Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Двата ореха

ДВАТА ОРЕХА
Два ореха растяха един до друг. Единият бе изправил снага високо в небето, мощната му корона достигаше сякаш облаците. Другият растеше крив, закелевял и никой не го поглеждаше, всички се радваха само на хубавото дърво. Стройният красавец есенно време се отрупваше с вкусни плодове, докато ...

ivliter

Проза » Разкази

1.4K 1

Една истина...

Криеш се зад маска, която не бива да носиш. Даваш всичко за близките, но на кой му пука? Правиш се на щастлив, докато някой не ти прецака иначе така "хубавия" живот! Всичко около теб е лъжа. Всеки дребен детайл е част от сивото ежедневие, което така и не се променя. Няма смисъл да полагаш големи уси ...

Victoriaa

Проза » Други

1.1K 2

Нещата от живота

Нещата от живота
Мъжът влезе в бара с походката на човек, на който му бяха потънали всички гемии, та и няколко танкера отгоре. Седна на масата в ъгъла и си поръча коняк. Когато му го сервираха, отпи глътка, която преполови чашата. Нещата не изглеждаха добре. За него. Ние лично се чувствахме като мал ...

Greg

Проза » Разкази

1.7K 8

Ще ми липсваш, докато те сънувам

Никой не ми каза, че завинаги ще е там, където си ти.
Никой не ми спести и дъжда.
Ласките на слънцето в мрачния ден така и не ме напуснаха.
И звездите светят с цвета на очите ти.
И тишината ми говори нежно с твоето име. ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2K

Тъмнина

Тъмнина
Можеш ли очите ми да видиш,
ръката да намериш?
Търси ме, аз съм тук.
Крачка направи, не се страхувай, ...

steli

Проза

1.8K 2

За теб

И пак под черните коси... скривам сълзите си…
И пак мълчиш… и телефона си държиш…
Стоя… и на Бога се моля - едничко спокойствие да ме сполети…
Без път, без воля… без жал на кръстопът сърцето ме постави…
Нямам пристан, нямам цел - само ти си в мислите ми… и само теб желае сърцето ми... Прости ми!

katikati91

Проза » Писма

1.3K

Един ден в страната на чудесата

Един ден в страната на чудесата
Това се случи през лятото. Беше рано сутрин. Във въздуха се носеше мирис на море, пясък и чайки. Морето бе равно, а водата проблясваше. Вълните нежно галеха пъсъка. Всяка стъпка, всеки белег, оставен на брега, се заличаваше. Момиченце се разхождаше по плажа и събираше ...

laaaaaaa

Проза » Приказки и произведения за деца

2.7K 2

С вкус на къпини

С вкус на къпини
На тролейбусната спирка двама влюбени се целуваха под възмутените погледи на няколко бабички, които веднага замърмориха за морала на младото поколение. Притиснали се в нежна прегръдка, те се поглеждаха за миг и после отново се целуваха… В главата ми се запромъква упрек, но се препън ...

lotos16

Проза » Други

2.1K 8

„Ако искаш да разбереш какъв е един човек, погледни приятелите му..”

ùù „Ако искаш да разбереш какъв е един човек, погледни приятелите му...”
Далай Лама
Наближаваше полунощ. Улиците на градчето отдавна бяха опустели. Една по една и къщите потъваха в мрак. Всички се бяха отдали на заслужена почивка – последните дни преди окончателното прибиране на реколтите бяха най-т ...

Lill

Проза » Фантастика и фентъзи

4.3K

Липсващата трохичка

Това било значи… очаквах нещо по-внушително, някак по-колосално и забележимо. А то какво било. Да не му се надява човек. После се замислих, нахвърлих няколко реда… и се отказах да мисля, какво толкова има за разсъждаване, вече съм свободна. Изтрих ги. И въпреки липсата на вдъхновение, все още не вяр ...

grisha

Проза

1.4K 2

Криптонската симфония - 2-ра част

Но минутите от три и половина до пет минаха много бавно. Анди бе напрегнат, но все пак в добро настроение. Той щеше да се срещне очи в очи с момичето, за което толкова бе мислил през последните дни. Това бе най-добрата развръзка на тази история - значи все пак тя го харесва по някакъв начин. Не е за ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

1.1K

Грегерии 2

Човекът е като отрязана филия хляб, която ту подслаждат, ту посоляват...
Капка след капка - вир. Стих след стих - поезия. А човек след човек - тълпа!
Не винаги е задължително да плачеш, за да бъдеш разбран...
Човек търпи до едно време - след това... свиква!
Слънцето най-силно грее там... където хора ...

