Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Как?

Как да ти кажа, че ме заболя, когато си тръгна? Как да ти го кажа? Как да го призная пред себе си? Как да ти кажа колко те обичам като знам, че сега си с нея? Че целуваш нея, че докосваш нея? Как да ти го кажа, без да нараня и двама ни? Как да кажа на сърцето си да спре да те обича, на ума си да спр ...

vixi

Проза

923 1

По въпроса за курвите, проститутките и още нещо...

>>> Всички лица и събития са действителни!
>>>
>>> Само имената на хората са променени...
- Бременна сте и нищо ви няма! - Възкликва професорът - Здрава сте и ще родите едно здраво и хубаво дете! - и допълва думите си с усмивка.
Подозирах го, но акушер-гинеколожката в студентска поликлиника вече два ...

andrina_mark

Проза » Разкази

6.7K 33

Горски самотник

Горски самотник
Самота. Той обичаше своето уединение. То бе целият му живот. Живот в самота. Самота която го караше да се чувства спокоен. Щастлив - не. Спокоен - да. Спокойствието беше това, което го караше да да се усмихне поне за миг. Но не и да е щастлив. Щастието беше нещо забранено, нещо далеч ...

kovak

Проза » Разкази

1.2K

Литературен герой: част втора - 2. Филип

Денят завърши. Кристиян крачеше в шумния коридор към изхода на училището. Около него вървяха хора от неговия и от другите класове. Не говореше абсолютно с никого. Още от първия час всичко което каза, бяха единствено няколко словесни ,,блока" срещу заяжданията на съучениците му. Това се случваше мног ...

presian_penchev

Проза

1K

На плаж далечен...

Събуждам се на брега на Морето. Оглеждам се, но не познавам мястото, което още нищо не означава, защото аз почти не познавам нашето морско крайбрежие, а пък чуждите - хич. Скоро не съм ходил до Морето и за това първото нещо, което правя, след като установявам, че наоколо е напълно пусто откъм човешк ...

Bersek

Проза » Разкази

915 1

Пак ще се срещнем след още 20 години

(на съучениците с любов[1])
Времето мълчаливо е забивало зъби в лицата ви и следите му още личат. С костеливи пръсти е скубало косите ви. Трупало е килограми по тялото ви, още повече - върху паметта ви; толкова много, толкова много... С шкурка е остъргвало сърцето ви, за да премахне рецепторите му з ...

670301

Проза

2.4K 1 4

Забравено усещане за мъж

Mиранда паркира аеромобила на покрива на сградата, в която живееше и преди да влезе в нея погледна нагоре към небето. Измежду въздушните магистрали, разположени на няколко нива една над друга, то изглеждаше ясносиньо и чисто, осеяно само тук-таме с бели пухкави облачета. Аеромобилите препускаха по ш ...

Mariq_Vergova

Проза » Фантастика и фентъзи

1.8K 1 8

Кик

Всяка прилика с реални лица и събития е СЛУЧАЙНА
Кик стоеше на прозореца, изправена на перваза, загледана надолу. Беше високо, много високо. Беше сигурна в решението си, остана й да направи само едно нещо. Отвори черната си мешка и извади една шарена тетрадка. Беше много повече от листи хартия. Беше ...

mj2006

Проза » Разкази

1.2K 1

Сън след уморителния ден

Нещо се промъкваше неусетно като крадец. Кожата на света изтъняваше, а отдолу прозираше разядената му плът. Все повече прах се натрупваше, все повече ръжда, все повече скръб. Слънцето печеше по-жарко от всякога, като художник, изгубил таланта си, който безцелно размазва огромни количества боя по пла ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

1.3K 1

Благославям те... с ужасен живот

- Защо не дойде по-рано? Работя до 17 часа, а и всичко се свърши вече. Нямам нищо да ти дам. Благослових един песимист с последните 100 грама надежда и една поетеса с остания талант, достатъчен да я убие бавно и, уверявам те, много нежно. Не знам защо го направих... затова е толкова забавно. Но ако ...

