Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Раздяла

Раздяла
Всичко започна в живота на едно момиче. Завърши 6 клас и трябваше да намери в кое училище да се премести, за да има бъдеще в живота си. Влезе в спортното. Запозна се с много хора, които не я възприемаха такава каквато е. Неколцина бяха тези, които я разбираха. Един от тези хора беше той, мом ...

plu6enata

Проза

1.2K 1

Сам ли си сега

Сам ли си сега
Сам ли си сега, радвам се. Дано вечно вали в душата ти снега на любовта. Нека нощите ти да бъдат самотни, както моите сега са така.
Сам ли си сега, браво, успяла е тя да нарани достойнството ти. От сега нататак усмивката ми не ще падне от лицето ми.
Искаш ли да се върнеш при мен сега, ...

plu6enata

Проза

1.3K 1

Битка със злото

Герито много обича приказката за Хензел и Гретел. Четем и разказваме всеки ден. Решаваме да изиграем приказката като пиеса в куклен театър.
Приготвяме куклите момче и момиче, имаме си и стара вещица - Баба Яга, сувенирна кукла - голяма и много грозновата. Сложихме на масата-сцена къщичка -замък и го ...

mariniki

Проза

1.4K 10

Бебетата

Автори Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)
„Плувам си. Топло е тук и тъмно. Къде ли съм? Кой да питам?"
... Бам...
„Какво е това? Хм... нещо меко, с израстъци. Хей, какво си? Какво правиш тук? Не знаеш ли, че тук е моето място? Не си мълчи. Чакай да те опипам пак. А, това и аз го имам, и ...

Романтик

Проза

1.4K 24

Нищо ново под слънцето

Донесоха в работата книгата Кама Сутра. Започнахме да я разглеждаме. Шефката я погледна и каза:
- Нищо ново под слънцето.
Ние с Руми се спогледахме.
- Душа, много изоставаме.
- Щом тя ги е правила всичките пози и ние ще се справиме. ...

svetlanal

Проза

2.1K 33

Убиец

... хахахаха... зловещ смях разкъса тишината...
сърцето и се сви... той бе толкова близо... писък,
последваха го няколко удара... мрак, тишина... кръв,
рана... жената беше на пода... зловещият смях
отново разкъса тишината... бавни му стъпки отекваха ...

firegolem

Проза

965

Околосветско пътешествие

Когато “Птиците умират сами” беше “Време разделно”. Тръгнахме “С цървули по дивия запад” с един “Залог по-голям от живота”, наричаха ни “Великолепната седморка”. Тогава срещнахме “Синовете на великата мечка” от племето Апахи, които ни запознаха с вожда “Винету”. Изпушихме “Лулата на мира”. На следва ...

LYCKI

Проза

1.1K 2

Любов или просто правене на любов?!

Кой точно е той? Любовта на живота ми... или любовника на живота ми?
Телефонът иззвънява... не поглеждам дисплея, мисля за други неща и отговарям механично и някак отнесено.
- Да? - продължавам да се взирам в монитора на компютъра, но секундното забавяне от другата страна на слушалката приковава вни ...

sandora

Проза

2.9K 6

Синьото на синьото лято

Не трябваше да се връщаме отново във Варвара. Красивите спомени от миналото лято, когато Флинта ни свиреше така хубаво на китара и пя "Спасение" на Б.Т.Р., пя и свири The one на Металика и песента, съчинена от Сами, тази вечер си беше августовска, нежна и тъмносиня, неповторима... Един вид, класика ...

aranhuez

Проза

970 1

Откровен рапорт за студената война в село Малко Маджоре

ОТКРОВЕН РАПОРТ ЗА СТУДЕНАТА ВОЙНА В СЕЛО МАЛКО МАДЖОРЕ
Ха, добра ти вечер, драги ми читателю, или там както се казва според времето от денонощието. Значи... аз да Ви разкажа искам една история, която се случила някъде там, някога по средата на нищото... Значи предлагам да започвам, че то времето си ...

