„Поквара – морално разрушаване на принципи, ценности и устои, разврат, корупция, безнравственост, падение.”
(Български тълковен речник)
Огромна, величествена, внушителна – така изглеждаше сградата на избраната за най-добра банка на годината в страната. Разположена в центъра на града, тя се виждаше о ...
Не е ли жестоко да дадеш на дете желаната играчка и секунда по-късно да я изтръгнеш от ръцете му? Нима не е садистично да постъпиш така, виждайки щастието и неимоверното удовлетворение в очите му, получавайки това, за което е копняло. А после разбитите очаквания, разочарованието, когато източникът н ...
Искам да открия момичето, в чийто очи аз да мога да видя самия себе си. Веднъж тази мечта се осъществи. Имаше дори интимна връзка. Но времето ни свърши като откъснато цвете от градина и ние открихме края на пътя. Слънцето се скри, а в тъмнината двама се изгубихме. Две разбити разделени сърца, потъна ...
"Трябва да се опитваме да разсъбличаме предметите, да виждаме в тяхната проекция незабележимото и да се опитваме да го предадем на белия лист..."
Тихият, монотонен глас на хубавичкия лектор отнасяше Виолета в друг свят, но мира не ù даваше едно закачливо слънчево зайче, което очертаваше мъжественост ...
Някъде, някъде си някои се смеят и говорят.
Говорят си те за годините, прекарани заедно.
Как ще е занапред... и да го ценят завинаги.
Някъде двама души се смеят и шегуват.
Те са толкова истински и верни един на друг. ...
П Р О Х О Ж Д А Н Е Т О
Той лежеше на болничното легло, дребен, жилав старец, изправен върху три възглавници и наметнат с плетена селска жилетка без копчета. Тя стоеше права до прозореца, на същата възраст като него - мургава старица със син шал, сега превърнат в кърпа за глава и оранжево палто, бял ...
- Такова нещо може да хрумне само на баща ми. По дяволите!...
Павлин беше бесен. Той крачеше напред-назад в малката импровизирана дървена колиба, която си беше направил, за да живее в нея, докато – поне така си мислеше – наследи голямата къща с всичките и прилежащи земи. Но ето, че баща му бе решил ...
Някъде по безконечния бряг на морето, върху огромни бели камъни една жена седяла и погледът ù се носел върху крилете на тъгата. Брита била разстроена от съдбата си. Живеела сама край морето и животът не я радвал особено. Чувствала се самотна сред огромната красота, която ù предлагала природата. Иска ...
- Ирена, здравей! Ама как си се натоварила само! Пак си пазарувала за домакинството, а?
Младата жена вдигна глава по посока на гласа, спря се до ниската ограда пред бялата двуетажна къща на съседката си.
- Да! Винаги има какво да се купи за дома.
- А-а, като каза дома, знаеш ли кой се нанесе в къщат ...
Когато Тя се събуди, сякаш камък ù беше паднал от сърцето. Напоследък се чувстваше много спокойна и ведра. Предната вечер отново се скара с приятеля си, но това, дори не можеше да се нарече скандал, а по-скоро раздяла. Откога имаше нужда от нея. Окончателно. Тази връзка я объркваше и мъчеше, знаеше, ...
закъсняла ПРИКАЗКА
....................................................
Някъде високо в планината .......
на една забутана горска поляна живееха отдавна двама приятели............
Едно младо букче и една елхичка. ...
Събуждам се и заспивам с хапчета. Хапче за заплес, хапче за инертност, хапче за стрес и хапче за желание за живот. Накрая минах два пъти покрай себе си и не се познах. На третия път реших да се загледам малко в това, което подминавам, и установих с удивително удивление, че това всъщност съм аз. Няка ...
Всъщност, венчавката в църквата започна с два часа закъснение. В нощта срещу голямото събитие, отчето, порядъчно почерпен, се прибирал към дома, за да се гмурне в необятните дебри и телесни гънки на баба попадия. Пътьом бил пресрещнат от двама наркомани, които с джобно ножче решили да поискат от ста ...
