Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Само ако можех..

Само ако можех да ти кажа всичко това, което искам и тая в себе си, но не мога... нямам този шанс.
Само ако можех да плача както преди, щях да излея всичката болка, която се е натрупала в мен, но не мога... твърде много хора ме накараха да плача.
Само ако можех да кажа на някой, който ще разбере, но ...

Tiffanyyy

Проза » Писма

1.6K 2

Толкова изгубена

Толкова съм изгубена...
Вървя по калните улици и алеи, пришляпвайки по влажния асфалт... И съм толкова умислена. Дълбоко, дълбоко в мен се случват толкова много неща, дълбоко в мен страдам по една болезнена липса... И макар стъкленият поглед, алената усмивка и привидното спокойствие, дълбоко в себе ...

madgirl-

Проза » Писма

2K 1 4

Парче от сърцето ми

Давам ти парче от сърцето ми.
За да ти напомня, че аз съм винаги тук за тeб.
Давам ти парче от мен.
Една част от душата ми.
За да тe държа здраво с ръцете на вярата, надеждата, любовта. ...

martines1

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 2

Пътят към Самотата

Дете бях.. Наивно и мечтателно. Вярвах, а бъдещото за мен беше като осъществен блян. Всичко това се промени в един ден. Отрекох вярата си. Преминах Ада и оставих любовта си там.
Вече самотата ми тежи, а споменът се връща стократно за да ми напомни, че аз съществувам и това определено боли.
Всеки път ...

elenasim1

Проза » Разкази

1.1K 12

***

Написах всичко онова, което исках да ти кажа и го сложих на дъното на най-забравеното чекмедже... Надявах се думите написани на бялата хартия, да избелеят мъничко поне... Но ето мина време, най-добрият ни лечител според теб, което не премахна от товара ми дори и мъничко парче. Аз знам, ще продължава ...

Tiffanyyy

Проза » Други

986 3

Прощавай

Взе това, което ти принадлежи, но не по право, разбира се, държеше всичко в ръцете си, но вече не ти стигаше!
Искам любов, деца и още нещо, не искахме същото!
Уважавах те, обичах те, бях ти опора, дадох ти всичко, докъдето ти позволи!
Бъди щастлив с постоянното си себедоказване, но все пак бъди щаст ...

MANIA

Проза » Писма

1.6K 3

Приказка за Щастието

Приказка за Щастието
Над замръзналата земя Неведомият Дух слизаше бавно. Загадъчно се усмихваше на човешките и животински стъпки, отпечатани в снега, на сънищата, с които комините на близкото селище кротко целуваха звездите в безоблачното небе, на дрезгавите гласове на петлите, на своите си мисли. Д ...

линасветлана

Проза » Други

1.4K 14

Майки 11

19. Делото
Следствието се водеше в новата сграда на улица “Развигор”. Криминалното досие на момчето беше доста обемисто. Крадец, обирджия, побойник, хулиган, квалификации, дадени през годините, за противообществените му деяния. Дете на улицата, като хиляди други цигански деца. Беше рецидивист, но до ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.1K 5

Клаустрофобия

Клаустрофобия
Питаш ме откъде го имам това ли…Не е наследствено, а придобито. Ако искаш, слушай да ти разкажа. Стара история е тази, на теб може да ти стане смешно, ама какъв зор изкарах…Всеки от акъла си пати, да знаеш, пък аз и от мерак, дето се вика. Кой си пада по лов, кой по риболов, кой някакв ...

Stalev_

Проза » Хумористична

1.5K 7

Закъсняла плесница....

Развиделяваше се! Пропяха първите петли. Долавяше се тропането от каруца. Животът на село започваше в ранни зори и Елена се пробуди от шума навън. Потърка очи и събра сили да стане. Беше бременна в края на осмия месец и с всеки изминал ден, все по-трудно се движеше. Бременността й бе тежка, но тя по ...

alexgrau

Проза » Разкази

1.8K 20

Различните - част осма

РАЗЛИЧНИТЕ - част осма
Д О Н И К А
Преди много години получих за рождения си ден швейцарски часовник за подарък. Носих го няколко дни на ръката си, колкото да му се порадвам и след това отново взех старата, вярна "Победа". Руската машина никога не ме беше предавала, а и бях свикнал с нея.
Минаха няк ...

nikjelev

Проза

1K 8

Перфектният човек?

