Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Случайни срещи

Имах чувството, че арогантната му усмивка ще засенчи слънцето. Толкова е самовлюбен, циничен и... прекрасен. Дали това не е любов напук, искам го, защото не е мой. Но знам, че това не е вярно. Вече е бил мой и съм го обожавала със всичките му досадни и дразнещи недостатъци.
Сега, виждайки го след то ...

posh`

Проза » Разкази

2009-11-29T21:37:11+02:00 2.1K 13

Вчера

Петък вечер.
- Искаш ли да забегнем нанякъде?
- Да, само да не забравя този път четките за зъбки.
Качваме се в колата.
- А сега накъде? ...

svetlanal

Проза » Разкази

2009-11-29T20:21:12+02:00 1.5K 29

Нежност

Когато погледна в красивите ти очи, ме облива топлина и сигурност. ТИ си тук! ТИ си с мен и макар че изобщо не подозираш колко много те обичам, ти ме гледаш с такава нежност. Искам да се изгубя в прегръдките ти, искам да вкуся целувките ти, искам да усещам как бие твоето влюбено сърце, и никога да н ...

Karamel4eto92

Проза » Писма

2009-11-29T14:56:17+02:00 1.1K

* * *

Лятото на ’87-ма беше едно от най-интересните и странни неща, които ми се бяха случвали. Чувствах се зареден за пръв път от три години насам, откакто се случи. Винаги съм се изумявал на способността на човешкия ум да преодолява всякакви травми, независимо колко жестоки са те.
Пълен с енергия, излязо ...

Chaosmaster

Проза » Разкази

2009-11-29T14:55:11+02:00 1.2K 2

Късогледството ражда мирогледи!

Всички сме малки изследователи с големи лупи. Друг е въпросът, че нечии увеличителни лещи отдавна ги няма. Затова всеки вижда твърде различно, твърде ограничено. И "истинските стихотворения", както ние наричаме, са просто снимки. Поемите на личния живот на нощта. И на хора като мен.
Късогледството р ...

sunnyrainbow

Проза » Други

2009-11-29T14:48:23+02:00 1K 2

"Коледни подаръци"

Отново празници. Отново пълни торби. Чистене, готвене. Сякаш не беше всеки ден така. Толкова много работа! Напоследък не ù оставаше време да си вдигне глава, за да се погледне в огледалото. Дори по празниците. А тогава беше най-болезнено. Масата трябваше да бъде богата, празнична и красива. Тя самат ...

nellnokia

Проза » Разкази

2009-11-29T11:00:11+02:00 1.2K 23

Играчките

Детето имаше много играчки. Възрастните подаряваха само играчки. Играчки, играчки... Но дали защото бяха толкова много, детето ги повреждаше веднага. Толкова много и нито една здрава.
Един ден, след като се прибраха от гости в приятелско семейство, детето отиде при родителите си.
- Видяхте ли децата ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-11-29T10:53:47+02:00 1.4K 3

Аз съм... А ти?

Аз съм... онзи, най-силен и смел лъч светлина, който е успял да си пробие път насред сивите облаци в небето.
Аз съм... онази студена капка дъжд, нарочно попаднала в окото ти, без да си я искал.
Аз съм... онази позната песен, която не спираш да си тананикаш, без да помниш от кога.
Аз съм... онзи лек ...

PoIsOn`HeArT

Проза » Други

2009-11-29T10:51:37+02:00 1.4K 2

Без теб е самотно

Хвърлих котва в море от самота
и сега мечтите ми са по следите на любовта!
Аз зная далече си от мен като една звезда,
но обичта ми към теб е като една огромна вълна!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

akbito83

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-11-29T10:49:09+02:00 1.5K 1

Душата ми като гробище

Казвах си "Струва си!", но кого заблуждавах? Явно само себе си. Мислех, че ще постигна нещо, мислех, че е възможно се почувствам добре. Очевидно е много даже това да искам. Все се питам "Толкова много ли искам, Господи?", а отговор няма, просто е очевиден: "Да, много искаш.". В гробище се превърна д ...

djulzzz

Проза

2009-11-29T00:17:05+02:00 1.2K 6

Майка

МАЙКА
Настъпващата вечер потопи стаята в здрач. Суха, задушаваща кашлица наруши тягостната тишина.
- Защо стоите на тъмно? Светлината не ми пре... – нов пристъп прекъсна думите й.
Мира видя уплашените им лица, усети страха и скритата надежда за чудо... Но тя знаеше и очакваше края. Не беше сън - Иис ...

zelena

Проза

2009-11-28T21:59:05+02:00 1.2K 12

Мъртво момче...

