Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Почувствал ли си го?

"Почувствал ли си го"
Ти си отиде и толкоз. Нищо не ми остави. Само едно изстрадало сърце, купчина разбити мечти и един спомен. Спомен, който все още гори в мен и някак ме крепи. Спомен, макар горещ, парещ, режещ. Споменът за твоето лице. За очите, в които някога грееха звезди. За устните, които няк ...

Chrissie

Проза

2008-06-19T23:28:27+03:00 1.2K 3

Онзи (ми) свят

Тъмносини, диамантени сълзи се стичат по прозореца, през който оглеждам мъничкия си като площадка за игра свят. Приели са формата на ронливи, шуплести дъждовни капки. Гледам единственото си лале и тъжа за цветовете му, отичащи се по блатистата земя при всеки удар на ненаситните каменни капки, падащи ...

Воркосиган

Проза

2008-06-19T16:05:20+03:00 1.1K

Кървави чаршафи...

Чуваш ли ги? Ето чуй. Капките вече напоиха целия килим и сега той е червен. Мирише на желязо... така мирише кръвта. Боли ме...
Сама съм в тъмната стая. Дали от миризмата, дали от мисълта, че това са последните ми часове, или от това, че изгубих прекалено много кръв, ми се гади.
Белите чаршафи са веч ...

fall_into_sleep

Проза » Други

2008-06-19T12:06:45+03:00 2.2K 7

"Не вали"... едно старо откровение

"Не вали, мило. Това е само шумът на вятъра"
Продължавам да твърдя упорито, въпреки че навън се изсипват реки от дъжд. Разбира се, че съм права!
- А какво тогава плющи навън?! - пита той, отчаян от твърдоглавието ми.
- Вероятно просто някое прекалило с течностите куче... пишка. - тросвам се аз.
Разб ...

R.Lesnik

Проза

2008-06-19T11:49:38+03:00 1.1K 1

Усмивка.

Мразеше го!
Първото му докосване сутрин -
изпълнено с топла усмихнатост и искряща белота.
Ненавиждаше способността му да пресушава
сълзите и! Сякаш огнени пръсти бягаха по страните и с ...

Шопче

Проза » Други

2008-06-19T10:40:31+03:00 1K 8

Сидиъс: Град от сенки (прелюдия към "Пясъчни крале")

1.
Валеше. Сивите струи заливаха града, пътят пред Портите се бе превърнал в кално блато. Градът, Ендор, и преди беше виждал подобни порои, крепостната му стена все още носеше белезите на прословутия Девилийски порой*. По пътищата не се мяркаше жива душа. Единственият шум, който се чуваше, беше студ ...

michael

Проза » Фантастика и фентъзи

2008-06-19T10:32:01+03:00 1.2K 4

* * *

Стаята я огряваше сутрешното слънце. В нея беше още по-светло, когато слънцето се отразяваше в белите възглавнички по пода. По стените бяха закачени портрети на неговите предци, извършили геройства и кражби, които бяха давали, но и които бяха грабили с жестокост. В стаята се носеше приятен аромат на ...

bagunko

Проза

2008-06-18T23:00:34+03:00 1K 2

Мъката на лешоядите ІІ

ГЛАВА ВТОРА
1.
- Озлобен ли сте? - попита репортерката.
Той повдигна вежди.
- Озлобен ли? Бога ми, не. ...

michael

Проза » Повести и романи

2008-06-18T16:08:28+03:00 1K 2

Няма да те пусна

Тя излезе от къщи сама. Беше тъмно. Почти не усети приближаващия се камион. И той не я видя. При сблъсъка видя само фаровете му... като нечии очи.
Събуди се някъде. В началото не разбра къде. Не можеше нито да се помръдне, нито да отвори очи. Можеше само да чува. Гласовете идваха като спомен от дале ...

