Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Самота

Всеки човек понякога се чувства самотен и сякаш целият свят е против него. Живеем в град, в който никой не се замисля другият как е, след като си го блъснал в метрото, в автобуса, след като си го настъпил, бутнал, ударил, обидил... Всеки ли в този свят е егоист, или всеки е принуден да бъде. История ...

Gogi

Проза » Разкази

913

Последните часове на август

Последните часове от горещия август. Вече стана хладен и ветровит. За да отстъпи място на тъжния септември. И може би да открадне малко време за топлината на прегръдките, за които лятото се оказа доста кратко, за да приюти нощем. Малко помъдрял като че ли ще се съм утре. Малко по-сериозен, запазил, ...

Странниче

Проза » Други

940 1

Трън

Не можеш да разбереш с какво толкова я привлича това градче, забравено вероятно и от дявола. Или по-скоро не се опитваш да разбереш, защото просто ти е омръзнало врънкането ù да я заведеш в Трън. Сигурно пак е чела някъде нещо и мухата е влязла в главата ù, а самата тя се държи по-досадно и от насек ...

anonimapokrifoff

Проза

2K 11

Край в началото - продължение(18)

– Мамо, затвори си очите. - каза със спокоен глас Ари.
Веднага ги затворих и усетих малките му ръчички върху лицето си. Почувствах хладнина.
– Вече можеш да ги отвориш. Знаеш ли, малко е рано за разходки, но пък аз бих ти правил компания, ако искаш. - каза малкият ми ангел с меденото си гласче.
– Ра ...

elenasim1

Проза » Фантастика и фентъзи

1K

Овчарчето с двете големи кучета

ОВЧАРЧЕТО С ДВЕТЕ ГОЛЕМИ КУЧЕТА
Дядо ми Христо (по майчина линия) имаше стадо овце. Не беше голямо, но все пак стадо, в което бяха включени и овце на други стопани. За лятото или наемаха овчар, или самите собственици на ротационен принцип се грижеха за овцете. По онова време в нашия край се отглежда ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

3.5K

Качамак с пръжки

Възрастна жена, със сандвич в ръка, тичаше след своя внук!
Внезапно преплете крака и се строполи…
Помогнах ù да се изправи, но тя отново хукна след палавника!
Детето се превиваше от смях…
Гледах след жената и неволно си спомних... ...

Volter

Проза » Разкази

2K 5

Няма втори!

Кретен от класа си
и няма втори като теб,
които само по купони
и по какички с дълги крака
и с къса пола да ходи... ...

energi4nata

Проза » Писма

1.4K

Простички мисли на един обикновен човек

Светът е по-красив, когато намираш поне една причина да обичаш онези, които те хулят.
Понякога, критериите за добро и зло са невидими за логичния ум, но всеки от нас притежава достатъчно мощни и точни сетива, които са способни да „виждат” отвъд него и да ни помагат да откриваме пътя към Истината.
Ко ...

muhaninja

Проза » Други

1.5K 8

Импресия (от стъпките на времето по планинска пътека по пътя на вятъра и други неща)

… оглеждам се. Пусто е и не бързам за никъде, не само защото няма накъде да бързам, но и защото отдавна вече съм мокър до кости от ревналия октомврийски дъжд… той вече само хлипа и сълзите му бавно, на тънички струи се стичат от измокрената ми коса към челото, веждите, заобикалят очите ми и се плъзг ...

yanpa

Проза » Други

967 5

На моя единствен фен

Моят фен е Бари.
Бари Мос.
Бари е моят единствен фен.
Той разказва на всички за най-великата книга. Ха. Моята книга. За моята цигуларка и моята лимонена горчивина.
Бари е на 76, жена му Бени беше на 77. Заварих ги тук преди три години. ...

virginblack

Проза » Разкази

1.5K

На брега

НА БРЕГА
Една от дъските на пейката беше счупена. Това създаваше известна некомфортност на тия, които сядаха. Но тя не обръщаше внимание на това. Чувстваше се замаяна. Толкова нежно галеше ръката ù... Говореше нещо. Не го чуваше. Чуваше само ударите на сърцето си. И нежната игра на вятъра, който се ...

nikjelev

Проза » Разкази

884 1

Дара, време е да извадиш банския си

- Дара, време е да извадиш банския си.
- Не, Пан.
- Предпочиташ да отидеш на плажа гола?
- Предпочитам да си стоя облечена в стаята.
- Мързел. ...

