39 777 резултата
БЪЛГАРСКИ ЦВЕТЯ
Тази година юли беше дъждовен и необичайно хладен. И днес беше валяло. Около няколкото микробуса се суетяха пътници с много багаж. Болшинството бяха жени. Заобикаляха калните локви, мъкнейки с усилие тежките си пътни сакове и търсеха точно оня, в който трябваше да се качат, за да ги ...
  1081 
ПРИЯТЕЛИ, ТОВА Е РОМАН :) 3-8P
Бе месец Май, време за абитуриентски и абсолвентски
Едва прекрачила прага на офиса и в носа ù се вля обичайния мирис на хартия. Имаха навик с колежката Роза, която първа влезе, се отправя към прозореца, за да се освежи въздуха в бързо вмирисващото се помещение. "Сега н ...
  933 
(или осмисляне на ценностната система)
Горещ летен ден. В такива жеги, красавици бяха предавали Богу дух, ниви бяха изгаряли до последния стрък, хора, със сълзи на очи, бяха правили молебен за дъжд. Сигурно родовата памет беше проговорила у Георги и той изпитваше чувство на обреченост. Как иначе да ...
  888 
Джонатан вървеше по пътеката към фабриката. В нея бе прекарал почти целия си живот, най-малкото тази част от него, която беше съзнателна. Баща му беше работил там и Джонатан беше израснал покрай всичките машинарии, които бяха живота на баща му. След това го беше наследил. Докато палеше втората цигар ...
  763 
Посветих го на опитите да се себепознаем, за да ни видят другите, но най-вече посветих на приятелите... Знам, че тези приятели, които съм нарекла свои, не са забравили къде е пътят за към мен и колкото и да ги отдалечава времето, по правата, най-кратката допирна, ще построят отново мост. От моята ст ...
  929 
Агония пулсира във вените ми.
Изгаряща, унищожителна болка разкъсва тялото ми, прогаря нервите ми...
Казват, че смъртта настъпва бързо, преди още да си осъзнал, че си наранен.
Не и този път.
Този път среброто не бе милостиво. ...
  734 
Част втора
Хан Тервел или как Европа бе спасена от
нашествието на арабите
Според една книжка, писана от неизвестен любител на перото, която се нарича „Именник на българските ханове” Хан Тервел е вторият български владетел след създаването на България и всички го спрягат за син на Хан Аспарух. Това в ...
  1287  11 
І част
През много съзвездия и през много галактики от тук насред звездният кръг на историята имало малка планета. Атмосферата ù била изпълнена с вопли и тя изглеждала като мъничка мъглява точка посред ширналите се огромни планети наоколо ù. Натам корабът `Одисей` и екипажът му се били запътили, за д ...
  1962 
ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ЧОВЕК БЕЗ ИЗБОР
1.
Мати Хайконен погледна с острите си сини очи през малкото прозорче на затворническата си килия и въздъхна:
- Битоля е прекрасна, но, знаеш ли, бих дал всичко да зърна пак Тампере. Тези малки прекрасни дечица, които всеки ден минават покрай затвора на път за учили ...
  1305 
Не знаех откъде да започна. (Нищо ново! Всеки път в началото е така. После теква от само - себе си :- ))… Всички спомени за лошо време напират вкупом и сякаш става задръстване. Струва ми се, че е най-добре, ако оставя моментът да решава. Toлкоз много впечатления, че се обърквам и се чудя, а е добре, ...
  860 
Когато се разхождате по улиците - вгледайте се в децата!
Има три неща, които възрастните могат да научат от тях:
Да бъдат радостни без повод!
Винаги да са заети с нещо!
Да се стремят с всички сили към това което желаят! ...
  879  14 
Случвало ли ви се е да се чувствате виновни, когато нещо се прецака? Да чувствате, че нещо се е провалило заради вас, макар това да не е така?
Точно така се почувствах онзи ден. Виновна. Никога не съм се чувствала по-гадно, сякаш съм най-низшето същество на планетата и не заслужавам ничие съжаление. ...
  723 
Хората без души
Тишината дълбае бездънни дупки в мозъка ми. И оттам, като пясък в детски длани, мислите ми полека изтичат. Безброй спомени, мечти, надежди, копнежи, тъги и усмивки... напускат завинаги душата ми. Нямам представа колко загубих вече и колко още ще си отидат. Не мога да ги спра, нито да ...
