6 659 резултата
Колкото и да си доволен от живота си, винаги ще ги има онези дни, в които апатията разяжда душата ти и тъгата е толкова фина, като паяжинка, че дори не можеш да определиш точния ù нюанс и да намериш подходящото парче, слушайки което да я заситиш със себе си. Да те погълне и да изплюе на повърхността ...
  954 
По Коледа стават чудеса...
„Тиха нощ, свята нощ...”
... Светът е притихнал в очакване на Коледа.
Нощта отдавна прегръща земята, а навън е някак светло... тържествено... Снегът искри весело по клоните на дърветата и всичко изглежда по-чисто, и дори някак вълшебно. Вече не вали, но по небето се гонят ...
  1035 
Ден 1 (22.12.2014) – Липси.
Сещате ли се за онези моменти, в които страшна мисъл ви удря по челото изневиделица и оставате без ума и дума. Честичко ми се случва на мен. Днес така ме удари мисълта за недостатъчността. Винаги нещо не е достатъчно. Парите, дрехите, любовта, акъла… Най - жалко е, когато ...
  662 
"Истинската религия е в сърцето.”
Кашмирска поговорка
Вярвам в онова, което съм видяла с очите си. Особено със затворени очи.
В шепота на скритите ми рани, прозаично наричан житейски опит.
В интуицията, която не признава външност, думи и общоприетости, а само есенното преброяване на хубавото и лошото. ...
  915 
Пак е декември и отново се започва с въпросите, характерни за това време от годината. От едната страна съм аз, а от другата... пак съм аз. Изваждам един списък от миналата година, наподобяващ по дължина този на Дядо Коледа с непослушните деца. И се започва едно отмятане на всеки ред. Тук плюс, там м ...
  882 
Прибираме се кални и уморени и мятаме смърдящите си обувки в коридора. Влизаме в стаята и захвърляме мокрите си палта. После отиваме до леглото си и се сгромолясваме като чувал с картофи. И с този трясък залетяват из стаята счупените ни черупки. На малки парченца. И ние се отпускаме, доволни, че най ...
  573 
Тост
Може би съм го чул някъде в Кавказ и съм го запомнил. Кой знае...
Моля за внимание !
Вдигнете чашите !
Искам да ви припомня, че има една такава думичка състояща се от три букви, която означава нещо, което безумно обожават жените и с което много се гордеят мъжете. ...
  778 
"Мрачен и окървавен. Изпълнен с гняв и омраза. Хлъзгава слуз изпълваща пукнатините на самолюбието, на човеците. Болка и страх пролазващи коварно и в най-светлите кътчета на чистите души.."
Затвори книгата почти с погнуса. Любимият му автор успяваше на моменти да го откаже да чете по-нататък. Но пък ...
  783 
Когато влезна в класната стая, дори години, след като съм се разделила с ученическата скамейка, все още ми става тягостно. Най- гадните години в живота ми. Трябва! Да спазваш правилата. Всички правила. И да успееш да се харесаш на учителите и на съучениците си. В повечето случаи си избираш на кого. ...
  1482 
Тук съм, но никой не ме вижда. Сякаш всички гледат през мен. Сякаш съм прозрачна.
Искам да застана под светлините на прожекторите и да Ви покажа какво мога, но винаги щом ми се отдаде такава възможност се чувствам толкова уплашена, че забравям всичко, което е трябвало да Ви кажа и покажа.
Невидима с ...
  874 
-Защо не мога да разбера какво мислят другите, а?
-Защо ти е да разбираш какво мислят другите?
-Е как, мога да разбера ходовете им, да се предпазя.
-Но и те това което правиш ти и те това правят.
- Не не е така, защото не ценят всички шансовете дето им се предлагат, а ти се качват на главата. ...
  655 
Не знам как да го нарека... Съзнание? Подсъзнание? Душа? Мисъл? Шизофрения... или по-скоро - точно обратното на шизофренията. Макар, едва ли би имало значение, ако разкажа теорията си на който и да е психоаналитик (интересно, че на хората тази диагноза им е доста забавна...). Бърза поправка - филосо ...
  1118  23 
Мадам Памет изтръсква лачената си чанта на масата и тършува из спомените. Повечето, уви, се оказват тъй овехтели, избелели и изпокъсани, че Мадам Памет ги гледа със съжаление. После обаче размисля и ги връща обратно в лачената си чанта.
