Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Хартиени лодки (част 1-ва)

Елица беше красавицата на випуска. На туй отгоре беше и отличничка. Всички ù предричаха бляскаво бъдеще. Учителите не преставаха да я хвалят и да се гордеят с нея като техен възпитаник. Беше незаменим приятел и отдушник на всички с проблеми. Усмивката ù сякаш беше най-ярката отличителна черта и без ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-07-06T23:00:47+03:00 942 6

Колко е хубав светът!

Заставам на отворения прозорец и затварям очи. Вятърът ми носи мириса на заобикалящото ни. Отварям ги и поглеждам небето. Луната огрява лицето ми, а звездите се отразяват в очите ми, придавайки им онзи сладък блясък на щастие. Поемам дълбоко въздух, за да забравя всичко лошо, което ми се е случвало ...

kat4o

Проза

2011-07-06T22:50:34+03:00 738

Преразказ на "Приказка за стълбата"

Преразказ на ,,Приказката за стълбата”
(грешен и не съвсем по приказката)
Всички съвпадения на лица и събития са случайни.
-Кой си ти? - попита го Народа.
Беше по време на Избори. ...

ZAPP

Проза » Други

2011-07-06T22:47:09+03:00 5.7K 7

Твоето полузавръщане

ТИХО!!!
Не искам да те чувам. Знам, че си се върнал. Въздухът наоколо вече ми го каза. Дошъл си си отново... при мен!
Странно как, щом никога не си си тръгвал!?
... но си се върнал – за поредното убийство.
... след което възкръсвам – във времево неопределеното – някога. ...

April

Проза

2011-07-06T22:39:50+03:00 1.1K

Невидимият глас

Невидимият Глас
Панчо дишаше кале в житното поле до Осеново и се наслаждаваше на природата. Тогава се появи Гласът. Гласът без звук. Нечуем Глас. Каменна лавина, изпотрошаваща костите на сол – това бе Гласът. Мрачното мълчание на космическата пустош – това бе Гласът.
- Здравей, сине мой! – каза Глас ...

evotosh

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-07-06T21:51:06+03:00 839

Кралство на Четвъртия Етаж: Симон Мартин се запознава с Морков

В далечното Кралство на Четвъртия Етаж, в Графство Вкусна Миризма, живеели две крави близначки. Едната била зелена и се казвала Спанак. Другата била оранжева и се казвала Морков. Те имали малка къщичка от разноцветни тухлички в Какаовите хълмове, където често идвал за следобедни разходки престолонас ...

Rois

Проза » Приказки и произведения за деца

2011-07-06T21:48:29+03:00 1.1K 1

Реквием за една греховна любов - глава шеста

Глава шеста
Таксито летеше към Университетската болница с бясна скорост. Професорът беше обещал сериозен бакшиш на шофьора и той не спазваше никакви знаци. Натискаше клаксона и газта до дупка. Ако го някой го спреше, имаше оправдание, караше лекар-хирург за спешен случай. Таксиметраджията се оказа п ...

gudman

Проза » Повести и романи

2011-07-06T21:43:43+03:00 1.3K 1 3

Малкият принц III

Стоях пред огледалото и търсех, търсех нещо, което да обикна, което да ме направи щастлива. Стоях си там и не чувах, не виждах, не осъзнавах, че... не съм сама. Че някъде някой се смее или плаче, че има мечти и че няма как да ги постигне, че му липсват приятели, че е болен. Че някъде друг е щастлив ...

Бубчето

Проза

2011-07-06T08:36:49+03:00 1.2K

И плаче ми душата (откъс)

Болката е ужасяващо голяма
страх изплува там.
И опрощение няма...
..................
*** ...

usmiwkata

Проза » Други

2011-07-06T08:25:51+03:00 1.4K 1

Нека всеки е постигнал следното...

Момент, от които не боли,
момент, от които няма сълзи
и в който всичко е само усмивчици...
Това е желанието на всеки,
това е онова, което си пожелаваме - ...

energi4nata

Проза » Други

2011-07-05T20:15:13+03:00 1.2K 1

Из Дневника

Обожавам този град - дневните говорилни,
уличните аромати, скандалните погледи на
непознати - вечер със светлините,
тайнствения шум от ъглите. Когато вървя,
разпознавам меланхолията по лицата - като ...