РоРо

Проза

2.8K 8

Аз да не съм му прислужница

Всяка събота се събираме съседките от входа на кафе. После си пускаме музика и танцуваме, нещо като аеробика си правим и се разделяме да си вършиме домакинските работи. Миналата седмица мъжът ми като ни видя, че разместваме мебелите, за да танцуваме, си облече екипа и отиде да рита футбол.
Тая събот ...

svetlanal

Проза

1.6K 28

Да бъде светлина

„Религията води до самоопустошението на човека"
Енгелс
Да бъде светлина!
Пролетното слънце весело грееше над Йерусалим. Свещеният град се къпеше щастливо в лъчите му, които се отразяваха силно от куполите на големите църкви и от заострените върхове на минаретата. Абул ал-Нисабури беше кръстосал крак ...

Chaosmaster

Проза

1.8K 2

Пътят на любовта

Ани отвори с мъка очите си. О, не, беше почти 9 часА, а вече трябваше да се е заела със задачите за деня. И това силно главоболие... Какво й ставаше? Вече втора седмица не можеше да спи нормално. Сънуваше странни сънища- тесни улици, хора без лица, минаващи покрай нея... И сутрин я мъчеше страхотно ...

cvete21

Проза

1.3K 3

На Алан Смит

Понякога болката е толкова силна, че първоначално не се усеща. Чудиш се какво става, чувстваш, че нещо не е наред, но не знаеш какво. Докато не видиш...
Той бавно отвори очи и се огледа. Хората покрай него не му обръщаха внимание. Опита се да стане- впрегна всички сили, но нещо не беше наред. Не усп ...

princess_havok

Проза

980

18+ Стара кола

Ето, озовава се сама с него в старата му кола. Няма значение марката й, стара соц. кола, която скрибуца из кишата и локвите. Лада, Жигула или Москвич? Важното, че седи до дясното му коляно, което я кара да се изпотява в това студено време.
Беше го забелязала още по време на вечерта. Държеше се сдърж ...

PLACEBO

Проза

1.1K 15

вярвам в любовта

Някой, някога говореше ми тихо... любовта била измама, без болка любов няма! Някой, някога предупреди ме, че от любовта се страда, че белегът оставал, като от дълбока рана... Говореха, викаха, но аз не чувах, а отивах по-надалеч и по-надалеч... Любопитството ми бе голямо, докато не я открих - любовт ...

vesyy

Проза

1.3K 3

За феите

Късно е вече. Уморена от игри, Герито се приготвя за сън. Обличаме пижамката и си говорим за приказните феи. Герито е убедена, че съществуват.
- Бабче, искам по-бързо да стана голяма. Още утре!
- Защо, Гери, толкова бързаш? - питам аз.
-Защото искам да си намеря принц. Да дойде утре сутринта и да ме ...

mariniki

Проза

2.1K 11

Яйца на очи за себе си

Когато се прибрах от работа, естествено в апартамента бе настанало бедствено положение. Диването вилнееше из бойното поле на хола. Майка му си скубеше косата зад един окоп на дивана. А баба му ронеше тежки сълзи заради проваленото ревю на Тифани (или беше Мелъни, или може би Дороти) от „Дързост и гл ...

Станислав

Проза

2.2K 17

Интервю с младия писател

Инсинуация: Първо, искам да ви попитам за името. Кратун Шоков е вашият артистичен псевдоним, нали така?
Кратун Шоков: А как ви звучи Иван Георгиев?
И: Често срещано име, наистина. Но Кратун Шоков, не е ли малко прекалено? Какво е посланието на този псевдоним?
К: Кратун идва от името на селото на дяд ...

Станислав

Проза

2.1K 14

Ченгиз хан, вождът на пролетариата

Кървавочервеният диск на слънцето се търкулна зад хоризонта. Хора и животни въздъхнаха с облекчение. Лудият старец изскочи от къщи и се насочи към кучешката колиба. В ръцете си държеше един голям кокал.
- Вълчо, Вълчо! - извика той. - Къде си чедо мое?
Огромното сиво куче, чиито щръкнали уши и рунта ...

siromah

Проза

1.8K

Когато Боговете ходели по Земята – 5 част

Докато Борео четеше книгата на Харпов и се тренираше как да стане Световен шампион по Домино, Зевс в същото време седеше под дебелата сянка на ореховото дърво и нагъваше вкусна пица, с пържени картофки и отпиваше студена Каменица.
- Моля те, съпруже! - падна на колене пред Първобога Хера. - Не наказ ...

siromah

Проза

1.6K

Розово настояще

Вървя си по улицата... Банално.
Сръбнал съм си малко... Банално.
Всичко си е същото... Отново банално.
Очаквам нещо да се случи... Още по-банално.
Земята се отваря и ме поглъща. Хъм! ...

