2 733 резултата
Сам проследи с поглед как тя бързо се насочи към вратата, без дори да погледне назад. Стойката й беше приведена, влачеше единия си крак и едва стъпваше на него, а ръцете й бяха свити в юмруци. Елизабет се беше държала като уплашено животно. Той я беше накарал да се държи като такова. Мисълта накара ...
188
Първи и Втори
- Ти ще стоиш тук, а ти - … влизаме на три!
Едно ..... Две ….. Три ! …
Първи отвори вратата и заедно с Втория влязоха … Нищо … Огромна стая заемаща цялото пространство на къщата … Празно и мрачно … Само в средата имаше нещо като маса и няколко стола, на които седяха баща, майка и дете, ...
- Ти ще стоиш тук, а ти - … влизаме на три!
Едно ..... Две ….. Три ! …
Първи отвори вратата и заедно с Втория влязоха … Нищо … Огромна стая заемаща цялото пространство на къщата … Празно и мрачно … Само в средата имаше нещо като маса и няколко стола, на които седяха баща, майка и дете, ...
787
1
3
/серия Съдбата на съдбата"/
Ето – тук беше…
Фатален кръстопът.
И фатален ден…
Не можеше да го забрави току-така. Връщаше се от лекции… Абе, то едни лекции… Скришом четеше интересно криминале, изолирайки се някак си от бумкащия дрезгав глас на професора. Нямаше как – оня притежаваше феноменално упори ...
Ето – тук беше…
Фатален кръстопът.
И фатален ден…
Не можеше да го забрави току-така. Връщаше се от лекции… Абе, то едни лекции… Скришом четеше интересно криминале, изолирайки се някак си от бумкащия дрезгав глас на професора. Нямаше как – оня притежаваше феноменално упори ...
164
5
12
Когато се събуди, в конюшнята цареше полумрак, а светлината, процеждаща се през зацапаното прозорче срещу бокса, обагряше стените в нюанси на червеното и оранжевото. Беше се свечерило.
Сам все още я прегръщаше и това предизвика една малка усмивка да кацне на устните й. Лизи се протегна мързеливо, до ...
Сам все още я прегръщаше и това предизвика една малка усмивка да кацне на устните й. Лизи се протегна мързеливо, до ...
325
/серия "Съдбата на съдбата"/
Наведох се отново напред… Тук работят… Скука! Тук нещо учат… Пак скука…
Оппа… Тук има купон. Бутилките се търкалят празни, момите още по-празни, момците – кухи вече…
Я, една хубавица седи и разсеяно гледа през прозореца… Че защо е тук? Купонът като част от търсенията й? ...
Наведох се отново напред… Тук работят… Скука! Тук нещо учат… Пак скука…
Оппа… Тук има купон. Бутилките се търкалят празни, момите още по-празни, момците – кухи вече…
Я, една хубавица седи и разсеяно гледа през прозореца… Че защо е тук? Купонът като част от търсенията й? ...
443
3
5
Работата на Сам официално беше да е коняря на хана, само че имаше едно животно, за което да се погрижи, а понякога нямаше и толкова. Затова помагаше и с други неща, където се изискваше малко повече сила. Главно носеше вода и изхвърляше боклук. Случваше се дори да помага в кухнята, но рядко. А точно ...
394
Сам чакаше Елизабет да се прибере от среднощната си разходка със страшника. Опитваше се да не обикаля нервно двора, ами да стои кротко в конюшнята, от където се ослушваше за всеки шум, който може да му подскаже, че вече са близо. Не, че не знаеше точно къде е. Гарванът летеше над нея, но това не зна ...
437
– Сигурна ли си? – попита я напрегнато страшникът.
– Напълно! Видях го! – и без да губи повече време, се затича обратно към сградата. – Хайде!
Страшникът я последва, а Франк отново излетя към прозореца. Лизи отвори рязко входната врата на блока, карайки я да се тресне шумно в стената, и затропа по т ...
– Напълно! Видях го! – и без да губи повече време, се затича обратно към сградата. – Хайде!
Страшникът я последва, а Франк отново излетя към прозореца. Лизи отвори рязко входната врата на блока, карайки я да се тресне шумно в стената, и затропа по т ...
271
В Бергамо здрачът постепенно изтъня и отстъпи място на ясна и звездна нощ. Снегът беше спрял да вали и площад „Векия“ сияеше под светлината на изгрялата луна. През прозореца на стаята на Илинда се виждаше силуетът на кулата с Градския часовник. Скоро щеше да стане 22 часа и камбаната щеше да удари с ...
311
Скоро след това двамата с Финиан отново бяха на улицата отвън, загледани в малкото прозорче. Страшникът изглеждаше едновременно смазан и бесен.
– Често ли се случва човекът да е просто… болен? – осмели се да го попита Лизи, обвивайки ръце около себе си, за да запази малко топлина.
