39 888 резултата
Защо пак греша?
Защо?
Защо пак руша?
Защо?
Защо нараняваме тези, които обичаме? ...
  582 
Без причина
Майка ми си счупи носа за втори път през юни. Първия път, месец по-рано, една приятелка я беше намерила, паднала по очи, до една будка за вестници в квартала. Стискала в ръката си запалена цигара, а огънчето се било залепило за дланта й. Не викала. Твърдо отказвала да се изправи. Сигурна ...
  1119 
Случиха се хиляди неща с мен. Случиха се, не мога да ги променя. Много каляски ме премазаха с грохота на селски полустрошени каруци. От някои болеше, а за други разбрах чак след време.
Но тогава бях безчувствена. Нямах ръце, за да те потърся, нямах глас, да те повикам, нито очи, да те видя. Нямах ум ...
  644 
Забавната история
Всъщност това е една история, която нямам намерение да ви разказвам, но все пак ще ви кажа няколко неща около нея, които ми се струват доста забавни и може би и на вас ще ви се стори така. Тук трябва да отбележа, че като казвам забавни - нямам предвид - забавни, весели, развлекател ...
  1317 
Вървя си аз по главната и така съм се настроила на вълна "Докога ще е така", че се усещам чак тогава, когато някой ми дърпа чантата.
- Ало, госпожо, както си я подкарала, не знам накъде ще те завее вятърът? Добре, че не си на кръстопът без светофари, щото можеше да освежиш гумите на някоя кола.
- Ти ...
  1308 
Изругах приглушено, когато един клон изсипа снежното си съдържание върху главата ми, а докато се изтупвах изругах отново под нос, но този път Гар Ван и нейната теория за правене на неща, които не ни допадат, за да каляваме волята си. Накрая изругах и себе си, че най-редовно се връзвам на такива свеж ...
  582 
… Дълги години душата странствала из горите на съзнанието, несвястно търсейки някакъв свещен бич, с който да осъди, да накаже първичните мисли, чувства и желания. Пътят й я отвел до една пропаст, в която бе паднала Звезда, все още не изгубила яркото си светило, но все пак умираща. Душата си направил ...
  674 
За втори път тази година зимата се разля и замрази всичко, то стана трошливо и разпадаемо, като замразено с течен азот. За втори път тази година всичко стана бяло и чисто... За втори път тази година снегът ме прегърна, а аз прислоних глава на уютното му рамо да потърся утеха в белотата.
След злополу ...
  636 
Написано в една от най-тежките нощи в живота ми и посветено отново... на Вени...
Аз съм този, дивият, вечно отсъстващ, забравил в теб очите си. Аз съм баладичният, тихият, недокоснатият, с раздърпаните ръкави, с протегнатите ръце, с устремения поглед.
Аз съм този, помниш ли? Този, за когото написа п ...
  462 
- Боже, колко вълнуващо? - Тачита е поразена. - И само и целуна ръка, а тя просто се обърна и отлетя, и те остави сам? Аз ако бях щях да я догоня, да я попитам къде живее, с кого, омъжена ли е или си има приятел, или пък дали е свободна...
- Чакай малко! - Истината бърза да сподели своя опит. - Откъ ...
  692 
Обичаш зимата. Тя навява самота, тъга, едно мъртво спокойствие. Обичаш да си сама, да гледаш как блещукат скупчилите се снежинки на земята от заслепяващото слънце. Толкова е болезнено... Но те са много - така са силни. Падне ли една, веднага се разтапя, но хванат ли се няколко за ръчички - оцеляват. ...
  755 
КРАТКА СБЪРКАНА ПРИКАЗКА
(Не се препоръчва на хора с вродена недостатъчност на чувство за хумор)
- Кралят е мъртъв. Да живее кралят! - извикали в един глас тримата поети-муш-китари без китари, но с пики.
- Да живее кралицата! - извикал Дърта'Ням. И той бил поет без китара, но с мушкато.
Тогава се по ...
  1694 
Най-верният приятел
Задуха севернякът и довя със себе си усещане за приближаващата зима. Небето свъси вежди над малкото селце. Опустяха китните градинки, до скоро пълни с трудолюбиви хора. Само игривите пламъчета, които надзъртаха от прозорците на иначе смълчаните къщи, показваха, че в тях животът п ...
