Проза и разкази от съвременни български писатели

42.2K резултата

Един декар небе

ЕДИН ДЕКАР НЕБЕ
Дядо Христо Войчев беше седнал на дебелия пън в двора и, захлупил лице в ръце, плачеше. Наблюдавах го отдалече. Приближих го, изчаках да вдигне очи към мен и тогава попитах:
- Защо плачеш, дядо Христо? Какво се е случило?
Старият човек ме погледна тъжно с дълбоките си сиви разплакани ...
1.1K 5

Под черешата

ПОД ЧЕРЕШАТА
Тази година черешата на бай Васил роди както никой друг път. Плодовете овесиха клоните й към земята - да ти е драго да гледаш. Но косовете на шумни ята започнаха да налитат на дървото. „Няма да ги остави тази напаст да доузреят. Ще трябва да ги бера въззелени, макар че е хубаво да понал ...
904 1

18+ Бъгави Богове част 1

Марк Златомиров и Яромир Сигрица
Бъгави Богове
(MMORPG пародия)
Валеше сняг. Започна точно преди пет минути. Венера усещаше снежинките по лицето си, те нежно се стапяха и се стичаха по изящното ù лице. Беше си мислила, че кентавърът няма да се появи. Вярваше прекалено много на харитите (това са всич ...
1.7K

Понякога

Понякога чувствам празнотата,
понякога надеждата.
Понякога чувствам безсилието,
понякога решителността.
Понякога чувствам, че съм на прав път, ...
921

Каляска за милейди- част 1

Каляска за милейди
Не ù провървя.
Тъкмо беше вдигнала ръка, когато един пъргав младеж с арогантно излъчване внезапно изскочи пред нея и ù отмъкна таксито. Доплака ù се. Закъсняваше вече с десет минути за поредното интервю, този път за администратор във фитнеса на един голям хотел. Нямаше да е никак ...
1.5K 7

Продължение от книгата

Тази вечер го чакаше изненада. Павлето облече черния панталон, който стрина Стефана уши при шивача от горната махала, бялата кенарена риза и сложи черната папионка. Сякаш беше излязъл от моден салон. Красавец беше той. Приличаше по красота на майка си, а по сила на баща си. Доста моми го заглеждаха. ...
831 1

Етажна собственост

- Къде ходиш ма, Петрано?
- Ох, Спасимиро, Спасимирооо, как съм го закъсала с левия крак, ако знаеш...
- Хм, е, толкова ли? Та снощи да те няма, така се притесних...
- Що, ма?
- Е що, що... Събрание на входа, а тебе те нема и аз си помислих, че си капитулирала... мани, мани. Ще ходя при Стана да ми ...
1.7K 6

Ред в хаоса

РЕД В ХАОСА
През широкия прозорец на новия апартамент струеше обил­ната светлина на пладнешкото слънце. Лъчите му закачливо трепкаха по напрегнатото лице на приведения над масата мъж. Той сдъвка къшея сух хляб и като изгреба с лъжицата млякото от дъното на кофичката, я отмести настрана. Погледът му ...
1K 1

Българска профанност

Вълчо и Димо бяха търговци с дългогодишна практика, но за сметка на това не се радваха на много добър живот. Продаваха най-различни неща като книги, детски играчки, парфюми, дрехи и прочие. И двамата бяха ергени и предвид това, че сумата от възрастта им правеше осемдесет и три, изглеждаше, че те ням ...
1.5K 2

I want to break free

I WANT TO BREAK FREE
(“OLDIES” BONUS TRACK 4)
…I want to break free
I want to break free
I want to break free from your lies ...
1.2K 1

Ваканция в Улцин-3

"По програма" ходехме на Велика плажа. Сутрин от 8 до 12 и следобед от 4 до 7. Велика плажа е на около 15 км от Улцин, но Милчо имаше за задача да ни вози насам-натам. Горкият Милчо! (Дебеличко момче, нямаше 30 според мен, със "златен" ланец, дебел два пръста на шията...) Толкова му беше зле от слън ...
1.2K 2

Мисионерът или Трактатът за обществото и властта.I.II.