– Не знам.
Отговор ...
– Често ли се случва човекът да е просто… болен? – осмели се да го попита Лизи, обвивайки ръце около себе си, за да запази малко топлина.
– Не знам.
Отговор ...
348
В първия момент Елизабет не можа да се отърси достатъчно бързо от съня с Франк, за да осъзнае какво й казва Калахан. Сърцето й се разтуптя от страх, че Аша му е казала как днес е излязла из града заедно с гвардеец и тя инстинктивно задрапа с крака назад, но след няколко изпълнени с паника секунди ду ...
373
Ивана се събуди в лошо настроение. В ушите й още кънтяха снощните думи на майка й. Скандалът се разнесе в цялата къща, дори отвъд пределите на имението. Не беше първият, нямаше и да е последният. Но този беше като изригване на вулкан. За своите осемнадесет години Ивана не показваше нужната зрялост, ...
578
1
5
Денят, както обиновено, започваше със Слънчовата усмивка, която къпеше в злато пъстрия килим на необятната поляна. Лампирида- Феята на светулките, доволно се поклащаше върху чашката на един мак. Беше измила фенерените коремчета на своите поданици с бисерната утринна роса и с целувка ги прати да спят ...
501
4
7
Слънцето се потапяше в лазурните води. Подобно на оранжев жълтък на яйце, то се прибираше при Богинята-майка, за да се роди на сутринта отново.
Козата Палавка ме побутна с рогцата си, за да й дам сладък рожков. Обичах да паса стадото на хълма над селото, откъдето можеше да се види тази гледка.
Долу ...
Козата Палавка ме побутна с рогцата си, за да й дам сладък рожков. Обичах да паса стадото на хълма над селото, откъдето можеше да се види тази гледка.
Долу ...
415
1
1
Елизабет не знаеше какво да мисли за Франк, нито пък какво да го прави. Беше прекарала толкова много време, страхувайки се от него, а сега, въпреки всичко, в нея започваше да се прокрадва и някакво глупаво съчувствие. Знаеше, че той работи за някого, но никога не се бе замисляла, че може и да няма и ...
480
Щом се прибра обратно в дома на Ираж и замени тялото на стареца с това на Казра, Сам седна зад бюрото в кабинета си и затвори очи. Отърсвайки се от всички мисли за Малора, за частицата от него, която държеше в окото си, и какво ще му се случи, когато вещицата научи, че е изгубил ножа, потърси съзнан ...
334
Бледото призрачно сияние сякаш изпълни цялата огромна зала. Меката светлина обгърна Сам и докосна нещо вътре в него, подръпна някаква скрита струна, прошепна му, че го очакват чудеса, само ако се пресегне…
Нямаше как да се сбърка. Пред тях на червена възглавничка лежеше отломка от Лунния камък във ф ...
Нямаше как да се сбърка. Пред тях на червена възглавничка лежеше отломка от Лунния камък във ф ...
374
До всички предатели, "съюзници" и 'приятели", спасители, месии, повярвали си прекалено, че овцата вълка ще надвие: ние истинските внуци на Курт Кубрат сме още живи и сме тук, където и да отидем зова на кръвта ще ни повика и ние ще се съберем, тогава когато Вълкът се събуди, единаците ще станат глутн ...
759
1
Изкуственият разум е основата на либерализма, професионален либерал; Звучи по-добре, отколкото „педераст“. Преди така викаха по управляваните от Изкуствения разум, обаче вече замълчаха. Защото те са водачите, те са властта, те са силата…
Либерал!
Професионален либерал…
Как звучи, а…
Променя света. С ...
Либерал!
Професионален либерал…
Как звучи, а…
Променя света. С ...
684
3
5
Новият ден вървеше щастливо по необходимия маршрут. Още един ден от щастливото човешко бъдеще на демокрацията, в ерата на свободната личност…
И в този момент ги видя. Сестрата и зетят. Вървяха по отсрещния тротоар, но неминуемо щяха да го забележат. Което хич, ама хич не му се искаше. Преди седмица ...
И в този момент ги видя. Сестрата и зетят. Вървяха по отсрещния тротоар, но неминуемо щяха да го забележат. Което хич, ама хич не му се искаше. Преди седмица ...
697
4
9
Щастлив свят… Демокрация… Свобода на личността…
Повтори си отново мантрите и за миг застина на края на леглото.
Но Изкуственият разум не губеше време. Веднага постанови: обличай се, новите дрехи са върху облегалката на стола, среши се, тръгвай за работа…
Хрумна му да погледне към леглото, където нощ ...
Повтори си отново мантрите и за миг застина на края на леглото.
Но Изкуственият разум не губеше време. Веднага постанови: обличай се, новите дрехи са върху облегалката на стола, среши се, тръгвай за работа…
Хрумна му да погледне към леглото, където нощ ...
