Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.2K резултата

Лицата зад маските

ЧАСТ І
Детектив Фараго затвори силно вратата на стаята за разпити и изгледа затворника срещу него.
- Мисля, че е време да започнеш да говориш.
- Така ли?
Младият мъж го изгледа самодоволно и се подхилна. В крайна сметка полицията не знаеше нищо. Разполагаше само с предположения, но не и с твърди факти. ...
roskamel (Росица Георгиева)
roskamel
Проза » Повести и романи
777

Влакове

Никога не съм била добра в разбирането на хората. Те са понякога искрени, понякога измамни, държат те за ръка, говорят ти за живота, за приятелството, а после… изчезват. И аз изпускам влак, тръгвам сама по релсите, плача, после вдигам глава и вървя гордо, наперено, но пред мен пак камъни и желязо, и ...
Нещо (Нещичко Нещова)
Нещо
Проза » Други
1.3K 4

Решение

Какъвто е животът, такъв е и човекът, а той експлоатира не само всичко, до което се докосне, но и всеки друг човек. Любовта ни е вид експлоатация на чувствата, бягство от болката при другия, моментно спасение, опиум, последван от абстиненция и още по силна болка, в този момент идва изневярата, там, ...
vealokin (Венцислав Захариев)
vealokin
Проза » Други
1.4K

София

Катя ми казва: – Опиши София. Аз я гледам в недоумение. Катя Ерменкова пак ми повтаря: - Опиши София, ти си талантлива. Коя София, Кате? – я питам аз. - София, в която 7 години мия чинии и чистя тоалетни. Тази София?!
Вулкан от мъка, жал, мизерия изригва в мен. Хиляди, хиляди, безброй, милиони измит ...
StefkaGaleva (Стефка Галева)
StefkaGaleva
Проза » Други
2.4K 16

Безплатни мостри "Любов"

Ръмеше ситен дъжд към 6 часа сутринта. Беше хладен ноемврийски ден или поне в началото на деня се очертаваше да бъде такъв. Все още нямаше никакво движение по улиците. Та нали беше и неделя. Една от многото в живота на човек. Само жълтите таксита или поне трябваше да бъдат жълти, доколкото полепнала ...
pepsi1975 (Пепи Оджакова)
pepsi1975
Проза
1.2K 6

На ръба

Стаята беше болезнено бяла, от онова бяло, което засилва усещането за празнота и те оголва, кара те да се чувстваш уязвим, отнема ти правото да се скриеш и сякаш те задължава да постъпваш винаги правилно. Цареше и особено спокойствие, във въздуха се носеше примирението на наскоро потушено въстание, ...
pinkrose (Златина Петкова)
pinkrose
Проза » Разкази
1.4K 1 6

История с пеперуди (Из "Приказки за необратимото")

Градът стоварва прашни нозе над очите ми, пари безизразно в дланите и примирено се сгушва в ъглите на нищо не подозиращите капчуци… Мирише на пепел, на въглища и още нещо… Напипвам го с върха на устните, поемам го доверчиво, преглъщам и го оставям да разкъса остатъците от изпепелени илюзии, полепнал ...
beti
beti
Проза
1.8K 12

Жертвата

-Днес явно ни е ден за връщане на саморъчни завещания! – просъска деловодителката, затръшвайки вратата на кантората зад гърба си.
-Пак ли е някоя недоволна от деца, от съпруг, от живота, от света?... – разсеяно попита нотариус Пенев.
-Пак. Този път е ослепяла бивша учителка.Преди няколко години, ког ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Разкази
1.6K 18

Балахна и други, но... забавни истории

БАЛАХНА И ДРУГИ, НО... ЗАБАВНИ ИСТОРИИ
Във връзка с работата, ми се налагаше да пътувам много. Тук ще се опитам да разкажа само сегменти от мои пътувания до руския комбинат за производство на хартия в ОАО “Волга” (Обединено Акционерно Дружество „Волга”), Балахна
В “Баварски лойд”, Регенсбург, бе пос ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза » Разкази
2.6K