  1089 
- Ало, ремонтната ли е?
-Да, кажете!
- А, бе, мъжът ми включи на трета степен.
- Ало, ало, не се чува!
- Та като гръмна, даде на късо. ...
  693 
Ще ви разкажа една история за двама души, които въпреки, че всички бяха против тяхната любов никой не можа да ги раздели. Тези двама души се казваха Джесика и Ерик. Ето и малко повече за тях, но съвсем мъничко, защото всичко за тях ще разберете постепенно.
Джесика беше загубила родителите си, когато ...
  750 
Има порцеланови и тенекиени чайници. Има елегантно изрисувани и ръждясали. От някои чайници пият хората със „синя кръв", а в други баба ми вари шипков чай за дядо.
Но какво всъщност е чайникът? Високо образованата ми съседка от третия етаж би казала: „Чайникът е скачен съд, състоящ се от две основни ...
  1778 
- Мирише ли ви на нещо? - насред смеха пита Ливилина, наострила нос.
- Боя се, че да - заявява Тачита. Това не е ли парфюмът на... Късно е! На вратата най-възпитано се почуква, естествено със все сила и един приятен баритонов тембър провиква провлаченото:
- Ливилино, тука ли сте, ма?
Тачита прихва и ...
  718 
Аз съм онази, която те викаше без думи. Аз съм половинчата, разхвърляна, груба, стихийна. Аз съм онази, която те искаше, без да мисли. Аз съм тъмнината преди утрото.
Аз съм онази, която вечно си търсеше мястото. Аз съм объркана, завеяна, безотговорна. Аз съм онази, която никога не се вписваше. Аз съ ...
  885 
... Бях със теб преди да се родя,
бях преди,
до скоро и
сега...
... Сестра ти бях преди да се родя, ...
  1071 
Но Щен Вълк се разхождаше в гората, възползвайки се от необичайното за този сезон затопляне. От Съвсем Малкият Вир се спусна до любимия си Не Чак Толкова Голям Вир, после до Най-Големият Вир и реши, че иска да се разходи и от другата страна на потока, така че се заоглежда къде да го прекоси без да с ...
  549 
Когато по съзнанието ти плъзнат пламъци, изгарящи всичко в тебе, не ти даващи секунда покой, унищожаващи цялото ти същество. Тогава се отваря бездната в тебе, способна да погълне всичко и всекиго, енергии без господар и без собствен реален свят, но вместо да погълне и унищожи тези пламъци тя ги разп ...
  770 
Винаги съм казвал, че гениалните идеи се раждат на маса. Тогава умът се отпуска шокиран от няколко питиета, но изведнъж в отчаян опит да преодолее това грубо вмешателство се съвзема и ражда нещо наистина зашеметяващо. Закърнял от монотонното ежедневие, именно лекият плесник на няколко малки го кара ...
  1372 
Езикът му водеше свой живот. Сякаш имаше в устата си своенравен жребец, оседлан, но изкушаван от природата си, желаещ горите и свободата си, често го хвърляше от седлото си. Не искаше да говори красиво, още по-малко пък със страст. Опитваше ли се да каже нещо обикновено, мънкаше, накъсваше се фразат ...
  876 
ЕПИТАФИЯ
Беше роден боец.
Пребори се с живота си
и го премаза.
  857 
...
Студено ми е. Няма ток, а как искам нещо да ме сгрее отвътре и отвънка, да не мога да мисля. Когато ми е студено, мисля за всичко. За гадните сутрини по спирките, за объркания ден, за празната къща, за всичко. Обърквам се повече, а не ми става по-топло. В тоя момент съм като една огромна снежна ...
  807 
Сънувах, че те виждам. Блудкава светлина огряваше нежното ти, ангелско лице. Невинността ти изпъкваше на фона на многото сенки, блуждаещи по меката ти кожа... Видях те и се разтопих... Усетих адреналина да минава по вените ми с бързината на цунами. Усетих учестения пулс в ръцете си, гърдите си, врат ...
  720 
Ти си мислиш, че ме познаваш? Сигурен ли си?! А знаеш ли защо обичам дъжда, или за какво си мисля когато ходя боса по тревата? Има неща, които никой никога няма да разбере за мен. Има неща, за които само ще мечтая, да срещна човека, с когото мога да споделя. Има мечти и мисли, и чувства, които човек ...
