Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Господарят на розите

Е, дойде най-сетне. Значи ти си била първото нещо, посрещнало баща ти на прага...
Отдръпваш се, когато протягам ръка, за да докосна косите ти. Съзирам в очите ти страх и омраза. Разбирам те. Знам какво изпитваш - ти, съвършената, недокоснатата. Защото и други изпитват същото, когато ме зърнат.
Аз съ ...

michael

Проза » Фантастика и фентъзи

2008-06-06T10:58:20+03:00 1.5K 1 7

Папа Краси: Пепи, мармотът и Кралят на евреите

По повод 2 години от написването на последната глава на
1945 година, България…
Един беден овчар ядеше парче стар хляб. Изведнъж през прозореца нахлу ярка светлина. В стаята се появиха три сияйни личности. Единият от новопоявилите се пристъпи напред и каза:
- Радвай се, човеко, защото велик ден е дне ...

The_Crimson_King

Проза » Хумористична

2008-06-06T09:50:17+03:00 1.7K 3

Гладиатор

Гладиатор
Насилието в казармите, извършвано над младите войници по българските земи, датира по документи, още от възстановяването на третата българска държава, когато срокът на военната служба е бил до пет години. След време е намален на три години, много по-късно на две, а в днешните времена, част ...

Войнов

Проза » Разкази

2008-06-06T08:45:50+03:00 1.4K 6

Нощта на хилядите ехота

Тя плачеше. От очите й течаха не просто капки вода, а мънички частици страдание, които бяха сякаш безкрайни. Все повече и повече сълзи капеха от изстрадалите й, почервенели очи и, осветявани от меката и плаха лунна светлина, размазваха грима й и се разпръскваха безшумно.
- Толкова боли да обичаш, а ...

Antinormal

Проза » Разкази

2008-06-06T08:04:58+03:00 1.3K 4

Странници в нощта

Странници в нощта
Това е една странна история. Толкова странна, че дори не зная дали някога се е случила на някого или просто съм сънувала. Иска ми се да я разкажа, преди да съм я забравила напълно. Това, което си спомням е следното:
Веднъж, пътувайки нанякъде, замръкнах на един кръстопът. Чудейки с ...

Тери-Барцелона

Проза » Разкази

2008-06-06T07:26:08+03:00 1.6K

От децата се уча как да живея

От децата се уча как да живея
Симона е слънчицето в нашето семейство. Ние всички я обичаме и боготворим. Всеки й купува лакомства, играчки, дрешки. Защо аз съм й любимка? Защото се държа с нея като с приятелка. И си имаме наши тайни.
Когато беше на четири годинки се влюби в сина на моя приятелка. Ст ...

svetlanal

Проза » Разкази

2008-06-06T07:16:43+03:00 2K 22

Едно момиче страда

В очите й имаше сълзи. Тя плачеше за него. Какво беше болката в този момент? Какво беше за нея любовта...? В тихия й глас пролича безразличие, тъга... Защо ли, какво ли може да й се е случило. Само тя си знаеше... Всички й казват, че е млада, че животът й предстои. Но думи напразни... тя утеха в нищ ...

VirtWorld

Проза » Разкази

2008-06-06T06:57:30+03:00 1.1K 3

Завръщането на Одисей

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ОДИСЕЙ
Както обикновено, щом наловеше достатъчно риба, обръщаше лодката обратно, за да може да продава на пристанището, преди да се е стъмнило. Обикновено влизаше доста навътре, но понякога хвърляше мрежата около групата островчета, недалеч от брега. Този ден му бе провървяло именно т ...

kokokamila

Проза » Разкази

2008-06-05T20:36:29+03:00 1.2K 2

Няколко безсмислици 2 част

***
Роди се Авраам. Авраам умря!
Роди се Иисус.
Спаси ли ни или ни прокле - не знам, - но и той умря.
Роди се Маркс, развенча Авраам и Иисус и умря. ...

isavita

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-06-05T16:04:34+03:00 1.5K

Босият

БОСИЯТ
Синкавите утрини по пусти улици ми носят някакво спокойствие. Виждам лека мъгла, през която прозира слънцето. Усещам тъга и същевременно радост. Привечер сенките са дълги като стари грехове, а сутрин всичко е ново, включително и греховете. Нови са мислите ни. Нова е усмивката на жената, която ...