Перфектният човек?
Раждаме се, живеем и умираме! Това е един неразрушим кръговрат. Раждаме се толкова малки, чисти и добродушни. Раждаме се безгрешни! Все по-често се замислям над въпроса „Съществува ли перфектният или безгрешният човек?” Седя и мисля! И все по-често стигам до извода, че такъв човек ...

usmiwkata

Проза » Други

2.6K 4

Майки 10

Майки 10
18. Шегите на Бухала.
Всички вестници, радио и телевизия пишеха или предаваха за последната “шега” на бившия началник на следствения отдел на Централния софийски затвор преди Септември 1944, Стоян Стоянов известен като “Бухала”, бившия началник управление на МВР в малкото балканско градче “ ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.2K 8

Най-вярната

Баща ú удари по масата:
- Ще се омъжиш за Ибрахим! Казах! Иначе сме загубени!
Айшенур стоеше безмълвна - искаше небето и земята да се разтворят и погълнат. Сълзите се търкаляха по шоколадовите ú страни и мокреха копринения шал, както вечерният дъжд дърветата навън.
Застаряващият Ибрахим взе красавиц ...

inakrein

Проза » Разкази

2.1K 12

Страх

Не съм женен и не знам дали скоро ще стане тая работа. Проблем, братле, ти ме познаваш отдавна, ще ти обясня, дано ме разбереш.
Притеснявам се от жените, ще ме попиташ сигурно как така и от кога – да ти кажа, и аз точно не знам, но тоя киндилик май ми е още от ученическите години. Притеснявах се от ...

Stalev_

Проза » Хумористична

1.8K 3

Белият чаршаф

Най-прекрасният ми ден в живота. Стаята блестеше цялата в бяло, а червеното сърце от рози върху кревата предизвикваше кръвта във вените ми да бушува. Мислите ми веднага оставяха отпечатък по лицето ми.
Не усетих как скъпата ми баба се доближи. Треперещата ù ръка приглади буклите ми.
-Ела. Искам да т ...

elenasim1

Проза » Разкази

1.3K 14

Майки 9

17. “Call girl”
Почти всяка вечер Нели Радомирска танцуваше в бар “Астория” и всяка вечер я изпращаха с бурни аплодисменти. Предложенията за срещи валяха като пролетен дъжд, не липсваха и подаръци, някои от които бяха изключително скъпи. Едни приемаше, други връщаше. Обикновено отказваше да приеме б ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.1K 5

Труден избор

Труден избор
... и той прегърна своята половинка. Колко добре се чувстваше с нея. Тя винаги го разбираше и му помагаше. Даваше му съвети и беше до него в трудни моменти. Какво повече можеше да поиска? Познаваха се от четири години и досега тя толкова пъти му бе засвидетелствала своята любов. Но той ...

play-girl

Проза » Разкази

1.3K

На приливи и отливи

Наричам го вълна! Вълна, поглъщаща бреговете, смразяващо студена, мигновена.
Мигове, галещи светлината на дните, отразявайки се във водите, обсебвайки мислите, очакващи нещо да се случи.
Необятността, в която се взирах, усети погледа ми към бъдещето, една съдба и нещата, които тя искаше, попивайки р ...

MANIA

Проза » Други

1.2K 2

Техният свят без нея - трета, последна част

6 месеца по–късно:
Анджела стоеше безучастно на фотьойла си, а погледът ù беше забит през тънкото стъкло на кухненския прозорец. Пред нея, на познатата ни масичка, стоеше Александър. Пред него имаше огромен тефтер с телефонни номера, а той непрекъснато набираше и набираше, последователно, всеки от т ...

madgirl-

Проза

954 1

Щрих размисъл

Умение ли е да нараняваш или липса на смелост, или увереност? Защо непрекъснато се нараняваме?
Напоследък все по-често чувам, че чувства вече не съществуват. Казват ми: „В този материален свят няма чувства, момичето ми. Всичко се свежда до интереси - време е да пораснеш, ти в кой свят живееш?”
Но аз ...

belabelitsa

Проза » Други

1.2K 2

Миниатюри

"Преден ляв, заден ляв,
слагам лапа подир лапа..." - вълчова маршова песничка.
------
------
- Хайде по-бързо! - подкани ги ефрейтор Верг. - Който последен стигне в Лагера, е развалено яйце. ...