Е, предполагам, измина много време, повече, отколкото можех да понеса, много повече, отколкото трябваше. Забрави ли ме вече? Сигурно дори не се сещаш, че някога съм съществувала. Ами всичко, което бяхме, всичко, което някога деляхме? И то ли остана там някъде в остатъците от душата ти? Не считаш ли ...
И сега какво?! Всичко свърши ли? Не го вярвам... и не защото не искам, напротив... Просто всичко свършваше вече прекалено много пъти, малко по малко... преливаше години наред из замръзналите ни ръце, а никога не се свърши... Защо?
Защо минавахме през всичко и всеки, само за да усещаме тази агония от ...
- Отново ни предстои проверка от командването - каза Сержант на своите ефрейтори. - Този път на инструкторския състав.
- Ахам - кимна Черната Пантера Ра. - Пак нас ще ни проверяват!
- Такъв ви бил късметът - сви рамене сержантът. - Гледайте само да не се изложите.
- Ам'че кога сме се излагали? - неб ...
Птиците се обичат, докато могат да летят, защото всеки полет изисква…
широко отворено сърце.
Беше рано сутринта, когато се събудих от хладния вятър, който рошеше косата ми. Лежах на брега. Бях целия мокър. Дрехите ми бяха изпокъсани. Устата ми беше пълна с пясък, който имаше вкус на мед. Ноздрите ми ...
Позволи ми да държа ръцете ти тази вечер.
В сянката на луната да танцуваме в звездна светлина.
Буен пламък гори в душите ни...
Две тела, две души, танцуващи в нощта.
Позволи ми да държа ръцете ти тази вечер. ...
Щастието е относително понятие. За едни, то може да означава, че имат хиляда лева в джоба, а за други се изразява в радостта от това, че слънцето е изгряло.
Блага Петрова Енева
Стигна до сградата и спря. Бяха ù казали, че ще го намери тук. Но какво прави в университетската лаборатория? И как ли ще реагира, като я види? Дали ще я познае? Бяха изминали само четири месеца от онази нощ. Още не можеше да проумее как само няколко часа след запознанството им с ...
ВОДНО ПОСЛАНИЕ
Имало на света чуден морски бряг, в който се разбивали пищни вълни и разнасяли мелодията на природата. Дългата плажна ивица се обливала от прелестта им и понасяла твърдо ударите им. Тези вълни били заредени с впечатляваща мощ и удивителна нежност. От допира им пясъкът се пръскал на бе ...
В плен на нимфите (от поредицата "Дъщерята на слънцето")
- Коя за теб е истинската жена?
- Тази, която може да те погали по крилете.
Въпросът ù ме застреля. Откъде ù хрумна? Имат отвратително много гълъби, но пък от кафе-автоматите им тече черна отвара за възкресяване на мъртви, допреди четвърт час се боях, че прибера ли се в хотела, ще помириша възглавни ...
Добре дошли у дома, малко е неподредено и прашно, ама то такова му е решението на това помещение. Стените са заоблени и таванът има малка цилиндрична дупчица, често от там вали или по-точно сипе се пясък. Ако ви се струва малко неуютно, ам… ще кажа в свое оправдание, че наемът е нисък и тоя град е ц ...
От високата кула на своето нещастие се провикна Някой:
- Ееех, всички сме нещастни! Всичко е черно и грозно!
Погледнаха го Децата с очи-маргарити и не разбраха какво говори.
Погледнаха го Щастливите с очи-слънчогледи и не разбраха какво говори.
Погледна го старият Дъб и си рече: ...
Имаше промоция на портокали в хипермаркета. С кофата излизаха 6 лв. Хората вземаха като за последно, тъпчеха от плодовете всички възможни ръбове, натискаха се, караха се кой колко пъти е идвал... И така цял ден. После втори. Истерия, която в петък изглеждаше непосилна за него – управителя на местния ...
Амара беше най-красивият спомен от детството ми. Докато бях малък и баща ми все още пътуваше по моретата, с майка ми живеехме в една стара сграда близо до морето. Стаята ни беше на първия етаж - малка и бедна, но само докато татко пътуваше. Дойдеше ли си, се премествахме в голяма и хубава стая на тр ...