СОЛАР

Проза » Писма

2011-07-05T20:05:23+03:00 1.5K 5

Илюзия

Излезе.
Бавно. Смутено.
Извини ми се.
От вратата. Преди да я затвори.
Притеглих цигарите. Не обичам да казвам не. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2011-07-05T19:50:01+03:00 855 1

Блян

Гледам едно петно на стената до леглото ми и не мога да спра да се взирам в него, осъзнавайки, че всъщност не го виждам. Хиляди мисли се блъскат и гонят в главата ми. Толкова чувства напират едва удържимо, че дори се чудя докога ще съм способна да ги възпирам. Дишането ми е учестено, а и... виждам к ...

Vaguelady

Проза » Други

2011-07-05T19:30:11+03:00 1.1K 4

Порочен талант...

Опряла ръка в стъклото, гледам как дъждовните капките се стичат по него. Небето е покрито с облаци и само светкавиците го раздират. Светът ми се преобръща само за миг и всичко свършва толкова нелепо. С пръсти рисувах красивата картина на щастието… и изведнъж разсипах тъмните си боички върху нея. Неп ...

kat4o

Проза

2011-07-05T18:57:05+03:00 667 1

Реквием за една греховна любов- глава пета

Реквием за една греховна любов
Глава пета
През 2000 година празнуваха 65-ия рожден на Борис в Париж. Отново използваха едно негово служебно пътуване, за да посетят града, който първи беше приютил любовта им. За тях Париж беше символ, беше един вид люлка на чувството, което се беше появило преди 20 г ...

gudman

Проза

2011-07-05T18:51:41+03:00 934 3

Смисълът на живота

Един човек уловил една светулка и тъкмо щял да я убие, ей така, за забавата, когато тя му проговорила с човешки глас:
- Хей, моля те, не ме убивай!
- И защо? - почудил се човекът.
- Ако ме пуснеш на свобода, ще ти отговоря на един въпрос, какъвто и да е. Ако някога си се чудел за нещо, което няма ка ...

inanm

Проза » Други

2011-07-05T18:09:12+03:00 1.2K 4

Ненавист

-Вън от двора ми! Да не си стъпил тук, мръснико гаден! – крещеше, че чак се пенеше дядо Панчо, размахвайки кривака си подир Аньо.
-Ама синът ти, ама Лазо ме покани, че зърно от вас ще купувам бе, селски… Успокой се, няма да те обирам – успя да се обади Аньо.
-На тебе нивга и нищичко няма да продам! ...

Eia

Проза » Разкази

2011-07-04T10:05:27+03:00 1.8K 40

Бурята

Б У Р Я Т А
През 2007 година разказът получи
Втора награда в раздел Проза на
Националния Конкурс по случай
Основаването на Българските читалища ...

Wali

Проза » Разкази

2011-07-03T23:15:05+03:00 1K 4

Рожден ден

От няколко дена валеше.
Ситно, студено.
Навън беше прогизнало.
Изгубих представа за времето, пък и не ме интересуваше. Бях потънал в работата си и почти не излизах навън.
Идвах тук, когато трябваше да решавам нещо трудно, което искаше да съм сам и нищо да не ме отвлича. Мястото беше забутано дълбоко ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2011-07-03T18:41:16+03:00 1.3K 3

Спомняме ли си?

Спомняме ли си онези дни от нашето детство, в които бяхме толкова безгрижни и невинни малки деца, честни, с лъчезарни лица? Спомняме ли си всеки миг, който
сме прекарали в игри по тъмните улици в нощта, под звездното небе?
Когато сме били малки, не сме осъзнавали така живота, както сега. Тогава свет ...

lility

Проза » Други

2011-07-03T18:32:41+03:00 890

Край езерото (3-та част)

-Обичам те!
Тези думи излязоха от гърлото ми, като огромна буца, оставяща в себе си само горчивия вкус на очакването. Бях готов да приема всичко от нея, но не и това, което последва.
Тя се обърна към езерото, гледаше с чист, смирен поглед, очите ù бързо се напълниха със сълзи и една се стече по дясн ...

vistor

Проза » Разкази

2011-07-03T18:17:15+03:00 998 1

Полужива

Някой някога беше ми казал
колко боли от любовта...
Остана ли сама, единственото ми спасение
е сънят...
Не спирам да мисля, ...

anomis1994

Проза » Други

2011-07-03T18:09:49+03:00 1.2K 3

Онзи..

