32629 резултата
Болно ми е... Толкова ми е болно, че ми иде да вия. Като
\'вук". Хем ми е болно, хем ме е яд на мене си, че съм такъв олигоф. Защо се ядосвам за глупости да ме пита човек... Знам, че няма да ми помогнеш, ама ще ти разкажа - да ми олекне. Ти ако искаш, не ме слушай...
Та, така... Ожени се дъщерята. Т ...
  1512 
  2482 
Древни писания разказват за четирима могъщи войни-стихии:Земята и Водата,
Огънят,Въздухът,Зимата.Те имали могъщ и силен враг-Мрака.Мракът погубвал всичко хубаво и добро,и така набирал сили ,за да създава своите зли създания.
Векове наред Мракът и Стихиите се били и доброто останало що годе не накърн ...
  993 
ИНТЕРНЕТСКА ИСТОРИЯ
Компютърът изпука ревматично и върху екрана на монитора се заизреждаха встъпителните надписи на операционната система. Накрая иконките се подредиха като числа в матрица. Почти веднага след това прозвуча м ...
  1017 
Здравей ЛЮБОВ МОЯ. Дните ми без теб са тъжни и пълни с горчиви сълзи. Дори и слънчевият ден е мрачен, дори и бялото е черно в моите очи, защото в сърцето ми боли, има празнина, която скърби. Мисълта, че те няма, че си с друга изгаря моето сърце и капят ли капят сълзи по тъжното лице. Дори сред хора ...
  12961  10 
Последните лъчи на виолетовото слънце вече се скриваха зад планината, когато тя започна да звъни отново. Знаех, че е тя, дори без да поглеждам към телефона. Нямаше кой друг да ме търси по това време: нито бе сутрин, за да съм нужен на някого като кошче за душевни отпадъци, нито бе нощ, за д ме канят ...
  1377 
ДАМСКИ ГАМБИТ
Леките вибрации в камерата спряха. Хуманоидът му се усмихна, както му се стори – съчувствено, и кимна към отварящата се плавно врата-люк. Никола се поколеба няколко секунди, внезапно припомнил си максимата “Ког ...
  1304 
Момчето се качи във влака в крайно отегчено настроение,беше сложило слушалките на уолкмена си и искаше само да се настани в някое празно купе и да си слуша музика и да си мисли за това ,което щеше да го чака когато влака щеше да спре на гарата.
За негово съжаление нямаше много празни купета и се нал ...
  32107  11 
Днес ходих за пръв път на погребение. Госпожа Петрова умря. Мама не искаше да ме взема, но аз настоях. Татко мисли много и накрая ме взеха. Беше тъжно. Всички плачеха, а една баба само викаше високо "Цанке-е-е-е, Цанке-е-е-е, къде ме оставяш?...". Казаха, че тя била на госпожа Петрова майка й.
Лицет ...
  1422 
Утрото настъпи постепенно, разпъна победоносно бледорозовото си знаме. Слънцето се появи от изток, отначало се озърташе плахо, но като забеляза, че хоризонта е чист – засия усмихнато. Градът се пробуждаше...
През нощта беше паднал дъжд. Въздухът, пречистен и влажен, носеше дъха на скъп омекотител за ...
  1455 
ЯВУРИП
Отдавна
в зората на чието и да е съществуване
звучеше една песничка.
Песента на Явурип. ...
  1115 
Аз съм Бинчето. На пет години съм и ходя на детска градина. В трета група съм, при г-жа Петрова.
Госпожа Петрова е стара, с големи жълти зъби и брадавица на носа. Много е страшна, но това е само като я видиш. После разбираш, че е красива. Има красив глас и когато се смее, сякаш звънят камбанки. Тя м ...
  1547 
Хукнах през глава.........за да гоня вятъра, препускам лудо, искам да го докосна поне за миг, да усетя хладния нежен полъх .....Как се гони вятъра???? Някой ще ми каже ли?? Как се бяга след дъха на сезоните? Питах и ми отговориха :
- За да докоснеш вятъра трябва да тръгнеш по пътя на истината, да от ...
  1330 
Валеше дъжд.Капките падаха с трудно долавящ се от ухото трясък.Стъклото се запоти.Дърветата шептяха от другата му страна.
Тя лежеше в ъгъла на стаята покрита със старо одеало въпреки наличието на дървено легло с прокъсън матрак в другия край на помещението.Пот избиваще на челото й.Беше сама.По мрачн ...