282
4
12
ДЕСЕТ червени точки!!!
/ изпитно съчинение от същество ЗРК 275, 5 степен обучение/
Някога на нашата планета са живели архаични форми на съществуване. Според справедливите закони на господарите, те са изчезнали, но, все пак, ги изучаваме, за да не повтаряме грешките им. Най-известни са динозаврите и ...
/ изпитно съчинение от същество ЗРК 275, 5 степен обучение/
Някога на нашата планета са живели архаични форми на съществуване. Според справедливите закони на господарите, те са изчезнали, но, все пак, ги изучаваме, за да не повтаряме грешките им. Най-известни са динозаврите и ...
635
3
9
Вечният му кимна и онзи отстъпи. Коридорът се разделяше на три и ние поехме по централната част, застлана с дебела и мека пътека. После спряхме пред широка врата. Вечният каза:
- Ние дълго обсъждахме бъдещето ти. По всички параметри ти си необходимият ни човек. Още млад, но вече съзрял не само за кр ...
- Ние дълго обсъждахме бъдещето ти. По всички параметри ти си необходимият ни човек. Още млад, но вече съзрял не само за кр ...
426
5
14
Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /МММММ/“
– Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното! И изобщо не може да каже дори какво ще прави същата вечер.
Михаил Булгаков, "Майстора и Маргарит ...
– Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното! И изобщо не може да каже дори какво ще прави същата вечер.
Михаил Булгаков, "Майстора и Маргарит ...
683
2.
Всъщност, заплахата за любовта е самата тя. Не изневярата, не измамата, не лъжата, а досадата.
Не може да се храниш само с торта. Омръзва! Преслажда, убива с диабета на щастието.
И на човек му се приисква люто. Подозрения, нерви, ревност…
Разнообразие… ...
Всъщност, заплахата за любовта е самата тя. Не изневярата, не измамата, не лъжата, а досадата.
Не може да се храниш само с торта. Омръзва! Преслажда, убива с диабета на щастието.
И на човек му се приисква люто. Подозрения, нерви, ревност…
Разнообразие… ...
657
3
6
1.
Събуди ме нежен слънчев лъч, плахо полазил през прозореца и погъделичкал ме по лявото око. Дясното бях забил в гърдите на Пенелопи – най-удобната възглавница през последните дни.
Имах две възможности – да присвия окото и продължа съня си върху всеотдайната твърда мекота, или да я събуда и нея – п ...
Събуди ме нежен слънчев лъч, плахо полазил през прозореца и погъделичкал ме по лявото око. Дясното бях забил в гърдите на Пенелопи – най-удобната възглавница през последните дни.
Имах две възможности – да присвия окото и продължа съня си върху всеотдайната твърда мекота, или да я събуда и нея – п ...
647
4
8
Имам нож и часовник. С ножа ги убивам, а часовникът ми показва точното време и мястото, където ще се появят. Ножът е от толедска стомана2, с костена дръжка от биволски рог, гравирана с древни символи. Часовникът е модерен, със соларен панел, таймер и предупредителен сигнал. Това са единствените ми о ...
575
2
Здравейте, всички! Аз бях една тениска на тийнейджър. Черна, естествено; поизбелеля, имах някоя и друга дупчица. С идиотски надпис отпред и нарисувана сложна плетеница отзад. Ежедневието ми беше едно и също до втръсване. Носеше ме собственикът ми, който или беше пред компютъра, или спеше, или лежеше ...
642
1
4
В една детска стая на едно обикновено жилище в една средностатистическа жилищна кооперация, живееше една дъска...за гладене. Когато я купиха всичко около нея беше ново – кооперацията и жилището, мебелите, младото семейство, което се нанесе там, току-що се бяха оженили. Скоро започнаха да гладят на н ...
238
2
8
Жега, ама жега… На улицата едва се издържаше – като че между плочките изригваше врящ вятър, който сушеше дробовете.
Затова бързах. Едно – да се скрия под асмата, второ – чичо Пешо очакваше спасение. Под формата на няколко кенчета бира. Просто и вчера беше кипящо време и той използвал последните дози ...
Затова бързах. Едно – да се скрия под асмата, второ – чичо Пешо очакваше спасение. Под формата на няколко кенчета бира. Просто и вчера беше кипящо време и той използвал последните дози ...
561
4
9
Носеше се по удобна орбита – не много далеч, но не и близо до звездата. При това се превърташе в движение, което даваше възможност за почти нормално припичане.
Нямаше атмосфера. Никакви газове…
Нямаше течности – от елементарна вода до езера с живак…
Нямаше растителност. Никаква – ни дребна, ни гиган ...
Нямаше атмосфера. Никакви газове…
Нямаше течности – от елементарна вода до езера с живак…
Нямаше растителност. Никаква – ни дребна, ни гиган ...
