За скърцането
Сянка се люлееше в люлеещия се стол, четеше малко, но дебела книжка и често се подхилкваше под мустак.
- Скръц скръц...
Но Щен Вълк се полюляваше в хамака си и също четеше книга, тя бе по-голяма от тази на приятеля му, но за сметка на това по-тънка.
- Скръц скръц... скръц... скръц.. ...