Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Sad but true

Ето ме пак на поредната безсмислена среща с друг. Среща, твърде силна дума за това, което се случва. Седя с някакъв човек на някакво място. Чувството е неописуемо. Никога досега не съм била в по-нелепо положение от сегашното. Всеки път с различен, на различно място. Но все едно и също. Седиш и говор ...

delight

Проза » Писма

1.6K 4

Последна възможност

Напоследък все Интернет - истории се разказват, накъдето и да се завъртиш все чуваш: Запознахме се в нет-а, от Нет-а се познаваме, Нет-а ни събра, Нет-а ни раздели... такива ми ти. Да се чудиш да плачеш, да се смееш ли? Няма лошо. Нет-ът си е начин на общуване, но... за това „но" друг път ще разказв ...

Нел

Проза » Разкази

1.7K 5

Диалози

Едно
- Искам още от онуй безцветната пиячка - каза Дра Кон Чо.
- Кое? - недоразбра Гар Ван. - Водка ли?
- Да, да, да...
- Не, не му давай! - трескаво се намеси Но Щен Вълк. - Много се сгорещява от него и пак ще подпали нещо. ...

Bersek

Проза » Разкази

955

И всред смеха сърцето си има болката... I част

Надникнах през открехната врата на стаята на майка ми. Големият дървен куфар лежеше разтворен на леглото, а вещите в него хаотично се боричкаха.
- Какво ли ставаше? - питах се аз мислено. -
- Защо грижовната майчина ръка не бе подредила вещите си, както правеше винаги?
Тихо влязох в стаята и се взря ...

azura_luna

Проза » Разкази

1.5K 25

Отражения 21

Отражения 21
Тайната се пази най-лесно от един човек.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 4

Есенно ( Из "Откровено за лудостта")

Тази вечер танцувам за теб...
Първи танц
Бавно пристъпвам върху жарава от обрулени листа, вятърът довява песенна носталгия. Звуците се преплитат с тихите брътвежи на тъжен щурец и заливат пространството с жадувана феерия от желания. Оставям те да ме събличаш с поглед...
Танцувам за теб, малко по мал ...

beti

Проза

1.3K 8

Титаник

Титаник беше велик кораб. Той беше корабът на корабите. Толкова огромен за онези времена, че на борда имаше дори автомобили. 2300 човека + храна, вода, каюти, дори самостоятелни палуби. Двигателите бяха високи поне 15 метра, а коляновият вал поне 3 палуби висок.
На 14.09.1912 год. в 12:40 по гринуич ...

big_scorpion

Проза » Разкази

2.1K 2

Момчето със сините очи

> момчето със сините очи
>
> Ти беше там, тогава, на онази спирка. Беше толкова красив. Беше толкова щастлив и това щастие личеше в очите ти. Те бяха толкова сини, като небето в ясен летен ден. Блестяха толкова силно, че и слънцето не би могло да ги заслепи. Очи, за каквито всеки би мечтал. Но някъд ...

izito

Проза

1.8K 4

"Не Помня"

"Не помня"
"Не помня" първата Целувка,
"не помня" твоите Лъжи,
"не помня" и тъгата на Лицето,
"не помня" плачещите си очи, ...

If^I^could**FlY

Проза

2.1K 5

История на Обеля (Основаване, война и робство)

"Не е важно да е истина, важно е някой да го е записал.”
Михаил Костов, обелски историк и философ
Независима Република Обеля се намира северно от Южния Полюс и източно от която и да е точка в западна посока от нея.
Републиката е мястото, където всички сили на доброто и злото се събират. По тази прич ...

The_Crimson_King

Проза » Други

6.7K 12

Алис

- Не си отивай! - крещеше Джон. - Не ме оставяй сам!...
- И защо да оставам? За да продължаваш да ми вгорчаваш живота ли? За да продължа да страдам ли? - със сълзи на очи крещеше Алис.
- Дай ми шанс! Ще се променя! Знаеш, че мога да постигна всичко, което поискам!
- А може би вече не искам да постиг ...

