Проза и разкази от съвременни български писатели
10
elena63: idvam
alone: kakvo?
elena63: idvam na gosti pri teb.
alone: ne,ne idva6! ...
Заедно...
Господи, колко много го обичам. Не мога да си представя какво ще правя, ако го загубя. Той е всичко, което искам, от което се нуждая. И всичко това не е плод на подсъзнанието ми, не е прищявка, не е илюзия.
Стоя, а пред очите ми минават всички спомени заедно с Него. Когато се запознахме, б ...
Гайда
Мозъчна мрежа
На второто позвъняване мъжът отвори вратата. Пред него стоеше един ликос. Беше облечен с човешко яке и дънки, макар да му стояха смешно, обгърнат с обичайното за расата му спокойствие, а малко зад него имаше двама притеснени лекари в бели престилки.
Противно на широко ...
Очакване
За да не бъркаме ръста с килограмите
----
Да бъдеш свободен означава да изтърпя ...
За помощта
Откъм ъгъла на улица "Старото куче" се зададе Хи Ен ...
Love in Napoly
Дзен
Раздавам Оскари през свободното си време
Посрещнаха ме с „добре дошла" и... се отпуснах. Заразих се с otkro ...
Стара, стара приказка
Художникът живеел в малка дървена къщичка. Рисув ...
За плагиатството
Звярът в красавицата (Дневникът на една умираща надежда) - Част 3
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 3 -
http://www.youtube.com/watch?v=SAOxtjcOINA
Как да ти помогна? Знам, че и ти като мен кървиш отвътре... И знаеш ли, хубаво е, че го признаваш. Иначе рискуваш да се задавиш в собствената си кръв и да потънеш преди някой да се усети да ...
На бегом
Английският пуловер
- Да помогна?
Вили примирено се обърна към попреминалата лолитка. Починът й беше: "Живей и остави другите да живеят." Не, че минаваше, не и в бутиците. Личният й рекорд беше четири минути, после те си отмъщаваха.
- Не, благодаря - каза твърдо, само, дето твърдото отекна малодушно ...
Жилава капка восък
с нея плачеш и ти...
С разликата, че тя ще падне и няма да страда,
а ти ще продължиш да плачеш!
Ще дойдат други времена, външно ще си друга, ...
Болката
„Хайде, трябва да се събудиш" - отново ми повтори същият глас. Но аз отказах, просто не исках.
„Ако не се събудиш сега, може никога да не успееш" - каза гласът и се изгуби някъ ...
Другото лице на емоцията
Сутрин е... всичко е все същото. Изправям се рязко, поемам дълбок дъх, сякаш са ме уболи с игла по петата.
Вината се появява с първото премигване, защото аз не съм добрата ...
Разбивайки и градейки най-неосъществимата ми мечта
В поля от слънчогледи минаха години
Стана и се облече. Беше точно преди зазоряване. И изведнъж се сети какво й се щеше да направи от толкова години - по това време на годината на това място - ала все забравяше.
Валял бе дъжд и пясъкът ле ...
БГ-ъндърграунд
4 GB ЛЮБОВ
Под лъчите на луната
18+ Засядане
- Видяхме го... и какво за него - това е Бистра. С нея сме съученички и приятелки още от гимназията, а Вилма познавам от универс ...
Омъжена в чужбина... цивилизовано (XІІІ-та част)
Мастилено петно
Огнен пламък огрява кожената му маска/лице и изгасва. Хладен дим/мастило. ...
Смисълът на една раздяла
Олимпийски игри - Пекин 2008
Изгрев
Ах, този танц...
Сестри
Винаги съм си мислела, че е изключително банално да спипаш любимия си в леглото с друга. Колко глупави бяха всички сцени на рев и гняв, които властваха по екраните на кината… нали?
Една студена февруарска вечер. Дебел слой бял сняг по колите. Едри парцали танцуват под уличните лампи.
Тракане ...
Дъжд
Небето беше запушено и тъмно и наоколо миришеше на дъжд. Но Щен Вълк обикаляше затихналата гора. Всичко беше спокойно, само приглушеното свирене на щурците съпътстваше стъпките му. Изведнъж дочу някакъв звук и докато се оглеждаше, на пътя му изскочи Ус Мив Ка.
- Не е ...
Утре
Ала несгодите в живота са повече от сполуките. Или това, или хората не оценяват щастието, макар и малко. Всъщност няма значение вече, тя щеше да узнае всичко само след тази самотна нощ ...
Омъжена в чужбина... цивилизовано (XІІ-та част)
Мираж
Повдигнах длани към мечтите ти, но пръстите ми преминаха през силното ти тяло и се спряха в стената отсреща...
Погалих те, а видях ръцете си приковани към нея...
Наведох устни към твоите...
Попаднах в призрачен свят... ...
Жътва в душата
Влюбих се. В разгара на лятото, по жътва. Толкова хубав беше! Висок. Строен. Кожата му беше придобила златист загар под палещите лъчи на слънцето.
Не бях го виждала досега. Не го познавах. По-късно дочух какво разправяха из селото – бил дошъл от града на гости у роднини. А сега дори и ...