Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

И сълзите падат...

Приказка. Щастие и обич. Клетва за приятелство до живот. Дъга, а под нея бяхме ние. И после нещо в твоята душа се забунтува, разгневи се. Разби мира, щастието и обичта. Простих ти. Всеки има право на втори шанс. Но тогава ти се промени. И аз разбрах - свърши се. После пак - остави ме сама, без очи в ...

Moon0girl

Проза » Разкази

2009-12-08T17:16:43+02:00 1.4K 1

Шапката

“Стигнем ли Бел камък, ще го гръмна!” бе заседнала мисълта на Ради и до там. Повече нито виждаше, нито го интересуваше. Стъпваше с тежки крачки по пътеката и мълчеше. Пред него, на ръка разстояние крачеше Гражданчето Гошо. Излъга го, че на пусия ще го води и онова простото, откачаше от мерак. И бърб ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-12-08T13:19:05+02:00 1K 10

* * *

В очите му се отразява целият ми свят,
устните му шепнат всичко,
което искам да кажа,
а думите... думите му докосват
най-съкровените кътчета в душата ми... ...

Пипилота

Проза

2009-12-08T12:06:59+02:00 891

Помниш ли...?

Помниш ли първата ни среща? Помниш ли първия ни допир? Помниш ли как всичко в мен изтръпна? Помниш ли, че бях едно глупаво момиче? Помниш ли как лудо в теб се влюбих? Помниш ли първата ни целувка, с която разтопи леда в мен? Помниш ли колко щастлива бях? Помниш ли как исках вечер с теб да остана? По ...

bLoOdYkIsS

Проза

2009-12-08T11:55:26+02:00 1.5K 1 2

Мълчанка и други "Приказки от никъде"

Мълчанка
- Идеята не е лоша - замислено потърка брадичката си с лапа Но Щен Вълк. - Обаче не сме ли го правили вече?
- Правили ли сте го вече?! - учуди се Черната Пантера Ра. - Жалко! - въздъхна разочаровано тя.
- Нищо не пречи да играем пак - сви рамене Сянка. - Но нека добавим още правила.
- Какви ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-12-08T11:53:16+02:00 833

Къртицата

Къртицата имала малки къртичета от скоро. Една нощ, като излязла от дупката си, видяла малко телце.
- Не е на къртиче, - си казала - но е живичко. Как да го оставя да загине?
И го прибрала при своите къртичета. Не го деляла от тях. Хранела ги еднакво. Учела ги еднакво. Но това малкото си било различ ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-12-08T11:46:31+02:00 910 2

Началото на "Смокиновото дърво" - опит за роман

Смокинята е дърво, което достига на височина до осем метра. В малко по-студени райони се отглежда като храст, който през зимата се заравя с пръст или се покрива със слама, за да се запази от измръзване. Листата на смокинята са едри, тъмнозелени, длановидни, състоят се от пет до седем дяла, с груба п ...

lubara

Проза » Повести и романи

2009-12-08T10:14:42+02:00 1.1K 11

Шишаркова ракия

„Шишарковица”. Има ли го това чудо или не? Кой би бил толкова наивен, че да повярва в подобна нелепост? Докато я дегустирахме, обаче, бяхме толкова убедени в оригиналния й произход, че... Всъщност, ето как започна всичко.
...
Приятелят ми – Косьо - и аз пристигнахме в Триград на свечеряване и се нас ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-12-08T10:04:52+02:00 8.4K 16

Властта

Власт – едно съществително, олицетворяващо хората. Без власт сме загубени. Ние живеем за властта. Имаме нужда от нея така, както имаме нужда от любовта, която винаги води след себе си омразата.
Било то, за да имаме власт над себе си или над някой друг, ние винаги искаме да сме черешката на тортата. ...

jointmania4ka

Проза » Други

2009-12-08T09:43:44+02:00 767 1

Взаимна необвързаност

Моля се... Да, моля се за твоето внимание! Моля се да съм веднъж поне нещо повече за теб, нещо различно... Защо ли? Нека ти обясня...
-Къде ще ходиш пак, къде ще излизаш, с кого?
-Е, нали ти казах, както винаги с приятели, не ме чакай, сама изкъпи дъщеря ни и я приспивай, не знам колко ще се бавя... ...