Бинев

Проза » Разкази

2008-06-05T15:59:40+03:00 1.3K 1

Руска рулетка (част 1)

Вече 10-та минута се опитвах да пробутам нахалната ерекция на някой по-здрав шев в панталона. Не беше само заради Мая, а по-скоро от нерви, нали знаете как е...
За щастие бамбината се бе втренчила в машината за чистене с такова любопитство, все едно гледаше фокус с махане на глава или нещо подобно. ...

Stivanoff

Проза » Разкази

2008-06-05T15:49:41+03:00 2.2K

Из записките на инспектор Топузов

Най-напред гръмнаха вестниците, че била открадната картина на великия художник Исак Д, а скоро след това се появиха и застрахователите. Оказа се, че се касае за един от шедьоврите на съвременната българска живопис, представляващ гола хубавица, танцуваща със самия сатана, който и шепне нещо в ухото. ...

radi.

Проза » Разкази

2008-06-05T15:31:16+03:00 942 2

В духа на 14-ти февруари

Дъщеря ми се влюби.
И мъжът ми също се влюби.
Дъщеря ми е във вихъра на първата си любов; цялата трепти като цвете, разтворило жадно лице към вятъра. Настоя да сменим някои мебели, подрежда си стаята, за да може да кани момчето у дома. По цял ден безспир бъбри с приятелки или с любимия си по скайпа. ...

670301

Проза » Други

2008-06-05T09:50:40+03:00 1.4K 12

Цветница

разказ от един старец
На Цветница моята баба ставаше необичайно весела.
Всички знаеха, че тя и дядо са се залюбили на този ден, на празника, край мечата китка.
Потегляхме в ранни зори. Цветята горяха по нивата, а ридът зеленееше с младата си трева.
На Цветница при мечата китка се събираха брусничани ...

vlado33bg

Проза

2008-06-05T09:18:33+03:00 849 2

В търсене на Лазурния (обещаната приказка - ІІІч.)

ПЕПЕЛЯШКА В ТЪРСЕНЕ НА ЛАЗУРНИЯ
ПРИНЦ
(ПРИКАЗКА
ЗА САМОТНИ МОМИЧЕНЦА НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ
ИЛИ: ВЕСЕЛО ЗА ТЪЖНИТЕ НЕЩА В МОЯ ЖИВОТ) ...

Юлия

Проза » Приказки и произведения за деца

2008-06-05T09:16:43+03:00 1.2K

Необичайна среща

Необичайна среща
Пилотът усети, че машината започна да тресе.
Мотърът промени бръмченето си.
Имаше някаква повреда. Явно японците го бяха ударили.
Истинско чудо бе досега, че промушвайки се вече четвърти месец между вражеските зенитни снаряди, не бе докоснат и то нито един път. ...

Войнов

Проза » Разкази

2008-06-05T09:13:10+03:00 1.4K 3

Балони

Балони
Малки прозрачни балони плуват безшумно в моето уморено съзнание... Фантазията ми е свила криле и се е оттеглила безмълвно в най-отдалечения ъгъл, от страх - да не ражда кошмари. Тя вижда колко се е смалила душата ми и проявява съчувствие...
Малки прозрачни балони - като спасителни лодки, плув ...

klemenTINA

Проза » Други

2008-06-05T07:03:08+03:00 939 1

Мойрите

М о й р и т е
Отлъчих се самоволно от ескадрилата и, може да се каже, откраднах този "Щорх", но за мен Франц е нещо повече от приятел и нямаше как да чакам със скръстени ръце, докато другите го търсят. Освен всичко друго, не мога да си простя, че го оставих да излети с Бертолд - Бертолд е добър пило ...

dark_tales

Проза » Фантастика и фентъзи

2008-06-04T22:03:05+03:00 1.5K 4

Обелска народна мъдрост: Истински приятел

Истинският приятел е този, който не те изоставя, когато пееш фалшиво, а те убива, за да не се излагаш.

The_Crimson_King

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-06-04T16:07:10+03:00 1.6K 3

След войната остава само празнотата

За миг прошепнах името ти, вгледах се в езерото...
Искаше ми се да си до мен, за да не се налага да потъвам в него.
С времето болката ставаше все по-дълбока и по-дълбока, като езерото пред мен.
Сега съм сам, без теб - винаги съм се чувствал самотен.
Сега си шепна и усещам тишината, която ме е погълн ...

mikebelan

Проза » Разкази

2008-06-04T15:31:28+03:00 1.8K 5

Сега

Гледаш ме с неприязън, бликаща от празния ти поглед! В тези божествено красиви перли, докоснати от блясъка на слънчевата светлина, се крие нещо, което моите очи не могат да прочетат! Така открити към мен,но и така умело прикриващи състоянието на душевния ти свят. Какво се крие зад тях? Ти мълчиш, а ...

