Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

За тези, които са с нас...

Има толкова хора, които се стремят да бъдат част от живота ни... Които ни харесват или тайно копнеят да ни целунат... Които се нуждаят от точно нашата прегръдка или нашите думи... Но по една или друга причина ние допускаме само малка част от тях до себе си... А какво става с тези, които не искаме да ...

Aleks-Green

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 9

Мерцедес Бенц блян

Гледам, но не виждам - блея... А дъщеря ми е пред очите ми - гложди метална количка, умален макет на "Мерцедес Бенц", кабриолет. Захапала го е здраво и натиска с трите си зъба, които има. Половината "Мерцедес" е в устата ù - навън стърчи предния капак на количката с фирмения знак върху радиаторната ...

duffmckagan

Проза » Хумористична

1.4K

Сбогом, Любов

Здравей, Любов моя! Когато четеш това, отдавна ще бъда далеч, за да не можеш пак да ме спреш. Да, Любов, отново те чаках почти до изгрев слънце, но ти така и не се прибра. Нямах друг избор, освен да си отида. Събрах си багажа и оставих място на Самотата. Надявам се да ù бъде удобно и да се задържи д ...

Nedostypna

Проза » Писма

2.9K 6

Студ

- Ужасен студ! - изсумтя Но Щен Вълк и духна в лапите си, за да ги стопли поне малко.
- Бъррррр! - напълно се съгласи с него Вълк в Сянка и така потръпна, че чак опашката му се разтресе.
- Защо Той поне веднъж не измисли урок с по-малко зъзнене?! - измърмори през тракащите си зъби Но.
- Представяш л ...

Bersek

Проза » Разкази

838 2

Серийният женкар. Замъците.

По Долината на Лоара
... Най-прекрасната част от Франция бе посещението ми с Алекс по Долината на Лоара, която е река в Южна Франция и най-дългата река в тази невероятна страна. Замъците покрай реката са построени от френските крале Валоа през 12- ти и 14-ти век. Научих от Алекс, че по същото време ...

irendavidoff

Проза

4.8K

Продължение от книгата

"Трябва да се борим до капка кръв за Доброто и Любовта, приятелю! За сиянието на земята. Сърцето ми плаче, защото те обичам, човече. За теб ще се моля, за да бъде запазена земята. Да бъдат запазени цветята, които са спектърът на изгряващото Слънце. Ще се боря за леса, където дъхът на горска ягода, д ...

mari45

Проза » Повести и романи

941

Усещане за ангел

Стоях и се наслаждавах на ароматния вкус на сутрешната чаша кафе, загледана в листата на измръзналите лози, тихо потопена в божествената тишина и спокойствие, които се бяха възцарили около мен. Селският въздух се просмукваше във всяка моя тъкан, оставяйки онова носталгично чувство, което ни жегва ви ...

Monny

Проза » Разкази

1K 4

Изкуството и „Синьо-зелените дяволи”

Антикварното магазинче опустя. Смъртта купи душата на стария антиквар. Ръждиви, гвоздеите се оплезиха по дървената му, пробита от времето, врата. Тук-там, по ъглите му висяха прокъсани сивкави завеси, извезани от паяците - предачи.
Наследниците побраха миналото време, спомените, фантазиите в кашони ...

azura_luna

Проза » Разкази

1.4K 23

Особености на българския национален лов Глава седма - последна

Глава седма
Отново седяха в старата механа, събрала в себе си толкова много истории, подобни на тяхната. Приютявала безброй компании, буйни като тяхната, че и повече. Мъжът обича да се весели, когато е далеч от укорителния поглед на жената. Тогава се чувства свободен като дете, оставено без надзор о ...

Greg

Проза » Повести и романи

1.6K 13

Лятото на 1977 - зимата на 2010

Зад сценария на пиесата лирическият ми герой леко посърна. Наведе глава и трайно остана неподвижен. Забравя понякога колко е лесен живота, колко дебилните радости могат да осмислят съществуването за сметка на практическата тъга, която перманентно го обзема. Понечи да вземе снимка, на която бледо веч ...