Старата кръчма, която от тридесет години не беше ремонтирана, външно приличаше на срутена сграда. Подмятанията и ругатните, които звънко се чуваха от нея, биха накарали всеки случаен минувач да си помисли, че това е място за наркомански срещи или секти.
Веднъж Иво минаваше покрай порутената сграда, ...

crazymonster

Проза » Разкази

2009-11-28T21:53:39+02:00 1.3K 2

Този мой свят

ТОЗИ МОЙ СВЯТ
Студено е. Шофьорът на таксито е моят съученик Руси Черното - вече побелял. Търси сродна душа, за да сподели небивалицата, която го е сполетяла. Става въпрос за братовчедка му Станойкя, известна като космополитката Сиси Белялята. Той тихо и спокойно разказва как се омъжила за деведесет ...

Wali

Проза » Разкази

2009-11-28T21:11:16+02:00 957 1

Убий егото си, влез в събеседника!

Мога да говоря, без да слушам и пак да очаквам да ме разбират.
Мога да гледам, без да те виждам и пак да си мисля, че всичко е очевидно.
Мога да те забравям, помнейки колко много те обичах.
Мога да чувствам самота, дори никога да не съм сама.
Мога да опитвам да се връщам, но пътищата се изкривяват и ...

sunnyrainbow

Проза » Други

2009-11-28T18:26:19+02:00 1.1K

Събуди се, Рони

Къде е малкият Рони, събуди се...
Чака те един тежък ден ден. Нали си част от голямото общество.
Да, тя е щастлива, татко ù купува пиано.
Рони се опитва да се отърси, не може да я забрави.
И той намрази всички жени. Но не му се сърдете. ...

mikebelan

Проза » Разкази

2009-11-28T18:25:02+02:00 981

Феноменът

“Няма Ви нищо, в топ форма сте”
Жълтите му очи ме погледнаха насмешливо. Чувствах се ужасно глупаво и не на място. Дойдох на срещата с този човек, уж за да уреждам друг да се види с него, а той ме почна още от вратата: “При мен хората идват и питат. Три са нещата които за важни – здравето, любовта и ...

kristineX

Проза » Хумористична

2009-11-28T14:06:20+02:00 1.4K 2

Перфектната вечеря на стандартното семейство

ПЕРФЕКТНАТА ВЕЧЕРЯ НА СТАНДАРТНОТО СЕМЕЙСТВО
(едноактна пиеска за възрастни)
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
Той
Тя ...

micon

Проза » Хумористична

2009-11-28T13:41:53+02:00 1.6K 3

Витрината...

Беше уморена от дългото вървене.
Загледа се в дървената пейка на отсрещния тротоар и пресече.
С последни усилия свали раницата от гърба си и я стовари върху дървените летви. Оправи дългото си черно манто. Пристегна шала около яката и седна. Кръстоса краката си. Извади кутията с цигари и запали.
Посл ...

galinabg

Проза » Разкази

2009-11-28T12:47:47+02:00 1.5K 1

Една витрина и... твоят поглед

Останах до късно в работата, трябваше да направя едни справки. Сега се чудя как ще успея да напазарувам, да сготвя. Направо ще полудея! Ще откача! Не ми стига времето за нищо и нищо не върви както трябва. Уморена съм, май не се справям добре с нищо. От десет години сме женени, а сякаш сме от сто. Да ...

svetlanal

Проза » Разкази

2009-11-27T23:49:31+02:00 1.4K 22

Поредната теория за живота

Умираме. Ние всички бавно вървим към смъртта. Но защо се страхуваме да го признаем? И се блъскаме като обезумели животни в решетките на собствената си съдба в жалък опит да избягаме? Всеки миг от съществуванието си прекарваме в търсене на безсмъртието, в дирене на Шангри-Ла. Живеем, без да осъзнавам ...