Marie-Jolie

Проза » Разкази

1.2K

Рисунки от живота

Росен позвъни на звънеца. Отвътре излезе подпийнал мъж.
- Какво обичате?
- Господин Ставрев, нося ви един материал да видите. Новината си я бива. Ще ударите с нея другите вестници в земята. Може ли да вляза?
- Да. Заповядайте.
Росен влезе и стреля в мъжа. Прекрачи тялото му и тръгна към хола. От нег ...

Романтик

Проза » Разкази

2.5K 21

Новото утро

Ан отвори очи, ужасното усещане за самото не ú позволяваше да заспи отново. Да, знае, че той е в другата стая, но не при нея, това не можеше да го понесе. И себе си не понасяше, и него също, и тяхната обречена от самото начало любов, и нея не можеше да понася.
Ароматът на току-що сварено кафе нахлу ...

auaila

Проза » Разкази

1.2K

Обречени

''Махни се от пътя ни! Чуваш ли?'' За кой ли път вълните ядно се блъснаха в него. И, засилвайки се, отново и отново се втурнаха напред. А той, безмълвен и горд, ги наблюдаваше снизходително, осъзнал своята непристъпност.
Но веднъж една вълна, изморена от тази неравна борба, се отпусна във вдлъбнатин ...

berta

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 1

* * *

Искам да ти кажа нещо... Отдавна искам да го знаеш...
Опияняваш ме! Ти си моят наркотик, който ме измъква от проблемите и сивото ежедневие. Ти си опиатът, който пренася съзнанието ми в едно по-красиво и по-нежно измерение. Там, където сме само двамата!
Убиваш ме! Когато погледна в очите ти, докато д ...

Sw3eTyTo

Проза » Други

1.3K 1

Романтик или Играта

Нека ти разкажа, скъпи читателю, за моите две същности.
Когато съм сред компания, тогава се появява Играта, но когато съм с любимия човек, тогава ставам Романтика. И от там идва въпросът: Кой съм всъщност: Играта или Романтика?
Нека ти разкажа...
"Играта е човек, който се прави на това, което не е, ...

Art_devil

Проза » Разкази

1.1K 1

Утрото на Любовта

Любовта потърка очи, въздъхна тихичко и се усмихна. Размърда се лениво и каза със сънлив глас:
- Какво чудесно утро! В утро като това много ми се иска да изпълня със себе си две сърца. Да ги на карам да се обичат и желаят, както никога досега не са се обичали и желали. Колко прекрасно ще е тези две ...

miriam777

Проза » Други

1.4K 5

Отражения 20

Отражения 20
Малко са хората, които са способни да се радват на чуждия успех.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 5

18+ Ето ме

Ето ме. Стоя си у дома и чакам. Чакам да ми се обадят по телефона.
И това е времето, в което се наслаждавам на хубавата лятна сутрин, пиейки кафе и размишлявайки върху тези така обикновени неща. Не, не мисля за кафето. Мисля за обикновените неща в живота. Мисля за смъртта. И по-точно размишлявам вър ...

kuber

Проза » Разкази

2K 4

Една Психея...

Пожар! Огнени чувства превземат сетивата ми и разбиват красивите ми трепети на милион звезди...
Сласт! Студени пръсти и мека, топла кожа...
И Дива, невъзможна ярост разкъсва дните ми в тъга...
Мокрота - есенни листа полепнали по тяло на жена лежаща гола сред поле от безчувствени треви, иронично след ...

Леа-Естер

Проза » Други

1.2K 2

П.П. Обичам те

Ти ме върна обратно към живота. Преди да опозная истинската ти същност, бях сянка, скитаща сред хората. Не намирах утеха никъде. Ти си мисълта, с която се събуждам сутрин, ти си мисълта, с която заспивам вечер. Живея за миговете, прекарани с теб. Приеми го, осъзнай го, повярвай го! Вървя сред море о ...

