Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Идилия...

Глас, пронизващ тишината, прошепна:
- И нищо, и никоя друга дори, няма да завладее сърцето ми, така, както ти... нищо няма значение, щом до мене си ти.
В мига, в който тя чу тези думи, сърцето ù започна да бие по-силно от всякога. Усети едновременно радост и болка... Радост за това, че явно е единст ...

idioticD

Проза » Разкази

1.2K 1

Нощно пътуване

Стара история е тая, ама ще я помня винаги, като обица на ухото ми ще е. Бяха първите години на прехода, оня, лудият, дето си мислехме, че под вола може да има теле. Ама нейсе.
Трябваше да пътувам с влак, бедни години бяха, та си купих за пътническия през нощта, през деня щях да си свърша работата и ...

Stalev_

Проза » Хумористична

1.6K

Тя

Тя вървеше по улицата и единственото, което можеше да усети, беше потта, стичаща се по разголеното ù тяло. Беше пладне - най-горещата част на деня. Тя нямаше посока, просто вървеше и търсеше нещо. Какво беше то? Ами щеше да е хубаво, ако и тя знаеше...
Тя беше млада - само на 17. Но беше изживяла до ...

dimitrinka93

Проза » Разкази

1.3K 3

Тайната на гигантския скелет-5

- Като споменахте... това по средата е знакът "АНГХ"- символът на Бог, на началото...- каза Алекс.
- Умничка си ми ти... - Стоян я прегърна.
- Е, да видим как ще я отворим! - решиха да бутат, но усилията им бяха напразни. Гранитната врата не помръдваше.
- Не, не, не можеш да отвориш такава врата с б ...

marasheih

Проза

1.3K

Дом за светли души

Когато преди година дойдох за пръв път в този селски пансион, все още не знаех, че го наричат така. И постоянните му обитатели, и медицинският персонал. Бях разговарял с управителката, моя позната от доста години.
- Не ти трябва да постъпваш при нас на работа, обстановката е доста потискаща, все пак ...

lubara

Проза » Разкази

1.7K 11

Гонката - първа част

Валентин имаше чувство за хумор, колкото десетина зевзеци, сложени на едно място. Колегите му ценяха това негово качество, но още повече го уважаваха заради сериозното му отношение към работата.
Беше израснал в Искърското дефиле. Къщата им беше много близко до железопътната линия и нощем имаше чувст ...

Ondra

Проза » Разкази

1.6K 2

Борба за чужбина

Питат ме как е животът в Париж. Отговарям всеки път с простото и очевидно, "Париж", за тези, които знам, че ще си помислят автоматично колко прекрасен е животът в чужбина и какъв късмет е да живея в Париж. Отговорът е "Франция" за другите.
Истината е, че съм по-самотен, по-интровертен, по-сериозен. ...

Banath

Проза » Разкази

1.2K

Физичната действителност

- Да! Това е!
- Кое?
- Това!
- Не разбирам за какво говориш.
- Не се преструвай. Знаеш, че съществувам. И знаеш моето име. ...

dimitrinka93

Проза » Други

941 1

Заедно с теб

Някой ми беше казал: ''Ще разбереш какво е любовта, когато обикнеш един човек истински. Едва тогава ще видиш как два свята, две души, две тела и две сърца се преплитат в едно цяло! И попаднеш ли в тази необяснима страстна вихрушка, при всяко излизане винаги ще боли ''. Ето ме! Сега съм в центъра на ...

lility

Проза » Други

2.1K

Здравей, любов!

Здравей, Любов! Толкова чиста и клиширана, стара, архаична и необуздана. С аромат на ванилия и с дъх на цветя. С мирис на вино, червено ароматно и пенливо. Но къде си, Любов? Толкова дълго те търся и толкова трудно те намирам. Намирам те в очите на един човек, но не знам там ли си, или отново си пло ...

usmiwkata

Проза » Други

1.3K

Моля те, не спирай да мълчиш

Той отби, изгаси колата и се загледа в нея. Мълчеше. А тя трепереше на седалката до него. После я сграбчи, започна да я целува като обезумял, сваляйки дрехите ѝ. Издърпа я върху себе си, за да може да я усеща с всяка част на тялото си, загледа очите ѝ отблизо, за да успее да бъде повече от всякога в ...