сТеЛчЕ

Проза » Разкази

2008-06-18T14:44:59+03:00 1.4K 2

***

Спасението?... Да не обичаш. Започва да ми става страшно, щом
помисля за това. Колкото и да блъскам по проклетите стени,
колкото и да крещя... то... не мога да го махна. Заклещило се е и
е толкова голямо, че едва го различавам. Кажи ми как отново да
бъда същата... същата онази, която вървеше със зат ...

jivot

Проза » Други

2008-06-18T11:58:18+03:00 1.5K 1

Преславният наш град

Преславният наш град
На пръв поглед Преслав не може да те привлече с нищо друго освен с миналото. Една главна улица, няколко магазина, хотел и малък парк - такъв в общи линии е средният вид на което е да е наше малко градче. Това, съгласете се, не може да предизвика нито особено любопитство, нито ко ...

jorostamatov

Проза » Други

2008-06-18T11:41:41+03:00 2.5K 1

за безсилието

Колко време продължава любовта? Къде отива? Слива се с миризмата на мръсните чорапи или се оттича в канала след като сме пуснали водата в тоалетната. А защо боли?
Защо след като човекът е такова животно, трябва да го боли и да скърби за друг човек? И това реално ли е?
Знам, че мен ме боли... Това пр ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

2008-06-18T10:59:04+03:00 1.2K 4

Свободен

Свободен
1860 година...
Петър Войнов прехвърли ръждивите вериги, в които бяха оковани ръцете и глезените му, високо през раменете си, вдигна босия си крак и стъпи в гемията.
След него се качиха и останалите осъдени на каторга, все от Битолския вилает и провождани за Диарбекир.
Накрая насядаха и аске ...

Войнов

Проза » Други

2008-06-18T10:55:58+03:00 1.5K 4

^удоволствия^

^удоволствия^
^
Калта по обувките засъхна.
На сутринта я обявиха за скулптура.
^^ ...

ЧАР

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-06-18T10:36:36+03:00 2.1K 2

Подрусване

Меко, уязвимо, приятно... Докосваш ме сякаш копринен воал минава по тялото ми. Леглото се люшка от възбуда. Сякаш море леко погалва с вълните си цялото ми лице и отново и отново ме поклаща. Моите ръце леко опипват твоите влажни устни. Целият изтръпвам. Постепенно възбудата расте. Ударният екстаз ме ...

crazymonster

Проза » Еротична

2008-06-18T10:25:59+03:00 2.2K

"Как ще те пусна?"

- Как ще те пусна?
- Както ме намери...
- Но аз не мога... не искам!
- Искам да забравя, така ще е най-добре. А и човек, който ме е лъгал и ми е губил времето, заслужава пълно игнориране!
- Прости ми! ...

s3r3nada

Проза

2008-06-18T08:37:35+03:00 1.2K 1

Нощен монолог

Нощен монолог
... Тъмнината пропълзя като черна змия и се уви безмълвно около пазвата на огромния град. Тук всичко бе така различно - непознато и плашещо, загадъчно и непредсказуемо, човешко и чуждо. Далече, далече... толкова далече от познатите родни места, че дори сънищата не бяха дръзнали да прок ...

klemenTINA

Проза » Други

2008-06-18T07:21:58+03:00 1.4K 1

За Словострелеца - Стивън Кинг

На Стивън Кинг,
и на всички членове на нашия ка-тет,
които са познали Кулата
и наричат себе си Стрелци.
“А сега, край на рекламата. ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2008-06-18T06:48:52+03:00 3.1K 4

Една... любов

Те бяха заедно от малки. Животът им бе преплетен още от деца, когато отначало играеха на улицата с топка, учеха се да четат вкъщи книжки и до вървенето по училищните коридори с хванати ръце. Обичаха се много. Когато бяха заедно, се чувстваха щастливи, изпълнени с радост. Учеха, излизаха навън заедно ...

