Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Коледни картички

Здравей,
Ей тъй на, прииска ми се да видя още ли използваш тайната си поща. Годините ли? Хич и не ги броя. Колко минаха вече? Една? Две?... Ето че пак идва Коледа.
Смятам да ти изпратя картичка. Колебая се дали да ти пиша на "ти", или безкраааайно любезна и на "вие". Знам, че би предпочел на "Вие". ...

670301

Проза » Писма

2009-12-13T21:13:07+02:00 1.5K 4

Елхичката - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал

Елхичката
Коледа наближаваше. Брат ми служеше на границата и се молехме да го пуснат отпуска, не се беше прибирал няколко месеца. Обмисляхме какво да сготвим, какви подаръци ще купим. Винаги украсявахме голяма елха, с много играчки и изненади под нея. Докато чакахме да стане полунощ, брат ми свиреше ...

inakrein

Проза » Разкази

2009-12-13T20:55:27+02:00 1.7K 18

Сбъднат сън - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал

Сбъднат сън
Игриво проблясват белите снежинки, осветени от многобройни разноцветни лампи и светлинки. Студеният вятър, притихнал зад високите стени, довява аромат на вкусни гозби. За поредна година сиракът Петьо посреща празниците на улицата - съвсем сам, изоставен от хората, ненужен никому. Единств ...

lonelyman

Проза » Разкази

2009-12-13T20:47:41+02:00 1.7K 7

Няма никакъв Дядо Коледа - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал

Няма никакъв Дядо Коледа
Духът на Коледа опитваше да влезе през витрините на магазините, но колкото и да се стараеше да се настани там, единственото, което успяваше да постигне, бяха нелепите украси, които по-скоро плашеха, отколкото привличаха децата. Изплашени бяха и родителите – цените не бяха до ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-12-13T20:44:39+02:00 1.7K 21

Знаех си, че е ангел - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал

Знаех си, че е ангел, знаех си!...
Снегът малко по малко смразяваше нежната природа. Градът потъваше в мастиления цвят на нощта. Само звездите светеха и озаряваха с диамантения си блясък. В едно ъгълче, пред една изоставена сграда, седеше една жена. Прашните улици бяха изцапали лицето ù, сиво като в ...

otkrovena

Проза » Разкази

2009-12-13T20:01:22+02:00 1.8K 6

Никое добро не е безплатно... - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал

Никое добро не е безплатно...
Бялата равнина рисуваше простори по небето. Идеше Коледа. Сухите дървета се катереха и въртяха като балерини на единия си крак. Студът пълзеше по тялото на пътника. Под качулката, очите му сълзяха, разсърдени сякаш от вятъра. Ледени късове засядаха в гърдите му.
От нозд ...

azura_luna

Проза » Разкази

2009-12-13T19:54:04+02:00 1.2K 36

Шахтата - I място на Третия Коледен Творчески Фестивал

Беше гадна зимна утрин няколко дни преди Коледа. Разбира се, в София. Точно от онези, когато навън е студено, снегът се е превърнал в лепкава киша и предстоят празници. До заплатата остават дни. Броиш стотинките и хич не ти е до празници.
Навлякох якето си и зиморничаво се забързах към близкия магаз ...

micon

Проза » Разкази

2009-12-13T18:53:06+02:00 2.2K 27

Коледата на един наемник - II място на Трети Коледен Творчески фестивал

Коледата на един наемник
В автомобила взе да става студено. Като последната въздишка на умиращ, студът бавно го обгръщаше. Павел потръпна. Запали колата и пусна парното. Докато загрееше, щяха да минат няколко минути. В момента духаше студен въздух. Право в лицето му. Не направи опит да промени посок ...

Greg

Проза » Разкази

2009-12-13T18:40:38+02:00 1.6K 33

Златната рибка

Момичето вървеше край морето. Вървеше бавно, бавно. Мислеше за какво ли не. За това, че ваканцията свършва, че е скучно без сестричките от съседния апартамент. За какво ли не мислеше. И тогава видя рибката. Една малка рибка. Вълните сигурно са я донесли и изхвърлили на брега. Момичето взе рибката и ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-12-12T09:48:26+02:00 2K 3

Отражение

Тя влезе в тъмната стаята и я видя. Беше невероятна, някак ангелска с бялата си кожа, сините очи, русата коса. Дори не можеше да повярва, че е там, че е реална, че е съществуващ човек. Стоеше срещу нея и я гледаше с изумление. Сините ù очи станаха воднисти. Тя искаше да я докосне, да я успокои, но з ...