Мартина90

Проза » Други

2008-06-04T09:17:46+03:00 1.4K

И пак за вещици и за билкарки и...

Жадната Нина беше от жените, които винаги бяха жадни, никога не им достигаше пиенето, секса, мъжете и трепетите. Тя беше изтъкана от жажда. Приличаше на бъчвата на Тошко Африкански: все я пълниш пък тя дъно няма. Жадната Нина не беше чак толкова весела, за колкото се представяше. Всъщност наистина б ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

2008-06-04T09:14:11+03:00 1.3K 5

Изповед пред майчиния камък

Изповед пред майчиния камък
(Реквием)
- Здравей, бабо Милке! Да, чувам те, да, добре съм. А ти как си?
Отдавна не съм идвал, а днес се наканих и ходих до вилата, пуснах помпата да полея овощията. Пък и това беше твоя земя. Когато умра – казваше – искам да ме погребат там на село, до Големия дъб, бли ...

Войнов

Проза » Разкази

2008-06-04T08:52:16+03:00 1.5K 13

Оковите на душата - ІV

Оковите на душата - ІV
Абдулрахман Акра
--------------------------
Седна на масата и включи телевизора, докато погледът му проверяваше телефония апарат от миг на миг, в очакване кабела да му донесе отново вълшебния й глас. А минутите минаваха като дълги дни без да звъни апаратът.
Отиде при телефона, ...

dr_abdul

Проза » Повести и романи

2008-06-04T08:24:56+03:00 1.2K 2

Блейд: Шепоти

Пролог
Кратък вик. Сноп от искри, издигащи се в нощното небе, които бавно паднаха на земята като умиращи звезди. После тишина. Вятър, заиграващ се с шепата пепел на мократа улица.
И една самотна фигура в черно, отдалечаваща се в мъглата.
***
Някога се бе наричал Ерик. Беше имал име... Ала никога не ...

michael

Проза » Фантастика и фентъзи

2008-06-04T07:36:52+03:00 1.2K 3

Историята на Цигарка Табакова

Цигарка Табакова беше обикновено момиче, с обикновени проблеми.
Живееше в малък двустаен апартамент заедно с нейния съквартирант Здравко. Работеше и учеше, но както винаги при съчетанието на тези две неща се изискваше огромно количество нерви, които тя успокояваше (или поне си мислеше, че успокоява) ...

Sara88

Проза » Разкази

2008-06-04T07:22:19+03:00 1.7K 4

Спускането

Сумракът се сгъстяваше бавно с всеки слънчев лъч, изгубил се зад билото на планината. Нощта предвещаваше да бъде тъмна и всяваща страх. Горските същества започваха да се готвят за музикално представление. Първи се обадиха щурците, след тях се чу бухането на бухал, а след миг и писъкът на неговата же ...

vladandrei

Проза » Фантастика и фентъзи

2008-06-03T21:01:39+03:00 1.4K 3

Скъпи мой...

Скъпи мой, отдавна разбрах това, че нямаш сърце. Скъпи мой, та ти просто си лед! Не се топиш дори при допир на нежни ръце, а колко жени са се пробвали с теб... превърнал си себе си в студен идеал, как не замръзваш сам на върха!? Издигнал си гордостта на висок пиедестал, не познаваш нито болката, нит ...

sweethoney

Проза » Други

2008-06-03T19:51:35+03:00 1.5K

Спомени за село

Спомени за село
Част І.
У дома
Карам с над 140 км в час, а пътят се разделя пред очите ми на две и остава от ляво и дясно зад мен. Добре, че построиха магистралата, че като се сетя преди години, по времето, когато пътувах по този път почти всеки петък и се връщах обратно неделя вечер, колко бавно се ...

vessela

Проза » Разкази

2008-06-03T19:45:51+03:00 2.1K 1

Ще ти се обадя тази неделя

Ще ти се обадя тази неделя
Събуди се в много добро настроение. Съседката пееше достатъчно добре, че да си пуска музика... Взе си дълъг душ и си приготви специална закуска. Щеше да сложи малко мюсли в купичката, да сипе мляко и две лъжици мед - така както само той го обичаше. А после щеше, въпреки вс ...

zaXar4Oo

Проза » Разкази

2008-06-03T15:33:08+03:00 3.1K 2

Диалози с Писателката III

Лежах на своето канапе в дома на Писателката и бавно отпивах от горещия си шоколад.
Чувствах се божествено.
Писателката стоеше срещу мен и гледаше съсредоточено счупения си нокът.
- Нали знаеш, че колкото и да го гледаш, той няма да порасне отново? - беше необичайно за нея да си пусне толкова дълги ...