Всяка една от нас е имала онази „тайна обич”, която дори и след години не се забравя и онзи мъж, заради който би оставила всичко и всички. Всяка една от нас е била в ситуацията да се събуди до един, а да иска да види „него”. Всяка една от нас е изпитвала болката от раните, които ни оставя онази любо ...

zority_bs

Проза

2011-07-03T12:25:18+03:00 1.2K 5

Портрет - 18част: Ще танцува!

Представям на вашето внимание поредния „Портрет“. Картината е на художника Андрей Маркин -“Дама в белом“
Надявам се да ви хареса продължението на тази история…
Б.
Разказ на Никола
Това е разказ за човека, които вече знае по какъв начин се възстановява пациент след операция на тежко гръбначно увреждане. ...

kalin8

Проза » Разкази

2011-07-03T12:11:19+03:00 622 2

Реквием за една греховна любов - глава четвърта

Реквием за една греховна любов
Глава четвърта
Париж беше пленил Емилия. Ярко осветените булеварди, хилядите уютни кафенета, кварталните бистра, луксозните ресторанти , гарнирани с много музика и прекрасни вина, това беше Париж. Когато посетиха музея в старата парижка гара и съзерцаваха платната на н ...

gudman

Проза » Повести и романи

2011-07-03T12:06:37+03:00 1.1K 3

Цирк

Като мъничко дете, изгубено в тълпата, стоя с балони в ръка и крещя на света колко съм щастлива. Като клоун всеки ден слагам грим, изобразяваш усмивка, приветлива за всички, преди да започне представлението ми... преди да започне моят ден. Като акробат на тънко въже балансирам гнева и тъгата си. Кат ...

kat4o

Проза

2011-07-03T01:13:19+03:00 696 4

Монпелие

Задушна лятна вечер, навън е вече десет часа, а сигурно температурата е 28 градуса. Чува се тихата песен на щурчетата, едвам доловим сред шума на колите. На 6 км от Средиземно море, в един „малък” за Франция град (колкото Пловдив), където времето винаги е хубаво и топло. Топли са и хората, усмихнати ...

vili_tr

Проза » Други

2011-07-03T01:06:08+03:00 1.2K 4

Реалност или илюзия

Сърцето ми тупти, а ръката ми трепери. Замислена за изминалите дни. Опитвам се да разбера как се чувствам, опитвам се да разбера правилния път, опитвам се да съм силна, опитвам се да се боря със себе си, опитвам се да не мисля за чувствата и да се наслаждавам на моментите, опитвам се, но в съзнаниет ...

detelina4lista

Проза » Писма

2011-07-03T01:01:43+03:00 1.3K

Малките неща

Радвам се на голям букет за някой празник, но се радвам повече на малко цвете, подарено без повод. Радвам се на плюшена играчка, която мога да прегръщам, но се радвам повече, ако ми подарят прегръдка. Радвам се, когато ми пишат нещо мило, но повече се радвам, когато ми го кажат в очите със усмивка. ...

kat4o

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-07-02T22:32:44+03:00 934 1

Из "Хроника на нашата любов"

Знаеш ли колко ужасно се чувствам? От три дни ходя по лекари и изследвания и всички гледат през очилата си и ми кимат успокоително, но не разбират какво причинява световъртежите и замайването ми. Всички ме питат съчувствено дали имам лични проблеми. „Не повече от всеки друг.” – отговарям им с ясното ...