Nedostypna

Проза

2009-12-08T09:41:53+02:00 1.5K 5

Как доцентът Йори едва не се разведе

КАК ДОЦЕНТЪТ ЙОРИ ЕДВА НЕ СЕ РАЗВЕДЕ
Заветната 1986 година...
И не защото тогава примерно се навършваха сто и десет години от Априлското въстание. Не! Просто тази година ударих шестица!
Е, не от тотото точно, де.
За протокола! Тази година бе заветна за мен, щото тогава най-накрая взех апартамент. Сл ...

micon

Проза » Хумористична

2009-12-07T11:31:49+02:00 1.6K 6

Самотна

Беше рано сутринта. И то доста рано. Все едно току-що беше настъпила нощта, а и не мислеше да си отива. Звездите, които успяваха да се мернат на нощното небе, проблясваха закачливо. Луната, тъкмо започнала растящия си цикъл, едвам осветяваше улиците, на които липсваше улично осветление, а те бяха до ...

f_soul

Проза » Разкази

2009-12-07T11:02:46+02:00 1.6K 3

Усмихнатите нарциси

С танцова стъпка се понася по мръсния калдъръм, а едното ù токче аха-аха ще падне. Нищо, ще ги занесе на обущар, да им сложат нови. Заслужили са си това поне днес. Новички, красиви, ярки. Яркочервени. Защото червеното е цветът на любовта. „Право казват хората”, мисли си със задоволство. „Любовта про ...

Coffee

Проза » Разкази

2009-12-07T10:24:59+02:00 1.1K 2

Неделен ден

Неделен ден
„Най-добрите и красиви неща на света
не могат да бъдат видяни, нито докоснати...
те се усещат в сърцето.”
Неделя сутрин. Но не всички могат да ù се наслаждават... ...

MilenaMila

Проза » Разкази

2009-12-07T09:28:14+02:00 1.8K 1

Как се чувствам

Сега ще ви опиша как се чувствам... Чувствал ли си някога все едно няма слънце за теб, няма кой да стопли душата ти и никога няма да и да има?... Чувствал ли си се все едно, че не изпитваш нищо и всичко ти е безразлично и че всичко е студено; все едно, че не живееш, нито пък съществуваш, че живееш в ...

anpani

Проза » Други

2009-12-07T00:57:40+02:00 1.4K 1 1

Homo Futurus

HOMO FUTURUS
Сънувах сън: на гости бях.
На утрето.
На пра-пра-пра-внуците на моите още неродени внуци.
Те бяха безполови, красиви със своите силиконови импланти под кожата, с изкуствени органи и имунна система. ...

otkroven4o

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-12-07T00:44:13+02:00 1.1K 2

"Коледни подаръци" - 2

В ранната коледна утрин снегът валеше тихичко зад прозорците. В стаята, около елхата, надничаха разопакованите подаръци:
- Мамо, - натъжено я погледна Иванчо - сигурно Дядо Коледа лети като Карлсон! Никога не чувам кога идва да ми напълни чорапа със сладкиши...
Той е сериозен и замислен, но после се ...

nellnokia

Проза » Разкази

2009-12-07T00:41:59+02:00 1.4K 21

Казака

КАЗАКА
Хоризонтът просветля и тънката ивица на изгрева подгони нощта. Монотонният плисък на вълните, сякаш бе част от самата тишина. Бризът се спусна към брега. Слънцето изплува и първите лъчи се плъзнаха по водата, заиграха се с нея, позлатиха я и стопиха дрезгавината. Плажът, наситено-зелените хъл ...

zelena

Проза » Разкази

2009-12-06T23:27:38+02:00 1.2K 11

Как се сключва сделка - 23

Полетът от Чикаго до Ню Йорк се стори на Мелани най-дългото време, през което трябваше да седи мирно на седалката си, а ù се искаше да танцува от радост. Снощните ù мисли бяха отстъпили на заден план, изблъскани от еуфорията ù. Дори изпращането на летището не ù се стори така тягостно. И почти без не ...

DanyD

Проза » Повести и романи

2009-12-06T23:05:55+02:00 1.3K 5

Guardian

Искам да ти кажа, да ти изразя щастието, когато те поглеждам и знам, че мога да ти кажа всичко. Всяка усмивка и прегръдка знам, че могат да бъдат споделени с теб. Знам го, но понякога нещо ме спира да се хвърля на врата ти, щом те зърна и да ти кажа всичко, що е в ума ми. Има нещо трудно за преодоля ...

ikiss

Проза

2009-12-06T19:17:31+02:00 1.4K

Мира Цети

Чудноватата от Кит
Точно над прозореца сутрин и вечер прелитат гарванови ята. Обикновено се движат в посока изток запад и обратно; изчезват малко преди да се покаже зад облаците Мира Цети – онази загадъчна звезда от съзвездието Кит, което, разбира се, няма нищо общо нито с гарваните, нито с облаците ...

radi.

