Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Приключенията на Катя в ада

(Всички персонажи са измислени!)
Катя живееше, заедно с брат си, в красивата, велика и Независима Република Обеля. Но за разлика от Обеля, Катя беше силно зависима от наркотици, алкохол, цигари и мъжко внимание. Единственото, което помрачаваше безмисловното съществуване на Катя, беше завистта и омра ...

The_Crimson_King

Проза » Приказки и произведения за деца

1.9K 5

Шах

Един ден Ко Та Рак и Но Щен Вълк успяват да хванат Кух Че Реп натясно и го изкрънкват да ги научи да играят шах. За целта ползват старото табло на Реп, което е в бараката зад къщата му заедно с всички останали вещи, които не използва, но не иска да изхвърли. След като обяснява правилата и целта на и ...

Bersek

Проза » Разкази

993

Да забравиш Сияна

Ако онази нощ Черкеза не беше залостил вратата, дъщеря му можеше и да не потъне безследно в Гърция…
Момичето не за пръв път закъсняваше, но този път майка му не успя да го прикрие. Черкеза блъсна вратата на моминската стая, огледа изпънатото легло и викна жена си. Като й тресна такъв шамар, че я сва ...

Katriona

Проза » Разкази

2.1K 1

Купих си любов в кашон

Купих си любов в голям кашон. Оказа се любов на части. При опита да ги сглобя разбрах, че някои са несъвместими с други. Не стига това, ами една от тях полях с кафе, друга пък се оказа ръждясала! На трета се порязах и се отдръпнах инстинктивно. Капка кръв изсъхна на горещата метална повърхност.
Сега ...

Джована

Проза » Разкази

1.7K 2

Абсурдно

То е като да заложиш на рулетка и да я възприемеш като банкомат,
като да повярваш, че между печалбата и загубата има средно положение.
Като среднощен разговор със непознат
или като среднощното кафе... въпрос на отношение.
Като приятел във очите ти да хвърля прах, ...

rozeto_bg

Проза

1.3K 1

Времената сигурно са полудели - 13 и 14 глава

13.
Прибрах се без гръм и трясък. Тихо и кротко. Първо отидох да видя Хесусита, после всички останали. Чувствах се до голяма степен виновна, че съм си направила непредвидена отпуска, докато всички тук се занимаваха с нещо. От друга страна осъзнавах, че имам право на повече почивка от останалите след ...

kcekce

Проза » Фантастика и фентъзи

1K

Репортажен

Това е един от първите ми разкази (1981). Може би най-интересното в него е... това, което съм подчертал. Днес се утвърждава, все по широко, като мнение всред хората.
РЕПОРТАЖЕН
(Основите бяха вече наляти/Вече бяхме наляли основите)
В едно от най-изолираните от векове места, в една от провинциите на ...

Boabab

Проза

1.4K 2

Лудост?!?

Слънчев лъч бавно нахлу в бялата стая. Теодора отвори очи. Новият ден започваше в психичното отделение... И тогава си спомни отново съдбата си. Две сълзи се появиха на пъстрите й очи. Замисли се за оставеното й под надзора на съпруга й дете. Прехапа устни и ритна кушетката. Много й се искаше да се в ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

1.1K

До какво може да доведе пълнолунието

Но Щен Вълк сладко спинка на новата си пухена възглавница излегнал се на шарена сянка край Съвсем Малкият Вир, когато... се разнася протяжен вой на гайда някъде наблизо. Вълк отваря гуреливи очи и с мътен поглед успява да фокусира Кух Че Реп на отсрещната страна на вирчето.
- К'въ та'а п'к с'гъ?! - ...

Bersek

Проза » Разкази

1K 2

Смисълът

Беше бяла мразовита зима преди месеци, години, а може би дори векове. Дърветата отново бяха облекли белите си одежди. Сивото свъсено небе беше надвиснало над студения, мрачен град. Когато слънцето проникваше през гъстите облаци, то се отразяваше в кристалчетата по клоните на дърветата. Тя седеше сам ...

delight

Проза » Разкази

1.3K 1

Приказка за огледалото

Това се случило в един от онези каменни градчета, в които хората разговаряли помежду си, смеели се, пеели и танцували, а всъщност... всъщност дори и не се познавали добре.
В този град живеело малко момиче. Живеело в скромния си дом, в отдалечен квартал. Не притежавало нищо ценно. Обикновено, бедно м ...

