- Я, кого виждам! Страшна си Рени! Станала си много елегантна! Как го правиш?
- Ами, тренирам. Бягам тук, бягам там, стоя по опашки. И ето, краката ми се превърнаха в стандартни пружини.
- И аз бягам, ама...
- Не се отчайвай миличка! Тренирай, в това е истината! Бягай за здраве! От бягането и духът ...
Едно сърце е по-дълбоко от всички океани на земята
Този път няма да описвам онази реалност, която е в мен или в света... Няма да мисля кое, как да е... Просто ще "нахвърлям" думите, както си поискам... И знам, че красивото не е само в перфектните "неща", а и в онова, което на пръв поглед изглежда елементарно. А понякога в простотата има много повече ...
И тази нощ няма да спя. Вече две седмици почти не мога да мигна. Инсомниа ли е или съвест... не знам. Сякаш нещо ме измъчва, нещо ми тежи, държи ме будна, не ми дава да заспя, а тялото ми не издържа вече. Изглеждам като онези зомбита от чернобелите страшни филми, които са правили още във 60-те годин ...
„Гарванът грачи грозно, зловещо...”. Знаеш ли, че този гарван съм аз? Знаеш ли, че аз дойдох от пепелта, събрах песъчинките в пустинята, преброих капките в морето само за да те видя в този момент? Знаеш ли, че чаках в сенките, търсех всяко твое слабо място, за да те ударя, за да те смачкам, за да те ...
Когато има режим на водата…
Заради ремонтите на нашето кръстовище няма да имаме вода поне две седмици (защо не и месец!). Е, ще ни пускат от 5 до 7 часа сутринта.
Намирам го за предизвикателство и възможност да тествам здравината на нервите си. Освен това подобна ситуация подтиква към усъвършенстван ...
Глава Първа
Марон става Черна Роза и се запознава с Чияки, който е Бяла роза
Преди няколко години имаше едно момиче и едно момче, които бяха пазители на Розите. Ето и тяхната история.
Момичето се казваше Марон. Тя беше на шестнайсет години. Живееше в учебната база ,,Еделвайс”. Марон живееше там, защ ...
Казват, че Змеят е зло същество, демон, най-големият му враг бил великият бог Перун. Другаде пък казват, че е добър, помага на хората, гони други хали и змейове дето сушат реките и крадат девойки. Много неща приказват хората, на какво да вярваш? Може би пък Змеят да е посредник между доброто и злото ...
Нарисувай ме като картина на морска тематика! Нарисувай очите ми - две тъмни, лъскави камъчета на дъното на океана! Нарисувай устните ми - перки на хищна акула! Нарисувай ръцете ми - две тънки стъбла на водорасло, копнеещи да погалят слънцето! Нарисувай мечтите ми - чайки, зареяни в облаците, слели ...
Празникът на детето
Изпрати писмото.
Всеки следващ ден очакваше отговор, но такъв не идваше.
В късния след обяд на 22 ноември, рождената дата на детето, отиде до пощата и позвъни.
- Да. Ало, кой е? – чу гласа на тъщата. ...
Драги телезрители, нашите камери се намират на автобусната спирка, от където директно ще ви предадем квалификационната среща по модерно ръгби, между нашия така симпатичен и енергичен отбор "Чакащ пътник " и "Автобус номер девет".
За първи път в българския спорт ще дебютира, Весела Будилкова. "Мачът ...
Сиво-синкави, пламтящи очи, в тях се отразяваше цялата планина, дори и най-високите върхове покрити с вечен сняг, обгърнати в преградката на облаците. Отразяваха се в тези очи вечнозелените елхови гори под заскрежените склонове, сенките криещи се между стволове на двестагодишните дървета. Блестеше и ...
"... души на отсечката Самоков - Боровец. По непотвърдени данни автомобилът се е движил с..."
Тази крушка трябва да се смени. Щрак-щрак (ето пак се започва). Щрак-щрак (кога ще тръгваме?). Ето пак се започва:
- Спри да си играеш с ключа, става ли? Не ти е играчка.
(играчка-плачка-играчка-играчка-игр ...
Сава Хашъмов беше от ония личности, които притежават вътрешен усет и вроден интелект. Животът за него представляваше един огромен маскарад, с много фойерверки. В тази зала, той се чувстваше кандидат на голямата награда, "Сър професьор." Това беше върхът. Най-сетне! Всички ръкопляскаха. Чуваше се: "Ч ...
