Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Пристанището

Запознаха се, когато тя се премести да живее там. Беше лятото. Той се беше върнал от морето. Работеше на кораб. Градът беше до пристанището. Тя не знаеше това, а само, че е близо до океана. Малко тихо градче. Не обичаше шумотевицата и движението на големия град. Една сутрин излезе да се разходи, да ...

Бубчето

Проза » Разкази

1.2K 2

Убий ме, обичам те...

Убий ме, обичам те...
Не се оказа мечтаният принц от сънищата ми.
Напротив, оказа се пълна противоположност на това, което исках.
Инат и упорит но въпреки всичко добър – дяволски добър.
Мислех, че си от онези, които леко одраскват сърцето ми и си тръгват... но ...

ivelina_gospodinova

Проза

5.6K 3

Коледно пожелание

Коледно пожелание
Мъжът стоеше надвесен над парапета на последния етаж на МОЛ-а и наблюдаваше със зорко око върволицата от хора по етажите надолу. Ако специалист орнитолог го съзреше в този момент, навярно би намерил невероятна прилика между него и скален орел, гордо стъпил на върха на планината, ус ...

perperikon

Проза » Разкази

2.7K 11

Коледни подаръци - 1 място Коледен творчески фестивал

Коледни подаръци
Крис работеше в Централна поща вече двадесет и две години, но никога не беше си и помислял да отвори чуждо писмо. До онзи декемврийски ден, когато пред погледа му попадна поизмачкан и позацапан плик, надписан с неуверен детски почерк. Може би адресът привлече вниманието му: "До Севе ...

Nelsan

Проза » Разкази

2.2K 9

Размисли за пътя, злощастната пушка и Хъмпти-Дъмпти

Пътя е дълъг ако ръката ти е обгърнала само зимния студ и се люшка безцелно край тялото.
Но ако има друга. Топла. Може би дори вълнено-ръкавична ръка. Тогава пътят ще е твърде къс.
По пътя винаги има дупки и пропасти, предназначени единствено за падане.
Това е тъжно само ако няма кой да ти помогне, ...

Vyrtina

Проза

1.8K 4

Забравена от Бога и хората

Казват, че най-трудно било началото.
Да направиш първата стъпка.
Да се опиташ да разгадаеш тайните на живота.
Кармата! – Нея човек не може да промени.
Всеки се ражда и поема житейския си път, белязан от съдбата за добро или зло. ...

nevituuu

Проза » Повести и романи

2.1K 1

На Бъдни вечер

- Уф - Но Щен Вълк бе недоволен, не че питката беше лоша, даже напротив - много вкусна си беше, но постна, а къде се е чуло и видяло вълк да пости. Така става, като се мотае толкова много покрай хората.
- Уф - изуфка пак той и сбърчи нос в поредната недоволна гримаса.
- Съжалявам, Но Щен Вълк, но та ...

Bersek

Проза » Разкази

1.1K

18+ Хрониките на Наташа Дракула - част 1

Хрониките на Наташа Дракула
Гледам замислена залязващото слънце. Небето е започнало да почервенява, а загадъчните бели облаци са приели някакви странни форми. Нещо става с мен... или пък вътре в мен. Цял океан от горчиви спомени се излива в съзнанието ми и ме кара да се чувствам ужасно. Залезът, чер ...

dracula88

Проза » Разкази

2.1K 1

Отражения 60

Отражения 60
От името на народа, силните на деня подтискат целия народ или отделни индивиди, които представляват препятствие за тяхното лично благополучие.
Георги Гълъбов

vihren

Проза

1.5K 2

Шекеран

http://www.youtube.com/watch?v=llhoAi44YGY&feature=related
Извикаха ме през нощта. Бях млад и зелен, на няколко месеца стаж. Скочих от докосването на сестрата. В малкото село вечер ми сервираха най-ужасните случаи. Усетих как ме облива студена вода, надянах панталона в тъмното и се измъкнах в коридо ...

inakrein

Проза » Разкази

1.5K 10

Обелска класика: Трогателна коледна приказка за нещастен панталон без сърце

Живял някога, много отдавна, още когато колата била 2 лева, един много тъжен и много самотен панталон без сърце. По цели дни панталонът плачел безутешно, обикалял обелските улици и говорел:
- Тази зла съдба, защо ме прокле така? Да се скитам сам по света, без да мога да обичам, без да мога да мразя, ...