Станислав

Проза

1.6K 10

ГРОЗНОТО ЕЛЕНЧЕ

Имало едно време един златен елен и сърна. Те живеели в една далечна гора. Нямали си деца и им било много мъчно. Веднъж сърната, както се разхождала, докато елена довършвал обяда си видяла в корените на едно дърво семейство заици с три малки. Станало и тъжно, че тя си няма деца и една сълза се търку ...

Bibi_ema

Проза

2K 1

Самота

Ама че потискащо заглавие му лепнах, държа да отбележа, че съм го написала, когато съм била на 14, опитах се да пооправя и позакърпя стила тук-там, доколко се е получило, ще си проличи :)
Изолт седеше мълчаливо на една самотна пейка в крайбрежния парк . Скоро щеше да настъпи изгревът . Звездите став ...

Рима

Проза

1.6K 8

Госпожа Еймар Мене I - Улицата, 1904 година

Макар Улицата да се намираше в покрайнините на града, градът не достигаше Улицата. Часовниците безотказно отмерваха времето в Нея, ала времето отказваше да Я посети.
Точно такъв свят аз търсех цял живот.
Беше късно в четвъртък, когато се нанесох на Улицата и вече четири дни чувах нейните стъпки. Гру ...

selsal

Проза

948 4

Толкова различен

Себе си ли търся или теб. Вече не знам колко дни се лутам из тъмнината на любовната болка и не разбирам какво се случва с мен. Не разбирам и с теб какво се случва. В един момент ми липсваш,искам да те видя, да те докосна, да целуна меките ти устни... А когато се доближим, ти си толкова студен. Протя ...

Adelinka

Проза

2.1K 1 3

Една доза = една свирка

Вървя бавно по път, който е пренаселен с хора. Докосвам се до нечии тела, чувам нечии разговори, но не разбирам защо всички ме гледат така. Нима сенките под очите ми ги плашат толкова??? Е, какво толкова?! Не съм спала 2 нощи и какво от това? Просто търсих пари, за да купя поредната си доза. Може би ...

sandora

Проза

2.5K 11

Сбогом от мен

Сбогом Творци,
Исках да ви кажа Сбогом именно от тук - страниците на Сайта, където преди няколко години ви казах и Здравейте...
Някои от Вас знаят, че този акт е изцяло символичен - човек може да каже Сбогом на някого, без да изрече нито дума, а да го изплаче със Душата си и това ще бъде най-болезне ...

__FREEMAN__

Проза

1.5K 3

Ти гледа ли вчера „Искрено и лично”?

Ти гледа ли вчера „Искрено и лично"?
- Миче, ти гледа ли вчера „Искрено и лично", ма?
- Е, глидах го, е ма ко?
- Е, виде ли го тоя, човек, ма Миче, много жал ми стана за него, тц, тц, тц. Да не дава Господ!
- Е, ма той май бил виновен и той, а? ...

Mimi1001

Проза

2.4K 5

Пилешки бедра

Неделя следобед. Милето прецени, че е време отново да решава какво да сготви на домочадието. Ех, това пусто готвене... Сутрин, обед, вечер... все едно и също. Направо вече идея си няма с какво да ги изхранва. Толкоз ли им е важно това ядене, ама... Отваря с неуверен вид вратичката на фризера и почва ...

Mili4ka

Проза

1.6K 13

Един ръб

Стоя на ръба... Колко ли неща, започващи по подобен начин сте чели?! За себе си не знам, но от повтаряне ми звучи банално.
И така... Аз съм на ръба, до там бях стигнала. Чакам си и си мисля. Какво чакам, си е моя работа, а мисля, защото... Какво се прави на един ръб, особено ако гледаш надолу?! Точн ...

Меллисса

Проза

1.4K 2

Любовта е с каишка

Не помня точно кога се запознахме. Помня само, че беше неделя, времето беше лошо и хората, които щъкаха по надолнището на уличката, ме гледаха странно. Дъжд, октомври и момиче в синя рокля на лалета, тананикащо "Purple rain". Сигурно съм изглеждала доста налудничаво.
На тепето нямаше никого. Това ме ...

tedavshock

Проза

1.7K 2

Неслучайно

Беше преди 3 месеца, когато те видях за първи път. Срещнах погледа ти и ти ми се усмихна. Никога няма да забравя тази твоя първа усмивка, усмивка за мен. Няколко дни по-късно се запознахме и... нещо се случи. Не бях се чувствала така преди. Блокирах... изтръпнах... все едно, че времето спря... И ти ...