*~Little_Princess~*

Проза » Разкази

2008-06-17T21:13:35+03:00 1.5K 2

Булото на съдбата

Oнези въздишки, които те карат да се отказваш от живота безсмислен и запустял. И чакаш някой да погали душата ти, но нищото я гали с празни ръце, а ти на перваза на незнанието стоиш...
Къде си сега, живееш ли като мен?
Ако умреш, дали ще разбера?
Дали и аз ще умра?
Дали си моята сродна душа, с която ...

beytula_bubu

Проза » Други

2008-06-17T21:06:09+03:00 1.3K 2

Да усетиш Маргарита

От първия миг, в който се докосна до мъж, усети, че желанието й към мъжете минаваше през отвращението, което изпитваше към тях.
В началото за нея мъжът беше просто едно усещане. Нещо отдавна познато, но като че ли наскоро забравено. Беше като слепец, който откриваше света около себе си само с върхов ...

Фройд

Проза » Разкази

2008-06-17T20:23:48+03:00 1.3K 3

1 с много нули

Мразя хора като тебе.
Не, границата между обич и омраза не е никак малка.
И затова няма смисъл.
Не си прави труда и не смазвай гордостта си под ботуша на моето презрение.
Просто се махни. ...

Vyrtina

Проза

2008-06-17T13:40:47+03:00 953 1

Изгубена усмивка

Навън брулеше студеният вятър и сякаш стържеше по душите на хората. Но не и моята. Сякаш бях недосегаем. Какво ли имах, дарба ли имах? Но аз вътрешно бях щастлив. Нещо от дълбините на душата ми ме подтикваше да се усмихвам. И напук на мен, всички ме гледаха злобно, сякаш искаха да ме изпият, да ме и ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2008-06-17T13:39:45+03:00 996 3

Все още няма...

Какви ли чудеса не стават днес
в живота ни свободен и суров -
умориха ни със групов секс,
но да сте чували за групова любов?

Юлия

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-06-17T12:59:15+03:00 1K 1

"Последно - обичам те"

Лежа в мрака и чувам как сърцето ми тупти... в ушите отеква: туп, туп, туп...
Сърце, изгарящо от болка, молещо за пощада, вика те... не чуваш ли?!
Това сърце, което ти разтуптяваше и спираше в един момент...
Това сърце, което ще догори без любовта ти...
Моля се на Господ през сълзи, с пресипнал глас ...

s3r3nada

Проза

2008-06-17T12:58:17+03:00 1.6K 4

Ангелите на Забравата

> Ангелите на забравата
>
> "Късно е вече,
> а тя не дойде.
> Аз - глупакът, я чаках ...

Яким

Проза » Разкази

2008-06-17T12:57:19+03:00 986 2

Монолог за лека нощ

Когато настъпи моментът, в който осъзнаваш, че нещо, за което си платил твърде висока цена, не си е заслужавало, тогава разбираш колко все още не познаваш себе си и живота. И точно в този момент, загърбвайки дадена изгубена кауза, сломен и нещастен от провала, вътре в теб една искрица проблясва... с ...

KuKli4kaTa{}

Проза » Други

2008-06-17T12:51:00+03:00 1.5K

Мъката на лешоядите І

"Там покоя ще намеря, защото бавно-бавно идва той,
по булото на утрото се спуска там, гдето пей щурче.
В полунощ искри проблясват, по пладне пурпурен е зной,
а вечер пърхат крилца на конопарче.
Сега ще стана и ще тръгна, защото винаги - и нощ, и ден, ...

michael

Проза » Повести и романи

2008-06-17T11:44:19+03:00 1.1K 5

Престъпление и наказание

Престъпление и наказание
Никой човек не е желал доброволно да бъде роб другиму.
Но слабостта и разединението на българското царство, разделило се на пет на брой по-малки държави от феодален тип, дало прекрасна възможност на едно малко племе “каиъ” от огузо-тюркски произход – дошло от Азия и създало ...

Войнов

Проза » Други

2008-06-17T08:47:22+03:00 2.1K 3

Стинг (Desert Rose)

Беше почти, както той си го бе представял – очарователно и загадъчно! Сладникавата мистериозна миризма на това място го опияняваше и сякаш го увиваше в копринен шал и го прегръщаше нежно, както никоя жена досега. Той присви очи. Той не искаше нищо да пречи на прекрасния момент. След толкова много го ...

TheAlchemist

Проза

2008-06-17T06:33:05+03:00 1.5K 7

Знаеш ли какво е да те обичам...