Bersek

Проза » Разкази

948

По-добре върви!

Виждал ли си пясъка как бавно се изплъзва из между пръстите ти? Сърцето ми се рони така. На мънички песъчинки се измъква измежду ръцете ми и аз не мога да го спра. Не мога да го събера. Не мога да го съживя.
Не ме поглеждай така. Очите ми сълзят, защото вятърът студен ги брули. Не знаеш само как бол ...

lility

Проза

911 3

* * *

- Артър, ще можеш ли да гледаш дъщеря ми за седмица? Тя е достатъчно голяма, да се гледа и сама, но все пак искам да има някой с нея, докато ме няма - Не се справях добре с малките деца, но Джо беше направил толкова много за мен, че се чувствах задължен да му помогна. А и едва ли му е лесно да я гле ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

793 1

Две сърца

Нощ. Ти и аз… и димът на цигарите ни, който между думите плавно слива се един в друг. Издишаната отрова за миг насълзява и на двама ни очите. И скрива по тоя начин истинските сълзи. Сега се срещаме, а отдавна навярно сме се търсили. Но по пътищата на младостта явно сме се променили. По време на търс ...

jabcheto

Проза

1.1K 2

Соко

Соко
Не знам защо ви разказвам тази история. Някои неща не ги разбирам, но са ми много интересни и затова трябва да ги разкажа на някого, за да не ме тормозят. Например аз си мислех, че в света всичко е комбинация от случайности. Но дали е така? Май вече не знам. Случайно ли е всичко това, което се ...

rygit

Проза » Разкази

2.7K 5 20

Данаил

ДАНАИЛ
На миналото, което кове характери...
Звънецът избръмча подканящо и в класната стая се разнесе въздишка на облекчение.
И в мен трепна радостното - петък, последен час. И аз като другите прибрах набързо всичко в раницата и хукнах с приплъзване по коридора. И аз като другите се усмихнах на април ...

zelena

Проза » Разкази

2.1K 49

Щастлив край няма

Щастлив край няма
Ватю още приживе изглеждаше страшен, но като таласъм стана направо ужасяващ. Кожата му подпухна, а ноктите станаха дълги и остри. И помен не остана от черната му къдрава коса, гола остана главата му. Очите, които някога гледаха с толкова любов, кръвясаха. Никак не приличаше на себе ...

Ginger321

Проза » Разкази

811 4

Мила, мила, бабо Ленко!

М И Л А, М И Л А, Б А Б О Л Е Н К О ! Ч Е С Т И Т Р О Ж Д Е Н Д Е Н !
Родена съм на осми август, 1919 година. На 92 години съм... днес ги навършвам. Труден живот живях, труден. Четири деца родих, отрано останах вдовица. Сама. Сама с децата. Три дъщери и един син. Родена съм няколко дни преди Богород ...

StefkaGaleva

Проза » Писма

2.1K 7

Икаризъм

И ето аз дишам, ровя, живея.
И мечтая, до колкото мога. Вселените от кал над мен се стягат в исполинска хватка. Но не спират моя ров.
Помня как изгасваха последните копнежи. И вярата в по-добър живот. И как изгаряха свещените химери. Спомням си и сивия си гняв , който вкочаняваше душата ми. И празни ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

920 1

Милост

Стоим заедно на летището, косите ни се веят от вятъра. Пронизват ме тръпки на студ, но те са до такава степен примесени с трепетно нетърпение, че са дори приятни.
Ти обаче се загръщаш в топлото си яке и се смръщваш срещу суровото време. Иска ми се да ти кажа, че те предупредих, но си знам, че така и ...

Mia-

Проза » Разкази

894

Босонога импресия

Сънувах босоного и безметежно лято. Сънувах коприненото море, галещо изгорелите ми крака на созополския плаж... Сънувах сърдечния звън на китара, докосващ струните на душата ми. Сънувах разпалени среднощни огньове, в чиито пламъци горят мечтите за огненото утро. Сънувах приятелите. Тези, които Форту ...

