Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Попът, аз и пазарната икономика

... Що ли ми трябваше онази сутрин да минавам покрай вход “А”?
Ама нали трябваше да се разходи домашното животно! Не бе, не става въпрос за кучето. Ние куче нямаме. Домашното животно съм аз от две години, откакто съм безработен. Така ми вика жената – животно с животно.
Та, както си бях по чехли, къс ...

micon

Проза » Хумористична

2009-11-25T11:09:47+02:00 1.5K 6

Една вечер с вкус на смокини

Заведението не е нищо особено. Вече пием втора кана с червено, на масата има задушени картофи, хапки със сирене и кашкавал, салата за нея, за мен минерална вода. Устните са ми все още сухи. Отсреща седят Рози и телевизионерът. Някъде на долния етаж вече се е настанил Хари с апапите, нямат никакво тъ ...

lubara

Проза » Разкази

2009-11-25T10:52:23+02:00 884 8

Отец Матей

Отец Матей отвори очи, в килията мракът все още беше плътен, но малкото прозорче просветляваше. Облече се без да пали лампата, опъна завивките на дървения нар и излезе на двора.
Манастирът и обитателите му още спяха. Старецът с въздишка изправи прегърбената си снага и погледна небето - звездите съвс ...

zelena

Проза » Разкази

2009-11-25T10:38:09+02:00 1.3K 4

В двора на гимназията

Ама какво им става на моите съученици! Те забравят, че толкова дълго прекъснахме всяка нишка. И спомените забравихме от онова време, в което се правеха само черно-белите снимки, а цветните бяха разкош! Да не говорим, че нямаше камери! И сега изведнъж... Носталгия ги обзема! Искат с ножицата да срежа ...

670301

Проза » Други

2009-11-25T10:22:39+02:00 809 4

По теб

Под дървото на любовта сме.
Вече часът показва полунощ.
Аз съм будна, будни са и спомените ми за теб.
Ти си замина,избра лесното.
Но виж сега... ...

akbito83

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-11-25T09:43:05+02:00 1.3K 1

Жанрови етюди III: Уестърн с елементи на шпионски трилър (2)

ЖАНРОВИ ЕТЮДИ III: УЕСТЪРН С ЕЛЕМЕНТИ НА ШПИОНСКИ ТРИЛЪР (2)
Девойката направи стъпка навътре в кръчмата под прикованите погледи на Греговата компания. Всеки един от застиналите мъже представляваше по своему съвършен паметник на Незнайния водкопиец, но сред тези произведения на хиперреализма особено ...

remer

Проза

2009-11-24T19:29:50+02:00 1.7K 4

Най-ярката звезда

- Луната е най-ярката звезда на небето - каза тя и се завъртя с широка усмивка на лицето.
Луната огряваше невероятно бялата ù кожа, устните ù блестяха от гланца, а ръцете ù бяха широко разтворени така, сякаш ще прегърне цялото нощно небе. Роклята ù започна да се повдига от въртенето и правеше неверо ...

f_soul

Проза » Разкази

2009-11-24T11:03:35+02:00 1.9K

Образцов ДОМ

Образцов ДОМ
Колата спира пред портичката на която стои табелката „Образцов ДОМ”. Всъщност аз я карам сам тая кола и аз сам я спирам. В мен ми весело - най-после съм вън от лудницата в София. Ала има и друга причина на моята радост: табелката „Образцов ДОМ”. Много ми харесва тази табелка, а и подхож ...

milanoff

Проза » Разкази

2009-11-24T10:32:15+02:00 1.4K 2

Много ли съм грозна?

— Абе, какво сте увесили носове! — стряска ме гласът на Дидо. — Ей сега забих мацката от магазина за цигари. Утре имаме среща, на кея! Хе-хе, романтика! Откога не съм стъпвал там…
А аз, откога!
Замислям се — вярно, откога? Сигурно повече от десет години. А там се запознахме с Мая. Разхождахме кучета ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-11-24T10:23:47+02:00 1.3K 8

Рубин

Тя лазeше бавно в калта, кръв се стичаше по порцелановото й лице, а лилавите отпечатаци от пръсти контрастираха с кожата на крехките й, призрачнобели китки. Сълзите от очите й бяха смесени с тънки струйки боровинкова кръв. Златните й къдрици бяха целите в кал. Дантелената ѝ рокля беше раздрана и мръ ...

