39 780 резултата
- Бабо, знаеш ли нещо за странника, който живее на край село.
- Странникът ли? Онова младото момче?
- Да!
- Спомням си преди години баба му живееше в тази къща, тя бе вдовица. Много хора от селото ходеха при нея да си леят куршум, да им бае, или да им гледа. Но това не се приемаше от всеки. Говореха ...
  584 
Идеята за чичо Гошо
Тъй като повечето ми произведения са за неслуките на чичо Гошо, реших да ви разкажа от кой съм се вдъхновила да пиша за него.
В блока ми има едно малко магазинче за най-различни стоки (боклуци). Там винаги се събира една групичка мъже (включително и баща ми) и пият бира, играят н ...
  910 
Най-главното, което човек трябва да осъзнае, е откъде е дошъл и къде отива.
Истината е като Гордиев възел, отвържеш ли го, ще победиш.
Когато не умееш да говориш - постарай се с думите си да се добереш до Бога на мълчанието!
Истината иска жертви, а жертвите се броят като птиците наесен.
Когато те по ...
  772 
И ще се пролее дъжд. Ще бъде буря. И гръм ще излиза из гърдите. И сам лъвът е лъв. Но в клетка... И ще се заровиш в моя скут. И ще се разплача. Може би ще те асоциирам с копняна нежност. И ще те имам. В шепичка сънливост... мокри мигли!
И ще те гоня, вятърно, в плисето на полите си... и ще те искам ...
  1500 
- Хей, събуди се! - някой много неприятно ме сръга в ребрата.
- Рррр! - изръмжах аз, а Ръмжачът пъргаво избегна удара с възглавница, който се опитах да му нанеса, от инерцията седнах в леглото и намръщено зачаках продължението на ситуацията, докато връщах оръжието си на обичайното му място.
- Вече с ...
  715 
Съдба, а може би Любов?!
Лежа си на леглото, забила поглед в тавана, следя тънката струйка светлина, идваща от фенерчето в ръцете ми. Съзнанието ми е обзето от мисли, въпроси и спомени. Въпросите са едни и същи, а отговорът на всички бе прост, Съдба. Ах, тази Съдба, защо навсякъде бе тя?! Когато бед ...
  792 
Жената облича памучната си пижама – онази, плътно по врата, с дългите ръкави и дългите крачоли,.
Жената застила двойното легло и си ляга – в дясната половина.
Жената оставя светнато в коридора – предметите са като лабиринт в тъмното.
На сутринта жената я няма.
Останала е само пижамата – смачкана.
  582 
За един паднал ангел в мрака...
1.
Когато тишина се застели, мека като завивка, и всеки шум уморен заспи, онази самотна минута иде и безмълвно застава в ъгъла на стаята.
Наредените в равна редица свещици затрептяват и слабите им тела отблъскват мрака към стените, където започва да се гъне в призрачн ...
  936 
- Странно е как ми липсват някои съвсем незначителни неща... - Ейдриън каза замислено, взирайки се в празната чаша. - Например начина, по който имитираш Джефри. Липсва ми.
- Никога не съм предполагал, че ще ти липсва - той се засмя, но после стана сериозен. - На мен пък ми липсваш сутрин. Сутрин, ко ...
  746 
Излизам сутринта на улицата, пред мен ниска окосена, зелена, чиста градинка. Сградите се усмихват с огрени от сутрешното слънце стъкла. Качвам се на колата и потеглям за работа. Седмицата ми ще напрегната, да, но пък колко ще е хубаво в неделя да ида до морето в оня хотел, дето ходихме преди месец с ...
  564 
Замяна на живот
Част І
Изумителна е симетрията и подредбата на природата. Когато две половини се разделят, те вечно се търсят една друга, докато не се намерят и не постигнат божествена хармония. Това се случва дори, когато двете половини не знаят, че не са от едно цяло и не природата е връзката поме ...
  835 
Валери Шумков, младо студентче, с големи светлосини очи и учудваща за младите си години на места леко прошарена, но пък дълга и гъста коса, вървеше забързано, очевидно закъсняващ за някъде.
Лицето му бе миловидно и на него почти непрестанно се стелеше красива усмивка. И сега бе така, някаква мъничка ...
  1039 
Следващите дни преминаха в подготовка на пътуването до едно гръцко село. Дъщерята на съседката се оженила преди година там и сега ни канеха на кръщене. Бе въпрос на чест да отидат достатъчно хора, да се покаже богатство и стил. Няколко дни обсъждаха какво ще се купи и откъде, как ще пътуваме и какво ...