Когато небето реши да възложи на някого някаква мисия,
То обрича всички негови начинания на неуспех;
изпраща му безброй страдания,
като по този начин калява волята му;
подготвяйки го за неговата бъдеща, божествена ...
1.1K 1

Amores@yahoo.es(II април)

АПРИЛ
І
%
Гледам снимките, които ти е изпратил твоя невидян още красавец Антонио и се смея с глас. Дивите зайци са много сладки! Същите са, като нашите, българските! Интересно, как ли са прелетели океана?
О, да! Със сигурност ще му изгризкат бегониите! Предай му от мен много поздрави и един ценен съ ...
1.2K 10

Само мой

Само мой
Харесвам те! Не!
Не просто те харесвам, аз те Обичам!
Обичам, когато се настаня удобно върху теб!
Да усещам меката ти кожа под мен! ...
1.6K 3

Безцветно изложение

Тя се отпусна отчаяно на стола. Той тежко проскърца, но оцеля под тежестта ù̀. Хлебарките се засуетиха лениво между мръсните чинии и трохите по масата. Протегна вяло ръка и смачка една. Спомни си времето, когато те отчаяно бягаха и се криеха, само щом я зърнеха да си идва от работа. Стана трудно, до ...
1.1K 12

Amores@yahoo.es( I marzo)

ПЪРВА ЧАСТ
“В Индия има едно понятие”Йога на отчаянието”, пробив към по-висше осъзнаване в следствие на толкова затруднено положение,че душата просто няма друг път на действие”
Дийпак Чопра
МАРТ
І ...
2K 9

Наблюдателите отвъд Мрака (Плейнхилс)

Марк Златомиров
Плейнхилс
Епизод 1
Наблюдателите отвъд Мрака
Джон Дийдс (John Deeds) напоследък обичаше да напуска последен своята банка. Това според него вдъхваше респект сред служителите му. Сравняваше го с кораб, като казваше през усмивка, че капитанът винаги напуска последен. Подчинените му не х ...
1.4K 3

Миниатюри

Как искам в бъдещето да погледна,
и на всеки щастие да предрека.
Как искам светът да е красив
окъпан от пролетен дъжд
посипан с милиарди звезди, ...
1.2K

Неизплакани сълзи

Ето ги! Сълзите й най-накрая потичат. Тя вече дори не се опитва да ги спре - знае, че просто не би могла. Те се търкулват като бурна река по нежните й бузи и оставят след себе си диря - духовна рана, която никога не заздравява. Погледът й се замрежва. В празната бяла стая е светло, но тя не вижда св ...
1.3K

Лично

Сара беше най-добрият брокер на недвижими имоти в града. Едва 30-годишна, тя управляваше една от най-големите агенции в Манхатън. Не обичаше да задава въпроси, а само си вършеше работата. Това бе нейната страст и мечта.
Сама си беше шеф и сама определяше работното си време. Изцяло отдадена на работа ...
1.5K 3

* * *

Слънцето закачливо скача през пердетата и влиза в стаята. С Утрото си играят на криеница. Всеки бърза да се скрие. Нежен лъч погалва ме по бузата и ме приканва в играта.
Всеки ден влизам в тази игра. Кога с усмивка, кога с тъга, но играта продължава. И Утрото тича, и Слънцето, но все още не са откри ...
1.1K

Продължение от книгата

Маскарадът все още беше в разгара си. Отпред вървеше баш-маскарата. Чуваха се подвиквания:
- От тук минете! Леко, леко, че локва!
Нанизът от звънчета, който висеше на шията му, издаваха весели звуци. Беше голяма гюрултия. Шествието образуваше виещата се пътека, на която не се виждаше краят. Чуваха с ...
866 1

Колко е часа или колко е часът?!

Колко е часа или колко е часът?!
Фейлетонско есе
Колко е часът? Много искам да изкажете мнение по този въпрос, вълнува ме и ще ми е интересно да чуя вашето мнение. Аз лично много мразя часовниците. Това от раждането та и до ден днешен, за мен си е ужасен стрес. Тъкмо си спомням като се родих и ведна ...
19.6K 1 48

Най-безгрешният човек (Малки дяволски истории)

Имаше един човек, който беше много праведен. Той се опитваше да живее според свои си закони, но спазваше стриктно принципите си и се беше опитал да изгради една действаща система от правила. Той беше роб на правдата и справедливостта и искаше да накара всички други хора по света да живеят като него. ...
1.1K

Ваканция в Улцин-2

Хотел "Лондон" се оказа двуетажна бяла ъглова сграда, отпред с кафене. Туристите от предишната смяна, строени с багажите, чакаха да отпътуват. Бяха доста по-многобройни от нас - един голям автобус.
Седнахме на масачките отвън (страшна жега - сигурно над 35 градуса) и услужливите келнери веднага доти ...
1.4K 1

Кафене (гледната точка на бармана)

КАФЕНЕ (ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА БАРМАНА) – закачка към текстовете на Рима
Късно вечерта. Толкова късно, че дори няма смисъл да поглеждаш часовника. Той като че ли е спрял. Времето показва само ленивата смяна на файловете в playlist-а. Специалният playlist, който съм съставил за самия себе си. Парчетата са ...
1.5K 5

Подслушан разговор

ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР
Хубавият пролетен ден примамваше навън, но скулпторът имаше нужда да остане насаме със себе си в ателието, с работата си, с мислите си. Пръстите му нетърпе­ливо и сръчно мачкаха глината. От безформената маса на натрупаната глина бавно се оформяше лицето на момиче. Глината оживяваш ...
1.1K 2

Само да имаше знак!