f_soul

Проза » Разкази

2009-12-12T09:44:42+02:00 1.1K

Запознанството

ЗАПОЗНАНСТВОТО
„Страхотна...!” – бе първата ми мисъл.
А втората ми мисъл бе малко мръсничка: „Супер бедра! Дали ще се отворят широко за стотачка?”
Такъв си бях. Романтично-циничен! Като Двуликия Янус.
Тя се къпеше в мъжки погледи на всяка крачка. Червена копринена рокля – падаща свободно, но подчерт ...

micon

Проза » Хумористична

2009-12-12T09:42:43+02:00 1.8K 8

Сънят за мен

Обичам съня. Той ме спасява. Той ми помага. Той ме пречиства. Щом лоши чувства налегнат и завземат душата ми, веднага си лягам. Отпускам се, забравям. Заспивам. Сънувам. Щом се събудя светът вече е друг. Да, за останалите хора си е същият, но за мен, преродената, не е. Различен е. По-добър е.
Всяко ...

kaffevmestomen

Проза » Други

2009-12-12T00:18:53+02:00 1K 1 2

Ще си платя

- Добър ден! Искам да си платя...
- Имате по фактура доста красиви нощи, романтични, приказни... тайни. Изключително страстни целувки, докосвания... желания, о, имате и мечти... за тях ще трябва да платите малко повече, както и за всички дързости, които сте си позволили... Всичко е записано тук, нищ ...

Nedostypna

Проза

2009-12-11T23:52:00+02:00 1.2K 8

За него

Нека другите да бъдат щастливи, нека всичко им е наред. Но за миговете, които в
съзнанието ми изплуват, нека мълчанието говори слова без ред. Аз знам колко знача за теб, защото ти ми показа какво е да обичаш и същевременно да не понасяш. И не се сърди,че отивам си сега, защото правя го за теб. Помни ...

sladyr4e95

Проза » Други

2009-12-11T23:35:56+02:00 1.2K 1

Камъни

Мъжът седеше на пейката и си почиваше. Хората, които се разхождаха из парка, се правеха, че не го забелязват. Въпреки това главите неизменно се въртяха, а очите им се пулеха като на някои БЕМ-чудовища от комиксите.
Причината, поради която на почиващия мъж се спираха толкова погледи, бяха бижутата. Т ...

Radi-Radev

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-12-11T23:31:31+02:00 1.2K 4

Рая - продължение

Лятото наближаваше, зелените листа на кестените изникваха с часове и обхващаха короните им, съцветията превръщаха дърветата в огромен белоснежен букет, жълтите клонки на върбите плющяха като камшици от все по-топлия вятър, въздухът миришеше на някаква нова, непозната игра. Любодраг и Рая си мислеха, ...

lubara

Проза » Повести и романи

2009-12-11T14:58:24+02:00 837 4

Сайтът

САЙТЪТ
Натрапчив и досаден, телефонът извести с алармата, че времето за сън свърши. Мисълта, че ще се включи още поне три пъти, ми дава така необходимата отсрочка. На мига заспивам, притисната от изтичащото време. Отново натрапчив и още по-досаден! „Невъзможно е да са минали толкова бързо десет мину ...

zelena

Проза

2009-12-11T12:12:31+02:00 1.5K 1 29

Абсурд(изми) - 3

(по Б. Виан)
Медиите се погрижиха новината да стигне до всяко място на земята, а добрите стари клюкарки им помагаха с усърдието на нов член на благотворителна организация. Колкото по-напред отиваше новината, толкова по-обемиста ставаше тя, докато накрая от „Озоновият слой изтънява и излагането на сл ...

rarebird

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-12-11T11:58:10+02:00 1.6K 6

Една събота и неделя

Не препоръчвам на лица под 16 години!
Едва сдържах емоциите си, докато набирах нейния телефон. В ума ми непрекъснато тичаха разбъркани моменти от срещите ни. Обаянието ù се беше загнездило в мен и подобно на силен аромат ме погълваше отвътре и отвън. Дали ще приеме да...
- Ало! – отговори тя!
- Здра ...

emodemolation

Проза » Еротична

2009-12-11T11:53:23+02:00 2.5K 5

Отпусни се

- Отпусни се.
- Отпуснах се...
и образът ти се изясни.
Стана чист и светъл.
Добронамерен. ...