Нел

Проза » Приказки и произведения за деца

3.1K 3

Изповед на една марсианка

Как можах да се родя жена от зодия Овен! Та това си е пълна минавка. Представителките на нежния пол от другите зодии се надпреварват по женственост и съблазнителност, а аз се чувствам ощетена отвсякъде... Убедете се сами! С годините жената Козирог младее, непредсказуемата Водолейка винаги държи в ша ...

feia

Проза » Хумористична

2.7K 30

Заблудата на живота

Ти отново си превзела всичко... ти, моя илюзия, която ме е заключила в златна клетка. Жалко, че вече не съм птица, която може да лети с чистия си дух... Не, и след като съм в оковите на земята, попила греха на моите желания.
Заблудата е закрила с воал истинската любов, зад която
са били думите ми пр ...

beytula_bubu

Проза

1.4K 4

Дребна история

ДРЕБНА ИСТОРИЯ
Хараламби Карагеоргиев беше дребен човек. За четиридесет години не можа да порасне повече от 1 и 60. На всичкото отгоре бе започнал да оплешивява. Колегите в завода му извадиха прякор "Летището" и вечер, в кварталната кръчма, вдигаха наздравици за "новата авиокомпания". Хараламби не и ...

anna_bella

Проза » Хумористична

1.8K 1

Обичта на птицата

ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
втора част
Мъжът осъзна своята грешка, но не искаше да мисли и с вяла въздишка се отпусна на дивана. В този момент една залутана гургулица едва не връхлетя, в заблуждението си, през отворения прозорец, но сетне внезапно, прозряла опасността, объркано приплеска с криле и уморено кац ...

dezmond

Проза » Разкази

1.7K 1 2

Но ман'с ланд

- Всичко, което ни се случва е урок, който трябва да разберем - казвам, отпивам глътка и поставям купичката с вино пред Но Щен Вълк.
- Не "трябва", а "желателно е" - поправя ме той, отпива глътка и побутва съда пред следващия в кръгчето ни.
- Но ние не можем да се учим от всяка ситуация! - не без ос ...

Bersek

Проза » Разкази

952 4

Легенда за Коледа

Студ! Щипещ студ!
А вятърът?! Пронизващ! Той сякаш минава през гърдите ти и се вселява в душата ти. Тя го гони, но той си се спотайва там вътре - в теб.
Изведнъж... спомените се изпаряват, мечтите се превръщат в ледени висулки. Сърцето замръзва, а животът сякаш спира.
Това бе способен да направи сту ...

buffysamers

Проза » Приказки и произведения за деца

7.4K 1

Родоотстъпник

Следобедът догаряше в средата на есента. Учениците се приготвяха за училище, а Саим седеше пред малкото магазинче за бижута, сгушено между хотел „Принцес” и Централната автогара. Мислеше за своите внуци.
Последните дни бяха повече от успешни. Купуваха обеци за първокласнички, колиета за гимназистки ...

inakrein

Проза » Разкази

2.5K 15

Обичта на птицата

ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
Тя отвори рязко и спря колебливо, вцепенена на прага, с внезапно връхлетяло я чувство на виновност. Мъжът едва повдигна с ленива свенливост клепачи и я погледна втренчено, озадачено. Бялата призрачност на застиналия в движение силует се вряза като видение в очите му и в него се про ...

dezmond

Проза » Разкази

1.3K

Канарчето

Силвия отиде да види кой звъни и едва когато посягаше към бравата осъзна, че все още държи пушката в ръка. Вече нямаше къде да я остави, тъй че просто наведе дулото надолу и отвори вратата. Отвън стоеше възрастният мъж, който бе идвал да оглежда апартамента преди два дни.
Тя отстъпи настрани, давайк ...

dark_tales

Проза » Разкази

1.6K 1

Песента на Ган (Свещена книга на 19)

(Обяснението по-късно)
Глава 1
Раждане на Първоначалието
1. Преди всичко бе Ган и Ган създаде световете.
2. Песента Му прозвуча надалече сред Полето на вечната пустош. ...