Flame

Проза » Еротична

2.1K 1

А те не издържаха

Тя истината знаеше,
истината, знам,
и той я знаеше.
Знаеха...
но никой нищо не казваше. ...

an1ma

Проза

946

Невзрачната усмивка

Тя е тиха... и привидно кротка. Но от цялата негативна енергия, която се излива върху нея, е агресивна. Оставя се да я мачкат, но въпреки това изпитва гняв. Добре, че притежанието на оръжие е незаконно, защото щеше да ни настреля всичките до един. Тя се мрази и не би искала да е тук и сега... Не зна ...

Aleks-Green

Проза » Други

1.2K 3

изповед на един виртуален Казанова

Такъв съм си – мил и чаровен Казанова. Видя ли хубави жени, кръвта ми кипва като лава и полудявам като бик пред червено. Жалко, че не мога да ги притежавам всичките, но какво ми пречи да ги свалям виртуално? Имам развинтено въображение и дар слово – нали съм си поет по рождение. Какви поетеси се нав ...

feia

Проза » Хумористична

2.1K 41

За да се роди, първо трябва да умре

Какво е да спечелиш от тотото и то 6/49, при това само с един фиш? Шансът е минимален, нали? А как ще се чувстваш, ако попълниш своя фиш, но забравиш да го провериш, разкъсаш го на хиляди малки парченца, хвърлиш го през терасата и точно тогава някой ти казва, че си изхвърлил собствения си късмет, за ...

JoanaMollova

Проза

807

Печалбата

На кръстопътя срещу пазара Жула продава чорапи. Стърчи по цял ден, подскача от крак на крак, подсмърча и току през час пали цигара. Чорапите ги е опнала върху два празни кашона, в които преди година са пристигнали полуузрели банани от Еквадор. Опаковани по пет еднакви чифта, черни, кафяви или сиви, ...

lubara

Проза » Разкази

982 6

Стих за Любовта

Полунощ е, а небето е опиянено от звезди.
В ъглите на стаята танцуват своя валс - сенките.
Свещта едва тлее, като плочата на миналото в очите ù.
Събуждат образи забравени, нещастни и полупогребани.
Думите редят се на опашка, за да срещнат своята съдба, ...

ljulqk

Проза

1.7K

Възхитителна легенда

Ноемврийски ден на 1963-та - мрачен и дъждовен…
Демонстрация пред американското посолство!
Няколко хиляди студенти протестираме…
Повод: Иван-Асен Георгиев!
Шпионин!... Работил за американците! ...

Volter

Проза » Други

1.1K

Край в началото - продължение(17)

- Наричат я ,,Изгубената цивилизация’’, защото тя иска да е такава. По-лесно е да заличиш съществуването си, от това да живееш в този подъл и коварен свят, в който живеем. Те са дали основата за миролюбие и пълноценност, във синхрон с планетата. Но малко са били готови да се научат, да ценят същност ...

elenasim1

Проза » Фантастика и фентъзи

1K

Късметлия

Мама ме събуди с парче пай и чаша горещ шоколад. “Хайде, Джон, ставай! Да видим какво има под елхата, а?” Мигновено скочих и се отправих към долния етаж на малката уютна къщурка в Лонг Айлънд, още по пижама и сънен. Дядо Коледа очевидно се бе справил с курабийките и млякото, които му бях оставил на ...

