Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

За млякото и други неща

Минава десет часа - почти обяд е. Слънцето отдавна се е показало, но аз обичам да спя до късно, нямам си друга работа. Включвам компютъра и търся любимата си игра. Пак някой е подреждал десктопа. А, ето, намерих я. Всъщност компютъра е на леля ми и тя винаги се сърди когато седна пред него... жени.. ...

Kors

Проза » Разкази

1.2K 5

Кой съм аз

Кой ли е този човек, който стои срещу огледалото? Това аз ли съм, онова момче с русите коси, което с отвертка е тичало да поправя стари телевизори? Аз ли съм момчето с кестенявата коса и големите мечти? Онзи напорист младок, увличащ се от електрониката и музиката, но вече като че ли го няма. Всичко, ...

audio_master

Проза

2K 4

Малката светулка

Само една звезда на нощното небе сега грее. Само една звезда искри и мрака краси. Тази светулка ме подлудява. Поглеждам нагоре, а тя ми се смее. Ти, мъничка, мила моя, защо си тъй сама? Защо няма някой, който да те топли, а само ти раздаваш светлина? Защо всички други звезди са около теб, но ти си т ...

The_last_chance

Проза » Други

1.2K

Пред съда на твоята любов

Теб те няма. Сега си далеч, самотен, точно като мен. Не трябва да те учудва - дори в самотата ти аз съм с теб. Надявам се да ме усетиш. Прости ми, че дори сега аз отново не ти давам покой. Зная, че е трудно и боли повече от поносимото.
Мислеше, че този път ще е различно, очевидно си се заблудил. Но ...

auaila

Проза » Писма

1.8K 1 2

Депресия за лека нощ

(След един разговор със Смешко)
Депресирай ме. За лека нощ.
Нямам проблеми с безсънието. Обожавам да забиваш поглед в гърдите ми.
Депресирай ме. Напук на фанатичния ми смях. Депресирай ме. Гласните ми стурни ще се скъсат от крещене.
И няма да спра. Въртя се в обсебващи концентрични кръгове. Парирам ...

vampire_blood_kiss

Проза

1.5K 1 9

Човекът и Луната

Отдавна човекът гледаше нагоре към Луната. Откакто се помнеше, мечтаеше да стъпи на нея. И през целия си живот се стремеше да я достигне.
Когато един ден най-сетне се качи, откри, че там няма нищо. Човекът искаше да се върне на Земята, но вече нямаше сили. Тогава той легна в прахта и каза на Луната: ...

The_Crimson_King

Проза

1.1K 6

Отражения 2

Отражения 2
Тъй като е невъзможно да се издигне до нивото на превъзхождащия го човек, нищожеството ще се постарае по всякакъв начин да го събори в калта до себе си.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1K 6

В търсенe на Рая

В търсенe на Рая
Да загубиш всичко в стремежа си да постигнеш щастието.
Да градиш, а всичко да се срине сякаш направено от прах.
Да прегърнеш любимия, а той да се стопи все едно е скулптура от лед.
Да не ти остане нищо, освен едничка капчица надежда. ...

Leprous

Проза

1.2K 4

Поле от мечти

Поляната в подножието на планината спеше. Нощта я беше завила със студеното си одеяло и лекият вятър носеше сънищата над нея. От сивите облаци се сипеше сняг. Бавно – бавно белите птици снежинките се носеха из въздуха като че ли в тях се бе породило напрежението на млади актьори, излизащи за първи п ...

Sensesfail15

Проза » Разкази

1.1K 1

От любовта от разстояние прекалено много боли

Качих се в автобуса с обичайната си бодра крачка и слънчева усмивка. Не мислех за нищо, просто ми беше готино и някак свежо предвид настъпващата пролет. Нямаше свободни седалки и трябваше да седна до една жена. Беше на средна възраст, скромно, но стилно облечена. Дрехите й бяха черни, траурни, от тя ...