Жуженето ù не бе от онези дразнещи жужения на останалите мухи. Всички те притежаваха досадния навик да се навъртат около главите ни с изнервящото си бръмчене, точно когато сме се замечтали за нежен и красив „July morning” .
Точно така си мислеше Джуан, докато си мажеше хрупкаво препечената филийка с ...
Да не се чете от лица под 18 години!
Петър Антонов четеше вестник и пиеше чай. В последните дни бе вдигнал кръвното и бе решил да смени кафето с тази топла напитка. Имаше още няколко минути докато встъпи в ефир така че можеше да прегледа вестника спокойно.
Гостът тази вечер представляваше петдесет и ...
Приятелката ми си хвана гадже – чужденец. Е, не точно, един приятен младеж от далечна арабска държава. Млад, симпатичен - студент по медицина. Запознаха се те, разбира се, в сайт за запознанства, ама малко по-хард сайт, дето не се запознават само, ами основно е за секс срещи, но нищо. Писали си те н ...
Медальонът слънце (Приказка за любов) - избрана част
– Готова ли си да споделиш следобедната закуска с мен? – попитал я закачливо.
– Да, готова съм да изям всичко това, което ти приготви с толкова любов и безспорно желание – отвърнала с усмивка.
– Добре... – погалил ръцете ù. – Ава, обожавам те! Направо съм луд по теб – гледал я като обезумял. – Искам ...
Малкият бутна още няколко дръвца в огъня. Камината заблестя приказно и освети малката хижа, хвърляйки върху лицата весели отблясъци. Снегът беше превърнал гората в чудно красиво вълшебство.
- Дядо, а ти виждал ли си ангели? – попита момченцето и приседна до стареца, загледано в пламъчетата.
- Виждал ...
Всички говорят. Всеки ми казва, показва, разказва нещо за себе си. Никой не се интересува, че изгубих билюрените си топчета. Или някой ги открадна. Все тая. Няма ги. И никого не го е грижа.
Не струваха нищо, билюрените топчета. Обичах да си ги нося в джоба и да слушам как звънят. Понякога да извадя ...
Мъдрецът каза: Днес светът стана съвършен
Аз разбрах: Току-що светът стана весел. Той се усмихна чрез своите съставки.
Ние се засмяхме. Весело е, ние се смеем един на друг с изрисувани лица, които ни отиват. Лицата ни изглеждат уродливи, така ли? Аз не съм съгласен.
Мисля, че сме красиви, защото сме ...
Искам да ти призная нещо... Нещо, което не съм ти казвала от много време и вече месеци наред премълчавам, само защото не искам да се чувстваш длъжен. Искам да ти кажа, че...
Ти си моята захар в кафето и правиш сутрините ми сладки с любящия си глас или дори само със спомена за него. Ти си цигареният ...
- Умря ми бабичката, синът забегна към града, внуците, разправят, учили у чужбината, кокошките се затриха, ей там, една котка прихожда от съседите, само ти ми остана, бе, Белушко, не ме оставяй сам, мола ти са! Стани малко, виж, сено съм ти донел, от лятото го пазя! Мола та! – горещи сълзи рукнаха о ...
Груйко Груйков бе крупен бизнесСВИн от втория по големина в нашата Свинария град – от известния с древното си минало Прасов див дол. За разлика от другите бизнесСВИНЕ, той притежаваше рядко интелигентна зурла и мънички, хитри оченца, които само с погледа си купуваха и продаваха всекиго и всичко. Мно ...
Навярно сме само сенки на самите себе си. Просто образи. И сме неистински. Живеем в огромната сянка на истинското битие и боледуваме от жажда да сме истински.
Сенките не знаят, че са сенки. За себе си са Аз, но са безпомощни пред разбирането си. Защото всъщност не са себе си, а сенки на някакви си и ...
Самата мисъл, че ще слушам за кой ли път “Искаш ли да ти сипя още малко бобец?” или “Комшийката Веска си купила… “ вече ме караше да се чувствам по-добре. Удоволствието да си женен за деветдесет килограма, разположени върху ръст от метър и шестдесет си е повече от предизвикателство, но аз не се опла ...