  1011 
Тунели
1
Гъст облак дим бе обхванал стаята за разпит. На главния комисар му бе трудно да наблюдава случващото се през огледалото, тъй като разпитващият просто не спираше да пуши и да гаси една след друга цигарите си. Бе по-притеснен и от окования във вериги мъж от другата страна на масичката.
- Ако ...
  649 
- Ти ме питаш кой ще прочете това?
- Аз ти отговарям, че няма значение...
- Смисъл има само в това, кой ще го разбере и как?
Когато се криеш от сълзите си, бягаш от истината, която не можеш да понесеш, защото в твоите сълзи е всичко онова, което ти се е случило и ти не искаш да споделиш с този свят. ...
  1259 
По цял ден се излежавах в болничната стая и правех планове как да не мисля за буламача, който мнозина тук безумно смело определяха като "... все пак е нещо за ядене". Искрено се питах дали готвачките ги избираха с конкурс за некадърност или това е политика на заведенията от подобен род да накарат па ...
  670 
Вървя забързано нанякъде, но не знам къде отивам! Мисля си: "Що е хуманност?" Но няма кой да ти мисли за нея. Забравихме я сред тълпата и времето. Накрая какво? Все тая сивота. Не изпитваме нежност и състрадание. Все този унес, без да виждаме около себе си. Сякаш всичко е сън. Става ми мъчно за хора ...
  756 
Вдъхновено от „Седем”
и посветено на една от
най-прекрасните нощи
в живота ми...
Една нощ. Две звезди. Луна. ...
  891 
Един ден петгодишният Алекс беше много тъжен. Наскоро беше боледувал от бронхопневмония и все още не му позволяваха да излиза. Той се промъкна в кухнята, където баба му готвеше нещо и потърси утеха там.
- Баби, баби, разкажи ми приказка, моля, - каза Алекс.
- Добре, момчето ми, - усмихна се баба Хри ...
  660 
Настъпи поредната нощ, слънцето отстъпи място на луната и звездите. Красиво беше, нежен бял прах, наречен сняг, покриваше всяко местенце навън. Студен вятър духаше и пронизваше човешките тела, а хората мръзнеха, но настояваха да са навън. Излязох от нас, настъпи тъмнина в апартамента. Излязох без це ...
  792 
Камъне, бели камъне,
под тебе лежи люта змия!
Колко си хубав, лъчезарни скитнико!
Как си избираш кого да погалиш?
Ти си същият, нали? ...
  1368 
Глава Десета
Доброто побеждава злото. Марон се връща отново в базата и то завинаги.
Откакто Марон помогна на Чияки, беше някак разсеяна. Чияки се опита няколко пъти да говори с нея, но не успя. Накрая се ядоса адски много и отиде до тях. Марон тъкмо излизаше с баща си, когато Чияки се появи и каза:
...
  790 
Хей! Как си? Наблюдавам как променяш от време на време израза на лицето си. Без съмнение, пак водиш мисловни разговори с мен.
Пак си представяш как ми разказваш за поредния проблем с колата, а аз те разпитвам и ти отговарям, и... просто участвам. После ме питаш как е минал денят ми, а аз ти разказва ...
  708 
Стана и Неделчо - разказ по исторически документ
Някога отдавна, приблизително преди четири века, в едно градче живели двама души, които се обичали много. Стана и Неделчо.
Неделчо бил син на богат търговец на коприна и скъпоценности, а Стана била дъщеря на чорбаджия. Те двамата още от деца играели з ...
  1033 
Събуди я звънът на телефона ù.
- Добро утро, слънце! – дано Олег не усетеше колко е дрезгав гласа ù.
- Добро утро, Мими – както обикновено, непроницаем глас. – Как си?
- Отлично, благодаря. – главата и стомахът ù я боляха и имаше почти непознат... непознато хлапе, да му се не види, в леглото си. Пол ...
  801 
- Момичета, време е за ставане, хайде побързайте и добро утро! - гласът на дежурната възпитателка звучи глухо и настойчиво в декемврийската дрезгавина на утрото - също като лампата. Първа се пробужда Истината и поглежда с едно око часовника.
- Ти пък какво искаш бе? Не можа ли да поспиш поне веднъж? ...
  773 
Предложения
: ??:??