Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Как ме наричаш?...Твоето име е Болка...

- Боли...
- Защо ме търсиш в болката?
- Защото ти си самата болка... Твоето име е Болка...
- Какво намираш в мен?
- Онова нещо, което ме кара да плача, но ме прави по един начин толкова щастлив, а е странно... Онова нещо, което е толкова красиво, но и толкова болезнено. ...

vampire_blood_kiss

Проза

2007-07-21T21:55:14+03:00 2.5K 6

Твоето наказание

Не те обичм вече! Казах го, но ме боли! Защо ли? Може би, защото е лъжа и те обичам по-силно и от преди. Но никога няма да ти покажа мойте просълзени от болка очи. Очите, в които се оглеждаше, които ти казваха без думи: „Обичам те". Сега могат да ти кажат единствено „Мразя те". Въпреки, че не е исти ...

syrcetoMIpla4e

Проза

2007-07-21T20:59:12+03:00 1.8K 1

Разкази по еротичните дневници на Мила - 4.Таня

Таня беше момиче от града, в който следваше Мила. Няколко пъти се бяха засичали по дискотеките... заговориха се... харесаха се и се сприятелиха... Таня беше много естествена и сърдечна, няколко години по-голяма от Мила, с дългата си руса коса и искрящо сини очи завладяваше сърцата на хората... Имаше ...

Mili4ka

Проза

2007-07-21T13:53:08+03:00 3K 14

Разкази по еротичните дневници на Мила - 3.Хазяинът

Мила живееше с още едно момиче от нейния курс. Стаята беше малка, светла и приятна - на втория етаж... Единственият недостатък беше, че с тях живееха хазяите... Те бяха възрастни хора - пенсионери, Мила не знаеше на колко точно години, но от нейната гледна точка на младо момиче им даваше около 65 - ...

Mili4ka

Проза

2007-07-21T13:44:33+03:00 14.7K 4

* * *

Миша се обърна наляво. Не можеше да заспи, а вече се съмваше. Беше се въртяла цяла вечер и спомените-за-които-не-искаше-да-си-спомня бяха полепнали по дразнещо нагънатия и чаршаф. Плъзгаха се. Нагоре. По краката и увиваха се около торса и и се сплитаха на моряшки възли около гърлото. Задушаваха я. И ...

Воркосиган

Проза

2007-07-21T13:14:19+03:00 1.1K 10

Разкази по еротичните дневници на Мила - 2. Спомен

В рода на Мила нямаше червенокоси... Чудеха се откъде се взе този ген... не че беше откровено рижа, не - но в по-голямата си част косата й светеше със онзи неповторим блясък... особено когато и слънцето я погалеше... Кожата и беше снежна, бяла, изпъстрена с палави лунички... Мила се ненавиждаше, иск ...

Mili4ka

Проза

2007-07-21T12:40:18+03:00 2.5K 21

Жената от Петия ред

Завесата падна. Натежала, прашна, избеляла... Продърпаните ресни се удариха в разместения паркет на сцената и дъските изстенаха...
В залата се разнесоха аплодисменти... Червена роза падна на сцената, а аплодисментите продължаваха да кънтят...
Образът на актьора потръпна иззад завесата, но той не се ...

HighHanged

Проза

2007-07-21T00:14:01+03:00 1.5K 3

Боли

Знам, че я обичаш, че тя е всичко за теб !
Но днес, когато те видях, не можех да повярвам...
Не видях усмивката ти, когато ме видя, а просто едно безразличие...
Поздрави ме и отмина...
Продължи натам с нея, без дори да се обърнеш... ...

ELL

Проза

2007-07-20T23:24:50+03:00 1.7K 7

Среща

Преди време срещнах едно момиче. Тя много приличаше на мен, по това, че емоциите излизат на повърхността, преди чувствата да намерят мястото си. Направи ми впечатление начина, по който тя разговаряше с мен, сякаш ме познава от години, а всъщност от часове.
Започна да разказва за нейната любов. Как у ...

Speedy

Проза

2007-07-20T23:22:23+03:00 1.1K

Разкази по еротичните дневници на Мила - 1. Брат

На прозореца тихо почука камъче... това беше сигналът - Мила беше предупредила всичките си приятели да не звънят, за да не безпокоят хазяите... Показа се на терасата - беше Кольо - брата на първото и (вече бивше) гадже... с учебник под мишница. Кольо беше още ученик - но не от ония прилежните, а от ...