  835 
Глава 18 - На осемнайсет
Някъде около 5 сутринта ме събуди майка ми от Италия. С най-хубави пожелания, хиляди въпроси и обещания за страхотни подаръци. И предупреждението да не се помакедончвам. Някак между другото накрая вметна:
- Поздрави на дядо и баба и да не пиеш на рождения ден, да не вземат д ...
  1608  16 
Ето, ето душата е гладна. Гладна за отминали чувства, умира от глад. Защо толкова време я държах да гладува горката. Обичах да я храня със болка и агония, но ги забравих тези двете, сами от себе си забравени.
И сега като ги открих, там криещи се в сърцето ми реших да дам на душата си да усети пак те ...
  541 
Окончателно се убедих, че от мен човек няма да стане. И всичко е пак заради прословутата ми слабост към истината. Когато се регистрирах в сайта, най-добросъвестно попълних личните си данни. Ако ми искаха кръвната група, щях и нея да напиша - А+. Будала! Това да не ми е CV?! Та нали виртуалното прост ...
  1649  40 
I.
Тя затвори вратата! Не мога да повярвам, че тя затвори вратата! Трябваше да ме изслуша! Защо затвори шибаната врата?! Аз имах нужда да поговоря с нея! Разбира се, и да я чукам, но тя си тръгна! Как можа?! А аз тъкмо се бях отпуснал да й говоря красиви неща!
Да знам, че вероятно трябваше да й се о ...
  788 
Едно насекомо летеше на неголяма височина във въздуха. Едва-едва се олюляваше и немощно се крепеше на крилата си. Рухваше, губеше самообладание, от време на време поспираше на някое цветно листо, за да си почине. После отново отлиташе безшумно. И не се отказа да лети.
Полетът на насекомото бе красив ...
  724 
Една бивша учителка от съседния блок доста атрактивна по цял ден си намираше слушатели от квартала и водеше безконечни разговори. Гласът ú звучеше ясно и отчетливо, високо и мелодично, явно все още се вживяваше в ролята на преподавател номер едно.Чувах в разговорите често да казва:
- Може да е висши ...
  1225 
Тук долу всички се реем. Живеем в мъглата, забулваща съзнанията ни, прикриваща черните ни грешни души.
Тук долу всички сме слепи за чуждата болка и мъка. Слепи за собствените си недостатъци, но зрящи за чуждите.
Тук долу всички сме глухи за гробовните стонове, раздиращи мрака. Чуваме това, което ни ...
  747 
Пустиня
Вали. Дъждът се спуска плавно по лицето ти. Кристални капчици се приземяват нежно върху клепачите и притихнали се спускат стремглаво надолу към устните. Спират там за кратка целувка и отново продължават. Нямат вкус. Не са сладки като твоите целувки. Нито солени като сълзите, които пролях по ...
  737 
Без грим
Толкова много исках да ме забележиш, когато се разминавахме по пътя. Но ти никога не ме забеляза... Толкова много исках да спечеля любовта ти, но това бе непосилна задача – ти дори не вдигаше очи, за да ме видиш... Толкова силно те обичах, че бях склонна да умра за теб... А ти дори не знаеш ...
  2072 
В старите и прашни книги, дълбоко скътани в древни хранилища е казано, че най-сигурно и бързо стигала до Бог молитвата от чисто сърце, от устата на дете и Песента...
Античният град около минералните извори, лежеше под съвременния град. От тракийското племе меди, обитавало околностите му, бе роден Сп ...
  762 
Веско беше много тъжен. Отдавна молеше родителите си да му купят куче, но те все си намираха някакви причини, за да откажат. Най-често му обясняваха, че кучето е голяма отговорност, а той е много малък. Да бе да! Защо не си го мислеха, когато го изпращаха да изхвърля боклука или за мляко и хляб до м ...
  1085 
Никога повече лекарки
Събудих се сутринта с мисълта, че Господ определено не е бил такъв перфекционист в работата си, за какъвто го мислят. Първо ни дарил с това прекрасно питие – виното, а след това въобще не се погрижил да ни отърве от махмурлука, този враг на доброто настроение и незабравимите ве ...
  1373  20 
Бай Миро беше наш съсед. Буден човек. Уважаваше доброто и беше непримирим с неправдите. Всеки следобед стоеше с жена си баба Марийка, облегнати на тухления парапет на стълбището и наблюдаваше кой минава през парка. Бяхме деца и обичахме да се въртим около него, защото винаги пускаше по някой майтап, ...
