6 659 резултата
Изгубих всичко… II
–Е? По-добре ли си от миналия път, когато разговаряхме?
–Не съм и никога няма да бъда!
Ах, страдание, страдание…
Защо тъй безмилостно и жестоко ме измъчваш, ...
  775 
Защо хората, които обичаме най-много ни нараняват, най-много ни огорчават и най-много болки ни причиняват? Защо? Нима това е от онези въпроси, на които не можем да си отговорим или просто отговорът е някъде вътре в нас и трябва сами да го открием. Вярваш, доверяваш се, доказваш любовта си, обичаш и ...
  540 
Надежда не крепи ме вече!
Помниш ли деня, в който тя се роди?
Помниш ли смеха й ?
Първите й стъпки?
Първите й думи?... ...
  456 
Искам тази нощ да ме сънуват - и двамата. Единият като неосъщественото желание, което го изгаря отвътре и при което можеше да остане, но не пожела достатъчно, а сега съжалява ужасно много. А другият - като момичето, с което пропуснаха любовта... Което той знаеше колко много го иска, макар че никога ...
  478 
Ако Животът беше пътуване с влак, сигурно то щеше да започне от една малка, но толкова слънчева гара - гарата на безгрижното детство! Локомотивът ще изсвири, по-точно - изпищи, и ще потегли от първи челен коловоз на Живота. В началото влакът на Живота ще бъде експресен, след това бърз, пътнически и ...
  569 
Всичко…
–Здравей, как си?
–Зле съм. Мисля, страдам и се мъча,
изгубих всичко и не зная дали ще мога да си го намеря,
всичко, що ме караше да съм щастлив, го няма вече. ...
  817 
-Когато свикнеш с нея до такава степен, че тя престане да те притеснява, това до голяма степен започва да напомня на смъртта... Не свиквай с болката! – Струваше ù се, макар да не бе съвсем сигурна, че монахът се усмихна... или просто очите му се присвиха и единственото, което успя да забележи бе, че ...
  1252 
НОЩЕН МОНОЛОГ
импресия
Понякога човек има нужда да откъсне ален зюмбюл, да вдъхне от сладкия му аромат и да забрави мислите си за миг. Да изпие топло кафе. Да запали досадна цигара. Да погледне небето. Да погали звездите. Да прегърне луната. Да изтрие себе си от битието...
Седя и умувам за пукващата ...
  712 
- Гримът ти отново не е почистен добре. Какъв дегримьор използваш?
- Ами...какъвто има в тетъра. Тоалетно мляко с жожоба, с краставици...
- Ти не си наред! И сигурно е българско, бас държа! Българско ли е?
- Май, да... Какво лошо има?
- Не, няма лошо, само дето е евтинджос и е отврат. От друга стран ...
  971 
Тежките драперии – прашните завеси на храма, ритуалността, помпозните одежди и лъскави накити, целият богослужебен асортимент – муден, тромав и досадно изкуствено тържествен с приповдигнати екзалтирани гласове. Изпод всичко това, ако можеш да видиш Христос, ако можеш да Го съзреш, ако можеш да живее ...
  641 
Мери Хариет пиеше сутрешното си кафе. Почувства се подтисната от ужасяващите репортажи. Превключи на друг канал, където фанатизиран свещник подробно обясняваше вредата от изправителните терапии на правителството, прилагани на престъпно проявили се личности, определени като обществено опасни. Той твъ ...
  625 
Не се случваше често нощта да падне над Селото на прокажените, без от там да се надигне отчаяният им вопъл към небесата. Техните проклятия към Създателя и стоновете на умиращите, смесени с вонята на разлагаща се плът, сякаш изпълваха въздуха с ужаса на Апокалипсиса… Но в онази нощ, когато доведоха П ...
  819 
Можете ли да обичате?
Знаете ли какво е да обичаш? И да бъдеш обичан? Повечето от вас знаят.
А кои от вас обичат, но не им отвръща със същото?
Кои от вас са запознати с тази гнусна болка?
Всички вие. А които не сте, не се безпокойте, ще дойде и вашият ред. ...