Katia

Проза » Писма

1.3K 1

Продължение от книгата

- Туй парче стига ли ти, джанъм? Няма да ти сакам за него ного. Дай колкош имаш!
Момчето извади от джоба си няколко измерлика и подаде на Салито. Той ги взе и постави върху таблата при другите. Чуха се още гласчета.
- Чичи Сали, дай и на мен!
Когато и последното хлапе си отиде, той взе измерлиците о ...

mari45

Проза

934

Последното добро на сътворението

ПОСЛЕДНОТО ДОБРО НА СЪТВОРЕНИЕТО – ОСМИСЛЯНЕТО НА ЧОВЕКА КАТО ЕДИННА СЪЩНОСТ.
Има много книги, в които се използват или разработват библейски сцени или мотиви, но романът на Сн. Димитрова е уникален по своята същност. Други могат да не се съгласят с мен, но аз го нарекох роман приказка, защото това ...

alistef

Проза » Други

987

Усмивка на психопат

1.
Красива нощ през юли, със звезди и всичко останало, прибирам се от водолазния център, където сме пили бира, слушали сме акустични кавъри на Металика и сме си говорили простотии, когато, точно по нанагорнището до парка с църквата, ме застига Опела и спира. От задната седалка изскачат два нацепени ...

truthiseek

Проза » Разкази

2.1K 4

Лютата чушка

- От едно единствено семенце израстнах. С малки заострени листенца, с малки бели цветчета цъфтя и когато паднат цветчетата ми, на тяхно място остават малки зелени топчици. Тогава съм много щастлива. А когато моите плодчета се зачервят, а те винаги се зачервяват, аз съм доволна и горда. Само едно не ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

916 1

В мъглата - 1 част

Не й се стои сама в каютата. Излиза на палубата. През Норд Кап се връщат от Мурманск, но не може да види нищо от дългите фиорди на Норвегия. Някаква млечна пелена се е разстлала над морето. В края на август изглежда кошмарно.
Импулсният радар може да не помогне, ако обектът е малък - това го знае от ...

Аквалия

Проза » Разкази

1.1K 1

За "Вълчата настройка на възприятията"

По-рано днес Ръмжачът ме беше довел тук до тази воденица с обещанието за урок. Сега седях в сейза и търпеливо наблюдавах играта на рекичката и воденицата. Учителят ми седеше до мен и гледаше същото. Моето търпение е променлива величина принадлежаща на голям интервал от стойности... За конкретния ден ...

Bersek

Проза » Разкази

924 1

За всички (не)уникални

"Аз съм УНИКАЛНА" чу се писклив глас от някъде-то. Огледах се, а около мен беше полупразно. "Полу", защото все пак се чуваше глас, който не беше за пренебрегване. А и как можеше да бъде?! След малко пак се чу, подобно не-що. "Или си УНИКАЛЕН, или си никой". Отвърнах: "Има толкова хора, които са "няк ...

Бубчето

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.9K 2

Среща с непознат

Вървях по улиците след поредния работен ден и си мислех само как ще се прибера, ще видя децата си и ще си почина, гледайки някой сапунен сериал или някакво шоу пред телевизора. Всъщност беше ми все тая. Всеки ден се повтаряше едно и също: ходех на работа, прибирах се, отделях внимание на двете ми де ...

Mon4iii

Проза » Разкази

1.5K 1

Защо?

Защо? Един от любимите ми въпроси. Още като малка си личеше, че съм любопитно дете постоянно досаждах на майка ми и на баща ми с въпроси започващи точно с тази въпросителна думичка - защо? Защо небето е синьо, защо снегът е студен, защо казваме на молива - молив, защо сълзите са солени, защо това, з ...

mOqTa-eMoCiQ

Проза

1.3K

Изповед на един студент

Aми какво да ви разкажа за себе си? На 21 години човек няма кой знае каква богата биография. Имах щастливо детство - карах колело, ритах топка, играех на компютърни игри, лепях плакати на кечисти… И още куп неща, които обича да прави едно енергично хлапе. След седми клас продължих да уча в елитната ...

feia

Проза » Разкази

1.5K 18

Изходът или възвала на Златния храм - III. 1

Приятели, слава богу, почти нямам, иначе какво бреме било да се срещаш по улиците с тях, да разговаряш и т.н. Ето миналата седмица, точно когато се връщах от библиотеката срещам един познат, който като ме видя, се спря и от немай къде заговорихме за общи неща или иначе казано някакъв безсмислен разг ...