Аз съм художник - без ателие, без завършена картина.
Обикновено рисувам жени. Идват, присядат в гънките на страха си, предпазливо подвиват колене и ги долепят едно до друго. Суетата им облизва матовото лице на огледалото и когато с пестелив жест ги лишавам от последното убежище на срама, се свлича к ...
ПЪРВО
Вещицата клечеше пред прихлупената землянка и на пръв поглед изглеждаше мъртва - замръзнала в позата, в която я е оставил Последният*. Пламъците на огъня хвърляха трепкащи отражения върху сведената й глава, очите под затворените клепачи не помръдваха. Съсухрената, древна кожа изглеждаше невъоб ...
- Обичаш ли ме? - попита той.
- Обичам те! - отговори тя.
- Нали не ме лъжеш? - попита пак той и обгърна главата и с ръце, за да го погледне тя в очите.
- Не те лъжа! Обичам те!!! Как можеш да си го помислиш!? - той запрати навлажнения си поглед към нейния и попита;
- Нали няма да ме забравиш? - тя ...
Днес се събудих, а леглото до мен беше празно.
Помниш ли, че беше обещал никога да не оставам сама...
Днес посрещнах изгрева, обгърната от спомени.
Помниш ли как, сгушена в прегръдките ти, гледахме раждането на деня...
Днес те търсих в капката роса. ...
Заглавието е пълно клише, как мразя клишетата, но в случая е единственото подходящо. Това обаче няма да е от онези трогателни истории, в които баща учи малкото си момиченце да кара колело или как майка й и държи ръката, докато пише първите си букви. Не, човекът, който се оказа най-важният учител, бе ...
Литературен герой: част втора - 11. Реалност в реалността
- Може би в момента се бориш със себе си, а Филип.
- Въпреки всичко съм шокиран - отвърна литературният герой.
- Знам, че е така, но те сами си го причиниха. Много преди ти или аз да ги познаваме.
- Виждам.
Кристиян се обърна на стола и се взря в очите му. ...
Тази сутрин ми се стори, че изгревът се случи по-бърз и прощално кръгъл. Потичах по ивицата в топлите следи на нощната вода и надникнах крадешком в торбичката на събирача на загубени вещи.
След две кафета със сметана и много захар завладях с шареното тяло на мексиканската си рогозка своето място – н ...
Отварям очи. Сумрачно е. Остават пет минути преди часовникът да произнесе окончателната присъда, че е време за ставане. Пет минути за мен, сама в топлото легло. Тишина. А в съзнанието още витаят образите на съня. Е, хайде, време е. Кой ден е днес? Все едно. Ден като всеки друг преди или след него. Д ...
> - Здравей. - прошепна го плахо, сякаш на себе си. Държеше ръцете си в джобовете и все по-силно се щипеше през материята на палтото. - Ох! - Явно е наистина, помисли си.
>
> - Хей - откъсна се от устата му, повече напомнящо на дълго притаяван дъх, отколкото на поздрав. - Как...
>
> - Какво... ...
Двата Ужаса бяха тук с точно определена мисия - да направят психиката на един човек на пихтия. Те подходиха към задачата си с голяма доза професионализъм, сериозна рутина и малка щипка вдъхновение. Вмъкнаха се в сънищата му, правейки ги непоносими кошмари, докато вече го беше страх да спи на тъмно. ...
Дона Изабела бързо дойде в съзнание. „От вълнение и преумора е" - успокои присъстващите семейният лекар. Партито мина като по ноти - с обичайните банални реплики и дежурни усмивки... От време на време дона Изабела крадешком поглеждаше към посребрения, но все още привлекателен Ромеро, който сега се к ...
МИСЛИ НА ГЛАС
Драги радиослушатели на програма „Зелен терен", нашите микрофони се намират в студио „Актуални проблеми", откъдето ще имате възможност да чуете предаването „Мисли на глас." Водеща ще бъде познатата на всички, Весела Будилкова. Пейте и се веселете с нас! Както казва народът: „Който пее, ...
Вървях по брега. Пред мен морето бушуваше като чувства. Престраших се и скочих в него... без водолазен костюм.
Чувствата ме блъскаха от всички страни... почти се удавих.
Някой доплува до мен и ми подаде ръка... спаси ме.
Когато отворих очи бях в лодка, а наоколо бе морето.