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 1

Импресия в бяло, зелено и червено

Ноевият ковчег не е потънал кораб! Да, в Черно море са погребани душите на много смъртни – то се бунтува, то се гневи! Но въпреки страшния им, демоничен тътен, морските вълни не са успели да разбият дигите на живота! Ноевият ковчег устоя на превратностите на времето!
Той е нашата съдба, той е нашата ...

mariankrystev

Проза » Други

977 2

Долорес: Дочакахме лапада

Долорес: Дочакахме лапада!
Долорес стана от одъра и се прозя: неблагодарен е народът, неблагодарен… Ние с Арсенчо се скъсваме да работим за негово благо, а те пак недоволни. И току надничат в паницата ни! А аз съм една обикновена жена! Ама съвсем, съвсем обикновена. Ей го, нали съм бивша екоминистър ...

latinka

Проза » Хумористична

1.2K

Всеки сезон е хубав

Беше слънчев мартенски ден. Момичетата го очакваха. Бяха се уговорили да отидат в гората за кокичета. Нищо, че още се виждаше тук-там сняг. Пък и полянката с пънчетата сигурно ги чакаше.
Сега след като бяха набрали цветя, седяха на пънчетата. Слънцето ги топлеше и беше толкова приятно. Въздухът чист ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1.8K 1

Краят на проклятието(1)

Испания 2008
Тази сутрин Елица се събуди много рано. Повъртя се в леглото, видя, че няма да заспи отново и стана. „Ще звънна на приятелката си по мобила - тя става рано. Нямам търпение да прибера нещата от България”. Колко ли снимки са ми пратили? Плашел се е от апарата и как не, като от епруветката ...

Enena

Проза » Повести и романи

1.7K 4

Изходът или възхвала на Златния храм - XII. (роман)

Днешният ден пак се оказа предопределен от съдбата: първо - до обяд ме гонеше отвратително главоболие, като следствие от снощното напиване и второ, когато се прибрах в общежитието, разбрах, че Вълевски се е върнал отнякъде и ме е търсил. Ясно, че тази вечер се заформя грозна пиянска сбирка, но щом т ...

valesion

Проза

1.2K 1

Докосване

ДОКОСВАНЕ
Кънчо набучи гърнетата по колите на гнилия плет. Беше ги правил отдавна, когато ръцете му пипаха бързо и точно. Скара се с жена си заради тях и ги изнесе - пълнел къщата с остарели неща.
- Че какво им е остаряло? - питаше се той. - Вещите бавнo стареят, по-бавно от хората. Да взема едно, т ...

ivliter

Проза » Разкази

1.5K 2

Матине в изтрезвителното – 2

(продължение!)
Пиперковска млъкна за миг, опасявайки се, че с откровението си ще я вземат хептен за лесна и „обърна лопатата”:
- Не съм такава, пък. Не съм пиянска курва! Не съм, не, не и не... Просто, като си пийна и става тя една! Ми, к`во да правя – като животът ме иска? Пък и аз него... Така, де ...

micon

Проза » Хумористична

1.4K 1

Пази се от приятелки

Най-много боли, когато те нарани близък човек, дори и да е с дребно нещо! Може би преди си била поставяна между чука и наковалнята от друг и ти е било все едно, но когато го направи онзи, който до вчера ти е повтарял, че те обича - нещата се променят!
Да, точно така! Трудно е за вярване, но точно та ...

Nedostypna

Проза » Други

1.4K 1

Жега в Мадрид (1 Мара)

ІІІ
МАРА
— Къде е рожденичката ?
— Спи трети сън. Малко нанагорно и дойде днес! Следобед детско тържество, сега родителско.
— Извинявай, че закъснях малко! Нали си ме знаеш, като се заровя в някой сайт… Е, Дидке, честита ти тригодишна вече дъщеря! ...

bojilova1

Проза » Повести и романи

1.1K

Невъзможна любов

Имаше кръв по цялата улица. Хората по тротоарите гледаха втренчени в тялото на момичето и, шокирани от инцидента, не знаеха какво да сторят. Едно момче на отсрещния тротоар гледаше стреснато в една точка и сърцето му едва не се пръсна. Той стоя така няколко секунди, след което се завтече към тялото ...