The_Crimson_King

Проза

936 4

Променена съдба

Променена съдба
Вяра нямаше семейство, не знаеше кои са родителите й. Домът, в който израстна беше за нея и майка, и баща. Там й дадоха и име, и презиме. Преди да го напусне, възпитателката я предупреди да внимава да не се поддава на съблазни, защото в жилите й тече кръвта на лекомислената й и безот ...

na4eava

Проза » Разкази

2K 5

Пусни ме

Защо не ме оставиш вече? Аз не мога повече така. Виждам лика ти, почти те докосвам. Но те няма, знам. Не мога да те срещна. Няма да бъдем заедно. Толкова много "не" и "няма", но защо тогава непрекъснато ме теглиш към себе си? Не знам. Не намирам отговор. Заел си толкова голяма част от сърцето и съзн ...

delight

Проза » Писма

2K 1 3

(посветено)

Понякога, струва ми се, животът изглежда устроен като механизма на колело - всяко се върти на един принцип. Новият ден носи само новите формалности. Едни и същи прибори, хранене, после - всичко в мивката. На обед същата посуда - само съдържанието малко се различава... а понякога не. Събуждаш се с ус ...

Razkolnikova

Проза » Други

1K 1

За кой ли път...

Знаеш - мога без теб, но се връщам за кой ли път... Връщам се, както ти идваш и си отиваш от живота ми като видение. Оставаме за миг... след това - болка! Красиви чувства изравяме наяве. Горчи ни! Дори сладкото понякога горчи!
Минават дни, месеци - не те търся, не ме търсиш... сякаш не се помним. Ср ...

iRinKa_bE

Проза

1.5K 1

Глупави въпроси

Не, не искай от мен да разказвам коя съм. Стоиш пред мен и се вглеждаш в косата ми. Тя е небрежно вързана и от всякъде стърчат косъмчета, всяко с различно мнение. Е, да... малко съм рошава... и какво от това. Снощи изнасях концерт на майка ми, малко стари песни и чаша вино... е, как да се събудя с м ...

rozeto_bg

Проза

2K 5

Барабанист

След снощната сериозна почерпка със сравнителнодобротовинонаХо Ко Та Рак и Но Щен Вълк сладко спинкат в бараката зад къщата на Кух Че Реп, с когото бяха обсъждали важни философски въпроси предната вечер. Вълк незнайно от къде бе изнамерил една голяма пухена възглавница и е положил морната си глава н ...

Bersek

Проза » Разкази

950

Съседката

СЪСЕДКАТА
Камелия Мирчева
Всеки ден, точно в 6 часа сутринта се събуждаше от стържещият в главата му шум на повреден кран. После чуваше течащата вода и фалшивото пеене.
В 6 часа и 30 минути пеенето спираше и женски глас, с кадифен оттенък казваше: „Джони, скъпи, закуската ти...” След това се чуваха ...

kami10

Проза » Разкази

2.1K 3

Самотникът

САМОТНИКЪТ
Камелия Мирчева
Последната седмица живееше на ръба на мислите си...
По принцип мислите му не бяха кой знае колко смислени и чести и се появяваха само в миговете на незадоволените му потребности.И тъй като те му създаваха дискомфорт той се беше научил успешно да ги прогонва.
Но не и сега. ...

kami10

Проза » Разкази

1.5K 1 6

Отново нещо малко, за един човек, който заслужава много

Сбогом... дори това не ми каза когато си тръгна. Болеше, но знам, че това не го усещах само аз. Още продължава да боли от загубата ти. Знам, че си някъде там, знам, че сега мислиш за мен, липсвам ти както ти на мен. Всичко това беше нелепо. Всичко това беше нереално и хубаво. Минава ден след ден, но ...

c0matose

Проза

1.4K 1

В търсене на знамето

В ТЪРСЕНЕ НА ЗНАМЕТО
Тик - так, тик - так, тик - так...
Часовникът тихо отброява времето. Сутрин е. Прашинките лениво се гонят в слънчевия лъч, промъкнал се между завесите. За никъде не бързаш. А и да искаш, не можеш. Годинките са те затрупали като юргана, под който си се свил. Тежички са. Ставаш ба ...

anna_bella

Проза » Разкази

1.6K 3

Здравей! Добре дошла у дома!

Едно от нещата в живота си, което няма да забравя, е гледката на нощното небе, когато съм на село. По принцип съм градски тип човек и селският живот не е по вкуса ми. Но има моменти, когато си мисля, че да се оттегля на село, за да живея тихо и спокойно, е най-доброто решение. Има част от мен, която ...