  1524 
Беше тъмно. Улицата бе осветена единствено от няколко улични лампи. Небето сякаш всеки момент щеше да се стовари върху земята. Сенките на дърветата се бяха надвесили като призрачни фигури, чакащи своята жертва. Пустота и студ...
  1719 
КЛАДА
Пламъци.Зной.Не усещаш нищо друго, освен нежното и болезнено галене на огнените езици. Всичко гори.Чувства,спомени,илюзии,реалността бавно изгаря на клада.Не чувстваш нищо.Не искаш това да спира.Пламъците бавно те превземат.Усещаш ги.Безмилостно изгарят всичко, до което се докоснат.Огънят е на ...
  1403 
Колко сила имат моите думи? Колко болка могат да причинят те? Ще погубят ли мен сега? Как ще простя тожа че така нараних нея любовтта? Каде отиде силата?
Страх ме е, че направих най-голямата грешка, че дори за миг забравих ,че любовтта черпи сили от слабостта ,а омразата ,тя черпи сили от нея най-си ...
  1717 
Сънувам те,сутрин когато ставаш,небръснат,рошав и толкова мъжествен.Сънувам те облян от силното сутришно слънце и ми се струва,че ти си синът на пролетта - така свеж и разцъфтяващ като розова пъпка.
Сънят ми те рисува с всички цветове на дъгата - ти се пъстър, многоцветен, разнообразен,преливащ от р ...
  2172 
(от цикъла „Кръчма „Зелената котка”) - 7
Магьосникът се появи изневиделица и я стресна, въпреки че очакваше появата му. До един момент в разхвърляната й стая нямаше никой, а след миг вече помещението се изпълни със сухия шум от веещото се на плащите му наметало, което се носеше като че ли самостояте ...
  1227 
“Има неща познати и неща непознати. Между тях са вратите” – Джим Морисън
Той вървеше по тъмния коридор с мек килим с различни шарки. Те като че бяха живи. Променяха се понякога толкова бързо, че нямяше как да забележиш движението. Създаваха илюзия за статичност. Стените се сливаха и се отдръпваха. С ...
  1101 
Когато на монитора най-накрая се появи надписът "Копирането приключи", с рязък удар изкарах компактдиска отвътре, хвърлих го на леглото и се протегнах така, че костите ми изпукаха. Не помнех от колко денонощия стоях пред скапания компютър, но съдейки по схванатото ми тяло, явно бяха повече от две. П ...
  1456 
Нямах никаква представа къде се намирам. Очите ми постоянно обикаляха заснеженото поле, чиято девствена белота се нарушаваше само от черните петънца на накацалите гарвани, които с лъскавите си черни пера приличаха на сатанински свещеници, дошли да отслужат черната си меса на проклятията и скверносло ...
  1008 
До полунощ оставаха още броени часове. Въпреки че имах достатъчно време, предпочетох да тръгна по-рано от вкъщи: нямах работа у дома, а и видът на празната къща ме подтискаше. Излязох на улицата и бавно закрачих по добре познатия ми път. Навън отдавна валеше красив пухкав сняг, който вече беше успял ...
  1426 
Койотът се събуди с отвратително главоболие. Нямаше представа какво е правил миналата нощ, но каквото и да беше, при всички случаи му бе отнело почти цялото желание за живот. Имаше чувство, че главата му е главното действащо лице във фойерверките за Четвърти юли. Опита се да се надигне от леглото и ...
  1273 
Паола нервно смачка наполовина допушената си цигара в пепелника и веднага запали друга. Часът беше четири през нощта, след по-малко от два часа трябваше да започва да се приготвя за работа, но сънят все не идваше. Десета поредна нощ не можеше да заспи. Беше пробвала абсолютно всичко: вечер обикаляше ...
  1388 
Събудих се целият лепкав от пот. Гърлото ме болеше - явно пак бях крещял насън. В мозъка ми още отекваше ехото от току-що отминалия кошмар. Лошото бе, че не си го спомнях отчетливо; само някаква смътна фигура, подобна на призрак, се мотаеше из мозъка ми. И, да ви кажа честно, хич не горях от желание ...
  1186 
Помня.
Помня как устните й се плъзгаха по моите като къс коприна по загрубяла селска ръка. Помня как пръстите й се вплитаха в косата ми - понякога грубо, сякаш искаше да завърже от нея възел, с който да ме прикрепи навечно към себе си, а понякога толкова нежно, като че ли се страхуваше да не ме нара ...