Sw3eTyTo

Проза » Разкази

4.1K 5

Ода за Мазохизма на усмихнатата

Усмихваш се. Защо? Недей! Не искам да те виждам толкова усмихната. Усмихнатите хора са толкова тъжни! И ме боли да се усмихваш. Знам, че си тъжна. Не се преструвай на щастлива...
Тъпото е, че не се преструваш. То си е вид защитен механизъм. Като ти е гадно си показваш ослепително белите зъби и... вс ...

Vyrtina

Проза

1.3K 2

Две секунди тишина

Две секунди тишина и следващата песен започва с китарно скърцане. В колата е топло, а навън валят ръждиви листа откъснати от октомврийския вятър. Тази вечер температурата ще падне до 5 градуса. Студена седмица отмина и повечето гъски и лебеди отлетяха към южните щати.
Чикаго през есента. Красив звяр ...

dexter_walrus

Проза » Разкази

1.1K 6

Колко е хубаво, че ви има!!!

То какво ли още има да се пише след като прочетох как хубаво е описала срещата Феичка. Ама тя е добричка, а аз съм обективна.
Хич не съм мислила какво ще облека, какво ще кажа. Казах си, ако е писано, ще отида, ако ли пък не, здраве. Така не се и разочаровам, защото нищо не очаквам, каквото трябва щ ...

svetlanal

Проза » Разкази

1.9K 23

Отражения 1

Отражения 1
Най-дълго кърви раната, нанесена от близък.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 10

Приказен свят

В разгара на лятото едно малко момиче скиташе в полето. А полето беше обсипано с цветя, на които имената им още не й бяха познати. Тя не знаеше дори своето име, имената на нещата все още нищо не й говореха. Днес беше избягала от къщи, сигурно майка й я търсеше. Но тя познаваше природата, защото тя в ...

kameron

Проза

1.6K 2

По-добрата религия

Близо до Крумовград има малка джамия. Кацнала като бяла птица в прегръдките на планината, тя просветва сутрин на слънцето и се усмихва на любопитните облаци. Мястото е красиво, тихо и девствено. От всички страни, като зелени ръце, хълмовете са подпрели религиозния храм нежно. Гледам и вдишвам въздух ...

inakrein

Проза » Разкази

1.3K 17

Литературен герой: част втора - 3.Планът

- Така, какъв ти е планът за действие? - попита го Филип.
Кристиян се беше изправил и крачеше из стаята.
- Първо да ти кажа някои неща за Васил - той никога не е сам и затова смятам, че именно самотата е неговата слабост. Той е много общителен, умее да завързва връзки и да ги използва за свои цели. ...

presian_penchev

Проза » Разкази

1K

Една споделена любов

Една споделена любов
За Моника този ден беше като всички останали - само малко по-студен може би. Месецът беше такъв, какъвто е бил миналата година по същото време. Какъвто ще бъде и следващата.
Февруари. А датата, аналогично на месеца, беше четиринадесети, както предната година, както идната, както ...

анахронизъм

Проза » Разкази

1.7K 2

***

Събуди се от бясното туптене на сърцето си. Беше сънувала кошмар, който за момент я накара да загуби всякакво чувство за ориентация. Огледа се наоколо. До себе си видя мече, което и помогна да се върне в реалостта. Спомни си коя е. Казваше се Мария и беше само на 14 години. Затвори очи, опитвайки се ...

stihopletec

Проза » Разкази

1.1K 1

Избъзикването

"Нека Вуте да е по-зле" (бисер от българските народни премъдрости)
Този започна да ми танцува по нервите. Бил някой си господин Л. Отначало купи на комшията двора на безценица - всичко шест декара - и веднага го огради с висока ограда, сякаш не е б.г. вилен имот, а някаква непристъпна крепост от ран ...

radi.

Проза » Разкази

1.3K 6

Нещо за вдъхновението

Чувство на безпокойство, създадено от агонизираща миризливка, която кръжи около лампата ми. Дали да я изгася като успокоя както миризливката, така и себе си? Неее! Не искам да й дам напразни надежди и тя да спи сладко с чувство на уют в мъничкото си сърце, докато на сутринта не хрупне под някоя от с ...

Сърпухи

Проза

1.9K 4

Кратки за Гар Ван

1.
- От тук нататък всичко е в твои ръце - казва Кух Че Реп.
- Добре - съгласява се Гар Ван - Тогава ще изтичам да си ги измия.
---------
2. ...