Irresistible

Проза » Разкази

1.2K

Развод по демонски

- Остро главоболие ми казваше да се прибера у дома. Но домът ми беше място, което вече не съществува. Осъзнавах, че ми остава още съвсем малко преди да умра, а не бях щастлив. Най-близкото, с което мога да сравня това усещане, е онова чувство, което изпитваме като деца, когато усещаме, че рождения н ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

949

Какво или кой ще ни раздели

Господи, през всичките тези години Ти си ме изпитал и знаеш, знаеш, че те обичам. Какво или кой ще ни раздели? Пари ли? Ако се налага, ще живея, като просяк, контейнерите ще бъдат мое жилище и аз там ще живея, ще умра от глад, но за пари няма да се откажа от Теб и от моята любов към Теб! Коли, къщи, ...

ville_valo_brc

Проза » Други

1.4K 1

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 3-та част

На следващия ден полицията най-сетне беше приключила с аутопсията на чичовото тяло и вече можехме да го погребем, както му се полага. В деня на погребението валеше като из ведро. Предните седмици не беше падала и капка, но точно в този ден от небето се изсипа пороен дъжд. Сякаш самата природа оплакв ...

paolinamp

Проза » Повести и романи

1.6K 1

Тайната на гигантския скелет - 4

Капитанът прекъсна разговора, който още не се беше състоял и всички хукнаха към двете момичета. Когато погледнаха в зейналата дупка, констатираха, че това не е обикновена дупка, а специален проход. Момичетата се бяха изправили на крака и се отупваха от прахта, полепнала по тях, търкаляйки се по стъл ...

marasheih

Проза » Повести и романи

1.3K

Очите на Елиф

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който го издуваше, не е изпаднал. Щом се увери, че е на мястото си, вдигна глава към короните на дърветата. Утеши се, че никой не го гледа от горе и ритна едно камъче, което се запречи пред обувката му. То ...

azura_luna

Проза » Разкази

6.6K 12 53

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 2-ра част

Минаха години, а аз все още продължавах да си ходя на уроци по рисуване, без никой от родителите ми да разбере. Те почти не си бяха вкъщи, все бяха навън по работа, така че много не ми се налагаше да измислям оправдания за това, че ме няма толкова често. Всичко вървеше идеално. Напредвах все повече ...

paolinamp

Проза » Повести и романи

1.2K

Лодка

Всеки път, когато бяхме в леглото, отвън изглеждахме като тасманийския дявол на Луни туунс, докато се движи.
Онова анимационно малко торнадо. А в малкото време, когато не бяхме в него, изглеждахме толкова влюбени, че хората по улицата си вадеха телефоните да ни снимат. Бях толкова обичащ, че чак ме ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

930 2

Тайната на гигантския скелет - 3

Ст. н. с. Петко Иларионов бе заринат с работа. Затова говори близо половин час с Ванина по телефона, преди да вземе на сериозно думите ù. Реши обаче да не оповестява на всички за случилото се и затова се обади само на един човек, на когото имаше доверие. Ако все пак се окажеше шега - въпреки клетвит ...

marasheih

Проза » Повести и романи

1.2K

Спомени - 11 част - продължение

С братовчедката ми В. (отдавна покойница - 10 месеца по-голяма), играехме на двора на пясъчник или на улицата до къщата. Край нея протичаше при дъжд вада.
До стената имаше стар дънер от голямо дърво. Имаше големи оголени корени и хралупа. Ние сядахме на корените и в хралупата слагахме кукла. Подрежд ...

yogimax

Проза » Други

851

Кладенецът

Още от малка помня, че баба ми беше забранила да пия от водата на кладенеца.
Не питах защо, приех това като една от поредните многобройни забрани, които възрастните налагат, и понеже бях послушно дете, не припарвах до кладенеца, дори когато пораснах.
После, когато баба почина, реших да постегна къща ...