mchakarov

Проза » Други

2009-12-11T11:36:03+02:00 935

Делфинчето

Малкото делфинче обичаше този залив. Малък, скалист залив с тихо разбиващи се вълни. Тук не идваха летовници. Ходеха по-долу на топлия жълт пясък.
И днес делфинчето играеше тук. Беше по-различно. Деца бяха на камъните, обливани от вълните. Делфинчето гледаше. Едното се подхлъзна, падна и вълните го ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-12-11T10:59:23+02:00 2K 2

Ангел №12

Вървейки из улицата на миналото си. Аз се питам.
Питам се - къде съм? Сега се сещам.
Аз съм пред старото училище, къде израснах за втори път.
Разхождам се сам с ученическа чанта.
Малко по-надолу е моят дом, а още по-надолу е нейният. ...

mikebelan

Проза » Други

2009-12-11T10:21:26+02:00 1.7K 6

Падам

Падам
Облегнах се, но основата не беше стабилна и аз падам. Но падам нагоре, а светът е обърнат наопаки. Падам спокойно и плавно. Изведнъж усещам болка. Ръбът на един облак се е впил в гърба ми. Ръбът е остър и твърд, чувството е ужасно. Не мога да се освободя. Осъзнавам, че това е облакът на всичко ...

Незнам_коя_съм

Проза » Други

2009-12-10T21:45:07+02:00 1.2K 1

Частица съпротивление

ЧАСТИЦА СЪПРОТИВЛЕНИЕ
Когато вилицата падне до лъжицат,
а ножът реже
лице, отразено в чинията,
обядът приключи.

Beautiful-DeAtH

Проза » Други

2009-12-10T20:13:42+02:00 1K

Лястовичето

Дядо Коледа беше доволен. Празникът мина. Подаръците бяха раздадени. Елените вече сънуваха полета над Земята. Джуджетата спяха. Вече можеше и той да се приготви за заслужена почивка. Тогава чу чукане на прозорчето. Имаше някой отвън. Кой ли ще е в този късен час?
Дядо Коледа отвори и на ръката му ка ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-12-10T19:30:55+02:00 1.2K 2

Рая - продължение

Зимата вече отминаваше. Понякога той излизаше от къщи по тъмно, качваше се на трамвая, на обръщалото на шестицата или на девятката, слизаше пред кино ”Млада гвардия”, после по булеварда, после в ляво, където на ”Алабин” 21 излизаше от малък безистен Рая. Усмихната му пъхаше в ръцете малка кифла или ...

lubara

Проза

2009-12-10T19:17:18+02:00 796 4

Триандафиля

Йови отвори портите и писаната каруца, натоварена с Христо, Мара и челядта им, весело запя по пътя за Чаталари. Децата нямаха търпение да стигнат, за да се потопят в шаренията на панаира, а езичетата им предвкусваха шекерените пръчки и розовите петлета.
Малко криво му стана, че не го поканиха да оти ...

anonimapokrifoff

Проза » Разкази

2009-12-10T13:51:46+02:00 1.6K 5

Втори шанс

Бях малка. Много малка - на годинка и няколко месеца. Когато най-накрая стигнах до касата, за да си взема билетче за моя втори шанс. Купуването на билетчето ставаше за части от секундата. Залата, в която влязох, за да изгледам филма, беше гадна. Миришеше на игли, лекарства и бях заобиколена от куп е ...

missSun

Проза » Разкази

2009-12-10T10:33:13+02:00 1.5K 2

Брезата

Брезата срещу прозореца на Петър беше висока, тънка, с бяла, като планински сняг кора. Клоните й бяха увиснали към земята унило, а малките й листа приличаха на сълзи, отронени от поругана девица. Всеки път, когато погледнеше тази бреза, Петър си спомняше за Магдалена.
Тази сутрин той се събуди още п ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-12-10T00:05:19+02:00 1.1K 7

Портретът (Продължение)

Портретът
(Продължение)
Беше пролет. Слънцето преваляше към залез. Бай Саво приготвяше масата за вечеря, усмихвайки се леко под мустак.
- Асене! – гласът му се разнесе из къщата – Асене, ела тук, момче!
Асен се показа от към обора, където до преди миг слагаше храна в яслите на воловете. Сивчо и Дух ...

