Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

На гости

На гости
На гости сме в приятелката ми Надето. Сашко е в пети клас и ние го молиме да се занимава с малката Боби, дъщерята на Надя. Обръщаме коша с играчки и сядаме в хола да пиеме по кафе. След половин час Сашо влита в хола при нас и казва:
- Не мога повече да издържам.
Боби застава на вратата и ка ...

svetlanal

Проза

2007-07-31T17:33:16+03:00 1.3K 24

Перманентни репортажи от Бургаския плаж - 4

Перманентни репортажи от Бургаския плаж 4
Още "репортирам", мили хора
следва гледката от Старата Загора.
Сега с кмета Желев: няма какво да се прави,
родили са се праскови здрави. ...

Меричка

Проза

2007-07-31T15:32:34+03:00 888 2

Педро и Шльосиндра

Седеше си Дон Педро де Пърцуца, де го карат със каруца, като се нажгмуца в новата кръчма на старата хасиента и си пиеше пърцуцата на бара. Пиеше и въздишаше:
"Шльосиндра... Ех, Шльосиндра! Къде си, мила, ти?"
Наоколо тегнеше полумрак. Миришеше на застояло, на алкохол и на цигари. Цигареният дим беше ...

Sorbus

Проза

2007-07-31T15:31:45+03:00 1.8K 8

Перманентни репортажи от Бургаския плаж - 3

Перманентни репортажи от Бургаския плаж 3
Тарададам... Ауууу, докато слушам...
Стоян (не мога да разбера що потрепвам при това име) и Елица...
... Звънят ми... поглеждам дисплея
дажеее... от радио Ереван, ...

Меричка

Проза

2007-07-31T15:05:09+03:00 960 5

Разказ за незадоволени душици

Писна ми от невзрачни хорица. Незадоволени душици. Някои са безобидни, търпеливи, не се месят и не пречат на никого... А другите... Вземащи се толкова насериозно, че считат, че целия свят трябва да жадува тяхното мнение. Осъзнавайки собствената си посредственост и безсилие, отглеждат в душата си ман ...

Mili4ka

Проза

2007-07-31T14:52:39+03:00 2.3K 11

Откровено

5:00. Навън все още беше мрачно, нощта все още прегръщаше града в приспивен воал. Песента от будилника започна да свири и очите ми трудно се отвориха. Нежната и музика бавно проникваше в мен, а думите и се забиваха като малки карфици в сърцето ми. ... I will never never make you cry, I will always b ...

nvx

Проза

2007-07-31T14:46:08+03:00 1.4K 4

Объркана

Онзи ден отново те видях. Разминахме се, сякаш бяхме непознати. Тя вървеше до теб, не знаеше коя съм... а ти не искаш и да знае. И аз не искам. Държах го за ръката... минута по-рано го бях излъгала, че е най-важния, най-специалния човек в моя живот. Вчера отново бях с него, нещата стават все по-сери ...

Adelinka

Проза

2007-07-31T14:02:31+03:00 2K 1

Синята луна III - Съюзникът

Да изграждаш съюзи е от изключително значение. Да се доверяваш на съюзниците си е въпрос на върховна сила. Онзи, който възлага на собствената си мощ и пренебрегва учението за изграждане на съюзи, съвсем скоро ще бъде надвит. Този, който проявява мнителност, когато се наложи да изпита своите съюзи, н ...

selsal

Проза

2007-07-31T10:45:40+03:00 989 1

Спомен за хвърчилото

Били ли сте деца? Разбира се, всички сме били. А обичахте ли да пускате хвърчила? Като дете аз много обичах тази игра. Моят баща отделяше от своето време, за да ми помогне да ги направим заедно, за което съм му много благодарен. Освен това често ходехме заедно да пускахме хвърчилата. Той се радваше ...

vesben

Проза

2007-07-31T10:21:45+03:00 2.3K

Aлкохол

Лед, бавно топи се в чаша пълна... гласове ехтят... тела бавно нагряват въздуха... смисълът се губи вече... кой за какво излязал, само хормона вече остава... светлина червена следва бясно тяло... на пилон качено... струйки пот се стичат, смесени в шотче на екстаз... поглед замъглен жертва търси, да ...

waitshark

Проза

2007-07-31T09:22:22+03:00 939

Приказка за Палечка Малечка от съседния блок

Приказка за Палечка Малечка от съседния блок
Приказката за Малечка Палечка, която се родила в чашката на лале вече е написана. Аз ще ви разкажа една приказка за момиче с името Палечка Малечка, но съвсем истинска и съвсем неродена от чашката на лале.
Тази Палечка Малечка се родила в една Софийска бол ...

dara33

Проза » Приказки и произведения за деца

2007-07-30T23:47:04+03:00 4K 2

...