BornHappy

Проза

836 1

Жега в Мадрид (1 Ивана)

ІІ
ИВАНА
Ивана откъсна поглед от екрана на телевизора в малката трапезария, излезе на остъклената тераса, където беше готварската печка и отвори вратичката на фурната. Лъхна я парещото ухание на домашни картофи, прясно месо и свежа чубрица.Мусаката беше почти готова. Оставаше само да я залее с яйчен ...

bojilova1

Проза » Повести и романи

1.3K 1

На казана

НА КАЗАНА
Хубава ракия правим тук, в балкана. Силна. Опънеш ли една глътка, като нож минава през гърдите ти и ти става топло, топло, а душата ти омеква. Казанът ни се намира извън селото, а от него започват едни ливади - стръмни и гъсти, и зелени, много зелени. Над тях – гори. Ех, какви гори имаме н ...

purko59

Проза » Разкази

1.2K 5

Хайка за граждани

... Прибирах се по "Солунска" към работата в обедната почивка, заръфал дежурната за това време на деня баничка.
След сухото тестено изделие дюшеш щеше да ми дойде едно безалкохолно, ей!
И сякаш самия Господ Бог простря над мен ръка...
Както си вървях надолу към "Графа", пред мен изневиделица изникна ...

micon

Проза » Хумористична

1.3K 4

Червената смърт на бялата сила

Искате ли да ви разкажа как един град уби лудостта си? Обърках ли ви? Аз съм объркана също.
Това се случи на 19-и февруари. Честваха се 137 години от смъртта на Апостола - Васил Левски. Тържеството на площада беше страхотно. Купища хора: стари, млади, щастливи, луди... Изправени най-отпред стояха на ...

osviencim

Проза » Разкази

1.8K 3

Срамната история (приказка четвърта)

Срамната история
(приказка четвърта)
И тази вечер започна като всяка друга напоследък. Първо се спусна тихичко синкав сумрак над гората, който умири горските птички, даде начален тласък на пчеличките да се прибират по кошерите, че утре пак работа ги чака, шмугна се в дупки и хралупки да изрита навън ...

kikot86

Проза » Хумористична

1.5K 1

Сеяч

СЕЯЧ
Белосаната къщичка на дядо Иван Беляковски плуваше като кораб бял и пореше морето на синьото бездънно небе в пролетния следобед. Скупчени до нея, обхванати от някаква необуздана лудост, кълбяха разцъфналите си корони млади овошки с варосани дънери. Свежа трева, неукрепнала още, като зеленото в ...

ivliter

Проза » Разкази

1.3K 1

По пътя към другия

По завоите на времето диша любовта.
Криейки се от света, тя дебне хората,
докато не ги връхлети и разтърси.
По пътищата към другия има хиляди
дупки-страхове, ...

liusito

Проза » Други

1K 2

Продължение от книгата

Този мартенски ден беше слънчев. В девическото училище имаше много народ. Учениците, пъстро облечени, държаха в ръцете си цветя и чакаха с нетърпение чудото, което щеше да стане. Негово Преосвещенство Пинарет с клира, облечен в служебните си одежди, след свършване на Божествената служба, пристигна. ...

mari45

Проза » Повести и романи

1K

Сълзи от радост и смях от Мадрид (2)

Много се радвам, че Ивалинка е запазила нещата от преди години и сега чета, и ми е весело, като си припомням бисерите. В друго писмо, което съм писала преди да гушне босилека Маноло (съпруга на Мария Луйса с канарчето Коко – онзи, дето се удави в двете капки вода в лейката).
Пиша аз:
“Ивалинче, днес ...

Enena

Проза » Повести и романи

1.2K 1 4

На същата люлка

Учителките на дъщеря ми от детската градина бяха извели група деца в парка – да отпразнуват първи Юни. С брат ми седяхме в едно кафене близо до люлките и си говорехме за разни скучни теми, неповлияни от сияещата магия на празника. Звукът на детски крачета, бягащи по тревата, не достигаше до нас през ...