Mili4ka

Проза

2007-07-20T22:30:50+03:00 3.3K 6

Юли

Денят пареше. Сенките бягаха и тези, които съумяваха да ги открият, бяха щастливци. Горещият юли сякаш нарочно криеше сенките си, смятайки, навярно, че всеки си има своя сянка и че който желае да се скрие от слънцето, би могъл просто да сложи ръка над очите си. Юли вярва в сенките и напълно оправдан ...

henryoliver

Проза

2007-07-20T14:37:19+03:00 1.1K 10

Краят

Кап... кап... кап...
Леки капки дъжд се сипеха по листата на брезата. После се плъзваха по гладката им повърхност и падаха върху съцветията на розата. Обикаляха всяко едно от кървавочервените цветни листчета, попиваха силния аромат, докато накрая на накланяха натежалия цвят надолу и не се озоваваха ...

Golden_Girl

Проза

2007-07-20T14:22:06+03:00 1.2K 2

В едно сърце

В далечината се чуваха крясъците на чайките. Слънцето бавно потъваше, давейки червенината си в морето.
Далече, някъде навътре в скалите, стоеше Тя. Недостижима като русалка. Дългите й, огнено червени коси, се спускаха по черния шал, обгръщащ раменете й, и стигаха до кръста. Стоеше неподвижна, навела ...

virginia

Проза

2007-07-20T14:16:23+03:00 1.2K 2

Моля те… Отвори очи…

- Спри вече!!!
- Кое?
- Моля те, спри!!!
- Какво?
- Как какво? Спри с този поглед, престани да ме гледаш! ...

vampire_blood_kiss

Проза

2007-07-20T09:19:04+03:00 2.2K 1 11

Човекът с бялата шапка ( клошар )

Не го познавам, но ми е познат, не се страхувам, страх ме, искам бързо да отмина, но не мога.
Поглежда ме, усмихва ми се и си продължава кротко. Не е страшен, страшното е другаде и то се крие някъде във нас. И виждам сърцата ни от камък, а очите виждащи не виждат.
Минавайки край кофите за смет, си с ...

Nikmorgul

Проза

2007-07-20T09:05:21+03:00 1.1K 1

Моите страхове

Обичам живота... обичам и смъртта... тя е неразделна част от живота... Най-много ме е страх от това... да не умра внезапно - бързо и леко... Искам да умирам бавно, с дни, да осъзная, че умирам, че това е краят... Искам да умирам в мъки, да имам време да оценя всеки миг от живота, да имам време да се ...

Mili4ka

Проза

2007-07-19T16:09:56+03:00 1.8K 5

Когато си влюбен

Истина е това което казват за любовта, че е сляпа. Има хора около теб, които те съветват, но ти не обръщаш внимание на тези съвети. Обръщаш им гръб, за теб съществува само този, който обичаш. Любовта е чувство, което те кара да летиш в облаците, но паднеш ли, боли жестоко. Когато си влюбен, мечтаеш ...

mimi_jd

Проза

2007-07-19T13:18:32+03:00 3.2K 6

Локвата

Ето я, локвата в двора на бащината ми кооперация.
Изминаха толкова години, а тя седи. Невинаги е пълна с вода и тогава не е никаква локва, а една малка дупка, получена от изкривяване на плочките. Почти набор ми е.
Вижда се точно от нашия прозорец.
Когато бях малка и локвата си беше истинска локва, с ...

PLACEBO

Проза

2007-07-19T10:02:45+03:00 1K 7

Мечти

Момиче с леко русолява коса вървеше по тънката пътечка към плажа. Бялата й ленена рокля леко се развяваше зад нея, повяна от топлия въздух, идващ откъм синята равнина, простираща се на няколко крачки. Тихият ромон на водата и лекият полъх на вятъра събуждаше приятни емоции и спомени.
Тя спря за моме ...

AgainST

Проза

2007-07-19T08:49:57+03:00 1.4K

Песента на палача

Капките бавно се сипят по стъклото на колата. Тропат безритъмно по покрива и бавно ме побъркват. Цялото това чакане ме изнервя. Иска ми се да запаля колата и да изхвърча към малкият ми апартамент. Ала не мога. Поех поръчката и трябва да свърша работата. Просто поредната жертва. Някоя си проститутка, ...

foos

Проза

2007-07-19T00:01:26+03:00 1.1K 1

АЗ, РЕНЕ СОАРЕ

АЗ, РЕНЕ СОАРЕ
Да ми се свият топките като свински оченца, ако знам какво да правя! Да взема да отида до църквата - не е далеч. Може. Падретата от приюта ще ми отделят легло в общата спалня и ще ме нагостят с паница варен грах. Само че за тая милост ще ме вдигнат на бдението посред нощ и ще трябва д ...