Serenity

Проза

1.9K 2

МНОГОТОЧИЯ ІІ

МНОГОТОЧИЯ... ІІ
Видях го в гръб, седнал на пейката, с кръстосани глезени. Главата му висеше към земята, а пръстите му премятаха припряно ключовете от колата му.
Стъпвах тихо, страх ме беше, че това не е истина, страх ме беше, че сънувам и ако вдигна и най-малкия шум, той ще стане и ще си иде...
Но ...

сиа

Проза

1.3K 4

Моя май ми изневерява

Отивам при приятелката ми разревана. Имам съмнения, че моя ми изневерява.
- А, много лошо. Моя ако така направи, направо го напускам.
- Имам две деца, как да се разведа? Но си права. Защо ми говориш така? Нали и твоя миналата седмица не се прибра цяла нощ?
- Ей, злобарка! Колко неща ти говорих тогав ...

svetlanal

Проза

2.5K 22

Вечното слънце

Днес нашият живот е едно младо “разпъпило цвете”... а до вчера беше едно невинно “семе”. Приказният свят, в който живяхме до вчера, е зад нас. Какво ни очаква сега? Да, страхуваме се от новото, но трябва да помогнем на това “цвете” да разтвори своите листенца и да усети ласките на “игряващия Живот”. ...

satinelle_J

Проза

871

Самотен остров за двама - 5 част

Тодоров бе извънредно разумен човек. Не случайно беше тръгнал по стъпките на баща си. Скоро щеше и той да получи своето заслужено признание. Последните месеци се готвеше усилено само за това. Осъзнаваше, че е обърнал гръб на най-близките си, че не се интересува от живота, който водят, но… те бяха не ...

Mili4ka

Проза

1.2K 7

Самотен остров за двама - 4 част

На другия ден, още рано сутринта телефонът и иззвъня. Николай. Искаше да знае ще може ли да я види отново. Не му отговори нищо категорично – предстояха и операции, не знаеше кога ще приключи, а и искаше да помисли още. След разговора си със свекървата имаше нужда да прецени – какво печели всъщност и ...

Mili4ka

Проза

1.3K 2

Случки по Петровден

Случки по Петровден
По разказ на о. Поликарп
Беше Петровден. Павел се прекръсти на излизане от църквата и вдъхна от свежия въздух. Вътре беше станало задушно от многото хора, струпали се на Литургия покрай големия празник. Павел току-що беше взел Св. Причастие. Обичаше Петровден. Не само защото на т ...

vessela

Проза

1.3K 2

Фотографът

Искам да ви разкажа една история. Е, да, някой от вас може да каже, че няма история, която да не е чувал. И това може би е така. Може би и този някой, е преживял всички житейски радости и неволи, които могат да се срещнат. Но... както и да е.
Това се случи неотдавна в едно градче с много хора, неоно ...

Lingerie

Проза

1.3K 6

Проза и разкази от съвременни български писатели

Раздяла

Сам ли си сега

Битка със злото

Бебетата

Нищо ново под слънцето

Убиец

Околосветско пътешествие

Любов или просто правене на любов?!

Синьото на синьото лято

Откровен рапорт за студената война в село Малко Маджоре

Аз да не съм му прислужница

Да бъде светлина

Пътят на любовта

На Алан Смит

18+ Стара кола

вярвам в любовта

За феите

Яйца на очи за себе си

Интервю с младия писател

Ченгиз хан, вождът на пролетариата

Когато Боговете ходели по Земята – 5 част

Розово настояще

ГРОЗНОТО ЕЛЕНЧЕ

Самота

Госпожа Еймар Мене I - Улицата, 1904 година

Толкова различен

Една доза = една свирка

Сбогом от мен

Ти гледа ли вчера „Искрено и лично”?

Пилешки бедра

Един ръб

Любовта е с каишка

Неслучайно

МНОГОТОЧИЯ ІІ

Моя май ми изневерява

Вечното слънце

Самотен остров за двама - 5 част

Самотен остров за двама - 4 част

Случки по Петровден

Фотографът

Опашка