  623 
Съществуваше едно момиче. Тя беше харизматична, обаятелна и всеки, който я срещнеше, изпитваше необходимостта да бъде отново в нейната компания, да чуе какво има да каже, да се вгледа в завладяващите ѝ очи, да послуша звънливия ѝ глас, да разбере какво криеше в себе си крехкото ѝ тяло. Това момиче н ...
  932 
"Учиха ме старите хайдути,
с думите от странджанските песни -
и във най-опасните минути
да оставам доблестен и честен.
Пред врага си да не коленича - ...
  1661 
Ноемврийски ден. Ни да му се сърдиш, ни да му се радваш на мъглите и студените дъждове. Така се впиват в теб и така те обгръщат, че докато се усетиш си посивял повече от пейзажа вън.
Дори слънчевите позитивки, по дуварчето ти във Фейса, не могат да прогонят влачещите се огромни, сиви облаци на мисли ...
  812 
Знаеш ли кои са най-тежките сълзи – не онези крещящите, гърчещи се, молещи, искащи… а другите - тихите, залостени в затвора на две очи. Сълзите, които нямат право да говорят. Те болят най-много, и те са най-истински, защото в тях е побран целият ти свят. В тях се разпръсква душата на милиони малки к ...
  802 
4
Става 5. Следобед. Ноември. По средата. А-ха да се стъмни. Работа по улиците нямам повече. Искам вкъщи. Всъщност, първо искам да изпия няколко бири на спокойствие. Преди да е звъннал телефонът няколко хиляди пъти - "Мамо, може ли...?"
Изприщвам се всеки път, когато някой ме попита: "Мамо, ядосана ли ...
  836 
Спомням си преди години как винаги се чудеше на момичетата, които страдат от любов. Струваше ти се не логично да плачат за някой, който ги лъже и наранява. Казваше, че никога няма да бъдеш като тях. Но това се промени, когато той стана част от живота ти. Влюби се и го обикна, а така човек е най-лесн ...
  718 
"И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътят към надеждата
и свършва кръстопътят на умората?"
Безнадеждно е! Унищожаваме се... По точно - самозапалваме се! ...
  562 
1
Мммм, изгряло е. Едва-едва отварям очи. Едното, всъщност. Имаше една реклама на нашенска ракия – „Мека топлина”. Седем и половина. Отврат. Тоя, дето е измислил ранното ставане, е за разстрел. Никога не мога да стана рано и да съм доволна. Как го правят хората, не зная. И в осем вечерта да си легна, ...
  858 
Когато планинските върхове се превърнат в солници. И утрото се изразява с любовното жужене на пчела. Когато небето е толкова близко, че се побира в зениците ми... и оставя следа. Когато успея да разлея копнежите си в простора и душата ми е кожа...жадна, дишаща...къпеща се в слънчева заря...
Тогава. ...
  1145 
Плейнхилс
Епизод 4
Скок в нощта
…Какво е реалност? Дали това е свързано с нашите усещания или е плод на нашия разум? Възможно ли е само чувствата да са истински, това което изпитваш към друг човек, към друго същество?!...
- Стивън, какво е това? Какво четеш? – прозявайки се, попита Лариса. – Виж как ...
  850 
Мразя фалша и фарса. И мъртвите ви, празни души. Мислите ми се блъскат о мрежи. И черни мъгли ме душат. Черни са воплите, кротко спотаени нощем. И мракът се изражда в игли.
Мислех, че сме пазили святото. Нищожно парче от обетованата земя. А кухи надеждите са били. Времето се разтича по въздишките. К ...
  1262 
"Дразниш ме. Замълчи завинаги"
Защо?
По-добре, защо не си кажем истината?
Защо да замълча?
"Защото ме обиждаш без причина. Аз не виждам причина" ...
  811 
Ненародоиздевателствайте.
Неамериканопапагалствайте.
Нечуждопреклоннодупедавствайте.
Нееврогейскилесбопедофилоподражателствайте.
Нелъжедемократствайте. ...
  589 
Празнотата значи ли, че не е било истинско? Ако няма нищо сега, значи ли, че никога не е имало? Възможно ли е да стоиш пред един човек, който някога е изпълвал тялото ти с хиляди различни чувства и да не усещаш нищо. Да го гледаш в очите и да не потънеш там, където преди си се давел. Всеки спомен, к ...