Rasha

Проза » Разкази

2009-12-09T23:02:49+02:00 1.2K

Питието на боговете - част 3.2

Продължение от
На следващата сутрин Бьорн се събуди в средата на леглото от цветя с пресъхнала уста и схванато от лежане тяло. Беше сънувал нещо мрачно и злокобно както винаги. Първата му мисъл бе за странника, който бе видял вчера, и за думите му. Извади сушено месо от торбата си и го загриза, а пр ...

Eden

Проза

2009-12-09T22:14:17+02:00 1.1K

Джини Потър и топките на Хари

- Джини, Джини! – посрещна я гласът на съпруга й, когато отвори вратата и влезе в къщата.
Джини отиде в спалнята и извика стресната от онова, което видя. Стаята беше разхвърляна, по пода и по леглото имаше храна, а сред храната лежеше Хари Потър и се усмихваше.
- Трябва да прочетеш това – каза той и ...

The_Crimson_King

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-12-09T19:56:09+02:00 4.2K 10

Част Първа - Рая - продължение

Вечерта в хижата беше пълна лудница. Повечето ученици викаха и се смееха, някои се бяха събрали на групи, появи се бутилка, Любодраг не я знаеше тази игра. Да завъртиш силно стъклото на пода и после да се целуваш с момичето, което ти се падне, след като гърлото на бутилката посочи кое ще е то. Не му ...

lubara

Проза » Повести и романи

2009-12-09T16:39:28+02:00 883 2

Загадката на "странните дни"

разказ на ужасите - да не се чете от лица под 18 години!
I
Когато слязох от прашния автобус и почувствах онези тръпки, които усещах като малък, усмивката отново озари лицето ми. Стари къщи и градини, обрасли с тучна зеленина се скриваха в тъмните гъсти храсталаци, красиви разцъфнали дървета и треви ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2009-12-09T16:02:53+02:00 1.9K 1 5

Страст

Усещах кърваво горещата ù плът дори през леко обгръщащата я сатенена нощница. Всеки стон отронен от изпепеляващите ù устни галеше нежно врата ми. Леденият допир на гърдите ми с сатена ме влудяваше, превръщаше ме в обезумял звяр, исках да разкъсам нощницата на парчета. Тогава щях да обладая
обгърнато ...

deadpoetvt

Проза » Разкази

2009-12-09T15:05:59+02:00 1.6K

Три дни в Рая

Съдбата се усмихна!
Отидох!
Разхождах се, хваната за ръка с любовта,
гледах и пълнех очите си с неща, мечтани и невиждани..
Дишах с пълни гърди и сияех... ...

Пипилота

Проза

2009-12-09T14:54:08+02:00 1.1K

Другото лице

Край!
Свърши се...
По лицето ù плъзна лека, доволна усмивка. Уморените ù очи сълзяха от часовете, изкарани пред компютъра. Разтърка ги, но усещането, че са пълни с пясък, не я напусна. Приглади буйната си, побеляла вече, коса и стана. Усети остра болка в ставите, първите няколко крачки ù се сториха ...

Нел

Проза » Разкази

2009-12-09T14:04:07+02:00 1.5K 7

50 (3)

Очите се затвориха, но сълзи не потекоха. Две бяха лицата, стоящи срещу светлината, времето потече и стрелките не спряха...
Първи отвори своите очи, но само в неговите мечти, нейните ги нямаше, тъй както не можеше да има топлина в пуста самота...
Къде се взираше, когато нищо не виждаше, вярваше й по ...

fucking_mind

Проза » Други

2009-12-09T13:37:39+02:00 1.5K

Питието на боговете - част 3.1

Продължение от
"We know the truth not only by the reason, but by the heart" - Blaise Pascal
Десет години се минаха откак Бьорн запали дома си и напусна родните си земи завинаги. Той изостави обичаите си на ловец, за да се превърне във воин. А воин прочут и велик стана той наистина; бе известен навре ...

Eden

Проза » Повести и романи

2009-12-08T23:07:56+02:00 1.4K

Една усмивка леко иронична

Една усмивка леко иронична.
Слънцето меко галеше с лъчите си покривите на къщите. Беше ранна лятна утрин и всичко беше толкова красиво. Две влюбени врабчета малко по малко си свиваха гнездо на клона на едно дърво. Пчелите събираха прашеца от тъй хубавите ароматни рози в двора на една малка, бяла къщ ...

Jigsaw

Проза » Разкази

2009-12-08T17:39:37+02:00 1K