The_Crimson_King

Проза » Други

2.1K 11

Стомахът vs Съзнанието

Яслата, дето се е родил Исус, е имала по-добър мирис от ужаса,
който днес стотици баби пресъздават в своите кухни.

selsal

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 5

Розовият надпис

Спомням си розовия надпис, под който се запознахме. Беше есен. Стоях под него, а ти мина и ми каза, че имам красиви очи. Гледах как листата падат и се бях натъжила. Ти се спря до мен и ми се усмихна. Било, защото щели да дойдат новите листа, щяла да дойде пролетта и всичко да започне наново, по-крас ...

Бубчето

Проза » Разкази

2.3K

Отражения 59

Отражения 59
Любовта, в зависимост дали е споделена или отхвърлена, може да бъде сила колкото градивна, толкова и разрушителна в живота на човека.
Георги Гълъбов

vihren

Проза

1.5K 1 3

Търсих, но не улучих - исках, но не получих

Колко още трябва да се боря ми кажи,
защото вече силите ми са на изчерпване.
Бях силна. Уви. Слаба съм вече...
Любовта ми е вечна,
но е явно, че ти не си падаш по вечните неща. ...

ivelina_gospodinova

Проза » Разкази

1.9K 4

Измисли ми чудо...

Как нежно отронва се пухкав снега и още не омърсен от земята разнася аромата на Коледа. Притихнала е улицата в предпразнична мъгла. Вятъра довява непозната миризма на чудна утринна роса. Тих звън на камбана, зимно, коледно. Витрините на магазините са отрупани със суета, кафетата претъпкани с маски и ...

m1l3t0

Проза » Разкази

1.3K 1

Чудото на Коледа!!!

В навечерието на Коледа, този свят празник, който всеки трябва да прекара със семейството си, едно момиченце... малко, слабичко, с гъста черна коса и големи зелени очи, ходеше по улицата и подсмърчаше. Ръчичките й бяха измръзнали и посинели от студа. Тя се опитваше да ги стопли като ги триеше една в ...

nesi7o

Проза » Разкази

1.7K 2

18+ Писмо до Дядо Коледа

“Мили Дядо Коледа, пиша ти това писмо, защото скоро е Коледа, а аз цяла година съм слушкал и съм бил много добричък, и сега си искам подаръците!
Слушай сега, има един много тъп и грозен, дебел и мазен гъз от нашия първи “Б” клас, който всеки ден ме тормози и искам да умре! Убий го, подари му за Коле ...

меланхолик

Проза » Писма

6.8K 21

* * * Щастието...

* * *
На теб
Щастието може да бъде навсякъде (в прочетена книга, в усмивка, в топлата вечеря, в очите на любимия човек, в падащия сняг дори...), понякога трябва да протегнеш ръка и да го преоткриеш. Не знам кое точно би ощастливило теб, но ти го желая от сърце.
Усмихни се!

нмг

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2K 10

Тишината си отиде.

Притихна до побелялата пътека. Огледа се,погледна към небето и... нещо там се случи в сърцето.
Усмихна се. Погубена от рая малка бяла прашинка - прашинката в окото й. Парче от нереална действителност. Разплака я и тя утихна в утрото - отдавна болно, бледо и мъгливо. Няма рай... сънят я събуди, сънят ...

bidba

Проза » Други

1.4K 1

Малкият принц II

- Защо се смееш? - попитах аз.
- Защото съм щастлив. - отговори ми детето учудено.
- Какво е да бъдеш щастлив? - продължих аз.
- Когато те обичат или ти обичаш някого. Когато си чул или видял нещо красиво. Когато твоята звезда ти се е усмихнала...
Обясняваше ми всичко това с блестящи очи, и лицето м ...