hristam

Проза » Разкази

1.2K 7

Огледало

Огледало
Аз съм огледало. Притежава ме една красива царица. Всеки ден тя се оглежда в мен и пита коя е най-красива на света. Отговарям й, че тя е най-красива…
Един ден решавам да се пошегувам и казвам, че й завиждам. Тя се ядосва и решава да отрови една ябълка и да ме счупи, така че парченцата да не ...

ljubomira

Проза » Други

1.5K 5

Краят на слепотата(8)

Доктор Хавиер и Инна
След случая в ресторанта, където Инна се напи още първата вечер от медения им месец, доктор Раес направи равносметка за изминалото време, което го свързваше със жена му. От този момент нататък пътуването се усложняваше с всеки изминал ден и той нямаше търпение да свърши това мъч ...

Enena

Проза » Повести и романи

1.7K 8

Грехове

Грехове
Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?" ().
Малкото селце, забравено от Бога и ненужно на околния свят, запокитено навръх чукарите, кротко беше разпростряло тесните си улички в следобедна дрямка. Там Времето беше сякаш с ...

ДВАТА_ВЪЛКА

Проза » Разкази

4.3K 48

За тебе, мамо!

Из моята книга "Ти можеш!"
Реших тази моя книга да бъде подарък за тебе, мамо.
Само за тебе!
Защото го заслужаваш!
Знам, че каквото и да направя, каквото и да напиша за теб, ще бъде безкрайно малко, ще бъде направо прашинка в сравнение с това, което ти си направила за мене. И каквото правиш за мене. ...

кремик

Проза » Други

1.6K 3

Сън за есен, стара лодка и самота

Всеки миг от живота ни е свързан с всеки друг миг от живота ни. Всеки сън е част от голямото сънуване, което започва с нашето раждане. Животът след него е вълнуващо прекрасен, многоцветен и многолюден сън. Толкова хубав, че никой не иска да се събужда. Аз съм в сънищата на хората, които обичам. И те ...

Ondra

Проза » Други

1.8K 7

Нещо лично

Улиците бяха празни и сиви. Нищо, че винаги изглеждаха така, сякаш днес бяха още по-мрачни и безлични – грозната картина на новия ми живот. Всичко беше същото, освен мен и твоята липса. Колко е парадоксално как за миг всичко се променя – всички планове, мечти, надежди. Бъдещето измества частите на п ...

delusion

Проза » Други

1.1K 2

Опит

Наложи се да скъсам нишката, плетена с толкова много жертви и нежност, нишка, устояла емоционални урагани и силни сътресения в отношенията ни, нишка, свързваща ни в обречен на провал съюз, тласкащ ни към пропастта на отчаянието. С пълна сила се разбих в спомените си и се оказах в най–тъмните и тъжни ...

osidion

Проза

897 1

Кратка притча

Борил се, борил се храбрият юнак с ламята три дни и три нощи. Накрая я победил, отсякъл й главата и за по-сигурно й разпорил и корема. От там, с изумление видял как излязло едно чисто ново змейче. Юнакът го взел и го отгледал като свое собствено дете. Но когато пораснало и заякнало, станало опасно з ...

slan4ogled

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 2

Момичето със странната дарба

Тази вечер се бяхме събрали всичките три приятелки, но бяхме поканили и едно момче от една друга специалност. За него знаехме, че сигурно ще има много теми за обсъждане с нас, тъй като и той си падаше по момчета. А знаем добре, че хомосексуалните момчета са наистина добри приятели.
Днес всички бяхме ...

thewriter92

Проза » Разкази

1.6K 3

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 1-ва част

Досега никога не бях мислил за смъртта. Не и до момента, в който чичо Фил умря. Някакъв се опитал да го обере и го заплашил с пистолет, но старото копеле отказало да се даде без бой. Накрая свършил на улицата в локва кръв и дупка от куршум между очите. И то заради някакви си двеста долара или поне т ...

paolinamp

Проза » Повести и романи

1.5K 2

Първият слънчев лъч

Там горе, високо в небесата, в Сивото царство всички облачета подготвяли за един вълшебен път своите рожби, капчиците.
Разказвали им за чудесата, които щели да видят и вълшебства, с които щели да дарят Природата.
Всички капчици слушали и с нетърпение очаквали своето единствено и уникално пътуване. Е ...

elenasim1

Проза » Приказки и произведения за деца

2.2K 23

Клише

Напоследък съм се превърнала в клише. Установих го внезапно, докато обикалях по магазините да си купувам разни ненужни неща. Джунджурии. Умалителното от джунджурии е „джунджу”, което звучи като китайско бойно изкуство, но няма нищо общо с воденето на сражения. Всъщност почти няма, защото баща ми про ...

without_a_definition

Проза

1.2K 6

Обратно-захапано

Ще измъкна килимчето
под усмивката ти -
заканват се зъбите.