NNY

Проза » Разкази

1.2K

Слънчева целувка (Приказка за любов и вълшебства)

***
Укротителят на ветровете Неро, който също живеел в гората, видял всичко. След като Аманда напуснала горската обител, той останал сам да се лута сред дърветата. Работата му била да контролира ветровете. Справял се с природните стихии. Борел се с бурите и ураганите. Винаги успявал да съхрани горат ...

irena-docheva

Проза » Разкази

1.2K

Полетът на Ансамбълът на пустинята - разказ за мъже

В оригиналния разказ има снимки, които са свързани с него и , макар и донякъде , биха дали представа за написаното. За съжаление тези снимки няма да можете да ги видите вмъкнати в текста. Затова прилагам следния линк, от който можете да видите част от тях като кликнете върху "Полетът на ансамбалът н ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

2.2K

Една история за любовта, любовницата и дълга...

Тръгнах сама навън. Бях уморена от цялата динамика покрай мен и имах нужда просто да тръгна и да не се върна известно време.
Макар че вътрешно в себе си знаех много добре къде отивах. Колкото и да тръгнах със самозаблудата, че отивам някъде си... аз знаех накъде вървя. Отивах при Него. Мъжа с главно ...

Slamiliq

Проза » Разкази

3.9K 4

Реалната нереалност

Започваш да се увличаш все повече в мечтите си, превърнати в измислици… именно така живееш. Подхранваш се от лъжите, които отправяш към самия себе си, но в един момент всичко това спира да ти се струва нереално. Ти започваш да вярваш в него. И животът ти се превръща в лъжа. Но ти не го осъзнаваш. Пр ...

liubomira97

Проза » Други

1.2K

Моята звездичка

Седях си аз на моето прозорче. Мислех си за една звездичка, която преди време изгряваше всяка вечер на небето. Грееше толкова силно, че заслепяваше всички останали. Но изведнъж черен облак я скри. Небето бе тъй пусто без нея. На него имаше безброй други малки, незначителни звездички, но никоя не гре ...

ThE_vAmPiRe

Проза » Писма

2.3K

Недей се връщай

В мойте мисли бавно ти дойде
и сърцето ми обзе.
Не ще се върнеш, не ще ме прегърнеш.
Ах, любими, с думи нежни те наричам.
И пак на тебе се вричам. ...

Imagination94

Проза

767

Експериментът

Началото
Това е моята история. Казвам се Сам. Работя за правителството и съм част от секретен проект за развиване на човешките способности. Нямам право да разказвам на никой за този проект, а също така ми е забранено да демонстрирам силата, която придобих по време на експеримента. С две думи достигн ...

Charismatica

Проза » Повести и романи

719

Преклонение

Мрак покри небето,
гост пристигна при нас,
смъртта уби детето,
жертвоприношение
за своя нов господар. ...

Death749

Проза » Други

878

Стълба към небето

Ноемврийският следобед се разстилаше над града. Вятърът свистеше между клоните на дърветата и разнасяше по улиците мръсни вестници и окапали, пожълтели листа. Елена вървеше по тротоара, загърната в тънка жилетка и зъзнеше от студ. Ноември беше дошъл студен и дъждовен, сякаш напук на дълго проточилот ...

Mariq_Vergova

Проза » Разкази

2.3K 2 12

Едно пожелание!

Годината е 2002. Мястото е в едно оздравително училище на село. Поводът е едно ученическо влюбване. Поводът за написването е едно пожелание от сърце. Историята е някак запомняща се, а изживяването е изпълнено с трепет и вълнение за двамата главни героий. И така един ден към края на учебната година, ...

energi4nata

Проза » Писма

2.2K

Орех

На полето, сред зреещото жито, под голям и самотен орех, привечер по ракиено време се родил Той. Баща му лежал полумъртъв, опиянен от собственоръчно варената от него ракия. А майка му беряла душа под ореха и без да е кусвала и капка от бащината ракия. Баща му разбрал след два дни, че му се е родило ...