AnTiHrIsTa

Проза

2009-11-27T16:58:15+02:00 1.1K 3

Дрога

ДРОГА
Октомври. Заредиха се дъждовни дни. Вятърът събличаше дърветата и покриваше земята с посърнала, мокра шума. Влагата се просмука във всичко, въздухът натежа, усещаше се мирисът на зима.
През целия ден дъждът не спря. Още в седем вечерта, улиците обезлюдяха. Пепо обходи с поглед градинката зад т ...

zelena

Проза

2009-11-27T15:27:46+02:00 1.4K 15

Талант е да можеш да живееш

Талант е да можеш да живееш в този свят -"гаден".
Талант е да можеш да търпиш всичко в този свят безпощаден.
Талант е да можеш да живееш с лицемери и да търпиш всички "клюкари".
Талант е, защото аз оцелявам, макар и да страдам.
... Но все някога този свят ще се промени и доброто в хората ще заблести... ...

akbito83

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-11-27T15:19:16+02:00 1.3K

Инцидент

1
Нямах никакво време да реагирам. Велосипедистът внезапно изскочи пред колата ми и аз го блъснах. Тялото му се удари в предното стъкло и се претърколи над колата. Веднага набих спирачки и отбих в дясно. Ръцете ми трепереха на волана. Бавно излязох от колата, за да проверя дали вече съм станал убиец ...

Heel

Проза » Еротична

2009-11-27T15:16:57+02:00 2.4K 1

Тайната на живота

мистерия, хорър
-1-
Баща ми почина! Така трябва да започне този невероятен разказ, за да завърши със следното: Аз открих тайната на смъртта!!!
След смъртта на моя баща аз се отдадох на размишления. Питах се какво се случва с човека, след като се пресели в отвъдното. От общоприетите норми става ясно, ...

donkooooo

Проза » Разкази

2009-11-27T08:54:57+02:00 4.3K 2 13

Сладкарница за луди

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница.
Сърцето ми е блат от пандишпан и чака някой да го сиропира. По дланите ми лепне карамел и чакат някой да ги поцелува.
Душата, скъпи мой, душата е сладкарница.
Гърдите ми са водопад от шоколад и само чакат някой, който да поплува. По раменете ръси се крокант и ...

gergana-yancheva

Проза

2009-11-27T00:06:13+02:00 1.3K 2

Щастлив край

Щастлив край
Огън, слънце и вода.
Страх, любов и нежност.
Тя на пода, с нож в ръка,
плаче в кървава река! ...

VampireDiaries

Проза » Други

2009-11-26T23:54:28+02:00 1.4K 2

Бяло

Отдавна не беше валял толкова красив сняг. Беше като балсам, който се наслояваше равномерно върху пукнатините на земята. Скриваше ги и ги лекуваше. По-възрастните хора въздъхваха с надежда. Дали тази зима ще им даде още малко живот? Само децата, открили възможност за нови игри, в които въображението ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-11-26T23:51:56+02:00 1.1K 20

Нощта преди утре

Момичето го гледаше, а той плахо ù се усмихваше... беше толкова красиво, толкова романтично... сякаш можеха да разберат всичко един за друг само от погледите, сякаш можеха да прочетат думите в очите си... след минута се приближиха един до друг, прегърнаха се... и стояха прегърнати цяла нощ, докато т ...

idioticD

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-11-26T21:19:53+02:00 1.7K 3

Жанрови етюди III: Уестърн с елементи на шпионски трилър (3)

ЖАНРОВИ ЕТЮДИ III: УЕСТЪРН С ЕЛЕМЕНТИ НА ШПИОНСКИ ТРИЛЪР (3)
- Никога не говоря с непозната пред празна чаша. - каза Грег и гордо запази в погледа си последната капчица достойнство, стекла се там като случайна дъждовна капка.
- Разбирам те! – Мирела го надари с искрящата си и състрадателната усмивка ...

remer

Проза » Хумористична

2009-11-26T21:16:45+02:00 1.4K 5

Аз съм влюбен в теб

Ти нахлу в моя живот като светкавица бързо и го обърна с краката нагоре.
Когато те погледнах, всичко спря, нямаше я тревогата, притеснението и страхът.
Бил съм влюбен, но това е различно, истинско е. Вечер спя спокойно, години не бях спял за повече от час, а сега по цяла вечер. Как гласът ти ме успо ...

cenitel

Проза » Други

2009-11-26T21:04:39+02:00 4.4K 2 1

Пеперудено крило

Рушащи се парчета болка изграждаха най-горния ред на усещанията ù. По-надолу тя ставаше плътна и наситена, можеше почти да я докосне.
Беше свикнала с това. Преди години много пъти се опитва да промени нещата, да се застави да чувства по различен начин, да се научи да бъде като другите или поне подоб ...

angel-angel

Проза » Разкази

2009-11-26T18:05:39+02:00 1.4K 9

Майчина обич

Пешо беше добър човек. Той редовно ходеше на църква и живееше с майка си. Беше на 10 години, неженен. Но скоро щеше да дойде голям обрат в живота му. Той за първи път щеше да пие. И то с майка си.
Беше 14 януари, и докато пи сутрешния си чай с родителницата си, тя му каза, че трябва да отпразнуват 1 ...