Да не преставам да мисля за малкото мигове, които сме имали заедно.
Да очаквам да те видя всеки ден, дори да знам, че няма как.
Да искам да ти се обадя и да знам, че няма смисъл.
Да съм щастлива с друг и отново да мисля за теб.
Да ми липсва всеки миг, всяка усмивка, всяко ухание, да ми липсват очите ...

Lili^^^

Проза

2008-06-17T06:15:26+03:00 2.5K 2

Стаята

Стаята
Не знам как съм дошла тук. Нито пък помня живота си отвъд това място. Не знам дали има нещо отвъд тези стени или може би наистина това е целият свят. Или поне моя свят.
Седях на земята в един от ъглите и гледах към сивите стени – гладки и студени. Светлина имаше, но тя идваше от една единстве ...

шанара

Проза » Разкази

2008-06-17T06:08:58+03:00 895

Камъкът

Камъкът
Лазар Глишевски стоеше разкрачен пред побития гранитен камък насред селското гробище и го гледаше с омраза. В едната ръка стискаше тежкия стоманен лом, а в другата преполовената бутилка ракия. В краката му се търкаляше торбата с чука и длетата. Час по час надигаше шишето и отпиваше големи гл ...

perperikon

Проза » Разкази

2008-06-17T05:46:32+03:00 2.2K 1 4

°Въпроси°

°Въпроси°
°
Що е гъвкавост?
Редактор пред назначение?
°° ...

ЧАР

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-06-16T15:37:09+03:00 1.4K 1

Естагон - Какво става, когато не слушаш? Наказват те!

Естагон - Какво става, когато не слушаш? Наказват те!
Разказът не се препоръчва за лица под 18-годишна възраст!
Какво става, когато не слушаш? Наказват те! Това би отговорил всеки нормален малък човек. Но не винаги е така и това всеки възрастен човек го вижда всеки ден и отдавна го е разбрал. Разбир ...

kovak

Проза » Разкази

2008-06-16T09:00:26+03:00 2.6K 4

Срещата

Минутите бършат сълзите,
времето ме среща със теб,
забързана търся следите,
за да не те загубя. Бягам след времето, бягам след теб,
протягам ръце... а ти се изпаряваш ...

alina

Проза

2008-06-16T07:32:59+03:00 1.1K 1

Лесно ли е да захвърлиш...

Лесно е да захвърлиш... Казвам си, че е лесно... Лесно е да затръшнеш... Казвам си, че е лесно... Вярвам си и какво от това, когато вътре в мен душата не слуша... не позволява да и се отнеме нищо... боли и си знае своето... Защо аз искам едно, а тя друго... Упорита и доверчива, никога не си взима по ...

reniiiiiiiiiiiiito

Проза » Други

2008-06-16T07:00:30+03:00 1.2K 3

Диалози с Писателката IV

Лежах си на почти моето канапе в дома на Писателката. Бяхме се разбрали, че ще стане мое, когато й събера десет хиляди любовни изречения. Когато се уточнявахме, си мислех, че ще ги събера изключително бързо. Но после тя постави няколко условия, които усложниха неимоверно задачата ми – изреченията тр ...

Рима

Проза » Разкази

2008-06-16T06:54:33+03:00 1.5K 8

Тестчето на Марето

Марето е една моя много обичана приятелка, която като голяма част от жените в днешно време, е в oжесточено сражение със самотата. Марето се е хвърлила с всички сили (при нея те направо са в излишек, но за това след малко...) в търсенето на сродна душа. И както повечето ми познати, винаги се натъква ...

ds

Проза » Хумористична

2008-06-16T06:32:16+03:00 1.5K 5

Разговор във виртуала

Разговор във виртуала
Седях пред компа и пишех една весела история за първият китайски астролог или космонавт, който с помощта на 48 ракети, направени от бамбукови пръчки, напълнени с барут и добре привързани към стола му-трон, се опитвал да излети в космоса. Така говори митът от онези времена. Казв ...

Войнов

Проза » Разкази

2008-06-15T23:49:05+03:00 1.4K 4