Проза » Разкази

2009-12-06T14:57:37+02:00 891 5

Аз съм стара...

На моята приятелка Стоянка
Аз съм стара, много стара – на 77 земни години... Преживях три политически системи, но така и не усетих кога отлетя времето. Ех, да можех да го спра поне за миг! Спомням си детството, бедните военни години. Баща ми беше природно интелигентен човек, а майка ми – мъжка жена. ...

feia

Проза » Разкази

2009-12-06T10:01:38+02:00 1.3K 18

Хари Потър и повръщането на джедаите

Поредният ми трогателен фенфикшън:
Преди много години в една далечна галактика…
Император Ли, владетел на Галактическата Империя, решава да присъедини към владенията си малката миролюбива планета Слонскигъз.
Обитателите на Слонскигъз обаче отказват да предадат религията на джедаите и да приемат злат ...

The_Crimson_King

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-12-05T23:01:21+02:00 2.7K 1 5

За всички изгубени души

Днес всичко бе безлично. Само спомените бяха заели място на първия ред в моето сърце. Бях ли в ада или сега трябваше да отида?
Искам да изкрещя на света, почернен от алчността, но кой ще ме чуе, за да спаси днес поне една душа?...
Губя себе си, а всъщност отново в бездната се връщам.
Да, тук оставих ...

Nos7radam

Проза

2009-12-05T22:18:03+02:00 1.1K

Бонбонче в обувката

Бонбонче в обувката
Имало едно време един епископ*. Живеел в малък турски град. Наследил огромно богатство. Чудел се какво да го прави. Тежали му пустите пари... В мъката си, с тези мисли, чак се пропил. Тогава нарамвал торба с лакомства, пари и бонбони. Тичал обезумял из заспалия град в полунощ, ра ...

nellnokia

Проза » Разкази

2009-12-05T21:15:31+02:00 1.4K 23

Размисли и страсти

Мама му стара, това, интернета, ша излезе голяма работа.
Вчера ма абстрахира едно 20 годишно маце. Едно такова сладинко, веселяче и като гука, гука по скипе… пу да не му е уроки… Като се замислих в късния следобед, това 20 годишните били опасна работа. Не случайно вечер в кръчмата Теньо, като го изб ...

Com_ocio

Проза » Хумористична

2009-12-05T14:58:02+02:00 1.3K 2

За теб и... още нещо

Случвало ли ти се е някога по време на твоето цялостно съществуване, да се вкопчиш в нещо и да не искаш да го пуснеш? И не само това, а да не му позволяваш да се променя, защото го харесваш такова, каквото е. Ти не искаш и една прашинка да падне върху него, за да не повлияе на сегашния му начин на с ...

f_soul

Проза » Разкази

2009-12-05T14:13:54+02:00 1.1K 1

Специалното място и други Приказки от никъде

Специалното място
- А утре - тъкмо казваше Шира. - Ще ви заведа на едно специално място...
... Цялата компания беше на гости на големия котарак от шестия пръстен и в момента пиеха специален билков чай в гостната на разказвача на приказки...
- ... Това място - продължаваше с обясненията си Шира. - Се ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-12-05T09:12:03+02:00 1.2K 1

Абсурд(изми) - 2

(по Кант)
- Спиш ли?
- Да, спя и ми се струва, че те сънувам. Какво си ти? Видение? Сянка? Човек?
- Аз съм ти и ти съм аз.
- Ти си аз? Аз съм ти? Объркваш ме... Препъвам се. Това са връзки на обувки – твоите или моите? ...

rarebird

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-12-05T09:02:07+02:00 1.4K 1 10

Амибел

- Belle amie, кажи колко време мина.
Има няколко причини да се смееш днес. Затуй и ти се усмихни, че нищо няма вече. А когато гледаме от и вън, няколкото капки фантазия ни се струват вече летливи – извиват се като цигарен дим и изчезват, разтворени в нещото, което наричаме реалност. Обличаме се в лъ ...

k

Проза » Други

2009-12-05T08:56:19+02:00 1.1K

Легло от цветя - част 2.3.