valesion

Проза

1.1K 1

Принцове и принцеси в процентни отношения - по нов тертип

След деветата планина, че и десетата, след всички езера, реки и враждебни царства - принцът, вече на края на силите си, пристигна в замъка, в който беше принцесата. Ни жив, ни умрял изкачи кулата и падна на колене пред спящата принцеса. Мигът преди целувката беше дълъг като индийски филм. С цялата с ...

pureblack

Проза » Други

1.6K 12

Предчувствие за... две ръце

В стаята сме само аз и ти. Запалила съм свещи, за да е по-романтично. Ти ми говориш нещо, аз доливам вино в чашите. Предстои ни важен разговор, за какво искаш да говорим, не мога да разбера? Защо си толкова сериозен? Къде изчезнаха красивите думи, от които ми се завиваше свят? Колко години сме заедн ...

svetlanal

Проза » Разкази

2.2K 28

Продължение от книгата

Хората казваха, че от този ден започва Новата година и Коледните празници. Слагаше се сурово жито, просо в паница и в него цели орехи, варена царевица, зеле, лук и туршия от пиперки. Опичаха се игнажденски краваи и се запалваше свещ. По-възрастните жени или мъже прикадяваха с тамян, запален върху па ...

mari45

Проза

827

Mонологът ми

Самогъзник съм била. Каза ми го и затвори вратата. Не отговорих. Нямаше смисъл дори да се опитвам да хабя думите си зад неговите вече изречени.
Влезе повторно и започна да крещи. Побеснял, че съм купила прясно мляко 3,6 %, а не 1%.
Крещя ми. Изля си цялата болка, цялото огорчение от това колко аз съ ...

Katia

Проза » Писма

1.4K 1

Приказка за модерните болести

Една сутрин Дулсинея се събуди със странното усещане, че котаракът в чизми вече е скъсал с нея и никога повече няма да се върне, въпреки клетвите му за вярност. Беше си намерил друга муза и тая муза беше небезизвестната попфолк певица Надрусана. Какво да се прави, има ли място тук за вайкане?! Не и ...

pepsi1975

Проза » Хумористична

931

Серийният женкар. Египет.

Египет
Полетяхме от Париж до Луксор, оттам ни поеха с автобус и ни закараха до величествената Нил, откъдето ни качиха на един пет звезден кораб-хотел на три етажа. Веднага проверих, че на палубата горе имаше чадъри и син басейн. Френскате група се състоеше от няколко възрастни двойки, няколко семейс ...

irendavidoff

Проза » Повести и романи

2.1K 2

Глад

Жената остаряваше много бързо. Дори мътното ù напукано огледало не можеше да скрие очевидното. Около устата ù се врязваха дълбоки бръчки, под очите си имаше синкави торбички и жълтеникава гуша загрозяваше овала на лицето ù.
Съкратиха я преди месец. Без предизвестие, без осигуровки, без обезщетение. ...

anonimapokrifoff

Проза » Разкази

3.3K 24

Котенцата

Котенцата бяха малки, ама съвсем малки. Обитаваха с майка си един плетен кош. От скоро излизаха навън сами. Майка им все ги съветваше:
- Играйте на слънчево място. Не се отдалечавайте. Ако трябва да се отбранявате, не забравяйте, че имате нокти. Наистина слаби, но ги имате.
И днес котетата бяха вън, ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

915

Като прах, носен от вятъра

Сънищата са отговорите, които дава нашето подсъзнание. Отговорите, които не можем или не желаем да приемем, притиснати от нашите страхове.
Ранна утрин, периодично повтарящ се сън е отговорът, който все още не е взет.
Взимам си раницата и излизам. В нея - много неща от първа необходимост и единствен ...

barsi_meche

Проза » Разкази

1.8K 3

Мокро

Тази лятна събота си е като къснозимна. Дъждът вали яростно и поройно. Мокро ми е. Краката ми са нагазили до глезени. Чадърът не може да ме спаси, защото струите бият косо, от вятъра. Цветовете са се измили. Дори дърветата са сиви, а би трябвало да са зелени, нали?
- Ало, Биска, ще ходим ли на плува ...

670301

Проза » Разкази

878 2

Изповед

Грешки правех много, правя и сега.
Добрини исках само да правя, но в опитите лъгах, за да успея.
Колко исках да съм добър, но лош измамник станах,
за хората съм никой, доброто погребаха в мен.
Но аз съм си виновен, за кой дявол ми трябваше ...

cenitel

Проза » Други

1.1K 3

Да се омъжиш за милионер. Първи разказ. Къщата в Хайланд Парк.