На 28 поглеждам назад и учудено осъзнавам, че няма никой след мен, значи не бягам. Все бързам за някъде и, когато се спра, все не съм там, където искам. Щастието ... щастието просто си мени адреса. И изглежда аз все попадам на някой от вече бившите му. Бих продължила решително, но не мога. Оглеждам ...
1.4K 1

Бялото сако

Толкова отдавна не беше ходила на цирк, че имаше чувството, че всички детски спомени се надпреварват да я върнат в онова безгрижно и далечно време, когато решенията се вземаха толкова лесно и въпросите имаха само по един отговор... Когато сънищата преминаваха като розови облаци през леглото, тръгвах ...
2.7K 2 21

Пролет / Есен

Отронени от вятъра, се стелеха десетки вишневи цветове из поляната между безкрайната редица с овощни дървета. Същият този топъл вятър носеше и мекия аромат на полските цветя. Аромат, който я унесе със сладостта си. Накара я да затвори очи да вдиша дълбоко сладкия въздух, под меките лъчи на пролетнот ...
1.5K 2

Библейско-светска притча за Адам и Ева

И създаде Бог чрез духове, създаде човешки тела - мъжко и женско - тук, на Земята.
И бяха материя, тъй като от нея бяха създадени.
И по волята на Бога вселиха се първите два духа в тях, оживиха ги и бяха наречени Адам и Ева.
И, по подобие на своя Създател, съвършени творци бяха и с мисъл творяха кат ...
3.2K 3

Габи

Не знам дори как да започна... Думите никога не стигат, знаеш ли? Ти си просто един подрастващ човек, едно дете, което годините ще променят и ще превърнат в грохнала бабичка, както правят с всички. А всъщност си толкова различна. Ти си като малък ангел. Личицето ти е ангелско, очите, бузките... малк ...
1.4K

!!!

!!!
Кажи ми какво ще отнесеш оттук? Споменът за мастилените петна по паважа или пък разхвърляните и тъжни отрязани коси. Може би мокрите сенки на есента или пък мириса на морската пяна.
Живя достатъчно в образа на неговото милосърдието. Не остана време да си странник в изкривената приказка на собств ...
1.1K 3

Написах, но не изпратих

ДО в. "България днес"
гр. Атина
Г ъ р ц и я
Здравей, редакция,
Уважавам и оценявам вашия труд и се надявам, че ще поместите по-долу написаното по повод побликуваното стихотворение "На някой поети" в бр. 431 от ...
1K 2

Глупавото маймунче

Глупавото маймунче
11.02.2010 – 13:00
На един далечен остров живеело едно малко маймунче. То било много палаво и глупаво, всички животни от острова му се подигравали и затова понякога се чувствало много самотно. Нощем си говорило с луната, защото мислело че това е отдавна изгубената му майка, а звез ...
1.1K

Новогодишна нощ

НОВОГОДИШНА НОЩ
Сякаш по поръчка, за Нова година заваля пухкав сняг и бързо натрупа. Селото потъна в приказна белота. Стоян сложи на кравата сено в яслата и впрегна кобилата в шейната. Снегът изскърца под плазо­вете и шейната с лекота се плъзна напред, оставяйки дълбоки следи. Къщите дремеха под нов ...
1.2K 2

Животът...

В живота всеки човек има добри и лоши моменти. Може бе лошите надделяват, но никога не бива да губим малкото останала вяра в нас. Дори когато паднеш духом и нямаш сили, ти се иска завинаги да останеш така, но осъзнай се - смисъл има ли вечно да се измъчваш, че не е трябвало да става така, да рониш в ...
1.1K 1

Кафене /Неговата гледна точка/

Не обичам жените да ме оглеждат. Като онази на съседната маса. Дразня се много. Струва ми се прекалено нагло жена да ме оглежда така открито. Не че имам нещо против самоуверените жени. Просто ми е... неудобно, колкото и да ми е трудно да си го призная.
А тази не стига, че ме притеснява, а е и красив ...
2.2K 11

Пробуждане

Проправяйки си път през един шипков храст, който за малко да остави драскотини по ръцете ми от грубата си ласка, пред очите ми се разкри удивителната гледка. Напълниха се с наситено маслено зелено, повърхността на езерото беше като огледало за множеството от дървета, които го обграждаха и бяха извит ...
948 12

18+ Голди

Вече съм на тридесет и седем.
Вече съм на тридесет и седем. Работя като застрахователен агент от... много години. Не знам какво е това „повишение”. Откакто работя в тази служба, не съм се издигнал и със сантиметър нагоре. Шефът ми ме смята за загубеняк, какъвто напоследък и аз мисля, че съм. Приятел ...
1.3K 1