  1852 
Малкият Мартин ревеше вече втори час. Гласът му прегракна. От време на време замлъкваше, за да напомни отново за себе си след минута с безпомощно хълцане.
Пешеходеца седеше в креслото срещу прозореца, правеше се че зяпа навън и стискаше зъби. Отлично знаеше за какво плаче синът му. Проклетото списан ...
  728 
Не го обичам и не го харесвам, и не ми е дори симпатичен, и не мисля за него, и не се нуждая от нищо, и не плача скришом, и не моля да се върне, защото не го обичам, и дори не го искам за себе си, не го вълнувам, и той не ме вълнува, не се разтрепервам при погледа му, не го гледам скришом, дори не г ...
  1135 
Светецът
Вече пети ден термометрите стояха твърдо заковани на минус пет градуса. Толкова ниски стойности за началото на ноември не бяха отчитани близо от тридесет години, а синоптиците предвиждаха необичайният студ да продължи още седмица поне. Ситен снежец продължаваше да вали, като безмилостно зат ...
  847 
Един непораснал романтик (3)
Изминали са четири дни. Още съм под впечатленията от срещата с Елена. Тя е непрекъснато в мислите ми. Кога ще я видя отново и как ще ме посрещне? Служебните проблеми минават машинално около мен, все едно, че съм страничен наблюдател. Въртя се в някакъв омагьосан кръг. Ми ...
  718 
Глава 17 – Семейни тайни
От няколко часа разглеждах снимката от годежа на мама и татко. Преди малко приключихме августовското чистене по листата на дворните лози. Дядо твърдеше, че всеки грозд трябва да е на шарена сянка, така че като погледнеш отдолу лозата, нито едно листо да не закрива грозд, но ...
  1069  12 
Седнала на пейката в парка, накичена като елха, старата дама, оглеждаше минувачите с присвитите си малки очички и се любуваше на собствената си особа.
- Няма като мен - мислеше си самодоволно. Дрешките ми дрешки, живея си като Симеончо, парички не ми липсват, реституирани имоти също. Благодаря на Бо ...
  868 
- Брусяяя! - провикна се горе, от ореха, Дичкиното момче и жените под дървото се дръпнаха да не ги цапне някой от падащите орехи. Като тежък, плоден дъжд закапаха орехите от раздрусаните клони заедно с откършените листа, клонки и шушулки, за да замрат върху постланите в тясното сокаче стари черги и ...
  1692  17 
От съседния апартамент се носеше тиха и лека музика. Пиано. Как може да сбъркаш гласа на нежния инструмент, пренасящ те в царството на вълшебството. И какво свири, заслушваш се – Fur Elise – Бетховен... Старият учител по пиано отново си припомняше младините. Той бе на около седемдесет години, с млад ...
  1315 
Дойдоха Поганските дни - точно дванадесет преди Рождество Христово. Страхът се превърна в неканен, но трайно настанил се гостенин в къщите на село Бориловец. Около Кръстовден попът наруши тайната на изповедта на една вдовица и оттогава вече никой не ходеше на църква, та поне там да намери спасение и ...
  1124 
Имам да кажа нещо на едни хoра.
С ясно съзнание и признание към бъдещето,
оставяйки угасналата страст към живота.
Аз се преструвах, моят миг беше лъжлив.
Сега разпервам ръце и се моля, моля се за прошка. ...
  887 
Пулсът се ускорява, думите едвам излизат от устата, сякаш времето е спряло и усещаш погледа на две очи, изгарящи те с горещ пламък.
Потапяш се в океана на магията; магията, наречена любов... обливат те силни вълни и не виждаш бряг, за да се спасиш, за да не потънеш... но потъваш още и още, повече и ...
  882 
- Цено, дай тюлбена! - викна той.
Жената подаде тюлбена и Геро капна върху него. След туй го размаза и постави върху гърдите на Ламби. Крачетата натри с подсолена вода и ги пъхна във вълнени калцуни.
- От мен толкоз, а от дядо Господ повеч- изрече той.
Едрата му като шиник ръка, по която се виждаха ...
  437 
Родена съм на 06.08. - това е ден, когато всяка година е празник, а именно "Преображение Господне". Никой не ме е учил да се моля, да съм справедлива и да не греша. Сама се научих. С годините растях силна и щастлива, съдбата беше моя майка, често ме галеше с перце, подари ми всичко от което се нужда ...
  969 
Харесвам те!
Искам да го знаеш,
силно се надявам
и ти да ме желаеш.
Писна ми чувствата си ...
  983 
Предложения
: ??:??