Бях заключена в света ти и успя да изсмучеш всяка капка от мен.
Когато се изскубнах от скованата ти прегръдка, осъзнах, че дори болката от самотата е поносима. Сравнена с времето, в което ти беше близо до мен.
Гордея се с теб. Успя да бъдеш егоистичен дори в самосъжалението си, дори в собственото ми ...

Vilet

Проза

2007-07-30T23:34:10+03:00 1.2K 1

Проклятието

Огорчена от суровия живот, огорчена от всички лъжи, огорчена от своята кръв, сега в ъгъла седи. И шепнеше тихо в мрака, и все тъй тихо проплака. Умът й не знаеше къде да дири образ пръв, свещен, къде да го намери в този тъжен ден. Сърцето й притихнало не трепваше дори, потънало в бездната на безкори ...

delta_f

Проза

2007-07-30T23:32:56+03:00 998 1

За една истински изпепеляваща любов.

За една истински изпепеляваща любов.
Бях на 15 години, когато го видях за първи път. Точно тогава и се влюбих в него от пръв поглед. Правех всичко възможно да съм около него, да го виждам по-често, да чувам смеха му.
Но всичко между нас започна чак след година и половина. Една вечер той - баткото, д ...

istinskata

Проза

2007-07-30T23:22:45+03:00 2.7K 2

Клонирах се

Клонирах се.
Кажи „Здравей!” на
Аз 1,
Аз 2,
Аз 3, ...

cheshire_cat

Проза

2007-07-30T14:38:01+03:00 918 3

Пуснете ме да се сбогувам с него

Бях на 26 години, когато успешно завърших висшето си образование и като награда татко реши да ме изненада с екскурзия в която част на света пожелая. Определено бях негова любимка и цял живот получавах всичко, което пожелая. Понякога виждах как сестра ми негодуваше от това, но пък тя се стараеше да б ...

florr

Проза

2007-07-30T10:27:32+03:00 2K 8

Диамантен Свят

Диамантен свят
Неделя 9:45 сутринта. Ранните слънчеви лъчи леко навлизаха в спалнята, през малък процеп в дебелите тъмни завеси и се спускаха по леглото и килима. Стаята беше не много голяма с висок таван, който създаваше усещането за простор. Обзаведена в меки мебели и кафяви цветове, които се прел ...

nvx

Проза

2007-07-30T09:29:49+03:00 1.4K 2

Живот

Хванал бирата, той седеше отпуснат и малко отнесен някак, с поглед,
реещ се свободно, когато очите му видяха нещо на стената. А там една съвсем обикновена картина си
седеше самотно и някак отстранена от неоновия ад наоколо, на която една двойка се целуваше.
Самата сцена му заприлича на една нормална ...

waitshark

Проза

2007-07-30T09:18:37+03:00 915

Чувства

Утрото настъпваше бавно и малко лениво, не бързаше, животът наоколо все още спеше. Първите лъчи докосваха вече високите дървета, водата в реката започна да хвърля игриви отблясъци по вековните дънери наоколо, някъде се обади ранобуден папагал, когато внезапно се разнесе мощен рев. Рев, от който всич ...

waitshark

Проза

2007-07-30T09:10:31+03:00 1K

Изповед

Ето, причерня, бурята идва жестока и коварна,
но толкова, толкова страстна - като твоя нрав.
Дървета падат, покосени от буреносен вятър, животните пищят,
така пищи и моето сърце, разкъсано като от диви зверове.
И дъжд се появи и всичко покри, удави, така и моите сълзи ...

waitshark

Проза

2007-07-30T08:52:56+03:00 1.2K

Рожден ден

Беше една от онези нощи, осеяни със звезди. Градът беше мълчалив и сега спеше и навярно сънуваше от онези сънища, в които той ставаше величествен.
Две от звездите на нощното небе се редуваха да намигат на детето, сгушило се до кофите със смет.
Едната звезда прошепна на другата:
- Ярка, знаеш ли кой ...

