39 883 резултата
- Докладвай.
- Намерих този - Но Щен Вълк водеше Мър Мър и подсмихвайки се добави: - Не беше се скрил много добре.
- Браво! - похвали го Ко Та Рак. - Остави го тук и отивай да търсиш още.
- Слушам - ухилено изкозирува вълкът и хукна да изпълнява заръката.
Тази вечер, за радост на всички и най-вече н ...
- Намерих този - Но Щен Вълк водеше Мър Мър и подсмихвайки се добави: - Не беше се скрил много добре.
- Браво! - похвали го Ко Та Рак. - Остави го тук и отивай да търсиш още.
- Слушам - ухилено изкозирува вълкът и хукна да изпълнява заръката.
Тази вечер, за радост на всички и най-вече н ...
912
1
То се събуди... 2: "Тя"
Малко момиченце, облечено в бяла рокличка на цветчета тичаше на добре окосена полянка. Времето беше чудесно. Небето чисто и безоблачно. Момиченцето тичаше и се смееше. То беше щастливо. В другия край на полянка едно момченце се затича към нея. То я извика по име и тя се обърн ...
Малко момиченце, облечено в бяла рокличка на цветчета тичаше на добре окосена полянка. Времето беше чудесно. Небето чисто и безоблачно. Момиченцето тичаше и се смееше. То беше щастливо. В другия край на полянка едно момченце се затича към нея. То я извика по име и тя се обърн ...
852
1
За мен Хари винаги си е бил бизнесмен. Дори тогава, когато тази дума съвсем не пасваше на времето, в което живеехме. Беше посетил Италия с родителите си още като ученик, преди гимназията. Доста неща оттогава му бяха ясни. А и притежаваше качествата, които са задължителни за бизнеса - точност, аналит ...
503
5
Днес отново минах оттам и надникнах с надежда да те видя.
Да, знам. Ако те видя, няма да е така, както всеки път си го представях. Сърцето ми сигурно щеше се пръсне. Краката ми щяха да откажат.
Вместо теб, видях празната улица. Хиляди пъти съм минавала оттам. Тя водеше към дома ти. Помня как излизах ...
Да, знам. Ако те видя, няма да е така, както всеки път си го представях. Сърцето ми сигурно щеше се пръсне. Краката ми щяха да откажат.
Вместо теб, видях празната улица. Хиляди пъти съм минавала оттам. Тя водеше към дома ти. Помня как излизах ...
949
1
(само за жени)
Макар че наближаваше четиридесетте, Милена все още минаваше за хубавица. Така поне твърдяха приятели, съседи, роднини и, разбира се, мъжът ù. За този имидж помагаха и веселият нрав, чаровното излъчване, енергията и оптимизмът, с които заразяваше околните. А и сексапилното тяло, което ...
Макар че наближаваше четиридесетте, Милена все още минаваше за хубавица. Така поне твърдяха приятели, съседи, роднини и, разбира се, мъжът ù. За този имидж помагаха и веселият нрав, чаровното излъчване, енергията и оптимизмът, с които заразяваше околните. А и сексапилното тяло, което ...
849
7
Кралят-слънце живее нощем в една вестникарска будка в краен квартал. Точно до голямата автобусна спирка към Центъра. Претичва през тротоара в тъмното и се вмъква там, за да властва. Защото много обича да властва!
Кралят-слънце обича и да мрази - себеподобните си, времето, котките, бездомните кучета. ...
Кралят-слънце обича и да мрази - себеподобните си, времето, котките, бездомните кучета. ...
1435
6
Слънцето, склонило глава, преваляше в остри тонове към кривките на планините. Безкрайността на пътя вече се блъскаше из мислите ми и усещах как налудничавостта ù изпъваше нервите ми. Спътникът ми се беше отпуснал и ритмично похъркваше на не толкова удобната седалка в автобуса. Само моторът му шепнеш ...
673
3
„Не сме ли днеска вече други?
Дали навеки се загуби?
Дали без теб останал беден,
ще те дочакам, ще те зърна,
или тоз стих е стих последен ...
Дали навеки се загуби?
Дали без теб останал беден,
ще те дочакам, ще те зърна,
или тоз стих е стих последен ...
1374
1
40
Скоро вуйчо Михал капалдиса Колю в кръчмата на Георги Моралията. Всяка Божа утрин в кафенето отскачаше бай Пенчо Славейков. По туй време той беше учител в мъжката гимназия. Тази сутрин дойде по-рано и извика Колчо.
- Чуй, Колчо, що ше ти река! Що не идеш от време на време в школото? Има кво да видиш ...
- Чуй, Колчо, що ше ти река! Що не идеш от време на време в школото? Има кво да видиш ...