Бубчето

Проза » Разкази

1.3K 4

Театърът, аз и сцената

Защо е толкова трудно да повярвам, толкова истинско да го усетя-живота, болката от смъртта всеки ден. Когато падах, знаех - зад гърбът ми се смеят тези, на който ръка подавах. Знаех, че ми обвиняват за болката. Не хората, а онази жестока злоба ме затвори, тя ме преобрази. Накараме, застави ме, да не ...

m1l3t0

Проза » Други

972

Патилата на дядо Коледа

- Къде си я помъкнал тая торба бе, пенсийо? - ми вика едно смачкано копеле - някакъв сбъркан мутант или хибрид между чавка и хомосапиенс.
- Ами тръгнал съм за България да нося подаръци на децата, ама се обърках из тия кьорсокаци; чудя се тук Анадола ли е или Бангладеш - обяснявам аз, опитвайки се да ...

radi.

Проза » Разкази

1.6K 3

Отражения 58

Отражения 58
При подходяща светлина, дори парче стъкло може да блести повече от диамант.
Георги Гълъбов

vihren

Проза

1.5K 3

Ах, този дядо Коледа, ало...

Ало, Сийче! Знам, че на галено ти викаме Джозефин, ама сега нямам време. Искам да те питам нещо, преди празниците ли да се разведа с тоя моя или след? Е, как защо? Чакай да ти разправям. Аз нали съм омъжена почти от ранно детство за него и всяка година пиша писмо на дядо Коледа какво искам да ми под ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2.2K 20

Въжето

Въжето, на което аз трябваше да обеся
своята Гордост, се крепеше на изсъхнал клон от някогашната ми Младост.
В гробницата на мълчанието лежеше отворен ковчег, донесен от съмнението...
Вятърът бе тих и загадъчен, думите - недоизречени...

vseki.sledvasht

Проза » Други

1.1K 1

Детелина

Озовах се в пропаст.
Нямаше надежда да изляза, но изведнъж в мрака една жена се появи.
Беше стара и унила, каза ми да търся четирилистна детелина ,за да се спася
от несподелената си любов.
Тръгнах да търся в пропастта. ...

ivelina_gospodinova

Проза » Разкази

1.5K 1

Танц

Тя танцуваше… Всяка нощ свършваше с нейния танц. Танц на падението, на болката, на стенанията, на въздишките… Танц на демоните, на проклятието, на отвъдното. Тя танцуваше… Босите и ходила едвам докосваха земята. Нежните й крачка дискретно се подаваха изпод воалите на полите. Тазът й се въртеше неспи ...

afro3

Проза

1K

Минорно

Стъклата са лепкави и мокри. Мъглата се е вкопчила в тях и с пръсти рисува капките, измива прахта и трупа мръсното в очите ми. Дъждът сиво барабани по чадърите на минувачите и прегръща уличните котки със студените си длани. Небето е навъсено и мрачно, забутало слънцето на дъното на джобовете на обла ...

lud_kupon

Проза

1.4K

Доказателство, че има съдба (по истински случай!)

ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ИМА СЪДБА (по истински случай!!!)
Огромната лекционна зала по физика на МЕИ-то… Много скучна и суха лекция, професорът пише сложни формули на дъската, чертае времево-пространствени диаграми… Студентите си шушукат на задните редове, някои се опитват да слушат, но съм сигурен, че не ...

меланхолик

Проза » Разкази

8.4K 28

Отражения 57

Отражения 57
Тъй като Бог е един, не би трябвало да се отделя толкова внимание на различието в религиите, с които хората засвидетелствуват почитта си към една и съща сила.
Георги Гълъбов

vihren

Проза

1.5K 4

Среднощна закуска

Гар Ван се събуди от усещането за нещо много неприятно, сбърчи нос и гледайки тавана се намръщи - много мразеше да става така, особено по това време. Беше гладна, тъй че отиде в кухнята и си направи сандвич, за да залъже глада си. Обаче докато си наливаше чаша сок зад гърба й се стрелна сива светкав ...