Pishpunta

Проза » Разкази

1.4K 2

За мама

За мама
За мама
(27.08.1996г.)
Мамо, стават 40 дни, откакто те няма. Аз не вярвам, че си умряла. Татко и всички други грешат. Знам, че съвсем скоро ще си дойдеш. Забраних им да слагат некролог на вратата. Той е за мъртвите, а пък ти си жива, просто се бавиш. Ела си, ужасно много ми липсваш. Страх ме ...

pinkrose

Проза » Писма

5.9K 3 1

Край в началото - продължение(16)

Щастлива бях, че се откриха, но това човъркаше дълбоко дупката в гърдите ми и не можех да си позволя слабост пред тях. Никога не съм понасяла да ме съжаляват, а напоследък го виждах често във очите на всички. Вървях, като се оглеждах да открия кухнята. Мислех, че съм се загубила, когато чух стъпки з ...

elenasim1

Проза » Фантастика и фентъзи

978

Мушкатото ми

Отварям очи и розовият цвят е пред мен, както съм си така легнала още. Две огромни топки розов цвят. На прозореца ми. Настроение и жажда за живот... промяна към добро. Слънцето свети по тях, те стават кристални, искрят. Усмихвам им се. Те всъщност не са розови. Не са и цикламени, не са и светло черв ...

StefkaGaleva

Проза » Други

1.4K 7

Батето

БАТЕТО
Бяхме с Аленсандър Бумбаров (Бумбето)– и Симеон Гъстев (Батето) във Вупертал във връзка с получаването на нови полуремаркета от фирмата “Блумхардт”. Естествено, Гъстев нямаше нищо общо с този чисто технически въпрос, но нали и той трябваше да посети ГФР. Тогава той беше директор на Междуградс ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

2.6K

Изпиващи съвестта

Нерви, изпиващи съвестта ми, полазиха останалата ми гордост, пълзяха и се увиваха като паяжина и образуваха мрежа, която ме задушаваше. Внезапната болка в стомаха ми беше навсякъде, не ми достигаше въздух, а мисълта още повече помрачаваше състоянието ми... Представата за подлата постъпка на приятел ...

petq-marinova

Проза

1.4K 2

Керна Иелия

Керна Иелия
Да си човек е такова предизвикателство! И едновременно с това нещо така желано. Докато бях такава не го осъзнавах, ала сега...
Сякаш бе вчера, когато тичах с боси крака през потока близо до селото. Но както майка ми би казала, времето е относително понятие.
Тогава, едва навършила 18 чове ...

emerald-rose

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K 2

* * *

Футбол, любов и... диаманти
На гости сме, хапваме, пийваме. Говорим си за политика, разказваме вицове, политика, вицове – смях! По едно време преминахме на по-сериозни теми – секс и изневери.
- Четох вчера, че известен футболист зарязал жена си и двете си деца и избягал с някаква. Холивудски артист ...

svetlanal

Проза

1.7K 16

Лъжата

Искам да дишам свободно, а някой ме стиска гърлото…
Искам да се радвам на воля, а съм помръкнал…
Искам да литна, а всъщност пълзя…
*
Започнах да се замислям… ...

Volter

Проза

1K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Самота

Последните часове на август

Трън

Край в началото - продължение(18)

Овчарчето с двете големи кучета

Качамак с пръжки

Няма втори!

Простички мисли на един обикновен човек

Импресия (от стъпките на времето по планинска пътека по пътя на вятъра и други неща)

На моя единствен фен

На брега

Дара, време е да извадиш банския си

А те не издържаха

Невзрачната усмивка

изповед на един виртуален Казанова

За да се роди, първо трябва да умре

Печалбата

Стих за Любовта

Възхитителна легенда

Край в началото - продължение(17)

Късметлия

Слънчева целувка (Приказка за любов и вълшебства)

Полетът на Ансамбълът на пустинята - разказ за мъже

Една история за любовта, любовницата и дълга...

Реалната нереалност

Моята звездичка

Недей се връщай

Експериментът

Преклонение

Стълба към небето

Едно пожелание!

Орех

За мама

Край в началото - продължение(16)

Мушкатото ми

Батето

Изпиващи съвестта

Керна Иелия

* * *

Лъжата

Опашка