Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.2K резултата

Завинаги в сърцето

Не помня първата си среща с теб, но съм убедена, че не съм и предполагала какво ще се случи и колко много ще те заобичам. Помня, че в началото не изпитвах нищо към теб и изобщо не вярвах на красивите ти думи. Но малко по малко започнах да те опознавам (или поне така си мислех), започнах да ти се дов ...
daqnka (Няма Име)
daqnka
Проза » Писма
1.6K 1

Филиона

Отдавна, много отдавна, още преди първата луна на Филиона живеела една приказна фея.
Тя се явявала в сънищата на малките деца и сутрин те намирали под кожите, на които спели, по едно вълшебно камъче. Това вълшебно камъче им служело вечер да си запалят огън, защото огънят бил доста рядко срещан. Дете ...
liulina (ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА)
liulina
Проза » Приказки и произведения за деца
1.8K

Промяна за миг

Промяна за миг
Толкова думи неказани,
толкова мигове, оставени в миналото.
Целият ми свят около теб се въртеше,
сърцето ми само за теб туптеше, ...
Pepsi_pz (Петя Георгиева)
Pepsi_pz
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.5K 1

Тя няма измерение и никога не я купувайте!

ТЯ НЯМА ИЗМЕРЕНИЕ И НИКОГА НЕ Я КУПУВАЙТЕ!
Кой е отговорен за теб, за мен, за хилядите като нас? Това е нашият Аз, колкото силен и колкото слаб да е той. „Обичам те"- казва. Уважавам твоите принципи, а зад гърба ти не е същия. Говори ласкави думи, убеждава вярващите наивници, а когато си тръгне, сяк ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Хумористична
1.1K 1

Плашилото, момчето и пшеничното зърно

Черната земя пустееше. Старото сламено плашило се усмихваше на слънцето, някак налудничаво, с очите си - две големи черни копчета, пришити за сламата.
Върху кръстообразното му тяло се вееше вехто палто с множество джобове, сякаш тайник с безброй входове към душата му...
Любопитните врани кацаха по р ...
azura_luna (Петя Стефанова)
azura_luna
Проза » Приказки и произведения за деца
2.3K 27

Среща с миналото

- Наближаваме летище София. Моля пътниците да се приготвят за кацане!
Почувства как челюстите му неволно се стягат, пое дълбоко въздух и притвори очите си.
Беше преди две години. Участва със свой порект за спортна зала и макар да не го одобриха(струвал прекалено скъпо) го поканиха на международен си ...
Нел (Наталия Иванова)
Нел
Проза » Разкази
1.4K

Мдаа, сериозен проблем

- Проблемът е... - започна Кух Че Реп, но след като набоде на вилицата си една кисела краставичка се разсея за момент, докато я разглежда умислено минута две, преди да подхване отново - Проблемът е, че стърчащият пирон получава удар с чук.
Казвайки това Реп лапна краставичката и съсредоточено задъвк ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
957 1

Полудявам ли?

Разказ за човещината
Събудих се и чух глас: „С хората човек бъди.” Стреснах се. Доста лудости са започвали точно с чуването на гласове и са завършвали ако не с лоботомия, то сред четири бели стени и снизходителните усмивки на хора в бели престилки. (После ме питайте защо не обичам бялото.)
Стресната ...
rarebird (Весислава Савова)
rarebird
Проза » Хумористична
1.2K 1

Без заглавие

Една целувка, едно докосване, а аз съм тъй щастлива. Ти винаги се появяваш в точния момент и сякаш всичко е една илюзия. Твоята спонтанност ми действа страхотно, стига с еднообразието, нека започне ново начало. Само едно лице като погледна и се чувствам желана и обичана. Всъщност причината за усмивк ...
cveti_ludoto (Мм)
cveti_ludoto
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.2K

Мъж

КРАСОТА ЗА ЕДИН НЕВЕРОЯТЕН МЪЖ - събуден копнеж...
(писмото, което навярно ще познаеш)
Здравей, Нежност, облечена в Обич... Бих искала да ти подаря Слънцето, за да осветява Пътя ти в Тъмното... бих искала да ти подаря Утрото, за да си ВЕЧНО ЖИВ...
Бих пожелала Луната за теб, за да те пази от зли Ори ...
Леа-Естер (Л-Е)
Леа-Естер
Проза » Писма
1.5K 5