Bersek

Проза » Разкази

999 1

Зимен дъх

Тя ми говореше. Разказваше ми увлекателно за силата на думите и на мълчанието. Стоях на автобусната спирка, през която автобуси не минават. Пред мен се простираше празно поле от празни илюзии. Тук- там бе поникнало по някоя мечтателна овошка, посадена от някой дървен философ. Но и мечтателните дръвц ...

snowdrop

Проза » Други

1.4K

Легенда за Попово езеро (Папаз гьол)

Гавазите на Мехмед Кюпрюлю се отправиха по дирите на попа. Измъкнал се бе папазинът без да го усетят, улисани в суматохата около влизащите в правата вяра.
Не бе издържал папазинът му с папаз, да гледа как единоверците му, тези, които сам бе кръщавал с вода в свещения купол, сега да приемат чуждата в ...

Войнов

Проза » Разкази

3.6K 16

Малкият принц

- Нарисувай ми красотата.
Погледнах го аз зачудено. Малкото луничаво дете с червена коса. Казах му с досада:
- Не мога.
- Нарисувай ми красотата.
- Казах ти вече - не мога. Отговорих аз още по-отегчена. И сама не знаех от какво ми е толкова досадно. ...

Бубчето

Проза

1.2K 6

Отражения 56

Отражения 56
Щастието няма тегло, мирис, цвят, вкус и поради това е трудно да го разпознаем кацнало на рамото ни, но веднага чувстваме, когато отлети.
Георги Гълъбов

vihren

Проза

1.5K 4

Просто история

Имало едно време едно самотно момче, което беше наранявано доста пъти от чувството наречено "любов".
То бе изгубило цялата си вяра към любовта.
Но един ден, когато момчето се забавляваше със своите приятели в парка, то видя любовта на своя живот.
След няколко дена те се запознаха, почнаха да си пиша ...

aMf3tAmIn4o

Проза » Повести и романи

1.3K 6

Наш

Очаквах цяла година екскурзията до Виена. Отказах се от костюм за бала, работих на близката бензиностанция есента и зимата, но събрах парите и нямах търпение да се уверя дали европейската столица е красавица, както я описват. Още повече, тогава най-после щяхме да сме сами с Еми четири денонощия. Тай ...

inakrein

Проза » Разкази

1.6K 17

Страдание

Ще мога ли някога да те извадя от сърцето си, ще успея ли да те забравя, любов моя, истинска, единствена, вечна... по-добре да бях умряла на минутата, когато спря да ме обичаш. А сега умирам бавно, малко по малко всеки ден...без тебе, без твоята усмивка, без твоя глас, без прегръдката и топлината ти ...

petinaamur

Проза » Писма

1.9K 4

Малки еротични игри

Малки еротични игри
Беля си хванах с тоя интернет. Манджите все загорели, жената все пред компютъра и рови из нета. Ами какво мислите, че търси? Познахте естествено. Най-вече сайтове за запознанства, сайтове за самотни влюбени, сайтове за недолюбени, сайтове за споделени и несподелени чувства, сайто ...

radi.

Проза » Разкази

8.5K 1 21

Проза и разкази от съвременни български писатели

Пристанището

Убий ме, обичам те...

Коледно пожелание

Коледни подаръци - 1 място Коледен творчески фестивал

Размисли за пътя, злощастната пушка и Хъмпти-Дъмпти

Забравена от Бога и хората

На Бъдни вечер

18+ Хрониките на Наташа Дракула - част 1

Отражения 60

Шекеран

Обелска класика: Трогателна коледна приказка за нещастен панталон без сърце

Стомахът vs Съзнанието

Розовият надпис

Отражения 59

Търсих, но не улучих - исках, но не получих

Измисли ми чудо...

Чудото на Коледа!!!

18+ Писмо до Дядо Коледа

* * * Щастието...

Тишината си отиде.

Малкият принц II

Театърът, аз и сцената

Патилата на дядо Коледа

Отражения 58

Ах, този дядо Коледа, ало...

Въжето

Детелина

Танц

Минорно

Доказателство, че има съдба (по истински случай!)

Отражения 57

Среднощна закуска

Зимен дъх

Легенда за Попово езеро (Папаз гьол)

Малкият принц

Отражения 56

Просто история

Наш

Страдание

Малки еротични игри

Опашка