BloodRayne

Проза » Други

2.4K 3

Какви майки има, а мойта...

Разказа на Пер в българо-руски вариант щеше да е с щастлив край.
Татко беше много ревнив, защото мама има гръдната обиколка на Ан Никол Смит. А мама... О, няма такава жена.
- Мамо, ела да загледаш децата, за да излезем с мъжа ми.
- О, не мога. Тази вечер Варвара има рожден ден и сме канени на рестор ...

svetlanal

Проза » Хумористична

1.7K 18

Няма...

Ангел пазител?! Боже Господи! Ангели няма, ако беше ангел нямаше да тича подир дяволите. Бяга към тях, гони ги, но те са дяволи… не ги интересува.
Никой няма да е винаги до теб. Никой! Всеки си отива рано или късно. Погледни живота си през призмата на времето. Разделя се на стотици лъчи и общото меж ...

stefitopz

Проза

1.2K 3

Пеперудите

Пеперудите
Прекалено тъмно е, прекалено тясно е, прекалено тихо е. Трябваше да излезе, да разруши ограждащите я стени. Щеше да успее, знаеше, че може. Беше трудно отне й време, но накрая успя и лъч светлина премина през малкия процеп. Малко по малко, минута след минута той се разширяваше. Отне й дос ...

deennitooo

Проза » Други

1.7K

Очакване

Чакам, притихнала, трепереща до телефона. От страх, че няма да звънне, краката ми потръпват. Аз знам, че ще чуя тази вечер пак гласа ти, но дали е правилно това. Лутам се в стените на собствения си разум, питайки се кое е редно и кое не. Как да спра мислите, който струят в главата ми, болките туптят ...

m1l3t0

Проза » Други

1.1K

Отражения 19

Отражения 19
За будния нощните часове са най-дълги.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 4

Коктейлът

Рой гледаше сградата на Академията прехласнат. Огромните стъклени стени отразяваха следобедното слънце и просветваха като кристали. Тишината на прелитащи облаци се протягаше мързеливо над небостъргачите, усмихвайки се примамливо на нощта.
Тук щеше да прекара 4 години от живота си. Още чуваше похвали ...

inakrein

Проза » Фантастика и фентъзи

1.6K 16

Просто падна последното листо... пълно с надежда...

Мислех си за времето преди ледът да вземе и последното листо от дърветата - аз просто се разхождах. Разхождах се из разсъблечените дънери без души. Минах покрай едно сираче, което просеше. Тогава се сетих за себе си преди. Открих се в дълбоките му очи, искащи да открият надежда във всеки злобен погл ...

изпий_моите_сълзи

Проза » Разкази

2.4K 3

Смачкани мисли

Прибра се по тъмно. Закъсня. Аз те чаках. Тъжен си. Сядаш уморен на бюрото - ще ми пишеш писмо. Хващаш лист и химикалка. Написваш името ми и спираш. Вятърът духва листа ти. Оглеждаш се объркан. Поглеждаш през затворения прозорец и виждаш лицето ми сред сухите клони. Вземаш друг лист и пишеш нещо. Сп ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2.4K 4

Синьо небе

Синьо небе, изпъстрено с множество малки прозрачни облаци между, които уморено от зимните студове си пробиваше път с бледа светлина младото пролетно слънце, то се опитваше да се усмихне. Поставих ръка на челото да засенча очите си, опитвайки се да проследя онова, което се стрелна покрай слънцето. Пр ...

kuber

Проза » Разкази

2.1K 4

Начало

Нека за минутка помечтаем...
Да си представим свят от хора, непознаващи морала...
Свят от хора, непознаващи съвестта...
Свят от хора, непознаващи вината...
Свят от хора, непознаващи греха... ...

newking

Проза » Други

1.2K 2

Отражения 18

Отражения 18
Кучето не се срамува от произхода си, за разлика от някои хора.
Георги Гълъбов

vihren

Проза

1.1K 3

Сълзите на кървавата луна (2)

₪ ₪ ₪ Глава втора ₪ ₪ ₪
Кралското семейство
- Ще видиш! Ще си прекараме страхотно! - радостно се усмихваше Том, докато се извърташе ту към нея, ту отново напред, вперил поглед в далечните очертания на огромния замък, към който яздеха. - Братята ми много ще те харесат! Сигурен съм, че ще харесаш и се ...

