази

648 4

Замислям се върху думите

Замислям се върху думите на Исус. Нима ние, в нашето сиво ежедневие забързани за някъде, не забравихме що е хуманност? Кой ще ти мисли за нея? Вървим все напред и не знаем защо бързаме. Накрая какво? Все тази сивота. Не изпитваме никаква нежност и състрадание. Все този унес, без да виждаме около себ ...

mari45

Проза

746 1

Пожелавам ти да спасиш...

Не знаеше как да започне и откъде. Посланието, което трябваше да предаде от името на своя далечен приятел, бе странно, но когато всичко свърши, се почувства много щастлив. Нищо, което не се бе случвало много отдавна с него.
Познаваха се отдавна. Дори една негова малка творба, превърната в картина с ...

ВТ

Проза » Разкази

1.1K 2

Снимка върху стария бюфет 2

Снимка върху стария бюфет 2
Ина се обаждаше редовно, след всеки изпит и го канеше на купон. Ники отказваше, намирайки разни причини. Даже веднъж си уредиха среща, на която Ник не отиде, а след това се извини, че спешно го извикали в редакцията на вестника. През есента се извиняваше с поправителната ...

gudman

Проза » Еротична

1.9K 2

Топчето

Топчето
Аз съм топчето. Дървено. От огърлица. Не съм най-голямото, но мога да чувам сърцето ù. Сега сме върху бездушен манекен.
Той влиза в ателието. Забелязва ни. Опипва ни. Помирисва ни. Казва, че търси подарък за Нея. Художничката отговаря, че е изработвано за красива и умна жена. Той се усмихва ...

ljubomira

Проза » Други

1.2K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Cuba Libre 5

Розовите очила

С аромат на студ...

Изхакани мисли - 16

О, времена

Дете

18+ Волна п(т)ичка

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (1-ва част)

Среща

Събудих се

Клуб на анонимните алкохолици. Част 2

Самият живот

11 септември

Навремето попитали

Окъс(н)ели разкази. Част2.

Училището ни зове... утре

Аз за твое добро...

Проклятието на старата къща

Сега и някога

Една последна среща

Параболична крива

Живот без ореол над главата

Вратовръзката

Последен ритъм

Актуално и евентуално

Стара история

В сушавото

Изгубена...- край

Тази стара, стара кожена яка

Моята забравена усмивка

Приказка за лека нощ

Някъде по пътя

4 a.m.

Изгубена... - продължение

Незабравимо!

Акордеонът и момчето

Замислям се върху думите

Пожелавам ти да спасиш...

Снимка върху стария бюфет 2

Топчето

Опашка