(Продължение от )
Знаеше, че ще намери Хадриан край реката близо до селото. Той имаше обичай да лови риба там след дъжд. Бьорн открои едрата фигура на приятеля си от детинство от разстояние и с безшумни стъпки си приближи към него.
Хадриан беше мъж, не като Ингрид. Бьорн бе човек на честта и щеше да ...

Eden

Проза » Повести и романи

2009-12-05T01:22:43+02:00 1.2K

Неделя вечер

НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР
Забравих си шапката в киносалона. Филм с размазани субтитри, това видях.
В мъгливата вечер има само едно развлечение – да си забравиш някъде шапката. По мокрите улици минават безброй таксита. Нервните шофьори натискат клаксоните и изхвърлят псувните си на паважа. Вдигнати яки те размина ...

wishpin

Проза » Други

2009-12-04T23:06:54+02:00 1.1K 1

Една красива усмивка

Дъждът никога не е еднакъв. Понякога е топъл и жизнерадостен, друг път е сив и безразличен. Този път беше ситен, мокър и тъжен. Трополеше по купето на колата, навън хората бързо притичваха покрай сергиите на малкия пазар, покрай уличните кучета и сивотата на предиобедния ден. Беше пристигнал рано, п ...

lubara

Проза » Разкази

2009-12-04T22:30:55+02:00 818 6

10 неща, по които можете да разберете, че сте станали родители

1 нещо: Детето ви още не се е родило, то е просто една тъмна точица на видеозона с формата на бобено зърно, но вие вече се страхувате за него - дали ще бъде физически здраво, умствено нормално, ще си има ли всичко...
2 нещо: Детето ви още не се е родило, не знаете какво ще бъде и как ще изглежда, не ...

duffmckagan

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-12-04T15:23:45+02:00 1.1K 4

Болезнен спомен

Погледна ли в красивите ù очи, виждам само тъга.
Нещо я измъчва, нещо, за което и да питаш, ще получиш само усмивка през сълзи...
А спомените кошмарни я преследват всяка нощ, когато се опитва да заспи. Щом очи затвори, тя вижда още в ъгъла как той притиска я с ръце, а уж приятел бил ù той, но видя и ...

bLoOdYkIsS

Проза » Други

2009-12-04T14:01:28+02:00 1K 1

Дупка в графика и други приказки от никъде

Дупка в графика
- ... Да си купя шампоан, че ми е свършил... Да помогна на Ко да си подреди стаята... - мърмореше под нос Но Щен Вълк и записваше с молив в тефтерчето си. - Да... - и така нататък.
- Здрасти, Но - поздрави го Черната Пантера Ра.
- Здрасти, Ра - отвърна вълкът и продължи да мърмори и ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-12-04T09:07:46+02:00 984

Абсурд(изми)

(по Хармс)
1. Ритнах камъче. Отмъсти си – влезе в обувката ми.
2. „Аман от боклуци!” – каза Старият Господин и се изплю на тротоара.
3. Нарисува си щастие със симпатично мастило.
4. Раздроби си надеждата, а после прокле птиците, изкълвали трохите ù. ...

rarebird

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-12-04T08:22:19+02:00 1.3K 5

Легло от цветя - част 2.2.

Месец по-късно нищо не се бе променило между тях; единствено привързаността и обичта им един към друг растеше. Цяла сутрин Бьорн и Ингрид се бяха любили сред гората на мократа от нощния дъжд трева. Все път младежът си мислеше, че не би могло да бъде по-хубаво и всеки път оставаше приятно изненадан. ...

Eden

Проза » Повести и романи

2009-12-04T08:16:35+02:00 1.2K 1

Това ли трябваше да се случи

Елена отдавна живееше в Щатите. Отидоха с зелена карта. С Владо имаха две дъщери и един син. Три красиви ангелчета, които огласяха къщата с веселите си гласчета. Добре, че беше братовчедът Асен. Той живееше в голяма къща, в най- богатия квартал на Ню йорк. Извади голям късмет. Запозна се с дъщерята ...

mari45

Проза

2009-12-04T08:06:18+02:00 886 4

Трафикът на хора - Мемоарите на една жертва

МЕМОАРИТЕ НА ЕДНА ЖЕРТВА
Оттогава ми се губят доста моменти. Понякога пред очите ми се появяват отделни кадри, прехвърлят се различни картини – коя от коя по-ужасни. Въпреки, че всичко е свършило, аз продължавам да преживявам кошмара...
Скъпо дневниче! Едва ли ще открия думи, достатъчно силни, за да ...

aHuTyYy

Проза » Разкази

2009-12-03T23:40:19+02:00 4.6K 3