Bersek

Проза » Разкази

832 1

Аз в нея...

На границата между Деня и Нощта - неутралната зона.
Ти си сам на калната улица...
Хората храчат отгоре ти, подритват те и отминават.
Ти си позор за обществото. Нищо.
Само след един час градът щеше да заработи с ритъма на прилежен работник. Слънцето вече изкачваше небесната стълба и се надяваше да на ...

Леа-Естер

Проза » Разкази

1.2K 2

Не е Любов

Това между теб и мен,
знам не е любов.
Това между теб и мен
е игра на сълзи.
Искам да крещя, искам да умра! ...

Desenceto_9292

Проза

1K 3

Две капки

Две капки
Писмо, от графиня дьо Волюар до любовника й барон Хайнес, намерено на двадесет и трети октомври хиляда седемстотин деветдесет и шеста година: "Отражението ми в огледалото на живота ме поглъща. Фон ненужен никому се чувствам. Очертанията ми се разливат като струйки вода по грапава повърхнос ...

анахронизъм

Проза » Писма

1.5K 1

Разговор

Нощта бавно напредваше. Той стоеше сам в дома си и мислеше за нея. От последната им среща бяха минали само два дни, но бавният полет на часовете превръщаха времевата нишка още дълга и сякаш бяха изминали години оттогава. Погледна през прозореца и видя натрупалия сняг. „Какво ли прави тя сега?” -поми ...

Sensesfail15

Проза » Разкази

1.2K 2

Горска хармония

Стоях край стария дъб и отсичах последните парчета от неговата същност. Каква символика. Самота и тъга, примесени в едно парче по парче част и от моята душа. „Тя отдавна не е такава каквато беше" - помислих си.
Кората на дървото се попи по брадвата и ме накара да се почувствам така, сякаш обелях себ ...

Fontaine

Проза » Разкази

1.1K 6

Прах

Прах. По книгите, по рафтовете, по снимките, по предметите, по компютъра, по мебелите, по дрехите, по пода. Навсякъде прах.
Мишо дълго стоя и гледа прашната стая, накрая пак си легна. Дълго лежа без да мръдне. Когато най-сетне някой влезе в стаята му, Мишо беше изчезнал, а прахта беше навсякъде.

The_Crimson_King

Проза

1.4K 5

Истинската любов - 2

Истинската любов преминава през всичко – през разстоянието,
което ни разделя, през минутите, в които не сме заедно.
Истинската любов остава в сърцето, дори когато ръцете не се докосват,
устните не се допират, а очите са далеч, за да се видят.
Тя е тук, дори когато ни няма. ...

polikrusteva

Проза » Други

1.1K 1 2

Обикновени хора

Елена М. Колева имаше своя тайна. Като всеки нормален човек и тя криеше нещо дълбоко лично и интимно в себе си. Не го беше споделила нито със съпруга си, нито с най-добрата си приятелка, нито дори с майка си. А Елена М. Колева казваше всичко на майка си, въпреки че беше четиридесет и пет годишна съп ...

Рима

Проза » Разкази

1.3K 4

18+ Фрагменти от спомени (повест)

ЙОРДАН СЕРАФИМОВ
“ФРАГМЕНТИ ОТ СПОМЕНИ”
никак комерсиална дарк повест:)
(Посветено на Слънчева Дъга.
Почивай в мир, мило момиче...) ...

меланхолик

Проза » Повести и романи

3.8K 13

Само ако знаеха

Възрастната жена седеше пред отворения прозорец, загледана в пейзажа, който се разкриваше пред очите й. Беше сама. Всички бяха забравили за нея и тя започна да разсъждава на глас:
- Когато си млад, чертаеш планове за бъдещето. Всичко ти изглежда реално и постижимо, имаш надежда и сякаш няма нищо, ко ...