Hexagramm

Проза » Разкази

1.8K 2

Те се завръщат

Нощта бавно се спускаше. Откъм върха на планината се чу рев на ранено животно.
Той бе седнал в удобното си кресло на терасата и отново чакаше. Чакаше знака, който ще му подскаже, че са се завърнали. Терасата му бе с изглед към билото на планината. Той знаеше, че те винаги идват от там, но никога дос ...

flang

Проза » Други

1.2K 2

Eзоксипроменон *

Доктор М реши да отложи намерението си, поради възникването на един съществен проблем, който се състоеше горе долу в следната банална постановка: Какво следва по- нататък? Този въпрос го затрудняваше, защото очевидно не можеше да се твърди със сигурност, че по-нататък няма нищо и всичко свършва в мо ...

radi.

Проза » Разкази

1.1K 2

Тънката нишка на вярата

Тънката нишка на вярата
Тънката нишка на вярването не ми дава мира – ако си лъгана, не съм го правил аз! Повярвай ми! Загубила си равновесие - пак не съм виновен аз.
Всъщност не ми вярвай! Може би така си мисля!
Но всяка пролет листата на дърветата не идват ли помамени от лудостта на Хелиос и зелени ...

blagoran

Проза » Други

1.8K

Шумът на морето

- Какво е това? - пита Ко Та Рак.
Оставям с въздишка учебника, с който се занимавам в момента и хвърлям поглед на какво се е спряло този път вниманието на натрапника. Трябва да направя нещо по въпроса с изненадващите появявания на някои индивиди - ами ако ме заварят да правя нещо, което не е за пред ...

Bersek

Проза » Разкази

1.2K 3

Сянката на сребърната Луна

В сянката на сребърната Луна тя танцуваше под звездната светлина, шепнейки на нощта омайваща мелодия...
Кадифени поли се въртят насам-натам,
огън гори в погледа ú.
А в горите е тихо, никой не се интересува от нея...
Влязла през мрачните поля на нейната душа, музиката кара разбитото й сърце да танцув ...

LoSt_In_DaRk

Проза

1.6K 2

Есенна любов

Всичко започна в един прекрасен слънчев есенен ден. Това е една дълга и изключително красива и щастлива история, просто е част от Вечното, единствено и неповторимо, нарича се ЛЮБОВ!!!! Любов през есента, начало на сбъднат сън!!!

aml_82

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K

Изповед

Как да кажеш „край" на човека, когато ти си обещавал всичко и си издигал в пиедестал.
Много ми е тежко, не мога да реша колко мъка ще донесе това. Не мога просто така да кажа:
- Прости ми, но не мога така да продължавам, аз те накарах да повярваш в мен, дори когато звучеше абсурдно от моите уста, но ...

maik_cbr

Проза » Разкази

1.7K 1

Миражи в дъгата

Той искаше да се слее с дъжда. Помисли си го, докато гледаше капките-като сребристи цветчета се ронеха. Чист небесен листопад.Облегна глава на мокрия зид и усети как кожата му бавно настръхва... Нима някой човек би си помислил, че дъждът е безчувствен? Че е като водата, която тече от мръсната чешма? ...

Noo_Light92

Проза

1.4K 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Приключенията на Катя в ада

Шах

Да забравиш Сияна

Купих си любов в кашон

Абсурдно

Времената сигурно са полудели - 13 и 14 глава

Репортажен

Лудост?!?

До какво може да доведе пълнолунието

Смисълът

Приказка за огледалото

Изповед на една марсианка

Заблудата на живота

Дребна история

Обичта на птицата

Но ман'с ланд

Легенда за Коледа

Родоотстъпник

Обичта на птицата

Канарчето

Песента на Ган (Свещена книга на 19)

Променена съдба

Пусни ме

(посветено)

За кой ли път...

Глупави въпроси

Барабанист

Съседката

Самотникът

Отново нещо малко, за един човек, който заслужава много

В търсене на знамето

Здравей! Добре дошла у дома!

Те се завръщат

Eзоксипроменон *

Тънката нишка на вярата

Шумът на морето

Сянката на сребърната Луна

Есенна любов

Изповед

Миражи в дъгата

Опашка