  1443 
Нямах ни най-малка представа къде отивам, докато не се събудих на масата в кварталната кръчма на Бруклин "Вайълет муун". Барманът, който вече познаваше и кътните ми зъби, плъзна към мен бутилка добре отлежала руска пшенична водка и кана ледена вода. Промърморих набързо някакво подобие на благодарнос ...
  1285 
“Единствената разлика между женския каприз
и “вечната любов” е тази, че капризът трае по-дълго”
Оскар Уайлд, “Портретът на Дориан Грей”
Тази нощ валеше като из ведро. Мислех си, че никога няма да стигна до кралския палат, но ето че не бяха минали и два часа, когато острите кули на безумно нестандарт ...
  1526 
Някой ден ще се събудиш и ще откриеш, че аз вече не мисля за теб. Ще го усетиш в лъчите на слънцето, което ще е натъжено от липсата на усмивката ми. Ще го почувстваш във вятъра, който вече няма да разнася стиховете и разказите ми. Ще видиш как дърветата са с окапали от студения ми поглед листа. Кожа ...
  2312 
Прибра се много късно, около 1 през нощта.Нямаше я. Точно както се бяха разбрали. Беше се изнесла от апартамента му на предния ден, без да остави никакъв видим спомен от живота си там. Не можеше да понесе среща с нея, с разплаканите и очи, молещи го за втори шанс. На него също му беше тежко, но знае ...
  1566 
Водка с портокалов сок. Господи, колко обичам водка с портокалов сок! Часът е един, а аз седя, пуша някаква изгаснала цигара и мисля.
За какво? И аз не знам. След четвъртата чаша мислите започват да се разхождат из празния апартамент вместо да стоят в главата ми. Гоня ги. Бягат доста бързо. Е, какво ...
  1683 
- Долар и двайсет, ако обичате.
От полусънното му състояние го извади грубият, леко дрезгав глас на сервитьорката, който натрапчиво контрастираше с меката мелодия на "Скорпиънс", лееща се от разнебитените тонколони на кафенето. Лари бръкна в джоба си, извади смачкана на топка банкнота и я плъзна по ...
  1042 
Свършва ли магията на сънищата, когато спреш да сънуваш? Не и ако знаеш, че дори като отвориш очи, ще продължиш да сънуваш наяве. Тогава целият свят около теб започва да прилича на една огромна цветна магия, феерия на светлини и сенки, птичи песни, ветровити погледи... а в центъра на всичко - две ог ...
  2143 
Винаги съм казвал, че Коледа е мрачен празник. По принцип няма лошо – та какво по-добро за един Тъмен Маг от един мрачен празник, би си казал някой с извратено чувство за хумор. Вярно е – по принцип си е така, но в действителност, повярвайте ми, не е. Още повече че според традицията Коледа е семеен ...
  1229 
- Добър ден! Какво ще обичате? – попита любезно мъжът на рецепцията – отдавна преминал средната възраст човечец, който все още беше запазил искрата в погледа си и няколко черни косъма в снежнобялата си коса.
- Добър ден! Стая за двама с изглед към планината, ако обичате. – каза младежът още стискайк ...
  1284 
Бръснарското ножче влезе във вената ми леко, като нагорещен нож през масло. Въобще не изпитах никаква болка, дори когато кръвта шурна като водопад. Побързах да насоча струята към нарисуваната на земята пентаграма, във върховете на която вече горяха петте черни свещи. Когато първата капка докосна зем ...
  1266 
Тази вечер отново ще съм сън. Направих всичко необходимо - предупредих приятелите си да не ме търсят, заредих се с две бутилки водка, малко дрога и още едно-две неща, които няма да ви издам, за да не станем много сънища на този свят... а, щях да забравя - и подредих внимателно со уредбата всички дис ...
  1365 
- Какво е удоволствие? – попита тя, гледайки го с пронизващите си очи.
- Горещото кафе сутрин. – отговори той с мила усмивка.
- Но то е горчиво...
- Ако не беше, нямаше да е истинско.
Тя наведе глава и се огледа в черната течност. Косата й падаше отстрани като решетки, в които искаше да затвори удов ...
  1334 
Майко!!!
Cтъмваше се. Все пак по календар все още се водеше зима, нищо че навън температурите бяха като през юли. Беше едва 6 часа вечерта, а навън сякаш бе полунощ. Бях отчаян. Утре изтичаше последният срок, който смахнатото завещание на побърканата ми майка ми предоставяше. Утре вече щях да съм мъ ...
  1183 
Предложения
: ??:??