  712 
Есенна утрин. Студена. Студена, но слънчева. Един лъч успя да се прокрадне през щорите на стаята и озари лицето ù. Пробуди я. Направи това, което правеше всяка сутрин. Но тази сутрин беше различна. Коренно различна от другите. Жената беше спала само два часа, въпреки че беше в това легло от цели дес ...
  841 
Прибирам се уморена. Свалям обувките, палтото, шапката и усмивката. Кой да предположи, че една усмивка, стояла цял ден кротко на лицето ми, ще боли повече от неудобна обувка? Е, вече съм вкъщи. Тук ме чакат тишината, монотонното тиктакане на стария стенен часовник и куп спомени, отдавна хванали прах ...
  775 
Ако имах за миг свобода,
свободата при полет в орела,
то и моята земна съдба
на високото път би поела.
Ако имах хриле под ръце ...
  571 
Няма две еднакви любови. Няма. И това ме съсипва. Убива ме. Убива ме, защото никога повече няма да се почувствам по начина, по който ти ме караше да се чувствам. Няма и две еднакви страдания. И това ме прави щастлива. Щастлива съм, защото вече никога няма да страдам по същия начин. И слънцето ще е р ...
  875 
Какво ли е да изпитваш това, което аз?! Задавал ли си милионите въпроси, които преследват ме и закопават ме...? Страхът да не те изгубя по-силен е от това, че те обичам и боли ме, че не ще получа някога същото от теб... колко силно е това -обичам!!!
Когато ме прегръщаш, аз се чувствам защитена. Чувс ...
  615 
Календарът от Лидо
Отивам на лов. Ще държа двете кучета на Джендо и резервната му пушка. Нещо като Санчо Панса. Оръженосец плюс кучевод. Джендо завърши Лесото и сега е шеф в горското. Всички кандидатствахме за инженери, доктори, архитекти, юристи, но той единствен в Лесотехническия. Тогава ми изглеж ...
  1212  11 
Напоследък е много модерно да се правят фокуси с думички. Все едно присъстваш на представление, в което понякога единственото, което очакваш с нетърпение е антрактът.
Иначе фокусите общо взето са разделени на групички, почти както и авторите им.
При първата група абракадабризмите се състоят в следно ...
  1571  14 
Понякога... Понякога трябва да спреш за миг своя забързан ход.
Да спреш и да се огледаш. Да видиш хората около теб.
Да видиш как блести щастието в невинните детски очи.
Да се вгледаш в погледите на преминаващите край теб.
Да погледнеш в тъжните очи на някоя старица или старец, протягащи просеща ръка ...
  580 
„оставам да горя -
един човек без шапка
и птица без пера,
един човек небръснат
и птица без очи...” ...
  1644  21 
Бях влюбена в едно момче. Особено момче. Някак асоциално, отдалечено от обществото. Щом бяхме заедно, заедно се отдалечавахме от него.
И сега разбирам толкова много неща. Не бях влюбена. А може би бях, но не знаех какво е това платонична любов. Ала сега си припомням спомени, които ме връщат в същите ...
  749 
ЗЕВЗЕКЛЪК
То, зевзеклъкът не е човек. То е вътре в него и в един, най-неочакван момент бута човека да направи някоя такава простотия, че всички да му кажат машала, не на човека, а на онова в него, зевзеклъкът де.
*
Такова нещо ще да се е вселило в Любо Беевски, мой състудент, ама от по-горните курсо ...
  686  13 
Капки вода от Места
/синопсис за пълнометражен филм/
Автобус с турска регистрация преминава през ГКПП Капитан Андреево и поема по автомагистрала Марица, а после продължава да се движи и по автомагистрала Тракия. На информационната табела отпред до шофьора е написано на кирилица и латиница БУРСА-ИСТА ...
  765 
Вън вали. Сняг. Не всичко е бяло обаче.
(а толкова исках да не виждам друг цвят...)
Гледам го. Дори го наблюдавам –
светът се променя с всяка следваща снежинка,
нежно целунала земята с лекота. ...