  1928  16 
Не позволявай никога чувствата в тебе да изгорят, защото тогава животът за теб се превръща в един непоносим ад. Ти проявяваш безразличие към всичко, което те заобикаля и нищо не трепва в теб. Вече не съществуват радостни моменти, които да те ободряват и държат на крака. В теб няма съпричастност към ...
  743 
Звярът сериозно се дразнеше, че Човекът не е в най-добрата си физическа форма, защото... абе нека си го кажем направо - Човекът го мързеше, при това много. И така всяка сутрин Звярът поемаше общото кормило, за да упражнява общото тяло, а Човекът... той си доспиваше...
Бързо си избра маршрут, който с ...
  607 
- Още се чувствам зле за това, което направих.
- Затова, че беше с мен?
- Не - той поклати глава - затова, че те откраднах от него.
- Решението беше наше, общо. Пък и май трябваше да стане, наистина.
- Ади, трябва да ти призная нещо - Дейв се облегна назад и въздъхна. ...
  997 
1.
Елизе беше дъщеря на утринния вятър и на звездния шепот.
- Родена от допира им, от мига на тяхното сливане в пространството и от песента, родила се в този момент.
Тя често си повтаряше това и обичаше вечер да остави вятъра да я гали, разпилявайки косите ѝ под сребърните тонове на звездите, грейна ...
  1051 
Там някъде в тъмното, далеч от мисли и достижения. Там някъде...
- ... в общото безпътие...
- ... уморена...
- ... да вярвам... Не искам... да бъда...
- ... различна... ...
  660 
АЗ, СМЪРТНИЯТ I
"Да можех, бих вервал. Но, Боже , милостиви, що си дал человеку разум, та сам да се съмнява в делата, ти. Много преживено и много изстрадано не е на хубаво. Знанието винаги тревожи, а покой не дава - грех и изкушение. Защото сам си казал "повервайте в мен и ще ви се даде".
Ти, всебла ...
  565 
Той ме поглежда с тъжна усмивка.
- Защо не запазите и малкото, което имате? Обърнете се към вашия дух, който ви води към незнайни висини! Трябва да върнете хармонията в себе си, за да живеете в пълно единомислие с Природата и Земята!
- Да. Длъжни сме да се борим до сетни сили за Доброто и Любовта! З ...
  627 
Рядко пия кафе, пуснато от апарат. Сутрин предпочитам чай. Лятото бях наскубал по високото мащерка и жълт кантарион. Кантарионът го обичам от дете. Най-лесно достъпната билка, напоследък червения кантарион го срещам рядко по поляните. Може и да греша, не съм силен по билките, силен съм да се катеря ...
  553 
28.
Събудих се доста свежа... По-точно ме събудиха. Започвах да си връщам физическите спомени за носене на зумер и определено можех да кажа, че без зелена мъгла и други забавни игри животът със зумер е много по-поносим. Вечерта се въртях доста дълго, без да заспя. Не че вързаните крака или дежурният ...
  618 
mute: докато бродира в мрака, баба ми вижда мъртъвци. Говори си с тях, все едно са хора. А аз гледам отстрани и се питам: били ли са някога хора или просто всеки има нужда от тумор, който да му прави компания в тъмното?
stop: и ето, че денят на онова неизбежното случване настъпи. Настъпи ме и продъл ...
  937 
- Пътят на личностното усъвършенстване, както всеки друг път впрочем, има нужда от отправна точка, за да започне - каза една вечер Шира, отпи малко вино и побутна купичката към следващия в номансланд кръгчето.
- Отправната точка в случая ще да е себепознанието на индивида, тръгнал по пътя на себеусъ ...
  578 
Кое у човека развива най-бързи обороти? - АГРЕСИЯТА
Кой е най-силният човек на света? - БОГАТИЯТ
Кой е най-големият порок в обществото? - ВАНДАЛЩИНАТА
С какво е известен българинът? - ГАНЬОВЩИНАТА
Кое е това качество на човека, което на кривото казва право? - ДАРБАТА ...
  1212 
Денят течеше както обикновено на острова и единственият хуманоиден заселник там се опитваше да разпали огъня, който принципно поддържаше непрекъснато, но често забравяше да подклажда и обикновено се превръщаше само в една купчина от тлееща жар.
Човекът, без да спира работата си, бе влезнал в спор съ ...
  612 
Прелюдия
Шепотът на вятъра се превърна в ридание.
От неестествено светлото нощно небе бавно започнаха да се сипят снежинки – зараждаха се в облаците, наедряваха по пътя си надолу и умираха върху вледенената земя.
Скитникът бродеше през ледените полета, вятърът го шибаше през лицето и навяваше снежин ...