^Never^Good^Enough^

Проза » Повести и романи

1.6K 3

Изяжда ме

ето го: подло, зелено и ухилено. увиснало ниско над килима до гардероба, То ме гледа нагло и присмехулно. сега ще ме изяде.
лицето ще ме изяде. мамка му, тоя път няма и гуша!!! (нищо, по-добре без гуша, отколкото като оня път - когато нагло се отпусна върху капачката на бутилката, в която пикая ноще ...

меланхолик

Проза » Други

1.9K 25

Вдъхновение за есен

Тя идваше бавно и незабелязано.
Тя беше тиха и красива.
Тя беше чувство, желание, вдъхновение...
Обичаше дъжда.
Беше толкова жива и откровена, че понякога разплакваше небето и заспалите там. ...

FaLLeN^AnGel

Проза » Други

1.4K 1

* * *

Нощем е най-самотно и тихо. Тогава най-лесно се плаче. Тогава най-много ми липсваш. Тогава спомените са най-болезнени. Тогава най-трудно се диша. Тогава най-често се моля. Тогава най-малко се спи. Тогава времето минава най-бавно. Тогава отговорите са най-неясни. Тогава най-силно те обичам. Тогава са ...

lud_kupon

Проза

1.3K 3

"Яйце или кокошка" и други

- Откъде идват яйцата? - пита Дра Кон Чо.
- От кокошките - отговаря Но Щен Вълк.
- А от къде идват кокошките? - пита Плъх Чо.
- От яйцата - отговаря Вълк.
- Ахам - замисля се Дра Кон Чо - А от къде идват тогава яйцата? ...

Bersek

Проза » Разкази

1.1K

Зимна мечта

Държа сняг във шепи. Тъй искрено бял
и мечтая, мечтая да се гмурна във него,
разпилявайки преспите самота.
Снежинки се стапят по мойте уста
и ме пълнят със вкусове нежни. ...

Noo_Light92

Проза

1.9K

Човешка зима

Хайде да си облечем луксозните парцали и да си обуем излъсканите галоши. Толкова сме красиви и разядени. Нека да си завиждаме и да се мразим, та това е толкова благородно. И то е облечено с толкова лукс и мизерия. Не е ли хубаво всичко това?! Толкова сме подли и мили един към друг. Живеем като в при ...

Бубчето

Проза » Други

995 2

Раздяла

Р А З Д Я Л А
Нервно отключи входната врата на апартамента. Бързаше да пораздигне дрехите си, които тази сутрин захвърли тук-там, отвори прозореца да проветри стаята.
След час той ще е тук. Сърцето й се изпълни с нежност, която прерасна в тревога. В последно време той бе много променен. Унило се опр ...

Lilims

Проза » Разкази

1.1K 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Sad but true

Последна възможност

Диалози

И всред смеха сърцето си има болката... I част

Отражения 21

Есенно ( Из "Откровено за лудостта")

Титаник

Момчето със сините очи

"Не Помня"

История на Обеля (Основаване, война и робство)

Алис

Рисунки от живота

Новото утро

Обречени

* * *

Романтик или Играта

Утрото на Любовта

Отражения 20

18+ Ето ме

Една Психея...

П.П. Обичам те

Какви майки има, а мойта...

Няма...

Пеперудите

Очакване

Отражения 19

Коктейлът

Просто падна последното листо... пълно с надежда...

Смачкани мисли

Синьо небе

Начало

Отражения 18

Сълзите на кървавата луна (2)

Изяжда ме

Вдъхновение за есен

* * *

"Яйце или кокошка" и други

Зимна мечта

Човешка зима

Раздяла

Опашка