Рима

Проза » Разкази

2008-06-03T15:25:55+03:00 1.1K 3

Откровение

Скъпи Малчо,
Ако можеше само да разбереш колко много значиш за мен! И колко много се нуждая от теб! Какво те кара да показваш чувства и след това да изчезваш? Защо винаги правиш така? Тежко е, повярвай ми! Не е честно да стоя будна нощем и да очаквам вести от теб. И следващата нощ, и следващата нощ, ...

УсМиХвАщАтА_сЕ_сЪлЗа

Проза » Писма

2008-06-03T15:18:31+03:00 1.4K 2

Недоизказано...

- Какво се случи? Аз умирах за теб, правех всичко за теб, а ти си заминаваш. Защо? Защо, след като ти дадох всичко? Защо? Отговори ми, по дяволите, не мълчи! Защо мълчиш? Говори ми!
- Ди, чуй ме! Моля те, не плачи! Не, недей, стани! Защо лазиш в краката ми... в краката на един... Долорес, стани, точ ...

Shade

Проза » Разкази

2008-06-03T15:10:52+03:00 1.9K 1

Причини за живот

Тръгвам... Незнайно накъде... И вървя, само напред, без да се обръщам, без да се замислям за отминали моменти... Ако затворя очи, ще чуя старите дървета наоколо да шепнат приказки за малките неща от живота. Поглеждам небето, а там облаците изрисуват всичко, което то е видяло. А в шума на морските въ ...

dark_queen

Проза

2008-06-03T15:01:50+03:00 1.6K 3

***

Толкова... Толкова много болка...Навсякъде...
Сякаш нищо друго не съществува - освен болка, тъга, мрак...
Ето, отново съм сама... Всичко е толкова тихо, сякаш светът е в ласките на Смъртта... Мрачно е, но не небето... А вътре в мен... Чувствам се толкова странно, сякаш нямам душа. Сякаш съм кукла на ...

QueenOfTheDeath

Проза

2008-06-03T10:16:35+03:00 1.1K 1

Експертът от клуб Самотни сърца

Накрая съвсем логично се наложи мнението, че има нужда от професионална намеса. Опитът ми в тази област се оказа незаменим и бях поканен да заема вакантната длъжност, поради внезапната смърт на титуляра; човекът се бе преуморил в желанието си да обслужи всички заявки и колабирал в леглото на една до ...

radi.

Проза » Разкази

2008-06-03T10:09:09+03:00 1.3K 6

Разговор с Мелбърн

Разговор с Мелбърн
на Фея
Телефонът позвъни.
Алекс изтича и вдигна слушалката.
- Да? ...

Войнов

Проза » Разкази

2008-06-03T09:34:16+03:00 1.4K 6

Оковите на душата - III

Оковите на душата - III
Абдулрахман Акра
- Да вървим. - Предложи той доверчиво.
- Накъде? - Попита тя, сякаш се събуди от някакъв красив сън.
- Не знам, все ще намерим къде да вървим. ...

dr_abdul

Проза » Повести и романи

2008-06-03T09:21:41+03:00 1.2K 2

По пътя на мечтите

В света съществуват два типа хора. Първите са тези, които предпочитат спокойствието и сигурността. В техния живот няма и капка приключение, правят всичко по правила, като много често забравят за своите мечти и не се стремят към тях. Вторият тип хора са тези, които живеят за мига. Те правят и казват ...

gall

Проза » Разкази

2008-06-03T09:11:21+03:00 3K

Изродът

- Здравей!
- Стой настрани! Не се приближавай!
- Спокойно, нищо няма да ти направя.
- Не ти вярвам. Ти не си човешко същество - махай се!
- Не, моля те, нищо няма да ти направя - просто искам да поговоря с някой. ...

gall

Проза » Други

2008-06-01T23:27:35+03:00 1.3K 3