Sw3eTyTo

Проза » Разкази

1.9K 3

18+ Как провалих избора на Сергей Станишев, първи тур

Как се бе случило тъкмо на мен да се влюбя, не можех да си го обясня... Така или инак пострадах толкова много от тази несподелена любов, че прописах стихове. Всъщност малко смело казано “стихове”. Просто реших, тъй като явно вкусовете ми към словото не съвпадат с общоприетото в България, да създам е ...

Boabab

Проза » Хумористична

1.9K 2

Без чувства~

Превъзмогнах ли ВИ... или само сънувам?!
Притъпиха ли се чувствата разни, нараних ли ги,
изтръгнах ли ги, затрих ли ги, може би?
Мразят ли ме, избягаха ли, изгоряха ли в ПЛАМЪЦИ ОТ СЪЛЗИ?
Изоставих ли ги, изгоних ли ги, забраних ли им да ме имат? ...

Little_black_dress

Проза

1.1K

Тук...

Тук...
(На М.)
Побърках се... Да, аз пиша... Тук е истината. Тук си ти, за когото винаги ще ме боли. Тук са истинските мигове. Тук е светът, в който съм сама... със себе си. Любимият ми лист и химикалът на дните ми. Не се крия. Аз съм тук. Тук, между страниците. Тук... в музиката ми. Тук... във вятъ ...

lady_rose

Проза

1.4K 3

Една любов обезмисля целия живот...

Пред входа на пейката седяха Нела и Магдалена. Току-що се бяха върнали от училище и решиха да си побъбрят. Както си говореха, край тях минаха трима колоездачи и двете момичета отправиха погледи към тях. Добре познаха момчето, което караше последно.
- Връщат се от тренировка. - каза Нела.
- Нели, Анд ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

1.4K 7

Нов живот

Нов живот
(в памет на Тоше Проески - македонският изпълнител с ангелски глас.
Днес, 16. 10.2008г. се навършва 1 година от нелепата му смърт.
Почивай в мир, Тоше!)
Емили бе прекрасно малко момиченце, много чакано и желано от родителите си. Майка й дълго не можеше да има деца и когато се роди Емили, с ...

Veronisia

Проза » Разкази

1.4K 2

Подплаших го

Като малка самотна пеперуда,
подгонена от вятъра,
той се вкопчи в миналото си.
Очите му трескаво заиграха,
сърцето му щеше да се пръсне. ...

670301

Проза » Други

995 1

Между пустинята и живота

Дали е нужно първо да си изясним понятията живот и пустиня?!... Всъщност изобщо разбираме ли тези термини и възможно ли е тяхното правилно тълкуване?
Пустинята - обезлюдено място с пясъчни бури, високи температури и най-важното - липса на вода! Не е ли водата тази, която ни поддържа живи? Е, тогава ...

teddka_90

Проза » Други

1.9K 1

Изплакано

И така, денят сменя нощта. И обратно. И до безкрай. Или поне е близо до безкрая. Тази нощ пак легнах до теб. Беше студено. Много студено. Разкъсан между минало и бъдеще, ти лежиш до мен и ти е студено. А аз не мога да те стопля.
И прозорците са студени. Изрисувани от хладните пръсти на зимата, те не ...

Kotentseto

Проза » Други

1.3K 4

Проза и разкази от съвременни български писатели

За млякото и други неща

Кой съм аз

Малката светулка

Пред съда на твоята любов

Депресия за лека нощ

Човекът и Луната

Отражения 2

В търсенe на Рая

Поле от мечти

От любовта от разстояние прекалено много боли

Ода за Мазохизма на усмихнатата

Две секунди тишина

Колко е хубаво, че ви има!!!

Отражения 1

Приказен свят

По-добрата религия

Литературен герой: част втора - 3.Планът

Една споделена любов

***

Избъзикването

Нещо за вдъхновението

Кратки за Гар Ван

Аз в нея...

Не е Любов

Две капки

Разговор

Горска хармония

Прах

Истинската любов - 2

Обикновени хора

18+ Фрагменти от спомени (повест)

Само ако знаеха

18+ Как провалих избора на Сергей Станишев, първи тур

Без чувства~

Тук...

Една любов обезмисля целия живот...

Нов живот

Подплаших го

Между пустинята и живота

Изплакано

Опашка