1353
1
Дърветата – те могат да вредят и да лекуват
Аз съм «крехка», прекалено отворена, за да издържам постоянния натиск на отрицателните енергии в големия град. Затова редовно ходя сред природата, откъдето черпя положителните енергии и възстановявам отъняващата нишка с Бог. Искам да ви разкажа нещо повече ...
Аз съм «крехка», прекалено отворена, за да издържам постоянния натиск на отрицателните енергии в големия град. Затова редовно ходя сред природата, откъдето черпя положителните енергии и възстановявам отъняващата нишка с Бог. Искам да ви разкажа нещо повече ...
3338
33
531
2
Хари много обичаше да ходи на море. Лятото след кандидатстудентските изпити бяхме във ”Феята”. Хари отиваше с Роко на Слънчев бряг. Имаха две карти за почивната станция, с която се гордееше проектантската организация, в която майка му работеше.
- Идваш с нас, решено е – не търпеше възражения Хари.
Т ...
- Идваш с нас, решено е – не търпеше възражения Хари.
Т ...
587
5
Когато си купувах календар-бележника, не вярвах, че ще издържа дълго. През годините започвах да попълвам такъв на първи януари. Харесваше ми чувството за ново начало, за утехата на изморения ми мозък, който вярваше, че наистина ще успее да зачеркне инерцията, в която се бях превърнал. Номерираното в ...
848
2
Това, хората, са странни животни. Изобщо не приличат на нас кучетата. Толкова сме различни, че понякога дори се чудя защо живея при тях. Е, вярно е, че ме хранят, но това не е единственото нещо, което ни свърза.
Много са грозни. Нямат почти никаква козина, а и стойката им е една такава неестествена. ...
Много са грозни. Нямат почти никаква козина, а и стойката им е една такава неестествена. ...
648
3
Преди много години съществували едни особени хора. Днес ги наричаме пещерни хора. По тяхно време е нямало пластмаса и стъкло. Тогава е имало само камък. Затова казваме, че пещерните хора са живеели в каменната ера. Всичко е било направено от камък. Пещерните хора си правели оръжия от него. С времето ...
1957
3
Тя обича гласове. Но не всички. Грозните я отблъскват. Тя не обича грозните гласове. Мрази пискливите гласове. Мрази кудкудякащите. Мрази мрънкащите. Мрази гъгнивите.
Обича плавните гласове. Обича галещите, мъркащите, нежните, богатите гласове. Красивите гласове я очароват.
Но те не винаги се обажда ...
Обича плавните гласове. Обича галещите, мъркащите, нежните, богатите гласове. Красивите гласове я очароват.
Но те не винаги се обажда ...
670
Втори шанс
Малкото момиченце спеше върху стара дървена пейка, а снегът се сипеше около него. Ако някой случаен минувач се загледаше в пейката щеше да види само един бял силует. А в този час на нощта минувачи нямаше. И все пак ето че посред нощ това дете спеше навън.
Така го намери и старият вампир, ...
Малкото момиченце спеше върху стара дървена пейка, а снегът се сипеше около него. Ако някой случаен минувач се загледаше в пейката щеше да види само един бял силует. А в този час на нощта минувачи нямаше. И все пак ето че посред нощ това дете спеше навън.
Така го намери и старият вампир, ...
716
1
Беше в края на дългото и горещо лято. Пътническият лайнер пореше безбрежните води на океана, огрян от яркото златно слънце, леките вълнички танцуваха и проблясваха, променяйки цвета си, като огледално отражение на дълбокото синьо небе, изпъстрено с пухкави бели облаци. Свежият морски вятър разхлажда ...
1488
Разхождахме се из парка, а насреща едно момиче циганче с големи красиви очи, като погледне – направо те омагьосва.
- Извинете, госпожо – обръща се към мене, ама мъжът ми нали е по-важен, веднага се намесва.
- Кажи каквото има да казваш, аз съм съпругът, вкъщи „петел пей”, а „кокошката” е за атракция ...
- Извинете, госпожо – обръща се към мене, ама мъжът ми нали е по-важен, веднага се намесва.
- Кажи каквото има да казваш, аз съм съпругът, вкъщи „петел пей”, а „кокошката” е за атракция ...
982
9
Слънцето клонеше към залез и обагряше в червено, приготвилото се за дрямка, небе. Топъл задух цареше в простора и прихлупваше още повече натежалия въздух върху покривите на къщите. Кърищата бяха опустели. Глъчка се носеше от дворовете, дето играеха децата на хладина след огнения жар на слънцето през ...
864
ГОДИНА 1878
Над града беше виснала черната сянка на холерата. Тя бичуваше всичко, що срещнеше по пътя си. Тогава Колю беше на три години. Радост за Кина и Геро. И ето ти, и тях не пощади тази вихрушка. Две пеперуди, които временно бяха кацнали върху дървото на любовта, отлитнаха завинаги там - нейде ...