Vyrtina

Проза

1.4K 1

Жълтата ладия

Таксито летеше по мократа улица. Гръцка музика галеше ухото му и той потупваше волана в ритъма на песента. Май нямаше да има много клиенти днес в този дъжд. На светофара близо до блока, където живееше, го засече черен джип и той изпсува. Как мразеше самовлюбените кретени, за които колите са парадни ...

inakrein

Проза » Разкази

1.4K 4

Историята на една сервитьорка

Работя в проста кръчма. Като сервитьорка. Но не предполагах, че ще влюбя... точно тук.
Една вечер, както всеки път работех до късно. Почти свършвах смяната си. Аз все втори ги карах. Бях много уморена. Бързах да приключа. И тогава врата се отвори. Влезе един човек. На средна възраст. С дълги кестеня ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2.3K 8

Изгубена следа

Изгубена следа
Усещам, мисля, чувствам, горя отвътре, копнея за теб да живея.
А ти ми обърна гръб. Не виждаш ли, че ме боли!?
Нима никога не си допускала грешки?
Не мога да приема мисълта, че сега сме като двама непознати. ...

mikebelan

Проза » Други

1.3K 2

Танцуват прашинки в сърцето ми.. 2

Всички идваха и си отиваха от живота й. Така беше преди, така беше и сега. Смъртта съпътсваше винаги близките й хора, а самотата ....Нещо нормално за сангуинката. Тъгата я придружаваше винаги. Чувството за глад идваше и отминаваше така бързо, както безбройните бури, минали през очите й разрушаваха с ...

IceMoon

Проза » Фантастика и фентъзи

1.6K 3

Уроците продължават

Кух Че Реп обича да свири и от време на време хората от Околията го виждат да навлиза в гората, помъкнал гайдата си.
Колкото и странно да му изглежда на Реп, оказа се, че и Ко Та Рак обича музиката, но поради специфичното устройство на лапите му може да свири единствено на тарамбука и подобни инстру ...

Bersek

Проза » Разкази

905 1

Истории с информационни технологии

Голяма работа са тия информационни технологии - докато се усетим и тотално ни зарибиха. Минаха времената, когато си тананикахме: „Аз вървя по света и подсвирквам си даже..." Днес с пълно гърло пеем: „О, DSL, високоскоростен! О, DSL...!" Да ви призная, в началото имах резерви към мобилните телефони. ...

feia

Проза » Хумористична

1.6K 22

Трите черни орхидеи

Тихи, котешки стъпки и усещането за нечие присъствие, повдигнаха бавно, натежалите ми от съня мигли.
- Сънлива, красива жена... виждам как се протяга мързеливичко в леглото... и протягам към нея ръка...
В очите ми се прокрадва закъснял, есенен слънчев лъч и се заиграва по масления пейзаж отляво на с ...

ПРИМАВЕРА

Проза » Еротична

2.1K 6

Дали си слънце?

Дали си слънце? Или луна си, която в очите ми залязва... И се слива... с нощната тъма, в която сама съм и мисля за теб... Дали си слънце? Или вечерница си, която на луната е приятел, и залязваш с нея, за да се преродиш и сутрин с ново име... ден след ден... Дали си слънце? Или вода си, която по мене ...

Shade

Проза

1.6K 2

След хиляди лунни изгреви....2

----
Лукреция отвори големите си червени очи и усети силното желание за кръв, което я обхвана неочаквано. Положи огромни усилия да го притъпи, но усещаше как организма й изнемогва. Втора седмица вече не бе пила кръв, заслабваше с много бързи темпове. Дори виното не й помагаше да се закрепи.
С огромн ...

IceMoon

Проза » Фантастика и фентъзи

1.5K 1

Двама учители, двама ученика, четири урока

Беше време, когато Ко Та Рак стабилно лазеше по нервите на Кух Че Реп, а когато се сдушиха с Но Щен Вълк - заедно преминаха всякакви граници на приличие, но отскоро Реп усещаше някаква промяна и силно се надяваше да е към по-добро.
Дърт Пън е най-ловкия манипулатор в околията, може би и в цялата Под ...

Bersek

Проза » Разкази

2K 3

18+ Действителност в плюш

Тъмно е... Само една малка пътечка светлина се прокрадва тихо в топлата стая на голямата къща отсреща. Стоях сама на прозореца и въображението ми рисуваше картини на сласт между съседа ми - прохождащ адвокат и мен... Стоях като закована към пода, а между бедрата ми затуптя и усетих желанието си като ...

Леа-Естер

Проза » Еротична

2.2K 4

Неделя сутрин

Искам всеки ден да е неделя сутрин, всяка една минута, всеки един час, всеки един миг да е неделя сутрин, когато се събуждам късно, почти по обяд, лежа в леглото и мислите ми просто се реят. Разпиляни, неподредени, просто си хвърчат из пространството, блъскат се в тапетите на стените, борят се една ...