rubyxlips

Проза » Разкази

2009-11-24T00:51:27+02:00 725

История без език

История без език
Индия... Зинка!
Отдавна беше, 1985 г. Бяхме на конгрес по астрономия, това е една дълга сага започнала на Аерогара, София, през Кувейт, Дубай, Ню Делхи, Рурки, Калияр, Харидуар и обратно.
В Центъра на Ню Делхи (те му казват НюДели) има един подземен пазар. Нарича се “Палинка Базар”. ...

milanoff

Проза » Разкази

2009-11-23T10:39:08+02:00 1.1K

Дори

Дори и да те няма, аз пак ще те търся
в сънищата си. Дори да не си тук, до
мен, аз ще плача за теб. А там, където
се намираш, дано да скачаш безгрижно.
И да има кой да те храни, но ти няма да ...

angelskiogyn

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-11-23T02:49:32+02:00 827

Медът и шоколадът

Медът и Шоколадът веднъж се скарали. Медът се изпъчил:
- Аз, Шоколаде, знаеш, съм много по-стар от теб.
- И какво от това? - отвърнал непукистски Шоколадът.
- Как какво? С мене са се хранели още християнските светци като Йоан Кръстител и много други… а балсамите, с които египтяните са мажели мумиите ...

Доротея

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-11-22T23:25:24+02:00 2.3K 3

Лилаво

Тя стои на перваза на прозореца и държи в ръцете си букет люляци. Откъде ти пък сега е измъкнал в средата на зимата... люляци?!
Упойващият аромат обхожда настойчиво стаята, създавайки вътре в себе си една отделна лилаво-омайваща вселена от страст и неизбежност.
А тя стои на перваза на прозореца, дър ...

eX_girl

Проза

2009-11-22T23:14:37+02:00 1.2K 3

Заедно

Денят беше Вяра, Надежда, Любов. Подготовката за днешното събитие продължаваше вече месеци. Още преди да съобщят на родителите си. Преди да направят годежа. Започна в момента, когато решиха, че искат да станат семейство. Трябваше да свикнат с мисълта. Обичаха се, но бяха чували, че подписът променя ...

FRACLA

Проза » Разкази

2009-11-22T14:11:19+02:00 1.4K 12

Из "дневникът"

ИЗ "ДНЕВНИКЪТ"
Събота:
Животът е това, което не открих. Преследвах смъртта, за да открия себе си. Някъде там, отвъд дверите на възприятията. Следвах сянката ù, предизвиквах я, за да разбера, че дори и да не видя очите ù - пак съм мъртъв.
Неделя:
Усмихвам се в огледалото. Днес ми е ужасно тъжно. Усми ...

wishpin

Проза » Разкази

2009-11-22T12:57:23+02:00 1.1K 6

Из дневниците на най-доброто дете (част 2 )

Един ден Анн се събуди с нова, страхотна идея. Облече се набързо и излезе. Беше се запътила към един малък водопад, безизвестен, в близост до дома ù. Когато стигна там, тя разбра, че някой друг бе уловил нейните мисли и бе сторил същото нещо, в същия момент, на същото място. Това беше нейният толков ...

Ledena_Kukla

Проза » Разкази

2009-11-22T12:35:28+02:00 1.6K 3

Поляната с ягодите

Красиво градче е нашето. С горичка наблизо. С рекичка. С чист въздух. От няколко години със съпруга ми живеем тук и ни е хубаво. А градчето познаваме и двамата от детските години. Сега ни е на гости внучката. Едно пораснало вече умно момиче, което, за жалост, живее много далеч от нас. Виждаме се ряд ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-11-22T12:28:02+02:00 1.5K 2

Любовта е толкова трудно нещо

Велизара мразеше всичко около и в себе си – домa, колата, работата, името, а от този ден – и възрастта си. Колкото и да обясняваха, че „Животът започва на четиридесет”, тя знаеше, че сравнението между живота на хората и просперитета на марка дрехи е, меко казано, неуместно и със сигурност двете бяха ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-11-22T12:24:13+02:00 1.3K 15

Бирата щели да забраняват

Тревожни мисли ме налегнаха... Откак бат' Кръстьо каза, че ще ни забранят да си пием биричката на теферич, сън не ме лови.
Какви времена! - и последното ни мило нещо ще забранят.
Пък какво беше... Приседнеш си на некоя пейчица, па като си отвориш една двулитровка (неколко пъти)... докат' докараш оня ...