Мимче

Проза » Други

2011-07-02T22:31:10+03:00 1.1K

Via sacra

На масата лежаха разхвърляни чертожни скици. Беззъби, моливите се търкаляха в тревата. До декоративната ограда розите изпъваха пъстрите си роклички с аристократичен маниер. Къдрееше небето по водното огледало в алпинеума. В стар, люлеещ се стол, дремеше архитектът. Резето на портичката прищрака откъ ...

azura_luna

Проза

2011-07-02T22:24:48+03:00 1.6K 41

Просто повярвай

Просто повярвай!
Далеч от реалността има един свят, изпълнен с вълшебство и хармония. Малцина го бяха виждали. Но се говори, че който стъпи там, не се връща. Всички мислят, че този свят е дело на черната вещица Касандра и на нейната черна магия, но не е така! Откъде знам ли?! Нека ви разкажа.
Когато ...

lorito98

Проза » Разкази

2011-07-02T22:09:27+03:00 1.2K

Игри на съдбата

Когато го видя за първи път, бе още дете (само на 15) , а той - войник. Тя бе на зелено училище, той в казармата наблизо. Гледаха се от разстояние дълго и продължително. Той бе захласнат от нежното и плахо момиче, превръщащо се в жена.
Една вечер на лагерната забава той се прехвърли през оградата и ...

honesty

Проза

2011-07-02T18:55:34+03:00 871

Щастлив край

Тя беше тъжна. Животът беше отнел всичко и всички от нея. Всяка секунда беше мъчение, всеки ден - наказание, но тя не се предаде. Не и досега.
Спомените минаваха през главата ù като замъглени картини. Още от детството си губеше всичко - бавно, но сигурно. Сега седеше насред счупено огледало. Виждаше ...

emocionalna

Проза » Разкази

2011-07-02T00:46:46+03:00 1.4K 2

из Приказки от Никъде - Инцидент в кухнята на Шира

ПЛЯС... Звучното пляскане се получи, когато ширавата лапа се срещна с ширавото чело, в резултат на сериозната доза слисване, което получи самия Шира, когато влезе в кухнята си...
- Но... но... но... - заекна Шира, вяло размахвайки лапа в опит да обхване с жест кошмара ред очите му.
- Виж ти - невъзм ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-07-02T00:21:54+03:00 1K

Спомените за онези лета

Спомням си летата при баба и дядо - градинката пред блока, от която късах цветя за баба, а тя ме прибираше 10 минути по-рано вкъщи, приятелчетата ми, с които играехме на народна топка и на измислен детски белот, бабките с бастуните, които се караха, че чоплим семки на земята и, разбира се, слънчевот ...

fammie

Проза » Разкази

2011-07-02T00:18:29+03:00 835

Да бъдем хора

Животът е прекрасен! С всичките онези негови трудности, пред които ни изправя. С всички онези пречки, които изпречва на пътя ни. С всички негови безкрайни лабиринти, от които изглежда сякаш няма изход, но когато се вгледаш дълбоко в себе си, ги откриваш. Открояват се като цветен силует на фона на че ...

lility

Проза » Други

2011-07-02T00:13:55+03:00 932 1

Реквием за една греховна любов - глава трета

Реквием за една греховна любов
Глава трета
Пролетта наближаваше с всеки изминал ден. Температурите се покачиха и във въздуха се носеше ароматът на първите пролетни цветя. От няколко дни, всяка сутрин, Професорът се разхождаше из градината на къщата си и оглеждаше поникналите растения. Мисълта му беш ...

gudman

Проза » Повести и романи

2011-07-02T00:09:40+03:00 1K 1 3

Писмо

Здравей, мамо,
Трудно се почва такова писмо. Аз отдавна търся думите, но те сякаш не искат да бъдат намерени. Исках да ти споделя нещо. На прага съм вече. Да, точно така, на прага. Животът е там и го виждам добре, но малко ме е страх да направя първата крачка. Съзнанието ми се разкъсва от мисли, пра ...

kathi3

Проза » Писма

2011-07-01T13:27:25+03:00 1.3K

Инсайт

Инсайт
- Всяка жаба да си знае гроба!
- Не се заблуждавайте, че живеем в гьол! Ние не сме жаби! Ние сме просто... смъртни.
- И вие като тях значи – смъртни! Дори признавате, че и живеете в гьол?
- Само ако възприемате хората като жаби! ...

PetroffSlav

Проза

2011-07-01T10:24:10+03:00 1.6K 1