Jigsaw

Проза » Разкази

2009-11-26T14:55:18+02:00 1.1K

Аз лягам с мъжа ти, не спя с него

Като прахосмукачка за автомобил си, навсякъде се ровиш за моята коса. Цвета ли ти харесва? От ръцете на мъжа ти е, като балсам е за нея. Ще ти услужа със спиралата си, цяла вечер я гледаш върху ризата му. Чудиш се какво червило използвам, щом и след един душ седи по тялото му. И парфюмът ми, който г ...

gerena

Проза » Разкази

2009-11-26T14:34:46+02:00 2.8K 6

Зимна приказка за раздялата и вечното единство

Помниш ли светлината на студената Декемврийска луна ? Когато снегът с цялата си жестокост и коварност те взе със себе си, сграбчи те в ледената си прегръдка. Смеехме се в невинната си, непринудена игра, не знаейки за фаталната съдбовност на вечерта.
Още помня как зимната ни приказка се превърна в ко ...

LordZombie

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-11-26T01:16:40+02:00 1.5K 2

Градината на Шилер

Градината на Шилер
х х х
Моите истории идват и преминават не както аз искам или като ги планирам.
Искам да пиша за едно, и сядам и почвам да пиша, но се получава съвсем друго.
Като във някакъв странен спиритически сеанс, някой започва да ме обсебва, и спомените ми и написаното от мен взима съвсем др ...

milanoff

Проза » Разкази

2009-11-26T01:16:29+02:00 2.8K

Бельо за мръсница, душа за два лева

Тъкмо я изпратих, свечеряваше се, целувка за довиждане и зърнах тази витрина. Дяволът ме накара да се спра. Зад стъклото, усмихната продавачка обличаше грозен манекен в копринено бельо. Дантели, воалчета, жартиери. Очите да ти останат. И веднага въображението ми мислено го съблече от телцето на тая, ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-11-26T01:09:53+02:00 1.8K 8

Дано хората казват истината

Волен стоеше сам в стаята и в ума му нахлуваха мисли, които напоследък толкова много го подтискаха. Прав е Дон Кихот като казва: "От свободата по-хубаво нещо няма, Санчо." Беше толкова натоварен с личните си проблеми, че можеше да се каже, че всеки момент ще избухне като атомната бомба над Хирошима. ...

mari45

Проза » Разкази

2009-11-26T00:37:11+02:00 796

Един безкраен ден - I част

Беше като вчерашния и предишния ден - върволица от безкрайни часове, в които нищо не се случва освен мърморенето на дежурния офицер, треснал папката с поредния случай на бюрото ми за разглеждане и необходимата резолюция. Часове, в които не можеш да забравиш, че си криминалният инспектор с най-дълъг ...

Bardejov

Проза » Разкази

2009-11-25T22:28:28+02:00 733 1

Песен III от "Илиада" или една фантастична пародия

Беше 2500 година. Годината на битката за Алфа. Боят беше в началото си и двете флотилии космически кораби бяха на бойното поле. Това щеше да бъде първата от много битки и понеже Парис, както винаги, искаше да я направи интересна, реши да се бие с някого като за облог сложи хубавата Елена. Естествено ...

Jigsaw

Проза » Хумористична

2009-11-25T21:27:46+02:00 1.8K 2

Абе, тъъъп...

Утре в даскалото ще носим есе... Шийт, направо ме разболяха. На тема... нещо за любовта беше. Абе беше един вид - как сваляме гаджетата. Демек - нещо такова. Пълна простотия. Е, кво? Да взема да напиша на един лист - казваше се Пепа и я свалих с тухла. Мммдаaa! Добра идея...
ЕПИЗОД 1
„Казваше се Пеп ...

micon

Проза » Хумористична

2009-11-25T11:50:21+02:00 1.7K 6