Градска трагедия 17

Наближаваше краят на работния ден и вече се чувствах доста изморена. Трябваше обаче да изпратя имейл на един от доставчиците, затова седях пред компютъра и щраках. Колегата ми Александър беше излязъл по работа и бях сама в стаята.
Тъкмо привършвах, когато някой отвори рязко вратата. Обърнах се и вид ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
932

Пътепис за едно юлско утро

Беше 30 юни 2010. Денят беше някак тежък. А несъмнено на мен ми олекна от последния звънец и от това, че 3 месеца нямаше да имам повод да стъпвам в онази жълта триетажна грозновата сграда. За пореден път хвърлих тревожен поглед към посивялото откъм запад небе и наум си повтарях, дано да се разсее об ...
it_ends_tonight (Яна Ангелова)
it_ends_tonight
Проза » Разкази
1.3K

Хората са глупаци!

Хората са глупаци!
Защо, когато човек поиска нещо, никога не го получава? Защо, когато човек поиска нещо хубаво да се случи, никога не се случва? Защо, когато аз поискам нещо, другите го получават? Защо, когато искаш да живееш, нещо все те спира? Защо, когато искаш спокойствие, някой го нарушава? За ...
ladyto94 (Моника Зубева)
ladyto94
Проза » Други
1.1K 2

"Дом за нашите деца"

В студената зимна вечер луната погали града. Кадифените ù лъчи се отразяваха в прозорците, а после се разливаха, като вълшебен прашец, над заспалите цветя. Тази вечер компания ù правеше вечерницата. Нощта вече преполовяваше, ефирната ù сянка, разстлана като килим, обгръщаше улиците, като им придаваш ...
svetleto007 (Светлана Талева)
svetleto007
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.5K

Дневникът на един немски автомобил

Извинявам се за почерка, ама пиша с левия шарнир, че десният нещо ми потропва и придърпва на една страна - ако пиша с него, хептен няма да ми разчетете. А и малко недовиждам - изгоряха ми оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски. Сега все едно съм не с фарове, а с кандилца...
... ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Други
9.4K 2

Спирката на жълтия трамвай

Живях в нереален свят. Свят на мечти и надежди, тапициран свят. Свят, в който смятах да живея. Изведнъж някой ме събуди, изрита ме от топлото легло, от топлия и приветлив измислен свят.
Озовах се на трамвайна спирка, държаща червено червило в дясната си ръка. Валеше сняг, а хората наоколо се бяха св ...
deneuve (Дйпар Гхъярва)
deneuve
Проза » Други
1.1K 1

Портрет - 13 част

Позволих си да продължа поредицата от разкази, която започна от един "Портрет"...
Дано да не досаждам вече...
Б.
Разказ на Никола.
Чувствам се много виновен. И това е едно наистина ужасно чувство. Молих Мария да уговори Демиен, за да се подложи на тази операция, а сега… Какво мога да кажа, след като ...
kalin8 (Борис Калинов)
kalin8
Проза » Разкази
749 2

На теб говоря

- Скапани свине! Обаче здраво ме пребиха, да ти кажа, не мога да им го отрека. То не че и аз не им дадох повод де... Ама аре стига бе, т’ва вече беше прекалено! Тъпкано ще им го върна! ‘Ми, виж сега к’во...
Седя си аз и сърбам чай. Преди това си бях свил една цигара да имам, ама така и не я изпуших, ...
NNY (Георги)
NNY
Проза » Разкази
1.2K

Сънища

Сънища
Притихнал храм. Овален купол. Угаснали жертвени огньове. Морски дълбини. Мрак зад надеждна бариера на силово поле. Кристална сфера. Аз! Босите ми ходила, дългата ми бяла роба, разпуснатите коси, рангът ми на знаеща, задълженията на можеща, съжаленията и угризенията на властваща със заучена по ...
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
линасветлана
Проза » Разкази
1.3K 1 26

(това което искам да ти кажа но няма как)

не искам
не мога
не знам как
покажи ми
обясни ми ...
ScarletSun (Мария)
ScarletSun
Проза » Други
2.8K 11