galinvayov

Проза » Хумористична

2009-11-22T12:21:37+02:00 1K 1

Belle amie

Къщата ми в Лондон, вилата в Париж, a работилницата - в Берлин. Трите се събират в едно, когато получаваш международна гаранция за чувствата си. Тогава стилът на червеното небе става по-изящен и претенциозно самоцелен: Лондон гърми в зелено отвън навътре; кулата на Айфел се срива към небето; Берлин ...

k

Проза » Други

2009-11-22T12:17:18+02:00 1.5K 1

Тъжна вечер

ТЪЖНА ВЕЧЕР
Тъжна вечер - аверите вече се гушкаха с всякакви жени, а аз с кучето Рекс в краката.
Отчаян съм, човеко! Обезверен... Неразбран...
Чувствам се като палачинка сред звездите, като бастун насред пустиня, като сомнамбул в печка, като гладиатор сред фармацевти...
Моята ми кликна, че е по орга ...

micon

Проза » Хумористична

2009-11-22T02:01:51+02:00 1.5K 2

Непознатата

НЕПОЗНАТАТА
Когато тя си тръгна, Радослав дълго гледаше след нея. Изящните и форми не можеха да не направят впечатление на всеки мъж. Все още не знаеше името и. Запознаха се в барчето. Когато той влезе, тя стоеше сама на масата и пред нея имаше чаша с кафе. В ръката си не държеше цигара.Беше от ония ...

mari45

Проза

2009-11-22T01:53:30+02:00 792

Последен маратон

Този маратон се оказа по-тежък, отколкото очаквах. Бягам през години и илюзии; финалът е близо – виждам го. Там никой не ме чака и аз не бързам; излишно е това бързане, понеже съм единствен състезател в надбягването. Така или иначе ще стигна пръв на финала, което ми гарантира титлата; много е впечат ...

radi.

Проза » Разкази

2009-11-22T01:53:07+02:00 899 1

Жанрови етюди III: Уестърн с елементи на шпионски трилър (1)

ЖАНРОВИ ЕТЮДИ III: УЕСТЪРН С ЕЛЕМЕНТИ НА ШПИОНСКИ ТРИЛЪР (1)
(ИНТЕРТЕКСТУАЛЕН МОСТ КЪМ „ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЛОВ”)
22:00. В механата компанията на Грег празнуваше успешното си избавление при инцидента в блатото и неуспешния край на ловния ден. Двата повода бяха еднакво празнични и зат ...

remer

Проза » Хумористична

2009-11-22T01:32:25+02:00 1.4K 7

Несподелената любов - част I

Първо действие
Той: Позволи ми, приятелко добра,
да ти разкажа за най-прекрасната жена.
Косите й са толкова меки... напомнят ми за кадифе.
Очите й изящни, по-дълбоки са и от море... ...

cveteto-91

Проза » Други

2009-11-22T01:29:26+02:00 1.1K 4

Паничка леща

Той беше готвач. Изкусен готвач. Можеше да направи най-изискано блюдо, можеше да изпълни най-сложна рецепта. Правеше кулинарни шедьоври, за които се говореше после месеци наред, дори години. Той разбираше храната. И я превръщаше в изкуство.
Той беше самотен. Ужасно самотен. Нощем вперваше очи в бяла ...

Апостолиция

Проза » Разкази

2009-11-21T19:55:00+02:00 1.2K 3

Защо страда луната?

Живяло някога красиво момиченце на име Селена. В нощта, когато то се родило, гальовен лунен лъч озарил малкото му личице, а богинята на луната станала негова кръстница. Селена живеела с мама, татко и дядо си Симо в неголяма къща в покрайнините на града. През седмицата родителите на момичето ходели н ...

Handzhieva

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-11-21T12:03:40+02:00 1.8K 2

Телефонно за любовта и секса

Напоследък се сещам за онази моя приятелка Ники, вече бивша, която работеше с мен на секс телефон. Така се запозна с мъжа си - 10-тина години по-млад от нея. Всичко е възможно на този свят!
Та въпросната откри мъжа на живота си и напусна бизнеса. От време на време прослушвам телефона й. Функцията ми ...