Спомен за една сбъдната мечта

Беше топла октомврийска вечер. Хиляди хора се бяха запътили към мястото на срещата. Имаше всякакви - млади и стари, богати и бедни, сами и на групи… Толкова много хора, с толкова много различни съдби, проблеми, възприятия за света наоколо. Но в тази вечер всички бяха обединени от едно - любовта и та ...
tzveto (Цветомир Милошов)
tzveto
Проза » Разкази
1.1K

Здрач (2/2)

Така и не разбра какво го събуди - остана само голият, свършен факт. Той отвори очи и видя, че огънят отдавна е изгаснал, а над цялото поле е изгряла ярката пълна луна. Примигна и се надигна на лакът. Вратът му изпука и той присви очи... и се сепна, внезапно доловил нещо в тихата лятна нощ. Звук. Ня ...
michael (Владимир Ангелов)
michael
Проза
1.5K 2

Фатални страсти

(Наскоро получих от известна филмова компания предложение за сценарий на мегасериал с работно заглавие „Фатални страсти”. Това е голямо предизвикателство за мен и се надявам да не разочаровам многобройните телезрители.)
Дона Изабела не можа да мигне цяла нощ от хъркането на дон Алваро. Изключено беш ...
feia (Вилдан Сефер)
feia
Проза » Хумористична
1.7K 21

Сблъсък

- Барикадирайте вратите! - изкрещя един нисък, възпълен мъж и гласът му се понесе над настъпилия хаос.
Неколцина го послушаха. Останалите се бяха скупчили като стадо овце в средата на помещението.
Отвън, в мрака, настъпваха мъже и жени със свръхмодерни оръжия - картечници, огнехвъргачки, дори пренос ...
michael (Владимир Ангелов)
michael
Проза » Фантастика и фентъзи
1.3K 2

Любовта на един викинг

Имало в северните земи вожд силен, млад, нахъсан да навлезе в земята дива, но веднъж край една река видял самодива, тя била чисто гола и много красива. Ума на викинга взела, а той се приближил, с поклон я уважил, над нея се снишил и я целунал. Тя го прегърнала, но веднага след това го отблъснала и п ...
sehnsucht (Тамара Сарафова)
sehnsucht
Проза » Разкази
1.5K 2

Жена, която държи на себе си, носи чадър...

Сутринта, като се събудих, през един пролетен ден, първо погледнах на изток -слънцето опожари студените ми и сънени очи и неволно се обърнах на юг. Тя стоеше на съседния балкон и решеше сламените си коси с костен гребен, а те блестяха като червени слънчеви снопчета и очите ми сякаш залепнаха за тях. ...
blagoran (Благой Ранов)
blagoran
Проза
1.6K 6

Литературен герой: част втора - 10. Изпитанието на Васил и Дарина

Кристиян се облегна на стола. Чувстваше се така, сякаш е изкачил планина. Писането на тези абзаци го изтощаваше, но също така и страшно го вълнуваше, така че не смяташе да спира дотук. Не смяташе въобще да спира, докато не го завършеше.
Филип само стоеше и четеше безмълвно. Може би бе логично да се ...
presian_penchev (Пресиян Пенчев)
presian_penchev
Проза » Разкази
1.3K

Писмо до бившия съпруг

Скъпи приятелю,
Пишеш, че ти липсва свежият ми поглед към живота, моето отръскано „обичам те" и талантът ми да преоткривам страстите. Пращаш ми любимия парфюм - подкупваш ме, знаеш - ароматите са моя страст и без тях на сън дори ми е скучен светът на приматите.
Ах! Ароматите са мое вдъхновение...
Из ...
Апостолиция (Ели Лозанова)
Апостолиция
Проза » Разкази
2.7K 3

Боксьорът

Посветено на Васко, с надежда Там да не вали
Отвори леко очи и болката го прониза. Не знаеше къде е и кой е. Стените се свиваха до лицето му, близваха го с дъха си и се отдръпваха пак. Пулсираха главата му, краката и ръцете, целият туптеше в болка. Пак затвори очи. Къде е и защо е сам? Преглътна с м ...
inakrein (Илияна Каракочева)
inakrein
Проза » Разкази
1.4K 18

Приказка за ползата от учене на чужди езици

На Найденчо
Хей, приятелче, искаш да ти разкажа приказка ли? Но да знаеш, че не мога да разказвам така хубаво, като татко ти! Ама да не бъдела "женска" приказката? Няма проблем! Ще ти разкажа една малко весела и малко тъжна - като самия живот. И с поука на края!
И така, имало едно време...
Аз ги нар ...
670301 (Павлина Гатева)
670301
Проза » Хумористична
1.6K 1

Спомен тъй далечен...