Над града беше виснала черната сянка на холерата. Тя бичуваше всичко, що срещнеше по пътя си. Тогава Колю беше на три години. Радост за Кина и Геро. И ето ти, и тях не пощади тази вихрушка. Две пеперуди, които временно бяха кацнали върху дървото на любовта, отлитнаха завинаги там - нейде ...
526
Прости ми, приятелю, прости...
Отивам си сега, не ще съм вече твой приятел, прости.
Изгубих аз... Изгуби ти...
Нямам сили да се боря, нямам...
Не ще те погледна с приятелски очи - празни са, нямат вече сълзи, нямат вече надежда за приятелското ти рамо. ...
Отивам си сега, не ще съм вече твой приятел, прости.
Изгубих аз... Изгуби ти...
Нямам сили да се боря, нямам...
Не ще те погледна с приятелски очи - празни са, нямат вече сълзи, нямат вече надежда за приятелското ти рамо. ...
923
Тези дни имах удоволствието да открия нов сайт, името на който няма да спомена. Защото се оказа, че според мен не заслужава да го рекламирам. Наред с интервютата с интересни българи, посетили и творили из целия свят, бе обявен конкурс. За творба, поезия, проза или фотография, която не е публикувана ...
563
5
Падам от кон от паника. Долната част от тялото ми остава парализирана, но това не го знам, защото още съм в кома. Докато съм в болницата в безсъзнание, в стаята ми се промъква чичко и ме изнасилва без презерватив. Събуждам се с обездвижени крайници и не-девствена. И бременна не съм.
Остава ми ограни ...
Остава ми ограни ...
654
1
(Не вярвам Ърскин да ми се разсърди)
Едно момче я наричаше Хризантеме. По-скоро се провикваше силно, когато влизаше в книжарницата.
- Как си тази сутрин, душице. Липсва ли ти нещо?
На него самото нещо не му достигаше, много малко наистина. Високо, с къдрава черна коса, правеше се на много отворено. ...
Едно момче я наричаше Хризантеме. По-скоро се провикваше силно, когато влизаше в книжарницата.
- Как си тази сутрин, душице. Липсва ли ти нещо?
На него самото нещо не му достигаше, много малко наистина. Високо, с къдрава черна коса, правеше се на много отворено. ...
614
4
Защо нахлуваш в живота ми -
точно, когато мислех,
че си изчезнал завинаги от него?
Защо ме гледаш пак по онзи начин,
по който единствено ти можеш да ме гледаш? ...
точно, когато мислех,
че си изчезнал завинаги от него?
Защо ме гледаш пак по онзи начин,
по който единствено ти можеш да ме гледаш? ...
937
- Ако ще е по адета, на кръстницата да е. Как я викат, дъще?
- Вяра - отговори Керана и показа белите си зъби. Зиморничаво се сви под юргана. Чуваше се само ускореното ú дишане.
Баба Ана пъхна лакътя на съсухрената си ръка в саката с вода, след което потопи малкото.
- Тъй, тъй, милинко. Баба ше та о ...
- Вяра - отговори Керана и показа белите си зъби. Зиморничаво се сви под юргана. Чуваше се само ускореното ú дишане.
Баба Ана пъхна лакътя на съсухрената си ръка в саката с вода, след което потопи малкото.
- Тъй, тъй, милинко. Баба ше та о ...
577
1
Аз и музиката
Аз усещам вълнение, което превзема душата ми изцяло, това е сила - по-голяма от всичко.
Без да мисля за нищо, аз се отдавам само на него, очаквайки да бъда буден.
Разхождайки се из мислите си, едва сега разбирам, колко много съм изпуснал.
Съдбата ми е да бъда искрен и верен на себе си. ...
Аз усещам вълнение, което превзема душата ми изцяло, това е сила - по-голяма от всичко.
Без да мисля за нищо, аз се отдавам само на него, очаквайки да бъда буден.
Разхождайки се из мислите си, едва сега разбирам, колко много съм изпуснал.
Съдбата ми е да бъда искрен и верен на себе си. ...
839
3
785
Изкупление
(продължение на "Дълг")
- Сигурен ли си, че е тя?
- Да, принце.
Подадох му наградата и той я мушна бързо някъде из дрехите си. ...
(продължение на "Дълг")
- Сигурен ли си, че е тя?
- Да, принце.
Подадох му наградата и той я мушна бързо някъде из дрехите си. ...
880
3
Боян пристигна на местопроизшествието и първото, което видя, бе група пожарникари, струпани около смачкания до неузнаваемост автомобил. Опитваха се да отворят задната врата на комбито, използвайки различни инструменти, но тя бе заяла и мъжете, запотени от усилията, влагаха цялата си енергия, за да п ...