f_soul

Проза

2007-07-29T21:15:09+03:00 1.7K

Звездите над мен

Кафето изстива в ръката ми... дали е така, защото му беше време да изстине... или моят лед се е просмукал в него през ръката ми, която държи чашата... безвкусно е... блудкаво... но какво в този живот не е... Надигам пак чашата и правя физиономия... хубаво е да си мъж... можеш да се държиш като дете. ...

waitshark

Проза

2007-07-29T19:42:38+03:00 1.2K

Понякога забравяме...

Понякога забравяме кои сме... понякога забравяме от къде сме тръгнали, за да станем такива каквито сме. Понякога забравяме
близки, приятели... Понякога забравяме за важните неща, понякога забравяме и за не чак толкова важните. Но най-страшно е,
когато забравим да чувстваме, когато забравим да обичам ...

Adelinka

Проза

2007-07-29T19:36:00+03:00 1.6K 4

Свят

Вървях си по пътека, изникнала от нищото и се чудех накъде ли ще ме отведе, гледах гората, гледах живота толкова потаен, толкова могъщ и толкова слаб. С всяка крачка нещо ме караше да мисля за света, за моя свят, за
моята душа, за моите дела. В един прекрасен миг пред мен се появи вълк, времето спря ...

waitshark

Проза

2007-07-29T19:30:19+03:00 873

Урок

Урок
Течеше едно от безкрайните и досадни изложения във фоайетата на НДК. Навън мартенският вятър завихряше ситни снежинки от Витоша, а широко отворените врати на сградата канеха студа до към третия етаж. В ранната мразовита утрин посетители почти не се мяркаха, изложителите - познати от години физи ...

perperikon

Проза

2007-07-29T16:02:53+03:00 1.3K 3

Порастване

...сега ще се опитам да ти разкажа всичко, без главните букви и без точките, защото те преграждат мисълта, поставят я в рамка, спират естествения й порив да се излива в пространството на черепната кухина спокойно, убиват я, сега ще ти разкажа всичко от момента, в който излязох от синята стая, където ...

cheshire_cat

Проза

2007-07-29T15:58:22+03:00 1.1K 3

Докладът на д-р Симсън

ДОКЛАДЪТ НА ДОКТОР СИМСЪН
Два часа преди началото на конференцията, на която доктор Рени Симсън трябваше да оповести резултатите от петгодишния труд на ръководения от нея екип, най-голямата зала в света започна да се пълни. Може би да се каже "най-голямата зала в света" съвсем не е достатъчно. Таков ...

todorandonov

Проза

2007-07-29T15:35:44+03:00 1.1K

Един ден на...

Филип бе протегнал сбръчканите си длани, покрити на места с късчета плат, над един от малко останалите варели с огън в центъра на града. Подсмърчаше тихо, почти недоловимо, като че ли искаше да не показва слабостта си пред останалите бездомници, надвиснали над топлото огнище. Беше облечен твърде оск ...

LandHo

Проза

2007-07-29T13:39:58+03:00 1K

Нарани Ме...

Сърцето ми се изпълва с болка. Виждам как губя всичко, а не мога да направя нищо. Не мога да спра тъгата, не мога да спра да си отиде любовта. Трябва да продължа, но не искам... или просто не мога. Жалко е да виждам всичко това. Жалко е да виждам слепотата на някой, който не вижда колко давам, какво ...

viper_f

Проза

2007-07-28T21:02:47+03:00 3.5K 1

Прилепът

ПРИЛЕПЪТ
почти криминална история
Вървя бързо, почти подтичвам по единствения тротоар на неугледна улица, подгонена от гаден, коварно спуснал се вечерен хлад, макар че е посред лято. Каня се да ускоря крачки, когато в сумрака пред мен изплува тъмна фигура. Почти налитам на мъж, който придръпвайки де ...

todorandonov

Проза

2007-07-28T17:33:06+03:00 1.3K 4

Дългия път към ада!