Uorar

Проза

2007-07-18T23:31:30+03:00 1.2K 1

Аз, Теодоро

156....година Аз, Теодоро...
Все още бях слаб, но слабостта преминаваше, заместваше я огнена ненавист. Това бяха тримата, които бяха прегазили живота ми и бяха убили жена ми и синовете ми. Бяха ме пратили на смърт и заспиваха спокойно, дори ме бяха забравили съвсем. Защо да помнят такива мъртъвци, к ...

Uorar

Проза

2007-07-18T23:30:54+03:00 1.1K

ВРЕМЕ ЗА МОХИТО!!!

Разбърквах Мохитото си с розовата сламка, която се оплиташе в ментовите листа и губеше очертанията си. Вглеждах се във вихрушката, която се надигаше от дъното на стъклената чаша, достигаше кулминацията си по средата и се губеше някъде близо до ръба. Виждах как слънчевите лъчи минават през стъклото и ...

maca

Проза

2007-07-18T23:07:27+03:00 956

ВЪОБРАЖАЕМ ПРИЯТЕЛ

Тими - пет годишно момченце, с бяла кожа и сини очи - стоеше на прозореца, отпуснал чело на стъклото. Гледаше към децата, играещи си на улицата; те скачаха, викаха, крещяха, смееха се, гонеха се, бутаха се. Чудеше се защо правят всичко това.
Майка му пък, минаваше старателно целия хол с прахосмукачк ...

меланхолик

Проза

2007-07-18T23:00:46+03:00 2.1K 8

Сръбският килим или историята за червените обувки

Сръбският килим
или историята за червените обувки
- Стига си пушил, Мартине!
От пронизващия неприятен глас в главата ми изникна представата за черна дъска със стържещ по нея тебешир.
- Не аз имам увредени дробове - изшепнах на себе си. ...

Nimloth

Проза

2007-07-18T22:18:04+03:00 1.6K 3

На разсъмване

Събудих се мокър. Както всяка сутрин всъщност.
Слънцето вече ме гали с лъчите и ще попие и последната капка влага от мен. После ще стане горещо... дори повече от вчера. Но аз обичам слънцето. То ми дава живот. И сила...
Но аз всъщност съм слаб. Чувствам се мръсен, жалък, стъпкан... Отрепка, върху ко ...

Далия

Проза

2007-07-18T16:19:24+03:00 1.4K 9

12 косъма

на моята приятелка Р.
Напоследък Рада определено скучаеше... Животът и така беше потънал в утъпкания коловоз - работа-къщи... въртеше се в омагьосания кръг на делничните неща и... нищо друго... Може би животът трябва да бъде такъв - мислеше си тя... но не, този отговор не я устройваше... Усещаше от ...

Mili4ka

Проза

2007-07-18T16:08:02+03:00 1.3K 9

А как искам да бъда звездица...

А как искам да бъда звездица...
Тази вечер отидох на любимото си място, най-възвишеното, най-скъпото, най-свидното за мен. Винаги отивам там, когато съм объркана, подтисната или просто търся малко утеха в самотата, в тишината, в цялата хармония, която витаеше из въздуха, но когато бях сред другите - ...

vampire_blood_kiss

Проза

2007-07-18T15:44:23+03:00 1.1K 3

Чакам те, любов

Стоя отново, потънала в мислите си. А мислите ми се реят някъде... някъде, където не съм била досега, но много искам да отида. Място, където щастието и тъгата вървят ръка за ръка. Помагат си в името на нещо велико. Нещо, което всеки мечтае да срещне, всеки мечтае да изпита. В името на любовта. Тази ...

SweetDimples

Проза

2007-07-18T15:37:13+03:00 2K 2

Литературен герой

Филип Борисов излизаше в междучасие. Току-що бе приключил един тежък час - тест по физика и се чувстваше изцеден до капка. Толкова изцеден, че дори не си спомняше за какво се отнася теста, а нямаше и желание. Беше учил като луд и всичко бе свършило - само това имаше значение. Филип беше момче, висок ...

presian_penchev

Проза » Разкази

2007-07-18T15:26:48+03:00 2.6K 4

Tаксиметровият шофьор

Каква според вас е вероятността да хванеш едно и също такси през интервал от няколко месеца, на едно и също място, без предварителни уговорки? 5 процента? 10? 50? На мен ми се случи на 100 процента... и сега ще ви разкажа как...
Всичко това стана по времето, когато още не бяха навлезли мобилните тел ...