Над мен се усмихваше едно ...
( песен, изгубена в нощта )
Вечерта се спускаше плавно по склона на голямата планина. Сенките бавно се удължиха и се плъзнаха като хищно търсещи пръсти из гората. Заглъхнаха една по една обичайни крамоли на горските жители, огласящи цял ден гората и всички се приготвиха за сън. Скоро щеше да се стъм ...
І.
Мъжът пристъпваше бавно по смълчаната улица, а пустинята го следваше по петите.
Вятърът навяваше пясък върху опустелия път, свиреше в стрехите на притъмнелите, мъртви къщи от двете страни и нашепваше древни слова в тишината.
Сивите очи на непознатия се плъзгаха по околните сгради, сякаш се опитва ...
И аз, като Cherry Darling*, притежавах няколко ненужни таланта, един от тях бе да запомням непотребна информация. Преди време бях наизустила всички обяви от един сайт за имоти, исках да си купя къща и да живея на село, сама, не знам дали щях да се справя, но исках... Винаги искам по няколко неща в к ...
Къде съм? Изгубен съм. Оглеждам се, а около мен има само стени. Зелени, високи, непреoдолими плетове с хиляди свежи листа, развявани и шумолещи на вятъра, по мънички сиво-кафяви клони. Стена и зад нея друга, а над тях светлина без светило. Бавно се лутам и обикалям коридори без ред и форма. Търся се ...
Погледна във джоба си. Извади първо хартийка, после някакво копче, след него омачкана снимка. Добре си спомняше тези малоценно-скъпоценни предмети.
Хартийката беше билет. За стара постановка в руинното кино.
Копчето беше подарък. Намерено навярно на улицата със знак за любов.
Снимката беше на плажа. ...
- Какво има вътре? - попита Ко Та Рак.
Гар Ван беше домъкнала от някъде една малка делвичка и я сложи на кухненския плот.
- Мед - осведоми го тя.
- Их, че сладкооо - облиза се Ко.
Една ранна утрин около две седмици по-късно Но Щен Вълк влезе в кухнята, за да измие гуреливите си очи. След като ги нап ...
Очертава се още една безсънна нощ...
Самотна нощ, изпълнена с копнежи, мисли, спомени...
Но не и мечти - мечтите са за глупаците.
Какво става с мен?!
Не мога да чувствам, не мога да се смея, не мога да говоря, ...
« -: юли 20, 2008, 16:49:10 »
Преди много, много години всички лястовици били бели - съвсем бели били, едно черно перце нямали. И черният гарван им се присмивал: - Ха-гра! - ядосвал ги той, - какво ми се фукате, че летежът Ви е грациозен? Че се ширите в красиви апартаменти от кал? Ама сте бели, и ...
Ама то това чудо любовта било меко казано луда работа. С години сам си вярваш, че обичаш някой, къса ти се сърчицето само като го видиш и после тряяяяяяяяс!Осъзнаваш, че то е голяма романтика, ама нещо не ти се вписва в реалната картинка. Изстрадалите принцове вече са демоде.
За една вечер ти се обр ...
- Здравей, прашинке!
- Здравей, прашинке! И ти ли си прашинка, прашинке?
- Всички сме прашинки, прашинке.
- Не звучи много утешително, прашинке.
- Утеха ли дириш, прашинке, или да си прашинка, прашинке? ...
Сирачето
Дъждът монотонно се сипеше по главната градска улица. Дъждовните капки тъжно се стичаха по прозорците на къщите, а листата на дърветата тихичко потръпваха при допира си с тях и придобиваха особен блясък. Във въздуха се усещаше свеж аромат, който може да бъде доловен само в дъждовни дни като ...
"Събираш целия ми свят в себе си!" - П.И.Ф
Човечка
Тази думичка е плод на прекия ми контакт с една павликенска госпожица, т.е. една моя съученичка. Визирам точно нея, поради простата причина, че в нея открих нещо нечовешко, нещо истинско и интересно. Този двадесет и първи век ще ни побърка някой ден ...
Чух нейния глас, който ме успокои.
Той беше далечен, но в същото време ми се стори, че тя е тук, до мен.
Опитах се да си я представя, но не можах.
Усетих само топлината на гласа й, леко самоуверен, нежен, малко предпазлив, на моменти по детски открит, понякога замечтан или тъжен.
Колко много неща мо ...