Гласът

А ти чу ли гласа?!
Гласът на сърцето си. Гласът, който винаги е с теб. Подкрепя те, знае кой си и какво искаш. Моят глас ми разказа за теб. Разказа ми за твоя глас. За това как искаш да бъдеш силен, обичан и единствен. Да бъдеш щастлив, но да не бъдеш нараняван. Да изживееш живота на мечтите си - зн ...
Karina-Raeva (Карина)
Karina-Raeva
Проза » Други
661

Спомените не чакат покана

СПОМЕНИТЕ НЕ ЧАКАТ ПОКАНА
Докато преглеждаше документите и пощата, адресирана до него, които секретарката беше оставила на бюрото му преди неговото пристигане в офиса, тя влезе в кабинета му и попита:
„Вече съм заредила еспресо машината. Ще изпиете ли обичайното си сутрешно кафе?”
„Да и то с удоволс ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза » Разкази
1.7K 7

Виктория(Изповед на една "блудница")

В И К Т О Р И Я
(Изповед на една „блудница”)
Дадоха ù красиво име и гордо някак - Виктория. И с това като че ли се изчерпваше всичко хубаво в момичето.
Беше толкова различна от връстниците си, че всички страняха от нея още в училище. Дребничка, късокрака, с редки коси, а очите ù - някак неестествено ...
soniakelevedjieva (Соня Келеведжиева)
soniakelevedjieva
Проза » Разкази
2.6K 5

Земята на вечния залез

Представи си залез. Миг на контрасти, триумф на цветовете, отпразнуващ със своето великолепие края на деня. И нощта крие някакво привличащо обаяние, отприщвайки два от основните човешки инстинкти - нуждата от сън и по-острата нужда от размножаване.Тя непременно се свързва с мистика и тайнственост, н ...
valerqn (Валентин Хаджиев)
valerqn
Проза » Други
1.3K 2

Корона от тръни и бодлива тел

Дори за казване нищо не остана.
И всички думи, някак си се повтарят.
Стоя и се ровя в празнотата си!
Окован в мисли...
Чувствам се скучен - дърдорко! ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.2K 1

Милост

В изблик на нерви и ярост,
избивам всичко покрай мен.
Господ ме моли за жалост,
аз отблъсквам, ще отблъсквам и занапред.
Като призрак в мъглата ...
Death749 (Дани Филт)
Death749
Проза » Други
738

Последната илюзия

Последната илюзия
Крачиш бавно към единствената останала илюзия. Вятърът отдавна е донесъл парфюма на пролетта, забил се е в грапавата мазилка на сградите. Знам, че искаш да се скриеш сред чупливите сенки на деня. Промъкваш изгладнелите си надежди до витрините на поредния подреден свят. Свеждаш погл ...
wishpin (Георги)
wishpin
Проза » Други
1.2K 3

Синдром на Емоционалната Недостатъчност

Новелата “Синдром на емоционалната недостатъчност” (с работно заглавие „Фрагменти Project“) събира голяма част от моите късове тийнейджърско писане.
Първият текст се нарича “Имаго”, а работното му заглавие беше „Фрагменти“. Имаго идва от латински и означава образ. В психологията наричат така подсъзн ...
monkilok (Пламен)
monkilok
Проза » Повести и романи
1.1K

Решение

- Ох, налага се вече да реша. Прекалено напечена става ситуацията и много хора ще бъдат засегнати, ако продължавам така. Крайно време е да избера. Писна ми, ще тегля чоп!
- Ти си луда! – каза Юлето и направо ми се изсмя в лицето
- Ох, не ми се подигравай, а ми дай една монета!
- Аз имам. - обади се ...
shemeta
shemeta
Проза
898

Двигателят на Берта Бенц

Берта Бенц! Гледайки нейни снимки, без да знае, че това е Берта Бенц, кой би предположил, че тя е първата жена-автомобилист.
Кой би предположил, че тази нежна и крехка жена от пожълтелите снимки е дръзнала през 1888 г. да измине 180 километра - разстояние, което дори за един съвременен автомобил не ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Други
964 2

Раздяла за сближаване

Очите ù се вгледаха, изпълнени с нежност, в неговите игриво разрошени коси, които лекичко се местеха от място на място заради ловкия и малко враждебен ветрец. Той явно не искаше да пуска тези кичури руса коса… Тя също не желаеше с тях да се раздели, но нещо налагаше тази картинка. Тя и той, заедно, ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза » Разкази
1.2K

... Китара без струни...