  744 
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Цветето на живота
Цветето на живота се готвеше да увехне преди да е създало следващото си семе. Приемаше съдбата си защото разбираше, че винаги се намира сърце, което да пожелае да се докосне до вълшебството на кръговрата, на онзи кръговрат, който може да ...
  794 
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Горската вещицата
Някога, толкова отдавна че вече не си спомням точно кога, хората живееха на големи групи и за да оцелеят през дългите студени нощи се притискаха един в друг. Докато усещаха близостта си и с телата си се топлеха, сънуваха всеки своите сън ...
  876 
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Трябва
посветено на кокошчицата, която остана у дома
онези думи ...
  789 
Ако държавите бяха играчи във футболен отбор, как ли коментаторът щеше да ги представи на зрителите?! Може би така...
Коментатор: Драги зрители, на вратата е САЩ. САЩ е отличен вратар, може да спаси всичко - целият свят и вселена, с изключение на неспасяеми топки като Виетнам, Ирак и собствената си ...
  515 
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Имаше едно време
Имаше едно време човек, който умееше да задава въпроси докато изтръгне отговорите от душите на заобикалящите го, подобно градинар, почистващ градината си от растенията, които са или вредни за останалите, или просто не им е времето и място ...
  774 
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Александър
Едва ли на друг човек би му се отдало, въпреки огромния ръст, да пристъпва нежно и леко, да докосва умело, преценявайки къде не бива да пипа травмите на хората, с които го среща живота, но Александър бе израснал едър и чувствителен човек. Прите ...
  765 
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Родословното дърво
втора част
Докато Лили спеше, здраво стиснала Мечо за ухото, а баща ѝ, доктор Михаил Михайлов, премяташе из пръстите си перото от Петльовата опашка, Ангел се въртеше в леглото и си мечтаеше разни момчешки работи. Искаше му се утрото да ...
  867 
Виждам някаква странна обява: „Сърце отваря врати”.
Има табела, сочи наляво. Някой е поръсил трошици по пътя, за ориентир.
Любопитството ми се обажда и не се опитвам да го заглуша. Tръгвам в указаната посока. Колкото повече приближавам, толкова повече се ускорява пулсът ми. В главата ми започват да ...
  720 
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Родословното дърво
първа част
С ученическата си раница на гърба, със затъкнатата около презрамките ѝ връхна дреха с дълъг ръкав, омърляна от тебеширеното ежедневие на класната стая; с изпоцапаните си от темперните боички пръсти, Ачо приседна на пейката пр ...
  1535 
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Историята на Петела
В красива бяла къщичка с китно дворче, с червено покривче, с пъстра сянка под лозницата за обитателите, със звънче, пеещо ведра песничка на пристигащите гости, с веранда, побираща милувките на слънцето денем и на звездите нощем се случ ...
  1874 
КОЛ центъра на Смъртта. Телефонът звъни. Дежурният оператор вдига слушалката...
Оператор: Здравейте, пардон - болейте, слушам ви!
Гражданин: Ало, Смъртта ли е?!
Оператор: Смъртта е много заета, но вашето обаждане е жизненоважно за нас, затова, моля, останете на линия!
Гражданин: Колко ще чакам на ли ...
  563 
Уморих се от хората, които ме заобикалят. Сигурна съм, че поне един такъв заобикаля и Вас всеки ден.
Уморих се от тези хора, които изискват прекалено силно вниманието ни, изискват да бъдат част от живота ни. Изморих се от хора, които майсторски циркулират в живота ми. Не обръщат внимание на истински ...
  1562 
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов - Oracle
Историята на Кокошката
“Колко крачки
се налага да измине Пътникът ...
  1003 
Има един сън, който искам да сънувам отново и отново, защото само той ме лекува от заразената с простотия, чалга и егоизъм действителност. Това е сънят, в който бях щастлив с човек, когото Обичам...
Дори и в най-тъжните си мигове, винаги мечтая единствено за това - да имам достатъчно ум, талант и во ...
  1353  16 
Предложения
: ??:??