Dreeam

Проза » Разкази

1.7K 2

Грешно влюбена

Върху цигарата му имаше следи от червило. Той неволно сключи пръстите си и погледна встрани към съседната маса. Срещу него стоеше притежателката на червилото от цигарата. По изражението й личеше, че тръпне в очакване. Може би беше готова да забрави всичките му грешки и да сложи едно ново, по-добро н ...

Bonelia

Проза » Разкази

1.8K 2

Човекът със жълтата шапка

Всичко започна с появата на онзи пеещ ангел. Една нощ го забеляза в рамката на прозореца от тъмната страна на луната, после се чу звън от бутилки; някой мина през тишината на стаята и една сянка застана над леглото. Отначало помисли, че това е тя, а после се сети, че сънува, защото внезапно си спомн ...

radi.

Проза » Разкази

984 3

"Нашия филм"

Нашият филм драма бе, която за мен не е приключила! Още искам да съм главна героиня в нея, дори с цената на сълзите и болките, които ме убиват! За да съм още миг до теб, съм готова да изживея пак всичко отначало. Готова съм да ме боли, стига само за миг да мога да те докосна, да те целуна, както ник ...

s3r3nada

Проза

1.2K 1

След хиляди лунни изгреви..

----------------------------------
Лукреция затвори с изящните си дълги бели пръсти поредната книга, която четеше. Стана, разходи се из огромната, изпълнена със скъпи, антични мебели и ограяна от хиляди свещи, стая, стигайки до прозореца. През тежката червена завеса преминаваше лека светлина - може ...

IceMoon

Проза » Фантастика и фентъзи

1.8K 4

В кома

Карам с висока скорост по мокър път. Бързам, за да успея да стигна навреме у дома. Няма да успея за два часа да стигна до Видин. Жалко, та аз винаги съм била стриктна и държа на дадена от мен дума.
Ще побързам, децата ми ме чакат. Мъжат ми и милата ми майка - също.
ТРЯС... УДАР... НЯМАМ ВЪЗДУХ, НЕЩО ...

Маргарита

Проза » Разкази

3.3K 7

Истината

Истината е преди всичко! Но не винаги се осмеляваме да я изречем.
Често губим от това, често сълзи се леят, но най-често боли от неизречените истини!
Не винаги оценяваме това, което имаме.
Не винаги се борим за това, което искаме.
Но винаги, когато загубим ценното, което сме имали, оценяваме факта, ...

alex_f52

Проза

1.1K 3

Момче, момиче и полупразна бутилка водка

30.07.08
Момче, момиче и полупразна бутилка водка
Той беше гладичък и равен. Напълно плосък. Само зърната на гърдите му бяха релефни и се очертаваха - като пришити копчета. Като на плюшена играчка... е, не, че някой слага зърна на плюшените играчки де... ама ако слагаха, т.е. ако някой реши да сложи ...

illusion

Проза » Разкази

1.6K 2

Да се събудиш принцеса

Днес се събудих и открих, че съм принцеса! От известно време се чудех коя съм аз, накъде вървя, какво да правя с живота си, и ето че най-накрая ме осени: аз съм принцеса. Чак си се ядосах малко, как досега не съм го разбрала. Ами че то всички признаци си бяха налице: не работя, не уча, вкъщи ми прис ...

kikot86

Проза » Разкази

2.9K 13

ОТЧАЯНИ СЪПРУГИ 1

- Кво прайш ма, парцалесо? - Кинчето подръпваше нервно косите си.
- Страдая... - Вероника хлипаше отчаяно, сякаш току-що излязла от книгите на гуруто на блондинките Паоло Куелю.
- Що, ма? Кво стана, кажи ми?
- Моя пак ми вкарва некви ревности, не издържам вече!
- Стига, бе! И кво стана?! ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

1.9K 9

Рози за татко

Джак седеше на стол пред вратата на къщата. Беше облегнал глава назад върху стената и подложил лицето си на милувката на сутрешното слънце. Бе началото на деня, когато всичко живо навън се пробужда за нов живот и посреща зората с всевъзможни шумове и звуци. Той обичаше този момент. Обичаше да се всл ...