Mili4ka

Проза

2007-07-18T10:31:18+03:00 1.5K 10

Какво беше ти за мен?

Какво беше ти за мен?
Копнеж, мечта, болка, изпитание, химера, изкушение, любов, омраза, видение?
Появи се в живота ми, плъзна се по повърхността му и изчезна в дълбините. Причини ми болка и си тръгна толкова внезапно, колкото внезапно се и появи. Със себе си носеше само безумно сините си очи и очар ...

maca

Проза

2007-07-17T23:52:49+03:00 2.7K 3

Га се съберат поне ДВАМА ЛУДИ ЗА... ВРЪЗВАНЕ, само стой и гледай сеири

Ако искате вярвайте, това е една импровизация, с която СИ ВЗЕХ ИЗПИТА при един от НАЙ-ВЗИСКАТЕЛНИТЕ ПРОФЕСОРИ... при това ГО ДОПИСВАХ под носа му... от което той ИЗОБЩО НЕ БЕШЕ... ОЧАРОВАН... защото беше СЪВСЕМ РОШАВО, не че по-късно съм имала време да го ДОСРЕША... Тук ще ви разкажа САМО ЗА ЕДИНИЯ ...

Enigma_n77

Проза

2007-07-17T23:46:34+03:00 1.7K 2

Забрави

Ей, човек! Човек ли си още?...
Какво ти стана? И защо стана? Защо се затри сам в себе си? Ей, че си... Самолюбието е лошо, раздалечава те от хората... Спомни си Нарцис.
Не се сърдя вече, преживях го. Тоест, сърдя се още, но се усмихвам като си спомня какво стана. Защо продължаваш да ме търсиш, прест ...

motley_nikki

Проза

2007-07-17T23:26:38+03:00 1.4K 1

Тъмно

Тъмно
Като се замисля, нещо сякаш открай време се бе опитвало упорито и напразно да ме предпази от онова, което се случи или поне да го отклони и забави. Наречете го предчувствие. Наречете го интуиция. Всъщност е страх - интуиция имат само чувствителните и страхливите - другите не се нуждаят от това ...

sunrise

Проза

2007-07-17T17:42:16+03:00 1.5K 1

Масажът

Беше началото на ноември - мрачно, студено... все още не беше завалял сняг, но студът беше толкова жесток, че телата замръзваха след няколко минути навън... Бяха отседнали в ловна хижа във гората - беше красиво... хижата беше от тоталитарно време - всяка стая носеше името на дърво, а вътре бяха обза ...

Mili4ka

Проза

2007-07-17T11:51:34+03:00 4.1K 16

2 x 4 - Непокорният

“I'm gonna make you, shake you, take you
I'm gonna be the one who breaks you…”
Metallica
2178година, Храмът сред Дървесата –
Мемохан Рис беше толкова стар, че костта му се стриваше, а плътта му бе по-свършена от есенно листо. Само безтрепетният дух, който тлееше в гърдите му, не допускаше идването н ...

selsal

Проза

2007-07-17T11:31:23+03:00 924

Изморих се... Сега ти гониш...

- Какво правиш?
- Пиша.
- Какво?
- Нещо.
- На кого? ...

vampire_blood_kiss

Проза

2007-07-17T09:28:44+03:00 3K 3

Мъжът и малкото момиченце

(По действителен случай)
Едно семейство имало една красива дъщеря около 14-15 години, на име Ема. Нейните родители имали един стар приятел на годините на бащата, на име Ник. Те се познавали откакто дъщеря им била още в детската градина, както се казва, Ема е израснала пред очите на Ник. Всички заедн ...

anidji

Проза

2007-07-17T09:24:28+03:00 1.7K 4

Априлчета

Дълбоко в поляните, във всяка от тях се крият малки априлчета. Дойде ли месецът пролетен, всички излизат навън, но не всеки ги вижда. Загадъчно ниски, умихнати, рошаво сънени. Те са добрите деца на съдбите ни. Понякога обаче априлчето е тъжно, а когато това се случи, всички други априлчета са до нег ...

moritz_

Проза

2007-07-16T22:09:38+03:00 1.3K