Времето минава,
а казват: "Приятелите остават".
Но при мен така не стана...
Какво бе таз' рязка граница - не знам.
Защо позволихте така да се отдалечим? ...
SnoW`PrInCeSs (Ляля Ляля)
SnoW`PrInCeSs
Проза » Други
1.3K

Липса... на живот

Липса... на живот
Ето ги!!! Отново са тук. ... Двамата рицари на смъртта и тяхната неизменна, вечна и безпощадна приятелка... Отново са тук... Ето ги - отново на освирепен от глад лов... Ето ги... Хапещият сняг, който на хапки си взема от душата ми... Пронизващият вятър, който отнася и трохите... И ...
kemito_16 (Кямил Насуф)
kemito_16
Проза
1.9K 2

Поредица репортажи - Пълнолуние

Пълнолуние
Натежала е луната... И е поредното извинение за моето безсъние... Тази картина ме стимулира да си представям какво ли не, докато сънят ми се мае със своята игра на криеница... Но тя се оказва приказно видение, в сравнение с принудителното озвучаване на нощната тишина. Включва се тревожно ...
pavli (Павлина Петрова)
pavli
Проза » Други
1.1K 9

Бъдещето е пред теб, приятелю

БЪДЕЩЕТО Е ПРЕД ТЕБ, ПРИЯТЕЛЮ
Да живееш, значи да се бориш
Напоследък Големият-малък човек, се разболя от тежка болест, която наричаха апатия. Тя обхвана цялото му тяло и накрая получи хроничен характер. Позицията на бездушие, която беше заел сред тази динамика от хора и машини, го тласкаха към гибе ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Хумористична
1.2K

Бягство.

Беше вечер. Градът отдавна беше заспал. Не се чуваше нищо. По улиците нямаше хора, по шосето не минаваха коли. Всичко беше пусто...
Луната грееше ярко, беше пълнолуние. Лунните лъчи минаваха през прозореца и осветяваха цялата стая на Нели. И въпреки че беше късно, тя не спеше. Отдавна беше забравила ...
In_The_Shadows (Ивелина)
In_The_Shadows
Проза » Разкази
1.3K 3

Самота

Нати се връщаше от училище и по пътя беше изключително вглъбена в себе си. Прибра се в стаята си, седна на леглото и най-накрая осъзна какво се случва. Всъщност, още сутринта го беше осъзнала, но в училище имаше възможността да го обмисли. Нати осъзна, че е мъртва.
Тя наистина беше мъртва. Не физиче ...
zemetrus (Иво)
zemetrus
Проза » Други
1.1K 2

Нестинарка

Здравей, скъпи мой!
Нека ти призная. Нестинарка съм, любими. Зная, какво би казал - че стъпалата ми са прекалено гладки, за да повярваш. Сигурно ще си помислиш, че отново се шегувам. Не, няма нито шега, нито онзи сарказъм, който те кара да изтръпваш.
На нестинарка душата аз нося. Тази душа нестинара ...
rarebird (Весислава Савова)
rarebird
Проза » Писма
971 1

Очакване...

Очакване
Тя беше най-проблемната ученичка във випуска. Винаги крещеше, беснееше и се биеше по коридорите. Никой от учителите не я обичаше. И нормално - беше в състояние да докара до лудост всеки.
В този ден явно се беше случило чудо. Нещо се бе преобърнало в душата на това момиче. Много ученици бяха ...
*Dark_Girl* (Вили)
*Dark_Girl*
Проза » Разкази
885 4

На любовта ми

Искам да избягам! Всички спомени да залича! Когато затварям очи, сякаш се вглеждам в твоите! Трудно ми е да не мисля какво ли щеше да е, ако си до мен! Ти ме учеше на добро, а аз не го осъзнавах! Липсваш ми - хиляди пъти ти го казах! Липсваш ми, но ти искаш друга! Усещам, че не ме обичаш, усещах тов ...
vesenceto6 (Веселина Стоянова)
vesenceto6
Проза » Писма
1.1K