  1338 
- Ако бяхме говорили още малко за това, сигурно щях да ти налетя.
Смях...
- И аз нямаше да те отблъсна.
- По дяволите, Ади, защо не ми каза още тогава! Така ме измъчи! Чаках те цели...
- Цели два дни, Дейв! ...
  867 
Нуждая се от теб, моя приятелко! Ти ме зареждаш с енергия, даваш ми сила, така ме изпълваш отвътре... Влизаш ми под кожата! Искам да те усещам... всяка вечер... около мен, вътре в мен... да сме едно! И пред мен да е той. Да те рисувам върху него. Ти мен да завладяваш напълно, а аз - него. И да се ро ...
  1144 
- Хей - сръчка ме някой. - Събуди се!
- Мннммн - измучах, забил лице във възглавницата си.
- Събуди се! - отново ме сръчка натрапникът. - Трябва да ти кажа нещо, при това точно сега.
- Буден съм и те слушам - обявих, след като успях да отлепя едното си око и да го фокусирам върху мъчителя си.
- Ние ...
  523 
В мозъка ми заскрибуца една мисъл, която не съм сигурен, че е вярна...
На някакъв мижав човечец му свършили дните и както си му е редът за подобни хора, длъжностните лица от оня свят, а защо не и от нашия, го препратили към изпитанията на пъкъла...
Но изненадващо за всички ни, така се случило, че на ...
  695 
ИМА ЛЮБОВ
Имах чувството, че свят ми се зави. Седнах на пейката и стоях. Заболяха ме гърдите като си поех въздух.
„Милена...”
Толкова тихо го каза, все едно само си го помисли, не съм и сигурна, че съм го чула изобщо.
И сега? Това ли беше всичко? Ще почакам, може да дойде... ...
  1732 
Студена сутрин.
Избледняваща луна.
Сутрин като всяка друга преди тази, е... с малката разлика, че пронизващата мелодия на будилника ми бе точна. Изстенах от недоволство и разтърках очи, протегнах ръка и впих пръсти в меката козина на мъркащото създание, добрало се до леглото ми току-що. „Скъпоценнот ...
  791 
Той е пристигнал по-рано. Тя също.
Той не знае как изглежда тя и се притеснява да не я разочарова с вида си. Сложил си е костюм и вратовръзка. Седнал е централно, уж да я види.
Тя също е престояла половин час недалече от мястото на срещата, тревожно надявайки се да го зърне. Тя се отправя към заведе ...
  724 
- Бях луд по теб. Още от момента, в който те видях... - Дейви се засмя, а обецата на устната му проблесна. Ейдриън беше забравила този блясък. Колко жалко...
- Ако знаеш колко проблеми ми донесе...
- Ами, всъщност знам!
И двамата избухнаха в смях. Ейдриън за малко не заля Дейви с капучиното, което, ...
  822 
Преди година работех в компютърна фирма. Млади хора я управляваха. Бях се запознал с тях, когато започвахме бизнеса. Бяха минали петнадесет години от първите ни стъпки в това трудно занимание. Бяха стигнали моята тогавашна възраст, когато ме приеха на работа. Фирмата ми вече не вървеше. Защото те кр ...
  558 
Една зимна вечер около двадесети декември малката Криси унило гледаше през прозореца как белите пухкави снежинки се сипят над къщите. Зимата беше преобразила по свой начин всеки елемент на малкото градче. Белите шапки по комини и стълбове, покритите със снежна пелерина широки поляни, всичко това ú н ...
  899 
Е, това вече преля чашата! Ма какво си въобразява той - че е глуха ли? Ми поне звука на телефона да си беше намалил, преди да ú обяснява, че го викат от службата.
Всичко чу. Условно може да се приеме, че наистина го викат от службата, но меденият глас на колежката каза: „Ще се измъкнеш ли да те заве ...
  822 
В парка аз дойдох да потърся своя дух, да прочистя своя слух от празни думи. Седя на обрисуваната пейка, срещу мен е празна друга, а отдясно зад гърба ми двойка влюбени се радват на живота. Главата ми се мота, сърцето ми във болка е сковано, да се спускам в живота е било рано. Уморен от нищото в жив ...
  694 
ВЕЩИЦИ
Всеки ден вървях по един и същи маршрут от дома до службата и обратно. Постоянно се заричах да го променя, но се сещах за намерението си, едва когато се намирах на половината от добре утъпкания коловоз и нищо не можех да направя. Дори си признавам конфузната ситуация, в която се напъхах сам, ...
  3113 
Предложения
: ??:??