... Китара без струни...
Той правеше секс с нея, той докосваше нея, целуваше нея, излизаше с нея, но обичаше друга. Душата ù беше китара, трепереща в ръцете му... издаваща най-нежните звуци под пръстите му. Но захвърлена в прашния ъгъл, от мъка ù се скъса струна. Безполезна и ненужна вече, тя не мож ...
ladyto94 (Моника Зубева)
ladyto94
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.4K 1 1

Скандален си ти!

Скандален си ти!
Не ти достига само една жена. Скандално си представяш любовта. Умирам да те имам, макар да зная, че на сутринта ще дойде края... Сега ще бъда твоя за малко дори, а после си върви. И от всички жени нека аз да бъда най-любима! Вярност не желая, нито за любов мечтая... само да съм първ ...
ladyto94 (Моника Зубева)
ladyto94
Проза
927 1

Всичко, което нямахме

Помня всичко, което двамата с теб нямахме. И зрънце от това нямахме. Не пожелахме.
Защо говоря за „нас”? Чудя се просто - кога сме били заедно? Бяхме ли… или само се залъгвахме? Не, всъщност себе си не успяхме да излъжем, само другите. „Перфектната двойка!” Спомняш ли си този етикет, който ни тикнах ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза » Писма
1.5K 2

Промяната

Една вечер, когато се прибираше от работа, Страхил Страшимиров почувства, че с тялото му става нещо странно. Беше сякаш набъбнало, кръгло, виолетово на цвят и някак си гладко. На голямо напрежение съм подложен напоследък, замисли се той, оглеждайки се в огледалото на асансьора преди да влезе в луксо ...
lubara (Любомир Николов)
lubara
Проза » Разкази
1.1K 12

Смъртта на един гларус

СМЪРТТА НА ЕДИН ГЛАРУС
на брега, в който
свършват всички
надежди
и започва ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Проза » Разкази
1.7K 1 2

Коледа за 85 стотинки

"Какво му трябва на човек... Малко глезене..." - Мислите ми се радваха и меко падаха на надутия дюшек женска значимост. По подобен начин ме докосваха и снежинките. Предколедно време беше, снеговалежът дрънчеше в ушите със звънчетата от детството ми.
В една витрина ми се усмихна добре облечена жена, ...
danisab (Ниела Вон)
danisab
Проза
1.3K 2

Мръсният Хари и оградата

Беше един слънчев петък в средата на пролетта. След следобедния развод* в 15:00 мен и още трима момчета от батареята ни пратиха да почистим площта около щаба. Това беше район на нашата батарея и никой не обичаше да се навърта там, защото историята показваше, че почти винаги когато човек си има работ ...
radew (Иво Радев)
radew
Проза » Разкази
873

Крилцата на пеперудата.

Пеперудите са крехки създания. Когато човек се опита да улови някоя и да я задържи в дланите си, може да се случи така, че прашецът от крилцата ù да се изрони и тя никога повече да не полети. Едно мимолетно докосване понякога е сигурна гибел.
Тя беше на 10. Случи ù се най-ужасното нещо, което може д ...
kopele (Ирен Попова)
kopele
Проза
1.6K 18

Смъртта на стария капитан (на дядо)

Вълна след вълна – този неспирен кръговрат. Слънцето беше високо над хоризонта, а вятър почти нямаше. Пътуваха от няколко месеца и вече бяха изгубили бройката на дните от които не бяха виждали бряг. Но за него това не беше никакъв проблем, дори напротив. Откакто се помнеше, той беше свързан с морето ...
Selene-Tussaud (Стамена Кавръкова)
Selene-Tussaud
Проза » Разкази
816 3

Илюзия (откъс)

Вече десет минути седеше и чакаше. Знаеше, че вероятността тя да се появи е нищожна, но гордостта не позволяваше на разума му да надделее. Знаеше, че трябва да се оттегли, ако не иска да закъснее за срещата и почти усещаше ударите на сърцето си, които отброяваха секундите по-точно от електронния час ...
dominosf (Цвеке Шарено)
dominosf
Проза » Разкази
2.1K