680
Събуди се от някакво движение до главата си. Всичките тези години го бяха научили да спи леко. Отвори очи и видя малко момиченце в пъстра рокличка. Държеше в загорелите си ръчички шарено котенце и двете го наблюдаваха с любопитвство. Имаше нещо познато в главичката, прибраните коси, фигурката. А и д ...
588
2
Бяс
Деян Апостолов
27.02.2007 г.
Водачът на групата извърна тревожно глава назад, нужно му беше още веднъж да огледа всички оцелели. Още веднъж да ги погледне, за да провери дали е останала някаква капка надежда в тях. Погледът му остър и безмилостен, сякаш крадеше всичките тревоги през очите им, кр ...
Деян Апостолов
27.02.2007 г.
Водачът на групата извърна тревожно глава назад, нужно му беше още веднъж да огледа всички оцелели. Още веднъж да ги погледне, за да провери дали е останала някаква капка надежда в тях. Погледът му остър и безмилостен, сякаш крадеше всичките тревоги през очите им, кр ...
765
1
Когато те видях, времето спря. Ти ме погледна с черните си очи, които сякаш ми се усмихваха. А в тях видях много повече. В теб има нещо, което не ми дава мира. Някакъв пламък, някакъв огън, който започва да гори и в мен всеки път, когато ме погледнеш. В твоите очи аз откривам целия свят и неговия см ...
1300
Тази нощ в къщата на Колю Качуля е тихо. В параклисчето, отделено в десния ъгъл на одаята, мъждука кандилница. Добрата майка Богородица с Младенеца сякаш се е надвесила над миндера, дето от време на време стене Керана.
Вънка, дървената стълба поскръцва. Баба Ана задъхано се изкачваше по нея. Дрезгав ...
Вънка, дървената стълба поскръцва. Баба Ана задъхано се изкачваше по нея. Дрезгав ...
653
Приказка за любовта
Тя беше принцеса, а той - нейният принц. Но тя още не знаеше за това. Срещнаха се на 1 април... и наистина - всичко сякаш започна като на шега. Той разбра, че това е Тя, принцесата, която е търсил през целия си живот и поиска да стопли малката ù ръка, а защо не и сърцето ù. Тя бе ...
Тя беше принцеса, а той - нейният принц. Но тя още не знаеше за това. Срещнаха се на 1 април... и наистина - всичко сякаш започна като на шега. Той разбра, че това е Тя, принцесата, която е търсил през целия си живот и поиска да стопли малката ù ръка, а защо не и сърцето ù. Тя бе ...
999
2
Когато ти кажат, че сърцето ти е сдало багажа, придобиваш онзи тъпоумен телешко-кисел изглед, който подсказва, че дълбоко се съмняваш.
После гаден чичко с очилца ти споменава трансплантация и започваш да се смееш неудържимо. Тъпо, а? Аз не се учудвам, в крайна сметка при мен винаги всичко е следвало ...
После гаден чичко с очилца ти споменава трансплантация и започваш да се смееш неудържимо. Тъпо, а? Аз не се учудвам, в крайна сметка при мен винаги всичко е следвало ...
920
2
Тътенът на шамар върху гладко избръсната буза разцепи тишината.
- Ти си кучка!
- Държиш се като курва, излъчваща сексапил!
- Който желаеш, ще опознаеш!
- От който поискаш… секс ще изстискаш! ...
- Ти си кучка!
- Държиш се като курва, излъчваща сексапил!
- Който желаеш, ще опознаеш!
- От който поискаш… секс ще изстискаш! ...
769
1
"Добре дошла, Аби!"
Този надпис ме посрещна, щом влязох в ARC. Последните пет месеца бях ад. Сама в моя апартамент, докато Конър прекарва по 24 часа на денонощието тук. По дяволите, как можах да си счупя крака! Беше... глупаво. Или щеше да бъде, ако не беше толкова трагично. Е, от всичко това имаше ...
Този надпис ме посрещна, щом влязох в ARC. Последните пет месеца бях ад. Сама в моя апартамент, докато Конър прекарва по 24 часа на денонощието тук. По дяволите, как можах да си счупя крака! Беше... глупаво. Или щеше да бъде, ако не беше толкова трагично. Е, от всичко това имаше ...
2518
- Хайде де, кажи ми!
- Няма!
- Кажи ми, де! - продължаваше да настоява Ко Та Рак.
- Няма пък! - инатеше се Вълк в Сянка.
- Хайде деее, какво ти каза? - любопитстваше Ко. ...
- Няма!
- Кажи ми, де! - продължаваше да настоява Ко Та Рак.
- Няма пък! - инатеше се Вълк в Сянка.
- Хайде деее, какво ти каза? - любопитстваше Ко. ...
573
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