Тя седеше и гледаше през мръсния прозорец, по който се стичаха капки от дъжда...
Беше замислена за поредната постъпка в живота си. Не знаеше дали е взела правилното решение или е сгрешила за пореден път. Но се успокояваше с това, че всички хора правят грешки... Дочу шум откъм старата врата на килера ...

beauty_darkness

Проза

2007-07-28T14:32:33+03:00 2.2K 4

Божовен човек

Божовен човек
Срещнах бай Михал докато работех в едно малко планинско село като учителка. Виждах го всеки ден по тесните калдаръмени сокачета на селцето. Не ми се налагаше да го поздравявам, защото не го познавах, а и обикновено в такива малки селца, хората страняха от странните субекти. Но с него и ...

skywalker

Проза

2007-07-28T13:18:09+03:00 1.5K 6

КАТО КРИЛА НА АНГЕЛИ

Йохан Ван Ларен седеше на бюрото си, опрял лакти на плота и заровил почти прозрачните си пръсти в оредяващата си русолява коса. На това старо писалище бяха работили баща му, дядо му и прадядо му. През всичките тези дълги десетилетия кабинетът беше запазил едновремешния си вид и стил, сякаш навън Амс ...

sbon

Проза

2007-07-28T12:13:34+03:00 1.4K 2 2

КОВЧЕГЪТ НА МАЛКИЯ СТАР НОЙ

Моят дом - моята крепост...
Дъждът се изсипваше на такива внушителни талази, че човек би си помислил - ето това е началото на потопа. Началото на края! Иде Божието наказание за всички грехове на човечеството. Вятърът навяваше пороя върху стъклата, блъскаше по прозорците и сякаш се опитваше да ги отв ...

sbon

Проза

2007-07-28T12:06:50+03:00 1.4K 3

Шах и Мат!...

Усети ме! Искам да бъда видяна! От теб, точно от теб!Проникни в мислите ми, пронизвай с дъха си писъка ми. Играй с душата ми. Целувай устните ми. Надникни в сърцето ми. Вгледай се дълбоко в очите ми! Какво виждаш? Едно нищо след теб? Но тази вечер всичко е различно. А в погледа ми има надежда!Гъдели ...

vampire_blood_kiss

Проза

2007-07-28T04:32:35+03:00 2.5K 2

Мразя те!!

Сутринта станах отново с усмивка на лицето! Защо ли? Още си спомнях неговата усмихната физиономия, неговите целувки и ласките му, на които се радвах преди 2 години. Облякох най-готините си дрешки, които излъчваха неустоим сексапил, събудих моята приятелка и излязох ме на кафе. На обичайното място то ...

syrcetoMIpla4e

Проза

2007-07-28T03:42:33+03:00 1.4K 1

Някога...

Някога обичала ли си някого толкова много, че да не можеш да дишаш? Някога разтапяла ли си се в ръцете му, жадуваща единствено да те докосне? Някога поглеждала ли си в очите му, само за да разбереш,че е Той? Някога подлудявало ли те е да го гледаш докато спи? Или докато говори? Някога поглеждала ли ...

princess_havok

Проза

2007-07-27T23:12:48+03:00 1K

Красотата на едно цвете...

То беше толкова малко и нежно, че не се забелязваше от никой, само най-наблюдателните виждаха как се бе сгушило до огромното дърво, което бе обгърнато от нежната прегръдка на стария бръшлян. Цветовете му се изменяха, приемаше тези на небето, имаше по една капка сълза на всяко едно от четирите си лис ...

Rosica

Проза

2007-07-27T22:01:34+03:00 3.3K 5

* * *

Много вътрешна борба се изисква за написването на това . То за теб ще бъде едно от мнoгoто може би. Не знам вече дори оценяваш ли смисъла на всяко едно от тях. Може би да... а може би не. Всичко може да се очаква.
Хич не знам какво става с мен, пък и никoй не ми помага особено много да разбера, от л ...

chyenne

Проза

2007-07-27T21:10:19+03:00 1.2K 2

Перманентни репортажи от Бургаския плаж - 2

Перманентни репортажи от Бургаския плаж 2
Докато люпя слънчоглед и около мен деца строят пясъчни замъци, чувам по "Алфа радио" за огнени пламъци. Междувременно вече е обяд, а корема ми стърже от глад.
Спомням си, че в "Стария елен" ли, в "Златната котва" не съм пила дори поморийска гроздова. Щото км ...

Меричка

Проза

2007-07-27T16:11:15+03:00 935 4