HrisMelodia

Проза » Други

693 4

Вълчият кодекс

- Олеле! - възкликна ефрейтор Верг. - Пътищата са два, по кой ще тръгнем?!
- Нека да подходим научно - предложи Но Щен Вълк. - Ооо... онче-бонче счупено пиронче...
- Не така! - сръчка го Вълк в Сянка. - Нека да хвърляме ези-тура...
- Ама това ли ви е научният подход?! - плесна се по челото Верг.
- Д ...

Bersek

Проза » Разкази

1.1K

Майки 8

16. ПРОКУРОР И ПОЛИЦАЙ
Животът в малкото балканско градче продължаваше да тече спкойно, даже монотонно. Градът имаше добро ръководство, което практически беше преминало в ръцете на един и същи човек. Другарят Иван Иванов имаше цялата власт, но какво от това, ако не я използваше за лични облаги. Тук ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.1K 5

Случка с неочакван край

Искам да ви разкажа за моята приятелка Марго. Както вече знаете, тя все още не е омъжена и се води в категорията "стари моми". Самата тя така се изразява за себе си. Въпреки грозното определение, тя все още желае да се омъжи и да свие семейно гнездо. Всичките ù приятелки я убеждават да не го прави, ...

katerina6

Проза » Хумористична

2.3K 1

Щастието е в най-малките неща

Има неща, които не могат да бъдат докоснати и неща, които не могат да бъдат разбрани. Има неща, които не могат да бъдат видяни и неща, които не можеш да опишеш с думи. Неща, които можеш единствено да почувстваш с всяко късче от сърцето си, с всяка пора от душата си, с всяка частица от тялото си. Едв ...

lility

Проза » Други

2.2K 1

Майки 7

14. Бар “Астория”
Неоновите реклами на Авиокомпания “Балкан” хвърляха цветни отпечатъци върху жълтите павета на булеварда. Трицветната светлина се смесваше с уличното осветление и придаваше особена фееричност на красивия площад с величествената конна фигура на руския цар. До бюрото на авиокомпанията ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.3K 5

Великденски заек

- Великденски заек ли?! - възкликна Черната Пантера Ра. - Това пък какво е?!...
- Шушу-мушу шушу-мушу - придърпа ухото ù и заобяснява шепнешком в него Но Щен Вълк.
- Хъм - изсумтя пантерата. - Това ми звучи тъпо...
- Защо?! - учуди се вълкът.
- Ами - размаха във въздуха лапа тя. - Много е тъпо заешк ...

Bersek

Проза » Разкази

1.5K 1

Да оцелееш! 3 част

В момента, в който застана пред вратата на любимия, той разбра какво се бе случило. Прегърна я силно и макар да искаше да каже хиляди неща, запази мълчание. Просто я държеше в ръцете си и пожела да остане така още миг.
На другата сутрин Вики не можа да се ориентира в обстановката. Излезе навън и го ...

alexgrau

Проза » Разкази

1.7K 19

Нейният собствен свят - втора част

Не, не е правилно да си мислим, че Габи нямаше спомени. Напротив! Всеки атом от тялото ù съхраняваше в себе си ценна информация за нейния живот. Все пак тя не страдаше от Алцхаймер, а от биполярно разстройство. Тя пазеше всички спомени дълбоко в себе си, но някак си не можеше да ги показва. Тя не ум ...

madgirl-

Проза » Разкази

947 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Само ако можех..

Толкова изгубена

Парче от сърцето ми

Пътят към Самотата

***

Прощавай

Приказка за Щастието

Майки 11

Клаустрофобия

Закъсняла плесница....

Различните - част осма

Перфектният човек?

Майки 10

Най-вярната

Страх

Белият чаршаф

Майки 9

Труден избор

На приливи и отливи

Техният свят без нея - трета, последна част

Щрих размисъл

Миниатюри

По-добре върви!

* * *

Две сърца

Соко

Данаил

Щастлив край няма

Мила, мила, бабо Ленко!

Икаризъм

Милост

Босонога импресия

Вълчият кодекс

Майки 8

Случка с неочакван край

Щастието е в най-малките неща

Майки 7

Великденски заек

Да оцелееш! 3 част

Нейният собствен свят - втора част

Опашка