ScarletSun

Проза » Разкази

1.4K 1

ЖЕГА В МАДРИД (I.1 Делян)

І
ДЕЛЯН
— Извинете! – каза Делян.
Момичето си струваше едно извинение, макар, че то се беше блъснало в него, улисано в разговор по мобилния телефон.
— Вие извинявайте! – дръпна се, леко смутено тя и му се усмихна широко. ...

bojilova1

Проза » Повести и романи

1.3K 2

Остави ме ти... аз не мога да си тръгна

... Вече не знам какво да опитам: имам връзка с друг, излизам с други - не става и не става да те "превъзмогна". Писна ми да се лъжа, че в чужда компания ми е добре и съм щастлива и едва ли не обичам! Ако беше любов, нямаше да свърши след десет дни, нали? Кого ли лъжа, че ще успея?! Сложих граници, ...

Nedostypna

Проза

2.1K 1 2

Братко мой

Братко мой
Братко мой!
Защо ми го причиняваш?
Защо искаш да прекратиш тази връзка с нас?
Нима чувствата в теб вече са изстинали? ...

jointmania4ka

Проза

1.6K 2

Край езерото

Бележка от автора: Моля да извините допуснатите граматически грешки и да се насладите на историята.
Езерото е тук, тук е слънцето, тук е и нежният полъх на вятъра. Но нея я няма, няма я и мечтата.
Всичко започна в светъл ден като този, слънцето успяваше да спусне своите лъчи измежду облаците, които ...

vistor

Проза » Разкази

1.1K 1

Шизофренично

ШИЗОФРЕНИЧНО
Никой в болката си не остава сам. Тъжно е!
Ароматът на ноемврийския дъжд този път е сладникав. Изгубена е натрапчивата миризма на мокрите листа. Дори в болката вече няма наслада.
Време е да поемем по друг път. Да си пожелаем друга смърт, по-истинска и вълнуваща. Да преоткрием себе си в ...

wishpin

Проза » Други

1.8K 1

Има ли, няма ли утро в мъглата?

Цигарата догаря. Димът грабва съня ми и го отнася някъде. Минава пет. Утрото ще почука след миг на прозореца с лепкавите пръсти на мъглата.
Ще скоча, уж бодър. Кафе. Цигара. Тоалетното казанче ще избълва арогантна ругатня след мен, ще тресна вратата и само стъпалата ще се разсънят за миг, колкото да ...

Romanov

Проза » Разкази

1.5K 3

Аленото петно

АЛЕНОТО ПЕТНО
Едри пухкави снежинки, бели зимни пеперуди, танцуваха в сивотата на зимното небе. Веселият им танц затрупваше изправения сред алеята мъж. Под вековните стари дървета той изглеждаше дребен и нищожен. Но човекът беше горд, защото можеше с погледа и мисълта си да обозре красотата около н ...

ivliter

Проза » Разкази

1.4K 1

Ultima Necat

„Поручик Щастие, след тази битка няма да получите маршалски жезъл.”
Петър Делчев
Намирам се в процес на мобилизация. Тази война е наложителна, поради нарастваща необходимост от оцеляване, доколкото една война е в състояние да предостави подобна възможност. Враговете са ясни и мотивите – също така яс ...

radi.

Проза » Други

1.2K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Двата ореха

Една истина...

Нещата от живота

Ще ми липсваш, докато те сънувам

Тъмнина

За теб

Един ден в страната на чудесата

С вкус на къпини

„Ако искаш да разбереш какъв е един човек, погледни приятелите му..”

Липсващата трохичка

Криптонската симфония - 2-ра част

Грегерии 2

Импресия в бяло, зелено и червено

Долорес: Дочакахме лапада

Всеки сезон е хубав

Краят на проклятието(1)

Изходът или възхвала на Златния храм - XII. (роман)

Докосване

Матине в изтрезвителното – 2

Пази се от приятелки

Жега в Мадрид (1 Мара)

Невъзможна любов

Жега в Мадрид (1 Ивана)

На казана

Хайка за граждани

Червената смърт на бялата сила

Срамната история (приказка четвърта)

Сеяч

По пътя към другия

Продължение от книгата

Сълзи от радост и смях от Мадрид (2)

На същата люлка

ЖЕГА В МАДРИД (I.1 Делян)

Остави ме ти... аз не мога да си тръгна

Братко мой

Край езерото

Шизофренично

Има ли, няма ли утро в мъглата?

Аленото петно

Ultima Necat

Опашка