  439 
Има хора, които те вдъхновяват. Такива, които оставят толкова траен отпечатък в съзнанието ти, че е трудно да бъде заличен. А и не искаш. Хора, които те заразяват с енергия, с колоритност, с щастие. Техният хоризонт е необятен. Един съвършено различен космос, където „не мога“ е паразитен израз, койт ...
  864 
Една сутрин се събудих... станах рано... и мисълта, че пред мен е още един нов ден... нов шанс... ме накара да се усмихна...! ... Някои не могат да видят изгрева... но аз мога и тази мисъл ме накара да попивам всеки слънчев лъч и да се насладя на гледката, по-красива от всякога... Всеки ден бързам, ...
  592 
С болка разбрах, че:
1. Най-близките ти хора могат да бъдат най-жестоки с теб.
2. Когато правиш добро, не получаваш благодарност.
3. Когато мислиш за някого, той те пренебрегва.
4. Хората гледат повърхностно и дават оценки, без да вникват в нещата. ...
  1054 
И той си минава и върви, идва и не си отива, седи си там просто. Ти си отиваш.
Но тогава, моментът, си мислиш, е дошъл. Обаче тоя момент идва, докато се усмихнеш, минава, а след малко осъзнаваш, че изобщо е бил момент. А то какво. Три Бири, три водки, лед и някой и друг изстискан лимон, три часа с Н ...
  735 
ЗАБРАНЕНО! СТРАХЪТ!
Като малко дете хлътваше по теб, мислеше те за специален - беше за нея, в момента, в който разбра, че си като всички други - ЕДНАКЪВ!?! Търсеше и намираше безброй начини да ù привлечеш вниманието, държеше се като "малко" дете, макар вече на възраст да не си това, но ù харесваше. ...
  579 
Да се уточним още в началото - това е политически некоректен разказ, ама много. И той започва с това, че си мисля какво особено нещо е това да ти го начукат. Много е специфично. Оставя ти една особена бразда в душата, и не само. Да си го кажем, че направо си виждаш какво е имал предвид народът, кога ...
  1060 
Фейсбук не е нито първата, нито последната социална мрежа в България. До масовото навлизане на Фейсбук в социалния (или по- скоро - асоциалния) живот на България, по нашите географски ширини през вековете се развиват най- различни форми на подобна комуникация между хората...
1. Социалната мрежа през ...
  757 
Защо и за какво имам тази болка? Така беше сгърчила гърдите ми, притиснала дишането ми до жалки хлипове. Скътан в един ъгъл на най-грозните ми мисли, моят страх пищеше неопределен. Жадно нагъваше от вътрешностите ми, облизваше разкривените си устни и дращеше по сърцето ми.
В тъмна малка стаичка аз б ...
  845 
Велика Природо!
На колене съм пред Теб и Те моля! Пощади ни! Мен и всички хора по Земята.
Скланям глава пред невероятното Ти величие и знам, че аз и всичките седем милиарда човеци сме много, много виновни пред Теб. С нашата дейност ние вървим против Теб. А Ти, това сме ние. Значи ние вървим против с ...
  860 
Сега, когато съм натиснала вече спусъка и гледам как куршумът лети право към главата ми, а душата ми се намира в онази тръба, насочена под наклон към хоризонта, която всички предсмъртно описват, а в края ù виждам онази бяла светлина, най-после ще разбера дали има Бог. Пътувам назад във времето със с ...
  524 
Тогава хората вярваха в това, което им бяха разказвали..Любовта беше болест.
Промъква се тихо през очите ти, обсебва съзнанието ти, протяга безжалостно ръце към сърцето ти и край... ти си безнадеждно изгубен. Губиш реалност, създаваш нова. Рушиш пясъчни кули - строиш замъци от морска пяна. Опитваш с ...
  545 
Щастието е възможно, но само в сънищата
Намирах се сред най-просторните и свежи зелени полета, каквито човек би могъл само да сънува, но не и да зърне в действителност. Поляните бяха удивляващо всеобхватни и украсени с най-различни мънички цветенца, които искряха като бисери сред росната трева. А ви ...
  591 
Посветено на
Мартин
и всички Човеци
Отдавна загърбих годините, в които гледах с розови очила на света и вярвах, че всеки човек е добър. Много бързо животът ми показа, че хората предпочитат да са лоши, защото е по-лесно, защото както се казва „ Няма ненаказано добро” и естествения извод от това е, че ...
  871 
Предложения
: ??:??