Mariq_Vergova

Проза » Разкази

1.5K 5

Глезеното щъркелче

ГЛЕЗЕНОТО ЩЪРКЕЛЧЕ
Сред дъбрави се гушеше китно забравено селце. Никой вече не го помни, баби и няколко старци доизживяват мирно дните си, а внуците все по-рядко се сещат за белосаните къщички, старата каменна църквица и порутеното школо. Само щъркелите всяка пролет редовно се връщат да излюпят и от ...

йеромонах

Проза » Приказки и произведения за деца

1.5K 2

Един ден ще почукаш

Един ден ще почукаш!
Казвали ли са ти, че мечтите са преходни и все някога стават реалност?!
Аз не го вярвах!
Всеки път, когато се молех за помощ, виждах редица от гърбове на „приятели"!
Научих се да не вярвам в надежди! ...

Bonelia

Проза

1.4K 7

Надежда

Два силуета в нощта. Двама влюбени, сгушени един в друг. Никакъв звук наоколо, само туптенето на сърцата им се чува в тишината. Те нямат нужда от думи, не, те са напълно излишни. Един поглед, един толкова топъл поглед. Тя го целува нежно по бузата и свежда засрамена погледа си. Той докосва леко врат ...

mj2006

Проза » Разкази

1.6K 4

Сънища (небесни тела)

Облаци плуват по небето.
С пръсти разрошвам повърхността на тяхното езеро.
По лицето ми плъзва усмивка, след нея побягват искрици към очите ми.
Спокоен съм.
Казват, че хората летят само в сънищата си. Може би и сега сънувам. Белият чаршаф се пери като окъпан в сняг петел зад мен, раздиплен от вятъра ...

Вангел

Проза » Други

1.4K 4

Дамите в черно...

Дамите в черно с белите чувства, носят високи обувки, парфюм в чантата и тъжно сърце! Те винаги са устремени, знаят какво искат и как да го постигнат!Дамите в черно с белите чувства, не винаги се смеят, но усмивката им носи искреността на детски смях. Дамите в черно искат отношение, силен характер и ...

Bonelia

Проза » Други

1.9K 3

Не съм за този свят родена...

Като ви казвам, че не съм за този свят родена, не ми вярвате, но си е баш така. Винаги и навсякъде казвам истината и само истината. Да си измислям разни лъжи, че и да ги помня на всичкото отгоре... А, не! Тази работа не е за мен! Къде-къде ми е по-лесно да казвам очевадната истина, досущ като онова ...

feia

Проза » Хумористична

2.4K 17

Разказ за момчето и кометата

Сутрин, рано призори, момчето ставало, миело се и отивало на училище. Както в много от селата, в които всички ние живеем, училището било твърде далеч, затова целият път, който преминавал, бил изпълнен в мисли и надежди...
Целта била една, начините различни, но мечтите са и за това, нали? Всички ние ...

inferate

Проза

1.3K 1

Свобода

На мен ми е забранено да плача, за грехове и благодат... Аз нямам право да обичам по онзи начин, който да ме удовлетвори.
Без да подозирам, бях сринат от любовта.
В следващия миг вече не дишах...
С последния дъх изрекох думите, които никой не разбра...
Мълчанието беше моето наказание, което ме научи... ...

beytula_bubu

Проза » Други

1.4K 4

Проза и разкази от съвременни български писатели

Как?

По въпроса за курвите, проститутките и още нещо...

Горски самотник

Литературен герой: част втора - 2. Филип

На плаж далечен...

Пак ще се срещнем след още 20 години

Забравено усещане за мъж

Кик

Сън след уморителния ден

Благославям те... с ужасен живот

Жълтата ладия

Историята на една сервитьорка

Изгубена следа

Танцуват прашинки в сърцето ми.. 2

Уроците продължават

Истории с информационни технологии

Трите черни орхидеи

Дали си слънце?

След хиляди лунни изгреви....2

Двама учители, двама ученика, четири урока

18+ Действителност в плюш

Неделя сутрин

Грешно влюбена

Човекът със жълтата шапка

"Нашия филм"

След хиляди лунни изгреви..

В кома

Истината

Момче, момиче и полупразна бутилка водка

Да се събудиш принцеса

ОТЧАЯНИ СЪПРУГИ 1

Рози за татко

Глезеното щъркелче

Един ден ще почукаш

Надежда

Сънища (небесни тела)

Дамите в черно...

Не съм за този свят родена...

Разказ за момчето и кометата

Свобода

Опашка