617
4
5
Не му се отваряха очите. Знаеше процедурата – събуждане, възприемане и асимилация в околния свят, използване на новата житейска позиция…
Колко пъти вече беше минавал по тоя път…
И сега – отново…
Не се оплакваше. Например, един от предишните му животи - като художник, беше удобен и приятен. Рисуваше ...
Колко пъти вече беше минавал по тоя път…
И сега – отново…
Не се оплакваше. Например, един от предишните му животи - като художник, беше удобен и приятен. Рисуваше ...
695
5
9
Разговор между Критиците дяволоид и ангел
– Пак ни прецакаха!
– Щоо?
– Не ни включиха в епилога. Знаех си аз! Сега ще трябва да се възнасяме при „духовните“ тахиони. Не искам пък! Рано ми е. Това е отмъщение на Мирабела, знам аз! Задето я баламосвахме с формата на Вселената!
– Аз не съм я баламосвал. ...
– Пак ни прецакаха!
– Щоо?
– Не ни включиха в епилога. Знаех си аз! Сега ще трябва да се възнасяме при „духовните“ тахиони. Не искам пък! Рано ми е. Това е отмъщение на Мирабела, знам аз! Задето я баламосвахме с формата на Вселената!
– Аз не съм я баламосвал. ...
273
Гаден ден… Същият като вчера… Ако можеше – и по-гаден щеше да е, ама май стрелката на гадорията е опряла отвъд червената точка…
Събуди се недоспал. И, разбира се – не сам. Жена му беше отново там. Плюс жестокото слънце, изгарящо бледата му мисъл през щорите дори.
Направи си кафе, отиде да мине под д ...
Събуди се недоспал. И, разбира се – не сам. Жена му беше отново там. Плюс жестокото слънце, изгарящо бледата му мисъл през щорите дори.
Направи си кафе, отиде да мине под д ...
712
6
7
Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /МММММ/“
Обаче Брат Пит не ме покани на рандеву. Нищо че за три дни бях звезда, по-известна и от него! Изглежда е по-важно да умееш да се задържиш на върха. А откакто порчетата напуснаха панически Земята, славата ми започна ...
Обаче Брат Пит не ме покани на рандеву. Нищо че за три дни бях звезда, по-известна и от него! Изглежда е по-важно да умееш да се задържиш на върха. А откакто порчетата напуснаха панически Земята, славата ми започна ...
378
2
Сара стоеше на пейката и не знаеше какво да прави. Не бе обмисляла такъв обрат на събитията. Умът ѝ беше празен. Дори не чувстваше нищо. Усети как някой седна до нея и я прегърна през раменете.
-Хей.- каза Теодор. Сара само го погледна.- Да се прибираме.
Всичко течеше като на лента пред очите на мом ...
-Хей.- каза Теодор. Сара само го погледна.- Да се прибираме.
Всичко течеше като на лента пред очите на мом ...
758
Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /ММММ/“
Гледам – докторът, като от гръм поразен – щура се между пора и жена си и не знае на кого първо да се притече на помощ. Еле, ориентира се най-после към леля Марче Пиронкова и ще ù прави изкуствено дишане. Малеее! Слож ...
Гледам – докторът, като от гръм поразен – щура се между пора и жена си и не знае на кого първо да се притече на помощ. Еле, ориентира се най-после към леля Марче Пиронкова и ще ù прави изкуствено дишане. Малеее! Слож ...
383
1
7
От няколко дни става нещо. Стопанката вади от гардероба (където между другото, много обичам да се крия) някакви неща и ги поставя в голям куфар. Ето и сега, изважда една рокля, облича я, гледа се пред огледалото, усмихва се, после я съблича и я поставя в куфара. Изважда някакви малки панталони, обли ...
567
Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /ММММ/“
Татко ще ми купи колело, ама друг път!
Реплика от филма „Куче в чекмедеже“
Е, драги читателю, тъй като не искам да съм като лошия татко на малкия Миташки от филма, реших все пак да разкажа за обещаната в предната час ...
Татко ще ми купи колело, ама друг път!
Реплика от филма „Куче в чекмедеже“
Е, драги читателю, тъй като не искам да съм като лошия татко на малкия Миташки от филма, реших все пак да разкажа за обещаната в предната час ...
846
1
10
Из "Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /МММММ/"
Не знам защо реших да пиша за гайката. Може би защото ми прилича на венчална халка.
Не, не съм омъжена. Обаче исках. Много! Когато бях на четиринайсет. Даже написах писмо. До себе си. Четях тогава разни фантастики и ...
Не знам защо реших да пиша за гайката. Може би защото ми прилича на венчална халка.
Не, не съм омъжена. Обаче исках. Много! Когато бях на четиринайсет. Даже написах писмо. До себе си. Четях тогава разни фантастики и ...
570
1
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