670301

Проза » Други

2009-11-21T11:56:48+02:00 1K 3

Животът е такъв, какъвто си го направиш

Мишо и Огнян седяха в кафенето и смъркаха сутрешното си кафе. Разговаряха дълго за своите проблеми, когато Мишо насочи разговора в друга посока.
- Утре ще дойде твоята любов. Сигурен съм, че ще я намериш - започна той.
- Няма свестни момичета, братле. Светът се е извратил. Виж Пепито! Израснахме зае ...

mari45

Проза » Разкази

2009-11-21T01:35:50+02:00 1.4K 4

Писмо в бутилка... от студен чай

Онази вечер, като слезе на бензиностанцията, за да купиш студен чай… Гледах те и си мислех, питах се, къде съм, с кого съм, кой си ти… звучеше страшно, макар да го казвах само на себе си, обаче се смеех, мислено се смеех или поне се усмихвах, ама много широко…
Ти изобщо не приличаш на някой, който м ...

gergana-yancheva

Проза » Писма

2009-11-21T00:28:59+02:00 1.4K 4

Нещото, което…

НЕЩОТО, КОЕТО…
Годините си вървяха, а тя не предприемаше нищо. Лудият им бяг отмиваше блясъка в очите ù, цвета на косите ù, силата на чувствата ù и смисълът на много неща, които преди смяташе за важни и за които би се трудила до припадък, за да постигне.
Трябваше ù нещо, нещо, което да запали душата ...

alistef

Проза » Разкази

2009-11-20T23:14:07+02:00 1.6K 1

* * *

Легенда за пръстена
Продължение
С треперещи пръсти отвори писмото. По-красиво обяснение в любов не беше чела, при това съпроводено с предложение за женитба и самолетен билет. Имаше на разположение седмица, за да вземе решение. В тялото ù започна онова характерно пърхане на пеперуди, което те кара да ...

MilenaMila

Проза

2009-11-20T22:08:10+02:00 1.1K

Секунда след секунда

Секунда след секунда, минута след минута, а аз все още седя тук с приведена глава и търся някаква опора, някакво начало. Животът ми изигра лоша шега и сега тъна в мъглата на истината и болката, припокриващи се в тъмнината, сякаш са едно. Там - в тази тъмнина - аз загубих вяра, загубих надежда за жив ...

sladyr4e95

Проза » Други

2009-11-20T21:13:25+02:00 1.4K 1 1

Гилдията - ч. 3

Ерик вървеше спокойно към сградата, в която се помещаваше Гилдията на крадците. Беше му леко, защото бе изпълнил задачата си в срок. Очакваше поне похвала от Санд - надяваше се менторът му да е доволен и да го посвети, за да се превърне в професионален крадец. Макар и да не си признаваше, Ерик имаше ...

Рима

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-11-20T20:52:09+02:00 1.1K 3

Видения

Видения
- Обичам да прекарвам летните нощи на терасата... прохладата на нощта ми дава спокойствие.
- И същевременно те е страх, така ли?
- Да. Много ме е страх – виждам странни неща...
- Карла, обясни ми какво точно те плаши, когато излезеш на терасата? ...

Didi_vd

Проза » Разкази

2009-11-20T16:21:13+02:00 1.1K

Ана Силвър 1

Първа глава
Будилникът ми зазвъня и аз бавно отворих очи. Тряснах го, за да се изключи и замалко да го счупя. Йъп! Тази сутрин съм в кофти настроение. Бях спала само 6 часа и отчаяно се нуждаех от чаша горещо кафе с кофеин. Затътрих се към кухнята и включих кафемашината. Из апартамента се разнесе об ...

MoonBeam

Проза

2009-11-20T13:15:14+02:00 1.3K 4

Търговска отстъпка по време на криза

Наближаваше рожденият ден на майка им. Седемдесетият. Събра се домочадието да решат – какъв подарък да ù направят.
- Сервиз! – плесна с ръчици, все едно отупваше тесто от месестите си пръсти, снахата Мира. – На Кауфланд има едни…
- Глупости! – сряза я мъжът ù. – За какво ù е сервиз на нея, бе? Кого ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-11-20T11:00:58+02:00 1.1K 3

Закономерност :-)

ЗАКОНОМЕРНОСТ
Тази истина проста
знае всеки полов атлет:
когато пиенето е редовно,
сексът не е наред.

otkroven4o

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-11-19T23:39:29+02:00 1.2K 1

Да намериш надежда

- Колко струва този букет?
Гласът, който напомняше повей на пролетен вятър в студения ден, извади момичето от вцепенението, в което беше изпаднало. Въпреки това, остана с наведена глава и промълви:
- Левче, господине, заповядайте!
- И защо да си купувам тези плевели?
- Не са плевели, господине, това ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-11-19T23:35:53+02:00 1.1K 8