670301

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

951

45

Един ден се събуждаш и осъзнаваш, че си на четиридесет и пет години. Отиваш на работа в магазина, както всеки ден. Вчера си ударил жена си така, че днес държи дясното си око полусвито и не вижда ясно.
И ето, седиш между четирите стени заедно със стоката и си мислиш как си стигнал до тук. Ударил си я ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

1.4K 2

Тайната на гигантския скелет - 2

- Подхлъзнах се на кост! Ето, виж!
-Да... огромна е! Някой да не си прави шега?
-Не зная...
-Ти... с твоите риби! Сега ще им разкажа аз на тях! Сигурно те са го сложили тук, за да се пошегуват с теб - тя взе една бедрена кост. Тежеше й, защото бе огромна. - Да се върнем и да ги питаме!
-И... кога сп ...

marasheih

Проза » Повести и романи

1.1K

Лишените (откъс от първа глава)

„Не възславяйте деня, преди да е паднала нощта; жена, преди да е родила; меч, преди да е изпитан в битка; девица, преди да е минала под венчило; лед, преди да е преминат; пиво, преди да е изпито.“
Викингска поговорка
*1*
В помещението е топло, уютно и приятно, но от прозореца, до който стоя, се прок ...

michael

Проза » Фантастика и фентъзи

1.8K 1

Ангелът и вълците

Ангелът и вълците
Високо, нейде в планинските гори, на поляна, потънала в сняг, лежеше ангел с пречупени крила. Кръвта му обагряше снега в червено и дишането му беше тежко и неравномерно. Усещаше как животът напуска тялото му бавно и мъчително.
Беше жена с черни коси, дълги поне до глезените ù, коит ...

deyka

Проза » Разкази

890

Тайната на гигантския скелет - 1

ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА НАПЪЛНО СЛУЧАЙНИ И СА ПЛОД НА ФАНТАЗИЯТА НА АВТОРА!
Пътеката се извиваше навътре, дълбоко в магнетичната Странджа. Виждаха се следи от диви прасета и вълци, но това не плашеше групата младежи, тръгнали на излет. Бяха решили да се установят на палатки бл ...

marasheih

Проза » Повести и романи

1.7K

Обич е

Обич е, когато планува заедно с мен деня си. Когато ме прегръща толкова силно, сякаш никога повече няма да бъда в обятията му. Обич е, когато иска да ме прави и вижда щастлива. Когато отмества кичур от косата ми и си играе с нея. Обич е, когато е готов да обиколи всички магазини заедно с мен, за да ...

lility

Проза » Други

1.7K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Идилия...

Нощно пътуване

Тя

Тайната на гигантския скелет-5

Дом за светли души

Гонката - първа част

Борба за чужбина

Физичната действителност

Заедно с теб

Здравей, любов!

Моля те, не спирай да мълчиш

Развод по демонски

Какво или кой ще ни раздели

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 3-та част

Тайната на гигантския скелет - 4

Очите на Елиф

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 2-ра част

Лодка

Тайната на гигантския скелет - 3

Спомени - 11 част - продължение

Кладенецът

Огледало

Краят на слепотата(8)

Грехове

За тебе, мамо!

Сън за есен, стара лодка и самота

Нещо лично

Опит

Кратка притча

Момичето със странната дарба

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 1-ва част

Първият слънчев лъч

Клише

Обратно-захапано

45

Тайната на гигантския скелет - 2

Лишените (откъс от първа глава)

Ангелът и вълците

Тайната на гигантския скелет - 1

Обич е

Опашка