Къщата в Хайланд парк
Обади се моят адвокат от Ню Йорк: ”Ирен, трябва да отидеш на оглед на тази къща, изпращам ти данните, гарантирам, че нищо подобно не си виждала. Срещни се с представителя на банката, която я продава и кажи, че проявяваме интерес; питай за цената!”
Слязох от самолета на междунар ...

irendavidoff

Проза » Разкази

1.7K 4

Ренета - Част втора - продължение

Ножът се заби в кръглата и гладка стена на динята, която изпраща и се разтвори на две равни части. Сокът потече върху скованата дървена маса, постлана с вестник, на който имаше пресен, току-що разчупен типов хляб и бяло саламурено сирене. Последната вечер бяха останали край фургона, десетината дни и ...

lubara

Проза » Повести и романи

832 3

Кучето... или какво се случва с ненужните

Ще ме видиш да тичам след колите. Безмълвно. Тичам, а ушите ми се веят в устрема ми. Тичам като човек , който вижда тръгващия влак, а знае, че няма друг. А нощта е студена и дълга...
Търся ги. Искам си ги обратно. Те мен - не. Просто ме оставиха. Един ден.
Беше тъжен ден. Не зная дали безпрекословна ...

paradiselost

Проза » Разкази

1.5K 12

Специални умения

- Аз - каза Черната Пантера Ра една вечер. - Мога да изям толкова храна, колкото е половината ми тегло.
- Голяма работа - пренебрежително махна с лапа Ко Та Рак. - Аз пък мога да изпия толкова вино, колкото е цялото ми тегло, при това само в рамките на един запой.
- Хъм - недоволно изсумтя пантерата ...

Bersek

Проза » Разкази

834 1

Мухите

Прозорецът беше отворен. На масата имаше сложени плодове. Две мухи долетяха и кацнаха върху тях.
- Яд ме е. Много ме е яд на хората. Винаги ни гонят и убиват - каза по-голямата муха - Ще ти докажа, че ние - мухите, сме способни да им отмъстим.
- Нищо не можеш да направиш. Толкова си малка. Пък и две ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

972 1

Общинските архиви говорят - 1

(епистоларна история)
“Уважаема госпожо Кмет, поздравяваме Ви за изборната победа. Пожелаваме Ви успешно да завършите мандата на Вашия предшественик и настоящ Премиер, на когото ние симпатизираме и подкрепяме изцяло. Но пред нашия блок на улицата се спука една тръба. Още преди три месеца и много пре ...

micon

Проза » Хумористична

1.8K 5

Поклон и помен за великите

Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха.
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх. ...

LordZombie

Проза » Разкази

1.1K

Продължение от книгата

Тази сутрин Стефана стана рано. Облече поизносената си рокля, запаса престилка и с чаша в ръка леко приближи леглото на сина си. За миг обърна чашата над главата на момчето и бистрата стуя потече по бузите му. Павлето се стресна и замахна с ръка. Отвори очи и се усмихна.
- Честит рожден ден, сине! Д ...

mari45

Проза » Повести и романи

889

Проза и разкази от съвременни български писатели

За тези, които са с нас...

Мерцедес Бенц блян

Сбогом, Любов

Студ

Серийният женкар. Замъците.

Продължение от книгата

Усещане за ангел

Изкуството и „Синьо-зелените дяволи”

Особености на българския национален лов Глава седма - последна

Лятото на 1977 - зимата на 2010

Продължение от книгата

Последното добро на сътворението

Усмивка на психопат

Лютата чушка

В мъглата - 1 част

За "Вълчата настройка на възприятията"

За всички (не)уникални

Среща с непознат

Защо?

Изповед на един студент

Изходът или възвала на Златния храм - III. 1

Принцове и принцеси в процентни отношения - по нов тертип

Предчувствие за... две ръце

Продължение от книгата

Mонологът ми

Приказка за модерните болести

Серийният женкар. Египет.

Глад

Котенцата

Като прах, носен от вятъра

Мокро

Изповед

Да се омъжиш за милионер. Първи разказ. Къщата в Хайланд Парк.

Ренета - Част втора - продължение

Кучето... или какво се случва с ненужните

Специални умения

Мухите

Общинските архиви говорят - 1

Поклон и помен за великите

Продължение от книгата

Опашка