Родена от жар

1.
Крилата на пламъка сътвориха вятър - могъщ и горещ. Ина усети допира му върху лицето си и си помисли, че тази стихия може да изгори всичко наоколо. Дори и нея.
Изплаши се, когато разбра, че той иска да я докосне с пръстите си, плъзнали се към нея като огнени камшици.
- Моля те, иди си - каза тя и ...
ГФСтоилов (ГФСтоилов)
ГФСтоилов
Проза » Фантастика и фентъзи
1.2K 1 2

Вечността е скучно занимание

Носех се през безкрая, носех се през вечността, а компания ми правеше единствено мракът.
Бях безсмъртен и вечен, но очевидно запазването на живота не включваше и запазване на целостта на тялото, защото то беше започнало да се разпада. Парче по парче аз се разпилявах из чернотата.
Кой да предположи, ...
The_Crimson_King (Михаил Костов)
The_Crimson_King
Проза » Разкази
2K 3

Даскалът

Даскалът
Яви се пред Сандански по негова поръка. А и смееше ли да не се яви. Каквото той речеше – това и ставаше. Дори и валията, ръководещ областта от Бараково до Солун, се съобразяваше с думата му.
След Хуриета и един разговор с Али бей – директорът на гимназията в Солун бе взел решение – във всяк ...
Войнов (Цветан Войнов)
Войнов
Проза » Разкази
1.5K 2

6. За тъмнината, страха и патериците...

Човекът, казано по-простичко, робува на страховете си. Малките деца, жадни да откриват заобикалящия свят всеки ден без страх, с бодри крачки тичат към необятното за да го опознаят. При нас порасналите е доста различно. Вместо да се опитваме да опознаем света, ние се заключваме в него. Точно когато с ...
broken_dream (Нямам)
broken_dream
Проза » Други
1.2K 1

Нека да играем чисто!

Нека да играем чисто. Да, въпреки че играта е мръсна и ни предоставя много повече от нужните възможности да измамим. Нека да играем чисто.
Въпреки, че не ни е в природата. Ние обичаме да се въргаляме в калта, една подсъзнателна любов, неконтролируема, сляпа и малко плашеща. Но това не ни е нужно. То ...
reason_of_life (Алекс)
reason_of_life
Проза » Други
1.2K 1

Има ли още принцове и принцеси?

Един колега скоро написа в един форум, че търси принцесата - тя, жената с главно Ж. Единствената и неповторимата - неговата. Накара ме да се замисля, има ли още принцове и принцеси. Не сме ли вече достатъчно откъснати от онова време на рицари, дуели и принцеси затворени във високи и недостъпни кули? ...
dancing_quin (Деница Георгиева)
dancing_quin
Проза » Други
1.2K

Историите на един живот!

Вървейки, умислен върху всичко онова, което ставаше около мен, минах случайно покрай цирка. Този път не минах просто ей така, а за един миг се вгледах в клоуна, който седеше и плачеше. Аз се доближих до него и го попитах:
- Нали клоуните не плачат, защо плачете?
- Синко, ти си единственият, който ме ...
Art_devil (Пацо Танчев)
Art_devil
Проза » Разкази
1.2K

Ерика 2 "Колкото толкова"

Ерика 2: "Какво повече..."
„В една жена най-важното били краката. Тогава го разправя моят бивш благоверен и „настоящ приятел". Е, да, ама моите, собствено производство, клонят към интересната категория на скелетите. С огромен успех бих могла да позирам в кабинетите по биология и да стресирам подраст ...
westlife (Камелия Кацарска)
westlife
Проза » Повести и романи
1.4K 5

Без значение...

Аз съм толкова силна, доколкото сърцето ми може да понесе болката. Мога да усещам толкова много чувства, но така и не намерих любовта. Аз съм тази, която решава по кои мостове трябва да вървя и кой е време да прекъсна. Съжалението е за слабите, съчувствието разклаща волята, казвам си аз, но продължа ...
delfin4y (Катето Миткова)
delfin4y
Проза
1.4K

Петък вечер, страна огромная

Уморена до смърт, се дотътрям до леглото си. Предчувствието за ароматни, току-що изгладени чаршафи, познатият дъх на потпури бяла роза и лавандула, зашити във възглавницата ми - ммм, ето това е щастието. Дългият тягостен ден, адският пек, бездъждовно и унило. Петък вечер след полунощ.
Денят беше ужа ...
Апостолиция (Ели Лозанова)
Апостолиция
Проза » Разкази
840 1